Мило дневниче…

3 години
Мило дневниче,
мама пак фучи, че ще закъснеем за градина. Скоростно ме облича, измива и казва, че за ресане няма време (нима ще позволи да ме видят рошава?!) и изхвърчаваме навън. Градината е на другия край на града, защото мама каза, че едва там е намерила място за мен, и пътуването е дълго. Тичаме за здраве, докато хванем автобуса. На кръстовището до блока ни поглеждаме заедно наляво – там има масички и столчета и големите пият кафе. Ако големите пият кафе, децата могат да си играят на люлките и пързалките, иначе от кафенето не позволяват. Мама казва, че едно време си е играела всеки ден на люлките и пързалките, защото това по-рано била нейната детска градина.

4 години
Мило дневниче,
днес мама ми каза нещо много странно. Ядоса се, че искам да гледам много детски и ми обясни, че когато тя е била малка (преди милиоооони години), не е имало толкова много детски филми. Пускали само веднъж в седмицата. Попитах я дали баба не й е давала да пусне телевизора или не е искала да й купи DVD-та с детски филмчета? Тя каза, че не, и DVD нямало, и по телевизията нямало и не можел човек да си пусне да гледа филм когато му се прииска. Не разбрах защо. Трябва да я питам защо баба не й е свалила детско от интернет.

5 години
Мило дневниче,
днес ми беше много скучно. Мама не ме пуска да изляза да играя сама на улицата, казва, че се притеснява да не ми се случи нещо. Помолих я да отидем в парка, да се видим с приятелите ми. Там си поиграхме, а големите си говореха как едно време играели сами пред блока, без никой да ги наглежда. После заприказваха как играели на дама, ластик и ръбче. Питахме ги това на компютъра ли се играе, но се оказа, че не. Една от майките изтича до кинкалерията и се върна с пет метра ластик, а после всички подскачахме и майките ни учеха да пеем Ем-ма-ес-са-са. Беше много весело.

6 години
Мило дневниче,
скоро ще тръгвам на училище. Мама е много притеснена и постоянно търси информация за най-добрите училища и се чуди как да ме вреди в тях. Питам я не може ли да ходя в училището до нас, къдет работи леля Пепи от горния етаж, която все ме черпи със сладки, но мама се ядосва, че това не било достатъчно да го направи добро и ми изнася тирада как тя като била малка, образованието било много по-хубаво. Това много не го разбирам, но си мисля, че в училище ще е интересно.

7 години
Мило дневниче,
училището е разочароващо. Чантата ми тежи около 6 килограма (мама я претегли и после цъка с език цяла вечер). Имаме много за учене. Доста неща не разбирам. Изглежда и мама не ги разбира, защото след училище ходя на занималня, за да успея да си напиша домашните и да си науча уроците. Мама се опитва да ми обясни че графични образи може да се създават чрез комбинация от различни геометрични фигури”, а после се тюхка, че едно време не е имало нужда баба да учи заедно с нея.

8 години
Мило дневниче,
едно момиче от съседния клас ми каза, че дрехите ми са ментета, били правени в Китай и това значело, че сме бедни. Който не бил беден, ходел на почивка на Хаваите и карал голям джип. Като се прибрах, питах мама дали сме бедни. Тя първо се учуди, а като й обясних, започна да се смее. Каза ми, че не смята, че дете на осем има нужда от 20 лева джобни на ден и даже тя няма толкова джобни. На татко обаче никак не му беше смешно. Каза да не се притеснявам за пари, а после дълго говореше на мама колко било хубаво, когато всички ходели с униформи, а тя кимаше за съгласие. Попитах татко вярно ли е, че да не си беден, означава да имаш голяма яхта, а той се ухили и каза „И частен самолет” и май се развесели.

Мило дневниче,
утре навършвам девет години. Мама казва, че скоро ще ме тресне хормонът. Не разбирам какво означава това, но като я слушам, трябва да е нещо доста неприятно. Малко ме е срам да го кажа, но някой път доста се ядосвам на мама. Изобщо не ме разбира! Когато порасна и стана майка, никога няма да се държа така с детето си! Няма да го карам да си ляга рано, когато му се гледа филм, нито ще го насилвам да яде зеленчуци, защото били „полезни”. Какво, като са полезни, когато изобщо не са ми вкусни?! Мисля да му разрешавам да яде колкото сладко иска – всеки да решава сам за себе си (бездруго не вярвам на тая работа с кариесите). И ще му купувам колкото си играчки иска! И няма да го карам да чете книги, когато иска да излезе навън с приятелки! И ще го оставям да си играе на компютъра колкото желае! И…

автор: Бу

сп. Жената днес, 2009

Advertisements

2 responses to “Мило дневниче…

  1. Tyjno, no tolkowa wjarno (ne mi e nared kirilicata, izwinjawam se)

  2. Бу фенка

    Толкова е сладко, Бу :)))
    Ти си любимата ми писателка вече :)))
    …а ще има ли продължение? или попълнения…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s