Любовен триъгълник с телевизор

Седя си кротко у дома и пия кафе пред телевизора. Детето пита нещо, а аз му шъткам да мълчи – сега ли точно намери! Не мога да скрия, че ми е много интересно да видя какво ще стане в този епизод, най-сетне се очертава някаква развръзка.

Телефонът звъни. Вдигам, за да чуя, че от бижутерския магазин търсят мъжа ми, тъй като не е отговорил на мобилния си телефон. Колко странно… Няма го, казвам, какво да му предам? Жената отсреща много потайно и с половин уста отказва да ми каже подробности, което леко ме изправя на нокти. Разбирам само, че поръчката му е готова и може да заповяда лично да си я прибере.

Сядам и потъвам в мисли. За кого ли е поръчал нещо? Мъж – да поръчва в бижутерски магазин? Ясна е работата… още като ми каза, че ще наемат момиче да чисти офиса, усетих, че има нещо гнило – грам не вярвам на обясненията му как предишната чистачка баба Пенка се подхлъзнала на леда и си счупила крака. Няма нищо случайно, в това съм уверена! Така значи, трябва да разбера с какво си имам работа. Няма да оставя това така, не и аз!

Набирам телефона му, но преди да звънне, затварям. Не, няма да издам подозренията си с такъв директен подход! Сама ще разбера какво става, а после ще му хвърля фактите в лицето и ще гледам как се гърчи.

Обаждам се на майка и с треперещ от яд глас я питам знае ли нещо по въпроса. Всичко става още по-странно: усещам, че мама явно знае нещо, но се опитва да го скрие от мен. Това е възмутително – собствената ми майка да действа зад гърба ми! Опитвам се да изкопча нещо от нея, но тя шикалкави и не казва нищо конкретно, дори всячески се мъчи да отклони вниманието ми от темата. Усещам заговор срещу мен.

Сядам и се опитвам да разбера какво ли е мислил той, как е постъпил. Баба му все ни повтаря колко си приличаме, как сме били лика-прилика, като брат и сестра… Ами ако… хм, не, не вярвам да имаме такава роднинска връзка, а и баба му вероятно щеше да знае повече по тази точка, ако беше така.

Не успявам да измисля нищо конкретно, затова се отправям на малка разузнавателна мисия: ще проследя какво прави следобеда и така може би ще разбера повече.

Притаена зад ъгъла, виждам как води безконечни телефонни разговори, а също как пие кафе с някаква смугла жена. Сигурно ще каже, че е клиентка, но о, знаем ги ние тези истории за клиентки… гледах аз веднъж по телевизията какво стана с една такава клиентка, не, благодаря, не на нас тези. Повече не успявам да видя, защото детето започва да се оплаква от студа и се прибираме у нас.

Крача все по-ядосано и развълнувано и през главата ми минават всякакви мисли и сценарии… ами ако… не, не, не може да бъде. Ами в случай, че… а, това е чудовищна идея. След двадесет минути подобни упражнения толкова съм се навила, че когато вратата се отваря, едва успявам да процедя през стиснати зъби:

„Така значи, а? Гад! И на кого смяташе да оставиш детето и мен? Срамота! Бижута! Тайни клиентки! Как може!”

Хвърлям огорено-възмутен поглед и слагам ръцете на Ф.

Той ме гледа все по-озадачено. После вади малка кутийка, в която виждам точно копие на изгубените ми любими обеци, поръчано за именния ми ден утре. И после отсича любвеобвилно, но категорично, че смята да ми спре сапунените сериали, защото според него не ми влияят добре.

Чудя се, какво ли е имал предвид?

автор Бу, сп. Жената днес, 2009

Advertisements

8 responses to “Любовен триъгълник с телевизор

  1. не само сериалите, форумите също :-))

  2. Само новини за тебе!
    Със здраве да си ги носиш! Обеците, де. Не новините.

  3. Ама това наистина ли се е случило?! :-O

  4. Да, бе, да! Веднага загрях кого ще изненадва с бижута, но аз и на криминалните романи бързо разбирам кой е убиеца 🙂 . Евала на бижутерката, защото веднъж звънна телефонът на брат ми, вдигна снаха ми и женски глас изпя песничката:“… а, жена му ли сте! Той искаше да ви изненада с козметични процедури при нас и звъня да кажа, че в четвъртък ще мога да ви приема.“

  5. Сценарий за филм:)

  6. Моля, прочети това!:)

    ПИСМО ДО ПЕПЕЛЯШКА

    Недей да чистиш къщата, да миеш пода!
    Моля да не готвиш – днес недей поне.
    Купил съм ти рокля най-последна мода,
    и прострял съм вече всичкото пране.

    Финото бельо сложих върху скрина,
    а във гардероба – скъпото палто.
    Малкото бижу е в кутийка синя
    и недей да мислиш колко струва то.

    Сребърни обувки даже ти намерих,
    точно твоят номер – тридесет и три.
    Скрих ги под леглото и се разтреперих,
    как ще се зарадваш, щом ги видиш ти.

    Тази вечер, моля те, иди на бала,
    в Дворцовата зала, купил съм билет.
    И бъди красива в роклята си бяла,
    и бъди блестяща в своя тоалет.

    И танцувай много. Нека те харесат!
    Нека те желаят мъжките очи!
    Тази вечер, моля те, бъди принцеса,
    без да ти е тъжно, без да ти горчи.

    В осем ще нахраня, бързичко децата,
    приказки ще кажа – кротко ще заспят.
    Ти не гледай мила все към циферблата.
    Само тази вечер, само този път.

    Моля те, бъди докрай опиянена,
    забрави за всичко в тази чудна нощ.
    Знай, че свободата е една вселена,
    от звезди, от мед, от мляко и разкош…

    Не мисли за нищо. Даже благодарна
    не бъди към мене – фея аз не съм.
    Аз ще си прелиствам книга антикварна,
    и полека-лека ще потъна в сън…

    Като в приказка ще падне здрача,
    аз ще се събудя в някой малък час.
    Ако теб те няма – малко ще поплача.
    Ако теб те има – принцът ще съм аз.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s