Египет през чужд поглед

Гост-блогър е Diviana 🙂
снимки (cc) авторът

Който обича предизвикателствата непременно трябва да посети Египет.
Има много какво да се види, да се почувства, наистина. Аз си падам повече по лукса и затова се върнах леко изнервена, макар и да бях подготвена за културния шок, който ме очаква.
През деня в Кайро пребивават между 22 и 24 милиона души, вечер към 18. Движението не спира за секунда. Огромен град. Самолетът ни летя половин час над Кайро и околности, докато стигне до летището.
В Кайро може да се види всичко, наистина всичко. От най-отвратителната мизерия и бедност до супер лукс. Много сгради (блокове) са недостроени умишлено и стърчат арматури (а до тях се мъдрят сателитни чинии безброй), това е така, за да не плащат данъци, някаква врътка с кредитите, които им отпускат също така се спрягаше, както и това, че да могат да дострояват за синовете си.

Изуми ме какво са способни да направят от сгради (Хургада), построени година-две преди да започнат да ги обитават – разруха и мизерия, направо ги разкостват… В богатата част на Кайро е чисто, спретнато, красиво, луксозно.

Интересно ми беше да наблюдавам как се удрят с колите си, как се разправят след това (всички коли са ударени там!), как много от тях карат вечер без фарове, а някои и без габарити. Интересно ми беше да чуя различните видове клаксонови поздрави и попържни. Имат си специфични за всяко нещо. Ако клаксонът на кола се повреди, тя моментално се спира от движение и се прави по най-бързия начин. Без свирните си не могат да оцелеят, няма как, на това разчитат единствено като сигнализация. Няма светофари (е, има 3 за цяло Кайро, като повечето от тях са неработещи), а регулировчици видях тук-там, но определено не знаеха за какво са там. Градският им транспорт е пословичен, мятат се в движение и развяват абаи или каквото там се казва онова дълго нещо, което носят и мъжете.

Нил… Тясна река, около 400 метра, но много дълга. Там крокодили не плуват, обаче. Отглеждат се в специални места за кожи, крокодилите в Египет са жертва. В магазините беше пълно с крокодилски портмонета, чанти, кожи, якета, обувки, боти, ботуши, колани… Тъжно ми стана да видя чанта, закопчалката на която бе главата на малко крокодилче. Бизнесът си е бизнес, обаче, това е част от тяхната прехрана.

На Пирамидите – където и да застанех се присламчваше по една камила и почваше да пикае. Догнуся ме след третата сериозно. Изнесох се доста настрани, седнах на един камък и впих поглед в пустинята. Гледах в далечината кервани с камили, бедуини с магаренца, слънцето, пясъците.


Пазаренето в Египет е убийствено. Не го владея и затова малко работи си закупих. Цените като цяло са високи – например едно манго на улицата е 5 долара. Дръжте си го.
Кафето в хотела ни в Кайро бе ужасно на вкус. Турско с босилек и кардамон, отвратителен вкус според мен и останалите. След разходката до пирамидите също ни предложиха такова кафе, но на специалната цена от 3 долара чашката. Разбира се, има места в Кайро, където се предлага и нормално кафе. В хотела ни в Хургада имаше страхотно еспресо. Понеже съм бесен кефеджия, бях изпаднала в тих ужас, че ми предстои да пия това отровно биле през целия си период там. Слава Богу, не ми се наложи.

За миризмите дума няма да отварям – тежки и страшни (повечето) са.
Навсякъде се пуши шиша (наргиле), с разнообразен тютюн, включително плодов (пъпеш, ягода, ябълка, праскова). Условието е да си поискаш запечатан накрайник, защото сами не ти предлагат такъв, а ти цопват наргилето. В околността на хотела в Кайро се разхождахме по женски. Не се осмелихме да влезем в заведение да консумираме и пушим наргиле. Прекалено хард ни се видя това предизвикателство. В хотела ни в Хургада, обаче, имаше заведение на покрива, в което всеки смело можеше да се отдаде на мързеливо полягане, кафепиене и смучене на шиша.

Алкохолът им е гаден, местният, но са заредени с всякакъв марков, в случай че на някой му се пие такъв. Естествено срещу заплащане, при това никак евтино. Повечето бяха подготвени и заредени с пиячка още от самолета и фришопа.

Всички египтяни искат пари. Някои буквално за нищо. Но си искат, ако мине номерът – мине. Питам портиер на ресторант да вляза, за да проверя дали групата ни се е събрала там или не. Пусна ме, а на излизане ме пита имам ли египетски лири. Учудих се за какво, а той – ами, трябва да ми платиш. Ще му платя, ама друг път. Фръцнах се обидено и си излязох.
В срещуположния ресторант имаше египетска сватба. Булката беше красива в лице – бяла с големи черни очи, дълга черна коса. Фина. Облечена типично по техния начин – богато и натруфено. Почерпката беше кока кола и вода, няколко вида пасти и торти. Жените мятаха бесни гюбеци, мъжете кимаха одобрително отстрани. Надникнахме с детето от интерес, а те /мъжете/ ни поканиха мило и учтиво да се присъединим към веселбата. Бяха любезни, внимателни и много галантни – подаваха ми ръка за помощ /да изкача 4-5 стъпалца/, пренесоха малката количка /която умишлено бях взела за дъщеря ми, нищо че е дърта мома вече, но ходенето беше убийствено, та не ми се щеше да каталяса и да я мъкна на хълбок, че и аз без гръб и ръце останах/, слагаха я на раменете си, за да вижда по-добре… Сигурно и те пари са очаквали да им дам.

Обожават децата, а дъщеря ми беше атракция за тях – беличка, зеленоока и русичка. Много й се радваха и навсякъде й подаряваха подаръци. Детето беше особено щастливо от цялото това внимание, дотолкова, че рева безутешно когато си тръгнахме.
Повечето ухажват жените чужденки без притеснение, дори пред мъжете им – в магазините, в хотелите – според тях това е трик за успешна търговия. Не на мен тези.
Отвратителното беше, че дори в хотела не ни оставиха на мира, непрекъснато ни занимаваха с екскурзии, шоупрограми, боядисване на коси, ханна, расти, тату и какво ли още не. Единствено аз и мъжът ми чувахме английския от нашата групичка, та ми се размляха устата от приказки, тъй като те предпочитаха комуникацията с мен и отсвирваха него.

Мен един египтянин ме заплю на улицата. Реши, че съм неморална египтянка, развяваща се с дъщеря си без да съм покрила косата си и по спортен екип. Какво безобразие! Добре, че поне го направи в краката ми, не в лицето, тогава щеше да има смъртен случай. Те се страхуват и не биха направили такова нещо никога.
Много ги е страх от полиция. Много. Аз използвах това, когато ме дърпаха и насилваха да купувам нещо, което не ща. Спираха моменталически, действа безотказно.
Мразят този, който е начело на Египет, но си го търпят. Навсякъде се мъдреше ликът му /сниман преди повече от 20 години, не му се показва актуален портрет/.

Там жените са покрити. На някои и очите не им се виждат, ама не закрити от мрежичка, а от плътна материя. Носят разни и огромни неща на главите си – тави, тенджери – всякакви такива.
Всички ме питаха дали съм арабка. Не ми вярваха, когато казвах, че не съм и не разбирам арабски – освен три думи – мефиш, хашиш и бакшиш.

Египетския Национален Музей – трябва да се види! Музеят е най-богатият (естествено) и е вълнуващо да се види – има повече от 150 000 експоната. Естествено, не ни стигна времето да го разгледаме целия, нямаше как, но не пропуснахме маската на Тутанкамон, златния саркофаг, мумиите… Снимки не могат да се правят, забранено е. Знаех, че ако дадеш пари, ще се направят на ударени и ще разрешат, но не ме влечеше да вляза и да почна да щракам. Разглеждах бавно и лежерно доста време интересности. Впечатлителни експонати видях, имаше стая и с мумии на животни.

Бензинът им е срамно евтин, дизелът също. Гидът ни спомена, че 13 кила дизел струват 1 долар. Колите там не се гасят, работят си така с часове /таксита-максита/.
Не можахме да отидем до бедуинско селище, заради това, че искахме да е с моторсайкъл, но той е едноместен и нямаше как никой от нас да качи детето. Искаше ми се да ги видя бедуините. Чудих им се и на тези, как живеят без документи, без социални придобивки – без нищо. Няма акт за раждане, няма смъртен акт, няма брачни свидетелства – нищо. Попадаш сред тях и никога не биха могли да те намерят повече, ужас на ужасите е дори да си го помисля. Говори се за тях, че се занимават с трафик на оръжие и атентати, дали е вярно – сигурно.

Ходихме на Райския остров. Пътят до там беше с яхта, близо час. Близо до брега закотвиха яхтите и последва гмуркане. Аз не участвах, защото ми беше много студено (вятърът беше силен и студен), макар водата да беше много топла. Дойде ред на скачането. Изпонахвърляха се във водата. Ама… Тук корали, там корали – няма. Къде са, бре? Оооо, ми ние сме спряли малко далеч… Плувайте, че си нямате друга работа. А течението силно, зорът голям… Някои доплуваха. Други попсуваха и се качиха на яхтата. Мъжът ми беше от първия вид, плувците. 3 дни след това глезенът му бе отекъл, от плавниците, дето е ма’ал кат див петел. Поне видя подводния свят. Удовлетворен е, остана супер доволен от гледките, които е разкрило Червено море – разноцветни рибки, супер прозрачна вода, красиви корали. Жалко, че не ни дойде на ум да си купим подводен фотоапарат. Самият остров не е нищо особено. Бивша военна база с една единствена висока палма. Големи чадъри от палмови листа, приличащи на къщички, с по четири огромни рогозки приютяваха от жегата, която в никой случай не бе непоносима /30 градуса/.
Водата беше топла и приятна, а прехваления пясък съвсем не толкова добър. Имахме на разположение 3 часа за плаж, почивка, кафепиене (еспресо) и ядене. В 16.30-17 слънцето се скрива и става студено. Нощем пускахме климатик да ни топли.

Персоналът в комплекса беше изцяло мъжки. Доста египтянки работят, но не в туризма – прекалено тежка работа била за тях.
Разправяха ни за жените, че влизат в магазин за бижута, посочва това което желае и си излиза като се очаква мъжът й да закупи всичко до последната дрънкулка, от което тя е пожелала. Негов е проблемът има или няма пари. Ако има повече от една жена, задължително купува същото без разлика и за останалите. Да пием за мъжете в Египет /които и това не си позволяват/.
Нали са мюсюлмани, алкохолът им е враг. Гледаха жадно, обаче, когато ние туристите се черпехме.

Египтянин няма право да седне на една маса с туристите, забранено им е, дори на гидовете не се разрешава. Всяка жаба да си знае гьола – на този принцип са. Един от гидовете ни беше египтянин, който говореше превъзходен руски. Те, междувпрочем, са полиглоти. Направиха ми впечатление хора, които говореха спокойно по 4 езика. Низшият персонал не разбира почти нищо. Голям зор виждах с някои от тях, докато поръчам питие, кафе, коктейл. Аз искам едно, той ми дава бутилки вода, повтарям – още две бутилки, потретвам бавно – още 4. Така неусетно се заимах с десетина бутилки, без да съм поръчала ни една.


Мъжете там са много, жените малко. Докато не се оженят, не водят полов живот. Горките. Всичките все едно на въже са държани… Рускините им таковат таковата. С впити прозрачни панталони, очертани задници, тесни рокли, голи цици – ужас. Египтяните изплезили езици точат слюнки и се попипват по чатала. Пълен потрес бе за мен да наблювам цялата тази гледка.
Магазините им носят имена на кирилица. Пише повече на руски, отколкото на арабски. Златарският, от който пазарувахме, носеше името Съблазън. Не е рядко явление да видиш семейство египтянин и рускиня, напротив, все по-често и често се случва и ще се. Предвид това, че в Русия на 4 жени се пада 1 мъж, в Египет пък обратното – разбираемо.

Едва завърнала се в Хургада, усетих, че нещо не е както трябва. Криво ми, нервно ми, бясно ми. И лошо. Докато се усетих, че спешно се нуждая от антинал /египетски еквивалент на имодиум/. Дрогирах се и зачаках да ми просветне. Гаден, ужасно гаден вирус, добре, че само мен ме долепи. Оттам се сбогувах с Египет и си обещах да не се връщам там по никакъв повод.

Advertisements

17 responses to “Египет през чужд поглед

  1. Чудесен пътепис! Непредубедено искрен е и много се доближава до действителността.

    Позволявам си да предложа и още един поглед към Египет – не толкова чужд, малко по-различен и почти интимен.

    Египет е страна, с която съм кармично свързан по много начини. Смея да твърдя, че познавам мястото и хората „отвътре“.

    Дано Egypt Inside да ви хареса.

    Enjoy!

    http://asktisho.wordpress.com/2006/12/17/egypt_inside/

  2. Не ти хареса, ама разказваш … хм… има нещо гнило. А всъщност Египет е прекрасна страна. Това, че си се мъчила да живееш там по начина, по който си свикнала си е твой проблем – затуй си останала разочарована.

  3. Не и харесало в Египет – ами въпрос на вкус. На мен пък ми харесва,както и Мароко 🙂 Това е повод за една друга стия “ Семейната почивка или сбъдването на кошмарите на мъжа“. Все пак като отидеш на почивка се съобразяваш с местните,културата и начина на живот.Излезеш ли от тази рамка и направиш опит да наложиш свой стериотип – повярвай няма да го бъде – почивката се превръща в кошмар.Така че вниматено с подбора на дестинации

  4. Харесва ми другата гледна точка за Египет. Момчета, приемете, че има хора, които са различни от вас. Както се казва: „На вкус и на цвет товарища нет“.
    Браво, Дивиана! Добре си се справила. Аз си пожелавам да ида там, за да се убедя в истинността на разказа ти. 🙂

  5. Случайно попаднах на този разказ. И това момиче ми стана много близко, дори си представих, че е някоя от моите познати. Да си призная и аз имам подобен поглед към нещата, които гледам. Не вярвам на лъскавите изложения и лустросаните снимки. И отдавна съм се научила да не тръгвам „за прехвалени ягоди с голяма кошница“.
    Преди две години семейството на моя позната беше там по време на зимната ваканция на децата им. Нейният разказ съдържаше подобна информация и казваше, че на такива ветрове, прахоляци и нетърпима воня се е наситила, че и в музеите дори се усещала някаква специфична миризма, та са дишали през влажни кърпи . И тя каза „никога вече няма да им стъпя“. Отвратена е от нечовешката мръсотия. Имам направо от фотоапарата снети всичките им фотоснимки. Там се виждат камилите, бедуините, прахоляците , камъняците, както и луксозните кой знае защо боядисани в розово нови хотелчета с басейни. И не като да не разбираме от изкуство. И приятелката ми и съпругът й , а и аз сме завършили Художествената академия . Обаче от разказите й и аз реших, че ще гледам Египетските пирамиди само на снимки. А оригинални произведения на изкуството , както и мумии на хора и животни от различните периоди на Египет има в много от европейските музеи. Преди месец гледах сбирката на историческия музей във Виена. И в Русия има много оригинали. Та затова ще се въздържа от разходка до Египет, нищо че няма да мога да почуствам величието на пирамидите.

  6. всеки има право на лош вкус

  7. „…и в музеите дори се усещала някаква специфична миризма, та са дишали през влажни кърпи . И тя каза “никога вече няма да им стъпя”. Отвратена е от нечовешката мръсотия.“
    Хехе, а малко по на запад могат да кажат и са казвали същото за България.
    Все ще се намери някой, дето да диша през кърпа специфичните миризми на местата, които посещава. Друго си е да стоиш вкъщи и да дишаш сам собствената си специфична миризма.
    На мен пък ми харесва специфичната миризма на Египет, даже и там където се оставят спарените обувки пред джамиите не ми мирише много по зле от градския транспорт в София. Египтените са измислили парфюма май също.

  8. Василена, позволяваш си да ме цитираш. Добре. А случайно да си чувала понятието „социален снобизъм“?

  9. Бухтичка

    Вчера го четохме това и се смяхме, много добре написано 🙂 Най-много ни хареса острова с едната палма :)))
    Аз не съм ходила в Египет, но честно казано ако отида сигурно ще се върна със същите впечатления. Хич не ме влече това място и още не съм се решила да го посетя. Ще видим, някой ден може и да успеят да ме навият.

  10. За да ти хареса Египет,трябва да си поне малко авантюрист. Там се ходи заради две неща -Древен Египет или гмуркане сред корали и плаж и според това се подбира маршрута. В тази статия забележителностите ги усетих доста претупани и акцента е върху социалния живот на съвременните египтяни,което определено не е блясъка На Египет. 🙂 Определено страната не е за всеки, не е особено подходящо и за семейства с деца или меден месец.

  11. Може би трябва да изясня, че написаното, всъщност е един непретенциозен разказ, предназначен за моите колеги. Нямах идея, че ще стане достояние на широката публика /Бу изяви изненадващо за мен желание, да го публикува (в съкратен вариант)/, в противен случай, бих го написала малко по-различно и доста по-обширно в частта, касаеща забележителностите.
    Благодаря на всички писали!
    Поздрави!

  12. Много интересно написано. Обожавам да чета такива пътеписи 🙂 . Поздрави!

  13. Аз живях в Египет около 1 год и мога да опровергая авторката в много неща.Не може да се дава оценка за социалния живот на една страна през прозореца на евтина екскурзия „мойте извинения“,хора които имат претенций,граничещ със снобизъм им препоръчвам Шарм Ел Шейх,така ще се почувстват истински бели хора.Хургада е евтин курорт,завладян от руски туристи и това което сте видели е нормално всички знаем какви са рускините,а по повод жененето между египтянин и рускиня е нормало ,защото са по евтини съпруги,просто не може да си позволи египтянка,задълженията му преди брака и след това са огромни,няма да се впускам в подробности,иначе в Египет жените са повече от мъжете,на едно мъжко 3-женски.Кайро през деня наистина е28 милиона и е нармално да прилича на лудница,но един турист ,ако не идва с нагласата ,че ще посети различна култура по добре да пропусне тази екскурзия.

  14. Всеки един от на си има своите виждания и убеждения и разбира се когато замине на някаква почивка очаква да му се случат и да види различни неща, може би за някой вече предварително е чел, за други те първа разбира и едни и също и хора може да се върнат с различни виждания и чувства от там.Лично аз не съм била все още там, до доста съм чела за гмуркането или изветсния дайвинг,който имат в Египет и да видиш разкошните корали и цветове под водата е уникално незабравимо чувство..Надявам се да ни пишете пак, разказа беше приятен.

  15. Екскурзии в Мароко

    Винаги е от голяма полза да видиш и да разгледаш някоя страна от погледа на някой друг.На всеки му е направил впечатление различни неща и така научава още и още за страната.Ето от тук прочетох че алкохола им не става.А все пак отивайки някъде поне веднъж трябва да вдигнеш наздравица.Египет е много красива страна.Макар че последно време и в нея има много размирици и бунтове.,Последните месеци спряха да ни показват по новините и дано да са се оправили.Много туристи посещават годишно страната и дано някой дени аз съм една от тях.

  16. Благодаря ти Бу, никога не съм била в Египет, нямам желание да посетя тази част на света, но за съжаление се сблъсквам с араби от Египет на съвсем друг континент. Не съм никак очарована. Потърсих нещо в интернет написано на български за Египет и така попаднах на твоя разказ, отдавна съм ти фен още от кърмаческите ми години – пишеше в бг мама. Апропо, ако не се лъжа си роднина на мои познати от Пловдив.
    Поздрави, Габриела

  17. P.S. Всъщност автор е Diviana, благодаря и на нея!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s