Размножавате ли се по план?

Днес ставам на преклонните 31 години. Някой ще се изсмее – на 31? Преклонни?

Ами, да. Боли ме кръста и гърба… краката ми отичат всеки ден, но пък по цял ден… не мога да се навеждам нормално… ходя като патрава… уморявам се бързо и лесно… не мога да изкача 4 етажа, без да спра за почивка, ако преди това съм се поразходила по-стабилно… задъхвам се лесно… спя леко, будя се лесно и често ставам в ранни зори… Не на последно място – изкуфявам прогресивно. Последно вчера в течение на 15 метра, тръгнала за бърза среща преди да прибера детето от градина, успях да забравя за срещата и добре, че жената ме спря насред пътя, та се сетих…

Тези и други подобни екстри ме карат да се чувствам не в разцвета на силите си, ами като една бабичка. Те, разбира се, са част от радостите на бременността (и се надявам да не останат за постоянно!)

Ще си каже човек, добре, бременната деменция как да е, но поне бременността разхубавява, бъдещата майка сияе, ала-бала… Сияе, ами. От пот. Увеличеното кръвообращение, съчетано с нарастващо тегло и настъпващите жеги, предвещаващи едно тежко и жежко лято правят перфектната комбинация за антивид. Перспективата, че този път ще изкарам цялото лято бременна (и все по, и все по-бременна) е малко стряскаща. Но – няма как. Остава да се надявам, че зимата ще ме компенсира и ще е мека.

За разлика от предната бременност, с тази не страдам от сънна болест по половин ден всеки ден. За сметка на това, нощем спя твърде леко – и в резултат отношенията ни са подложени на сериозно изпитание. Аз съм недоспала, зла и нервна, той – с посинени ребра. Не мога да разбера как е възможно човек да се разбуди от яко ръчкане в ребрата, за по-добър ефект съчетано с ритници в пищялите, и съскане „Стига де!”, целящо прекратяване на досадното хъркане, а после просто да се обърне и да заспи наново, без видим проблем. А аз – само като чуя „Хрък!”, дори лекичко, съм готова ококорена и будна по 1-2 часа…

Лекарят ми е отчаян от мен. Няма от какво да ме лекува, всичко ми е наред. Всеки път с малко тъжен глас ме изпраща с „Ами, щом всичко ви е наред…” Един леко нисък хемоглобин беше единствената светлина в тунела. „Ще ви изпиша препарат!”, радва се той. Аз казвам, че предпочитам първо да опитам да повиша хемоглобина с храна. „Нищо, нищо, аз все пак ще ви изпиша!”, настоява. Изписа ми, какво пък. Не го пия.

Решавам да взема количка от английския Ибей, защото така хубава излиза значително по-евтина от наличните тук. Това, че ще е ползвана, не ме притесняава изобщо – не толкова заради re-use re-cycle слоганът, а просто не вярвам в това, че бебешка количка може да струва колкото лека кола втора ръка; не вярвам и в бабиния напев „за първо дете – новичко!”. Второто бебе не ми е второ качество, че само да наследява от първото, по тая логика, нали? Критерият за избор ми е освен всичко друго и да се побира в багажника на микра-та ми. Понеже отчитам, че може да мине доста време, докато си намеря изгодна количка, която да е от предпочитаните от мен, започвам отрано да наблюдавам и дори да наддавам до определени суми. Определено залитам по ‘момичешки’ колички, но не се престрашавам да взема такава – ами ако вътрешното ми чувство греши… Половинката харесва триколки, аз категорично не, така че намирам перфектният компромис. Познахте – просто взимам две колички! (да, знам, че имам лек проблем с пазаруването, няма смисъл да ми го повтаряш, Флор, нещата не се повлияват от това). Скоро успявам да спечеля търга за отлична количка, а в рамките на седмицата ми попада и втора, не точно триколка, но е по вкуса и на двама ни. Количките идват и съм повече от доволна, от крайната им цена и доброто качество – докато все пак се замислям, че хич да не е, имам още 4,5 месеца бременност, през което време ще се спъваме в тях…

Започвам леко да се стресирам – бюстът ми не спира да расте. Размерите му са достойни за забранените за малолетни телевизионни канали и изпитвам трудности да си намеря дрехи конфекция, защото не са предвидени за такива дарования като мен. Поне да имаше някаква полза от цялата тая прелест – но не. Не искам никой и нищо да го докосва, много ми е дискомфортен и чувствителен на допир, което създава известни неудобства предвид това, че ми е някак закачен отпред.

Радвам се на дребни неща – да успея да си намеря дреха, в която да изглеждам що-годе нормално, например (доколкото това е възможно, когато бившата ти талия се е съсредоточила цялата отпред и е с размерите на средна диня). Всичките ми дрехи от новия гардероб са регулируеми с ластици и мисълта, макар и странна, не ме притеснява. Предусещам, че времето ни заедно няма да се ограничи до бременността, с тази скорост, с която се окръглям.

А аз се окръглям наистина бързо или поне такова чувство имам. Един ден откривам, че вече категорично не мога да лежа по корем, след това – че ако стоя права, не си виждам стъпалата, а скоро след това – че вече почва да ми става трудно да си закопчавам сандалите или просто да се навеждам, без да издавам звуци като парен локомотив… Една позната ме вижда на снимка и хлъцва – ако сега си така, какво ще правиш до деветия месец?! Притеснена, се снимам в профил и сравнявам със снимките от предната бременност. Общо взето, същото. Пфу, успокоявам се.

„Какъв пол ще е?” е въпросът на деня. Всеки, който ме види, бърза да ме пита. Познати и приятели пробват какво ли ще стане, ако през два дена ме сръчкат с „Айде де, кога ще знаеш какво е?”, въпреки старателните ми обяснения, че са ми казали да ида в определена седмица на преглед, когато ще се види и полът и датата няма да дойде по-скоро, колкото и често да ме питат. Майка ми ме пита така ли ми се е гадило с Мая, и на отрицателния отговор отбелязва, може пък да е момче. Самата Мая, опитвайки се да не е твърде оптимистична в надеждите си за братче, ме застрелва с „Момче, момиче, не е важно. Важното е да е бебе!” Опитвам се да си представя какво друго мога да родя според нея (тя още ми се сърди, че не съм я родила конче), но не успявам.

Знам, че въпросът може би вълнува и част от 338-те, гласували в анкетата. И с право – наградата за спечелилите е повече от примамлива. На всеки познал – по две седмици нощни грижи за новото бебе!

Време е за втората фетална морфология. Този път сме в разширен състав – аз, Мая, таткото и майка ми. Така де, не се очертава да родя още много деца, а на 3D ехограф бебето се вижда наистина добре и е интересно. Лягам за прегледа и докторът не губи време в празни приказки. Пита Мая какво иска и тя е категорична – „Братче!” „Е, май няма да ти се сбъдне желанието…” Като вижда смутената й физиономия, се опитва да я утеши, че може и да греши, макар че надали. Малко по-късно е сигурен – момиче! И наистина, детайлите от пола се виждат съвсем ясно. Мая е разочарована, искрено е вярвала, че ако много силно си пожелае да е братче, то ще стане. Две минути по-късно вече й е минало и е много щастлива, че единствена от всички деца в групата ще има сестричка. Обзвъняваме роднини и познати, за да кажем новината. Някои се радват; други казват, ми аз си знаех. Трети обаче реагират иначе, като приятелката ми Мяу, която изглежда смята, че своеволната ми настройка за момиче е трябвало да бъде ‘наказана’, извива, ‘Неееее, не може да бъде, сигурно са сгрешили!’

И така, имаме 89 познали, които печелят приза, честито!

Advertisements

22 responses to “Размножавате ли се по план?

  1. Бу, леко доизносване на бебето ти желая! Много ми харесва стила ти на писане и чувството ти за хумор.

  2. Честит Рожден Ден! 🙂
    Лека бременност и да те радва много семейството ти 🙂

  3. Да си жива и здрава ,красива мама скоро на две принцеци…………..
    аз със удоволствие ще се възползвам от наградата :))

  4. Аз май не съм от спечелилите. Да се радвам или да тъжа…
    Честит Рожден ден! Пожелавам ти здраве, късмет, любов и да продължаваш да си все така положително настроена!

  5. Честит рожден ден! Аз съм от печелившите, обаче, да ти кажа – не съм навита. Да не си помислиш, че щото съм минала точно по същия път и сега, кхм…:))) Сметнах ти тънката сметчица и излиза, че ако 89 спечелили гледат бебето за 2 седмици, то ти ще си спинкаш сладко цели 3,7 години – браво, това е наистина гениален ход!:)
    А “ Сияе, ами. От пот.“ е култово!!!

  6. Хехе, Бу, много свежо си го описала! При все, че явно не ти е лесно, с всички тези екстри и страха да не би отговорни кадри от Green Peace да се намесят 😀 – хаха, шегичка 🙂
    А иначе при така стоящите обстоятелства, новината, че чакаш бебе от същия пол, обикновено се посреща със съчуствен тон и … „е, ниищо, важното е да е живо и здраво, третото гаранция ще го уцелите“ O_O (държащо се за главата човече)

  7. Бу, чудя се аз защо ти е станал толкова скучен блога, а ти си бременна… Ясно!

  8. Skupa Bu, ne spiram da se usmihvam na novinata, 4e si bremenna! Mnogo haresvam poleznata i vajna informaciq za kurmeneto v bloga ti, kakto i svejoto pisane. Produljavaj da ni radva6! 6te 4akam s neturpenie postove za bebeto 🙂 Pozdravi!

  9. Хих, благодаря на позналите, готови да си ползват наградата, а на позналите, дето дават на заден, не е честно, пък! 😀 На непозналите – след няколко години живот и здраве, нов тираж.

    „А иначе при така стоящите обстоятелства, новината, че чакаш бебе от същия пол, обикновено се посреща със съчуствен тон и … “е, нищо, важното е да е живо и здраво, третото гаранция ще го уцелите”
    Да, вече ми го казаха няколко пъти. Не знам защо хората мислят, че човек непременно е нещастен, ако има две момичета и трябва да цели трето – момче, или обратно, има две момчета, значи обезателно третото ще иска да му е момиче… Аз съм ОК с еднополови деца 😀 Мен ако питат – Три сестри по Чехов.

  10. Искрени поздравления за рожденния ден! Живи и здрави, и безкрайно щастливи колкото и еднополови да ги народите 🙂

  11. Сега като ти чета поста, пак имам желание да ти честитя – и за бебето и за навършването на „преклонните“ 31години, нищо, че и за двете неща вече съм го направила лично.

    Може би не се чувстваш така, но наистина изглеждаш прекрасно. А и бременността не се е отразила зле на свежия ти стил. Продължавай все така.

  12. гравитон

    Пожелания за здраве и щастие!
    Виж следната истинска случка, само маркирам:
    Организирах, на времето в Пловдив, една среща със Стоянка Мутафова. Салона претъпкан в очакване. Тя закъснява. Десет минути след определения начален час пристигна. Скапана, изморена, ядосана. Шкодичката спукала гума пред Пазарджик.
    – Да отложа срещата с половин час? – предлагам аз – за да си почините малко?
    – Не няма нужда! – отговаря ми тя – Пет минути само да си поправя фасадата!
    И наистина след 5 минути бяхме на сцената. Предложих да водим разговора седнали. Че като се изправи и започна.
    – Умора? Критическа възраст? Глупости! Няма такова нещо . Гледайте мен! Работа и мъже, задачи и радост от живота и няма да Ви остане време за умора и униние!….
    Така започна и не спря 2 часа, права, жизнена, естествена, неподражаема, да приковава вниманието на претъпканата със зрители зала със своя убийствен хумор…

  13. Страхотна статия Бу.
    На моменти се смях със сълзи , напомня ми за моята бременност миналото лято 🙂
    Честито и дано да мине леко бременността ти и да ти е живо и здраво бебчето!

  14. Честито със закъснение, близначке! Желая ти все така неизчерпаемо чувство за хумор и много жизненост!

  15. Пишеш толкова хубаво. Все така свежа и готина да бъдеш! Щастливи и спокойни бременеещи дни и нощи! (те вторите са кротки, добрички, папкат си, не се будят много, сладко спят…водят към трето 😉

  16. ne se striaskai.Az sam na 33 i sam bremenna za 4ti pat.Ot vsi4kite imame edna printsesa na 7 godini,a sega silno se nadiavame 4e ve4e vsi4ko 6te e uspe6no ta i da6teria ni da si ima kompaniika.Ot izvestno vreme jiveem v Belgia i tuk otno6enieto kam bremennite e neveroiatno,a i aparaturata im e super.No kazano 4estno predpo4itam da se naduvam i da si kupuvam ogromni drehi pred straha 4e moje otnovo da go zagubim .

  17. Милена

    Бу, честит рожден ден (на патерица)! Страхотна статия! Накара ме да си спомня точно как се чувствах аз когато бях бременна.;) Лека и слънчева бременност до края!!

  18. ekaterina, стискам палци всичко да е наред и да имате здраво бебе без проблеми.

    Аз не, че се оплаквам (да, добре, точно това правя, всъщност), но по-скоро се опитвам да покажа другата гледна точка на бременността 🙂 Не всичко е прекрасно и ‘ах’ и ‘ох’, цветя и рози. Определено повечето бременности са свързани с най-различни дискомфорти, които минават в голямата си част (и слава Богу), но все пак – ги има 🙂 И няма особена причина човек да ги крие и всички вкупом да ахкат колко е страхотно всичко – очакването, събитието и обикновено – финалът – са страхотни, наистина, но са съпроводени и с доста неудобства 🙂 Един вид е трай, бабо, за хубост цялата работа.

  19. Хубави са коментарите какво 🙂 Когато аз съобщавах че очаквам отново момиче всички казваха „Е, нищо де!“ При все че го съобщавах с доволна усмивка.

  20. Бу, приемаш ли все още поздравления за рождения ден?! Или май да ги запазя за следващия… 🙂
    Добре де, ще опитам сега – чъръдъ! Желая ти винаги да успяваш да уловиш хумора и забавлението дори в трудни и некомфортни ситуации (които все пак нека са изключение!). Бъди все така изключителна!

  21. Светла

    Бу, честит рожден ден с огрооомно закъснение! Желая ти здраве и сили да понесеш оставащия доскомфорт до края на бременността и, здраво бебче на финала! Нищо, че е момиче 😉 Бъди все така позитивна!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s