Кърмене над две години – споделено от майка

Pictured is April Hunter with her two children Iona  and Judah.  Picture: Wesley Webster
Ейприл Хънтър с двете й деца, Иона и Джуда.
Снимка
: Wesley Webster

Малко хора не биха се съгласили, че кърмите бебето е идеалният старт в живота. Но какво, ако не искате да спрете, когато бебето ви стане малко дете? Катрин Бал говори с две майки, които вярват, че гърдата е все още най-доброто дори когато детето ви е над две години.

Дъщерята на Ейприл Хънтър, Иона, празнува четири години следващия месец.

Но тя все още щастливо суче заедно с по-малкия си брат Джуда, на една година.

Ейприл, която е домакиня, си поставила за цел да кърми Иона до първия й рожден ден. Но щом дъщеря й се родила, тя научила за препоръките на Световната Здравна Организация (СЗО), че децата трябва да получават кърма през първите две години от живота си.

Тя казва, „Тогава две години станаха целта, но след това просто продължих. Когато Иона беше на 13 месеца, отидохме в Южна Африка за една година и по времето, когато навърши две, се приготвяхме да се върнем в Англия.

„След това забременях и много неща се променяха наведнъж. Чувствах, че е важно да бъда едно стабилно присъствие в живота й и да продължа да кърмя.“

Ейприл мислела, че Иона може да се самоотбие естествено, докато е бременна, но тя не го направила.

31-годишната жена, която живее в Конгълтън, казва: „За нея беше важно, че съм там и все още я кърмех за приспиване. Изглежда не я притесняваше, че млякото ми се променяше, за да се подготви за новото бебе.“

„Тя говореше за това и казваше, че има вкус на бонбони или кексчета. Беше много мило.“

Ейприл получила съвет закърмене по време на бременност и кърмене в тандем – кърмене на повече от едно дете – от Ла Лече Лига.

Тя казва: „Кърменето в тандем е необичайно, не го виждате всеки ден и като посещавах Ла Лече Лига, ми помогна да се подготвя. Обясних на Иона, че ще трябва да дели, когато Джуда се роди.“

„Първите няколко седмици след раждането на Джуда бяха малко трудни, не толкова заради кърменето в тандем, но заради нейните чувства на тревога заради новото братче. Тя внезапно искаше да суче много повече, но скоро се върна на нормалния ритъм – да суче сутрин и вечер и може би веднъж дневно.“

И когато Джуда пораснал, всъщност той бил този, който не искал да дели млякото си с голямата си сестра.

Ейприл казва: „Той я рита и я бута.“

Но да кърмиш две деца едновременно има някои предимства за Ейприл. Тя не трябва да се тревожи за увеличаване на кърмата си, тъй като вече произвежда предостатъчно, или за препълване – когато гърдите са „на камък“ – тъй като ако произведе твърде много мляко, знае, че има малко дете, охотно готово да ги изпие.

Сега Иона основно суче нощем, когато слуша приказката си за лека нощ.

Real life: Is breast feeding really best when your child is 4?

Ейприл казва: „Това е все още важно за нея. Питах я ‘кога искаш да спреш?’ и тя каза, ‘когато съм на пет.’ Някои от приятелите ми казват, защо все още я кърмиш? Но това е чудесна част от взаимоотношенията ни, която все така присъства.“

И тя казва, че е щастлива, че съпругът и Джон, мениджър, подкрепя решението й да продължи да кърми.

Тя казва: „Той не е бил кърмен, затова цялото това нещо с кърменето за него беше необичайно. Но можеше да види, че е истинска ценност, тъй като кърменето наистина помага, когато минат годинката – помага с тръшканията и със синините и паданията.

„Понякога хората виждат кърменето като нещо героично, но аз гледам на него като на инструмент, който ми помогна като родител.“

Превод Бу, оригинал

26 responses to “Кърмене над две години – споделено от майка

  1. това като положителен или като отрицателен пример го привеждаш?

    вече си официално сертифициран експерт, не можеш да се измъкваш без да даваш собствено мнение🙂

  2. …“Ейприл, която е домакиня“…

    Ето разковничето.

    Проблемът не е, че някакви домакини кърмят неограничено. Проблемът е, когато такива статии се използват за guilt trip на жени, които биха били продуктивни в други области.

    Иначе стратегията работи- аз съм от жените, които без guilt trip нямаше да кърмят толкова дълго. Вече не е и по желание- една от мръсните тайни е, че отказването не е лесно.

    Относно СЗО…еми има разлика дали гладуващо африканче ще суче две години или западняче ще се глези до четири. Май в първия случай СЗО е много права. Вторият случай е 95 процента guilt trip.

  3. Longanlon, как може кърменето да е отрицателен пример?
    За мен, макар да е малко вероятно да кърмя повече в живота си, такива статии са много полезни. Не мога да не призная, че ми показват различието в начина ми на мислене. Давам си сметка, колко много информация за това съм приемала на готово, без да разсъждавам върху нея.

  4. hbeeva, Ейприл е SAHM, Stay at home mom – логично с едногодишно дете, каквото и да привеждаш като доводи😉 Съвсем не смятам, че това е разковничето за дълго кърмене, нито че това е имала предвид майката или авторката на статията.
    Просто терминът SAHM е непреводим на български адекватно, избрах най-близкото като смисъл, въпреки че значението, което носи, явно не е удачно.
    Аз не съм била SAHM след изтичане на майчинството, но пак съм кърмила дълго, и то без никакво чувство на вина🙂

    Longanlon, това е положителен пример🙂 Не само заради всякакви там препоръки. Човешкото бебе и човешкото дете са по същество бозайници и примати, освен „венец на природата“, последното – с малко късмет. Различни изследвания сред другите висши примати, сравняващи степента на физическо и емоционално развитие показват, че повечето примати кърмят до смяна на млечните зъби, плюс/минус. При хората няма такава ясно очертана граница, в повечето случаи се приема, че всичко между 1,5 и 4,5 е „обичайно“, а до 6-7 – „нормално“, вкл. от антропологична гледна точка.

  5. Домакиня в смисъл- в САЩ имат малък проблем с майчинството, тоест няма такова. Което ме навежда на мисълта, че се иска много повече героизъм да си работеща американка и да постигнеш дълго кърмене. Това включва използването на помпа за кърма- вселенска гадост…А някои жени избират да са SAHM- да напуснат работа, за да си гледат децата години наред.

    Чувството за вина- казах, че е само при мен и че отчасти ефектът му е позитивен. Явно въпреки сравнително дългия период не можах да харесам кърменето, дори да си представям да стигна до двегодишна възраст.

    Обаче като се каже breast is best…все едно заради егоизма си не правя най-доброто, а нещо малко по-некачествено за детето си.

    И още не мога да разбера- каква е гледната точка: гърдата най-доброто ли е или е нормата…въпрос на думи и философия, но накрая се стига пак до чувството за вина у майката…

  6. hbeeva, казваш „Проблемът е, когато такива статии се използват за guilt trip на жени, които биха били продуктивни в други области „. Аз не разбирам много защо мислиш ,че дълго кърмене изключва продуктивност в други области? Все още кърмя синът си (почти на 2 г) и работя на пълен работен ден откато той е на 1, при това съвсем продуктивно. Не бих казала, че нямам и ред други хобита. Продължителното кърмене не отнема на майката 24 часа в денонощието, то е между другото, независимо от ширещото се мнение, че кърмещата майка прави само това. А гледната точка за кърменето, с която ти имаш явно проблем, отразява един неоспорим научен факт – кърмата наистина е най-добрата храна за бебетата и дали това предизвиква чувство за вина или не, не е проблем на научните факти или на отразяващите ги в мнението си хора. Това, че една майка не е успяла да кърми или не е кърмила толкова дълго колкото е искала, обикновено е проблем на това, че не е имало кой да и даде достатъчно и правилна информация и не е имала нужната подкрепа. Обикновено вината не е в майките, а във външни, не зависещи от тях фактори. А ако една майка съзнателно и информирано е избрала да не кърми по някакви причини, не виждам защо ще изпитва чувство за вина.

  7. Външните фактори не са аргумент за много майки- въпреки това те се чувстват някак си провалени. Говоря от виждането си как аз бих се чувствала. Освен това му стига на човек да прегледа секцията „кои сме ние“ във форума за хранене с адаптирани млека в БГ-Мама. Повечето мнения издават някакво чувство за личен провал. Добавете към това факта, че кърменето и афинитета към него се срещат при по-образованите, по-амбициозни жени, за които провалът не е бил опция до момента.

    Danyela, казваш, че работиш, откакто детето е било на една година. А дотогава? Кажи честно, би ли се справила без тази една година отпуск? Би ли издържала на ежедневно цедене на количества, необходими за изключително хранене на бебе в първите шест месеца? Според мен малко жени биха издържали. Затова дългото кърмене (след годината става много лесно, защото за детето става още по-забавно и пристрастяващо) би било много по-лесно, ако жената си е вкъщи. Затова и страни като Великобритания, в които се пропагандира по-дългото кърмене, паралелно с това увеличават отпуска по майчинство.

    Оттам нататък ми е ясно, че не отнема 24 часа- пределно ясно ми е колко точно ми отнема на денонощие кърменето на 18-месечния синковец.

    Колкото до научните факти…темата е дискутирана много пъти- дали наистина ползите са толкова огромни за децата от развитите страни или е въпрос на „white privilege“. Да, ползи и то много и безспорни има, така че бих набила канчето на жена, която се дърпа да се пробва поне- но по някое време малко се прекалява с информацията и поднасянето й.

    А колкото и съзнателен да е изборът- всяка майка се чуди дали прави най-доброто, дали не е направила фатална грешка. Като отвори някой сайт- вижда, че май-май я е направила…А много от кърмаческата пропаганда се случва именно на гърба на тия жени. Имало я е още в древен Рим, където жените са смятани за неморални, ако не са добри майки. Имало я е и миналия век, когато е станало модерно да не се кърми- отново тия гадни неморални феминистки…

    В момента кърменето наистина започва да ми става неприятно- може би майката Природа дава някакви знаци (не, не съм бременна!).

  8. hbeeva, майката е от Англия🙂 не САЩ.

    Сестра ми е в САЩ. Върна се на работа, когато синът й беше на няма и 3 месеца. Кърми го до 2,5 години.

    Може би прекалено пречупваш нещата през собствената си гледна точка и личните си усещания за кърменето, особено каквито ги описваш в момента.

    Има и други гледни точки, които са не по-малко валидни, даже да не ги споделя човек за свой личен избор.

  9. Абе, нещо в повече ми идва дете на 4г. да се кърми.
    Пък и не се ли привързва извънредно много към майка си? И не е ли трудно след това отбиването?

  10. hbeeva, казваш „Външните фактори не са аргумент за много майки- въпреки това те се чувстват някак си провалени“ това и аз казвам, чувството за вина е вътре в жените, не им се насажда от вън, със статии отразяващи факти, защото точно това е твоята теза, пишещите за кърмене насаждат вина у жените, които не са кърмили с това, че казват че кърменето е най-доброто или че е норма. Ако аз изпитвам вина, че например съм дебела и това не е добро за сърцето ми, и всяко споменаване на думата храна пред мен подклажда чувството ми за вина, проблемът определено не би бил в говорещите и пишещите за храна хора, нали?
    Относно въпросът ти за кърменето и работата – да писала съм, че когато детето е станало на гадинка съм се върнала на пълен работен ден, преди това на практика през цялото време съм работила на непълен, колкото и да не са ми близки до сърцето вярванията и ценностите на феминистките. И да, дори да трябва да се върна преди годината на пълен работен ден, щях да цедя, както това правят доста работещи майки, които познавам. Дори по някаква причина да не успея да цедя за всички хранения, пак бих продължила да кърмя, защото дори малко кърма е по-добре от изобщо без. Така че определено кърмене и работа са абсолютно съвместими неща, стига майката да има мотивацията и възможността. От друга страна впечатленията ми са, че майките в България, които не ползват пълния размер на платеното си майчинство до 1 година се броят на пръсти, образно казано.

  11. hbeeva, ето ти друг пример🙂 Кърмих големия си Син до 3 години, а се върнах на пълен работен ден, когато той беше на 4 месеца. 10 месеца съм се цедила ежедневно в офиса, като междувременно смених работата си, като едно от условията ми за новата работа беше да мога да се цедя и съхранявам кърма! През 3-те години, в които кърмих и работих едновременно преживях най-големия възход в кариерата си за повече от 15 години трудов стаж (а вече са и отгоре). Вторият ми син е на 19 месеца, още го кърмя, гледах го до 16 месеца, а след това започнах работа на половин работен ден. От двете тотално различни ситуации при мен, изводът ми е, че единствено мотивацията и съзнанието, че правиш това, в което вярваш, имат значение. Просто споделям!

  12. Поправка – малкият е на 21 месеца.

  13. fam, „не“ и „не“ на двата въпроса🙂
    Съвсем нормални деца са с подобаващия за възрастта им социален живот, не се привързват повече, отколкото биха в противен случай. Обичайно на тази възраст отбиването е само-отбиване, т.е. инициирано от детето, няма причина да е трудно след това.

  14. Kогато детето започне да разкопчава само сутиена на майка си, това е знам че може да се храни само…

  15. Ето една интересна статия за британския бизнес и помпите:

    http://tinyurl.com/22jh46y

    Аз не споря, че е въпрос на съзнание. Дори смятам, че съзнанието и виждането на майката е доста важно- защото до голяма степен от него зависи и търпението й, и способността й да се справя с други ситуации извън кърменето. Когато кърменето ме ядосва, съм по-лоша майка, нали? Когато кърмя заради научните изследвания, дали цялата картинка е толкова розова, колкото ако отбия и съм на кеф?

    SZA, щом споменаваш думата „кариера“, значи си от привилегированата част на човечеството. А и щом можеш да поставяш условия. Това си е похвално, но ми се струва, че си по-скоро изключение.

    Чудя се наистина с толкова фактори, които пречат на кърменето, защо все още има жени, които си мислят, че е нормално да развяват научни изследвания и да ги поставят над всяка друга информация и ситуация…Това си е предателство на сестри от сестри. Умря ли феминизмът?

    Голяма работа е това да се състезаваме коя е по-добра майка. Ако някой открие формулата за перфектното дете- да ми я каже…

  16. Изобщо притеснително е, когато „нормалното“ започне да означава нормативно. Значи има кърмене до 4 години- кой както иска, след това ще има някакво проучване с някакви резултати, след това ще се подкрепи с още данни (като това с приматите или някакви разкази за идилични примитивни общества) и ето ти ново правило. Което идва от хора, склонни към дълго кърмене и наука около него- интелигентни и привилегировани бели жени.

    Трябва да се прекръсти книгата- да не е The Womanly Art ами The Womanly Science of Breastfeeding…

  17. Не съм сигурна, че те разбрах добре. Ти казваш един вид, че с толкова фактори, които пречат на кърменето (а в България те не са малко), трябва да седнем да мрем, вместо да се опитаме да променим нещата малко по малко, поне за един-двама човека, защото иначе не е в подкрепа на феминизма?
    А откога феминизмът изключва кърменето?
    И защо твоята дефиниция за добра майка включва дълго кърмене, замисляла ли си се, щом го поставяш на въпрос?

  18. Ако правилно съм разбрала хбеева, тя вижда като смърт на феминизма налагането на един стандарт за всички жени, независимо от конкретната им ситуация. Ако това е така, подкрепям я напълно. Никъде не видях хбеева да твърди, че феминизмът изключва кърменето. По ми е интересно изказването на Даниела, че не споделя вярванията и ценностите на феминистките. Даниела, имаш ли нещо против да кажеш кои са според теб тези ценности вярвания?

    Имам намерение един ден, ако мога да кърмя, да кърмя детето си. Но не е вярно, че кърмата във всички случаи е най-доброто за бебето. Мъжът ми се е родил със силна алергия към кърма и е оцелял благодарение на синтетична формула. На моя позната, по-голяма от мен, родила в Украйна скоро след чернобилската авария, детето й починало след кърмене. Били я преупредили да го храни с формула, ако има възможност, и тя имала, но се повлякла по лозунга, че от кърмата по-добро няма, без да отчете конкретната си ситуация.

  19. Бу, имам един въпрос, който започнах да си задавам тези дни, а педиатърката ни днес съвсем ме обърка. Преди няколко дни дъщеря ми навърши 5 месеца. Само на кърма е до момента, аз имам достатъчно, че даже и в повече. Мъниче е станало цели 9 кг. и вече никак не е мъниче, но пък казват, че щом е само на кърма това с килограмите не е проблем. Бях намислила да я захраня към седми цесец, но днес педиатърката ми каза, че с тези килограми и с толкова кърма мога да изчакам до към годинка със захранването. Естествено ще трябвало да се видят кръвта и урината другия месец и ако всичко е наред да не захранвам. Въпросът ми е дали мога наистина да изчакам до годинка. Не е ли късно тогава? Чувала съм за майки, които захранват края на осми месец, но по-късно от това не съм чувала. Иска ми се да захраня късна пролет, за да има повече избор от пресни и истински храни за захранването, а януари, февруари такъв няма. Ще ми е от полза, ако знаеш нещо по въпроса🙂

  20. Смята се, че оптималният период за захранване е около навършени 6 месеца – може малко по-рано или малко по-късно, ако детето покаже така. Някои деца са готови за захранване на 5,5 месеца, други на 7… все пак са различни индивиди.
    Но след първата половин година постепенно в детския организъм се изчерпват някои запаси, натрупани по време на бременността, например желязото. Не става от раз и не е с еднакъв темп при всички.
    Друго важно нещо е, че за повечето неща децата имат период, в който са най-готови да го свършат. Например, в даден период са най-склонни да почнат да седят сами. Ако ги насърчаваме от по-рано, или напротив, ако ги обезкуражаваме, може да почнат да го правят по-рано или по-късно, но ако вместо това имат шанса да го направят точно по времето, когато психически и физически са най-готови – ще стане най-бързо и лесно за всички, а детето усвоява новото умение с лекота.

    Захванването е добре да става в момента, в който детето е готово и показва ясен интерес към него – например, опитва се да краде храна от чинията на възрастните🙂 Няма причина да се обезкуражава този естествен за детето преход – със захранването то просто ще добави малко допълнителни нови вкусове към храната, няма да се откаже да суче – млякото ще остане основната му храна до годинка поне, а то ще се учи да приема и нови храни и ще развива вкус към добрата храна, която след време постепенно ще остане основна за него.

  21. По-скоро слагам кърменето в графата „всеотдайно родителство“, което в повечето случаи е добро, но не във всички. Даже някой път може да вреди…

    И не да седнем да мрем, а да не се работи за изграждането на невъзможни за покриване стандарти.

    Феминизъм и кърмене- голяма тема наистина. От една страна е женско право, от друга прекалено силното налагане може да навреди на извоюваните права. Хем се борим да сме равни с мъжете, хем изведнъж се явява една голяма биологична пречка- трябва да се цедим и да си храним децата, което ни прави доста неравни. Това по отношение на феминизма от тип 1- „всички жени имат равни права с мъжете и те трябва да се налагат“. Има проблем и с феминизъм от тип 2: някои жени са толкова печени, че са на практика равни с мъжете. И точно тия жени са отстрелвани от собствените си сестри, ако не се впишат в канона на всеотдайното родителство.

  22. Ena, питаш ме за феминизма и вярванията и ценностите му, които не споделям. Не мисля, че тук е мястото за подобна дискусия. Но само с две думи – никога не съм се смятала за по-низша или по-неравна с някой мъж и в тази връзка не съм имала потребност да се доказвам колко съм по-по-най от тях.

  23. Голямата цел на феминизма е именно тази: общество, в което жените никога да не се почувстват по-низши или неравни спрямо мъжете и в тази връзка да нямат нужда да се доказват колко са по-по-най от тях.

  24. Не зная, но на мен ми се вижда най-вече ненужно. Още повече ще е проблем отказването. Едно е да отбиеш бебе, друго съвсем осъзнато дете, което е свикнало с това, може да му е доста неприятно чисто психологически. Освен това, извинете ме за лаишкото включване, но не мога да повярвам, че качеството на кърмата е еднакво, независимо колко кърма имаш.
    За мен това е един от онези случаи с „прекаленият светец и Богу не е драг“ – кърменето е хубаво (ако майката се храни като хората), но това вече ми се вижда самоцелно.

  25. Екатерина

    аз не съм в САЩ и съм работеща мама,но благополучно си кърмя сина все още,а той ще навърши след няколко седмици 4год.и определено си мисля след всичко прочетено и научено че му правя добро.Не се отказахме до сега защото той не желае,пробвала съм на 2 пъти,преди година но съпътстваше продължителен рев и не съм издържала,не съжалявам

  26. Здравей, Бу! Извинявай, че ти пиша тук, но някак не можах да намеря друг начин да се свържа с теб. Имам дъщеричка на 1 г. и 10 м. и нашето кърмене имаше доста трудни моменти, но до сега не сме се отказали. Напоследък, обаче, искам вече този период да приключи, защото започна да се превръща повече в мъчение, отколкото в удоволствие и за двете ни. Не знам към кого бих могла да се обърна за помощ и се надявам да ми дадеш някакъв съвет, който би ни помогнал в нашата ситуация. С. се буди всяка нощ поне по 7-8 пъти, като почти всяка вечер поне едно от буденетата завършва с плач, истерия, отчаяние и съответно поне 2 часа будни. Млякото ми нормално е понамаляло, понеже се кърмим предимно при заспиването и през нощта. Ако тя се поразбуди и й дам гърда(свикнала е да заспива само на гърда), но нямам достатъчно мляко, понеже преди 15 минути отново съм я кърмила и тя не е успяла да заспи спокойно, започва да се ядосва, следва въртене из леглото, плач, ритане, не ми дава да я гушна, погаля или успокоя, само плаче със затворени очи. Винаги й подавам гърда щом иска, но тя ме блъска, защото знае, че няма нищо, което може да си сукне и започва една дълга борба за нас двете, което може да продължи до час. След това се разбужда и иска да играе, излиза от спалнята и отказва да дойде в леглото. Тези периоди продължават вече няколко седмици и двете сме редовно недоспали, искам да й помогна, защото тя не може да се наспива добре и има дни, в които през деня от умора просто плаче отчаяно. Чувствам, че времето на кърменето за нас трябва да приключи, но искам това да стане по възможно най-естествения и безболезнен начин за нея. Опитах да й говоря за един дълъг период, че гърдите трябва да спят през нощта заедно с нея, че може да се гушка и т.н., но тя не иска да приеме тази версия, опитах с отлагане след като си поиска, не се получава, започва да плаче бурно и да иска на момента гърда. Често е доста агресивно сукането й и гърдите ми често са с рагади, преди 2 седмици, когато имах пак рани и обяснявах, че там ме боли и искам да суче по-нежно, винаги й говоря спокойно и мило, за да не предизвикам остра реакция, но тя тогава отказа да суче от тази гърда, започна да я отблъска и да плаче. След няколко дни тя отново се върна да суче от нея, но всички тези реакции ме безпокоят, а също и нея, не може да спи спокойно и това разваля целия й режим, редовно е преуморена и съответно нервна, настроението й често флуктоира от добро към много лошо и обратно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s