Мъфини с какво да е

В хладилника – празнота. В портфейла – скръб. Децата – гладни. След няколко бързи размисли дали готовото картофено пюре е достойно за обяд само по себе си и репетиране на реч как чаша мляко е всичко, от което се нуждае човек, за да е сит, тъжната истина лъсва: все пак трябва да се яде, само не е ясно какво. Какво, какво… едни бързи мъфини. И така:

Две яйца, внимателно подбрани между събратята си в забравен в хладилника плик, попаднал между две кутии с не искате да знаете дори какво, но сигурно вече е разумно. Не знаехте, че и яйцата могат да мухлясват, нали? Малко мляко, онова същото, дето все пак няма да е самостоятелен обяд. Брашно (пфу, поне това има!). Бакпулвер. Сирене? Няма сирене, защото заминавате на почивка, нито да купи човек и да го понесе после в кутии, нито да го остави да се съсухри… така де, няма сирене, извара тоже. Намира се мъничко парче кашкавал с издайнически следи от малки зъби. Твърде е малко, за да се сложи вътре в тестото, значи – ще бъде наръсено отгоре, за парлама, и ще ги наречем гордо „Мъфини с кашкавал“. Сол. Босилек (защо пък не!) Мярва се сгърчен пакет с микс от семена за хляб, заминава вътре. Всичко се разбърква. Малко преди даразсипете по формичките, се сещате, че пак! няма мазнина в тестото. Затова – малко от злополучния зехтин, взет на сметка, който има твърде силна миризма, но в мъфините няма да се усети след опичане. Бум, всичко по формичките, фурната на 200 градуса и 15 минути по-късно – кашкавал отгоре, още 5  – и са готови, за радост на децата, които танцуват индиански танци около масата с крясъци „ам-ам!“

Добре. Възгордяни от успеха си с мъфини от каквото попадне, решавате да направите втори дубъл.

Две яйца, внимателно подбрани от бездруго вече ограничената селекция в същия плик. Мляко (пак онова). Сварена тиква в кутия, която доскоро беше замразена тиква на кубчета, предназначена за захранване на бебето, вече дете, което плющи пържоли. Бурканче морковено пюре, което краси кухненския плот вече половин година. Тиквено-морковени мъфини, вижте само колко дъхаво звучи! Дали и на вкус ще е такова, е друга работа… Кафява виенска захар (малко, понеже ви се свиди, като знаете, че половинката й струва колкото три кила бяла). Малко повече кафява захар, която се подмята в пакета на привършване (уф, трябва да се купи нова!) Малко бяла захар (осторожно, понеже помните онзи път, когато изразходихте в един сладкишоден всичката бяла захар, след нея заминаха всичките кафеви захари и на другия ден трябваше да посрещнете обвинителния поглед на половинката, която по незнайни причини смята, че пържените филийки се ядат със захар). Ванилия. Половин чаша орехи, останали от оня ден, без никой да ги докопа. Канела. Бакпулвер. Още бакпулвер, че е много сместа. И още малко, за всеки случай. Опитвате на вкус. Бляк, всичко има вкус на бакпулвер! Значи, още захар и канела. Олио (така де, не може все буржоазен зехтин на всичко!) Брашно. Пак брашно. Тая тиква изяде половин пакет брашно! Ааа, стига толкова. Колкото – толкова, да се оправят пустите му мъфини! Получила се е двойна доза (а всичко почна с две яйца и кутийка тиква…), предстои цял час печене… Излизат едни малко тъжни кафеви мъфини, които наистина миришат вкусно, но определено биха били по-добре с една бърза глазура от безсолна извара и сметана с малко пудра захар. За съжаление, две от трите са мираж, така че преглъщате на сухо и пишете рецепти в опит да подлъжете още някой да забърка същото.

7 responses to “Мъфини с какво да е

  1. Много смешно пишеш:), ако имаше и снимки щеше да е още по-живописно:). Поздравления за експериментите, на фона на безбройнте кулинарни блогове с гурме манджи в тях, направо си смелчага да се явиш с тия рецепти:))

  2. Хахаха, спуках се от смях…Чак и аз на бакпулвер преглъщам:)))

  3. изтривам потта от челото си, че за някои от нещата не съм сама, но за други … ашколсун, бе, жена … имаш бакпулвер в къщата … браво🙂 и безсолно-кво-беше-там … кумире мой …

  4. Майка ми им казваше гювечета на българските братовчеди на твоите мъфини🙂 След празнуване на детски рожден ден в къщи обикновено по една седмица ядяхме гювечета и ушите ни плющяха. На една по-зряла възраст осъзнах защо всъщност се е налагало временно да преминем на такава диета.

  5. Ох, Бу, заболя ме корема от смях! Що ли ми е позната ситуацията…

  6. Наистина познато до болка🙂 Да живеят експериментите в кухнята! Пак, че си имала тиква и орехи (орехите много ме впечатлиха, щото у нас няма шанс да останат), та се е получило даже разнообразие в дозите🙂

  7. голям смях… все едно описание на мойта кухня, с кафява виенска захар и другата кафява захар, и пържените филии със захар е класическа комбинация от стари времена, със стевия просто не е същото.
    а сместа за мъфините трябва да се бърка кратко, за да остане повече въздух в нея, ако има неще неразмесено добре, то се хомогенизира при печенето.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s