Моята бременност с Мая

Намерих си хаотичните записки, които съм водила, докато съм била бременна с Мая. Много умилителни, разбира се – за мен. Все пак, докато сколасам да ги публикувам в предвидения блог, посветен на Мая, където случайни посетители няма да бъдат измъчвани да четат всичко, което ме е вълнувало и ме вълнува около детето, споделям този, ъм, дневник, тук.

Втори, успешен опит за бебе.

Няколко възможни дати на зачеване: 18.X, 19.X, 22.X, 26.X 2002г.

05.11. Първи положителен тест за бременност. Много съм развълнувана, но е рано да се казва на когото и да е. За всеки случай правя още два. Положителни.

10.11. Това не се издържа. Казваме на бъдещите баби и дядовци, поднасяйки им малка торта с надпис ЧПВ – честито първо внуче. Много са развълнувани, малко сълзи и много радост.

11.11. Първи преглед на ехограф. Бъдещото бебе е една малка точица на екрана. Много съм щастлива. Б. се разплаква малко от вълнение. Лекарката ме връща за втори преглед след седмица, още било рано да се каже.

Бъдещото бебе е на 2 седмици. Отново съм на ехограф за потвърждаване, точката е там. Докторката се чуди: ‘Как разбрахте толкова рано?’

Чувствам се чудесно, нямам гадене, нито желание за странни храни. Единствено се оплаквам от силни болки в кръста.

Трети месец. Някакви леки контракции. Притеснявам се и заедно с Б. взимаме акушерката и отиваме на преглед в болницата по нощите. Фалшива тревога, някакви връзки се опъват от качването на матката нагоре. Бебето е добре.

Начало на четвърти месец: коремът ми видимо се закръгля. Прекарвам забележително много време пред огледалото в профил.

Вече не мога да спя по корем, убива ми, а и някак ми е съвестно да спя на главата на бъдещото си дете.

Едва дочаквам да мине 12 г.с. и се записвам на курс за бременни. Йога, лекции, такива неща.

17 гестационна седмица, 3 ½ месеца – бебето рита! В началото не се усещам, прилича все едно мишка леко ме драска отвътре, но като свиквам да разпознавам какво е, установявам, че е доста силно и отчетливо. Седмица по-късно го усеща и Б.

19 г.с., първи ден на пети месец. ‘Какво мислиш, че ще е бебето?’, ме пита лекарката. ‘Ами, иска ми се да е момиче…’
‘Не какво ти се иска, какво мислиш, че ще е?’
‘Момиче.’
‘Момиче е.’
Момиченце е!
Вътрешното ми чувство се оправдава. Всички много се радваме.

Доволна съм, даже самодоволна. От баба ми насам в семейството вече четири поколения се раждат само момичета (четири години и половина по-късно сестра ми ще смеси здравия български женски ген с американски и ще предаде четата, като роди момче Мартин).

5-ти месец: в корема ми расте слон. Ехографът редовно го определя с 2 седмици по-голямо, отколкото всъщност е.

Хормоните ми почти се завръщат в норма и отново съм човек с горе-долу нормално настроение.

По няколко пъти на ден изпадам в кома: абсолютно не мога да стоя будна. Тръшкам се на дивана в офиса и спя, за смущение на клиентите. Колегите, които идват по работа, не ми обръщат внимание.

21-23 г.с., 6-ти месец: бебето се тръшка със замах. Засилва се и се удря в корема. Вече се вижда и през дрехите, като го прави. Ставам все по-кръгла, коремът ми стърчи и се удря нахално в хората.

ок. 27 г.с., краят на 6-ти, начало на 7-ми месец. Бившата ми талия се люлее на разни посоки, бебето се върти и се мести. Фризьорът ми (ерген) наблюдава с уплах и изненада как коремът ми живее собствен живот, мисля, че се потриса леко от идеята, но е достатъчно любезен да не го сподели с мен.

Вече съм малко тромава, ако не внимавам какво ям, имам киселини. Глезените ми се подуват. С бебето бяхме на музикотерапия от курса за бременни: аз пях мантри в хор с другите майки, беше ми много смешно, а тя се въртеше като бясна (предполага се да пея мантрите по време на бременността, а също и докато раждам, но някак ме съмнява да го направя).

Водиха ни в родилния дом, където съм избрала да раждам. На външен вид е мизерия, но персоналът е много хвален. Задавам няколко въпроса на главната акушерка: Ще мога ли да сложа бебето да суче веднага след раждането? Тя е възмутена от тъпотата ми: ‘Ама как може, вие, потна, мръсна, никаква стерилност – и да слагате бебето да суче! Абсурд!’ Хм.

ок. 29 г.с., 7-ми месец. Ами ако никога вече не спадна?

Бебето толкова се върти и блъска, че започва да ми създава дискомфорт. Понякога се очертава бучка през кожата на корема – пета или ръчичка? Ехографът още го определя с 1 – 1 ½ седмици по-напред в развитието, в момента е около 1,100 кг, едричко.

8-ми месец: бебето расте, а също и коремът ми. Последният даже твърде добре. Сядане и ставане започват да стават много трудни. Да си лакирам ноктите на краката е предизвикателство. Много добре наддавам на килограми, само 8 засега. Детето рита, бута се и се врътка, коремът ми видимо се вълнува. Щеше да е хубаво да не се налага нощем да ходя по пет пъти до тоалетната…

Взех количка втора ръка. Не съм суеверна, не ме смущава да купувам неща за бебето преди раждането.

Наддавам основно на корем, гледана отзад почти не ми личи. Обличам ластична рокля и в гръб ме заглежда някакъв мъж. Обръщам се и се изхилвам наум при внезапното му прихълцване при вида на корема ми.

8 ½ месец. Излизам в болнични. Изследванията са нормални, проблем са само очите: изтъняла ретина, която може да създаде проблем. Лекарката от женската консултация ми препоръчва секцио и ме праща за втора консултация другаде, защото не й вярвам. Там един неприятен доктор казва ‘секцио’, все едно ми прави услугата на живота ми. Излизам разревана от кабинета. Не ми харесва, отиваме другаде. Правя лазерна операция за заздравяване на ретината (о, Боже, ослепях. Няма толкова противна зелена светлина!). Сега поне това не е пречка за нормално раждане, стига израждащият ме лекар да не е против.

Бебето е с глава надолу и гръб надясно. Пробвам се няколко пъти да застана в пози, за които се смята, че помагат за правилно наместване на плода, но се чувствам тъпо.

36 г.с., 9-ти месец. Вече виждам бебето всяка седмица на ехограф. Сега вече не е дунда, а съвсем в норма. Уж няма никакво място, а се върти и тръшка като за трима. Особено се вълнува, като се возим в кола. Вече бих могла на теория да родя без проблеми, но е рано. Нощният сън на практика е несъществуващ, толкова често ставам. Няма нито една удобна поза за сън.

Лятната жега е непоносима. Глезените ми отичат зверски, особено единият – все едно тайно са ми пробутали чужд крак с два размера по-голям от моя.

37 г.с. Най-после видях малкото муцунче на бебето на ехографа. Малко личице, смръщено, с нос като картоф, някак сърдито.

Не можем да изберем име. Всички питат, мълчим партизански. Отдавна съм направила списък, от който задраскахме повечето имена (това не ми харесва на мен, а онова – на него). Останаха три, които са фаворити вече месеци наред. Предполага се, че като се роди бебето, ще се види кое от трите е неговото име.

Харесах дрешки за изписването, но още не съм взела нищо, нито си приготвям чантата за родилния дом. Има време.

Отдавна не съм си виждала краката, всичко е един корем.

38 г.с. Пак видях лицето на бебето. Намръщена, с малък нос и с големи бузи. Много й е тясно вече, а на мен ми е много некомфортно. Коремът ми се е смъкнал. Офталмоложката ме преглежда контролно след операцията с лазер. Получавам бележка с йезуитски текст: ‘Не е невъзможно нормално родоразрешение’. Ура

39 г.с. Коремът ми пада все повече. Бебето се е наместило дълбоко в малкия таз с гръб наляво, като по учебник. Много ме натиска и тазът често ме наболява. Чувствам го като да е сглобен от Лего – всяка кост се усеща отделно. Определено не е приятно и вече ми омръзна да съм бременна (няма да казвам колко често пишкам).

От време навреме ми се притиска някакъв нерв и окуцявам. Хем много бременна и се клатя като патица, хем куца на това отгоре. Костите ми тракат, когато се движа, всички връзки са се разхлабили. Уж й е тясно, а шава много активно. На ехографа видях малко стъпалце с пет малки пръстчета.

Б. е много разколебан иска ли да присъства на раждането, макар че евентуално има възможност да стои с мен поне в предродилна зала. Аз бих искала да бъде там. Не искал да гледа как се мъча. Извинете, кой ще ражда тук?!

Края на 9-ти месец: гинеколожката ме преглежда в понеделник и казва, че може и да родя до края на седмицата, 13.07.

Във вторник отивам за последно на курса за бременни и обявявам, че ще раждам в събота, пет дена преди термин. Всички са учудени – ‘Ама секцио ли?’ – ‘Не, нормално.’ Гледат ме като лудичка.

Вече искам да се видим с бебето! Приготвих чантата за болницата. Извинете, чанта не намерих. Приготвих си куфара за болницата. С невероятни мъки успях да си лакирам ноктите на краката в червено и вече съм в бойна готовност.

10.07. Падна ми запушалката.

11.07. Отидох на преглед: 1 см разкритие. Монитор на бебето, всичко е наред.

12.07. Раждането (следва в другия брой)

Advertisements

17 responses to “Моята бременност с Мая

  1. Хормонално балансиран дневник с щипка самоирония. 🙂

  2. Съжалих, че не съм си водила дневник. Но долу-горе нещата и при мен бяха така. Моа да препиша от теб! 🙂 🙂

  3. мдаааа … мислех си, че Деничето е ритала много, сегашното рита 16000 пъти повече и искам вече да е авгуууууууууууст …

  4. Вили, препиши тези точки, които отговарят и след време й го покажи като достоверен дневник 😆

  5. Ех колко мило звучи! И какви нежни спомени навява! Аз не съм си водила дневник , само няколко ехографски снимки с дата , горе долу как е вървял младежа във времето . А и сега с втори номер в тумбака нямам намерение , аз пък съм безкрайно суеверна .Докато не го видя бебето живо и здраво вкъщи да си спи в креватчето , нищо не се знае .Пък и наистина може да препиша дневника и да го покажа един ден със сълзи на очи – виждате ли какво изтърпях заради вас

  6. Много готино си го разказала. Под секрет да ти призная – много рядко ползвам лак, но и за двете раждания и на мен това ми беше част от бойната готовност, ритуално си нарисувах краците в червено 🙂 Не ми е много ясно защо.

  7. Хм, и аз бях в червено, има нещо тук…
    Бу много ми хареса дневникът! Изчетох го с удоволствие, както почти всичко в твоето царство 🙂

  8. Забавно 🙂 Представих си картинно Мая с големи бузи и носле като картофче 🙂
    Питам се как му избра времето на туй четиво… 😉 И дали си лакирана пак в червено, в бойна готовност 🙂

  9. змейковица

    Много мило ми стана…
    Разчувствах се… Припомних си моята бременност, която беше доста по-различна…:( (но пък едва ли не лекинко се зарадвах, че съм пропуснала последните 6 седмици бременност като те четях как ти е омръзнало

  10. Благодаря, Бу! Ще се възползвам. 😆 😆

  11. Това е инсинуация! 100% съм убедена, че част от текста е добавен по-късно 🙂
    Чакам/е/ втора част 🙂

  12. Дано не се срещате с добрите доктори пак. Нека срещите да са профилактични. А малката е герой! Мама два пъти повече. Децата се стряскат много когато видят кръвта, а не че ги боли толкова много. Нормална реакция и на Мая, а и на теб. 🙂 Бу, от снощи не успявам да оставя коментар в самата статия за партизаните и затова пиша тук. 😀

  13. Kato 4eta va6ite komentari momi4eta, se se6tam 4e i az iskah da si lakiram noktite v 4erveno…ima ne6to misteriozno v prigotovleniqta za rajdane!!! Ne mislite li? Vsi4kite tezi rituali…stranna rabota.

  14. Citat :“Пък и наистина може да препиша дневника и да го покажа един ден със сълзи на очи – виждате ли какво изтърпях заради вас“.

    A teb zlatiko te syvetvam nikoga da ne natqkva6 na decata si kolko mnogo si se jertvala za tqh, tova e adski travmira6to za edno myni4e, koeto ni6to ne e poiskalo ot teb za da doide na bql svqt!! Ne go karai da se 4uvstva vinovno, tova e ogromna gre6ka!!

    S pozdrav:

    Tropaline ;-)))

  15. А кога ще излезе следващия брой!!! Страхотно е! Особено за хормонално неустойчиви като мен в 4ти месец.Такива самоиронични четива ми действат адски успокояващо.Така че моляяяя с терапевтична цел : ) дано скоро да излезе раждането.

  16. Pingback: Раждане в три части: Intro « Царството на Бу

  17. Pingback: Раждане в три части: It’s happening! « Царството на Бу

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s