Истината за майчинството

*крада най-нахално заглавието от мама Меми, защото е толкова точно.

Хората имат какви ли не мечти. За живота си, за бъдещи планове, за големи постижения… и аз имам такива. Но повечето ми мечти са малки и ежедневни. Например – мечтата да се изкъпя. Ама не просто да се изкъпя на тъгъдък, докато стресирано се питам дали съм се вместила в две минути и дали ще успея да се облека, или дори дали ще мога да се подсуша, преди бебето да се е събудило и разревало.

Не. Мечтая за истинско, разточително, неограничено във времето къпане, когато мога да стоя под душа, докато между пръстите ми пораснат жабешки ципи, а на гърба ми се появят хриле. Къпане, което да продължи толкова много, че всички да питат „да не потъна?“ Да мога да бълбукам под струята, докато на Топлофикация им свърши топлата вода в централното подаване. Да се мия, плакна, мажа, търкам, докато всички бутилки и шишенца в банята се изпразнят. Да седя толкова дълго, че от натрупаната пара да нямам нужда от сауна. Да мога после без бързане да се наглася, подсуша, реша, мажа. Ей така искам да се изкъпя.

Разбира се, има вариант да се къпя и когато у дома има други хора, които да гледат бебето в това време, но бедата е там, че имам и още куп неща, които също искам да свърша, без непременно да държа бебе в ръцете си… така че, с надеждата, че ще успея поне този път да взема душ на спокойствие, приспивам бебето (отново) и се измъквам на пръсти. Много, много тихо се вмъквам в банята и много, много тихо, като се опитвам да не траквам, тропвам и издавам какъвто и да е шум, затварям вратата и с облекчение пускам водата. Точно след като се намокрям, естествено, чувам жалният й вой отвън. За съжаление ми се е паднало бебе, което също като майка си спи суперлеко и се събужда дори от мисъл за шум, ако ме няма в стаята (когато съм там, може и да спи при леки шумове). Първо се събужда, оглежда се и ако не ме види, се нажалява и започва да се оплаква на висок глас, лазейки из къщата. После, ако открие къде съм се затворила без нея (например, банята или тоалетната), застава отпред и започва искрено и сърцераздирателно да нарежда, ронейки сълзи, защото все още не може да си представи, че някой би могъл да иска да отиде някъде сам, без нея…

Принуждавам се да отворя вратата, за да ме види и да се успокои, че не съм изчезнала и й говоря успокоително или леко с повишен тон, като се опитва около десетина пъти да нашляпа вътре. Мразя да се къпя на отворена врата, точно както мразя още от голямото дете да ползвам тоалетната така. Обаче нямам избор. Вариантите са или това, или излизане от банята веднага, защото вариантът, в който аз се къпя на затворена врата, докато бебето плаче истерично отвън, не стои под въпрос. Успявам да се изкъпя донякъде, но хем ми е студено, хем не смея да си вкарам главата под душа, защото дебна Ръкавичка да не залази по мокрото. Накрая се предавам тотално. Пълня леген с топла вода, събличам бебето и го цопвам вътре, за да мога поне да се доизкъпя на относително спокойствие. Тя е доволна, аз – не твърде, но пита ли ме някой.

Толкова по въпроса за мечтаната и предвкусвана от мен баня. Изкъпваме се, увивам и двете ни в хавлии, отнасям Ръкавичка в спалнята, където тя за благодарност веднага се изпишква на леглото.

изображение copyright (c) 123RF Stock Photos

Advertisements

29 responses to “Истината за майчинството

  1. Колко познато ми звучи:) Аз имам още една велика мечта – да се нахраня веднъж без някой ревящ да ми виси на едната ръка 😉

  2. Ох, Бу :))) Вече мога да си позволя да ми е смешно, все пак децата са на 8 🙂 Но сега си го представи това х2.
    Децата са си предизвикателство, от сериозните!

  3. :)))) Да не ви отчайвам,но след време мечтите ви ще се увеличат доста повече и ще си казвате „Ей,колко хубаво беше само като ревяха“ 😉

    п.п.аз май ще трябва да си купувам и пожарогасител за вкъщи….;)

    Въпреки всичко,няма нищо по-хубаво от децата!!!! 😀

  4. На пръсти се броят пътите, в които съм се къпала сама за последните 11 години :))) Още с баткото бях установила, че единствения начин къпането да продължи поне толкова дълго, че да успея да си измия и зъбите, и косата, е да се къпя заедно с детето и съответно примирено свикнах. И тъкмо когато той стана вече големичък да се къпе с майка си и се научи да се къпе сам, се роди дребната.

    Сега дотолкова на автоматик ги правя тези неща, че дори когато се случи да се къпя сама (все по-често, все пак дребната наближава 6г…), по навик взимам и слагам паста на две четки и се обръщам да подам едната… добре поне, че се усещам преди да добавя с обичайния си тон „Зъбите!“ (или поне преди да го кажа на глас).

    Дразнещото в цялата работа е, че дребната чудесно се къпе сама от 4г и си мие дори косата сама с шампоан – но не иска да седи сама в банята, малката гад! Пък и май в повечето случаи ми доставя известно удоволствие да си водим беседи аз под душа, тя в легена… измисля страхотни щуротии 🙂

  5. И аз си имам мечта . Да изкъпя децата , да ги сложа в леглото , те да заспят на секундата и аз спокойно да изляза от стаята . После да седнем спокойно с баща им , да си поговорим , позяпаме ТВ . За съжаление обичайно вечерта протича по друг начин – спор кой от двамата първи да се изкъпе , после гонене из къщи да ги съблека и вкарам в банята , после рев , щото не искат да излязат от банята , бягане голи , за да не им облека пижамата , спор кои приказки да прочетем , пазарене 2 – 3 или повече приказки да са и накрая , разбира се , аз заспивам полулегнала , с дрехите , с немити зъби , докато те решат кой на кое легло и в каква посока да спи. ЕХ , мечти…

  6. Невероятно, но и аз имам същата мечта! Все пак не мога да се оплача съвсем, поне се къпя сама, макар и за три минути по часовник. Това е благодарение на таткото, с когото винаги къпем заедно малката, после той я взима за подсушаване, мазане с лосион и масаж, докато аз се изкъпя и пристигна точно навреме за слагането на памперса и обличането!

  7. А когато съкровищата станат две настъпва истинска веселба!
    „Махнииии гооооо! Олигави ми клавиатуратааа!“
    „Аууу – ухапа ме!“
    или още по-лошо:
    „Защо не сте ползвали презерватив!?“
    🙂
    А моята мечта е да изгледам поне един филм от край до край.
    🙂
    Като си помисля, че преди проблемите ми бяха как да спестя пари за памперси 🙂

  8. Дааа, май са така нещата… И аз си имам всеки ден такива мечти, но въпреки, че мчлкия е на 2 месеца, а каката на 3 години, не спирам да мечтая за трето! А като си представя колко жени мечтаят да имат нашите мечти…

  9. Един практичен съвет. Ако бебето се събужда от леките шумове – купете си машина за бял шум и я сложете там където бебето спи – гаранция събужда се по-рядко:) И всички други звуци, като къпане, миене на зъби, т.н. не се чуват. Аз бях ужасно скептична в началото, а сега не мога да и се нарадвам:)

  10. или подобно на машината за бял шум – пусни прахосмукачката. Малкият оня ден спа 2 часа докато аз чистих с прахосмукачката. Като свърших да чистя и се събуди веднага. 😆 А мечтите за къпане и ядене без „помощ“ от бебето май са доста популярни и ме карат да се чувствам по-добре, почти нормалнаи подобно на машината за бял шум – пусни

  11. За съжаление това с белия шум работи повече при по-малки бебета. Иначе всичко става – и аспиратор, и по-силно бучащ компютър… Но въпреки че и при Ръкавичка все още работи белият шум понякога, тя често се изхитря да се събуди, защото просто мен ме няма в стаята, дори нищо да не съм правила преди това, а само да съм седяла тихо. Има някакви вградени локатори за прихващане на майки.

  12. Май всички бебета имат такива локатори! Винаги съм се изумявала как разбира, че ме няма, при положение че съм се измъкнала така тихо, че дори прилеп не би ме усетил :))

  13. оставяй близо до нея някаква дреха, която да мирише на теб, децата прихващат и мириса на майките.

  14. Цялата купчина коментари + публикацията само ме убеждават в правотата на намерението ми да не пускам деца в леглото на мама. Това след някакви си стотина години, като измислят как сама да се заплодя 🙂
    Децата, че и бебетата, трябва да знаят кои територии са на родителите и трябва да ги уважават. Не говоря вятър приказки, била съм детегледачка, племенник си имам, имам и примери за обратното.
    Нека си поплаче, да се научи, че имам нужда да съм жена и че аз командвам парада. Божката беше примерно на две, когато го строявах да стои сам в тоалетната и си умираше от кеф да ме извика и да ми каже, че е готов. Съответно уважава и моето желание да си стоя там сама.

  15. Мечти, мечти! А пред мен стои и още една пречка – крайно недостатъчен 80 литров бойлер 😛

  16. Светлина, аз нямам грам съмнение, че мястото на малките деца е до родителите им през първите години. Многобройните проучвания през последните години, както и хилядолетният опит в отглеждането на деца потвърждават мнението ми 😉 Методите на Cry-It-Out са крайно неприемливи за мен, въпреки че безспорно си имат поддръжници, както и други неприемливи за мен практики.
    А в случая не съм го написала, защото и няма особено отношение, но действието се развива през деня, в дневната, където Ръкавичка уж спеше дневен сън в бебешкия шезлонг до моето бюро 😀

  17. Сещам се за „Като гореща вода за шоколад“ и за момичето, което по същата традиция трябваше завинаги да остане до майка си.
    И се сещам и за това как преди десет минути си спечелих колело – един наш… клиент много се радва на начина, по който мога да се възползвам от всичко, с което разполагам. Не знам как да го обясня… впечатли се от това, че намирам как да постигна нещо без да търся допълнителна помощ. Което си е естествено продължение на явлението Светлина сама си прави легло на куклата, Светлина спи в отделна стая и сама си размества мебелите, Светлина е кака на 2 годинки и си играе самичка, защото мама е заета.

  18. „Като гореща вода за шоколад“ беше една много хубаво написана, и едновременно с това, разказваща много некрасива история книга…
    Сигурна съм, че не това си имала предвид, но малко тъжно ми прозвуча втората част на поста ти.

  19. Оставих го в кошарата да си играе и отивам да се къпя.

  20. @ Светлина: за да се научи нещо, човек трябва да е готов да го научи. Някои деца, обаче, биват насилвани да научават неща, за които не са узрели. Това, както всяко друго нещо, си има цена.

  21. Браво :))))Току що описа моят опит да се изкъпя….

  22. Хе…хе…,все едно аз съм го писала това! :-)))

  23. Аз пък съм на етап мнооого да се кефя да се къпем заедно и да си мажем косите с балсами и т.н…

  24. Дааааамм…
    (как хубаво обличаш живота в думи 🙂

  25. Къпането лесно…опитайте се да седнете да рисувате. Трябваше да сменя маслените бои с акрилни. Не миришат, но и не се перат от бебешките дрешки и съхнат за секунди. Голяма работа- и на двамата ни е забавно.
    Нищо, след някоя и друга година ще получи боички и занимавки. Но наистина търся начини да ми се махне от главата. Хубавото е, че както са залепени, така някой ден сами се отлепват.

  26. Преди малко хапна малко боя. Мисля, че няма да повтори- не му хареса…

  27. И аз свикнах да се къпя на отворена врата, не ме гледа, играе си в стаята и е спокойна, че знае къде съм, а и не проявява интерес да идва при мен:)) Мога да се къпя колкото искам дълго. Но пък ние имаме проблем с нашето картофче – плаче като я къпем, т.е, когато мием косата, на две и половина е и от почти половин година почна тази истерия. Не излиза от ваната, ако не мием косата, но ако мием косата… уф! Не знам какво да направим. Баща й ме обвинява, че я тормозя, но няма начин, трябва да измием косата. А тя спира моментално да реве истерично в момента, в който спрем да поливаме главата. Ще мине ли скоро този ужас!

  28. Pingback: 7 неща, които да правиш, докато кърмиш « Царството на Бу

  29. Пипилотке, не се оплаквай от бойлера, плащаш най-евтиното парно в София точно заради бойлера 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s