План за раждане

Добре дошли в магазина. Ето ви хляб, две кофички кисело мляко и щафета салам. Не искахте бял хляб? Изобщо не искахте да купите тези продукти? А, съжалявам, това са стандартните ни покупки. Ако искахте да купите нещо друго, трябваше да ни кажете по-рано. Сега вече е късно.

Допада ли ви това отношение? Не? Мислите, че човек трябва да има избор? Така е. А в случая става дума не за някакви си покупки, а за раждането на вашето дете, очаквано и носено девет месеца под сърцето ви, и начинът, по който искате да протече появата му на бял свят.

За доста хора в България, включително майки, акушерки и лекари, нещото, наречено „план за раждане” вече не е някаква екзотична приумица. Напротив – това е нещо, което всички бъдещи родители трябва да обмислят и да обсъдят с акушерката и лекаря си доста време преди да тръгнат за родилния дом.

Какво значи „план за раждане” или „родилен план”? Това е вашата представа и желание как да протече раждането по оптимален за вас и бебето начин, писмено изложена и по възможност предварително дискутирана с персонала, който ще ви изражда. Не е нещо задължително, но може много да помогне, за да обясните и предадете по-добре желанията, чувствата и очакванията си, както и да задавате въпроси и да научите повече за предстоящите ви събития. Има толкова много опции, които трябва да се обмислят предварително, че може да е повече от добре да не оставяте това за момента, в който постъпвате за раждане и ви поискат да подпишете Информирано съгласие на пациента.

  • Как бихте искали да протече раждането?
  • Какво мислите за медикаменти и упойки по време на раждането?
  • Как се чувствате относно медицински интервенции преди в хода на раждането?
  • Какво, ако се наложи цезарово сечение?
  • Къде е мястото на партньора ви, докато раждате?

На тези и други въпроси можете предварително да отговорите в родилния си план, като го адаптирате към вашите желания.

Всеки план за раждане е личен за конкретната родилка. Той зависи не само от нейните желания и очаквания, но и от здравното й състояние, както и това на бебето, а също и от възможностите на болницата, която е избрана за раждането. Няма общовалидни правила – това, което е добро и ще свърши работа за една жена, няма да е безопасно и подходящо за друга. Затова – отделете време и предварително проучете какво е възможно и подходящо за вас и вашето бебе.

Не съм медицинско лице. Какво ще стане, ако някое мое желание в плана за раждане навреди на бебето ми или мен?

Планът за раждане е примерен текст, който дискутира желанията и очакванията ви, като се имат предвид нормално протичащо раждане и само най-често срещаните усложнения (като нуждата от цезарово сечение по спешност). Понякога не е възможно планът за раждане, който родителите са съставили, да бъде следван – може да има спешно състояние или да възникне нужда от намеса, която е в разрез с изявените желания. Важно е обаче във всички други случаи желанията ви да са ясно заявени и по възможност следвани. Планът за раждане не е легален документ и не може да отмени процедури, необходими по медицински показания.

Ако занеса такъв родилен план, акушерката ми/лекарят ми няма ли да се засегне, че оспорвам компетенцията й/му?

Всеки лекар и акушерка са различни, но повечето ще се радват, че взимате активна страна и се интересувате повече от раждането си – това не е нещо, което засяга само бъдещите родители или да е работа само на персонала в болницата. Едно раждане в идеалния случай е работа в екип, чиято цел е да помогне на бебето да се появи на бял свят по начин, най-добър за него и майката. Затова повечето акушерки и лекари ще отделят време да дискутират заедно с вас планът ви за раждане и нещата, които са важни за вас и семейството ви.

Вече казах на лекаря/акушерката как искам да протече раждането ми, това не е ли достатъчно?

Устното упоменаване може да не стига – в предродилна и родилна зала може да има много други хора от персонала, както и други родилки, всяка със своите желания. Освен това, никога не знаете кой ще е в болницата, като раждате с дежурния екип на смяна. Затова е добре да носите със себе си родилния план – обичайно дори при бързо протичащо раждане има достатъчно време да се обсъдят моментите от него, които са най-важни за вас.

Какво ще стане, ако си променя мнението в хода на раждането и например реша, че искам обезболяващи, а в плана съм писала друго?

Планът за раждане е примерен набор от вашите желания и предпочитания, не е обвързващ договор, който не ви дава избор. Ако промените мнението си, докато раждате, желанията ви трябва да бъдат уважени.

Ще раждам с планирано цезарово сечение, за какво ми е родилен план тогава?

Много майки смятат, че щом раждат със секцио, план за раждане не им е нужен, но това не е така. В плана за раждане с операция по план или по спешност можете да посочите много неща, включително избор на упойка и дали искате да сте будна по време на раждането, да заявите желание за присъствие на партньора, да отбележите, ако искате да ви дадат да докоснете бебето веднага след операцията, да посочите специфики за храненето на бебето (например ако държите да го закърмите веднага след появата му на бял свят) и т.н. Операцията е нещо, което не е във вашите ръце, но е поне отчасти под ваш контрол, както и нещата, свързани с нея.

Какво мислите, приложим ли е родилният план в българските условия? Аз смятам, че да. Вече няколко жени, които познавам, родиха с помощта на план за раждане и според тях, той наистина е помогнал по-ясно да заявят как искат да се случи всичко. Лично аз нямах писмен родилен план, защото акушерката ми беше достатъчно близка наистина да чува какво искам и да се съобразява с това.

Ако и вие искате да опитате, на вашето внимание предоставям два плана за раждане, които мисля, че са разумни и приложими за тукашните условия и дават възможност да се зачетат желанията на родителите и нуждите на бебето.

Най-кратък и лаконичен план за раждане
Кратък план за раждане
Подробен план за раждане

(Mozilla: след отваряне в нов прозорец дайте Save/Запази като, или с десен бутон върху линка дайте „запази връзката като“)

25 responses to “План за раждане

  1. Хубаво е, че има жени като теб, защото в една редова болница нещата обикновено стават „на конвейр“ – родилката няма право на глас, дори може и да и се поскарат, ако се обади за нещо. А за повечето акушерки и лекари „план за раждане“ е далечен спомен от студентските години, когато е присъствал в конспекта за изпита…

  2. Хубаво си се сетила, Бу! Ще имам в предвид плана за следващите раждания.
    Когато бях бременна, не знаех почти нищо за раждането. Не знаех как протича обичайно, не знаех кога се отива в родилното, не знаех с предварително записване ли е и въобще нищо не знаех. Отивам съответно да се информирам в АГ която съм избрала. Отваря ми нервирана лелка и пита раждам ли. Отговарям, че идвам, за да им съобщя, че съм избрала да раждам в тяхната болница и да се информирам какво да правя от тук нататък. Последва:
    -При кой доктор ще раждаш?
    -Аз… не ги познавам… при който и да е….
    -Щом не си избрала доктор и екип, идваш като почнеш да раждаш. Няма предварително записване.
    Тъкмо да тръшне вратата, мъжа ми се провикна:“А нещо трябва ли да носи? Хавлия, бебешки дрехи?“ . Едновременно със затварянето на вратата чухме:“Списъка е закачен на вратата, не виждате ли!?“. Наистина имаше списък. Разбрах какво ми трябва за престоя в болницата и „информирана“ си тръгнах. В деня на раждане ме чакаха много, много изненади…

  3. Чакам да родя всеки момент. Ходих на ден на отворени врати в избраната от мене болница. Беше много чисто и хубаво, но всеки от въпросите ми се посрещаше с лека досада („ето още една многознайка…“). Струва ми се, че ако утре им цъфна с родилен план, само ще си създам врагове в момент, в който съм особено уязвима. Досега това никога не ме беше спирало, но вече не съм главният герой в живота си:)))

  4. Мила, от нас, раждащите жени, зависи всичко, всичко е в нашите ръце.

    Ако искаме практиките да се порменят, трябва да се борим за това! Не е лесно, но все си мисля, че това е нещо, което си заслужава жертвите!🙂 След многото неуспехи, накрая ще дойдат и големите успехи, само не трябва да се отказваме!🙂

  5. Веднъж една жена ми каза- бях готова да си платя всичко, само и само раждането да протече както аз искам. Не знаех за тази възможност да подкупиш природата с пари.

    Принципно е добре жените да знаят горе-долу какво се случва и да не ходят да раждат като животни. Обаче в българските условия не е подходящо да си „постилаш“ пред персонала с такива разпечатки. По-скоро е добре да си намериш здравно заведение или ако можеш да си позволиш- лекар или акушерка, които да са на твоя акъл. След това да поставиш изисквания- но в разумни граници.

    Имам и критика към самия план- прилича ми на превод от американски документ. Тук никой няма да те натиска за упойка поради простата причина, че е с пари.

  6. Аз нямах план, докато не си избрах лекар.
    На първата ми среща с нея тя ме попита: Как очкваш да протече раждането?
    Първо се учудих, че моето мнение, има значение, но си дадох сметка, че лекарите няма как да знаят аз какво очаквам. Казах си аз, и всичко мина според моите искания.

    Надявам се повечето лекари да са такива🙂.

  7. Аз пък когато бях бременна ходих на прегледи при един лекар и поради липса на родилно отделение в тази болница се наложи в 9тия месец да се сдобия с нов. Избрах си лекарка уж супер много кефеща се на естественото раждане. Запознах се с нея, тя много ми се радва как искам да раждам естествено и т.н., но когато й представих родилния си план се оказа, че „естествено“ означава единствено по канала, който природата е определила за целта, пък иначе екипа дирижира всичко останало. След това отказа да ми даде телефона си (т.е. като започна да раждам да няма как да се свържа с нея), после заяви, че ще раждам при нея само ако е през деня, ако е през нощта няма да дойде. В крайна сметка, когато зараждах тя беше в чужбина. Родих при дежурната лекарка.

  8. Съгласна съм с Мила! Надали ще се намери лесно лекар, който да е доволен от това, че родилката си има родилен план. Всяка подобна намеса на пациента в българските болници се приема зле, като изземане на ролята на лекаря. Но ако пациентката има законно право да представи плана си, нека го направи. По временна моето раждане бяха нарушени доста от предварителните уговорки, които бях направила с моя лекар – спукаха ми мехува без да искам, държаха ме за запис легнала по гръб и така ме болеше ужасно (в кучешка поза болката беше около 3 пъти по-лека и съвсем поносима, но никой не ме остави да стоя така). Не ме бяха предупредили, че з зашиването ще използват пълна упойка, което ми дойде стресиращо, но когато ми казаха за нея, не можех да протестирам, защото вече ми я бяха поставили…. става дума за частна болница, в която се плаща доста добре….

  9. Hbeeva, от написаното от теб оставам с впечатлението, че или си извадила адски голям късмет, или идея си нямаш какво е масово положението по българските АГ-та, или и двете.

    Аз все пак смятам, че всичко от нас зависи. Ако само си мълчим и търпим, ще ни третират както си искат.

  10. На всички бъдещи майки пожелавам да родят без никакви проблеми и само хубави моменти до края на живота им.
    Бу много хубав пост🙂

  11. Бих казала, че наистина имах късмет, но пък и нямах кой знае какви изисквания.

    Имам някаква представа какво става в българските АГ- израснала съм с истории какво става там, защото баба ми беше акушерка. Общо взето печелиш някакво уважение, ако се „държиш добре“- без много претенции и истерии. Оттам нататък може да имаш някакви изисквания. Бай дъ уей, още преди десетилетия „избор на лекар“ си е имало и това е бил начинът да ти обърнат повече внимание.

    Донякъде е добре да имаш план- да покажеш, че си мотивирана. За моя лекар това беше важно- все пак ще трябва да се справя с мен, та е добре да види, че няма да се шашна и разпадна в най-важния момент.

    Обаче не мога да си заръчам предварително, че не искам епизиотомия- ако акушерката вижда, че ще се скъсам лошо, аз няма как да го знам точно в тоя момент. Тя има опит, аз нямам- разчитам, че може да вземе по-доброто решение. В моя случай се бях подготвила, че може да се наложи, но пак изкарах късмет- а лекарят малко преди да ме тръшне в родилна каза, „има много място, ще мине“.

    Много ми е странно това- „Ако всичко е наред с мен и с бебето, не искам постоянно слушане на тоновете.“ Е как ще знам дали всичко е наред, ако някой не провери по някакъв начин? Чух, че има някакви акушерки-шаманки, но при мен нямаше такива с шесто чувство и рентгенов поглед, та трябваше да преслушват и да бъркат.

    Моят план беше да кажа на лекаря- Ти си шефът.

  12. @Hbeeva, личи, че си потомък на медицински персонал, да знаеш🙂
    Както и да го погледнеш, е адски арогантно да обслужваш адекватно и с внимание само този, който се „държи добре“, т.е. не поставя претенции, не оспорва нещата, които се случват, не задава въпроси и изобщо, мълчи и козирува. Това е твоето раждане, за Бога, дръж се сериозно, защо да нямаш идеи как искаш да протече? Когато правиш секс, не приемаш ли за нормално да си щастлива и доволна от резутлата? Един лекар или акушерка виждат десетки раждания всеки ден. Ти ще родиш два, максимум три пъти. Не е ли най-нормалното нещо на света раждането ти, ценен и запомнящ се момент, да протече по начин, добър за теб и бебетата ти?

    Ела при мен да ти проектирам къща, обезателно😀 Домът, в който ще прекараш живота си и като цяло – важна стъпка, за която е важно да знаеш какво искаш и още по-важно да е комфортен и хубав. С изискванията, които имаш, и обещанието да „се държиш добре“ ще се разберем чудесно, ще ти направя точно проекта, който аз смятам, че ти трябва да искаш…
    Знам, че ме разбираш.

    За упойките някой по-горе вече е писал пример за пълна упойка за раждане. Много жени биват убедени, че им е нужна някаква упойка или обезболяващо, така че отказът от тях без нужда е съвсем адекватен.

    Тонове е достатъчно да се слушат на всеки 30 минути за по няколко минути и в никой случай не е добре жената да е постоянно на монитор. Всъщност непрекъснатото мониториране влиза в графата „Потенциално опасни и вредни практики“ на международните стандарти на The International MotherBaby Childbirth Initiative (IMBCI), която поставя основите и стандартите на това, кое е нормално и е т.нар. „добра практика“ по света.

    Епизиотомия в българските болници се прилага много масово – нямам данни, но е наистина често. И ненужно. Има разни изследвания кога е добре и наложително да има епизиотомия – рутинното й правене не е там. Отново, виж The International MotherBaby Childbirth Initiative (IMBCI), ще ти е интересно да видиш, че по света масово се приема, че е важно не просто да има бебе насреща като резултат, но майката да е щастлива и здрава, както и то.

    Не смятам, че човек трябва да се изшляпа, размахвайки разпечатан план и да крещи какво иска, вярвам в нормалния подход на интелигентното общуване – но е съвършено безотговорно това, което страшно много жени правят (както Скреч е писала, например) – отиват в болницата в деня на раждането. Според мен желанията за раждане (независимо дали ще е от разпечатан родилен план) трябва да се дискутират най-напред с наблюдаващия бременността лекар или акушерка. След това е добре да се посети болницата, в която ще се ражда – вече всички почти имат дни на отворените врати. И пак тогава е добре да се пита с кого, примерно, може да се обсъди такъв един родилен план.

    Тези и още много други неща… и да ти кажа, опитай на следващото раждане акушерката да е шефът🙂 обсъди предварително с нея как би искала да протекат нещата и я остави тя да ти помага, вместо лекарят да те дирижира. Може и да се учудиш колко по-различно може да протече едно раждане, в положителния смисъл.

    п.с. цял уикент мисля как забравих да включа точки за бръсненето и клизмата, така че малко по-късно ще ги добавя, както и трети, най-кратък авриант на родилния план.

  13. Темата наистина е много страстна и съм напълно съгласна, че практики и отношение имат нужда от промяна.

    Искам да направя едно уточнение какво е това да се държиш адекватно- не значи да нямаш никакви претенции, напротив. На пловдивските лекции за естествено раждане едно време се спомена руската система, в която обясняват на жената какво се случва в тялото, какво е това контракция, за да не се паникьосваш. Да можеш да си запазиш някакъв процент разсъдък, за да може да има комуникация с лекар или акушерка. Не че няма да се погрижат за теб, ако пищиш и си неадекватна- но няма да можеш да им кажеш, моля задръжте 30 секунди тоя преглед, че да не се падне по средата на контракцията.

    Съгласна съм, че трябва да имам къщата, която искам, но не мога да искам примерно къщата на семейство Уизли от „Хари Потър“, нито пък да искам къща, построена от синьо сирене.

  14. Еее, Hbeevа, ама аз съм живяла в такава от синьо сирене. А и да не мислите, че беше правена по поръчка. Това беше нормално разпространеният архитектурен стил. Цели селища и градове могат да се видят, стига човек да вдигне поглед от …, пардон – географската ширина. Посоката, вярвам, я знаете.
    Бу, не казвай, че този стил и материал не е познат в БГ и не сте го изучавали в УАСГ. Стилът е уникално прост и минималистичен, следва естествените форми и принципите на златното сечение. Има един проблем – високите технологии трябва да се използзват изключително разумно, защото всяка неправомерна намеса отнема от оптималния вид и функционалност на сградата.

  15. Добавих още един, най-кратък вариант на план за раждане. Получи се лаконично и леко с рогата напред, но предполагам отново, всичко зависи от това, с какъв тон човек общува с околните, когато си поднася исканията и желанията.

  16. Ух, Бу. Остава ми по-малко от месец до момента. Избрах варианта, който без излишни обяснения с лекаря ще го лиши от много ненужни своеволности (за ваната говоря). Но при условностите да ме пуснат там, непрекъснато ме човърка как да отпочна разговора с лекаря какво искам и какво не, ако ще да раждам на сушата… А стои и въпроса с пъпната връв и другите неща след раждането на бебето. А този разговор ще трябва да се проведе.
    И започвам да се чудя как 9 месеца се готвих с информация за бременността и раждането, а не прочетох ни един учебник по дипломация!!!
    Честно, човек трябва да е специалист по всичко в тая държава, за да има някакъв шанс да получи това, което иска.
    Ще има разговор със сигурност, в деня ще си нося и „гарант“ (таткото, също толкова подготвен)🙂 . План не.

    Но си мисля след това да пиша едно писмо до НЗОК – с предложения, градящи се на „прекарването“ ми в болницата. Аз в момента съм подала в касата един сигнал с недоволството ми от женската консултация. Та, може би, ако всяка една от нас пише до МЗ и НЗОК преди или след раждането с мнения и препоръки за подобряване на условията и правото на избор – защо да не се промени нещо и да се стигне до практическото и нормативно налагане на плана за раждане. (все се сещам за „Изкуплението Шоушенк“ и как нашия издейства книги за библиотеката само с всекидневно писане на писма в продължение на 5 години😉 )

  17. Чудесна идея – благодаря, Бу!!!

  18. Ей Бу ………ЧРД на патерици(знамче беше вчера ),да си жива и здрава,много обичана майка .

  19. Съгласна съм с Hbeevа. Още месец остана до моя първи термин🙂 Избрала съм си докторката за консултацията и самото раждане защото съм убедена че е печена и мога да и имам доверие . Сестра ми роди близнаци зимата при нея. Дано и при мене нещата минат както трябва. Не съм сигурна обаче че ще ми трябва план за раждане – в крайна сметка доки е специалиста, на мене ми дайте жички и софтуерчета🙂

  20. смятам че е крайно наложително да раждаме с адвокат. или поне някакъв параправист наоколо. за да не смее низшия и висшия медицински персонал да ми казва какво да правя, щото така се правело открайвеме. ааайде де!

  21. Не знам как е в София. Може лекарите там да са по-напредничави. Но тук, в глухата провинция, ще ти се изсмеят ако дръзнеш да имаш собствено мнение.

  22. Pingback: Подкрепа по време на раждане | Ла Лече Лига Пловдив

  23. Екскурзии в Мароко

    Направили сте невероятен план,който първоначално като прочетеш заглавието се питаш какво пък толкова ти трябва, но това можем да го каже само ние които не сме имали щастието да родим все още.Когато се замисля малко повече разбирам, че не е никак лесно и изключително притеснително е за майката в този момент и ако няма план който да следват то би станала голяма паника, която не е желателна.Добре е наистина да преценим какво искаме и как да родим.Както и да стегнем багажи си от по рано, та като настъпи момента просто да тръгнем спокойно.

  24. Pingback: Това е историята на една реализирана мечта » Родилница

  25. Pingback: Списъка – част 2 (списък за мама) | Casa de la Mitzeva

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s