Родителство на втора скорост

Бързо, бързо, бързо! Урокът по английски, курсовете по моделиране, не забравяй часа по плуване! Детето вече стана четири и половина и още не си го записала на пиано? Не те ли притеснява, че няма да развие заложбите си и така няма да е конкурентноспособно някой ден? Ето, виж Гошко на съседите – понеделник и сряда е на английски, вторник и четвъртък на плуване, петък ходи на солфеж, а в събота тренира бойни изкуства. Без съмнение дарбите му ще са всестранно развити. А когато порасне и стане на възраст между 25 и 38, ще може спокойно да изпадне в пълноценна криза на “средната” възраст, която няма да е никаква криза, а просто едно неизживяно детство.

Банално обяснение ли давам на всички модерни проблеми, свързващи се със стрес и емоционално претоварване? Вероятно. Но все пак, аз предпочитам да съм родител на втора скорост, вместо на пета.

Такива като мен има много – ‘безгрижни’ и ‘безотговорни’ родители, които предпочитат детето им да бъде, ами, дете, а не дребна възрастна леличка, която ходи в първи клас.

Защо някой съзнателно ще рискува да подкопае шансовете на детето си да израсне като всестранно развита човешка единица, която умее много неща, от оперно пеене до игра на голф? Оказва се, че изследванията са на друго мнение: ревю от Томас Кейн показва, че тестовете на децата, посещавали такива активности в течение на година, не се повлияват съществено. Е, питам ви, защо тогава да губя моето време и това на децата си, като ги товаря с толкова неща, вместо просто да ги пусна да потичат в парка? Ако наистина допълнителното физическо и умствено натоварване не прави от децата ни бъдещи гении, нужно ли е да ги притискаме все повече и повече и да искаме да постигат нови, по-добри, по-високи резултати постоянно?

Светът ни е ужасно забързан. Искам да отслабна, веднага. Искам да проговоря чужд език, с минимални усилия и в най-кратък срок. Искам да намеря идеалния партньор, сега. Искам да се издигна в кариерата без да чакам. Искам, искам, искам… всичко – за вчера.

Този модел на поведение предаваме и на децата си. Искам нова играчка, сега. Искам да отидем на море, веднага. Искам да се науча да карам ролери – днес. Искам, искам, искам… всичко! Не може да не сте забелязали колко по-консуматорски настроени са днешните деца. Затрупани от играчки, които да ги накарат да се занимават повече сами и да отнемат по-малко време на родителите, които са твърде заети, за да се включат в игра. Залепени пред екраните на телевизори и компютри, където биват засипвани с реклами на най-новите, най-страхотните играчки, които, мамо, ама наистина много искам, толкова са хубави, купи ми ги, моля те, а после отлежават с месеци и години по шкафовете, докато не ги засилите към боклука с яд, ей, колко играчки има и пак ми седи на главата, а ние едно време имахме толкова малко играчки и си играехме така добре!

Разбира се, всяка крушка си има опашка. Така, както децата се поддават на рекламни послания, се поддават и възрастните, колкото и да се самоубеждават, че на тях тия не им минават. Така в домът ви заедно с новороденото бебе влиза малка плюшена овца, която издава четири природни звука, сред които биенето на майчиното сърце, за да успокои бебето и да му помогне да спи само – защото кой би предположил, че преди изобретяването на плюшените овце е било достатъчно да майката да гушне бебето си и то да чува биенето на нейното сърце, какъвто всъщност е замисълът на природата за неговото оцеляване и оптимално развитие?

Така в семействата се заселват най-страхотните играчки, често – на цели свързани серии, които също да закупите, развиващи логическата мисъл и координация на детето  (е, малко солено лягат, но за детето сме готови на всичко!);  същите тези страхотни играчки са с ограничен набор предварително зададени функции и програми, които може да развиват някои умения, но никак не способстват за развитието на въображението и живия ум на растящото дете. Естествената склонност на детето е да си измисля и да създава света около себе си – то може без всякакви скъпи играчки да се забавлява с прости предмети и неща и така да си прави най-веселите игри, защото те излизат от неговото въображение, а не са предварително определени от друг. Не казвам, разбира се, да не купуваме на децата играчки. Аз самата също купувам, включително от тези специалните, развиващите. А после седя и гледам умно как детето ми, очевидно по-интелигентно от мен, зарязва обучаващия лаптоп, който говори на три езика, строява празни пластмасови шишета и в продължение на час играе съсредоточено и весело (като пътьом измисля нов език, който само тя и шишетата говорят). Дали точно в липсата на много играчи се се крие причината за нашите весели игри едно време – защото нямахме толкова вещи, но въображението ни работеше активно?

Сега имаме вече няколко поколения деца, отглеждани от телевизорите, вечната и достъпна бавачка, която е винаги насреща и услужливо ‘занимава’ децата, докато ние сме заети. Следва я неотлъчно следващия най-добър приятел на детето – домашният компютър. Покрай другото, агресивно им биват предлагани всякакви нечувани и свръхнеобходими и играчки, но в крайна сметка – получаваме деца, които са толкова свикнали някой или нешо да ги занимава с готови забавления, че оставени на себе си, не знаят какво да правят, бързо им доскучава и просто не умеят да играят. Какво ли ще стане, ако нямахме телевизори и компютри? Дали децата ни ще растат по-будни, живи и активни, когато бъдат принудени да използват въображението си, за да си осигурят забавлението сами?

‘Ще запишеш ли дъщеря си на тенис’, ме попита една позната. Не, казах, мисля, че не й е време още. ‘О, тенисът е много аристократичен спорт!’, хвали го познатата ми. ‘В него се движат определени кръгове хора. Ето, на едикоиси дъщерята играеше тенис и се запозна и се ожени за културното аташе на Франция!’ Изумявам се – затова ли да я запиша на тенис, питам, за да й осигуря добър брак след двадесет години?! Нямам предвид да зарежем децата си и да не се стараем да поощрим и развием заложбите им, разбира се, това би било глупаво. Но какво ще стане, ако вместо да затрупваме детето с нови и нови активности, каквито ние сме сметнали, че могат да са му нужни в бъдеще, не заложим на неща, които наистина ги интересуват и които могат да се учат и под формата на игра? Наистина, не е толкова страшно човек да поиграе с децата, а за тях е страшно приятно да правят нещо заедно с родителите си.

Да бъдеш родител на втора скорост не означава да не ти пука за децата ти, нито пък че си се предал и не искаш да се занимаваш с тях (и предполагаемо, да ги правиш усъвършенствани твои копия). Напротив – това значи родителят просто да не се впряга излишно, да не се пренавива в старанието си да ги възпита по възможно най-страхотния, успешен и безотказен начин. Значи просто да се отпусне и да се наслаждава на живота, заедно с децата. Да им даде свобода да изследват, да правят неща, да откриват света със свой собствен темп и по свой начин – докато самия родител също има време за себе си, защото и възрастните имат нужда да откриват и опознават света, редом до децата.

Има толкова много неща, които човек може да прави по лесния начин – и много от тях са достъпни, лесни и не на последно място – безплатни. Да направи разходка в природата, или в парка, или – в задния си двор. Да организира специална експедиция, ако не за откриване на Северния полюс, то за нещо не по-малко значимо, например за кестени през есента. Да напали лагерен огън (желателно на място, предназначено за това). Да нощува на палатка, даже ако палатката е разпъната чисто и просто на терасата. Вместо да пусне поредното детско на детето, да седне и да гледа заедно с него, като по този начин даде нов поглед и коментар върху излъчваната програма, както и, разбира се, просто усещането за съпричастност и правене на нещо заедно. И още, и още… има стотици начини да се забавляваме с децата си, докато едновременно с това ги възпитаваме и учим.

И не, ‘нямам време’ не може да е извинение. Ако сега няма време, кога? Когато децата наистина престанат да са деца, ние се пенсионираме и внезапно започнем да разполагаме с безкрайни свободни часове всеки ден? Не е ли по-лесно и по-благотворно за всички, ако вместо това отделяме всеки ден по малко от това скъпоценно наше време, за да го дадем там, където най-много има нужда – в повече внимание и грижа за децата ни?

Дали превключването на втора скорост не само по отношение на родителския ни стил, но и цялостния ни начин на живот, няма да се отрази внезапно добре на всички ни? Ако вместо постоянно забързаното си ежедневие допуснем луксът на нищоправенето поне от време на време, редуващ се с радостта от времето, посветено на каузата „и аз съм човек”? Дали няма да е полезно и за нас да спрем телевизорите, да изключим компютрите и телефоните си, да хванем домочадието за ръка и да избягаме поне за малко от високите изисквания на тъй наречената цивилизация?

Докато пиша това, се сещам как вчера с голямото дете си направихме заешки уши от картон, нарисувахме си заешки муцуни и изтърчахме на улицата с писъци ‘Откриха сезона, откриха сезона!’, следвани от баща ми с ловджийска шапка и незаредена въздушна пушка. Дали съседите са помислили, че това е странно? Вероятно. Дали се забавлявахме много и от душа? Можете да се обзаложите.

Искрено ваша,

Бу, за сп. ‘Жената Днес’, 2010

Advertisements

10 responses to “Родителство на втора скорост

  1. Много добре си го написала! Нещо, за което в последно време си мисля често, но го оставям неизказано…

  2. Най-после! Давай пуканките и да гледаме Снежанка и джуджаците…

  3. Их, че хубаво…Всеки път, когато си позволя да си помисля „Нямам време“ се сещам за Cats in the Cradle на Ugly Kid Joe и изведнъж… всичко друго освен времето за децата ми изчезва…

  4. Точно така съм намислила да отглеждам дъщеря си, Бу 🙂 Браво за хубавата статия!
    Аз пожелавам на всички родители, които ще прочетат написаното от теб да си спомнят своето детство и да помислят дали това на децата им е и на половина толкова хубаво, колкото е било тяхното…

  5. Ралица Русева

    Страхотно – все повече се хващам, как НИЩОПРАВЕНЕТО е изкуство и как мога да го овладея само благодарение на малкия си син, вместо непрекъснато да тичам да свърша нещо „важно“…например снощи, когато той откри чудото на различните материи, докосвайки едно по едно парчетата от зимната ми покривка на леглото (правена от баба ми – тип пачуърк) и как му обяснявах пак и пак кое какво е:) Прекрасно е да си умерено амбициозен родител! А определно да съм родител на „втора скорост“ е моя начин:)

  6. http://krokotak.com
    А ето и малко за онези родители с по-малко въображение – може да е от помощ 🙂

  7. Чудесно казано 🙂

  8. Споделям написаното – аз самия имам две деца и мисля че няма нищо по развиващо въображението от скуката. Затова и не им се разрешава да гледат телевизия, а компщтъра е ограничен до половин час на ден.

  9. Много хубава статия, Бу! Наистина, много вярно! Мисля си обаче, можем ли да живеем на бавни обороти в забързан свят?

    Иначе, големият ми син е от онези, които ходят на английски и тенис 🙂 (хаха, дано след 20 години френското аташе има дъщеря, а не син). Не държа на резултати и да е по-добър – целта е да спортува, да учи, да се адаптира в различна среда, да среща нови лица. У дома играем много заедно, правим заедно много неща, но също така гледа и ТВ, играе и на видео игри (понякога го правим заедно и това :)).

    Някак колкото повече си мисля по темата, толкова повече се убеждавам, че трябва да има баланс между носталгията по нашето детство и света на нашите деца, който със сигурност е различен 🙂

  10. Хубаво. Хем съм съгласна, хем не.
    Мноого е различно днес. Те са родени във времето на технологиите. И както каза неотдавна Жюстин – това е техният живот. Искам да съм бавна, но просто вече скоростта е друга. Затова и децата са бързи. Но на мен ми харесва 🙂
    И не си усложнявам живота с тенис. Да видим какъв ще е резултатът.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s