Как не ходих в Калофер

Гласът на Флор зад кадър:
Не можеш да тръгнеш на някъде и нищо да не ти се случи!

Тези дни имах рожден ден. Понеже не можах да отбележа на самата дата, реших вместо това да идем някъде. Мислех за почивка, спокойствие, чист въздух, без трафик, такива неща.

С помощта на Гугъл намерих няколко предложения – да не са твърде далеч от Пловдив, цените да не са много високи, да е на хубаво, спокойно место… От няколко възможни града се спрях на Калофер. Казах на Б., а той се възрадва: ‘И аз отдавна искам да ида там.’ Речено-сторено. Избрах място, резервирахме по телефона последната свободна стая, нахвърляхме малко багаж и тръгнахме.

‘Ще минем по един пряк път’, обявява Б. (нещо, което само по себе си обикновено означава неприятности). Пътят ми се видя безкраен, не без помощта на Мая.
‘Колко още остава?’
‘Още много.’
‘Не, кажи ми колко – като някакво животно!’
‘Колкото дълга змия.’
‘Еее, защо толкова голяма змия?’

И така – два часа. Изведнъж – табела. Копривщица – 28 километра. Сега, мен в географията никаква ме няма (първата ми оценка в училище беше тройка по география, защото не можах да намеря на картата Сакар планина – всички планини на групи, само тя – другаде! Срамота!). Това е дълбоко засекретен и поради това, широко известен факт, но все пак знам, че Калофер не е Копривщица.

Изцъклям се в посока на Б. и след секунди лъсва истината: когато сме говорили къде да идем, той мислел, разбирате ли, за Копривщица и си отцепил към нея (това Калофер, Копривщица, Карлово, Куртово Конаре и прочее с ‘К’ – все едно и също!) След няколко минути вкисване и пререкания решаваме, че – Копривщица, Копривщица, какво пък. Аз и там исках да ида, макар и може би не точно сега. А и Калофер е на още 80 километра от Копривщица, допълнителни 2 часа с мрънкащо дете отзад не са постижими.

Стигаме в Копривщица и започвам да се оглеждам за място, където да отседнем, понеже за този град не съм правила проучване. 9 от 10 табели са за къщи за гости, механи, хотели… задачата е много трудна. Навън все така вали и не върви да тръгна от врата на врата да питам имат ли свободни стаи и на какви цени. Затова правя това, което всеки разумен човек прави: влизам в интернет зала, за да намеря он-лайн място за отсядане. Посрещат ме 15-инчови ctr монитори и 70-годишен дядо, който отговаря за залата. Опитвам се да отворя Мозилата, а вместо това изскача прозорец, който ме призовава да кажа ‘НЕ!’ на дрогата. Послушно обещавам да не злоупотребявам със забранени вещества и след още няколко опита ме допуска до Гугъл.

Цените в Копривщица са 30-40 лв за двойна стая. Обзвъняваме извадените от интернет телефони и се спираме на една къща за гости. На вечер е 35 лв за стая със спалня и допълнително легло (и детето е хора). Оказва се съвсем близо до залата (изобщо градът е много малък) и отиваме да погледнем. Посреща ни много хубава, чиста и спретната къща за гости – ‘Колорит’. Управителката е много любезна и мила. Без колебание се настаняваме там. Впечатлявам се от ръчно плетената дантела на една кука, която украсява чаршафа на леглото. По нейна препоръка отиваме в ресторант ‘България’, от който ни дели само тясната река, над която минаваме по един от многобройните мостове в града. Цените са много приятелски, а кухнята – вкусна. По думите на управителката, повечето ресторанти в Копривщица са с подобни цени, скъпите са ‘Дядо Либен’ и ‘Галерия’; ‘Бащина къща’ е хотел с ресторант, където предпочитали да се хранят отсядащите там, а външни лица не били предпочитани.

На другия ден след закуска с горещи мекици от близко кафене правим задължителната обиколка на музеите в града – 5 лева за обиколен билет за всички. Не случайно Копривщица е наречена градът-музей – абсолютно навсякъде е застинало времето от преди 120 години. Реставрираните къщи са подновени грамотно. Улиците са покрити с калдъръм, чисто и спокойно е.

‘Къде са им блоковете на тия хора?!’
‘Какви блокове?!’
Именно.

Има много туристи, включително големи групи (българи и чужденци), дошли само за обиколка в града. В малкото магазини посрещат копривщенци; хора и деца по улиците не видях, което ме озадачи. Не препоръчвам да се търси някаква особена стока в Копривщица (като, хм, пяна за бръснене или пила за нокти) – не е търговски град. Предполагам, в други части на града има скрити от външно око магазини с обикновени стоки, но аз поне не намерих (а търсих). Може би най-добрата тактика е човек да си идва с всичкия нужен багаж и да не разчита да купи нещо, различно от сувенири, на място.

В центъра на града откривам страхотна детска площадка, направена изцяло от дърво. Аз съм възхитена, детето още повече. Отдаваме й дължимото внимание, а после дъждът ни прибира отново. В едно от чекмеджетата в стаята откривам малък дървен стан (от онези от часовете по трудово едно време, помните ли?) На него са опънати конци и са оставени тънки ивици плат. Това е комплиментът на ‘Колорит’ – да си изтъче човек собствена копривщенска чергичка. Два часа по-късно и с поискани допълнителни ивици плат съм готова с черга за кукли, 15х20 сантиметра. Добре, че продават готови големи размери, с това темпо никога не бих могла да обзаведа къщата си с автентични собственоръчно тъкани черги. (снимки на произведението ще приложа по-късно, на другия апарат са)

Престоят в Копривщица много ми хареса и планирам да ида пак, този път с компания. И отново мисля да отседна в същата къща за гости – има капацитет за 12 човека, за повече почивни дни резервация е добре да се направи седмица в аванс, за празници като Великден и Коледа – поне месец предварително.

Копривщица в снимки:

къщата за гости (клик)

градът

Advertisements

12 responses to “Как не ходих в Калофер

  1. Всяко зло за добро, Бу. А и Копривщица е по- добре от Куртово Конаре… мисля. 😀

  2. И от Калофер според мен. 🙂

  3. Обожавам такива импровизирани екскурзийки. Мечтата ми е един ден да се качим в колата и да тръгнем на обиколка из България ей така – без резервации – да спираме където ни хареса… Ох… мечтииии… 🙂

  4. Ох, Бу, напомни оня лаф – ако не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде :)))) Важното е, че все пак някъде другаде не е било никак зле…аз отдавна искам да ида да разгледам Копривщица, та ще знам като тръгнем да кажа, че съм към Калофер…щото ако кажа Копривщица ясно и категорично, току виж сме се озовали в Калофер 😀

  5. Така е, човек тръгва на някъде, а къде ще се озове итой понякога не знае. В Копривщица е чудно, спокойно и много приятно и за малки деца.

  6. и аз съгласен… ние стигнахме там точно по начина, по който ти си се озовала там, но не съжалявам… а нещото, което най-много ме удиви беше, че има детски кът до детски кът… чилдрън френдли, както се казва на български…

  7. честит рожден ден,бу(за когато е бил)
    мъжът ти да ти разтреперва коленцата като по първите ви срещи и като сте на по 70,детето ти да те радва и да се сдобие с братчета и сестричета(майката май ще се справи) и да посетиш далеч по екзотични кътчета от копривщица.

  8. Копривщица е едно от любимите ми места в България. Винаги ходя там с огромно удоволствие. Жалко, че рядко си го доставям….

  9. Копривщица на мен мие едно от любимите места за почивка. Тя има и малко самтиментален спомен, защото там се запознах с бъдещата си жена. Ходя всяка година на 1-2 май. Горещо препоръчвам посещение на Копривщица по време на тържествата по случай Априлското въстание. На площада пред паметника се прави въстановка с участието на 130 самодейци (тази година, миналите по-малко). За мен е адски въздействащо, въпреки, че го гледам за 5-ти път. За тогава си направете резервация 1 месец по-рано. Кой знае, следващата година може и да се видим там. Аз със сигурност ще съм до паметника, в ляво, ако застанете с лице към него, до големите камъни.

  10. Пътуващ

    Харесвам това градче.Хубави спомени ме връщат там.
    В Куртово Конаре също има хотел,ама май ХЕИ го затвори.

  11. Като човек, не стигнал до дестинацията Куртово Конаре, но пребивавал често в Калофер, мога да ти кажа Бу, че си си спестила лекинко разочарование.
    Калофер е много мило градче, но там нямат отношение към туризма, обсужването и хигиената или поне допреди две години нямаха.
    Но имат прекрасен женски манастир, миниатюрен , с прекрасна градина и една баба клисарка, прегъната като ченгел, дето бие клепалото.

  12. Лотосов цвят

    Дано плановете ти за повторно посещение на Копривщица се осъществят, Бу; да не се озовете на друго място:)

    Всичко е добре, когато завършва добре.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s