„В час ли са педиатрите?“

На 23.01. в насочения основно към политика седмичник Гласове излезе интервю по повод захранването на бебетата с двама педиатри – д-р Стайкова, подкрепяща ранното захранване преди 4 месеца, д-р Мангъров, подкрепящ захранване след навършени 4-6 месеца, и моя милост като представител на Ла Лече Лига. С разрешение от авторката, пускам интервюто и тук:

Ако педиатърът ви ви съветва да започнете захранването с “няколко капки сок” – сменете го. Това означава, че той от няколко години не се е заглеждал в медицинска литература.

Съществуват големи разлики в практиките и препоръките на повечето наши педиатри и тези на здравните организации по света и у нас. Според д-р Атанас Мангъров, завеждащ детското отделение към Инфекциозна болница в София, причината за това е ниската квалификация на много лекари и непознаването на съвременните тенденции.

„Педиатрите не обичат да четат книги, казва д-р Мангъров, много хора са си останали на това ниво, на което са били, когато са завършили преди 20–30 години. Необходими са езици, всеки от тези учебници струва по няколкостотин долара. Когато аз бях студент, се препоръчваше захранването да започне втория месец. Студентите и до ден днешен учат тези неща от неактуализирани учебници, в които много неща са направо абсурдни!”

Становището на Министерството на здравеопазването потвърждава тези твърдения: „Практиката на захранване на кърмачетата в България не отговаря на международно приетите препоръки. Докато препоръките на СЗО са до шестия месец бебетата да са на “изключително” кърмене, у нас вода се дава още след раждането, а в края на втория месец се въвеждат плодови сокове. Това намалява приема на кърма и оказва неблагоприятно действие върху хранителния статус и имунитета на кърмачето. Поради неинформираност или липса на средства някои майки въвеждат рано краве мляко в храненето на кърмачето, което създава риск от алергия и желязодефицитна анемия. Липсата на кърмене, ранното захранване с краве мляко и неправилното въвеждане на немлечни храни преди 4–6 месец след раждането създават предпоставки за хранителни дефицити при кърмачетата, което допринася за изоставане във физическото и психоемоционалното им развитие; създава риск за развитие на хранителни алергии и здравни проблеми в последващите периоди на живота им”.

Въпреки това голям процент от българските педиатри препоръчват точно тези практики.

В: Какъв режим на хранене трябва да се спазва при бебетата и какви са ползите от него?

Д-р Л. Стайкова, Медицински център Ултрамед, Пловдив: Задължително трябва да се спазва режим и бебето да се храни на 3 часа. Това е много важно, защото стомахът му трябва да си почива между храненията, да преработи храната, а и бебетата без режим се разглезват. Трябва да има пауза от 6 часа през нощта първия месец, след това става 9 часа.

Д-р Атанас Мангъров: Най-добре е майката да се съобрази с индивидуалния биологичен ритъм на всяко дете. Тоест да се остави детето само да си определи ритъм на хранене. По този начин за около една-две седмици детето си определя собствен ритъм, който не е на равни интервали, но ще е относително постоянен. Не е нужно да щипете бебето, докато спи, за да яде или да го оставяте да плаче по половин час, защото не му е дошъл часът за хранене. Много по-добре е майката да се съобрази с детето, отколкото да му налага собствен режим.

Т. Русева, лидер на „Ла Лече Лига” (Международна организация за подкрепа на кърмещите майки): В последните десетилетия безспорни предимства доказва познатият от зората на човечеството режим ad libitum, или иначе казано – на поискване. Ползите от такъв гъвкав режим, съобразен с нуждите на кърмачето, са многобройни – установява се бърза и силна връзка между майката и бебето, новороденото има чест достъп до кърмата (8–12 пъти и повече), бързо качва тегло, а майката има изобилна кърма.

В: Много майки се оплакват, че кърмата им не стига, защото гърдите им са меки и бебето плаче непрекъснато. Какво препоръчвате в такъв случай?

Л. С.: Има два метода. Единият е да се изцеди майката преди хранене и да се види колко е количеството. Възможно е то да е достатъчно, а бебето да не може да го изсуче. Тогава се дохранва с лъжичка. Ако обаче количеството не е достатъчно, се препоръчва смесено хранене с адаптирано мляко. Но в първите месеци е важно бебето да поема кърма – и 10 грама са достатъчни, за да си набави всички необходими неща.

А. М.: Няма никакво значение дали гърдите са твърди или меки. Най-добрият стимулатор на кърменето е самото кърмене. Защото това е психо-физиологичен механизъм. Колкото повече майката си кърми детето, толкова повече кърма произвежда. Това какво количество изцежда майката е неточен метод за проверка, защото бебето може да изсуче двойно повече, отколкото майката изцежда. Пробното кърмене (претегляне преди и след хранене) също е несигурен начин. Ако човек е решил да си кърми детето, той просто трябва да го кърми. Ако кърмата намалее, бебето може да се кърми и на всеки час. Кърмата се преработва за около час, така че стомахът няма нужда от 3-часова почивка. Защото започне ли едно дете да се дохранва, обикновено в рамките на 3 седмици то минава на изкуствено хранене.

Т. Р.: След първите 4–6 седмици лактацията често вече е установена, т.е. тялото на майката прави толкова кърма, колкото е необходимо за нуждите му. Усещането за мекота на гърдите е субективно и само по себе си не е признак за недостатъчна кърма. Ако бебето се изхожда редовно, наддава добре и е здраво и активно, най-вероятно получава достатъчно кърма. При по-често желание за сучене, неспокойствие, може да става дума за „скок в растежа” – енергийните нужди на бебето се повишават, то търси по-често да суче и така дава сигнал на тялото на майката да прави повече кърма. Обичайно за няколко дена организмът на майката се нагажда към новите нужди на детето. Ако има съмнение за недостатъчна кърма, най-напред трябва да се направи оценка на организацията на кърменето и ако има нужда, нещо да се промени – често по-честото слагане на гърда е една от първите стъпки.

В: Какво мислите за нощното хранене?

Л. С.: Нощното хранене трябва задължително да се спре, защото кърмачето има малка вместимост на стомаха, той трябва да се изпразни, за да може то да се храни нормално през деня, а не през нощта. Начините са два: като се дава вода или по метода на изчакване, да се премества часът на хранене. Майките се оплакват: „Детето ми не яде!”. Ами как ще яде, като то през нощта си поема количеството, което му трябва през деня.

А. М.: Няма нищо страшно детето да се храни през нощта. Много е удобно за родителите да не го хранят през нощта, някои опитват да отучат децата, като им дават водичка, но не се получава. Ако стане – добре, но ако няма начин, просто си нахранете детето, няма нищо лошо.

Т. Р.: Бебетата под 6 месеца най-често имат физическа нужда да се хранят нощем и за много от тях може да е трудно да издържат по-дълго време без храна. Обичайно за бебета под 40 дена се препоръчва нощем да имат пауза не по-голяма от 4 часа. Нощем нивата на хормоните, отговорни за образуване на кърма, са най-високи и кърмене в тези часове може да осигури по-обилна лактация.

В: Възможно ли е кърмата да е нехранителна и рядка?

Л. С.: Ако бебето не наддава добре, е много вероятно кърмата да е станала нехранителна. То се вижда – като се изцеди кърмата, тя въобще не е толкова гъста като в началото и е леко синкава.

А. М.: Това са пълни безсмислици. Няма никакво значение дали е с каймак, дали е рядка, дали е гъста, тя е точно такава, каквато трябва да бъде.

Т. Р.: Тялото на майката прави перфектната кърма за нейното бебе. Освен в случаите на силно недохранване от страна на майката, кърмата й е добра за бебето й, дори тя да не спазва перфектен хранителен режим. Кърмата не губи полезните си качества нито след 6, нито след 12 месечна възраст – енергийните нужди на бебето растат и в менюто му постепенно се включват нови храни, но те са допълващи кърменето и захранването е паралелно, а не заместващо майчиното мляко.

В: Помага ли водата със захар за преодоляване на жълтеницата?

Л. С.: Да, за жълтеница се пие подсладена вода или глюкоза… Трябва да се пият подсладени напитки. Захарта помага да бъдат наваксани ензимите на черния дроб на бебето.

А. М.: Не е нужно да се дава вода със захар, за да се метаболизира индиректният билирубин в директен. И да са само на кърма и вода, билирубинът пак ще се метаболизира. Не е нужно децата да свикват да пият подсладена вода, защото организмът излишно се натоварва със захар.

Т. Р.: Билирубинът, който причинява физиологичната жълтеница при новородените, се изхвърля от организма с мекониума – първите катраненочерни, лепкави изпражнения на бебето. Най-лесно бебето се изхожда, като се храни, тоест ефективното адекватно кърмене в първите дни е важно, за да получи бебето достатъчно храна. Водата може да обърка бебето и то да пие повече, вместо да поема достатъчно мляко.

В: Въвеждането на сок през първия или втория месец захранване ли е? Възможно ли е да се развие авитаминоза, ако не се въведат сокове между първия и втория месец?

Л. С.: Не, не е захранване. Самите сокове са микроелементи, чисто нова храна. Те трябва да са първото нещо, което поема бебето, за да започне да привиква стомахът му с новата храна. Започваме с най-хипоалергичния сок – ябълков. Той е много важен, защото в него се съдържат витамини, които са особено нужни на бебето.

А. М.: В това няма никакъв смисъл. С ранното въвеждане на сокове единствено се създават предпоставки за алергизиране, за стомашни проблеми и за вкарване на най-различни микроби. Обикновено, като дойде едно дете на 2-месечна възраст, което е започнало да ака кръв и слуз, се оказва, че майка му е започнала да му дава сок от моркови. Морковите са зеленчук, който расте в пръстта, тя се наторява с оборски тор, в него има салмонели и колкото и да се стърже и да се мие, винаги има възможност да се пропука хигиената и да се вкара някой боклук в сока. Ябълковият сок пък дразни незрялата лигавица на стомаха с високата си киселинност. Тези сокове трябва да се дават чак след захранването на детето, най-рано след 6-ия месец. Ако майката се храни пълноценно, тя предава всички нужни витамини на детето си чрез кърмата. Ако пък детето е на изкуствено хранене, в млеката има дълъг списък от всякакви витамини и микроелементи и нищо не печелите, като давате сок от миналогодишни ябълки. Тъй или иначе, ние сме бозайници – първата половин година маймуната не дава на малкото си изстискан сок от банан, а му дава гърда.

Т. Р.: Изключителното кърмене, което се препоръчва в първите шест месеца от живота на бебето, означава, че то не получава други храни, различни от кърма, включително сокове, каши или пюрета; изключение са медикаменти, ако такива са назначени. Ако на бебето се даде сок, както и плодово пюре, е захранване.

В: Кога и с какво се започва захранването?

Л.С.: Захранването започва с най-хипоалергичния зеленчук: картоф на 4 навършени месеца. Жълтъкът се въвежда в 5-ия месец, защото е богат на витамини и желязо. Глутен – след 6-ия месец. Кисело мляко може да се въведе при 5 навършени месеца, но не е препоръчително, защото може да предизвика алергии.

А.М.: Съвременните схващания за детското хранене са, че минимум до 6-ия месец детето не трябва да приема нищо друго освен майчино или адаптирано мляко. Може дори да се започне към 7-ия месец, колкото по-късно – толкова по-добре! В ранната кърмаческа възраст детето расте и се развива на мозък и се нуждае от храна, от която да му расте мозъкът, а не задникът, а това е кърмата или адаптираното мляко. Ранното захранване е практика отпреди 50–60 години. Просто в ранна възраст лигавицата на стомаха не е приспособена да се натоварва с меса, брашна, сокове и т.н. Няма здравословни проблеми, които да налагат по-ранно захранване. При тежка желязодефицитна анемия може да се дава допълнително желязо. Децата се раждат с висок хемоглобин и имат запаси от желязо, но даже и да развие детето анемия, то много скоро ще си навакса желязото. Много по-важно е то да е колкото може по-дълго да е на кърма.

Т.Р.: Около средата на първата година повечето бебета проявяват признаци за готовност за захранване и стомахчето им вече е достатъчно зряло, за да обработва нови немлечни храни. По това време то получава първите си хапки, като майките най-често въвеждат безглутенови еднокомпонентни каши или пюрета само от един зеленчук. Новите храни се въвеждат плавно, обичайно по една на всеки 3–7 дена, като количеството им постепенно се увеличава. Твърдите храни са допълващи и разнообразяващи менюто на бебето и обичайно не заместват млечно хранене.

Темата подготви: Теодора Мусева, оригиналът

Advertisements

28 responses to “„В час ли са педиатрите?“

  1. Кабранска

    Искренно се надявах,през двете години откак не сме и пациенти,д-р Стайкова да е променила поне малко възгледите си за хранене и гледане на деца……е,сега ,виждам,че си е пак там!Което е жалко,защото повечето майки и се доверяват и стриктно спазват препоръките……
    А,д-р Мангъров,явно е доста добър и осведомен лекар-жалко,че не практикува в Пловдив….

  2. Тази статия може да влезе в категорията NO COMMENT!
    По мои впечатления, независимо какво съветват педиатрите за захранването, накрая майката сама решава. А може би именно поради съветите, които получава. Нашата педиатърка беше в час, но все пак ми липсваха допълнителните насоки, от които толкова имах нужда, защото се чувствах много несигурна по отношение на захранването.

  3. Докато четох мненията на д-р Стайкова имах дежа вю – все едно четях темата с бисерите, свързани с кърменето, от преди няколко години в Bg-Mamma. С тази разлика, че не е смешно.

  4. Pingback: Захранване на бебето и колко са в час българските педиатри « На кръстоПът

  5. Бу, благодаря за интересното интервю!
    лятото на 2009 г. бяхме с 8 месечния ми син за 7 дни в инфекциозна болница – беше лепнал някакъв ентеровирус и се наложи да го включат на системи за един ден. През цялото това време, единствената храна, която той поемаше, беше кърма (не беше захранен с нищо). Всички лекари и сестри в болницата бяха приятно изненадани както от вида му (тежеше към 11кг), така и от факта, че кърмя, но никой не ме накара да му давам Хумана или АМ.
    Самият д-р Мангъров ми направи много добро впечатление с обясненията си за състоянието на детето. Като видя, че е само на кърма, единственото, което каза, беше „А, това е чудесно“.
    Жалко, че такива като него се броят все още на пръсти…
    А, забравих да добавя – фактът, че си кърмачка, ти спестява заплащането на нощувките за придружител в Инфекциозна б-ца (по около 20лв на ден). Дано все пак не ви се налага да ходите там :))

  6. Сериозно ли тази госпожа е лекарка?!?!?!?!!

  7. Бебето „се нуждае от храна, от която да му расте мозъкът, а не задникът“ чудесен откъс, допада ми този доктор! 🙂

  8. щеше да е смешно, ако не беше тъжно. за съжаление тази докторка е прототип на цяла голяма група хора с престилки, които са си сложили капаци на очите.

  9. Не мога да повярвам, че на тази дама и позволяват да практикува?!?!?!

  10. Единственото което мого да кажа е, че познавам д-р А.Мангъров от 7г., откакто родих сина си, този човек е невероятен и като професионалист и като човек, ако му се доверите детето Ви със сигурност ще расте здраво и щастливо, няма случай да се обърка в диагноза или съвет за отглеждането на детето. Благодарна съм на съдбата, че ме срещна с д-р Атанас Мангъров. Хубаво ще е ако в България има повече такива доктори!!!!!!!!

  11. Смърфиета

    Ами…разликата е от земята до небето и обратно. Лошото е, че е прав Мангъров. Ред не са прочели откак са завършили медицинското. И продължават да бълват простотиите за синкава кърма и пр. нехранителни храни.

    И никой нищо не им казва. При все широкия, бих казала, дебат за кърменето. При все пресконференциите от 2006 насам. При все Световната седмица на кърменето.
    Те продължават. И разни кокошки майки, които са супер неинформирани, продължават да им се връзват. И да им играят по свирката. И пари да искат отгоре на всичко. Щот са компетентни и знаят какво е най-доброто за децата ни. Гади ми се.

    Честно, на мен не ми хрумва как може да бъде решен този проблем.

    А на д-р Мангъров му свалям шапка – благодарение на него, Кольо пи антибиотик за първи път на 4 и половина.
    Което си е постижение. Прецакваме системата, доколкото можем. Но те са твърде много.

    Бу, що на тази докторка не си и занесла да чете? Или тя не може?

  12. Като четях тази статия и си припомних, че есента ходих на училище за бремени и една от темите беше първите дни на бебето у дома. Лекарката, която водеше лекцията, започна супер негативно с условието, че майките нямат кърма, след това обясни как бебето се хранело по 10 мин от всяка гърда, а след това задължително ревяло още 20 мин. от колики. Ако продължи след това било защото искало да се гушка, а това не трябвало да се допуска, защото се разглезвало. Освен това имаше специална схема, която трябваше да препишем, за режима на хранене на 3 часа. И държеше на ранното захранване и даването на вода и т. н. Като я попитах за Ла Лече Лигата и Уницеф и и казах, че всичко това противоречи адски много на техните препоръки, единственият и коментар беше „А това са симпатични жени“! Пълна лудост. Освен това намирам не желанието бъдещи майки да се информират за отчайващо! В крайна сметка живеем в 21-ви век.
    Поздрави за добрата статия! 🙂
    Маги

  13. За съжаление, повечето педиатри съветват майките като тази пловдивска докторка, включително нашата педка, която иначе е много мила. За наше щастие обаче, още от първия месец включихме д-р Мангъров като втори педиатър и така захраних детето с твърда храна чак след 6-ия месец, а антибиотик е пил само веднъж и то чак на 3 г. възраст.

  14. Чудесна статия!

    Следващия път питайте д-р Мангъров и д-р Педиатър, какво мислят за антибиотиците…, профилактичния парацетамол (панадол) и т.н.

    Много интересни неща ще излязат, въпросът е, как да си отпушат ушите хората…

  15. Това не можевсе още да е истина :((((

  16. Хе, не вярвах все още да има педиатри като Л.С. 🙂 Заради такива „професиоални“ съвети като нейните приключих набързо с кърменето на пъровото ми дете около 40-я ден. Нали трябва да се вярва на лекарите, да им имаме доверие?! Но вече спрях да им се сърдя. Благодарение на здравия ми разум, на безценната и полезна информация относно кърменето, която намерих в бг-мамма и на големия труд на Бу и останалите момичета, сега кърмя успешно сина ми вече 20-ти месец. Благодаря ви!
    А на Л.С. по-добре да не казвам кога захраних, че съвсем ще се хване за главата. 🙂

  17. Една, за да не ме биете

    Аз пък мисля, че не трябва да се абсолютизира нито една от двете теории и истината е по средата.
    И без доктор Мангъров и двете ми големи деца не са пили антибиотици до първи клас. Може би едното пи веднъж като бебе, но не съм сигурна. Едното е кърмено 4 месеца, а другото-два. Третото, което захраних на 4 месеца и половина и кърмих символично до 9, до момента- на 11 месеца, не е вдигало температура (да чукам на дърво). За сметка на това имаше зверски колики до третия месец, включително, защото в стремежа си да си задържа кърмата го кърмех понякога рез половин един час и то явно не смилаше храната. Когато го захраних, спряха и коликите и гладния рев. Големите не са имали такива колики, хранени през 3 часа.
    Да, убедена съм, че когато детето се кърми по-често, то кърменето ще продължи по-дълго, но не съм убедена доколко това е чак пък такова благо за детето, когато се прави на всяка цена. Иначе, чудесно е, когато майката има кърма да си кърми колкото може.

  18. kulinarnimisli, не бъдещите майки не искат да се информират, ами при наличието на толкова разнородна информация просто не се знае кое е правилното в крайна сметка…. И нали би трябвало да се доверяваме на лекарите…….

    Аз съм пред дилемата сега какъв лекар да избера, защото нашата педиатърка на всеки въпрос ми отговаря „Ами да да, както решиш..“ ама от 3 месец ми каза да давам сокче(не я послушах естествено) Какво е това бързане, детето така или иначе не може да не се научи да пие сокове и да яде каши…. а да не говорим, че вобще се чудя кой бистър ум е измислил захранването с ябълков сок…..УЖАС

    Виждам, че сте доволни от д-р Атанас Мангъров и ще се обърна към него, благодаря за полезната информация в статията и коментарите.

  19. Д-р Мангъров е уникален лекар, който избрах за Шош след раждането му и до ден днешен съм благодарна, че го намерих! Детето ми е на 3 години и до момента не е приемало антибиотици! В отчетната ми тема го наричаме съкратено МЛП – Моят Любим Педиатър. 🙂 Изключителен диагностик, човек, който знае как и до къде да поеме отговорност при наблюдаване на болестни състояния.

  20. Чудна статия. Най-после нещо за хората, които вярват само на казаното и чутото от медиите! Дано я прочетат повече педиатри и лекари въобще, защото дори ортопеда ми обясни, че след втория месец задължително трябва да давам сокчета, защото бебето имало нужда от „свежи витамини“ 🙂

  21. Д-р Л.С. е типичен представител на педиатрите. А д-р А.М. ми изглежда като нереален, едва ли не като мечта, която не вярвям скоро да се сбъдне. Не само като отношение към кърменето, но и явно като желание да е в час със съвременните препоръки за отглеждане на деца. Жалко е, че май основния източник за осъвременяване на информацията на повечето лекари са медицинските представители, които все пак трябва да си рекламират продуктите.

  22. Ами аз съм от сравнително голям град, и със съжаление мога да кажа, че тук всички педиатри са като г-жата – сок на 40 дни, попара и жълтък на 5 месеца. Моята педиатърка поне не ми се кара и не ме обижда, когато на ДК кажа, че все още кърмя детето си и не ме принуждава да започна да го захранвам. И двете ми деца са захранени след 6-тия месец, но не благодарение на педиатъра, а на информацията от интернет и майчинските форуми.
    И не е вярно, че майките не искат да се образоват, просто не намират подкрепа от страна на лекарите и близките си. Имам доста познати, които притиснати от педиатъра, бабите и цялото „компетентно“ обкръжение набързо спряха кърменето. За съжаление поне моето наблюдение е, че на кърмещите майки все още се гледа като на някакви странни животни, дето искат да си уморят децата от глад, „щото то в кърмата няма необходимите хранителни вещества“ и това го казват медицински лица 😦

  23. По всички въпроси има различни мнения. Ще ми е интересно да се коментира израза на педиатъра д-р Мангъров: “ Педиатрите не обичат да четат книги…“

  24. Taka e. Особено като д-р Иванова от Студентска поликлинка. Преди може да е била добър доктор, но за нея важат три неща:
    1. Тя никога не си признава, когато греши. Обикновено хвърля вината върху родителите.Но един интелигентен родител-трудно би я издържал.
    2. Лекува с лекарства, с много странични въздействия, които могат да се проявят дори след години.
    3. Много е отмъстителна и злопаметна-поискайте и направление или попитайте по-подробно за лечението: следващия път, когато отидете се пригответе да и изтърпите неадекватните й разсъждения за живота и за храната, която яде детето ти. Тази жена не знае, че в България храната е с консерванти и като започне да се прави на компетентна- трудно си премълчаваш, за да не я засегнеш отново.
    И всичко това ще трябва да търпите, защото останалите педиатри в Студентски град са още по-зле.

  25. малкото Ани

    Тъжна история,прочетох статията насила.Пак повтарям тъжна,защото повечето педиатри все още са на мнението на госпожата „С“.
    Пред очите ми винаги е едно момиче,на чийто мъж лекарката се обадила с думите“вашата съпруга иска да убие детето !!!!накарайте я да захрани !!!“ .Детенцето нямаше навършени 4 месеца,кърмено на поискване,не боледувало,надаващо добре…Тази лекарка е известен алерголог,ходи редовно по симпозиуми и конференции,никъде ли не е чувала за ползите от късното захранване..?

  26. тъжно е,ако си пациент на госпожата С, а иначе нелепо и смешно, когато я четем отстрани 😉 благодарим ти, Бу, за полезните съвети, за да не слушаме деветините им от бабино време на т.н. педиатри от старата школа:))

  27. Гергана Трифонова

    Включвам се и аз да споделя опит, и в подкрепа на късното захранване.
    Близнаците ми са захранени на 6 и 9 месеца. Преди това – само вода без захар и адаптирано мляко (жалко за което, но при две преждевременно родени деца, нямащи сили да изсукват, кърмата трудно се запазва повече от 2-3 месеца).
    Ползите на късното захранване са много – минимален риск от инфекции, внесени чрез храната, намаляване на риска от хранителни алергии, да не говорим, че моите деца не знаеха какво е колики. Относно ябълковия сок – не мога да повярвам, че има хора, при това медицински лица, които да го препоръчват за първоначално захранване. Моя приятелка захрани детето си през втория месец с ябълков и ПОРТОКАЛОВ!?!?! сок по препоръка на педиатъра, и резултатът беше плачевен – бебето цели два месеца след това беше на диета.
    Относно колебанията кога да захраня децата си: те сами ми показаха най-подходящия момент. Дъщеря ми на 6 месеца започна да бута шишето с млякото, и когато и дадох първите лъжички пюре, ядеше буквално настървено. Синът ми отказваше пюретата до деветия месец – започнах да му ги давам след това, и нямаше никакви здравословни проблеми, като анемия например, или признаци на авитаминоза. Според мен, ако детето категорично откаже да приеме плодовото пюре или сокчето на 6 месеца, не бива да бъде насилвано да го прави (въпреки че има педиатри, които и това препоръчват – не знам как да го коментирам просто).
    И не на последно място, изказвам своите адмирации към д-р Мангъров – един от лекарите с главно „Л“ на нашето време.

  28. Вчера излязохме от Инфекциозна болница, доц. Мангъров е чудесен! Целият екип там е супер. Никой не ме укор, че кърмя сина си на година и 8 месеца. Само ми се радваха. Със сигурност ще посетя частния му кабинет. Дано повече лекари има като него.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s