Клики на майките

автор: Бу

Помните училищните години. Колко беше важно кой как изглежда; колко си популярен – дали всички ученици от седми до единадесети клас знаят името ти, или си в неизгодната позиция даже съучениците от твоя клас да се мръщят, докато се сетят как се казваш; дали си по модата (каквато и да е била тя в момента) или си дегенерат, който упорито отказва да се носи шик. Кой с кого дружи, с кого трябва да се познаваш и кого – да подминеш по коридорите. Ако си сред популярните, първа започваш да се обличаш по модата и налагаш тон; ако си от златната среда, се опитваш да си в крак с нея или поне да не изглеждаш безнадеждно; ако си аутсайдер, е, от там измъкване трудно има каквото и да правиш.

Аз преминах сравнително безболезнено през гимназията – след седми клас имах шанс да се преместя в ново училище, където никой не ме познаваше – това беше моята възможност от аутсайдер да направя чисто нов старт. Популярна не станах, но и не бях неудачница. Все пак, не мога да кажа, че търсенето на себе си беше лесно.

След няколко години в университета може да се каже, че бях една доволна от себе си човешка единица. С малко, но добри приятели, щастлива от себе си и живота си. Тъкмо нещата се нареждаха добре, внезапно се върнах десет години назад в мелачката на критичното съревнование. Как? Като родих бебе.

Пазарът за майки

Имам няколко близки приятелки, но се оказах първата, станала майка. Те са мили и добри жени, но и най-търпеливият човек почва бавно да позеленява в лицето, ако твърде често слуша истории за наакани памперси и наддадени грамове. Освен това графиците ни вече значително се различаваха – тяхната вечер тепърва започваше, когато аз, рано-рано окапала от умора, се тръшвах да поспя (най-сетне). Най-добрата ми приятелка замина за Германия преди 9 години, но си пишехме почти редовно и се виждахме чат-пат, когато си идваше тук. При едно от идванията й – дъщеря ми вече беше на 2 години – излязохме и се впуснахме в обичайното наваксване коя какво е правила с живота си и какво предстои. Аз я укорих, че не ми е писала отдавна, а тя ме погледна особено и ми каза: „Знаеш ли, ти ми пишеше едни много странни писма, в които разказваше само за кърмене и бебета, не знаех какво да ти отговоря.” Почувствах се тъпо, не бях усетила кога съм се превърнала в един от тези родители.

Едновременно с дистанцирането от все още бездетните си приятелки обаче открих, че имам много нови приятели (или поне познати), които изникваха сякаш от нищото. Достатъчно е да приседнеш до някоя майка в парка и за нула време започвате да разменяте истории за раждане, хранене и отглеждане. Като нови майки имаме голяма нужда от съчувствие, разбиране и потупване по рамото. Буквално за дни можеш да намериш тонове нови приятелки с общи интереси – особено ако минеш он-лайн, където общуването изглежда по-лесно и непретенциозно. Колко е приятно да намериш сродна душа, която те разбира!

Но въпреки бързо възникналата дружба се оказва, че нещо тъмно и лошо се прокрадва зад гърба ти. Когато сте всички заедно, сте бели и добри, задружни и подкрепящи се. Но останали насаме, се вижда, че се разделяте на групи и подгрупички с тясно специализирани интереси, които могат да се базират дори на това кой откъде пазарува. Съвсем като в училище, някоя майка може да се окаже обект на обсъждания (нерядко и подигравки), ако детето й носи дрехи втора ръка или не пазарува от правилния магазин. И въпреки че е неоспоримо, че в групите майки можеш да намериш много истински приятели, може да е истинско изпитание за нервите, докато го постигнеш.

И знам, че не съм единствената, която се чувства така. Особено трудно може да е да се опитваш да се впишеш във вече съществуваща група с изградени връзки, където всички се познават и за новодошлите е мъчно да се присъединят. Освен ако не сте от малкото щастливки, които да родят по едно и също време с приятелка, или да се включат в такава група безболезнено още със създаването й, сигурно ви е познато чувството на преценяване, претегляне и сравняване – и евентуално, осъждане.

Има много грешни линии на поведение сред новите майки – дали си облечена твърде модно или съвсем не; дали си на килограмите отпреди раждане или още влачиш бременно тегло плюс още малко отгоре; дали работиш или си стоиш по майчинство у дома; дали пазаруваш от скъпи магазини или ровиш в стоки втора употреба – и много майки не се притесняват да ти кажат къде ти е мястото (или не е).

Естествено ли роди или те оперираха от бебе?
Сериозността на съревнованието коя е по-по-най-майка започва още с първите глътки въздух на бебето – коя е по-по-най-родила. Не една майка е бърчила вежди от досада, докато й обясняват, че ако е била малко по-сериозна и се е понапънала, е щяла да роди нормално (по дяволите всички медицински показатели, природата така е казала!) или обратното – ако е била малко по-умна, нямало е да се мъчи като прабаба си на нивата, а цивилизовано да даде да й отворят корема (по дяволите природата, за какво си имаме медицина?)

Човек може да научи много нови неща за себе си от спор за това, кой метод на раждане е по-добър. От това, че естественото раждане е животинско, примитивно, опасно за бебето и изобщо, нецивилизован начин да изкараш един човек на бял свят, до това, че секциото е глезотия, липса на желание да родиш както природата го е измислила, опасно за бебето и изобщо, нехуманен начин да изкараш един човек на бял свят.

Радвам се, че нямах възможност да попадна в разгара на такъв спор докато бях бременна – имах желание за нормално раждане, имах и показатели за секцио. След операция за заздравяване на ретината отидох да раждам с бележка с йезуитски текст ‘Не е невъзможно нормално родоразрешение’ и съм все така благодарна на гинеколожката на смяна, която ми даде шанс да родя естествено. Струва ми се, че ако една бъдеща майка, която не е много сигурна какво да предпочете, чуе подобен спор, придружен с аргументи, но най-вече със сериозни заяждания, ще си стисне краката и корема и ще откаже да ражда изобщо.

О… кърмачка!
Родили сте по един или друг начин, радвате се на бебето си и изведнъж откривате, че бедите ви тепърва започват. Оказва се, че сред новите майки това, кой как храни, е един от решаващите крайпътни камъни за това как ще погледнат на него. За някои е белег на социален статус – ‘Нима нямаме достатъчно пари да купим най-доброто на пазара?’ За други – причина за гордост напук на всички останали, които не са го постигнали – ‘Нима не мога да изхраня едно бебе само от гърдите си?’ За трети – стекли се обстоятелства, които понякога ги карат да се оправдават без нужда, независимо дали кърмят или хранят с шише. При всички положения откривате, че заедно с приятелите по интереси намирате и яростни противници на мнението ви.

Кой кърми, кой храни с адаптирано мляко, кой защо кърми и кой защо не кърми се оказват едни от най-жежките теми за дискусии. В тях се хвърлят изключително тежки епитети – от ‘сектантки’ през ‘жертви на модата’ до ‘незаинтересовани за здравето на бебето си майки’ (важат и в двете посоки). Разменят се откровени обиди и се прилагат доказателства, които понякога са буквално умопомрачаващи. Тези неща, разбира се, се случват предимно он-лайн, където зад измамното чувство на анонимност човек много често казва доста повече, отколкото всъщност мисли. Това, което винаги ме е удивявало е – нима тези жени в реалния живот се хвърлят с обиди и обвинения към роднините и приятелките си, които хранят различно от тях? Да си откровен е едно; да си лишен от такт и здрава мисъл – съвсем друго.

Ядете ли вече…?
Към горното следва да се отнесе и вездесъщото захранване. Кой кога е захранил, а с какво, а колко различни храни яде вече бебето му се оказва повод за хвалба и гордост. Независимо как – дали купуваш от най-скъпите възможни пюрета и каши на пазара или ги готвиш сама поради свои съображения, дали си захранила рано или по-късно, е възможност да наковеш канчето на събеседника и да му покажеш колко ужасно много греши. Вместо споделяне на опит и информация, обмяна на мисли, често темата за захранването е предмет щекотлив и немалко майки в парка отказват да го обсъждат изцяло, за да не влизат в излишни разправии с другите.
‘Мога ли да дам на бебето си еди какво си вече?’ се радва на голямо внимание – от ‘Ама как може дори да зададеш подобен въпрос, нелепо е да си го представиш дори, помисли за здравето на детето’ до ‘Разбира се, че може, защо изобщо питаш – аз на моето го дадох още на двадесетия ден и виж как нищо му няма’.
Извинете, а дали не е възможно всеки да си гледа в паничката – буквално?

Парите
Но не само това, как храниш, ти позволява да се включиш в дадена клика. Има и други фактори, които не биха позволили да се включиш в коя да е група. Един от тях? Парите. Дори да живееш в престижен квартал, това не стига – можеш да се окажеш изолирана от дадена група майки, ако не носиш бутикови дрехи и не буташ количка, подобна на последно изобретение на НАСА (видът сам говори за парите, които е струвала). Даже да се окажеш включена в такава група, много е вероятно да се чувстваш не на място сред шикозни майки, които ходят на разходка с едно бебе и две бавачки. Притеснително може да е да излизаш по магазините с по-заможна приятелка, която купува с размах по едно боди от всеки наличен цвят и модел, докато ти се чудиш коя от дрехите на разпродажба да избереш, защото знаеш, че не можеш да си позволиш повече, без да разориш семейния бюджет.

Свързано с паричния фактор е откъде се обличаш, откъде пазаруваш за бебето си, дори – в кои заведения сядаш с приятелките си да пиеш кафе. И докато някои по-заможни жени деликатно успяват да не натрапват възможностите си, за други е въпрос от първостепенна важност да пояснят кое откъде е и колко струва; за трети е важно всички да разберат колко са малки финансовите им възможности и жертвите, които правят в тази връзка…

Не ме разбирайте погрешно – различните финансови възможности са в реда на нещата. Кой как ги демонстрира, е друго нещо. Както каза една приятелка: ‘Седим си ние тука на седянката и кротко си предем. Току някоя скочи и викне, че нейната хурка била марка ‘Фурла’… немой, мори!’ Разделението между майките по този признак изглежда трайно.

Аз сама, с тези две ръце!
Това, дали някой ти помага в отглеждането на бебето, е нещо важно. Ако ти помагат – си инфантилна глезла, която няма от какво да се оплаква; и обратното – ако сама гледаш детето си, си героиня, заслужаваща неръкотворен паметник.

Или пък така: ако споделиш, че сама се справяш с детето си, си хвалипръцко, който иска да се изтъкне без нужда и да натрие носовете на останалите как сам се справя с всичко, а ако имаш кой да помага, е, какво лошо има в това, да не е престъпление, че имаш възможността?
Изберете си сами фаворит.

Лоша работа
Друга гореща област на кликите на майките: кой работи и кой стои у дома по майчинство. Много майки, които избират да останат в майчинство, се чувстват обидени, когато работещи майки изтъкват как работят, правят пари и градят кариера, за да осигурят най-доброто за детето си, докато останалите по цял ден ‘не правят нищо’, може би защото ги мързи.

Работещите майки нерядко също се чувстват обидени – част от тях изобщо не са имали избор дали да се върнат на работа, други са го пожелали сами по различни причини, но и в двата случая е неприятно да чуваш, че предпочиташ да работиш, вместо да се грижиш за детето си и вероятно не си всеотдаен родител, щом правиш така.

Някъде ще е трудно да се присъедините към група майки, ако работите – те се виждат всеки ден, вие вероятно ще ги виждате само през уикенда; те гледат децата си от сутрин до вечер, вие работите през деня. Другаде ще откриете, че се чувствате странно сред група работещи майки, ако вие си стоите у дома. Те разменят истории за офиса, вие можете да предложите само последното постижение на бебето си; те говорят за фирмени партита, вие планирате само семейни вечери.

Всички сме съгласни, че да седиш у дома и да гледаш дете съвсем не е лесна работа, напротив – всеки, който го е правил знае, че най-често в края на деня си като изцеден лимон и даваш мило и драго някой да те отмени поне за пет минути. И всички знаем, че да работиш, а после да се прибереш и да се опиташ да прекараш пълноценно време с детето си (и може би – да подомакинстваш, за да не се превръща къщата в ‘тук бомба е паднала’) е не по-малко трудно и уморително. Била съм и от двете страни, знам какви усилия са нужни. И повечето майки са били също. Защо тогава е това деление и доказване коя е по-добра?

Тази вечер аз съм хубава
О, да, не бих го пропуснала за нищо на света. Външният вид е един от силно определящите фактори за това, дали можете да се впишете в група майки в някои случаи. Когато ти смяташ, че дори да си вземеш душ сутрин е постижение, какво остава да си изсушиш косата в човешки вид, а майките около теб са гримирани, фризирани и с маникюр, може да повлияе доста зле на всяко самочувствие. Няма какво да се лъжем – както във всяка една област от нашето общуване, това как изглежда човек е много, много важно.

Ако вашата група се окаже от поддържани майки, скоро може да откриете с изненада, че преди разходка в парка заменяте анцуга с панталон или дънки с ниска талия, оправяте си косата и си слагате пълен боен грим, преди да прекрачите прага.

И обратното – ако по природа сте от жените, които не са свикнали да излизат как да е, може да се почувствате неприятно в кварталната група, където анцугът си е официално облекло да излезеш на кафе, а на жените, които се гримират и преобличат за излизане навън, се гледа като на претенции…

Връщането на формата отпреди раждането може да се превърне в жестоко съревнование сред майките. Въпрос на чест е да си влезеш в дрехите отпреди бременността или даже – с размер по-малко, което да коментираш на всеослушание на останалите, които явно не са си дали този труд.

Външният вид е един от факторите, които служат за най-много приказки зад гърба. Някои майки с болка разбират (или направо им го казват в лицето) как ги коментират от околните пейки – дали е защото не са достатъчно нагласени или защото са прекалено нагласени, няма значение. Някъде може и да изпращат по ума, но не и в кликите на майките.

Да намериш себе си
Как може майките да разчитаме една на друга за подкрепа и утеха толкова много и едновременно с това да действаме толкова избирателно? Дали е нещо вградено, което да ни помага да се почувстваме по-добре самите ние? Да станеш майка е нещо специално, много красиво, но едновременно с това е време на несигурност, съмнения, опасения и притеснения – подобно на юношеските години. И също като в юношеството да се превърнеш в майка предразполага към искрени приятелства и голяма язвителност.

Всякакви незначителни неща, наред със сериозните, са от огромно значение, докато се опитваме да намерим себе си в новата си роля на родители. А това търсене може да е трудно и плашещо. Не е чудно, че в такъв несигурен момент сме така склонни да се събираме на диференцирани групи, които по ирония изключват много други жени по различен признак, жени, които споделят най-големите ни надежди и най-страшните ни страхове. Жени, с които вероятно имаме много общи интереси и с които при малко по-различно стекли се обстоятелства бихме могли да станем много близки.

Наистина, бихме могли да минем без най-неприятните нам мнения. Но също така, понякога именно тези неприятни ни мнения ни позволяват да се видим отстрани по нов начин. Може би именно така виждаме, че правим правилното нещо и това ще ни позволи спокойно да посрещнем критиките на другите.

Когато се дипломирате от детството на първото си дете, вероятно вече знаете, че има много различни и еднакво адекватни начини да си майка и да гледаш детето си. И когато това се случи, обикновено заслуга имат както приятелките ви, така и онези майки, които по някаква причина са били неприемливи за вас в различен момент.

„Майчинството е най-удивителната, най-взискателната професия, и има много, което можем да научим от другите майки”

сп. ‘Кенгуру’ 2008

Advertisements

37 responses to “Клики на майките

  1. 🙂 Защо са необходими толкова много думи, за да се каже… нищо 🙂 С малко думи да се каже нещо е алфата и омегата на писането – позволявам си този съвет

  2. Поздравления, Бу! Много добре си пресъздала действителността и си я погледнала от различни аспекти. Поздравления за това, че си успяла да не заемеш позиция, а със сигурност имаш такава!
    С пожелания повече хора да разбират другомислещите и да не налагат собствените си убеждения 🙂

  3. @ Грънчаров – Защото не си бил току що родила майка и тази тема ти е непонятна. А това четиво по-горе ще помогне на доста млади майчета да се почувстват по-добре.
    Много добро обобщение на най-основните сблъсъци Бу. Припомни ми неща от преди много години – учудвам се че все още са актуални подобни неща.

  4. Тази тема е с продължение и то в най-различни посоки – кога е проходило детето, използвате ли проходилка, до кога носи памперс, „дебело“ ли е бебето…Сигурна съм, че всяка майка може да допълни списъка с поне още два пункта.
    Но пък и всяка от нас може да се сети заняколко много обединяващи теми като: свекървата, здравната система, приспособеността на градската инфраструктура за колички.

  5. Така или иначе, браво на Бу за повдигната тема. Дано даде повод на много майки да се замислят, успокоят и радват пълноценно на майчинството 🙂

  6. Поздравления и от мен! Хубаво пишеш, Мис Бу!

    Винаги ще го има туй разделение на- и – .
    Жената 1) е клюкарка по природа (колкото и някои да отричат/потискат туй качество 🙂 ), 2) обича да се съревновава.

    п.п. Не може всички да четем, г-н Грънчаров, требе некой да пише туй четмо.

  7. „Дай да не се завираме при кокошките!“ – това беше репликата на една приятелка всеки път, като бутахме количките заедно.

    Май не съм пропуснала нищо, отказвайки да се социализирам с останалите мами 🙂

    хубава статия btw

  8. Моите извинения към четящите и имащите литературни склонности майки… наистина няма как да почувствам това, което чувства току-що родилата майка 🙂

  9. Ех, Бу! Да живее нет-а. Той спасява от принудителното смесване с овцемасата майки по градинките. Ако ти трябва обмен на инфо, информация, колкото щеш. По-добре сама и с книжка в ръка в парка, отколкото сред подобни групички. Аз лично се спасявам от набези с книга, слушалки и движение. Може да се каже, че прекарвам чудесни часове навън 🙂

  10. Да, темата е сериозна и ти пак добре си се подготвила. Чудесно ще е ако имаш много близка приятелка току що родила или малко след теб и не ти трябва никаква клика. Така е една млада майка може да влезе на място, което никога преди не би харесала и то само защото приоритетите й вече са подредени по друг начин. Първото място е за бебето, разбира се и едва след него идват другите неща. По късно нещата ще се наредят от само себе си и майката ще намери своето място, което й се полага. 😉

  11. Бу, поредното приятно четиво и то с много точни попадения! Хубаво си разчоплила по-важните „ябълки на раздора“. 🙂 Наистина похвално, че йезуитски си спестила позицията си по тези сблъсъци.
    @Деси: В нета (и особено във форумиге и блогове) най-често се срещат тези безмислени спорове и нерядко в доста груба форма. Както пише Бу, „зад измамното чувство на анонимност човек много често казва доста повече, отколкото всъщност мисли“. Плюс това, те са чудесно практическо упражнение да се научим да приемаме различните мнения и да се преборим с предразсъдъците си (като напр. това да се обобщават майките в градинките като „овцемаса“.)
    @Ангел Грънчаров: А вие какво казахте всъщност?! Май нищо… 😉

  12. @Ангел Грънчаров, ако не се лъжа, синът ти е вече голям, правилно ли помня, че видях, че е бил абитуриент тази година? А и мъжете по принцип избягват цялата тази дандания – тя е запазена територия за майките, най-вече – веднъж, защото те по традиция поемат повечето грижи за поколението и второ, че по принцип повече се влияят кой какво мисли, особено като опира за детето им. Пряко казано – те раждат, те хранят, те имат да наваксват с външен вид след раждането и т.н. Затова и подобни жежки теми най-често се обсъждат от майките, макар че се случва и мъжете им да заемат позицията на жена си за подкрепа.

    @Смин и jas.min, аз всъщност имам позиция 🙂 Но целта на тази статия не е да покаже моята лична позиция по въпросите 😀 Освен това, аз общо взето съм била и от двете страни на барикадата по повечето въпроси. Въпреки цялото ми желание, имах реални шансове да родя със секцио и съм щастлива, че ми позволиха да опитам и да успея с естествено раждане; кърмила съм, но съм и дохранвала (било то и с изцедена кърма), била съм под познатия натиск колко и какво яде детето ми кога; била съм в майчинство, но и се върнах на работа по-рано, отколкото бих искала; доходите ми са били много ниски, а после са станали по-нормални, макар и недостатъчно… Ей така.
    Иначе – съм застъпник на нормално раждане, естествено хранене, късно захранване – но нито едно от тези не с цената на всичко. Това (за мен) не е въпрос на живот и смърт. Много добре би било ако майката опита и продължава да опитва, ако не върви, още по-добре – да успее в това, което иска. Но ако не се получи – по-добре да приеме нещата и да се радва на живота и бебето си, отколкото да се самоизяжда с вина или напротив, да насочи негативните чувства към други, които правят нещата различно.

    В това отношение много ми помогна форумното общуване. Вие не заварихте първите години на форумите, когато се вихреха най-невъобразимо жестоките кавги по тези теми, ако не се лъжа. Аз бях един от основните участници. Благодарение на тях се научих как да се изразявам значително по-добре така, че истински да предавам точно това, което мисля и нищо повече, по възможност без да обиждам с прочетено между редовете, дори да не е било там. Интернет много подвежда в това отношение и това, мисля, все още се вижда лесно.

  13. Бу, да, правилно е: синът ми е голям, 19 годишен. Затова съм далеч от тия проблеми. Радвам се, че жените си споделяте тия грижи, аз съм далеч от тях и затова реагирах така неадекватно, за което казах, че съжалявам…

  14. Уважаема Бу,

    тази сутрин собственият ми хладилник ме вдъхнови да подема кампания, която, струва ми се, има доста общо с вашите активности.

    моля за бърз поглед върху идеята на http://beer2beer.org/?p=460, експертно мнение и коментар.

    в очакване оставам

    с уважение,

    beer2beer

  15. Има един много известен психоаналитик Лакан, който твърди, че детето е фалосът на жената. Не че много ми харесва тази идея, обаче има доста майки, които наистина „си ги мерят“.
    Съгласна съм с идеята, че трябва да има повече разбиране и по-малко осъждане между жените. От друга страна за мен всяко решение на родителите за отглеждането на детето казва нещо за самите родители, така че групирането по родителски убеждения вероятно наистина помага човек да попадне на хора, които и извън бебешкия контекст биха му допаднали.

  16. Бу, добър опит за антропологично обобщение. Статията може да стане изходна дори за социологически текст. За списанието ли я писа? Там размерът има ли значение?
    Иначе по темата – дълго време се опъвах и странях от групичките майки по градинките, когато родих Яна. Идваха ми в повече обсъжданията на акото, кърмата и прочие, после пък за възпитанието на децата, оплакванията от мъжете, свекървите и т.н. След няколко месеца скитания сама се поддадох и се присъединих към група жени. Общо взето групите майки се избират по възраст на децата или социален статус, ако не са приятелки от преди това. Или са раждали заедно в родилното и около тях се групират други. Нещо такова. Относно това къде ще се обсъждат тематиките – все едно епочти дали си в отчетна във форума или в групчка в градинката – пак се обособяват подгрупи и мрежи от връзки.
    Човешко е.
    Ваилена, това на Лакан много ми хареса. Иначе нещата, които съм чувала за него не ми харесаха особено. Май не поддържа много т.н. привързано родителство и е няккаъв неофройдист, ако не бъркам. Имам приятелка, която ходи при терапевт, който основно по него работи. Според него голяма част от проблемите и се дължат на това, че като малка спяла при родителите си. Извинявам се, че се отклоних от темата Бу.

  17. Бу, страхотен текст!
    Аз полагам големи усилия да съм толерантна и да не си натрапвам личното мнение, не знам дали успешно… дано!

  18. 🙂 Липсва едим много голям признак за разделение обаче! Пола на детето! „продължителя на фамилията“ и „принцесата“ са си повод точно да „си ги мерят майките“ 🙂

  19. Бу, обожавам да те чета…

  20. можеш да разделиш майките и на първородки и останалите. първото дете винаги е уникално и маниакално изпреварва в развитието си другите. какъв кеф е да видиш завистливия поглед на останалите майки, като им съобщиш, че детето ти още на 8 месеца си бели мандарините само….

  21. Потребността от принадлежност към дадена (социална) група, да има собствена идентичност към някакви групови ценности и живот е в основата на човешката мотивация и удовлетворение. Поне така твърди Маслоу, чиято теория за потребностите е в основата на съвременните програми за управление на човешките ресурси ; )

    Обединяването на майките в различни клики е нормално и според мен част от необходимостта им от себеутвърждаване …И аз като Бу май често съм била и от двете страни, просто крайностите са ми чужди. А толкова ми се иска понякога и аз да си намеря „групичка“ – ама живея извън България, в страна чийто език не знам, едва след годинката на бебата почнах да намирам малко време за майчинските форуми и тоолкова ми се иска понякога да седна и аз с мамите в градинка и да се оплача как не спи детенце – сигурно от зъбките, как не иска и не иска да яде, но колко е ума и прочие, прочие сладки мамини теми.. Радвайте се, че имате тази възможност, защото повярвайте чувството за изолираност и самотност в този период може да бъде толкова депресиращо и смазващо…

  22. Тези неща не са верни 🙂 Изгледах две деца, но за всичките тези години съм излязла с друга майка само един единствен път.Нужно ли е всяка майка да си причинява това и едва ли не да се бори с обществото на майките. Ужасно натоварващо и излишно. Не може с друга майка да те свързва само това, че и двете имате деца. Това не е общ интерес, а положение.

    Странно ми е и как се търсят разни майки по форуми, създават приятелства, само защото са станали майки. Не обичам да слушам кой как е родил, храни или т.н. Ужасно ми е досадно, никого не съм занимавала и с отглеждането на моите две деца.

    За лошо или хубаво, този ентусиазъм ме подмина тотално. Децата са част от моя живот, но определено не промиха мозъка ми.

    Всичко хубаво!

  23. Много хубаво казано беше всичко от Бу. Чудно ми е, Linda, защо изчете статията и защо я коментираш? И как изобщо попадна тук?

  24. Бу, знам, че ще повторя останалите 20 мнения, но статията е действително страхотна! :):)
    Още докато бях бременна наблюдавах какво и как се случва в кварталната градинка, в мола, във входа, в който живея (има доста бебоци за толкова малък вход :)). Май всеки си намира някакво общество, в което да споделя – един вид „еднаквомислещи“. Наистина като в училище – ако имаш няколко обеци, пънк прическа, черен грим и червена коса – наш човек си, просто си личи отдалеч :):)
    Разбирам напълно и Linda, ако кварталната групичка не ти отговаря на интересите, няма какво да правиш там. Но има и други групи, в които децата са само повод за запознанство, а след това откриваш нови, прекрасни хора, с които можеш да споделяш много повече от отглеждането на децата :):):)

  25. Замислих се.
    Не съм майка все още, но в съзнанието ми изникна блока, в който живея и майките му. Струваше ми се тъпо да търсиш себеподобни майки във форуми, но преди да се замисля, че:
    – в квартала няма голям парк, където да социализирам бъдещото си дете с другите деца;
    – наличните майки в блока до една са огромни, прости и брутални жени, които осеяха площадката с двете люлки с фасове и изчоплени семки и там люлят децата си;
    – допирни точки с жени като споменатите нямам, а все пак, ща не ща трябва да се виждам с други майки, точно както майка ми навремето – за да си имам другарчета.
    – И понеже приятелките ми изпонародиха масово, когато ми дойде реда и искам да общувам с хора на моя акъл, че и детето да не се валя в боклука на другите майки най-вероятно ще да си търся сродни майчински души, защото познатите ми са отново на работна линия.
    Е няма да е въз основа на интерес, а на много, но май си трябва 🙂

  26. Преди две и кусур години за първи път си дадох сметка за кликите.
    Дотогава аз и шестмесечната ми дъщеря си бяхме напълно самодостатъчни. Един ден – хоп – група майки дойде и ни заговори. Не знам дали аз самата дали бих се заговорила в този момент, защото изглеждах твърде неопределено и дори смущаващо в типажен план: черна металистка тениска(!) с естетска рисунка на хубавица, но, уви, с ампутирани ръце (!), аз самата – с ръце, но татуирани до лакътя(!). В контраст с моя стайлинг, принцеската- решена в пинк, но свръх фешън като за този квартал (!). Тъкмо и слагах лигавник от 6 лв(!), за да я кърмя (!) на пейката(!).
    И изведнъж – неочаквано другарство! Оказа се, че доста си допадане с групата, дори с 2 от майките набързо врътнахме по още едно бебе. Само една отрязах, която ми заяви, че кърменето било лошо, щот така не се чувствала истинска жена, а тя правела секс с мъж си всяка вечер. Не, че съм толкоз лактивистка, а щото такива откровения ми дойдоха малко в повече като за първа среща. 🙂

  27. Съкровищница

    Бу, поздравления!

    Отдавна се опитвам да отгледам у себе си такава силно емпатична настройка, но уви – все по-често ми избиват балансите и хич не ми дреме ще обидя ли някой….
    Щото и аз страдах детински по това, че съседките страняха от мен, докато не разбрах защо – била съм много издокарана за разходка в гората – ми че те просто дори не носеха сутиени!!!! и на 15-тата минута, когато подплънките ми ставаха по-топли от обикновено, на техните тениски се оформяха две симетрично / е, не при всички/ разположени, нарастващи тъмни петна, които към края на разходката вече бяха изсъхнали и само бледа белезникаво-бяла следа издайнически маркираше това им състояние……….
    е, така не мога!

    Но, поздравления за статията!

  28. Четох, четох и явно съм късметлийка. Приятелите ми бяха и все още са изключителни хора, които не ме свързваха с наакан памперс и цици. Като не можехме да излизаме ние – идваха те. Бебетата отраснаха зовършени купонджии. Аз, от своя страна, направих всичко възможно да не загубя себе си между пюретете и ританките и така Кликите се оказаха непозната земя за мен. В градинките съм ги избягвала както вампир – чесън, защото нуждите ми от човешко общуване са били задоволени.
    Че не съм майка, че съм заблудена, бедна и т.н. Научих благодарение наБГ-мама.Там за много неща ми се отвориха очите и продължават да се отварят :))).
    Както повечето ти неща, статията е много точна и приятна за четене, Бу!

  29. Няма да се дам на кликите – мразя надничането в чуждата паница, перченето и налагането на чуждо мнение. Не понасям жени, за които отглеждането на дете (и по точно купуването на неща за детето) се е превърнало в демонстрация и избиване на комплекси.
    Сама се разхождам с количката и нямам никакво желание да обсъждам детето си с непознати лелки. Благодаря ти, че написа тази статия – даде ми увереност, че не съм сгрешила.

  30. Тъй, тъй… Поразмисли ме! То аз от доставреме съм се поразмислила по темата…
    Хич не е хубаво така! Бях се зарекла по едно време да си трая, да не се намесвам в подобни обсъжнаия (за акото, за яденето, за обличането и т.н.), но в един момент се оказвам нападната от някакви стпанни птици, дето са решили да ми изкълват очите, по някакви техни си непонятни ми причини… Поразмвахвах мълчаливо ръце в опит да ги прогоня, виках „Къш!“ нееднократно… Ама пусто, тикат се… Накрая хванах двуцевката и наред… Гадно е как неусетно те увличат подобни нелепи конфликти! Кому е нужно все пак?!

    Ама не, хич не се правя на света-вода-ненапита! Знам си се каква съм коза и малко ми трябва само да почна подобен род припирни, от които никой не излиза победител.

    Честно да си кажа, срам ме е, че съм участвала в такива баталии (и продължавам да участвам)! Но пък си мисля, че до определена степен е неизбежно (оправдавам ли се?!)… Мисля, че е етап през който трябва да се премине, нещо като бойно кръщение! И общо взето крайните резултати са два – или продължаваш да надничаш в чуждата купичка и фъргаш плюнки и храчки наред по повод съседката, или спира да ти пука и си гледаш съвсем спокойно животеца… Дано моя краен резултат е втория, щото за сега я раздаваме равен, а това не ми се отразява добре на нервите и спокойствието…

    Хубава статия, определено!

  31. типична ситуация за една градска градинка пълна с майки с деца.
    Мога да споделя как процедирах аз, ослушах се, огледах се в различните клики и в резултат на това се свързах с майки, с които бяхме със сравнително подобни интереси. И за мен най-важното толерантни към вижданията на останалите майки. В крайна сметка мисля, че всяко живо същество има нужда от контакти със себеподобни, това се отнася както за майките, така и за децата. В един момент детето излиза от количката и вече освен от контакт с майката има нужда да общува и с други деца като него…

  32. Всички майки са тъпи !!!!

  33. На майка си каза ли го това прозрение?

  34. И такаааа….Още докато бях бременна миналото лято, небременната ми, нераждала приятелка ми се обади по телефона и ми каза, че иска да ми прати по skype нещо много яко и непременно, ама непременно да го прочета: ставаше въпрос за написаното от Бу….8 месеца по-късно след една от поредните тягостни разходки в претъпканата квартална градинка, започнах упорито да търся текста, който приятелката ми беше изпратила…ПРЕДПОСТВКИТЕ: На 28 години съм ,живея в нормален квартал, в нормален дом – не съм бедна, но в никакъв случай не съм богата, трудно бих си позволила количка за 1500 лева, а и не намирам смисъл, понякога купувам от ,,по-евтините“ памперси, понякога успявам да купувам няколко дни поред само пюрета на Хип, често караме само с Ганчев……и такаааа, имам чудесна фигура след раждането – просто ген, имам някакви ,,модерни“ дрешки от студентските си години, когато единствената ми грижа беше да си купувам дрехи и го правех с цялата си заплата, имам мъж, който си взе голяма отпуска, понеже имаше възможност и всеки ден идваше с мен да разхождаме детето си и да опознаваме заедно с него света, а също така и да си почива, имам и куп проблеми и грижи, НО…..СЛЕДСТВИЕТО: почти, казвам почти, защото все пак има 2 майки, с които от време на време разменям по няколко думи, останалите около 50 броя, всеки, ама всеки божи ден ме стрелкат яростно с поглед, започват да оглеждат детето ми, да си шушкат, да се подсмихват, кикотят или просто мълчаливо и втренчено да мълчат, докато минавам покрай техните ,,мини-царства“. На всичкото отгоре наскоро попитах една възрастна съседка къде е детската кухня в квартала, тъй като аз живея отскоро тук, а тя ми отговори, че ,,ми се носела славата из кварталните майки, че съм била ужасно злобна, префЪрцунена, че все с мъжа си съм стояла и той кат бил токова богат, че стои по цял ден с мен, защото очевидно от дрехите ни било, че не сме бедни, ама защо бил купал за първородния си син такава евтина количка….дааа, така казвали майките от градинката, еето защо аз не съм знаела къде е кухнята, ето защо нямало да научавам полезни и важни неща за детето си от тях, които имат повече опит………………МОЕТО ЛИЧНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ: съжалявам, че хората са такива, не ги мразя, нямам никакви лоши чувства към тях, съжалявам, че не прочетох написаното от Бу, когато ми го изпратиха, защото щях да съм си с пестила един куп самокритични въпроси, както и дни прекарани в мрачно настроение и постоянното чудене,,АМА КАКВО ВСЪЩНОСТ МИ ИМА“….
    ОТГОВОРА : АМИ НИЩО
    П>С.ЗНАЯ ЧЕ НЕ ВСИЧКИ МАЙКИ СА ТАКИВА, ИЗВИНЯВАМ СЕ, АКО СЪМ ЗАСЕГНАЛА НЯКОГО И ЖЕЛАЯ НА ВСИЧКИ НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ МАЙКИ ДА СЕ НАСЛАДЯТ ПЪЛНОЦЕННО НА НАЙ-ПРЕКРАСНОТО НЕЩО В ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА

  35. Мила Бибка ,не се тормози ,наслаждавай се на месеците прекарани с детето ти,гледай по-повърхностно на подобни неща.
    Аз избягвах изобщо да повдигам въпроси,да отварям теми,чиято дълбока дискусия не бих изтраяла,ако ме пита някой-отговарям,ако ми искат съвет-давам(безплатно 🙂 ),ако ме тормози нещо -питам,винаги съм се радвала на компанията на децата и на майките като мен.

  36. Тази статия, както и коментарите към нея показват, че просто има хора, които са по-чувствителни към нещата, които се случват в т.нар. невербално общуване. Блажени са тези майки, които само си бутат количките и се радват на децата си в неведение за подобни дилеми като описаните.

  37. Уникална си, Бу…
    От снощи съм се разровила из постовете ти… някъде се смях с глас, някъде се размислях…
    Този пък все едно описа живота и дерзанията ми от няколко години насам… Благодаря!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s