Лоша родилка! Марш в ъгъла!

Яна навърши два месеца. По този повод мислех най-сетне да довърша разказа си за чудесното й раждане, с описание за след раждането, което ме радваше не по-малко от самия родилен процес.

Вместо това обаче, реших да го постна няколко дена по-късно – а сега да пиша за нещо друго: за много други жени, които вместо да имат едно хубаво, позитивно раждане, запомнят деня с болка, унижение и грубост – лошо начало на новия живот.

За какво иде реч? За нещо, което често се среща в родилните домове в България – твърде често – насилие над личността, буквално. Много жени са запознати с този сценарий – отиват да родят, разбираемо, с известен страх, изпитват болка, дискомфорт, притеснения от неизвестното… някои получават внимание, подкрепа и разбиране. Повечето получават стандартния пакет забързани грижи без обяснения, легни, дай ръката за абоката, давай, напъвай, честито, имаш бебе. За трети обаче има специални екстри.

Я не се лигави, какво си се разкрещяла! Пляс, шамар, за да се държи ‘както тябва’. Струва ви се пресилено? Подобни случаи бол, последно ми разказаха за държавния родилен дом в Стара Загора.
Друг път насилието над жените не е физическо, а вербално, тип ‘Боли, а? Боли, ами. А като си вдигаше краката да го правиш, не те болеше, нали?‘ и подобни откровени обиди.
Искаш всичко да ти е естествено, а? Ето, тогава, ще те шием на живо, без упойка, по-естествено от това няма накъде.

Нищо от това не звучи нормално.

Жени, раждащи естествено, биват стресирани до състояние на оскотяване, че ако не направят всичко точно и само по начина, по който им казват, без да им дадат никакви напътствия и обяснения кое как, ще си убият бебето. Жени, родили със секцио, не получават достатъчно обезболяване след това, защото ‘се лигавят’ и всъщност не ги боляло и биват карани да се раздвижат с грубости и нахоквания, вместо подкрепа и насърчение. Всички тези жени пазят горчив спомен за раждането си.

„То е за твое добро!“, много често им се повтаря. И интересното е, че от толкова много повторения много жени наистина започват да вярват, че може да е за тяхно добро да им бият шамари и да ги обиждат вербално, докато раждат. Че телата им са с нещо различни от тези на жените по света, които успяват да родят, без да ги наричат с обидни имена, да ги бият и да им пукат ребра, защото са им скачали по корема.

Ще цитирам мнение на една майка, Firebird:
Представете си следното:
Събуждате се от болка. Боли ви зъб. Отивате на спешен кабинет още посред нощ, защото болката е силна.
Зъболекарят почва да прави коментари: „Ееее, чак сега идеш, а?“
На жалните молби за упойка отговаря с: „Ооо, кво имаме тук? Оооо, ама ти си яла баклава, ма? Ееее, ми така е… Сладкарницата е сладкарница, щото там е сладко, а болницата е болница, щото БОЛИ.“
И когато бръква с игла в оголения нерв, подскачате до тавана и виждате звездите, но той ви обяснява, че така трябва, да провери дали зъба е жив и това е за ваше добро. И с мръснишко подхилване подхваща: „Айде, айде, не се лигави, кога яде сладкиши, не рева, а?“
Устата е пълна с някакви инструменти, сестрата, по телосложение като борец тежка категория ви затиска към стола, а болката вместо да се облегчи, е станала още по-силна… В този миг бихте дали мило и драго за упойка, ноооо… на доктора му звъни мобилния и той 10 мин коментира с приятел как е минал футболния мач и ква мацка е забърсал на последния купон…

Не бихте отишли на такъв зъболекар, нали?
А защо гинеколозите си позволяват такова безобразие?

Всичко това може да звучи патетично и пресилено, но не е. Вижте сайта на кампанията ‘НЕ на насилието’ с далеч по-страшни истории, които не ми се искаше да преразказвам, защото са твърде покъртителни.

Този блог се присъединява към протеста ‘Кажете НЕ на насилието на родилки в българските болници’. Присъединете се и вие, лично на 25-ти Ноември, от 10:00ч, пред главния вход на 1АГ „Св. София“ или виртуално с публикации, банери и мнение. Не мълчете!

Протестът не е организиран от организация – той е спонтанно дело на майки, които искат да могат да раждат без насилие. Повече за кампанията.

Advertisements

38 responses to “Лоша родилка! Марш в ъгъла!

  1. Бу, благодаря много за публикацията!

  2. Благодаря за публикацията.
    И е толкова долно в същност да ни карат да искаме НОРМАЛНО човешко отношение, защото СМЕ майки, раждащи децата си и отглеждащи ги.
    Защото ако всичко беше нормално, нямаше да има нужда от протести и от тези ужасни разкази. Стана ми толкова болно, като четох постинга…:-( А за съжаление тези неща са си чиста истина, но граничеща с фантастиката в нашия 21-ви век.

  3. И мен ме вълнува живо този проблем,възмущавам се и същевременно се чувствам безсилна да променя каквото и да е!Да не говорим,че съм от Велико Търново,а тукашният Родилен дом е с много лоша слава!
    Бу,благодаря!

  4. Благодаря, че популяризираш инициативата! :):)

  5. Ще подкрепя в качествата си на потърпевша цели три пъти!

  6. Уви, явно е истина!
    Аз, обаче не мога да си обясня следното: до колкото знам много голямачаст от персонала там е именно от женски пол (т.е. майки и бъдещи или бивши родилки) – как е възможно точно те да се отнасят по подобен начин, като че ли не знаят през какво минава родилката, която им е в ръцете?!?!?!?

  7. Бу, браво!
    Дано предизвикаме малко медийно внимание. Форумното споделяне несъмнено помага на майки, преживели такива кошмарни раждания, да се справят малко или много със спомените, но по-важното е спомените да не са такива…

    Към #6: И аз това не мога да проумея. Имам чувството, че някои отмъщават за собствените си несполучливи раждания, а от други съм чувала обяснението „за толкова пари, такова обслужване“. Бита определя съзнанието…

  8. Само съм чувала подобни гадости за ражданията в България, но понеже не съм го виждала, ми е трудно да проумея как е възможно. Познавам обаче жени, които специално за раждането идват в Германия, за да не товарят себе си и бебето с допълнителен стрес и да изживеят мига с наслада.

    Считам, че причините за явлението „насилие над родилки“ са много. От една страна, ширещото се у нас безхаберие, чувството за безнаказаност, подценяването на човешкия живот, липсата на толерантност за каквото и да било. Всичко това вследствие повсеместна ниска култура. От друга страна обаче, поведението на бъдещата майка, стойката, маската на героиня, дето нищо не я плаши, та камо ли едно пикливо раждане, дава мегдан за цитираните в материала вербални празнения на фрустрирани от заплатата, живота и съдбата си медицински лица. Понеже героинята е дотолкова уверена в собствената си значимост и достатъчност, че не желае да бъде съпътствана в раждането от бащата на детето, що пък да не понесе стоически болката – физическа и психическа. Предполагам, че подсъзнателно точно така разсъждават белите престилки.

    Напълно съм убедена, че при жени, чиито мъже присъстват на раждането, протичането му има съвсем друг облик и едва ли някой от персонала би си позволил унизяващо родилката поведение. Особено пък ако бащата на бебето държи в ръка включена видеокамера.

    В Германия е съвсем в реда на нещата мъжът да ражда заедно с жената! Това прави всички участници в акта щастливи! И мъже, които са присъствали на първото раждане, задължително изявяват желание да са и на второто. Дали пък да не се пречупи културата пуста българска в тази посока…

    ПП. Искрено съчувствам на жените, принудени да даряват живот с горчивина в душата.

  9. Ако можех, щях да съм на протеста от начало до край.

    Прочетох няколко коментара в други блогове и ме изумява наглостта на някои хора, честно. „Аз нищо не съм чела за естественото раждане, ама дай тука сега ще пльосна един огромен пост в критика на въпросната родилка и жените, които не искат да ги бръснат като раждат.“ То не е едно обвиняване на жертвата, не е едно въртене и сучене само и само да оправдаем ненужната епизиотомия.

    И защо? Защото не искаме да приемем още един пример, че жената в България е нумеро дуо, че в много ситуации е безсилна и унизена, че много неща не са наред. Или просто от нежелание да приемем, че нещата може и по друг начин да се вършат.

  10. Екатерина

    Настръхвам, като чета историите от сайта. И за пореден път се убеждавам, че постъпих много правилно като избрах да родя в малкия си роден град, където познавам персонала. Те се съобразиха с всички мои желания и сега имам прекрасни спомени от раждането на дъщеря си. Приятелки ми казвха, че съм луда да отида на място, което не разполга с най-модерно оборудване. Избрах човешкото отношение пред техниката и нито за секунда не съжалявам.
    Искрено се надявам кампанията да промени условията в болниците и времето, прекарано там, да спокойно и полезно, както беше за мен.

  11. Тъпото знаеш ли кое е ?
    няма да се престане с тази практика най-малко за 20 години напред.
    Колкото и протести да се правят, каквито и глоби да има…..Няма кой да работи вече.Онзи ден, на дирекционен съвет един от началниците на АГ-отделение каза следното „Аз съм вкарал вика бременна за приемане вечерта, тъкмо пиша в кабинета си листа, и чувам викове в коридора.Излизам и виждам как акушерката заела бойна поза крещи по пациентката какво правела посреднощ в болницата и не можела да изчака до утре….“
    Това той го каза заради загубите, които търпи болницата ни в резултат на намелелия прием на бременни.
    И ние се чудим как да се оправим – и не можем.

    Просто няма акушерки.
    Младите момичета не искат да учат за сестри и акушерки, а тия, които искат – завършват и заминават в чужбина.

    Та кое нормално момиче ще иска да остане тук за 300 лв заплата ?

    Тези, които работят в болниците са на по 100 години, озлобени от недоимъка, озлобени срещу родилките, оскотели.
    Няма как да се променят в магическа пръчка.
    А нови…..няма.

    Да уволниш някоя -няма кой да остане на работа и да покрива графика.Отделението ще трябва да затвори.

    Какво говоря за акушерките – баси -то санитари няма.
    В нашата болница в момента няма нито една молба за работа за длъжност санитар – и така е от година вече.
    Не можем да уволним дори и от санитарите, въпреки,ч е им виждаме безобразията, които творят- как обиждат болните, как им искат пари , как не чистят добре…

    …..

  12. trichocephalus, може и да греша, но от моя опит и от споделен от други жени ми се струва, че акушерките са като че ли по-отворени за това, да помогнат на майката да роди с по-малко намеса, а също и не са толкова, как да кажа, арогантни и с дух на непогрешимост… Моят опит е различен, както и съм го описала, но от това, което наблюдавам, лекарите са по-склонни да ‘ускоряват’ родилния процес по една или друга причина, с всякакви не-дотам-приятни неща, които произтичат от това (за майката, понякога и за бебето).

  13. Каквито едните – такива и другите, Бу.
    Виждал съм всякакви екземляри.

    Прекалено много хора стабаха гинеколози, и то не съвсем от хуманни подбуди. Сега си бием главите с тях.
    Разбира се, че ще „ускоряват“ процеса.
    От една страна ги мързи, а от друга -така ги учат.

    Инерцията е голяма.
    Заради това и в предния коментар ти казах, че ще се оправи положението чак след около 20 години – когато тия, които са в момента се пенсионират или измрат.
    Свестните и съвестни колеги, които бяха загрижени за пациентите и бяха в час със съвременната медицина -избягаха в чужбина.
    останаха тия, които никой никъде другаде не ги ще.

    А акушерки няма.
    Факт.

  14. като баща, присъствал на раждането на жена си от-до, мога да кажа само:

    абе, тия затова ли не дават на бащите да присъстват? затова ли ми взеха сто кинта „за присъствие“? да не би да взема да им изпоизкъртя зъбите и да им завра главите в гъзовете?

    това, общо казано. иначе жена ми роди с плащане в екипа на рени ковачева, които са супер готини, всичките. то раждането си е раждане де, леко отива към касапница, съчетана с кендо (в нашия случай), ама когато го извършват готини хора всичко минава и след сълзите остава само една голяма усмивка.

    ае, че требе да хода да се наливам с джин, да си гледам мача и да си драпам топките 🙂

  15. Когато прочета някъде изказване от сорта :

    „абе, тия затова ли не дават на бащите да присъстват? затова ли ми взеха сто кинта „за присъствие“? да не би да взема да им изпоизкъртя зъбите и да им завра главите в гъзовете?“

    обикновено отивам и правя точно това , само че с някой пациент.
    Нищо, че не ми е виновен с нищо, и че не е изрекъл тези думи.
    Все някога ще попадна и на този, койот ги е изрекъл.

  16. Това наистина са потресаващи факти.Съжалявам,че няма да мога да присъствам на простеста.Аз като една нераждала все още жена изпитвам ужас от сега какво може да се случи един ден когато моментът настъпи.Жалко е наистина.. 😦

  17. Поздравления за инициативата Бу! Искренно се надявам това да се отрази подобрително на системата в България. Казвам го като майка на две деца, едното родено в БГ, другото в Канада. Първото ми раждане бе пълно с отрицателни емоции, поради лошото и непрофесионално отношение на медицинския персонал в Бг. Второто ми мога да кажа че беше песен и няма място за сравнение с първото. Иска ми се всички момичета да бъдат третирани с необходимото уважение в този така важен момент . Успех!

  18. Браво! Поздравления на софийските майки за инициативата! Подкрепям напълно и ми се иска да имах възможност да присъствам на протеста! Ако спретнем нещо подобно пред пловдивското ВМИ съм там!

  19. МНООООГО ЛОШ спомен имам от първото ми раждане.Докторът бе достатъчно отегчен и немотивиран.Чувствах се като някаква натрапница,която настоява да роди нормално,въпреки“преклоната възраст“ от 27 години,според него.Опърничевата беше окротена вднага -на система 8 часа, с думите-„като почне да се гърчи от болка ще …………“(бих казала изречени с голямо задоволство ),“какво викаш ,ти не май не можеш да търпиш болка хич“и да не изпадам вповече подробности.Абе с две думи-да се срамуваш.че отиваш да родиш…………………… и нека да продължа ,монетата има две страни.Друг доктор,също толкова немотивиран се съжали над мен и спря“ ръката на злосторника“ в името на новия живот,за да има едно здраво бебе и една доста измъчена ,но щастлива майка.иИскрено се надяван нещата да се променят…………..и дано не е след 20 год.

  20. За щастие моето раждане мина чудесно и не знам дали може да коментирам нещо, което не ми се е случило, НО като слушам разказите на моите познати, които са преживяли нещата описани в тази статия и много други ужасии – най-много ме възмущава факта че те го приемат за напълно нормално нещо?!! Какво става бе хора?
    Как може толкова много жени да мислят че е нормално раждането да бъде най-ужасния ден в живота?

  21. За съжаление и аз съм една от жените с които се държаха лошо по време на раждането ми..и то в София, в Шейново….И то съвсем скоро, преди 50 дни…
    Защото отказах да си платя за избор на екип, за което горчиво съжалявам и до днес… Оставиха ме да се мъча ужасно дълго време, около 25 часа с непрекъснати контракции и си ме прехвърляха от смяна на смяна..
    Нагледах се и се наслушах на какво ли не , точно както Хедра каза…. За мое щастие по път за предродилна зала акушерката от отделението в което лежах за преносване се смили над мене и изрично ме предупреди да се държа мъжки и да не викам, да не казвам че не мога повече и т.н защото нарочно няма да ми обръщат внимание.. Не че ми обръщаха много, но поне не ме подминаваха както момичето което крещеше непрекъснато ….
    Най-гадното от всичко което няма да забравя беше анестезиолога Петров ако не се лъжа, който беше ядосан че е на работа – цитирам “ до вчера във Велинград, а днес при тази паплач“ Обидите , как сме малумни че плащаме 300 лв за епидурална а не за екип…Как работел за жълти стотинки..
    „Леле колко си дебела“ и нарочно слагане на епидурален катетър по време на контракции…а можеше да изчака 30 секунди….Но го изтърпях и нищо и не казах защото вече щях да припадна от умора, от болка и от отчаяние защото напредък в разкритието нямаше и просто наистина не можех повече и с нетърпение си чаках обезболаването…..
    Да, исках нормално раждане, без епидурална , с минимум намеса, таблетки за разкритие, системи окситоцин…
    Не, не исках секцио само защото бебето ми беше голямо, защото исках най-доброто за бебето ми и бях готова да се разпокъсам повече ,но да родя нормално защото мисля че това е по-добрия начин за бебето ми…
    Но след 24 часа се видя че бебето няма да излезе и ме срязаха доста бързо…в отделението цитирам “ в което не се влиза без почерпка“ пак думи на същия анестезиолог…
    Е, платих си 300 лв епидуралната упойка, нищо че в секциото е безплатна. Да, изтърпях си лошото отношение защото ми казаха че там са специалисти и няма защо да се притеснявам, и Не, не си платих за избор на екип защото мислех че е по-добре да си купя с тези пари хубава количка….Е, съжалих много за това..
    Аз съм една нормална, хубава жена и слънчев човек…Винаги хората около мен са се държали добре с мен, имам прекрасен съпруг и прекрасна кариера и искаме да имаме още две дечица въпреки лошото ми преживяване само защото имах глупоста да не си платя… Мразя плащането под масата и корупцията дори и по този легален “ избор на екип“… НО СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ ПРОСТО ЩЕ СИ ПЛАТЯ….

  22. Излизам от здравната системата, защото се чувствам безсилна да защитавам пациентката. Някога учих, че присъствието на акушерка в болницата се свежда до това, винаги да бъде на страната на жената и всичко, което прави или не прави да е полезно за жените и бебетата. Но, здравната система и здравната каса ни отредиха ролята на писари и обслужващ персонал за лекарите. Лекарите от своя страна са ограничени в пакетите услуги, които се заплащат от Касата.
    Ще направя едно пояснение за младите жени. Тази ситуация не е типично българска, не се дължи на нашенски някакви особености. Болничното раждане е световна тенденция. Затова блогът има раздел и „25 Ноември по Света“ . Само, че у нас, по закон акушерката няма никакви права за самоинициатива. Професията не е разрешена за свободна практика, обучението е съответно на нуждите – изпълнителски персонал. Освен това, в родилните отделения се подписва документ в смисъл, че няма да се уронва престижа на болницата, т.е. акушерката се отказва от възможността да бъде коректив на каквото и да е.

  23. Снимки от протеста. http://pearlyfox.multiply.com/photos/album/2/2#photo=1
    Надявам се организаторките да споделят впечатления от мястото на събитието и тук 🙂

  24. ха! и татковци дори!!

    мернах и кака марина евгениева, ще трябва да се гледат новините тази вечер 🙂

  25. забравих да питам – що направихте протеста пред тина киркова, а не пред оная скотобойна – майчин дом?

  26. Много тъжна истина!
    Лоши спомени пазя и от трите си раждания, макар да знаех какво искам и да настоявах, което ме направи много лоша родилка :)))

  27. Снаха ми роди в Лондон – в присъствието на брат ми, с камера и фотоапарат в ръка. Там не се приема за нормално, отсъствието на бащата …

    Гледахме диска от раждането, с редакция на най-интимните моменти – то е ясно, но от видяното пожелах:
    – Когато ми дойде времето, искам там да родя!

    Басейнчето – индивидуално, позата – като да плуваш брус (пълен шок за моите познания), усмихна акушерка, приветлив и сърдечен глас (леко в страни от митологията за британците), всичко бяло и чисто, много усмивки и настроение … за посрещането на новия живот!

    Ритуал по отрязването на пъпната връв – ножицата е подадена на щастливия татко, от поднос …

    На финала – аплодисменти и поздравления от акушерката за родилката и бащата … но не беше заради камерата и фотоапарата. Позирането винаги личи …

    Антъни на 20-ти Ноември т.г. стана на ЕДНА годинка! На леля патето да е живо и здраво!!!

    Как може да се случи това и у нас?!

  28. Трябваше ми малко време да се окопитя от вчерашната еуфория, бях и рождничка в добавка, станах на цели 31!

    Като съорганизатор на това първо за нашия „инициативен комитет“ (хаха) събитие, се чувствам удовлетворена. Много.

    Когато изкристализира идеята, имахме само около седмица, за да се организираме и да се вместим в международната дата. Работихме денонощно, кой когато може, между задълженията в работата и с децата. Когато ние спяхме, нашите неуморни приятелки от чужбина (Австралия, Нова зеландия, Германия и др.) работеха и отдаваха времето си на каузата-протест.

    На финалната дата – вчера пред 1АГ „Света София“ отидохме цели семейства, например, майка ми пътува 170 километра за да ни подкрепи в начинанието. Имаше родители, родители на родители, само бащи (дошли сами); имаше бебета, деца, балони, много цветя и един свеж дух. Нещо като на манифестация 🙂

    Въпреки заучените репкики, които г-н д-р Шеф ни върна пред bTV в отговор на нашата протестна нота, не сме нито изненадани, нито нещо огорчени. Напротив, знаехме си, че борбата тепърва започва. И нека си дадат сметка, че това е само началото.

    Няма да бъдем агресивни. Ще бъдем постоянни. 🙂 И сме си начертали пътя, по който да вървим. Много сме, сплотени сме и работим чудесно в екип!

    Предстоят ни известен брой медиийни изяви, ще се включим активно в назоваването на проблемите в родното ни АГ и се надяваме на добронамерен диалог, за да могат поне малко от малко да бъдат решени. Дълъг път се очертава, но ние имаме вереме. И търпение.

    В този ред на мисли, бих искала да благодаря на всички присъствали, подкрепили, на нашите мъже и родители, на медиите, които активно и широко отразиха събитието, на блогове като този, на ВСИЧКИ будни хора.

    Това от мен, че май доста се вживях LOL

  29. Този, който има желание да набие пациента и неговият блог за резачки – вие доктор ли сте, моля?

    http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=78&

  30. Родих преди 6 месеца в Окръжна болница-София .Самото раждане и дните преди раждането ми(визирам престоят ми в ОБ) бяха истински ад.
    Аз бях от неплатилите си,без избор на екип.Преносвах вече 10-ти ден и моят АГ ,който ми водеше ЖК(женска консултация),беше видимо притеснен.Няколко пъти ходих на мерене на тонове в ОБ и ако се налага да ме приемат.Но единственото ,което получих е пренебрежително отношение и коментар „Сбъркала си термина!“ и така няколко пъти.
    Все си мисля,че и аз ,гинекологът ми водещт ЖК ,а и гинекологът ,който ми прави ФМ,не сме бавноразвиващи и тримата можем да сметнем ВТР(вероятен термин на раждане.
    В крайна сметка,на осмият ден от преносването ми с много фасони от страна на лекарката завеждаща отделението Жекова ме приеха.
    Като за начало ми пуснаха система с окситоцин за да предизвикат контракции.Само,че такива не се появиха и така „прехвалената“ Жекова по форумите даде генерален извод „Много си дебела и окситоцинът не ти действа!“ още цитати „Може ли да си толкова дебела,и подобен род коментари“,на едно момиче,което раждаше с мен и викаше ,“Ти си проста и съботираш собственото си раждане!“,защото не напъвала правилно.Питах се толкова ли е трудно с нормален тон да се обясни как да напъне,без обиди,без крясъци.
    Но да се върна на моята „резистентност“ към окситоцина.Оказа се,че прехвърляйки ме от стажант на стажант,най-накрая никой не ми е сложил окситоцин в системата,та се бях добре…“хидратирала“.Ама нищо де,нали на дебелите им е трудно раждането и не им действа окситоцина(това е „лекарско“ мнение).
    В един момент не издържах на обидите и униженията,разплаках се станах от леглото на което ме бяха зарязали и започнах да се обличам.Тогава влезе една от акушерките(може и санитарка да беше) и ми вика „Ама за къде се обличаш“,а аз „Тръгвам си,повече няма да търпя такова отношение и ми пригответе документите“бях решила сама да се закарам до Майчин дом.Тя ме изгледа стреснато и излезе от стаята.
    След около десетина минути идва въпросната „пре-прехвалена Жекова“ и смени коренно тактиката.“Ама моля те чакай,аз стреснах ли те….“
    Пиша го за пореден път,писала съм го и в друг форум.
    Нека да се знае.

  31. Здравейте на всички.Направо съм очарована че някой се е сетил да повдигне този въпрос.Искам да кажа че аз лично бях потърпевша когато преди 1 година раждах дъщеричката си.В Пловдивска болница не мога да ви опиша що за държание беше към моята личност.Точно по време на напъните една санитарка така силно ме удряше през устата че ми беше разкървила устните после плуех кръв.А от това дето ме е стискала за двете страни на лицето бях цялата синя.Когато на другият ден мъжът ми ме видя ме попита да не съм се била с някой.Аз разбира се тогава нищо не му казах защото знам с какъв характер е.След това като ме караха с носилката към стаята мен нещо взе да ме унася и за миг си затворих очите защото като съм легнала и гледам нагоре докато се движа ми се вие свят,а тя ме удари с думите ,,Тук да не ти е хотел,че да спиш докато ние се мъчим да те мъкнем,,Просто бях отвратена.След като се прибрах се опитах да вдигна малко шум,но никой не обърна внимание.Сега съм ,,за,,с две ръце.Напълно ви подкрепям.

  32. Ели и твоята история е покъртителна! В белите страни се отнасят по-добре с кучетата …
    Незнам как бих реагирала аз, но като се познавам що за емоционална стока съм …

    Пропуснах да добавя в моя разказ, още една доста важна подробност от английските АГ болници.
    Антъни се роди с тегло 4,50 кг., дължина 57 см. и без други отклонения :)))

    Заради басейна, водата, позата – във висока степен, а и заради добрата физиология – въпреки големия Тони, снаха ми нямаше нито един шев!!!

    На това му викам аз ОБРАЗЦОВО раждане, в бяла държава …

  33. Ох мила не знам дали знаеш но тук ни шият без упойка.Аз имам една приятелка,която съжалява,че е родила сина си.И си мисля,че точно тази травма от раждането понякога е корена на проблема относно обичта на майката към новороденото.Има ги и такива,който после цял живот натякват на децата си,че са страдали заради тях за да излязат на бял свят.Ами нека обществото се замисли къде се корени проблема на отношенията-майка -дете.Ако знаех какво ме чака тук щях да дам мило и драго за да родя в друга държава.

  34. Ели, за другото раждане си избери Авис Медика в Плевен. Там родиха три мои приятелки – бяха Принцеси!!!

    Дори цвета на чаршафите, бяха съобразени с пола на децата – при това, крепонени …
    Аз ще ти съдействам за приема 🙂

    Бъди щастлива, че всичко при теб е минало и гледай само напред!!!

    Ще те зарадвам с изненади за всички майчета, предвид предстоящите Празници – вж. Блога ми и се радвай на живота 🙂

    За мама винаги боли! Така тръгна моето желание да помогна, после една забрана във форум, последва идеята, подкрепата и реализацията!

    Да, за отношенията майка-дете си много, много права!!!
    Това е дълга тема … и много болезнена …

    Обичай и раздавай любов – това е най-важното!!!

  35. При всички тези пари които отиват за здравеопазване във вид на здравни вноски може наистина да се подобри раждането в България.
    Аз съм от Варна и преди почти 6 месеца като раждах мога само да благодаря на акушерката. Слънчев човек на име Нина. Ако не беше тя не знам. След цяла нощ контракции коита накрая станаха на 5 мин отидох в болницата сутринта към 9 часа. След преглед доктора ми каза че имам разкритие 2 см би ми инжекция-не знам каква но по негови думи беше обезболяващо и ми каза да си ходя вкъщи и да дойда към 6 часа. Акушерката обачи ми каза че според нея разкритието е по-голямо. Посъвтва ме ако болките зачестят да идвам и да не чаам 18 часа. Прибрах но към 15,30 реших да тръгна за болницата защото усетих сякаш ми се ходи по голяма нужда. Приеха ме болницата в 16 ч а Силвия се появи на бял свят в 16, 40. На съпруга ми му се изправи косата. Той си мислеше че ще чака до полунощ. Не спираше да повтаря че шях да родя в колата. Забравих да уточня че според доктора бях САМО с 6 смразкритие 20 мин. преди да родя. Остави ме с акушерката защото според него скоро нямало да стане и отиде да гледа мач на Левски. Добре че беше тази жена за да ми помогне. Бог да я поживи.

  36. Pingback: Протеста срещу насилието над родилките, социалната компетентност и… Sting дори | На "ти" с парите

  37. Трудно ми е да повярвам, че всичко това е истина и НЯМА предприети действия нещо да се промени или виновните да си понесат последствията…

    Недоумявам как може да си траете и да не предприемате нищо?!
    Чудно ми е и какви мъже имате до себе си, че оставят нещата така?…

  38. Pingback: Здравен десятък

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s