В услуга на Милото

Тайни за успешен брак

Много жени се чудят: как да направим брака си успешен? Кое работи, а кое не? Не се чудете повече. Ето доказали се съвети за добър и здрав брак, предоставени безвъзмездно и безкористно от изпробвали ги!

Интимен живот

Добрата съпруга винаги е на разположение на Милото си. Тя, естествено, спи без бельо, само с лек интимен грим (водоустойчив и противоударен). За удобство на Милото тя винаги спи в поза на четири крака, с обувки с висок ток. Издължават силуета и тя изглежда много шик.

Много жени са силно отговорни: те не биха допуснали Милото да се събуди преди тях. Той не само ще ги види без грим, но и къде му е закуската? Ужасна мисъл.

Ето идея от първа ръка:

Сутрин ставам първа, правя закуска – палачинки, яйца с бекон, прясно изцедени портокали. После тайно си пускам душ (ако съм пържила филийки да не мириша на пърженко), обезкосмявам, гримирам, парфюмирам. Ако ми остане време – лакирам си ноктите на краката, ако не – ходя с плътни чорапи и не ги свалям даже ако милото ме нападне като се събуди, запленен от вида ми. Вечер не ям, за да не ми се подува корема и да не пръцкам, не спя, за да не му хъркам и всъщност съм приседнала кротко, за да не ми се разваля прическата. Хем така мога необезпокоявана да наблюдавам как Милото спи и да му се радвам.

Няма по-голяма награда от любовния блясък в очите на Милото, когато ме открие сутрин свежа и готова за ласки, поднасяща му закуската в леглото. Споменах ли, че не нося бельо? Само зимата, за да не настивам, слагам подобни, но като наближи време Милото да се прибира от работа, ги изувам, и без това трябва да съм се изкъпала до този момент, все пак съм се въртяла край печката, с прахосмукачката и прочие задължителни задължения.

Грижи за себе си

Естествено, за да е перфектна една жена в услуга на своето Мило, тя трябва грижливо да се поддържа. Някои идеи:

Пия малко парфюмна водичка, преди да се прибере и като ме целува, да мириша на Шанел.

Редовно ходя на йога – майсторски клас, за да се разгъвам в каквато поза ме пожелае вечер. Всичко от Кама Сутрата умея.

Грижи за Милото

Милото редовно се нуждае от масажи и от всякакви други грижи за благоденствие. Как перфектните жени се грижат за формата на Милото си?

Правя му редовно масаж, тайландски, естествено. Записах се на курсове специално, инструктора беше много мил човек. Притеснявах се малко, когато разучавахме техниките „тяло в тяло“ и „устни в тяло“, но завърших с отличие и сега Милото е най-щастливият мъж на света. Той плати курсовете. Сега ми е заявил, че ще ме запише на курсове по икебана, макар на мен да ми звучи като нещо много неприлично. Щом при един обикновен курс по тайландски масаж се прибирах ужасно уморена, на тая икебана не ми се мисли какво ме чака.

А аз, в негова услуга, научих котката да лежи върху чехлите му, за да са му топли. Не й стига ентусиазмът, за да му ги носи…

Чеша го зад ушичките докато заспи, подавам му клечките за уши една по една и предварителто затоплени, да не хване отит. Изпадам в несвяст всеки път като го видя гол, за да поддържам мъжкото му его високо. Не пропускам да шепна сладострастно на публични места „Ко-о-о-олко ти е голям-м-м-м! “ и „Малей, къф бицепс вадиш, милоо-о-о!“.

Моето Мило не чете във форуми. Той всъщност не чете и вестници, всяка сутрин преди да стане, правя преглед на печата и му поднасям информацията в подходящ, забавен вид, но избягвам стресиращите новини, за да не го разстройвам. Милото още не знае, например, че в Турция е имало земетресение. Подобна новина би му докарала леко вълнение, а това аз не мога да допусна!

Не мога да си представя, че ще чакам отплата от Милото за грижите, които полагам за него. Самата мисъл за това ме обижда. Никога не съм се приемала за жертва, дори когато веднъж ми каза, че яйцата не са достатъчно рохки и ме накара да му направя втори път закуската. Поплаках си тайно, но това бяха сълзи от вина, защото никога, ама никога не ми се беше случвало да не се справя със закуската му. Когато ме похвали след това обаче, очите ми грейнаха и с двойно по-голямо желание му направих масаж на петите, толкова бях благодарна за добрите думи!

Правя му педикюр и му лакирам ноктенцата с безцветен лак. После духам, за да се втвърди.

В услуга на милото ходя на риба, където ентусиазирано му закачам червейчета, защото него го е гнус. Междувременно подклаждам бурен огън, в чиито въглени намятквам пресни свински пържолки, кюфтенца и други, понеже риболовът изморява, а уловът обикновено не е много богат (това между нас да си остане). Докато пържолките цвърчат, накълцвам салатка. Всичко това в специално избран от мен туристически комплект с чинии, чаши и пр. необходимости. Накрая отварям бутилка изстудено в реката вино и сядаме да пообядваме. И никак не се сърдя, когато приятелите му рибари пометат цялата трапеза. За добро настроение на компанията раздавам карти за белот, а след това вдигам „масата“. На връщане спираме на някоя полянка и аз страстно му се отдавам (в перфектен външен вид, с лек грим, лека прическа и леко ароматизирана на дим…) и му позволявам да изпълни завета на Пророка „жената е нива, влизайте и отвсякъде“, след което щастливи се прибираме у дома и… му изпирам чорапите, а после ги гладя.

Аз ходя на балет всеки понеделник; на латино танци всеки вторник; в сряда съм на курсове по тае-бо; в четвъртък на пиано (за да му стоплям душата с някоя симфонийка, когато е изморен след работа); в петък съм на курсове по стриптийз и вечерта показвам новите техники; в събота съм по магазините, за да се снабдя с най-ефектното бельо и да му купя нещо новичко; в неделя готвя гола най-любимите манджи на милото. В свободното си време съм на маникюр, педикюр, всякакви разкрасяващи процедури, на работа също се старая да съм ефективна, за да припечелвам за милото.
Днес ще скачам с парашут, защото на милото му е тъпо и иска да го разведрявам.

Вечер (когато няма мач) му изнасям забавна програма – скечове, народни танци, в петък – кабаре. Когато съм му скучна, ми дава знак, като ме превключва с дистанционното и аз започвам друга програма. Сега през лятото в сряда и събота му разигравам и шампионската лига, но на малки вратички.
Иначе със закуската не се е случвало да не справя, защото Милото държи да има блок-маса, той не е много претенциозен, да ми е жив и здрав, и все нещо от 12-те ястия, които приготвям за закуска, му допада.

Не мия колата, понеже неговата кола се мие от приятелките ми, които ни идват уикенда на гости, облечени по хавлии само.

В услуга на милото винаги играя на любимата му компютърна игра. С часове. Ентусиазирано. В паузите за презареждане на нива и/или оръжия тичам до хладилника за бира. Когато противника надделява или не дай си Боже бие, обличам бързо камуфлажа /на голо/ и тичам да се крия, а той ме стреля.
Същото това го правя и когато се върне ядосан от работа, но тогава слагам маска със снимка на шефа му. И не бягам много.
Много е щастлив. Обичам го.

Вечер като се върне от работа го чакам пред блока, вземам ключовете на колата и я паркирам, щото много се нерви на разни идиоти, дето са спрели или на неговото място или като румънци по средата на паркинга, а Милото не трябва да се ядосва.
След това на бегом изкачвам стъпалата до третия етаж, понякога нося и Милото на гръб и го посрещам пред вратата, малко ми беше трудно да усвоя тоя номер, ама тренирам през деня докато го няма и вече му свикнах.
Събличам го, слагам го да седне, докато му правя вятър, му наливам и биричка, мезенце задължително и чинно го изслушвам за проблемите в службата, като се вмъквам на подходящи места с „Да, Мило, прав си, тия не стават“ или „Колко си гениален, трябва да ти дигнат заплатата“ и др. такива изрази.
Децата са инструктирани предварително да не вдигат много шум, че Милото има нужда от почивка.

Моето Мило е слабичък, милият. Не, че не го храня, просто има божествен произход и оттам божествена физика. Всичко му убива, т`ва грахови зърна, т`ва мигла паднала, всичко го наранява и пречи на спокойния сън. За да бъде милото щастливо, аз се поддържам мекичка, заоблена, без никакви ръбове. Така може да спи върху мен, без да се нарани – на мекичко. Преди да заспи му правя масаж с предварително затоплено в собствения ми пъп ароматно масло. Масажът е само с коси – пускам си ги мнооооого дълги, за да бъде докосването много леко и нежно.

1. Никога не се показвам гола пред Милото (да не му развалям представата за жена).
2. Всеки ден преглеждам арената за актуално порно, свалям и слагам прилежно в папка. Докато той гледа аз готвя – да не му досаждам, де.
3. Чистя клавиатурата с клечки за уши, между клавишите бъркам, да не му се цапат пръстчетата.
4. И икебана правя (извинете за думата), но като увехне не я хвърлям – много засища, а нищо калории. Хем пестя от семейния бюджет, хем свалих има няма 40 кила.

Майката на Милото е като Свещена Крава за мен. Подготовката по посрещането И + самото посрещане наподобяват откриването на олимпийските игри. Нейната дума е конституция за семейството ни. Жалко, че не мога да общувам активно с Нея, защото в Нейно присъствие мълча почтително… Дори не Я гледам директно в очите от уважение, освен ако не проповядва рецепти за готвене на Милото или кратки указания за гледане на детето/къщата. Милото е естет. Но и класик. Тоест, естет-класик. Наложи се да отслабна 35 кг и да взимам усилено уроци по класически балет. Майка му го е възпитала във висока артистична взискателност и едвам преглътна неговото артистически немотивирано желание да изпълнявам фрагменти от Лебедово езеро гола всяка вечер…

Винаги сядам на седалката на тоалетната чиния, за да е добре затоплена, когато Милото иска да я ползва. След това нежно го избърсвам с коси от свила (не обръщайте внимание на прическата ми, подстригах се специално, за да мога да му дам преносим комплект, когато се наложи да отсъства, докато аз седя в тъжен ступор да го чакам, обляна в сълзи, но и мислеща как най-добре да се Грижа за Него), а след това измивам тоалетната и я пръскам с любимите му аромати, за да му е приятно да ходи там.
Аз не ползвам същата тоалетна, разбира се, немислимо е да го карам да изпитва дискомфорт, ако се налага да ме изчаква или – не дай си Боже! – благородният му нос да вдъхва неспоменуеми аромати!
Мисля, че много му помагам, като сутрин му правя гимнастиката. Той, разбира се, е перфектен и се поддържа в отлична форма. Затова сутрин хващам нежно ръцете му и правя с тях физзарядка – лека, да не го умори.
Вечер лек тонизиращ масаж на краката му в инкрустиран със Сваровски леген и после ги бърша с коса, разбира се (друг комплект, това се подразбира).

Моето Мило е много пестеливо и за да не хаби излишен бензин, всяка сутрин се качва в автомобила си, а аз го бутам до работата му, където той (веднага след като свърши нанагорнището), пали двигателя, маха ми за довиждане и паркира майсторски. За съжаление ми е трудно да спирам автомобила по светофарите и милият ми е принуден да натиска спирачките сам.
Също така на дълъг път, за да не му се уморяват краката, аз се свивам при педалите и ги натискам с ръце при подаден от Милото знак – два удара по главата ми означават спирачка, а три – газ. Вече съм се научила само от шума на двигателя да определям кога да сменям скоростите. Моето мило е герой и сам върти волана през повечето време.

Аз съм се постарала да имам винаги няколко близки приятелки край мен: руса, червенокоса и брюнетка, всички с перфектни тела и не твърде много дрехи, разбира се. Така ако Милото пожелае, ние сме на разположение.

Понякога има и неудачи…

Въпрос: Много съм притеснена, снощи Милото изпи само половин бира, не била достатъчно студена. Наложи се да му рецитирам Есенин в оригинал, за да намаля дискомфорта му. Затова съветът ми към вас е, когато изстудявате бирата на милото, гледайте да е престояла на студено между петдесет и три и петдесет и пет минути, така пяната се получава точно четири сантиметра, а температурата й е перфектна. Сега изпитвам малко вина, но ще се компенсирам, обещавам, в момента репетирам скечове на Лаурел и Харди, макар да е трудно, защото изпълнявам ролите и на двамата. Ако някой знае как да изиграя момента, в който Лаурел халосва Харди с двуметрова дъска, да ми пише, защото всеки път като се халосам, изпадам в безсъзнание, вярно че за някакви си две-три минути, но общото впечатление от скеча се проваля.

Въпрос: Милото ми онзи ден беше уморен, толкова уморен, че не можеше да сдъвче храната, която беше поискал да му сготвя. Аз веднага се отзовах, разбира се: измих си старателно зъбите, дезинфекцирах си устата и после внимателно му сдъвквах храната и го хранех уста в уста. Но ми беше съвестно, че може да съм извлекла неволно важни съставки, ценни за здравето му, докато дъвчех. Какво трябваше да направя?

И дамите помагат: Права си да се тревожиш. Аз на твое място бих постъпила така: с нежно движение отваряш устата ми, слагаш хапка от храната вътре в устата; с палеца и показалеца хващаш брадичката (нежно) и започваш да движиш мандибулата му нагоре-надолу с подходяща скорост (около 70 движения в минута), така че храната да бъде добре и равномерно сдъвкана. Ще трябва да гълта сам, защото начините да го му помогнеш да преглътне, които ми хрумват в момента, не са подходящи (можеш да го стряскаш на всяка хапка и той в паниката си да преглъща по-лесно, но ти вероятно няма да се съгласиш).

Въпрос: Докато правите масажите, закуските и т.н., говорите ли? Колко? С дълги фрази или кратки изречения? След коя дума смятате, че е наложително да спрете защото затруднявате Милото в опитите да следи мисълта ви? То моето предимство е нищо и никакво, мълча като пукал в най-различни ситуации… може да се поуча и коригирам.

И дамите помагат:

– Най-важно е да овладееш мълчанието на една и съща тема с Милото. Говоренето е по-лесно. Пауза се прави тогава, когато Милото придобие незаинтересован вид. Но това не е поради ограничените му интереси, а поради нашата женска склонност да си служим с много думи. Внимателно следи погледа му. Ако се вдигне на два пръста нагоре от гърдите ти, може да преминеш на теми от квартално до глобално естество. Ако мине една педя под пъпа, мисълта ти светкавично трябва да смени посоката и да си припомниш кога си се епилирала последно и дали случайно не си пропуснала да ексфолираш ямката зад коляното.

– Похвално е, че работиш върху себе си, трябва обаче в откровен разговор с Милото да поставиш въпроса с нуждите му. Моето Мило например, не обича да му мълча. Дори с пълна уста, тананикам весели мелодийки от любимите му мюзикли, понякога срещам трудности, защото милото се увлича по родопски народни мелодии, а да имитираш Сто кабагайди е трудно с пълна уста. Но при достатъчно желание и повече тренировки, се получава. А иначе, обикновено гледам да поддържам приятен, неангажиращ разговор, рецитирам му любовни сонети или просто възкликвам с възхита при появата му.

…to be continued

Advertisements

19 responses to “В услуга на Милото

  1. ама това е супер. айде действайте де

  2. Бу, хубаво си ги събрала чудесата от онази тема. То си е удобно. Ако закъсаш нещо с Милото, разлистваш наръчника и веднага се натъкваш на някаква шикозна идея за предразположение и удовлетворяване на всичките му нужди. Значи от утре съм на курс по тайландски масаж. Ще се уча да му се спускам с въже от тавана директно на…

  3. Записвам се веднага, прати ми две по пощата, моля те!
    Хах, прекрасен свят, но на милото ще му е омръзнало в края на втората седмица 🙂

  4. Невероятно забавно. Отдавна не се бях забавлявал толкова. И тъжно в същото време. За мен такива неща не са правили. Всъщност аз съм ги правил за моето Мило – без балета и икебаната. А иначе обръщението „Миуооооо“ ми е най-образното.

  5. Интересно четиво. Само малка част от него да бъде приложена към свестен мъж и е почти сигурно, че си е тръгнал. Мъжете обичат жените, защото жените са такива, каквито са – стествени и неподправени. Препоръчвам Ви да си бъдете просто жени. Успех!

  6. Случайно да имаш сестра, възпитана по същия начин, че и аз реших да се оженя, като прочетох?

  7. Радвам се, че и аз съм допринесла с някои съвети:)
    М/у другото, дори и скока ми с парашут не можа да разведри Милото…

  8. Поздравления за коментара на Наньо Нанев!

    Това срумънците дето паркират по средата на паркинга не го разбрах…

  9. Той я обичаше – Тя него не!
    Той я сънуваше – Тя него не!
    Той я ревнуваше – Тя него не!
    Той я забрави – Тя него не!

  10. Pingback: Top Posts « WordPress.com

  11. даже ще си го разпечатам аз, да го дам на МИЛОТО 😉 браво и мерси!

  12. Това е нечовешко!
    Не знам кой го е мислил, но се чувствам сякаш съм гледала цял филм. 🙂

  13. the best!!! 😀

  14. Това е ужасно, аз от такава жена най-вероятно ще избягам…

  15. и аз си търся такава жена 🙂

  16. И такива каки ли имало? А аз все си мислех, че са изчезнали като порода някъде през 17 век….

  17. Само не разбрах кога ходиш на йога ? Останалото е супер – ама де ги тези жени ? :))

  18. mn qko da znae6 kako

  19. Браво .Много ме развесели 🙂 .Добре си се справила.
    Поздрави !!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s