Медикализацията на кърменето

Напоследък все повече прави впечатление усилието кърменето да се медикализира и съзнателно да се усложни до степен да започне да прилича на висш пилотаж. Какво искам да кажа?


Copyright (c) 123RF Stock Photos

Медикализацията не се отнася до прием на лекарства. Това е процес, при който обичайните жизнени процеси почват да се гледат през призмата на медицината и лекарското мислене. Например, как обичайно се готви в едно семейство? Според това, какво харесва вашето семейство, купувате продукти готвите по начин, който считате за най-правилен и полезен и изяждате получения резултат, защото това е нормална част от живота. Ако обаче храненето се медикализира, започвате да се храните не според това, какво обичате, а какво „експертите” на деня препоръчват за най-полезно; започвате да броите калории и грамове белтъчини, въглехидрати и съотношението им във всяка хапка.

В крайна сметка вместо да взимате удачни рецепти от роднини и приятелки, както сте правили винаги, захвърляте готварските книги и започвате да готвите по книги, написани за различни режими и диети, чиито автори обичайно са не готвачи или хора с добри умения в кухнята, а лекари-диетолози – съответно, рецептите вътре не целят да са непременно вкусни, а да са в тон с препоръките й. Започвате да говорите за храната, използвайки думи като ‘изядох порция от 250 грама с 3 гр мазнина, 67 гр белтъчини и само 10 – въглехидрати’, вместо ‘изядох купа вкусна супа’. Храненето във вашето семейство се е медикализирало.

По подобен начин раждането се е медикализирало още в началото на миналия век. Преди това раждането е било събитие от семейна величина. Когато майката е започвала да ражда, са присъствали нейни роднини, които да я подкрепят, както и баба-акушерка, която да направлява раждането и да се погрижи, ако нещо се обърка – но тя като цяло не се е намесвала в хода му, а е изчаквала и оставяла на природата да си върши работата. Когато раждането се медикализирало, то се превърнало в медицинско събитие (без значение дали се прилагат лекарства или не) – трябва да протече в болница, под лекарски надзор, в стерилни условия (понеже болнично заведение, в което има болни и стотици хора в контакт с тях е много стерилно, ха!), ако не върви достатъчно бързо, му се ‘помага’ с лекарства и различни интервенции и вмешателства…

Благодарение на тази медикализация днес хиляди жени дори не могат да си представят, че раждането може да протече по някакъв друг начин и да бъде, например, лесно, приятно, в предразполагаща обстановка, без излишна намеса… Съзнанието на хората е дотолкова промито, че те се плашат, че ако няма лекарски надзор, нещо непременно ще се обърка и забравят, че жените са раждали (и в някои страни продължават да го правят) хилядолетия наред с минимални вмешателства само тогава, когато е наистина нужно – което е един много малък процент.

Нещо такова се получава и с кърменето. Експерти по детското хранене стават не самите майки, а лекари и обучени кадри. Майките биват съветвани да не следват съвети от други майки, а да търсят сертифициран специалист, дори за най-незначителните въпроси, вместо да се доверят на успешно работещи практики около тях. За кърменето помагат специално обучени консултанти по лактация с диплома, вместо майките наоколо, които правят същото. Кърменето се превръща от взаимоотношение между майката и бебето й, между майката и другите майки около нея – в процес. Трябва да завием тази гайка, за да проработи този вал, и да натиснем онова копче, за да тръгне поточната линия. За кърменето, както за всеки процес, трябва да се купуват специални приспособления, активно рекламирани навсякъде около бъдещите родители (помпа за кърма, силиконови зърна, подложки, специални възглавници за кърмене…)

Кърми се съобразно последните проучвания, вместо по доказалата се през хилядолетията практика (защото без значение какво казват най-новите изследвания, ако нещо работи точно във вашия случай, всички други случаи, в които не работи, не са важни). Кърменето се проследява, измерва, записва и сравнява в таблици, за да е ясно и най-малкото отклонение.

За него започва да се говори с термини – ‘проблем в горен десен квадрант на лявата гърда’, защото така звучи много по-сериозно и по-тежко, ‘по лекарски’, дори да става дума за обичаен проблем, който стотици майки преодоляват бързо и лесно с малко окуражаване и помощ, както и би трябвало да е. В днешното време със специалисти и експертно мнение за всичко много хора се изкушават да мислят, че сложният език означава непременно по-специални умения и по-добро решение, но това невинаги е така.

Като се медикализира и говоренето за самото кърмене, както и отношението към него, като се превърне просто обект – изчезват чувствата, отношението, лекотата. От нещо просто, достъпно за всеки, както е било винаги, то се превръща в сложен технически процес, за който са нужни специалисти, които да кажат как именно трябва да протече и да обяснят на майката какво точно да направи. Майката, на свой ред, все повече губи увереност, че това е нещо, което лесно може да направи сама, защото така е предвидила природата, и в несигурността си започва да се осланя на специалистите, които да й кажат какво трябва да направи, вместо на себе си и на околните майки, преминали през същото, както винаги е било исторически. За съжаление обаче кърменето, подобно на раждането, е фин, интуитивен процес, който не изисква много и сложна намеса и ако жената е неуверена в способностите си, рядко успява с лекота да доведе нещата до желан край.

Западните идеи, които навлизат със страшна сила тук, имат още един голям и много сериозен негатив – идеята, която се прокарва, че кърменето е личен избор на майката. За нас исторически кърменето не е избор, а даденост. Всички ние раждаме и започваме да кърмим – без значение доколко успешно и колко дълго, но всички знаем и винаги сме знаели, че това е, което прави българската майка, когато има бебе. Сега тази идея се измества и все повече бъдещи майки биват разколебавани – „ако искаш, кърми, ако не искаш, недей”… донякъде благодарение на агресивната реклама и маркетинг на адаптирани млека, донякъде като отражение на западните идеи за избор на всичко и винаги… И усложняването и медикализирането на кърменето определено не носи плюсове при правене на мнимия избор.

Сега всички се оплакват колко медикализирано и излишно усложнено е раждането – след 10-20 години точно по същия начин ще започнат да се вайкат, че са изтървали и кърменето…

Advertisements

22 responses to “Медикализацията на кърменето

  1. мммм като прочетох за акушерката която не се намесвала в раждането, нямаше как да не си спомня за едно от последните предавания на Карбовски за старата акушерка, която станала такава и учила медицина, защото се била нагледала на утрепани майки и осакатени бебета от такива „ненамесващи“ се акушерки…

  2. Харесва ми статията! Толкова тенденциозно се омаловажава силата на майката, че сякаш медицината е основната причина да съществуват раждането и кърменето.

  3. longanlon,всяка монета има и обратна страна.Аз съм се наслушала(а и доста видяла) на истории за усложнени раждания с неблагоприятен край кога за майката ,кога за бебето в нашите болници.Няма да стана баба акушерка поради тази причина,но ако тръгна да раждам трети път,сериозно ще се замисля дали да не го направя вкъщи.
    За раждането и кърменето продължавам да се изумявам от способността на съвременното общество да превръща най-естественото нещо на света в най-сложното и труднопостижимо.

  4. Приципно съм съгласна с мнението ти, Бу, раждането и кърменето не трябва да се медикализират.

    По въпроса с експертите обаче имам друго виждане – да, когато хората са живеели заобиколени от роднини и добри приятели е било съвсем нормално въпросите за кърменето да се обсъждат сред майките. Сега обаче не е задължително да живееш с близките си, приятелите ти са далеч и наистина няма към кого да се обърнеш. Аз имах огромно желание да кърмя, стисках зъби при първоначалните болки, но изобщо не ми доставяше удоволствие. Консултантката от Ла Лече Лига, която ме посети в болницата ми реши абсолютно всички проблеми за точно 30 минути. От тогава кърменето тръгна по вода и до ден днешен. Когато семейството ти е далеч, а никой от приятелите ти няма деца на кого можеш да се довериш ако не на експерт?

    Благодарна съм също и за специалните приспособления. Те изобщо не са задължителни и наистина трябва да се купуват ако установиш, че ти трябват. Не обаче знам как щях да изкарам първите месеци без помпата, когато едвам с държах очите отворени. Благодарение на нея можех да поспя малко повече. А и сега като се връщам на работа пак разчитам на помпата, за да не давам на човека АМ.
    Възглавницата за кърмене ми е от любимите артикули ever. Наистина е по-удобно да се кърми с нея, а предвид колко дълго може да продължи едно хранене просто трябва да ти е супер комфортно.
    Подложките също си ги харесвам, не ми беше приятно да ходя с лекьосани дрехи.

    Не съм някакъв побъркан консуматор, но ако се подхожда с разум и информираност допълнителните джаджи наистина могат да спестят неудобствата от кърменето и да остане чистото удоволствие.

  5. Yo, разбира се. Но – това е разликата между „може“ и „трябва“ 🙂 „Може“ много неща, при нужда, както сама пишеш – ако се налага. А масово младите родители са съветвани, че „трябва“, защото иначе […] (попълни със страх по свой избор).
    Твърде много са медикализирани и усложнени нещата – а те не са толкова сложни, нито би трябвало да бъдат.

  6. И на мен много ми хареса статията, а аз от своя страна също се присъединявам към казаното от Yo.
    Помпа за кърма се наложи да си купя 2 часа след прибирането ни от болницата у дома, защото с тази, която имах, не можах да изпомпя нищо, камо ли на ръка. Просто в началото произвеждам огромни количества, които ако не изцеждам, рискувам да си навлека солидни неприятности – за сведение в първите 3 седмици след раждането изцедих и замразих около 4 литра кърма…:)
    По същата причина се наложи да позлвам и подложки.
    Щастлива съм, че това беше всичко, което си купих, за да практикувам успешното кърмене!

  7. хубаво и вярно пишеш, Бу! Съдейки по себе си обаче, след едно раждане – горе-долу нормално протекло, не бих се решила второто да е у нас, било то и с „оборудван“ медицински екип. Просто твърде голям риск ми се струва – и за бебето. Опираме пак до избора…

  8. Съгласна съм с цялата статия. По-принцип адаптираните млека са измислени като допълнение за онези дечица, които не изсукват достатъчно майчина кърма и не наддават добре, а не като изцяло заместващи кърмата млека. И такива коментари от рода на „ако искаш кърми, ако не искаш – недей“ са ми абсолютно непонятни. А само около мен има толкова много майки, които съвсем съзнателно хранят децата си само с адаптирано мляко, макар да могат спокойно да кърмят. Ставайки майка всяка жена е длъжна да даде най-доброто от себе си за своето дете и адаптираното мляко съвсем не е най-доброто. Когато родих, майките, с които бях в една стая, веднага ми предложиха шишенце за малката с малко АМ, за да не стояла гладна, но аз твърдо отказах и до дни кърмата ми се регулира и бе напълно достатъчна за бебето. И така мами – кърмете 🙂

  9. Толкова навременно ми идва тази публикация 🙂
    Преди няколко дни научих, че имало нещо, наречено пробно кърмене, през което мерят бебето преди и след кърмене и така решават дали да му дават АМ. Още по-шокирана останах, четейки, че някаква майка си носила кърмата в лаборатория, за да и кажат дали е достатъчно хранителна – при това бебето и наддавало, но пък това била препоръката на педиатъра… Не можех да повярвам на очите си, докато четях! Изведнъж ми просветна защо разни познати ми разказват, че дохранват, защото нямат достатъчно кърма или защото млякото им не е достатъчно хранително – а преди се чудих от къде аджеба знаят тези неща, пък аз представа си нямам какъв е хранителния състав на моята кърма и броя напишкани памперси, за да се ориентирам дали на входа детето е получило необходимото му…
    Един от най-важните съвети, който може да се даде на една майка, е да не си взима везна, на която да мери бебето! Навсякъде пише, че тя трябва да се оповава на инстинктите си, но това е твърде общо и жените не разбират какво да направят. Просто да не купуват везни!

  10. Благодаря за статията, благодаря ви мами , много ми бяхте полезни! Аз като една бъдеща баба /чакаме първо внуче в началото на ноември / се информирам по тези въпроси и виждам, че нещата са се променили от 33 години насам. Харесва ми това връщане към природното , естественото. Вероятно моето кърмене е медиканизирано и нещо сбъркано. Моята майка е акушерка и съветите бяха постоянни . Направих мастит, въпреки помпичката, която имах. Детето ми сучеше мляко с кръв – толкова бяха разранени зърната ми и никакви мехлеми не ми помогнаха. И така до 4,5 месеца , когато започнахме да даваме прясно и кисело мляко и детето само се отказа от кърменето. Наистина всичко е много индивидуално, но аз направих за себе си извод – да бъда много внимателна със съветите към дъщеря ми ! Нека сама да усети и решава нещата около кърменето. Все пак мисля да взема поне силиконови предпазители за зърната и да не ги показвам докато няма належаща нужда . Колкото до лекарската помощ за раждането – то трябва да е в болница! Аз исках да родя нормално, всичко вървеше добре, докато в един момент тоновете на детето се влошиха. Оперираха ме по спешност и се оказа, че детето е имало увита около врата пъпна връв и при раждането е започнало да се задушава. Извадиха я синя, полузадушена. За това са болниците – за такива непредвидени обрати, когато трябва да се оперира на секундата.

  11. Хипотетично, ако този пост беше написан и ми беше попаднал преди 5 години, т.е. преди да имам дете, сигурно щях да го изгълтам цял и да питам за още. Чудесно звучи да се откажем от „медикализацията”, да погледнем навътре в себе си и да повярваме в благосконността на природата, която ни е дала всичко необходимо за да раждаме и да кърмим спонтанно, леко и без вмешателство на чужди хора.
    Сега имам известен собствен опит, който ме остави най-вече с извода, че добронамерените писания може повече да пречат, отколкото да помагат.
    Какво не ми харесва в твоя пост:
    1. Много е подвеждащо да представяш „естественото” раждане в домашни условия на като някаква идилия, противопоставена на „медикализираното” раждане в болница. Един вид, ние се отклонихме от правия път и загубихме вярата в себе си. Ражда се в болница, защото в болнични условия могат да се решат проблеми, които при домашни условия ще доведат до смъртта на родилката и/или детето. Тъпо е, че го казвам, защото трябва да е очевидно – едва ли има хора, които да не са чували от първа ръка за непредвидени усложнения при раждане (отделно тези, които са ги преживели). Може 95% (да кажем) от жените да раждат без усложнения, но останалите 5% да ги отпишем ли? Огромното мнозинство от жените по света, които не раждат в болници, просто нямат избор и не е честно спрямо тях да ги изтъкваш като „по-правилния” пример, защото трябва да благодарим на късмета си, че не сме на тяхно място.
    За да не съм голословна, прилагам линк към статия, която коментира обширно изследване на раждания в западните страни – http://www.sciencebasedmedicine.org/?p=6274#more-6274. Една от цитиранити констатации на изследването е, че над 1/3 от планираните раждания при домашни условия (за първо раждане) завършват в болница заради непредвидени усложнения.
    Не искам да кажа, че болничното раждане е перфектно, че лекарите и акушерките са ангели и не грешат и че няма известна доза институционализирано унижение за раждащите жени. Донякъде съм съгласна с теб – в смисъл, че не трябва да се подхожда към раждането със страх и чувство за безпомощност. Но да се поемат глупави рискове в името на някаква идеализирана представа за „естественото” като оптимално – ще ме извиняваш.
    2. Частта за кърменето ме обърка. Звучи все едно казваш, че разни самозвани специалисти узурпират кърменето като се опитват да го анализират, систематизират и обяснят, но само оплескват всичко. Първо, къде са тия специалисти? – ще ми се да бяха наоколо, когато започвах да кърмя. Така, както си ги описала, няма връзка с реалността – “проблем в горен десен квадрант на лявата гърда”, ха-ха. Второ, нали идеята е, че жените трябва да имат достъп до информация и подкрепа, за да кърмят по-успешно – как така сега тия специалисти се оказаха пречка, а не помощ? Да не би кърменето да е някякъв непознаваем процес, който може само със сърцето да се възприеме, не с главата? Без да подценявам силата на жените да се подкрепят една друга, ти по-добре от мен знаеш (съдейки по една закована тема в кърмаческия пофорум), че хората често дават акъл, без истинско разбиране за ситуацията на другата и като си мислят, че като при тях нещо е сработило, ще сработи при всеки. Пред тоя тип съвети аз лично предпочитам някой специалист, пък нека ми говори с термини.
    Извинявай, за дългия коментар. Без да подценявам теб и това, което правиш, читателките ти имат нужда от информация, а не от лозунги.

  12. Аз пък съм против механизацията и електронизацията на автомобилостроенето. Едно време поддържането на Москвича беше семейна дейност, а главата на семейството можеше сам да оправи карбуратора и ако иска цял ден да лежи под колата.
    Сега дори впръскването на гориво се прави от инжекциони, има електроника на спирачките и ремонтът на колата е в ръцете на специалисти. Хората питат механиците, вместо съседа, който има същия Москвич.
    Нищо, че сега колите са по-комфортни и безопасни. Аз пък искам мъжът ми да е покрит с масло и все да затяга гайки…

  13. И каква е точно връзката между автомобилостроенето, което винаги е било индустриално и механизирано (като такова е възникнало), и между кърменето, което успешно се прилага векове наред без лекарска помощ?

  14. Автомобилостроенето не винаги е било такова: първите коли са правени занаятчийски, докато Хенри Форд не измисля поточната линия. Много десетилетия по-късно пък са въведени някои стандарти за безопасност и започва надзор над дейността; в последните десетилетия колите стават прекалено сложни за лаиците. Но това е страничен факт.

    По-нестраничен факт: няма такова нещо като златно старо време. И едно време са баели да не спре кърмата, и едно време е имало проблеми, дойки, дохранване с животинско мляко.

    Но коментарът ми беше по-скоро насочен към идеята, че раждането също се медикализира. Там приликата с автомобилната индустрия е още по-голям. Просто израждането наистина е било занаятчийска дейност- като най-добрите са имали най-добри резултати. Да, но не всички са еднакво талантливи- затова през 19 и 20 век започват да се появяват стандарти (АПГАР тестът е един от тях). Затова и се препоръчва глупакоустойчивото секцио пред други по-редки, но по-майсторски техники, които не всеки може да ги знае.

    Аз лично предпочитам да живея в общество, където всички бебета са добре изхранени, където жените мрънкат за „unnecesareans“, а не реват за загубени бебета и никой не реве за тяхната загуба; както и в общество, което не нагъва сланина, защото е вкусна и никой лекар и учен не може да му каже копче, че била вредна, за да не го медикализира.

    Бу може и по-добре. Статията е пълна с fallacies.

  15. Да, а преди да има автомобили, хората векове наред са карали каруци. Това не значи, че каруцата е е правилният начин на придвижване, а не автомобилът. И да приключим с аналогиите, това, че векове наред жените са раждали у дома (а още по-преди в пещери), не отнема предимствата на раждането в болница. Това,

  16. Оппа, натиснах погрешен бутон…
    Последно изречение, това, че векове наред не е имало специалисти по кърмене и всякакви там други приспособления, не значи, че от тях няма полза.

  17. Стела, ако не вярвах, че от мен има полза, нямаше да се занимавам с това вече 6,5 години. Проблемът е защо изобщо се налага да има нужда и кому носи полза медикализацията и излишното усложняване на кърменето (освен на производителите на адаптирани млека)?

  18. Бу, това риторичен въпрос ли е? Защото ако не е, не мога да отговоря, мисля, че нящата са по-сложни. Донякъде разбирам гледната ти точка, че „медикализацията” и „излишното усложняване” не способстват за подходяща психологическа нагласа и пречат на кърменето да поеме естествения си ход. Кърменето, обаче, е свързано със съвсем обективни трудности, които нямат нищо общо с „медикализацията”, а просто са реалност. Така, както аз виждам нещата, „медикализацията” е един опит да се решат тези трудности със средствата на съвременната наука и медицина. Според теб този опит е напълно неуспешен и носи повече вреди, отколкото ползи, но аз не съм съгласна. За мене е явно, че „медикализацията” отговаря на нужда, която взаимопомощта между жените не е успяла да елиминира. Според мен възможността да споделиш опит с други кърмачки от една страна и „медикализацията” от друга са все начини да се търсят решения на кърмаческите проблеми (като никой от двата не е идеален) и не следва да се противопоставят.
    Честно казано, не искам да споря. Знам, че срещу моето мнение могат да се повдигнат всякакви аргументи, например, че съвременният изолиран начин на живот пречи на много жени да получат тази подкрепа от други жени, която в миналото е била лесно достъпна. Или че „медикализацията” е изцяло плод на бизнес интереси, а не на обективните нужди на жените. Тези неща вероятно имат значение, но според мен не са решаващите фактори. Аз казвам, нека не изпадаме в крайности – представянето на проблема в черно и бяло не помага за решаването му.
    Последно, искам да кажа нещо в защита на „медикализацията”. Доколкото имам представа за това какво се предлага на жените от страна на медицинската професия в подкрепа на кърменето, то е много малко и липсва добро научно разбиране за физиологията на кърменето. Лекари и прочие „специалисти” дават разнопосочни съвети, които не са по-обосновани от съветите, които можеш да получиш от кой да е. За сега „медикализацията” най-много да е направила една миниатюрна крачка напред. Но нали все отнякъде трябва да се започне, защо да я отписваме като безперспективна? Предвид успехите на съвременната медицина в други области, аз имам добри очаквания (или поне надежди) за „медикализацията”.

  19. Стела, медикализацията е факт. В масовата практика на т. нар. лични лекари бебето и майката са превърнати в обект. Бебето се мери прилежно и майката се критикува, ако то не се вмести в определени граници, считани за нормални. Съветите са стандартни, без да се взимат под внимание индивидуалните особености и нужди на конкретната двойка майка-бебе. Може в чужбина да не е така, но в България за съжаление това е действителността. За щастие, има и изключения.
    Много малко са случаите, когато реално се налага лекарска намеса с лекарства, операции, лекарски приоми, но при раждането, например, е масова практика да се слага система с окситоцин, вместо да се изчака раждането да започне от само себе си, прилага се епизиотомия, защото прекалено рано карат майката да напъва, да продължавам ли. Проблемът на съвременната медицина и в други отношения е да ни третират като пациенти, а не като човешки същества, с уважение към способностите на организма ни да се справя с нередностите. Струва ми се, че на това набляга и Бу в статията, не казва, както някои хора я разбират, че трябва да се върнем в Средните векове.

  20. ‘Лайк’-нах всички мнения на Стела, но ми се искаше да изкажа мнението си отделно. Бу, стилът ти на писане е много увлекателен, но конкретния пост представя нещата едностранчиво и повърхностно през погледа на жена, която изглежда не е имала никакви проблеми с процеса.

    Отделно от това, хората са различни: притежанието на помпа, кантар, и запаси от замразена кърма дават на някои жени психологично чувство за сигурност, ако върши работа, не виждам смисъл от цъкане с език по ‘излишната медикализация’. Всъщност, ако трябва да редуцираме статията до едно изречение какво трябва да е то?

  21. Аз пък никога не съм имала съмнение, че ще кърмя, но кърменето за мен се оказа едно от най-трудните неща, които съм правила, с никой около мен да ме посъветва и постоянното мрънкане на мъжа ми да дадем АМ, почти се бях отказала. За щастие се преборих и кърмя успешно вече 3 месеца , надявам се да изкарам поне година 🙂

  22. @ Лени,
    аз не само съм имала най-разнообразни проблеми с кърменето, но и работата ми е точно такава – буквално 🙂 От седем години общувам, подкрепям и давам информация на кърмещи майки като акредитиран Ла Лече Лига лидер, а от миналата година съм сертифициран консултант по лактация към международния борд, IBCLC. Особено в светлината на последния факт някой дори би казал, че е в мой интерес жените да имат проблеми с кърменето, все пак често IBCLC с това си изкарват хляба… Но не.
    Напротив. Аз продължавам все така твърдо да вярвам, точно както в зората на майчинството си още с първото си дете, че кърменето е нормалния процес, който човек трябва да следва, с малко повече доверие на инстинктите си, на вътрешното си чувство кое е вярно, с малко подкрепа от приятели и достатъчно информация.
    Аз безкрайно не съм съгласна, че кърменето е сложно, че за него трябват куп специалисти, които да ти кажат как именно трябва да стане (нищо, че това върша, както казах); не смятам, че за нещо толкова нормално и ежедневно трябва да се използват сложни термини; не мисля, че някой изобщо печели от това, да отнеме кърменето от майките и да го пренесе в болниците и лекарските кабинети (освен компаниите за адаптирани млека). Всичко това може и много да привлича в днешния технологизиран свят, пълен с термини и диагнози, където за всяко „апчих“ има три обяснения, подкрепени с десет изследвания, но е ненужно, объркващо и подвеждащо.
    И не на последно място, изиграва изключително лоша шега – на тези, които се увличат да медикализират естественото хранене, дори да е в желанието им да помогнат на майките – защото така то изглежда още по-сложно, трудоемко, явно човек не може да се справи сам и има нужда някой да го „управлява“, вместо просто приятелска подкрепа и получаване на информация… така жените вместо да добият ново усещане за силите и възможностите си, като износят, родят и изхранят детето си, губят вяра в себе си, в способностите си да се грижат за собствените си деца. А това никога не може да е добро.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s