Финални метри

Всички снимки са авторски и са обект на авторско право!

Част І   За птичките и пчеличките
Част ІІ Размножавате ли се по план?

Както има ужаааасно много време до посоченият срок за финал на бременността, изведнъж крайната дата започва да наближава със страшна скорост.
От седмия месец не разбирам почти нищо – търкалям си се напред-назад по задачи и си мечтая как ще спра да правя каквото и да е, когато изляза в майчинство. Детето е не по-малко нетърпеливо от мен, защото в градината са сборна група с малко деца и си мечтае да стои у дома с мен.
Междувременно тя е на градина, аз в офиса. Един ден чичо ми идва на визита. Каня го, настанявам го, правя му кафе и му го сервирам, сядам пак зад бюрото и се заприказваме кой как какво. По едно време той ме пита, ‘Вие с мъжа ти не мислите ли за второ вече?’ Аз се опулвам, но решавам, че не съм го разбрала добре и питам, ‘Моля?’ ‘Няма ли да правите Мая кака вече, или е рано още?’ повтаря чичо деликатно. Аз съм толкова силно изумена, че си глътвам граматиката временно. Успявам само да стана отново иззад бюрото, да му се изправя в профил и да кажа, ‘Чичо, добре ли си с очите? Аз скоро ще раждам, не ме ли виждаш?’ Той е смутен, аз почвам да се кикотя неистово. Че е забравил, като сме им казали, разбирам, но да мина няколко пъти пред него в дрехи по тялото и с величествен корем като глътнала цяла огромна диня и да не ме види…

Излизам в майчинство, но съвсем не спирам на едно място – има толкова много недовършени неща, че не знам откъде да подхвана… Коремът вече започва да тежи осезателно и пуфтя недоволно кога ли ще дойде и моя ред да ида на море. Мъжете са прибрали караваната още миналата есен, за да я ремонтират зимата, но минава юли, идва август и с прискърбие разбирам, че ако трябва да й чакам ремонта, за да ида на море, докато съм бременна, трябва да нося бебето поне две години. Мисълта ме стряска и спешно уреждаме море в семеен хотел. Доста хора ме гледат с удивление – ама как така, в осми месец и ще ходиш на море?! Все едно по морето хората не раждат, да не говорим, че в общия случай бременността не е болест, която да накара човек да се търкаля девет месеца на легло.

На плажа продължавам да събирам погледи. Ще ми се да вярвам, че е заради неземната ми красота, но е далеч по-вероятно причината да е коремът, който върви около две минути пред мен. Защо бременните да могат свободно да ходят по улиците, а да идат на плаж е странно? Ура! Най-после успявам да легна по корем – след като изкопавам окоп в пясъка. Едно момченце така се впечатлява от профила ми, че върви над десет метра със зяпнала уста и глава, извърната на 180 градуса, за да не изпусне някой детайл от мен. Друго четиригодишно ме гледа с нескрито възхищение:
‘Ехааа! Какъв шкембак! Какво има вътре?’ ‘Бебе’, казвам мило, но лаконично. Той ме гледа с явно недоверие: ‘Как е влязло там?’ Пращам го да пита майка си. На другия ден ме пита ‘Глътнала ли си го? А как ще излезе?’ Пак го пращам при майка му за информация, знам ли дали няма го разстроя, ако му кажа истината за това, как влизат и излизат бебетата…

С всеки ден почва да ми тежи все повече. Всичко по мен скърца, пука и боли. Ставам с подпиране, в леглото се обръщам от една на друга страна много осторожно, бавно и предпазливо, защото все ми се струва, че някоя моя част ще остане на старото си място, ако не внимавам… превръщам се в бабичка. Бебето се намества ниско в таза и от време навреме като се завърти, направо ми изтръпват зъбите от усещането. Имам все пак малка утеха: за разлика от предната бременност, не ставам нощем до тоалетна – с Мая само дето не живеех там, няма такова постоянно пишкане! За сметка на това имам най-покъртителните киселини, които даже не съм си представяла, че може да има човек. Без никакво значение какво ям и пия, на как спя и какво правя – все едно съм на диета само от лимони. Спасява ме донякъде единствено предвидливата ми мисъл да си поръчам отрано дъвчащи хапчета от Щатите, но и те носят само частично облекчение. Нямам търпение коремът ми да се смъкне, за да мога да се почувствам добре отново.

Започвам постепенно да стягам бебешки истории. Принадлежности, дрехи, планиране на военната операция, наречена ‘Шок и ужас’ (a.k.a. чистене и подреждане)… Толкова много неща трябва да помисли човек за едно бебе… добре, че имам опит и не се втелявам с излишности. Уви, идва ред и на изриването на Авгиевите обори. Някои предположиха, че това са признаци на гнездене – но който ме познава, знае, че това е просто здрав разум. В противен случай, ако се случи да пусна бебето дори за секунда от ръце, няма да мога да го намеря после, докато не почне да плаче и да се ориентирам по звук. Дълги, дълги и усилни дни, в които пет минути правя нещо, десет почивам – уморявам се страшно бързо и пуфтя като парен локомотив. Все пак усилията са увенчани с успех: година и половина след като сме се нанесли, къщата най-после добива подреден вид, невероятно. За колко ли време?
Сред най-големите си геройства причислявам изглаждането на бебешките дрехи – добре, че не са много. С Мая гладих почти година, насърчавана от „така се прави!”, но този път ще знам по-добре и не мисля да се моря повече от няколко седмици до месеци. Щом ние можем да ходим негладени, и бебето ще може.

Поредното посещение при гинеколога. ‘Как сте?’, пита ме той. Решавам да съм откровена: „Пуфтя. Всички ме дразнят. Всичко ме боли. Нито се седи, нито се лежи.“ Той ми се усмихва съчувствено, но изобщо не казва нищо насърчително като „О, утре може да родиш!”, например.

Поради системна кражба, свалям снимката. Не знам кое с „авторско право“ не е ясно.
Всички снимки са авторски и са обект на авторско право!

Цялото ми семейство и всички приятели се съюзяват срещу мен и не отивам на концерта на Мейси Грей, на който така много исках да ида. Тайничко се надявам това да е имало някакъв смисъл и например да родя него ден (09.09.) – коремът ми най-после е ‘паднал’. Споделям с мъжа си тая своя плаха надежда, а той подскача като ужилен: ‘Сакън! Не раждай още два дена, че много работа имам!’ Вторачвам се в него укорително-недоумяващо – той наистина ли си вярва, че ако много, ама много ме помоли, ще стисна крака и няма да родя, докато не си свърши работата?! Както и да е, жертвата ми за Мейси Грей остава невъзнаградена, не раждам на девети. Не раждам и на дванайсти, както ми се е искало (Мая е на дванайсти юли, поне да ги помня лесно). А дванайсти е събота, хубав ден. Говоря в аванс с акушерката си, която ми казва, че е насреща ден и нощ, само да не е на 12-ти събота преди обед. Майка ми пък ми предлага ако раждам на 12-ти, да е сутринта, че следобеда била на сватба. Е, освен да изчакам до вечерта, че и мъжът ми да свърши работа и да имат най-после време за мен! Така или иначе, пропускам и този ден. Терминът ми е след примерно седмица, но това не ме спира да искам – нито спира околните да ми звънят по десет пъти на ден и като ме срещат по улиците, да ме питат ‘Хайде бе! Още ли не си родила?!’ Все едно не се вижда, че не съм, ще каже човек…

Накрая ми омръзва това чакане. Текат залози на коя дата ще родя. Решавам да ги пресека със замах. Обявявам, че няма да раждам сега. Ще си го нося до догодина юни месец, да го родя Близнаци. Туй то.

47 responses to “Финални метри

  1. Успех, мисля, че е много добро решение да родиш Юни, не само заради зодията, ами така ще си спестиш колики, тук-таме някой зъб, че даже може направо първи стъпки вече да прави като се роди, от родилното за ръчичка и вкъщи :))))

    Леко раждане, Бу! Аз залагам примерно на 17-ти, хубав празник щото🙂

  2. Ама ти още ли не си родила?/питам смело,`щото съм надалеч/Но,да ти кажа идеята за Близначе не е много добра-или поне аз вече съм станала разногледа с едно такова…
    А,иначе,ти пожелавам леко и запомнящо се с хубаво раждане…и да е по-скоро,че да не се налага повторно чистене!

  3. Хи-хи. Това ще бъде вечерната приказка на бебето.
    Леко раждане.

  4. Майските близнаци са по-готини :))

    За гладенето – давам ти 3 до 6 седмици, за да установиш колко е безсмислено. Гладя инцидентно, за фасон, както и наш’те дрехи. И не съм изварявала нищо, освен веднага след изваждането от опаковката, първите 6 месеца. Живо и здраво ми е детето, оня ден пи вода от локва :)))

  5. Яна, аз не гладя отдавна😆 Още от едно време съм научена от мама как да сгъвам и простирам дрехите така, че да нямат нужда от гладене.
    Нямам и какво да изварявам. Аз още първото дете гледах като второ (сещаш се за лафа), а второто не знам даже как ще е😀

  6. Мила,
    Стискай до везни! Оттам до пролетта са има-няма няколко месеца! Леко да родиш, както кокошката яйцето. Чакам кудкудякане за най-хубавото яйчице! Аз на времето се бях подготвила за родилното със списание и транзисторче със слушалка. Да не си забравиш червилото:) И усмивката също!
    Останалото – божа работа! Късмет!

  7. Чудесна статия, Бу!!!
    Пожелавам ти леко раждане!

  8. Стискам палци да е по скоро. Най-важно да е здраво, а датата ще я запомниш за цял цивот!
    Бъдете здрави!

  9. Бу, чудесна статия!
    Много добре си нарисувала картинката „Чакаме бебе“🙂
    Толкова много не съм се смяла от години, чак сълзи ми текоха от очите🙂
    Пожелавам ти от сърце леко раждане и живо, здраво и весело детенце!
    Да те обичат и да те радват всички около теб и дано улучиш подходящия момент да са свободни😉

  10. Айде,Бу,ще я избутаме тази бременнопст.Смях се много на хлапето,дето вървяло и те гледало на плажа.Мен едно така ме загледа,вървейки и се блъсна в един шезлонг,на една рускиня.Аз го предупредихама то се беше хипнотизирало.:)

  11. Бу, недей да чистиш поне! Гледай само да родиш щерка дева. Много са подредени, чистници, старателни, отговорни, така че поне за това ще ти е отмяна.

  12. Аз съм за близначе,имам си едно такова родено между тати(-майски) и мама( юнски)близнак,жалко за концерта………….. леко раждане

  13. чудно си го написала!

    леко и безпроблемно раждане🙂

  14. Малеее, Бу! Ама много си секси така!

    А кога ще спреш с бирата?🙂 :Р

  15. И между другото, известно ли ти е какво става с Центъра за бременни жени в Първа градска поликлиника (на Понеделник пазара)? Нещо се губят напоследък…

  16. Аз залагам на 18 – него ден е родена yours truly, поне да знаеш какво да очакваш :)))

    Живо ми припомни въртенето на бебето в таза – имах чувството, че ме дращи отвътре с нокти, свитки ми излизаха пред очите. Ама и това усещане липсва един ден… или поне си го спомняш с носталгия🙂

    Стискам всички палци нещата да вървят точно по твоя план и без отклонения – не че се съмнявам, че ще е така, ама ей тъй, за всеки случай😉

  17. искрено ме разсмя със снимката … много🙂
    Долу гладенето!
    Леко и спокойно раждане!

  18. Нали знаеш, че датата и месеца са най-важни – душичката знае кога да дойде при вас, ти не се меси:) И като усетиш нещо – бързай към болницата, не се чуди:))

  19. Чудесно изглеждаш на снимката! След години ще има да се хилите с порастналия бебок (и Мая, разбира се) :))

    Леко раждане… когато-тогава. Аз устисках до една събота, тъкмо беше отминал периода на Скорпионите (щото се бях заканила, че Скорпионче няма да гледам!) и го родих Стрелче. Подпечатах трудовата книжка на новата продавачка, още някакви бумаги на счети, обадих се на един майстор да дойде в 15 ч. да поправи бойлера и дадох ключовете от колата на щерката да ме кара. Тя докато се върне от Майчин дом у дома за майстора и да видят какво му е на бойлера – вече бях родила. Та ти пожелавам и на теб така – бързо, лесно и шеговито раждане!

  20. Ох, Бу, искренно се забавлявах с разказа ти – все едно четях за себе си преди близо година.
    Много леко раждане ти пожелавам и олекване от коремчето. Дано е така весело, както бременеенето ти🙂 И накрая -много сладко бебенце, на което да се радвате.

  21. Бу ще роди щерка Везни, мдам, подозирам! И ще е по-ослепително красива дори от майка си (ако все пак е възможно)🙂
    Успех Бу, с теб сме!

  22. Франческа Салиери

    Аз залагам, че ще родиш на 19. Тогава е родена голямата ми дъщеря. Една номероложка твърди, че тогава се пръквали велики хора..

  23. Стискай още малко за Везни. Нема по-убава зодия от нашта😉

  24. Или може би днес,……………….напъни се Бу,все пак е празник………………..:)

  25. не е лесно,
    стискай – напъни се , не сега – утре, днес
    и това ако е живот !!!!!!

  26. „Малката хубавица Яна се появи в 20,37 ч, тежи 3,530 и е 51 см. Раждането е минало много лесно, и двете са добре и Бу звучеше много щастлива и доволна!“

  27. Яна е много хубаво име!:)

  28. Честито, да е щастлива, здрава и много усмихната малката Яна!
    Избрали сте чудесно име – в съзвучие с това на каката…
    Яна и Мая – красиво е!

  29. Честито на цялото семейство!
    Нека бъде една малка вълшебница и заедно с кака да творят чудеса!

  30. Познах ,познах,познах- ще получа двойна награда(2 седмици🙂 с малката трошица
    ЧЕСТИТО ,
    много цветя за мама ,много любов за Яна

  31. Честито, щастливци!
    Да е жива, здрава и щастлива!

  32. Искрени поздрави!
    Здрава и щаслива Яна!
    Както някой казва по-горе- страхотно съчетание с името на каката🙂
    Че и на хубав празник🙂
    Честито!!!

  33. Муниконтин

    Здрава и щастлива да си, малка Яна!
    За радост на мама, тати и кака!😀

  34. Браво, Бу!
    Да ти е жива и здарава малката Яна и много да ви радва! На теб бързо възстановяване! С нетърпение чакам разказа ти за появата на бебка. Пишеш невероятно увлекателно!

  35. Честито БУ🙂 Да ви е жива и здрава и много да ви радва !!!

  36. 😀 Честито! Прекрасно детство на мъничето и сестра му, весело непослушни, много здрави и безкрайно щастливи!

  37. Честито бебе Яна!
    Да е жива, здрава, щастлива. Да расте умна и красива като мама :)) На теб бързо възстановяване Бу

  38. Целувки на мама и на бебчо:)

  39. айде Бу, време е да разказваш😆

    Честита дъшеричка Яна! прекрасно име, Ния, ако не беше Ния, щеше да е Яна😉

    Бъдете живи и здрави и бързо възстановяване🙂

  40. Честита Яна, мамо Бу! Да ви е здрава и щастлива!

  41. Честито, Бу! По-хубаво име нямаше как да избереш😉
    Много здраве на малката адашка и дано да ви се разминат коликите…
    И ние сме Яна и Мая в къщи… и приличме на сестри ама не сме ;-)))

  42. От все сърце – много здраве, радост и късмет за беболина и цялото семейство! Само добри орисници около креватчето на Яна и приказни орисии за щастлив живот🙂

  43. Честито детенце,Бу!
    Няма по-голямо щастие на света за майките!!
    Добре дошла на слънчевия свят, Яна!
    И вие – живи и здрави да я отгледате!

  44. Бъдете здрави и щастливи цялото семейство! Честито детенце и честита кака, Бу!

  45. Честито!!! и от мен

  46. Много хубава и съдържателна статия🙂

  47. Pingback: Не мога, не мога! (раждането на Яна) II « Царството на Бу

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s