Петте приятелки, които наистина ви трябват

автор: Бу

Когато бях на 6, най-добрата ми тогава приятелка Цвета ме издаде на Лъчко, че съкровеното ми желание е да му пусна в пощата тайна неподписана бележка, че го харесвам (защото ме беше срам да му кажа направо). Той отговори подобаващо – че ако това се случи, ще ми счупи главата. Тази случка за дълго време ме отказа от идеите за най-добри приятелки, които изглежда неизменно са водеща тема във всички детски филми, книги и разкази.

Времето между 4 и 6 клас прекарах да преследвам Стойка, моя съседка и съученичка, за да я убедя, че трябва да сме приятелки. Тя беше от готините момичета, които са винаги популярни и сред двата пола, и всички искаха да са приятели с нея, включително и аз. Аз бях смотана и залюхана – не я обвинявам, че един ден ме посрещна на вратата у тях и хладно ме уведоми, че всъщност не мисли, че трябва да сме приятелки. Тръгнах си разплакана. Но животът е странно нещо. В шести клас и нагоре, когато вече учехме в различни училища, наистина станахме много добри приятелки – и останахме такива, вече 16 години. Пътищата ни се разделиха – тя отиде да учи в чужбина и остана да живее там. Аз останах тук, учих, омъжих се, родих дете… Със Стойка се чуваме и виждаме рядко, но винаги е все едно сме се разделили преди час – наваксваме с новините за кратко време и после се заемаме да се поздравяваме и утешаваме взаимно за успехите и провалите ни.

С други много добри приятелки се сдобих в гимназията – общо сме група от 5 момичета, с две от които особено си паснахме и все така дружим. Имаме различни интереси и се занимаваме с различни неща, но винаги намираме общи теми, които ни вълнуват и които да обсъдим.

Когато родих дъщеря си, открих, че постепенно, но сигурно се сдобивам с друга група приятелки – дистанционно и не само интернет приятелство, което ми даде много (надявам се и приятелките ми да се чувстват така по отношение на мен) и което не бих заменила за нищо на света.

С приятелките ми правим и обсъждаме разнообразни неща – всички те имат различна, но важна роля в живота ми. С Голямата Мария сме винаги готови да се кикотим на някоя щуротия, която ще накара общата ни приятелка Малката Мария да стисне укорително устни – ‘на толкова години станахте и пак не се научихте да не се държите като деца!’. С Малката Мария мога да изпия едно спокойно трезво кафе, докато обсъдим теми, по-отдалечени от майчинство (тя още няма деца) и да поклюкарстваме за Голямата Мария (както без съмнение и те двете правят за мен, което си е в реда на нещата). Със Стойка говорим за Големите Неща – приятелите в живота ни, значението на семейството, работа и професионална реализация, секс (не бих обсъждала теми за секс с двете Марии по никакъв начин) и мъже. С намерените чрез интернет приятелки (обичам ви!) говорим за всичко друго – деца, детски градини, възпитание, домакинстване, кулинария, клюки и – изненада – мъже и секс.

Определено смятам, че оптималният вариант е човек да има няколко различни по характер приятели, които не е нужно да се харесват или да общуват помежду си, но които да имат своята специална роля в живота му. Приятелките ни идват и си отиват, много вероятно е да се сменят в течение на годините, но основните изисквания си остават: като минимум имаме нужда от 5 жени, които да са до нас (и ние до тях).


(cc) Бу

Тя те познава още от…

Тя е сестрата, която би искала да имаш. Двете може да нямате кръвна връзка, но сте също толкова близки. Тя знае, че си харесвала Иван (ааах!), а не Йовко (ъгх!) от училище; знае кога си запалила цигара за първи път и милостиво се е напила заедно с теб за сефте с изобретения от вас смъртоносен коктейл, за да ти прави компания, съвършено тайно от родителите ви. Тя знае имената на всичките ти първи гаджета и всякакви засрамващи подробности от ранния ти романтичен живот. Помни името на учителката по математика, която те мразеше и все още се разсмива при мисълта за разказа ти за първата ти целувка. Да, може би вече не се чувате веднъж-два-пет пъти на ден по телефона, даже по-вероятно се срещате или си звъните основно на рождени дни, но тя е човекът, който знае твоята история и е винаги насреща, ако имаш нужда. Хубаво е да имаме някой до нас, който да ни помогне да разберем как сме станали тези, които сме (и да ни приземи успешно, ако пикираме прекалено високо без нужда).

Личният ви консултант

Тя може за секунда да изброи всички изпълнителни и съдебни власти в страната, докато най-доброто, което можеш да направиш ти, е да изброиш седемте (или бяха осем?) съпруга на Елизабет Тейлър. Знае каква дължина ръкавици трябва да се носят в Бъкингамския дворец и как трябва да отговориш на поканата за чай с кралицата, ако по някаква случайност получиш такава. В по-практичен план тя знае как се чистят медни съдове (с лимонов сок и сол) и успява да накара скърцащата ти врата да замлъкне за секунди. Може да те насочи към най-добрия педиатър в града и да ти препоръча най-приятния ресторант за романтична вечеря на свещи за годишнината ви. Независимо дали става дума за намиране на класно Мерло под десет лева или обувки, които да си отиват с новия ти костюм, никое предизвикателство не е твърде голямо. Да, понякога може да се чувстваш малко глупаво, като се сравняваш с нея и енциклопедичните й знания, но е много по-лесно да се допиташ до нея, отколкото да откриеш сама как се работи с новата компютърна програма.

Ако ти потънат гемиите…

Паднала ти е контактната леща? Тя вече лази на четири крака по пода и я търси. Уволнили са те? Тя не само ще изслуша всички отегчителни подробности за този отвратителен нерез в човешки облик, бившия ти шеф, но и ще ти посочи най-добрия сайт за писане на автобиография за кандидатстване на работа. Току-що си приключила семеен скандал? И семеен консултант за 100 лева на час няма да те слуша по-търпеливо. Паднала си жертва на коварен грип и не можеш да помръднеш от леглото? Тя ще изостави плановете си за деня и ще дойде да те поглези с пилешка супа (или по-вероятно с огромен шоколад плюс бутилка вино). Вероятно когато си на нова работа, с мъжа ти сте се сдобрили и отново си на крака, ще е по-трудно да я откриеш – не, че тя иска да си болна или ти желае нещастия – просто се чувства по-полезна и по-добра приятелка, когато си в криза и тя може да направи нещо за теб. Все пак опитай се да поддържаш връзка с нея не само когато си нещастна или имаш проблем – тя ще се радва да се видите на по кафе и без да има беда, през която да се погрижи да те преведе.

Съотборницата

Виждаш я всяко лято на къмпинга, където семействата ви почиват. Или работите заедно. Или децата ви ходят в едно и също езиково училище. Когато дъщеря ти преминава през кризата на двегодишните (която продължава до към пет години), или четиригодишното ви дете не вижда смисъл да се приготвя и облича за градина за по-малко от три часа, да има някой, който преминава през точно същото нещо може да вдъхне голяма увереност. Разбира се, това приятелство се крепи на тънка нишка. Съвсем възможно е да нямате за какво да говорите, веднъж щом свърши срока в групата за чужд език или сте се преместили на нова работа. Обещавате да поддържате връзка и може би даже от време на време излизате да обядвате заедно. Но ако пътищата ви се разделят, не се чувствайте виновни. Не всяко приятелство трябва да трае цял живот, за да бъде ценно и стойностно.

Непоклатимата

Миналата нощ си имала нетърпимо еротичен сън, точното съдържание на който би било много неудобно да споделиш с мъжа си, защото, как да го кажем по-деликатно, главната роля в него е била поверена на колегата от офиса. От време на време си мислиш колко страхотно би било да пратиш децата някъде и да си ги вземеш обратно, когато са на 24 – научени да се държат прилично, с добри маниери за хранене, изучени и с перспективна работа. Можеш да кажеш това на приятелката си; можеш да й споделиш всичко. Тя няма да предложи някой да ти сложи голямо алено А на дрехата. Няма да й хрумне да съобщи на Агенция за защита на детето, че си негодна майка. Тя знае какво става в главата ти и изобщо не се изненадва. Така че, давай смело и й кажи честно колко плати наистина за новите червени обувки с 10-сантиметров ток, които и сама знаеш, че няма да обуеш никога, но са о, толкова прекрасни, и докъде всъщност стигна в съня си с колегата. Дори й кажи за онзи път, когато покани свекърите си у дома на поредното семейно тържество, и всъщност не приготви вечерята сама, както каза на всички (даже и на мъжа си), а я купи от ресторанта в кутии. Приятелката ти ще те пита само едно нещо: защо пак не го направиш?

Понякога се случва да попаднем на истинско съкровище: приятелка, която да съчетава много качества в едно; такива същества са по-редки от жар-птица, но може би толкова по-добре – така имаме възможност да общуваме с много и различни хора, които да носят светлина в живота ни.

сп. Кенгуру 2008

Advertisements

11 responses to “Петте приятелки, които наистина ви трябват

  1. Тези дни точно за това си мислех, че най-много ми липсва в живота ми на дърво без корени – приятел(к)ите.
    Днес имам рожден ден, така че искрено си го пожелавам да се случи 🙂

  2. Не открих най- важната ми пирятелка в списъка, Бу. Онази, която може да ми каже- Много си смотана, говориш глупости и ужасно си надебеляла и да и се размине. Имам си една такава Деница, дето ми знае всичките издънки и ме сече като месар рибица. Добре, че я има. 🙂

  3. Това за личния консултант само на мен ли ми звучи като чисто използвачество? Сякаш е „приятелка“ само защото имаш нужда от нея…

  4. А, защо, ghibli 😀 На мен, примерно, Флор ми е личният консултант за куп неща, нищо, че живеем в различни градове. Един вид ми е коректив.
    Надявам се, че не се чувства използвана. Аз, във всеки случай, се радвам, че я познавам и че толкова ми помага.

    Флор, Непоклатимата обикновено казва тези неща, а най-често й се разминава точно защото знае какво става в главата ти. Когато просто ти съобщи факт, който и ти знаеш, какво да й отговориш…

  5. върна ме назад в годините, когато бяхме 4 неразделни душици, които сега се виждат веднъж, най-много два пъти в годината, чуваме се малко по-често от виждането и сме в състояние на приятелство „все едно сме се разделили преди един час“ … много хубави времена бяха и продължавата да бъдат … ееееееееехххх …

  6. Имаш ли за приятел българин, не ти трябва враг…

  7. Апостоле, не си прав. Българинът баш е човекът, който на 15 август ще те подсети, че майка ти има имен ден и това не от вражески подбуди. Надявам се, разбираш какво точно искам да ти кажа.

  8. Хм, имам само 1 и 2. Само дето тип едно са 4 броя 🙂

  9. апостоле, що на всяка манджа трябва да си мерудията, при това – то-о-о-о-о-олкова оф-топик, че даже идосаден вече не си?!
    поредната страхотна статия от бу 😀 честно казано – разпознах всичките си дружки – е, дано и аз да успея да отговарям на някои от категориите за тях 😀

  10. Аз съм на 8. Харесвам едно момче,а то не ме харесва и идва и казва :
    Не, не те харесвам.
    А на другия ден във вкавчето си намирам любовна картичка от него,а после ми казва ,че съм горозна .
    Обаче другия ден пък казва искаш ли да сме гадйета.Вече незнам дали ме харесва или не . не ми се живее вече 😦

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s