Митове за майчинството

Мислите, че другите майки никога не са се чувствали по начина, по който и вие?

Всяко момиченце израства с идеята, че да си майка е нещо хубаво. Идеята се загнездва в главите ни от най-ранна възраст – колко е хубаво да си майка, колко е прекрасно да имаш деца, каква радост е всеки един момент, прекаран с тях (въпреки че здравият разум и личният ни опит като деца с нашите майки би следвало да показва друго!) Това е моментът, който повечето от нас очакват с нетърпение – кога ще съм голяма, да бъда мама, да се грижа за децата си и да изпитам това най-голямо удоволствие…

Неусетно игрите на мама и татко прерастват в игри на чичо доктор, а след това някак забравяме за идеите на майчинството, докато един ден не се окажем, планирано или не, бременни. Тогава, в тези девет месеца очакване, всички тези позабравени идеи от детските години възкръсват с пълна сила. Неочаквано, но – четенето на т.нар. специализирана литература, а именно бебешки списания и книги за родители, допринася за утежняването на нереалистичните очаквания, които повечето от нас създават през месеците на бременността, за да се срутим после от свръх-високият пиедестал на майчинството, на който сами сме се поставили, със страшна сила и разочарование.

Позитивните, възхитителни, прекрасни образи на усмихнати майки със засмяни бебета ни заливат отвсякъде. Обсипани сме със съвети как е най-добре да се справим с всеки един аспект от живота ни с новия член на семейството. Имиджът на идеалната майка е ясно очертан – и всяка от нас подсъзнателно смята, че това е минимумът, към който трябва да се стреми и да достигне. Ами ако ние не се чувстваме така? Ако не умеем да се справяме така добре с дадена ситуация? Ако не се чувстваме по начина, по който се предполага всяка нова майка да се чувства? Отговорът е ясен: може би не сме толкова добри майки. Но дали това наистина е така?

Някои от най-често срещаните митове за майчинството са карали почти всяка нова майка да се чувства отчаяна от себе си и несъвършенствата си в новата си роля – но изненадващо, това наистина се случва с почти всяка нова майка. Иначе казано – ако е толкова често срещано, дали е вярно и дали изобщо имаме причина да се съмняваме в способностите си?

Мит 1: Веднага, щом видите новороденото бебе, ще го заобичате.

Истината е, че има много, наистина много жени, на които им отнема седмици и месеци, докато започнат да чувстват онази особена връзка с детето си. Да, има много майки, които наистина заобичват веднага бебетата си и се чувстват тясно свързани с тях – но обратното е също толкова често срещано. Най-малкото, новият човек е практически непознат за вас, въпреки деветте месеца, които е прекарал в утробата ви. Тепърва предстоят много часове, дни и седмици на опознаване, свикване един с друг и постепенно нагаждане – а доизграждането на специалната връзка родител-дете продължава с години напред. Това, да не изпиташ мигновена любов към бебето си, не значи, че не си добър родител или няма да го обичаш занапред.

Мит 2: Щом бебето се появи на бял свят, майчинските ви чувства и умения ще разцъфтят за секунди.

Също толкова много жени с изненада установяват, че изобщо не се чувстват готови да поемат веднага и изцяло отговорността за ново бебе, въпреки че са му дали живот и всички очакват от тях да могат да се справят с всяка подробност от обгрижването му.

Далеч съм от мисълта, че бабите трябва да се грижат за бебето, защото са отгледали еди-колко-си-деца, докато майка му се почувства готова да го прави сама, но все пак – както с всяко ново нещо, грижите за бебето могат да искат от нас време и търпение, докато се научим, свикнем и започнем да ги правим с рутина и опит.

И докато има жени, които са родени таланти и още от първия ден знаят точно защо плаче бебето им и предугаждат всяко негово желание, то на повечето им трябва време, от дни до месеци, за да се научат да разчитат сигналите, които получават от детето си и да могат да реагират съответно.

Мит 3: Майчинството с малко бебе е най-щастливият период от живота ви.

Няма никакъв спор, че да имаш бебе обичайно значи много и прекрасни, несравними с нищо мигове на чиста радост и голямо удовлетворение. Но от друга страна, да не се лъжем – да имаш бебе означава да си на разположение 24 часа в денонощието, без фиксирано работно време, най-често – без подготовка за новата работа, с ограничени социални контакти и без възможност за оттегляне.

Иначе казано – да си с малко бебе е много щастлив период – понякога. През останалото време на почти всяка нова майка й минават съвсем други мисли през главата и никой не може да я накара да се почувства щастлива от това, че за пети път днес сменя оповръщана блузка, чисти пюре от стената – отново, събужда се три пъти през нощта, цял ден не е водила смислен разговор с повече от двусрични думи с друг възрастен, няма време за нормален, дълъг и спокоен душ и все още не влиза в старите си дрехи, въпреки че е на старите си килограми. Да обичаш бебето си не означава непременно да обичаш и всички останали неща, които често вървят в комплекта.

Мит 4: Ако ви липсва предишния ви живот, нещо в майчинските ви чувства куца

Не знам защо, но често от новите майки се очаква да отрекат старото си ‘аз’ и с две ръце да прегърнат мисълта за майчинството, без да поглеждат назад. И докато това, да имаш бебе, може наистина да носи много позитивни чувства и удовлетворение, то къде точно пише, че човек не може да харесва и стария си живот, дори вече да е минало?

Често забравяме, че да имаме нов член на семейството означава, че се сдобиваме с изцяло нов живот – буквално. Няма я предишната свобода да разполагаш със себе си и времето си, както сметнеш за добре, да поемаш ангажименти в последната минута или според настроението си да се отдадеш на цял следобед мързелуване или бясно ходене напред-назад. Вместо това дневното ни разписание е съобразено с това на бебето, защото нещастно бебе значи, че цялото семейство ще е нещастно; повечето неща, свързани с излизане, изискват планиране с точността на военна операция (поне първите месеци), а просто да грабнеш себе си и бебето и да хукнеш накъдето ти скимне, граничи почти с научна фантастика.

И въпреки че всички тези неща важат най-вече за началото на живота с ново бебе и общо взето с времето повечето от нас успяват в една или друга степен да наместят разнородните си задължения така, че да постигнат баланс и хармония, мисълта за миналите дни, която често носи и малко тъга по независимостта ни, не е нищо необичайно или лошо и определено не значи, че това, да ти липсва „едно време”, е равносилно на това, да не обичаш детето си. Напротив – понякога това дори помага да оценим новото си положение и новите хора, в които сме се превърнали, и това е хубаво.

Мит 5: Да си майка е всичко, от което имаш нужда, за да се чувстваш пълноценна

Вече сте станали майки? Е, единственото, което трябва да правите, е да жонглирате с около сто нови неща в ежедневието си, сред които благоденствието на наследника, домакинската работа и щастието на половинката; това по дефиниция трябва да е достатъчно, за да ви накара да се чувствате добре, без значение собствените ви нужди, които са пренебрежими на фона на новия ви живот… или не? Не. Това, че имате и нова роля в живота си, която вероятно ще е основна и най-важна за доста време напред, не я прави единствена такава.

За вас не знам, но за мен поне животът не свършва с това, че си станала майка. Последното е прекрасно – не бих го заменила за нищо на света! – но, обективно погледнато, има още куп други неща, които човек би могъл да направи в живота си в допълнение. Въпреки силната нужда, която детето има от майка си през първите години, а и след това, майката продължава да е личност със своите нужди и потребности, радости и грижи, мечти и постижения. И да обръща внимание и на себе си е начинът да остане пълноценна, балансирана и хармонична – такава, каквато е нужна и на детето си.

Автор: Бу, сп. По-здрави 2009

Advertisements

23 responses to “Митове за майчинството

  1. за съжаление много майки приемат последните две за абсолютна истина и се държат точно така. родят ли, престават да бъдат хора, а се превръщат само в майки и нищо друго.

    това ме плаши.

  2. За да разбереш, че са митове, трябва да преминеш през майчинството. Иначе е абсолютно логично, че съществуват такива.

  3. Лонганлон,
    то и това се наваксва в някакъв момент – или се преминава постепенно от ‘аз-съм-майка-и-нищо-повече’ към някакъв баланс, или има рязко изтрещяване от фрустрация.
    Въпросът за мен по-скоро е, че много жени не си дават сметка, че не само те преминават през това – и че не е нужно да е драма случващото се с тях.

    fen, те и бащинските са подобни… ама пак трябва човек сам да мине от там 🙂

  4. Ми, за мен Мит 1 и 2 си бяха чиста реалност. И никога не съм мислела, че някой не е в ред, ако за него не е така, но се обиждам, когато ми въртят очи, че за мен е. Е, обиждам е силна дума.

    Мит 3 също се доближава доста до истината. Докато бях бременна, бях неистово щастлива, но и сега хепинес-факторът е доста висок. Но това (в моя живот) не се дължи толкова на самия факт, че имам бебе (вече почти дете), а просто наблюдавам, че с годините ставам все по-щастлива и доволна от живота си във все по-голяма степен, което може само да ме радва. Бебето просто е част от всичкото.

    Мит 4 – а ако не ми липсва, това означава ли, че нещо друго ми куца? Понеже и в това ме обвиняват. Харесвам си работата, но честно казано си предпочитам майчинството пред стреса на нощните дежурства. тигаме до…

    Мит 5 – … понеже все пак съм наясно, че „едното майчинство“ не може да ми запълва живота, ще се върна на работа дори преди изтичането на 2-те години, които ми се полагат. (Всъщност, малко след като малката навърши 1.) Но това не означава, че няма да ми е мъчно за времето, което ще пропускам да прекарвам с нея.

    От друга страна, човек в никакъв случай не бива да превръща децата си в основен източник на щастие, защото а) децата ще се бъгнат; б) децата ще започнат да те мразят, защото основната цел на съществуването им не е да ти осигуряват достатъчно ниво на ендорфини и в) животът ти ще се срине, когато им дойде време да си поемат по пътя.

    Та, като цяло съм съгласна с теб. Но не ме кефи да ме гледат, сякаш съм с половин мозък, когато кажа, че не, не ми е скучно по цял ден с малката и съм ултра доволна от живота такъв, какъвто е в момента.

  5. Бу, дали при всички се наваксва?

    http://lydblog.wordpress.com/2009/06/20/smyrtta-na-maikata/

  6. Яна, много ясно, че е съвършено ок да не ти е скучно по цял ден с малката и си ултра доволна от живота такъв, какъвто е в момента.
    Аз също се наслаждавах на майчинството си и ми беше криво, като се наложи да тръгна на работа.
    Тук по-скоро иде реч за кривите възприятия и предварителните нагласи, които човек има, както и наковаваното обществено мнение (често – без никакво основание) – и после пада отвисоко и е нещастен със себе си, защото просто може да не знае, че не е непременно виновен за нещо, а реалността си е такава и всъщност това не е никак зле 😀

    Иначе казано – майчинството не е само високи идеали, мед и масло и вечно, розово щастие. Майчинството е просто нов, хубав етап в живота ни – за което е добре човек да се подготви, без да има свръхвисоки очаквания и нереалистични изисквания към себе си.

  7. лонганлон, не при всички и не на 100% 😆
    Ясно е, че има всякакви хора, включително много, много странни (за мен), на които центърът на света и целият им живот им се върти около, започва и свършва с (детето, мъжът, вмирисаните улични котки, свещенната кариера, други – зачертай по желание).
    Интересното е, че виждам как и такива обсебени хора някой път явно са успели да се дистанцират дотолкова от обекта на обсебване, че все пак да останат нормални (а също и обектът, ако се е случило да е детето им). Не всички, обаче.

    Явно си има хора, на които им е много трудно да се преодолеят – или пък не виждат нужда, знам ли.

    За мен, както за повечето родители, детето (децата) ми са много-много важни и незаменими – но някак не ми се вижда нужно слънцето да изгрява и залязва с факта, че съм им майка. Умереност, радост и обич не само към околните, но и към себе си е нужна 😀

  8. Работата е, че ако не се кефиш достатъчно на майчинството, си нечовек и лоша майка, а ако твърде много му се кефиш, си обсебваща орлица без самоличност. С други думи, угодия няма. Майчинството просто дава прекалено много власт, empowering е както му викат на английски. Така че трудно едно задръстено общество като нашето ще признае на някоя си, че го прави добре и то не твърде добре, а точно както си трябва. Майчинство точно както си трябва не съществува, има само индивиди с различна потребност да критикуват.

  9. Василена, крайно е това, според мен. Всъщност доста хора се вписват в усреднените критерии на масата, да речем. И признай си, че да се кефиш на майчинството не е като да си орлица (пък!). И още, вероятно ще се съгласиш, че наистина има родителски стилове, които могат ама толкова драматично да се различават от твоя, че да се чувстваш некомфортно с тях (хинт: шамари, без носталгия).
    П.с. empowering за мен не носи този смисъл на давам власт 🙂 По-скоро ми е тип ‘откривам нови, неподозирани свои възможности’, и това е чудесно.

  10. Бу, обобщила си мислите ми, когато родих. Никога няма да забравя как при първите ни разходки в парка седях до количката и ми се ревеше. Бях убедена, че всички лъжат колко хубаво нещо са децата, за да се прецаква всяко следващо поколение да ги прави. Толкова не го чувствах това дете, бях като автомат в грижите към него. Не съм се чувствала виновна за тези си мисли, приемах ги нормално, защото имах подкрепата на приятелки, които не бяха изтрещели от майчинството си. Е, премина всичко и любовта си дойде с времето. Разбрах, че майчинството просто открива още едно хубаво лице в нас. Балансът си го намира всяка жена сама, хубаво е ако го прави без да слуша околните какъв ТРЯБВА да е той.

  11. Бих добавил: бременна жена да върти мотиката на полето е вредно, но е полезно да влага същите усилия в безсмислено кълчотене под съветите на „чели и прочели“ специалисти 🙂

    Не, това не е намек, а си е направо натвърдяк :)))

    Бу, като те видя пак в парка зад Природонаучния, пак няма да ти се обадя (емотикон на изплезен Стоян)

  12. 100jane, въпреки че статията всъщност е за съвсем друго измерение на майчинството от коментираното от теб – приеми на доверие, че инструкторката ми е всичко друго, но не и „чела и прочела“ 😀 Бъди мъж, признай си, че не обичаш спорт, включващ повече от отваряне на кутия бира 😆
    За второто – добре 😀

  13. Ела Георгиева

    Бих искала някой да ми беше казал за мит 3 преди…
    На мен най-много ми тежеше, че не мога да водя смислени разговори (с повече от 5 звука) по цели дни…
    И е много вярно, че ако не излезеш от това състояние на 100% майка, направо ще си изтрещиш от фрустрация…а и всички останали около теб…

  14. Да-да! Ще отварям кутии с бира аз… Че за какво е ламята (жената), ако една кутия не може да отвори? Нали матриархат, феминизъм, смърт на мъжете и прочие? Ще се моря аз с такива битовизми, след като имам по-важната задача да мисля и да дзяпам към тавана!

    Обаче, Бу, то тези неща, които ти си написала с няколко реда, са казани в цяла книга, да знаеш! Авторката се казва Паркинсън и по случайност (а може и нарочно) е била съпруга на онзи Паркинсън, със законите. Нали се сещате кой?

    Еее, ама за второто няма ли да се направиш поне мъничко на разтревожена, де… Така се надявах 🙂

  15. И аз що си нямам аватар? Тоест аз си имам, ама защо не се вижда, а вместо него си ми кибичнала някаква синя хулиганка, която скача на въже?

  16. Janeta Velichkova

    Прекрасна статия! Все едно аз съм я писала, но много по-хубаво… Искам да кажа, че напълно покрива преживяванията ми, но нямам дар слово!

  17. БУ, Браво на теб, поздравления! Страхотен текст.
    Искам само да добавя, че това е в сила и за татковците – и за тези, които не гледат детето по цял ден, а са на работа и имат жалките 2-3 часа на ден за детето.
    След раждането на втората ми дъщеря, почти година бях ужасно гузен, защо не съм щастлив през цялото време? Много, много я обичам, но много се дразнех на викчетата ‘вода/плач’ – няколко(3-6) пъти на нощ (реших да ставам аз – да оставя на жена ми малко почивка след дневното робство). Лягането вечер стана мечта – по-бързо да мине нощта и да стана с кафе и цигара на сутринта.
    Сега не е така. Сега колкото и да ме буди през нощта, ставам с усмивка сутрин – и да съм недоспал, стига ми да го видя малкото ми момиченце!
    Вече е на 2!

  18. Много хубава статия Бу,

    Аз съм напълно съгласна с мнението на Yana.

    Много се дразня от факта, че всички майки покрай мен се оплакват и жалват колко е ужасно да си майка и колко ненормално да ми харесва това … Е хората са различни и приемат по различен начин нещата

    Според мен жените, които приемат по трудно майчинството не са били достатъчно готови на този етап от живота си за това… всичко идва с времето си

  19. Anica Banica

    Тъй, тъй- аз пък не съм съгласна ни с Яна, ни с Диана. Разбулването на митовете си е съвсем на място и единственият, който не ме споходи – слава Богу – е 5.

    Вървят си в комплект с императивите от книжките за гледане за деца – как децата трябва да имат легло с решетки, проходилка и нам си още кво, да спят по цяла нощ от втория месец и прочие идиотщини. Еми трябва време, за да разбереш, че е така само в „усреднените критерии на масата“. И опит, сигурно.

    Никъде в книжките обаче не пише, че е възможно да повръщаш от петнайстия ден на бременността до предродилна зала, кърменето да потръгне в началото на третия месец (в книжките тогава го спират, нали, щото капитализмът трябва да се строи), че ще се възстановиш от чудовищното раждане някъде къмто шестия и ще ти се прище секс дори по-късно; или че дъщерята може да е по-инат от майката и бащата, взети заедно.

    Бу, лека бременност и последващо родителство 🙂

  20. много ми хареса статията, понеже още като забременях си задавах въпросите на които БУ дава отговори тук- как ще се справя, ще бъда ли пълноценен човек, ще мога ли да запазя разума и самоличността си или ще стана произвадна функция на бебето, ще го обикна ли и дали ще изпитвам неприязън към него всики път когато се лишавам от нещо, което преди съм можела да правя, и което е значимо за мен…
    сега бебо е на 2 месеца и го обичам, не му се сърдя че ме лишава от много неща, но ужасно много ми липсва рабатата и свободното време „само за мен“
    дано нещата се оправят малко, макар че скоро няма да е, защото аз помощници нямам и трябва просто да чакам да стане на 4-5 години и да е съмостоятелен…

    впрочем, преди да родя бяхизпаднала в тотална депресия заради всичко, което ми беше в главата, и като споделях с някоя позната от обкръжението майка, ме гледаха като треснати.
    за съжаление това са жени които са само майки и домакини, подчертавам и домакини / за мен домакиня е жена, която не работи и гледа детето докато стане поне на 20/ и не разбираха пробема ми с това как ще се върна на работа и дали ще съм компетенна още… а този отговор още не съм получила и ме е страх…

  21. Бу, чудесно написано.
    За мен нямаше митове и легенди и все още е така. Заобичвам детето все повече с всеки изминал ден и се старая да се чувствам добре, защото с негативизма не води до нищо хубаво и вероятно имам едно от най-лесните бебета на света.
    Диана, а аз се съгласявам с теб. Не ги разбирам вечно мрънкащите, колко им е сложен живота, еле пък ако се появи някаква нормална грижа и става едва ли не световен проблем, след което важно заявяват, че направи си и ти едно пък да те видя тогава. Що ли не връчваха и медали за майчинство ? ;-)))

  22. Много, много полезна статия 🙂 Майчинството наистина трябва да се представя и да се приема реалистично, с всичките му положителни и отрицателни страни, за да се избегне или пък преодолее фрустрацията, както и опасността да загубиш себе си в него. Не трябва да забравяме, че детето има нужда от родители, които са пълноценни и всестранни Личности, а не „перфектните“ мама и тати, отдадени до дупка на родителствуването си. Родителството е нещо, което постепенно се разкрива като щастие, а не е самото, чистото и неподправеното Щастие, което те връхлита от раждането на детето ти и няма нищо друго освен него. Най-трудното според мен е да се научиш да съвместяваш това щастие с всички останали щастия, а не да му придаваш статут на Щастие-то/респ. Не-Щастие-то. Както и да впишеш майчинството (или бащинството) в идентичността си, без да я подменяш с това ново измерение, да се разделиш с част от егото си, но и да запазиш част от него. Да си родител не означава да робуваш на детето си или да властваш над него, а да съпреживяваш заедно с него (и то с теб). Въобще родителстовто е сложно и многопластово чувство, напълно нормално е да буди противоречиви емоции. И още нещо – никой не е готов да бъде родител, няма как да си подготвен за него априори, т.е. преди опита на родителството, това е неповторимо преживяване, което със своята категоричност и безвъзвратност няма как да се сравни с нещо друго.

  23. Чета, чета, чета и направо се ужасявам от себе си. На определени години съм, в които е нормално да имаш дете или поне да ти се иска. Обаче никога не съм искала да имам дете, просто съм си представяла, че някъде далече във времето най-вероятно ще имам… А сега като чета всички тези неща и честно, с ръка на сърцето признавам, че единственият ми въпрос е „Абе защо пък да трябва да имам дете?“ Идеята да се лиша от моя си живот ми се струва не по-малко ужасяваща от това, че явно нямам никакви майчински инстинкти. А и гените не си ги смятам за чак толкова невероятни и уникални, че да държа на всяка цена да ги възпроизведа… Ох, написах го, не исках тези ми впечатления от статията да ми се загнездят в главата за следващата седмица…Май егоизмът ми е прекалено голям, за да си позволя да имам дете…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s