‘Кърменето разби сърцето ми’

*Гост-блогър*

Или по-скоро, невъзможността ми наистина да кърмя разби сърцето ми. Не бях уверена, че съм готова да разкажа историята си доста време. Почувствах се вдъхновена да я споделя сега, не знам защо… но ето я…

“Имаш недостиг на жлезиста тъкан.” Тези думи ми бяха казани от моята консултантка по лактация, след като известно време, изглеждащо като часове, мушкаше и буташе гърдите ми. Бях нова майка от три седмици и бях емоционална развалина. Кърменето вървеше ужасно… Едва правех някакво мляко и въпреки всичките си усилия, просто не можех да разбера защо.

Недостиг на жлезиста тъкан

И така, когато тя изрече тези думи, сигурно съм се изсмяла нервно или нещо такова, защото тя сложи ръка на рамото ми, погледна ме право в очите и го каза отново… а после… „не си виновна ти”. Тя отприщи поток от сълзи и мисля, че бяха сълзи на облекчение. Наистина? Значи… не съм някаква луда, неспособна нова майка, която прави всичко погрешно?

Недостатъчно жлезиста тъкан

Правех всичко по силите си, за да кърмя. И като казвам всичко, точно това имам предвид. Правех всичко… добавки, тръбички, залепени на гърдата ми, докато синът ми сучеше, изцеждах като луда… и все пак, никога не получих това усещане за пълни гърди или че млякото ми слиза. Никога.

Недостатъчно жлезиста тъкан

Обратно вкъщи изследвайки внимателно гърдите си в огледалото, можех вече да видя за какво говореше тя. Всички знаци бяха налице. Формата на гърдите ми, никаква промяна в гърдите по време на бременността, никаква кърма след раждането. Не бях луда. Не беше моя вината.

Недостатъчно жлезиста тъкан

Продължих да изследвам гърдите си, виждайки ги в изцяло нова светлина. Бяха ме предали. Не бяха функциониращи, просто стояха там. Аз, отчаяно опитваща се да ги накарам да правят каквото трябваше да правят. Каквото всички жени трябва да могат да правят. Гледах ги. Мразех ги. Те разбиха сърцето ми.

Недостатъчно жлезиста тъкан

Все пак, направих всичко по силите си да измъкна млякото от там. На върха на кърмаческия си опит получих огромните 60 милилитра! Това беше след 3 месеца нон-стоп кърмене и цедене. И тези 60 милилитра… оха, и още как ме накараха да се чувствам оживена. Отнасях се с тях като със злато и послушно ги запазих за следващото хранене на сина ми. Щях да ги смеся с адаптирано мляко, което някак си намаляше болката да му го давам. Проблемът е, че тези шейсет милилитра се случваха само 2-3 пъти на ден.

Недостатъчно жлезиста тъкан

Помня, че се чувствах смутена, засрамена, че не мога да кърмя сина си. Всяка фибра в съществото ми го искаше толкова силно. Жадувах за онези тихи сеанси кърмене. Спокойният звук на преглъщане, на задоволено мърморене. Това никога не се случи.

Недостатъчно жлезиста тъкан

Смущаващо е да се признае, да се говори за това… но това е точно каквото аз имам. Прекарах месеци, опитвайки се да насиля тези отклоняващи се от нормалното гърди да произвеждат. Времето, усилията, вложени в това… всичко за трийсет или шейсет милилитра. И все пак, продължавах да го правя, защото съм жена, майка… Трябва да мога да кърмя.

Недостатъчно жлезиста тъкан

Моля ви, не ме съдете. Не знаете всичко. Ако никога не сте изпитвали това, как можете да знаете. Въпреки това, ще ги има тези, които тихо ще си помислят… тя се е предала, не е опитала наистина всичко. Опитах… повярвайте ми, опитах.

Недостатъчно жлезиста тъкан

Мразех да кърмя бебето си на обществено място. Никога не можех просто да седна, да се прикрия с нещо и да кърмя. Завиждах на тези майки. Исках да бъда такава майка. Аз си стоях у дома. Кърмех 20 минути, после се изцеждах, докато му давах истинската му храна… шишето с адаптирано мляко. Кърмаческите ни сеанси бяха просто предястието.

Недостатъчно жлезиста тъкан

Моля, не ме зяпайте, когато се пресегна за шишето и храня бебето си, мислейки си Не мога да повярвам, че не кърми бебето си. Моля не се дръжте като Жизел с мен. Не знаете всичко.

Недостиг на жлезиста тъкан

Ударът по самочувствието ми като майка, като жена. Все още боли.

Помня нашия последен псевдо-кърмачески сеанс.Синът ми беше на 5 месеца и знаех, че количеството кърма, което имах, вече горе-долу се свежда до почти нищо. Спокойно си играехме, вдигнах го, за да го нагушкам. Той се извърна, все едно искаше да суче… което изпълни сърцето ми с толкова много радост.

Той все още го обичаше… малките количества, които получаваше, връзката с мен. За момент се престорих, че съм една от онези майки. Онези с изобилна кърма. Гушнах бебето си близо до мен и го кърмих, трая около 5 минути и можех физически да го усетя как изсуква тези последни капки злато.
Той въздъхна доволно. Бях оживена. Преизпълнена с радост. Доволна. Моят ангел не нервничеше, не търсеше трескаво още. Все едно знаеше. Сълзи течаха по лицето ми. Беше свършило. И двамата седяхме там няколко мига. Майка и бебе се гушкаха заедно…щастливи.

Скоро дойде гладът… бебето ми започна да се ядосва, но аз бях някак спокойна, като отидох да му приготвя шишето. Поглеждайки към ангелското си момче, най-после видях тялото си в изцяло нова светлина. Аз съм Жена, Майка.

Майка, чието тяло е създало и отхранвало това красиво момченце 9 месеца. Аз съм майка, която премина през 16 часа раждане и роди това 3,74 килограмово здраво бебе. Майка, която въпреки Недостатъчната си Жлезиста Тъкан (НЖТ) продължава да отхранва, обича и обожава това бебе, с което е благословена.

И с това знание, с това осъзнаване… опитах се да спра да се коря заради НЖТ. Спрях да се фокусирам върху това, което тялото ми не може да направи за моите деца и се фокусирам върху това, което може и прави. И, с всеки изминал ден, тази част от сърцето ми, която е разбита, се възстановява… с по една малка прегръдка/целувка/смях/плач всеки път.

Ресурси за Недостатъчно жлезиста тъкан (Insufficient Glandular Tissue, IGT):

Mobi Motherhood International: Добър ресурс за майки, опитващи се да преодолеят недостига на кърма. НЖТ е посочена там като една от причините.

IGT: Този уебсайт е създаден от майка, опитваща се да научи повече и да преодолее НЖТ. Тя изброява симптоми, ресурси и истории на други майки.

LLLI: Ла Лече Лига Интернешънъл, включително с ресурси за недостатъчно жлезиста тъкан (Insufficient Glandular Tissue)

*НЯМА достатъчно осведоменост или подкрепа за майките с това състояние, със сигурност се надявам да променим това скоро*

Aвтор

Превод с разрешение Бу от Confessions of a Dr. Mom

Мои бележки в допълнение:
Проучванията все още не могат категорично да посочат причините за хипопластичните гърди (недоразвити, с недостатъчно жлезиста тъкан), което може да е причина майката да не прави достатъчно кърма за нуждите на бебето си. Някои изследвания посочват връзка между употреба на пестициди и общо замърсяване на околната среда и недоразвитата жлезиста тъкан в девойките от местното население. Други изследвания сочат връзка между ПКЯ (синдром на поликистозните яйчници) и НЖТ.

При доказана недостатъчно развита жлезиста тъкан на гърдите има вече доста сведения за успешно кърмене (частично или цялостно) след проведено лечение с натурален прогестерон и/или метформин преди забременяване – разбира се, задължително под лекарски контрол и с внимателно следене на бебето след раждане, за да е сигурно адекватното му хранене и наддаване.

Смята се, че около 5 до 10% от жените страдат от ПКЯ и синдромът не е задължително свързан с проблеми с лактацията; много малък процент от жените са с хипопластични гърди или иначе казано, с недостатъчно жлезиста тъкан в гърдите, което може да е причина за недостатъчна продукция на кърма. Добрата новина е, че в повечето случаи майки с НЖТ могат да кърмят успешно (както в горната история), макар че често е нужно дохранване.

Снимки на хипопластични гърди: 1, 2, асиметричен бюст на жена с ПКЯ и потенциално НЖТ и още много, много други снимки на гърди – защото женските гърди са във всякакви размери и форми.
Бу

Advertisements

25 responses to “‘Кърменето разби сърцето ми’

  1. мда, вижда се, че да приемаш кърменето прекалено навътре може да доведе и до психически проблеми

  2. Трудно е човек да го обясни на друг, който още няма деца 🙂 Но действително е болезнено усещането да искаш да направиш нещо, което е важно за теб и още повче за детето ти, а да не успяваш.

    Още нещо: отдавна е известно, че жените възприемат гърдите си като нещо повече от две кълбета отпред – те са нещо много повече, нещо лично, важно, дефиниращо ни. Жени, на които им се налага мастектомия, го преживяват изключително трудно, въпреки че може да е наложително и животоспасяващо. Ако познаваш жени, които са се преборили с рака благодарение на мастектомия, може би знаеш колко трудно приемат да са лишени от женствеността си, макар че са живи.
    Предполагам, че в случая като този на авторката „неправилно“ функциониращите гърди биха могли да се сравнят с тестиси, произвеждащи негодна сперма – не един мъж е понесъл страхотен удар по самочувствието си като мъж и неосъществен баща, защото репродуктивните му органи, които го дефинират като „мъж“ не работят по предназначение…

  3. @Бу , ти ли преведе статията? Страхотна е…. мерси 😉

  4. Аз, да. Попаднах на нея и помолих авторката за разрешение. Много е важно за жените, които наистина не могат да правят достатъчно мляко (т.е. се дължи на физиология, не на недобра организация на кърменето), колкото и малък процент да са те, да знаят, че не са сами и не е тяхна вината – и да са наясно, че дори в такава ситуация обикновено има повече от един изход.

  5. Невероятно чувствена и тъжна статия. Наистина това е един от най-важните моменти в живота на една жена и когато тя се чувства по този начин то и детето й го усеща. Майката има специална връзка с отрочето си, но когато не може да го кърми е наистина тежко и жестоко. Имам приятелка която не можеше да кърми детето си, плачеше всеки път когато трябваше да го храни с изкуствени храни. Просто е ужасно, тъй като, (както написа Бу) жената не възприема гърдите си като две кълбета отпред, както ги възприемат мъжете в повечето случаи.

  6. „Помня нашия последен псевдо-кърмачески сеанс….
    Гушнах бебето си близо до мен и го кърмих, трая около 5 минути и можех физически да го усетя как изсуква тези последни капки злато.
    …. Сълзи течаха по лицето ми. Беше свършило. И двамата седяхме там няколко мига. Майка и бебе се гушкаха заедно…щастливи.“

    Ето тези редове ме накараха да се замисля за мига в който ще дойде нашето последно кърмене…и се разплаках колко мило..това найстина е един от най-прекрасните моменти в живота на жената-кърменето!! : )

  7. Изключително трогателна история, припомних собствените си страдания, страхове,разочарования, самообвинения… Разбирам, че статията е преводна – единственото положително е, че е била поставена диагноза. Това не прави мъката по-малка, но поне не би трябвало да кара която и да било жена да се самообвинява… Благодаря, Бу, че си я споделила, аз поне за пръв път попадам на подобна информация. Ще е полезно майките да знаят.

  8. ами да, разбирам, но…

    познавам жени, които не са кърмили изобщо и много други, които са кърмили по 2-3 месеца за да не си развалят гърдите. ясно е, че всяка майка иска да е близо до детето си и за много кърменето осгурява близост, ама невъзможността да го правиш да е чак трагедията на живота ти…

  9. @ longanlon няма как да разбираш точно тази тема 🙂
    тя не е разбираема за мъже , още по-малко пък звучи логично. Въпрос на усещане и чувства…
    А колкото до „кърмили по 2-3 месеца за да не си развалят гърдите“ > ха-ха-ха .

  10. От първите изречения усетих, че е преводна… доста особено звучи. Американски някак. Правя аналог с раждането (някои майки също преживяват трудно предателството на тялото си, ако не могат да родят естествено) – не трябва да се абсолютизира естественото раждане/кърмене, колкото и да е важно и за двете страни. Червена светлинка за лактивистите, част от които бях и аз до неотдавна ;).

  11. Напълно разбирам тази жена…напълно. Да, хората, които нямат деца, сигурно го намират за леко откачено, но ние, майките, знаем за какво става въпрос. Особено майките, които са искали да кърмят децата си, но не са могли да го правят твърде успешно поради независещи от тях обстоятелства. Аз също се обвинявах известно време за това, тормозех се, и наистина в целия БГ контент по въпроса има много насърчаване и съвети за кърмене…толкова много, че само те карат да се чувстваш още по-зле. Радвам се, че тази статия е публикувана, за да се види и другата страна на нещата.

  12. по това което прочетох по горе се разбира че ти си истинска майка която е готожа на всичко за сина си аз нямах тези проблеми слажа богу кармех големия си син до 1 година ако не бях станала бременна с малкия си син щя да го кърма още тия които говорят че стремежа на една маика да кърми детето си водат до лудост това е пълна глупост всяка майка когато роди в началото се чуства най лошата майка
    но това е временно
    луда е тази майка която има кърма и отказва да кърми

  13. Ето я точната статия
    Перфектно написана
    http://www.bela.bg/?page=inner_page&page_id=30&article_id=1000522

  14. Изпратих статията по скайп на 4 жени, мои познати, които имат деца. И четирите смятат, че авторката има психически отклонения.

    Съжалявам че звучи грозно, но…

  15. Преди няколко дни прочетох интересен коментар, май беше около смелото изказване на мадам Жизел: „A wedding is not marriage, childbirth is not parenting, breastfeeding is not mothering“.

    Чела съм всякакви съвети, преди да родя, но много се пазех, да не взема да се шашна, че не съм успяла.

    За щастие женското ми тяло има доста развити други органи, които ми дават доволство от живота (не на последно място- оня орган между ушите ми). Та затова щеше да ми е почти все едно дали кърмя. Имах късмет да се получи без много фалове. Затова на всяка крачка се следя да не взема да кажа нещо арогантно към „фенките на АМ“, „изкуствено хранещите“ и други екзотични животни.

    Единствената ми забележка е- ми вземете го това бебе на ръце, недейте му бута шишето в количката, а вие да блеете на другата страна. В края на краищата кърмаците може да станат по-умни щото комуникират с поглед. Хранила съм с АМ няколко пъти- държането на бебето и гледането как хапва доволно създават доста силен бондинг, подобен на този при кърмене. Бебето си е маймуна- хубаво е да стои закачено за мама.

  16. Разплака ме..! Аз все още кърмя и се опитах да вляза в ролята на тази майка… и се разплаках. Сигурно е от хормоните :))). Много трогателно.
    Не бях чувала за НЖТ, благодаря Бу!

  17. Значи тази жена се чувства виновна, а великата Жизел Бюндхен, която се оказа, че кърмела само три седмици „защото не можех да кърмя в Старбъкс- папараците ме снимаха“- се изтапанчва пред медиите и иска кърменето да е задължително със закон.

    Това женското племе…нямаме талант да гледаме нещата в перспектива.

  18. Pingback: Лактивизмът разби сърцето ми « полетът на костенурката

  19. Pingback: Лактивизмът разби сърцето ми | полетът на костенурката

  20. Невъзможността да кърмиш наистина може да доведе майката до доста тежки моменти.
    Изпитвала съм го лично. С първото ми дете имах неуспешен опит за дълго и щастливо къремене. Никога преди това не съм си мислила, че прекратяването на кърменето може да ми се отрази толкова тежко и да ме помете в такава тежка депресия. Нито един професионален неуспех, рухване на приятелство, раздяла,…. нищо друго не ме е съсипвало така, както приключването на кърменето през 5-тия месец след раждането. Като четях историята по-горе, имах усещането, че аз съм написала някои от нещата. Колкото по-скоро близките на кърмещата майка разберат колко важна е за нея тази връзка, толкова по-лесно ще разберат начина, по който се чувства тя относно детето и майчинството по принцип.

  21. За психически отклонения не съм съгласна, но в огромна част съм съгласна с Longanlon.
    Да осъдиш толкова жестоко тялото си не е нормално. Не е нормално да си толкова строг, толкова негативен към себе си. И да не осъзнаеш, че не си робот, че не всичко е предсказуемо и както го искаме. И не на последно място да си припомниш, че същото това тяло е износило и родило създанието в ръцете ти.
    Според мен авторката е била обект на много сериозна пропаганда в полза на кърменето и когато е осъзнала, че не може да кърми се е сринала психически.

  22. Бу мерси много за преводната статия, беше ми интересно да прочета личната история на майка минала през тоз ипроблем.

  23. Бу, благодаря за статията! При мен и синът ми се получи така. 😦 Кърмих го до 2 месеца и се доизцеждах, а после само се цедях и той до 9-10 месеца приемаше кърма. А количеството беше под 100 мл на ден! 😦 Той вече е почти на година и половина, но още не мога да го преживея и се обвинявам, въпреки, че направих всичко възможно!
    Надявам се това да се случва на по-малко жени или поне не на такива, които много искат да кърмят!

  24. Уау… Статията оставя усещането, се е случила някаква трагедия, която ще разсипе целия живот на майката и детето. Преиграно и издраматизирано. За бога малоумнице родила си дете, наистина ли ти трябват 5 месеца опити да се доиш за да се примириш и да започнеш да му се радваш. Тази майка не страда от недостатъчножлезистатъканнедостатъчножлезистатъканнедостатъчножлезистатъканнедостатъчножлезистатъканнедостатъчножлезистатъкан, а от следродилна депресия или ранни прояви на шизофрения и психоза. Не повярвахте на мнението на мъж, че е луда, ами аз съм жена и също мисля така.

  25. Моля авторката на блога да сподели как се разбира дали имаш това заболяване ,тъй като съм диагностицирана по снимки,но нямам разяснения,моля да ми изпратите повече информация,имам нужда от съдействие.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s