Бягство от родилния дом (раждането на Яна) I

Моята бременност с Мая; Раждане в три части: Intro

Месец по-късно най-после намерих достатъчно време и мисъл накуп, за да се разпиша за раждането на Яна 🙂

Финални метри: Бременността ми с Яна

Част I

Отивам отново на преглед при гинеколога шест дена преди термин – вече огромна като платноходка, пуфтяща безспир и досадена от изглеждащите безкрайни последни седмици. Питам го колко голямо ще е бебето – все пак да съм подготвена, нали от мен трябва да излезе. Той обаче избягва да се обвързва с конкретни обещания. ‘Ами… нито изостава, нито избързва като размер… нормално голямо за тези седмици…’ Питам развеселена, ‘Три – три и нещо килограма?’ ‘Да, там някъде’. Учудваща информация 😀 ‘Първото дете колко се роди?’ ‘3,250кг’ ‘Да, вторите често са по-едри от първите… Таткото едър ли е?’ ‘Да’, казвам. ‘Е, значи нормално е и бебето да е по-едро.’ ‘Ама то и на първото дете беше същият татко’, кикотя се аз.

‘А кога приблизително да очаквам да родя? Предния път ми казаха в началото на седмицата, че до края й мога да родя – и така и направих.’ Той отново не казва нищо точно. ‘Околоплодните води намаляват… коремът се е смъкнал… болят ли ви тазовите кости?’ ‘Да.’ ‘Е, да, тялото се готви за раждането.’ Докторе, аз знам, че се готвя да раждам, въпросът е – кога?!

На другия ден се мотая с детето у дома пред компютъра, ровейки виртуалната си ферма. По някое време почвам да усещам леки контракции и малко по-късно установявам, че са сравнително регулярни. Засичам ги известно време и като се убеждавам, че наистина са редовни, звъня на мъжа си – не, не ми трябва още, да не идва, просто да има едно наум и като го викна, да дойде. 15 минути по-късно той все пак дохвърчава въпреки уверенията ми, че няма да родя всеки момент. Междувременно се чувам с майка ми и тя, заедно с леля ми, идват да пием кафе. Пътьом срещат братовчедка ми с голямата племенница и всички заедно засядаме на кафе със сладки – за ужас на мъжа ми, който се опитва да ме изстреля към родилния дом просто за всеки случай, колкото и да обяснявам, че е твърде рано.

По някое време поддавам на нервността му, чуваме се с акушерката и отиваме към родилното около два следобяд – да потвърдят, че ще раждам, пък после ще видим. Мая остава у дома заедно с майка ми, с наставления да поспи и обещания, че няма да родя в това време.

В родилния дом акушерката ми ме посреща – едикойси доцент бил на смяна, тя е говорила с него за моите разбирания – естествено раждане с минимум намеса – и той е казал, че уважава желанията на майката. Идва и самият възрастен доцент, който бързо ми предлага да ме сложи на система и да ми пукне водите – ‘и до шест вечерта ще си родила!’ Любезно отклонявам поканата му и казвам, че не бързам чак толкова много. Той ме гледа любопитно, но не настоява. Преглежда ме за разкритие – и това са отвратителни няколко минути, прегледът е ненужно болезнен и крайно неприятен (аз го илюстрирам вокално, за да не оставям съмнение в доктора, че ме боли). Установява 3 см разкритие и съобразно изявеното ми желание, ме праща да се разхождам навън за два часа, в радиус до 20 минути пеша, с наставления при изтичане на води или друга спешност да се върнем. След като излиза, акушерката ми обяснява, че той наистина може и да пипа по-грубо, но е светило, пише учебници, обучава млади лекари… аз съм честна с нея – може да е светило, не споря, но е безкрайно груб. Мен и така си ме боли, нямам никаква нужда някой да добавя още болка.

Излизаме навън да се разхождаме. Трамбоваме паважа и си говорим разни неща. От време на време при контракция спирам на едно място и дишам дълбоко, докато отмине, но определено не мога да се оплача от болката – съвсем поносима е. Минаваме през близкия супермаркет, откъдето се запасяваме с вода и шоколад. Обаждам се на татко, че ще раждам – още е рано, но по-късно могат да се чуят с майка и да дойде към болницата. Малко по-късно стигаме до МакДоналдс – в квартала около родилния дом няма пукнато кафене, аз съм жадна и гладна, така че това е добре дошло. Докато скоростно сгъвам чийзбургер, свекърва ми тревожно звъни на сина си да провери как съм. ‘Добре е, яде сандвич’, успокоява я той. Как после да обясниш на някого как си се мъчила и трудила да раждаш с пот на челото, като те издават как най-спокойно седиш и плющиш джънк фуд?!

Отбелязвам, че контракциите, макар съвсем регулярни и усилващи се като интензивност, са все така поносими като болка. Мъжът ми казва, че се чувства по-спокоен, като е до мен и вижда какво става, вместо да седи в чакалнята и да гадае как съм, що съм. На мен също ми е спокойно и приятно да ми прави компания и да сме заедно.

Два часа и нещо по-късно се връщаме в родилния дом. След сравнително по-лек, но пак неприятен преглед доцентът установява около 5,5 см разкритие и ме поглежда укорително – ‘Ако беше дала да те сложа на система, сега щяхме да сме на тези сантиметри!’ Гледам го удивено: ‘За какво да стоя вързана на система, от което боли, като за същото време с разходка постигнах същите сантиметри много по-безболезнено и приятно?!’

Заедно с мъжа ми и доцента посядаме във фоайето. След като явно се убеждава, че наистина не искам екстрите на модерната медицина да работят за мен, докторът малко неохотно ме праща отново да се разхождам – в по-близък периметър, за още час. ‘След 17:30 не поемам отговорност!’ Аз не държа особено да родя до 17:30 точно, не сме на маратон… На излизане не успява да уцели ключалката няколко пъти (вратите се заключват, защото иначе ромски фамилии влизат на тълпи за посещение и информация) и дава връзката ключове на мъжа ми да отвори. Това, плюс грубия преглед определено ни кара да се спогледаме – извинявай, но ако човек не уцелва ключалката, как ще му се довериш да изроди бебето ти?

Обикаляме в по-малки кръгчета квартала около родилния дом. Обаждам се по телефона на акушерката, която си почива, докато ме чака, за да й кажа, че продължаваме с разходките. Усещам едно минимално несъгласие в гласа й, че вместо да стоя в болницата, където – всеки знае – е мястото на родилката, обикалям улиците, но тя е много толерантна и се съгласява да се доверя на тялото си. Накрая вече наистина ни омръзва да кръжим – иначе казано, мъжът ми се уморява да ходи – и спираме до р. Марица. Той сяда на парапета до брега, но аз се чувствам много по-добре, когато се движа – и продължавам с тегели напред-назад. Звъни приятелката ми Мяу и идва да ме види за малко. Тя чака второ бебе през януари и искрено се вълнува за мен – освен това се надява втория път да опита естествено раждане (първото е секцио) и свързаните с това неща са й много интересни. Ходим малко заедно, разказвам й днешните преживявания и се хилим; дори успява да ме издебне и да ме снима какви съсредоточени физиономии правя по време на контракции. Болката започва да се усеща повече – инстинктът ми е да се свия на кълбо, но тогава пък не се чувствам по-добре…ще се ходи, то е ясно.

DSC00147 DSC00153-1

Минава час, час и половина… мъжът ми започва да се притеснява да не закъснеем. Спокойно, казвам, все пак е моето тяло, а и съм раждала веднъж, има още време, няма да родя на брега на Марица! Все пак, по някое време решавам да се върнем. Часът е шест и малко, тайно се надявам смяната на доцента да е свършила. Обажда ми се майка и се разбираме да дойдат заедно с баща ми и Мая да се видим.

Стигаме до родилния дом и чакаме отвън да дойдат нашите – жена от персонала минава покрай нас (акушерка? санитарка? не знам), ухилва се и бодро ми подвиква ‘Защо се връщаш? Не ги слушай! Отивай, махай се, ходи още! 35 години стаж имам в зала, няма по-добро от това за помагане на раждането!’ и в този момент с тих ужас мяркам ръкава на доцента на входа. Ами ако ме види и започне да ме кара да влизам!? Издавам немощен грак и се опитвам да се прикрия зад мъжа ми – безуспешно, с тази ми физика! Започвам да се хиля неистово, което съчетано с контракция, е некомфортно усещане. Долепени като гротескни сиамски близнаци (понеже аз се, хм, крия зад него) прекосяваме улицата и се скриваме зад ъгъла. Мъжът ми е убеден, че докторът ни е видял, но на мен ми е почти все тая.

Идват майка ми и баща ми, Мая, която е толкова развълнувана и притеснена едновременно, че не знае да плаче ли, или да се усмихва и ми се мята в прегръдките. Приказваме си, обяснявам дилемата с доцента и решаваме да звъннем на акушерката и да питаме кой ще застъпи на смяна. Тя вдига телефона разтревожена: ‘Къде изчезна? Притесних се да не родиш на улицата!’ Идва при нас и ме успокоява, че на смяна застъпва друг лекар, да не се безпокоя – а и трябва да попълним разни документи, куп бумаги, като цяло прегледът за приемане ще отнеме още доста време, така че желанието ми да постъпя максимално късно в родилния дом ще се осъществи. Е, щом е така…

Четири часа и половина разходки по-късно за пореден, последен път за деня се запътваме към родилния дом.

следва Не мога, не мога! (раждането на Яна) II

Advertisements

29 responses to “Бягство от родилния дом (раждането на Яна) I

  1. Горе вм омента, в който се криеш зад мъжа си от доцента, очаквах „светилото“ да излезе и да те задърпа да влизаш да раждаш вече, „какво се разхождаш само“ 🙂

  2. Eeeee, най-накрая. Откога чакам разказа. 🙂

  3. Бу да знаеш как ти завидях за раждането!!!
    А за джънк фуда напрово умрях от мъка!!!
    При моето раждане (преди 6 месеца, 🙂 а толкова отдавна ми се струва), цели 13 часа не ме пуснаха от болницата, като почти през цялото време бях на система и овързана с колани, които следяха тоновете на бебето…
    Но най-гадното беше, че за тези часове не ми дадоха да пия дори една глътка вода и никаква храна!!!
    Така и не разбрах защо, нещо свързано с някаква евентуална упойка при възможно секцио (имаха опасения за тесен таз).. а аз си родих нормално, бебето беше само 2,870кг., 51см.
    Следващия път категорично няма да им се дам!!!
    Ти вдъхновяваш много майки да си търсят правото на естествено раждане извън закостенелита „разбирания“!

  4. Елеонита, предния път и аз бях умряла от глад и жажда 😀 Затова този път си подложих :mrgreen:

  5. Умрях от смях, честно. Не че не знам историята, но си голяма шматка :-)))) Най-важното е, че всичко мина по план и скокна от леглото бързо бързо!

  6. Жалко, че трябваше да тръгвам и не можах да дойда до болницата да документирам играта на криеница :)))
    Разчитам януари като удари моят час да си на линия да ме пазиш от доцента!

  7. Да знаеш, че си прецакана с такова дълго разкритие (без системи-мистеми) за второ раждане… Ама хайде, нали всичко е свършило добре 🙂

  8. 😀 развесели ме доволно, чакам продължението 🙂

  9. Их, как не те е срам да спреш точно тук? Айде давай втората част!

  10. Поздравления! И за дъщеричката и за страхотния блог.
    Честно казано, аз винаги съм намирала раждането за нещо непоносимо болезнено, страшно и животозастрашаващо. И точно товоа ентри много ме обанадеждава.

  11. хахахахахаааа! това за ключалката ме изкърти!!! и все пак нещата са с една идея по-големи от ключалка, като става дума за раждане, нали?
    Но, да, по-добре, че си родила в следващата смяна, съгласна съм!!!!!

  12. А също и това: на теория знам, че ако не й е първо раждане, една жена може да роди за общо 40 минути – от първите контракции до самото изваждане на бебето – и дори знам от една позната, че така е станало с нея. Тя е родила на тротоара пред блока си, чакайки линейката….. от тази гледна точка не знам кое е по-добре – да се разхождаш часове наред в чакане или да стане изневиделица….

  13. Як съспенс, Бу! Давай нататък 🙂 Добре че знаем, че бебето ти е налице и всичко е минало добре, ама подробностите на мен са ми особено любопитни нямам търпение.

  14. И аз ти завидях – очилата, като мен, а имаш късмета да имаш нормално раждане.

  15. Ох, само да се стегна, ще напиша следващата част 🙂

    Nusha, очилата не са противопоказание за естествено раждане, въпреки по-високия диоптър (нося -4,5) 🙂 Патологични изменения в очното дъно, ретината и повишено налягане – са. Аз още първия път правих операция с лазер за заздравяване на ретината (имах изтъняване), тогава раждах със заключение от офталмолога „Не е невъзможно нормално родоразрешение“ :mrgreen: Следя си очите, този път също правих обстоен преглед преди раждането, който установи, че всичко ми е наред и бях с бележка „Показания за нормално раждане“ 🙂

  16. Бръмбазела

    Както винаги изключително забавно и оригинално разказваш. 🙂 Нямам търпение за Част II!

    Поздравления за всичко, което ти се случи с Яна, за самата Яна и за богатството, което неуморно ръсиш към човечеството. 🙂

  17. Бу, честито и от мен! И аз като разказвам за моето първо раждане хората ме гледат изумени: е как така хубаво било? Еми така! Осъзнавам все пак, че явно съм от късметлийките, тъй като водите ми изтекоха в 06:30 и родих в 10:40. Нямаше много време за разходки, ако ме разбираш ,с цялата бумащина. Нямаше и кой знае какви болки, но виж жаждата, на която ме подложиха, не мога да им простя!

  18. Уви аз неможах да му избягам,добре че си се отървала…………радвам се,че всичко е завършило с прекрасен резултат

  19. …а аз се чудех къде изчезна Бу!!! Честито, да сте живи и здрави всички!

  20. 😆

    очаквам продължението 🙂

  21. Бу, ние втория път щяхмеда родим … в колата. нещо като в филма 9 седмици. поздрави.

  22. Страхотна, както винаги 🙂
    Сега, след лекото раждане, освен да ти пожелая едно усмихнато и лъчезарно бебе.

  23. Хаиде кога ще следва продулжението,нямам търпение вече:)

  24. Завидях ти! Моите са към -7; -7 и нещо. Исках да съм сигурна, че и след раждането пак ще виждам, колкото и да не е без хич и сега.

  25. Поздравления за Яна! Да ви е жива и здрава, и все радост да ви носи.
    Поздравления и за куража по време на раждането! Ще взема да се поуча аз за второто, вместо да го „гоня“ насилствено с окситоцин. Е, и 12-те дни закъснение си казаха думата…

  26. Pingback: Защо се случва така? « полетът на костенурката

  27. Pingback: Защо се случва така « полетът на костенурката

  28. Pingback: Раждане във вана – моето или по принцип? « Патиланско царство

  29. Не бях чела разказа 🙂 Ще дочета и останалите части!
    Когато раждах второто бебе – понеже беше вечер – ходих на кино да гледам Секса и града 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s