Бреееее!

Живял, значи, още преди перестройката овчар някъде в загорска област – Кольо Пантелея. Живял бедно, а иначе пари имал, просто не му се налагало да харчи. Всички пари бутал в долап без вратичка, само покрит отпред с един календар. Вземе пари – сложи там, вземе още – хвърли върху другите и така. Само вечер с по два лева в джоба ходел да пие ракия в кръчмата.

Връща се една вечер Кольо, обува си панталона за ракия, защото знаел, че носи вътре два лева. Бърка в джоба – бре, няма. Поучудил се, но решил, че е забравил и отишъл да вземе от долапа. А там – нищо!

Викнал милиция и дошли властите да разследват.

‘Какво стана?’
‘Брееее, няма ми ги парите!’
‘Как така ги няма?’
‘Бреее, не знам. Никой не е идвал, а ги няма.’
‘Колко пари бяха?’
‘Брееее, не знам! Само ги слагам там, хич не знам колко са! Само да хвана тоя, дето ги е взел, главата му ще откъсна, кожата му ще сваля!’

На другия ден един възрастен човек, професор някакъв си, като пътувал във влака от София, забелязал, че децата, седнали срещу него, на 11-12 години, носят страшно много пари, натъпкани на пачки в ризите си и сигнализирал транспортния милиционер, който бързичко ги свалил от влака и ги завел в районното, да се види какво става.

Оказало се, че едно от децата е братовият син на Кольо. Видял къде си прибира чичо му парите и с приятелчета отишли и наринали всички пари. Понеже били много, натъпкали си ги в ризите направо. Колко пари – не знаят.

Решили да идат в София на блъскащи се колички и сладолед, разкош. На гарата видяли някакъв изпаднал мъж и му давали по два лева, по два лева, да яде кебапчета. Той ги видял, че имат много пари и се присламчил към тях. Колко са му дали, децата не знаели, но чичкото си купил кожено яке и викнал една леличка да пътува с него във влака и заедно с тях ходил до София.

Така и не се разбрало колко пари е имал Кольо или колко са изхарчили племенникът му с приятелите си, но като ги прибрали, им били останали 12,000 лева (действието се развива преди 1988-ма).

Обраният овчар люто се канел какво ще направи на крадеца, като го хванат. Довели милиционерите племенника и му казали, че той е виновният, а той не повярвал. Как така братовият му син ще краде? Като се уверил, че наистина той е крадецът, нищо не можал да му каже, освен ‘Абе, чичовото, не ме е яд, че ми взе парите, а че ми взе и двата лева от джоба, та не можах да пия една ракия!’

*****************************************

Някое време по-късно милицията намерила Кольо: вързан за леглото и рязан с нож, за да каже къде са парите. Племенникът му взел, че лека-полека разказал каква я е вършил и други също разбрали колко пари има Пантелея. Някакви по-големи момчета решили да повторят подвига и отишли да го оберат. Но Кольо предвидливо бил внесъл парите в ДСК и взели само 30-40 лева и касетофона му. Скоро след това милицията открила кои са били извършителите – намерили у единия касета, надписана с ‘КолЮ’ и нишката се разплела.

*****************************************

В хода на разследването милиционерите разпитвали брата на Кольо.

‘Как се казваш?’
‘Като брата!’
‘Как така като брат ти? Как ти е името?’
‘Като на брата бе, като брата се казвам!’
‘Бе как като брат ти, бе! Той Кольо Пантелея се казва, ти Кольо ли си?!’
‘Ааа, не, как ще съм Кольо? Иван Пантелея съм аз!’

Ей тъй.

Advertisements

2 responses to “Бреееее!

  1. Голяма, малко тъжна усмивка от мен!

  2. Голяма простотия. Простотия до шия! Нашенската простотия е № 1! Такава простотия няма нийде по света!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s