Летя с колата

гост-блогър е Флор* 😀

Мъжът ми ми подари кола. Обезумяла от щастие се виждам, как поря магистралата с развени коси, рокля на точки и кокетни ръкавички. Животът е прекрасен, мъжът ми двойно.

Оказа се, че мечтите ми са малко прибързани, защото трябвало да усъвършенствам шофьорските си умения. Да, добре. Не съм сядала зад волан близо десет години и не помня, как точно се потегляше. Хмм. И кое точно беше мигачът?… Съпружието се превива от смях, но обещава опреснителни курсове. И така започна моята шофьорска одисея.

Ден 1. На полигона
Омъжена съм за най-милия и търпелив мъж. Обяснява бавно и подробно. Не се ядосва, дори ме окуражава. Всеразбиращ и всеопрощаващ е. Угасих колата 5 пъти. Мога да завивам.

Ден 2. На полигона
Угасих колата 3 пъти. Щях да блъсна единствената друга кола. Мъжът ми леко се изнерви, но каза, че се справям задоволително.

Ден 3, 4 и 5
Полигонът тесен за мойта душа е.
Прочетох целия правилник за движение по пътищата.

Ден 8
Закарах колата до село. Трудно може да се каже, че летях с колата. По-скоро пълзях със средната скорост на костенурка с травма на крака. Всички коли, няколко велосипеда и един кон ме изпревариха. Смели хора… и коне! За сметка на това пък вече мога да преценявам дистанцията по страничното огледало. Напомням си, че съществува такова и в дясната страна на автомобила.

Изобщо няма да ви описвам следващите няколко дни. Слагам огромен стикер с надпис внимание на ръчната спирачка. Не трябвало да бъде вдигната, докато карам. Съпругът ми обяви просто, че е доволен от голия си скалп, поради невъзможността да види, колко бързо побелява.

Ден пореден
Първото ми кормуване в града се случи в пиков час. Самочувствието ми спадна като на абитуриент, който не се е уредил с дама за бала. Кракът ми трепери. Някакви хора ми свиркат непрестанно и дори обяснението, че ме свалят не омилостивява любимия. Изпреварват ме от ляво и от дясно. Да не казвам, колко много безделници спокойно си се разхождат по улиците. Мъжът ми казва, че трябва да мисля. Е, как да мисля и да шофирам едновременно? Почти бях готова да призная поражението си, но не мога да преглътна, че съседката Иглика, дето прилича на кукла Барби и има точно толкова мозък, ходи на работа с кола. Сама! Решавам, че още утре трябва да повторя упражнението, въпреки ужасения поглед на навигатора ми.

Повтарям. На другия ден пак. И пак. Мъжът ми май ме мрази. Вече дори не се шегува с жените шофьори.

Ден следващ
Откраднах собствената си кола. Въпреки видимото нежелание на инструктора ми да ми гласува доверие, решавам, че съм готова за първото си самостоятелно каране. Използвам липсата на съпружието, грабвам ключовете, стопирам детето на задната седалка, като три пъти проверявам, дали коланът е закопчан, инструктирам го да пази пълна тишина и… паля. Изглежда съм звучала отчаяно, защото детето не гъкна през целия 5 минутен преход с колата от къщи до офиса на баща му. Паркирам като по учебник. Бих искала да кажа, че се дължи на майсторството ми, но си е чиста случайност. И липса на други паркирани коли в радиус от 2 км. Детето ме похвалва. Мъжът ми не може да си поеме дъх. Пребледнява. Тича бързо до колата, за да огледа щетите. Щети няма и той облекчено пие голяма чаша вода.

Следващият месец е белязан с упоритото ми присъствие зад волана. Отнасям хиляди подсвирквания, пренебрежителни погледи и ругатни. Синът ми разбра какво значи вдигнат среден пръст. Трябва да призная, че има и много мили шофьори, които ми влизат в положението и дори изчакват търпеливо да запаля угасналата си кола. Все още е пълна мистерия, защо се случва така. Мъжът ми вече си позволява по чаша ром, което откъдето и да го погледнеш си е комплимент. Бях решила, че няма да близне повече алкохол през живота си.

Днес съм за пръв път сама на работа с колата. Пристигам в 8 и паркирам с една сложна маневра напред-назад. Добре, де. Не е толкова сложна, но ми е за пръв път. Излизам от колата и виждам ехидния поглед на колегата. Поглеждам го изпод вежди и втъквам в чистачката розов надпис: Аз съм блондинка и паркирам както мога.

Мда. Май е време да се изруся.

ПП. Днес не ми се наложи да крада колата.
ППП. Съседката Иглика блъсна колата. Не злобея, обещах й да я возя.

Ако мъките на Флор с шофирането са ви развеселили, вот тук.

*Флор е строга, но справедлива. Истинска капанка по душа, тя има бърза мисъл и остър език, за ужас на мъжа и сина си.

Advertisements

26 responses to “Летя с колата

  1. Давай, Флор, с теб сме! 🙂

    Уф. А аз даже не си взех изпита. Напомни ми, че от както купихме кола, всички ме чакат да взема тоя тъп изпит. Мъжът ми – за да пие по една бира вечер, баща ми – заради парите, които даде преди 2 години за тоя курс. Предпочитам да ме тормозят с недовършения университет.
    А много ми се кара. Една мъничка Киа Пиканто ми се кара или пък Нисан Микра…Ама не искам пак да ми крещят на опреснителни уроци 😦

  2. много, много, много се смях … милич мъж … да откаже алкохол … и на мене ми се кара, но не съм шофирала от 14 год и сега си ме е страх. Предпочитам да съм пътник …

  3. виж я ти нея! само се чудя с кой акъл сложи детето в колата и тръгна сама. и защо му каза да мълчи? умрях от смях, като си представих флориният мъж как се пули, като я вижда пристигнала сама с колата. и то с детето вътре… ужасон ужасен! трябва да кажа, че много е задобряла – мъжът й е минал трайно на ром напоследък. което си е 100% доверие. флор, в неделя ще ни возиш ли?

  4. Егати fun-a!
    Особено: Откраднах собствената си кола. Ахаха.

    Поздравления за Флор. 🙂

  5. Хахахаха, Флор, все очаквах да си срещнала някъде Кръци…

    Поне. 🙂

  6. Зайке, внимавай, какво си пожелаваш! 😀
    Лиске, пътищата тепърва стават мои! 😉

  7. 😀
    Безаварийно каране! Най-тежкото мина, остава да се включи и мисленето… 🙂

  8. С умиление прочетох за колежката (начинаеща шофьорка). Аз съм мъж на 29 години без книжка, който досега хапливо коментираше грешките на водачите които го возят (предимно жените и хилавите мъже шофьори). Поради ред причини, всичките поставени ребром, започнах курсове. Преглътнах факта, че „колеги“ кандидатшофьори са само абитуриенти и успешно минах теорията. Миналата събота започнах кормуването с нагласата, че всичко е просто като фасул. Кво толкова, три педала, скоростен лост и волан – и муле да си са час два се научаваш да ги ползваш. Уви сапунения балон се спука. Вече 4 часа съм зациклил на една права отсечка с два обратни завоя и допринасям за спокойното движение в Пловдив, като обирам негативното отношение на обръгналите шофьори. Как да си наложа да натискам плавно съединителя? Как едновременно да натискам спирачка, едновременно да включвам на скорост и да следя задното огледало? Как човек разбира колите кога ще достигна колата която караш – за целта трябва да се сметне нетрудна задача от висшата математика (на кръстовище няма време за това). Флор, разбирам те напълно, но поне вие жените можете да спаднете в графата „блондинка“ като се изрусите! За мен спасение няма – аз съм обречен!

  9. Олекна ми!
    От няколко седмици се опитвам да обясня на инструктора си, че не мога да шофирам и да мисля едновременно.
    Два крака за три педала….

  10. О, Флор, не се изрусявай, моля те!
    Не съм сядала зад волан от 12г. Благодаря, че не ми спести какво ме очаква 😉

  11. Ще си препечатам статията и когато настроението ми слезе надолу ще я извадя, прочета и всичко пак ще е розово.Не е лесно да шофираш, мислиш, говориш, а и да натискаш и педали.Но от моя опит с шофирането знам – трябва да мине година шофиране сама, без инструктор и си станала образцов шофьор.Ако днес си била след 17часа по пловдивските улици сигурно и ти си псувала организацията на движението, заради тъпото рали „Хеброс“. Цял Пловдив беше еднаогромна тапа.

  12. Вижте какво ми пратиха днес: Жена шофьор, негър скиор и педерас боксьор НЕМА!

    Автор, да не вярваш, няма…

  13. Мда. Не се учудвам.

  14. Лиляна

    Мнооооого Благодаря за Удоволствието! Умрях от смях!!! Мъжът ми каза: „Не съм го писал аз, ако случайно се разпознаваш… Може би не си сама…“ НАИСТИНА НЕ СЪМ САМА!!!!

  15. Селинджър

    Я! Флор можела да пише?!?!? Че дори и да е смешно! И дори без правописни грешки?!?!?!

    Лиси здравей, където е Кръци, там съм и аз! А Флор не иска да ме вижда за нищо на света. Така че няма шанс Флор да срещне Кръци!

  16. Бу банна Флор, за да си пълни блога!
    Коварно, но и умно.

  17. Ирина, много ти благодаря за сигнала. Писах им.
    Аман.

  18. Флор, не е чак такава философия, спокойно!

    Между впрочем и аз така си давах кураж – „Какви ли не тъпи патки карат кола, аз ли не мога?!“
    Ела ме виж сега – фурия

    П.П. Падна ми най-накрая
    Та с каква кола си казваш?
    🙂

  19. С червена, Кръци 🙂

  20. Ха, а аз съм с бяла!

    Моля, шофьорите от града и посещаващите го гости да бъдат внимателни!
    На пътя не са Пижа и Пенда, а две блондинки яхнали метлата, така де колата!

  21. Пътуващ

    Ако попадна скоро в Русе ,ще карам бавно,внимателно и най-важното -далече от бели и червени коли.

  22. Извинете за отклонението, но : Крайно време е да попаднеш, Пътуващ и само внимавай, ако не ме вземеш с теб.

  23. уелдърче

    Здравей,БУ
    с някакво страхопочитание влизам в това „царство“,хехе
    да не е само на мъжемразките ,че требва да бегам ,хехе
    прехвърлиха ми този адрес ,за което не съжалявам!!!!хехе Гледам ,че се забавлявате добре,и не мога да се здржа да не изкоментирам!!!
    Сега,в интерес на истината мого от нещата са верни-хехех
    не че няма мъже дървета,ама и жени-шофьорки е мого забавно!
    Всичко е вярно,даже аз съм бил свидетел , на такъв урок „съпружески“на полигон дето съпругът вече беше толкова полудял,че като взе колата да покаже -Я ОБЪРНА на таван,щото е майстор!!!!хехехехе
    айди и умната

  24. > Как да си наложа да натискам плавно съединителя?

    Вземаш една бутилка, слагаш я срещу теб на пода (да е с дъното или гърлото към теб), слагаш една летва на бутилката, настаняваш се удобно на стола, слагаш краката на летвата и започваш последователно да натискаш с ляв крак докато десния се вдига и обратно. Може да се прави навсякъде и докато вършиш нещо друго – хапваш, работиш на компютъра и т.н. След известно време придобиваш рефлекс и работата с педалите става по-лесна 🙂
    Успех!

  25. идеята в предния коментар, е че докато натискаш съединителя плавно, трябва да отпускаш газта плавно и обратно, та това упражнение помага за цялата тая история 😉

  26. i si ka4ila deteto mani drugoto

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s