Днес да купя: матка под наем

Преди известно време писах текст за сурогатното майчинство Професия: Матка под наем. Сега излезе новината, че законът за сурогатното майчинство е минал първо четене.  Безкрайно ме смущава цялата формулировка, благовидно маскирана под еуфорията „да помогнем на бездетните двойки“.

Как точно ще се узакони, че сурогатни майки няма да стават жени срещу заплащане? Кой ще се погрижи търговията с плът да не вземе просто още едно измерение – продажба на самата функция на матката и женското тяло, освен в смисъла, който досега влагахме в тези думи?

Как именно ще се избегне търговията с ограничението само за две сурогатни майчинства – все едно две бременности са нещо малко? Особено при условието сурогатната майка да има вече поне едно живородено дете. Не мисля, че някой изобщо си прави илюзиите, така пламенно защитавани от депутатката Калина Крумова, че точно сурогатното майчинство щяло да реши  не само трудностите на двойки с проблемно забременяване, а и застаряването на нацията и отрицателния прираст.

Сурогатното майчинство ще стане високоплатена „професия“ – въпрос на много малко време, ако този закон се приеме. Ще реши проблемите на единици двойки с репродуктивни трудности – тези, които са най-заможни и могат да си позволят да купят нечия матка под наем за 9 месеца. Много е вероятно такива по-заможни хора да искат да подсигурят привидно най-лекия родилен изход за детето си, така че почти със сигурност ще доплащат за секцио – но хей, какво са една или две коремни операции между приятели?!

Да се сочат за пример страни като Русия, където всичко било „уредено“ е хвърляне на сериозен прах в очите. Точно в Русия и бившите републики кипи една от най-оживените търговии на матки – даже изнасят майки под наем или търсещи сурогатни майки пътуват до там, за да си наемат. И това трябва да е примерът, който да следваме?!

Надявам се, че изречението, че сурогатната майка ще ползва и една година майчинство след раждането, е просто грешка. Иначе резултатите са просто брутално предвидими. Колко му е, девет месеца да износиш едно дете, но без ангажимента да го отглеждаш и обгрижваш после,  в добавка освен парите, които ще вземеш на ръка от биологичните родители, и да ти дават една година майчинство…

Мнението ми по въпроса не се е променило особено. В книгата „Възможните майки“ участвах с два текста. По-долу е вторият от тях.

– Толкова много искам да имам дете. Искам моята плът и кръв, които не мога да износя. Защо тогава да нямам свое дете, което да бъде износено в нечия чужда утроба? То ще е мое и ще го обичам точно както бих го обичала, ако беше родено от моето тяло, ще носи моите и на мъжа ми гени и ще е наше биологично дете. Сурогатната майка ще бъде утроба под наем, въпреки че сигурно няма да имам против да присъства донякъде в живота на детето ми и след раждането му, стига да няма объркване в това, коя е същинската му майка. Искам да имам свое дете и това е един добър вариант да го постигна.

– Аз съм сурогат. Майка назаем. Матка под наем. В мен расте дете, но то не е мое. Тялото ми износва и изхранва, буквално създава почти от нищото един нов живот, но въпреки това, той не ми принадлежи. Опитвам се да мисля за него като чуждо и да не се обвързвам прекалено емоционално. Какво са девет месеца от живота на човек? Минават бързо, а и ще бъда обезщетена. Когато това дете се роди, ще отиде в други прегръдки и някой друг ще се нарича „мама”. А аз може би ще стана майка назаем/матка под наем за следваща жена и ще износя следващо бебе.

– Във всички страни в Европейския съюз комерсиалното сурогатно майчинство е забранено; само в няколко е разрешено алтруистичното сурогатство, но степента на алтруизъм е доста оспорвана. България е сред многото държави, в които е забранена всякаква форма на сурогатно майчинство. Притесненията на повечето хора са не само от морално естество; един от най-големите потенциални проблеми е, че това ще е още една ниша за експлоатация на жените, както се случва в Индия, Грузия и Украйна, страни, в които комерсиалното износване на чужди деца се разраства като успешен бизнес с голяма скорост. Жени, притиснати от семейни и социални фактори или недоимък отдават телата си под наем и са в неизгодна позиция. Искаме ли това да се случи и с нас?

– Аз съм малко бебе. Току-що се появих на този свят. Дълги месеци бях под сърцето ти, слушах как бие то в ритъм, който много ме успокоява, чувах звуците и вибрациите на гласа ти, усещах цялото ти същество. Като всяко едно новородено бебе аз имам само една нужда – да продължа да бъда в тясна близост, физическа и емоционална, с твоето тяло и с теб, моята майка, защото само теб познавам още отпреди да се родя, като такава. Твоето тяло не само ме износи и роди, сега то трябва да ми даде още нещо: майчино мляко, защото това е мое рождено право и не бива да ми бъде отнемано. За мен няма никакво значение кои са моите биологични родители. Не аз принадлежа някому. Ти си моя. Майка.

„Възможните майки“, издателство ‘Скалино’

Още по темата:

при Фата  ‘За сурогатното майчинство и истинските бебета’

27 responses to “Днес да купя: матка под наем

  1. Aз пък съм мозък под наем. Правя неща, които други хора не могат да направят с мозъците; вместо да използвам мозъка за лична креативност, аз износвам в него чужди проекти и идеи.

    Когато едно нещо е забранено, но търсено, винаги има пазар на черно.

  2. Какво ще кажете за образователен и имуществен ценз за сурогатната майка? Така няма да я има драматичната икономическа принуда. Или пък дълго интервю с психолози и други специалисти, от независим орган, за да се прецени откъде идва решението.

    Проблемът идва и от „мразенето на богатите“- как така ще си купят дете! Е, Стив Джобс успя да си купи трансплантация и години живот, защото има много пари. Колкото и да е богат човек, пак е добре да има закон, който да го защитава от измами. Щото със сигурност сурогатното майчинство го има на черно.

    Освен това приемането на един такъв закон е полезно за правната система, която много бааавно приема нестандартни аргументи. Всеки знае какво е генетичен родител, но за съдебната система това е новост. Хубаво е от време на време законът да отразява философията на времето.

    Колкото до емоциите- хайде стига, новородените нямат върешен диалог!

  3. hbeeva, аргументите ти са както винаги нестандартни, но и не особено състоятелни.
    Принуда може да има въпреки трите висши.
    Мразене на богатите – защото купуването на дете е нормално? Не е ли по-лесно тогава да узаконим пазара на деца, който и така процъфтява? Защо трябва да се мъчим. Имал бол пари, купил си.
    Да имаш морални задръжки не е точно същото като да мразиш някой си, защото имал пари. Дръж се сериозно.
    Че го има на черно, има го. И тежки наркотици се продават на черно, и проституция има, и поръчкови убийства. Това, че нещо съществува на черния пазар и има търсене за него, не го прави приемливо за обществото.
    Диалог може и да няма, но за емоциите можем да поспорим.

  4. Твърдо съм против, че генетичното наследство определя някого като родител!
    Останаха ли още хора, които да мислят, че децата не се травматизират ако им отнемат жената, която ги е родила?
    Абсурдно е някой да мисли, че подобни неща да могат да се контролират напълно от правила и закони!
    Ами ако инвитрото не беше постигнало такъв напредък?!
    Убедена съм, че нечие лоби играе много по-сериозна роля в приемането на закона, отколкото нечия хуманност.
    Много съм емоционална по въпроса, и много категорична.

  5. Аз пък не виждам какъв е проблема. По-добре сурогатни майки отколкото такива продаващи собствените си деца в Гърция.

  6. Значи, само като чух гласа на г-н депутата Лъчезар Иванов и ми светна червената лампичка, като на Павловото куче – тук играе лобито, мили мои!
    Аз имам много твърда позиция по този въпрос – много твърдо против съм майката-заместителка.
    Дори да оставим настрана моите морални и педагогически възгледи, обяснете ми кой в България ще е контролиращия орган, кой ще гарантира, че той ще си върши работата или дали ще го прави съвестно!
    Само се сетете за онази жена, за психическото и емоционалното й състояние, която на 60 и кусор години стана „майка“ и за докторите, които й бяха помогнали да осъществи мечтата си! За съжаление в Българи всичко се изкривява до там. И същите тези лекари ще са безкрайно радостни и най-вече облажили от този закон.
    Морално, законодателно и изпълнително не сме дозряли за такъв закон.

    Иначе само си помислете дори в Америка как се гледа на майките-заместителки, щом дори самата ви г-жа Бионсе обяснява, че е бременна, ама май с възглавница, пък после ще вземе да роди…

  7. От написаното не става ясно точно срещу какво протестирате… Възрастни и съзнателни индивиди ще сключат договор за да създадат живот, и защо (по дяволите) предлагащият услугата да не получи честно заплащане, ОБЛОЖЕНО С ДАНЪЦИ?!

    Казвате „…един нов живот, но въпреки това, той не ми принадлежи“. А нима животът на вашите деца ви принадлежи? Можете ли да го продадете, размените, унищожите? !

    Ако се бяхте родила в резултат на такъв договор, щяхте ли да предпочитате това да е незаконно?
    Да, наистина, кърменето е смислен аргумент, но едва ли някой би предпочел да не е раждан само заради това.
    Накратко: по-добре да си жив и с богати родители, отколкото каквото и да е друго.

    Преди векове е било нормално ако съпругата не може да забременее, мъжът да си осигури наследник от наложница. Този вариант струва ли ви се по-справедлив морално? Дали въпросната съпруга е била щастлива от това?! А мъжът?! Наложницата?! Детето?!

    Казвате, експлоатация. Тя че е лоша – лоша е, но ако една жена може да избира дали да заработва с матката или с влагалището си, дали това е по-лошо отколкото ако няма право на избор? Естествено, въпросната дама иначе щеше да е поне изпълнителен директор или преуспяващ адвокат, но пустите му експлоататори са виновни.

    Лекарите щели да взимат пари. Че нека взимат, нали за това са учили 6 години и практикували още толкова. Иначе какво – да мерят кръвното на бабите в поликлиниката или честно и достойно да се преквалифицират в търговци на авточасти?!

    И последно: дали изобщо може да е срамно/неморално/неприемливо човек да печели от тялото си?! Нима силният не бива да работи с мускулите си, а умният – с мозъка си?! Нима красивите не бива да стават модели, а бързите – атлети?! Какво да правят тогава тези, които природата не е надарила нито със сила, нито с красота или ум, а само със здрав организъм?! Защо да им пречим да го използват и да правят добро за себе си и за други?! Защото за някои това е неморално? Моля, на който не му харесва – да не участва. Останалите да решат сами за себе си.

  8. Всички сте прави в коментарите си. И не съвсем. Защото тук се обсъжда главно евентуалната сурогатна майка (как, защо, от какви подбуди би износила „чуждо“ бебе) и евентуалните родители (ама богати били, откъде накъде ще си „купуват“ дете)… А и не се обсъжда възможността за „сурогатно майчинство“ със собствен генетичен материал.
    Всъщност основният въпрос за мен в този случай е детето.
    1. Дали ще бъде кърмено или не в случая не е толкова от значение. Огромна част от децата в момента (за голямо съжаление, но това е друга тема) не са кърмени дори от родните си майки. Факт. А и какво да кажем за онова дете – хвърлено в контейнер или подхвърлено в кашон пред някой дом? Дали то е било кърмено? А дали е можело да получи по-добър шанс за себе си ако „майка“ му е имала избор? Ако е било възможно да го даде на семейство, където то би било желано? Колко такива деца има все още по детски домове и нямаше ли отдавна повечето от тях да имат родители, ако беше предвидена законово такава възможност?
    А дете, родено по този начин със сигурност би получило достатъчно близост, гушкане и добри грижи от родителите си.
    2. Как един ден на родено по този начин дете родителите биха му обяснили как се е появило на света? Как би се почуствало то, ако разбере, че е имало жена, която го е износила и го е „дарила“?!? Или пък е получила определена сума пари, за да го износи и роди?!? И че тази жена е симпатичната леля Мими, с която се среща понякога или му носи подаръци за рождения ден…? Или пък е някоя имагинерна непозната, която никога не е виждало и няма представа каква е, откъде е, защо е направила такова нещо? Дали в очите на детето то е било „продадено“ от майка си, „купено“ от майка си и баща си или „изоставено“? Какви въпроси би си задала една крехка детска душа, а и кой може да даде отговорите?!?
    3. Ако напълно отречем възможността за сурогатното майчинство, то следващото е да отречем и инвитрото (откъде-накъде се месим в Божиите работи и защо лекарите да забогатяват само за това, че могат да извършват такива процедури). Или пък станалото възможно напоследък раждане на програмирано дете („бебе за резервни части“) – за да се спаси живота на по-голямо братче/сестриче (справка My Sister’s Keeper например. А и скоро гледах епизод от Private Practice, в който родителите на близначки, болни от рак, родиха бебе, но се оказа, че стволовите клетки не стигаха и за двете и трябваше да изберат само едната, на която да се помогне?!?! „Е*ати извратената фантазия на сценаристите“ си помислих тогава, но всъщност животът понякога е по-шарен, отколкото можем да си го представим…)…
    Според мен законна възможност за сурогатно майчинство трябва да има. Добре обмислена и ясно формулирана във всичките й аспекти.
    Но всеки, който реши да застане от едната или от другата страна в такива взаимоотношения, трябва добре да помисли за последствията. Защото детето, което ще се роди, ще има въпроси. И ще иска някой да му отговори.

  9. Още един хубав ефект от тази дискусия: в СУ са открили нова магистърска специалност по философска биоетика, която се занимава именно с тези въпроси. Хубаво е аргументите да станат по-фини, да са в полето на професионални мислители, а не на политици и емоционални бг-мами, или пък непохватни прависти.

    Относно идеята, че детето е стока- не, детето не може да е стока. Износването му е стоката. Самото дете няма да се третира като стока, ще се третира като човек. Не по-различно от осиновено, че дори и купено дете.

    По принцип съм за озаконяването на покупката на деца, да, както и на други черни пазари. Още не е намерен начин тези черни пазари да се преборят, защото са част от човешката природа.

    Има една идея, че проститутките са принудени и не могат да избрат клиентите си. Реалността се оказвала друга. Така и сурогатната майка едва ли ще се чувства притисната да роди дете от семейство, което не отговаря на идеите й. Не слагайте мисли в главата на тези жени- тази грешка често се прави, те да са жертва предварително. Може пък да им харесва.

    Аз не бих станала сурогатна майка заради огромния физически ефект на бременността, но ако някой го тревожи кърменето, мога да се навия за дойка. Срещу съответното заплащане. Без перверзници, моля.

    А аргументът „какво би му било на детето“ – не го знаем за ничий живот. Някои отнасят този аргумент до екстремния му вариант, да спрем да раждаме деца, защото неродените не страдат.

  10. Узаконяване…blah…

    Сетих се за The Handmaid’s Tale. Едва ли ще стигнем дотам.

  11. Може би пък един такъв закон е удар по егото на БГ-мамите, показвайки, че износването не е чак толкова специален акт и може да бъде купувано и продавано като стока.

    Всяка жена се чувства малко специална, особено когато идентичността й е толкова силно оплетена и зависима от това, което тялото й прави, нали знаем- онова невероятно ежедневно чудо на изграждане на цял човек, после и мляко за този човек…

    Законът като че ли отнема тази специалност, нали?

  12. Бу, законът ще мине…за съжаление. Когато много пари говорят е така. Това което Мrr казва го подкрепям и аз. Интересното ще е после. Когато тези договори с „невъзможен предмет“ за мен станат факт. Как един съдия ще реши проблема, ако износващата майка си поиска детето – било в момента на износването или на едни по късен етап? Как това дете след като закона му позволи би могло да издири родилата го жена? Според мен нормотвореца трябва да развива Семейния кодекс в частта му за осиновяването по-задълбочено, а не да се прокарват „на скорост“ такива „високо рискови“ текстове.

  13. Много обичам, когато започнем да омаловажаваме чуждата гледна точка чрез очертаването на граници „ние“ и „вие“ и маргинализирането на чуждото мнение! Бг-мамите, освен майка са и специалисти – архитекти, инженери, програмисти, юристи…
    Аз лично съм педагог по образование и съм работила в сферата на осиновяванията. Съвсем спокойно мога да кажа, че освен емоционално, гледам и чисто професионално на въпроса, даже много повече.
    Когато един чужденец иска да осинови дете от България, например, той минава през редица разговори с психолози и педагози от съдействащата му организация; след това преминава през ръцете на социалните служби и след като бъдат оценение нагласите, очакванията и т.н. от детето, се преценява дали е годен да осинови дете. След това проверка се прави и от българските власти. Ако осинови дете, например, в продължение на две години след това трябва да се изпращат доклади за развитието на детето и взаимоотношенията в семейството.
    Такава ли е процедурата за български осиновители? Пълно е с родители определени от социалните ни служби за годни за осиновители, които са дали по пет-шест отказа за осиновяване на дете, защото то не отговаря на, в повечето случай, нереалистичните им очаквания. И дори да осиновят, в голям процент от случаите, те нямат продължаващата подкрепа на социалните служби, нито намеси от контролен орган. Понякога се стига до много болезнени ситуации при достигането до истината, че детето е осиновено – родителите не знаят как да го съобщят, крият, и т.н. оставени да се оправят сами.

    Вижте само колко са сложностите и неизвестните при едно „обикновено“ нещо като осиновяването и им добавете няколко нули за разкош в случая с майките-заместителки. Правно и административно не сме готови за това. Западна Европа не е готова за това и не го е разрешила…

    А като ми кажете, че морала не е правно обвързващ и ми бъркате да не ви казвам къде…

  14. Дори не сме стигнали до въпроса с равните права на гей двойките…

    Много добре знам какво работят БГ-Мамите, но за да споменавам тази дума, значи има един такъв феномен. Едни жени, които поставят биологията си в центъра на идентичността си, независимо какво работят.

    Не страдам от постмодернизъм и със сигурна, че не всички гледни точки са еднакво валидни, с еднаква тежест. В края на краищата решаваш кое каква тежест има за теб и взимаш решение.

    Защо да го няма съветването, отчетите и какво ли не при сурогатното майчинство? Особено след като може да родиш дете ей така, без документ и разрешение.

  15. hbeeva, като почнеш цялото общество да пречупваш през Бг-мамма (или Фейсбук листата си, whatever), е време да си спреш форума, мисля аз.

    В никой случай не може да се каже, че въпросът засяга, или бива само на вниманието на, списващите в Бг-мамма или който и да е друг форум.

    Най-лесно е да се провери това, като се разговаря без манипулации и без миловидни обяснения с хора извън интернет.

    Щом се спряга този закон в полза на 270,000 двойки, при положение, че цялото ни население е малко над 6 милиона, то е въпрос, засягащ всички и следва да се реши и с референдум. И се съмнявам при адекватни, и отново, неманипулирани, обяснения и обсъждания, да се вземе толкова леко решение.

  16. Нали заради това дадох пример- тепърва ще има хора, които по-целенасочено се занимават с биоетика.

    В случая решението беше взето леко, но аргументите срещу него също са много лековати. Доста от тях са от модела- чудната биология на майчинството и връзката плод-майка (никой не си прави труда какъв е механизмът на тази връзка, след като никой не си спомня как е бил фетус). Като казвам бг-мами, нямам предвид форума, имам предвид точно един вид емоционална реакция и прехласване към биологията. Бременността не е магическа, фетусът няма вътрешен диалог и на практика няма спомени, които биха имали какъвто и да е измерим ефект върху порасналия човек.

    Има все още много други проблеми, но до момента контрааргументите са наистина женствени и слаби.

  17. За тези, които искат деца и не могат да имат, намирам за гавра да имат дете със сурогатна майка, а не да осиновят. Защото очевидно искат дете, дори да не са го родили те….
    Гнусен, гнусен, гнусен проект и още по-гнусно отношение, да не говорим за циничност.

    hbeeva, не бях чувала досега аргументът, че сурогатното майчинство е като работата. За мен ОСНОВНАТА разлика е – веднтж сурогатен родител, нямаш опцията да напуснеш проекта, искаш, не искаш. Бременността е опасна и трудна все още, представлява сериозно натоварвабе за цялото тяло, нервната система и психологията на жената. Гнус ме е от човека, който изобщо е измислил идеята да прокарва такъв закон… и още повече от хората, които смятат, че сурогатното майчинство е нещо дребно и маловажно.

    Щяло да реши отрицателния прираст… пффф… не бях чувала такава глупост. Проблемът БИ могъл да се реши ако държавата не наказваше/тормозеше/пречеше на гражданите си всякак, а не дали малък процент българи ще могат да си имат детенце на принципа на микровълнова печка.

  18. Бу, подкрепям напълно мнението ти, както и мненията и колебанията на някои от другите коментиращи. Мога да подмина напълно забележчиците за бг-мамите, но не и подчертаването на емоционалната страна на аргументите като тяхна слабост. Майчинството е една много емоционална „работа“, щем или не, и отделянето на емоциите и чувствата по въпроса от практическото измерение може да бъде само теоретично. Все пак, от практическа гледна точка, новите законни възможности няма да прекратят или дори да намалят случаите на подхвърлени по входовете деца или такива, захвърлени по домове за да ги отглежда държавата. Това, че са измислени и общо взето достъпни и законни стотици начини за контрацепция не ги е спряло! Абсурдно ми се струва да си въобразяваме, че имаме средствата, да се справим със спазването и контрола на такъв закон и той няма да отвори вратата на доста извратени обществени отношения.
    Съвсем не гладам на бъдещите сурогатни майки като на жертви, нито пък като на използвачки на богати нещастници. Всъщност това, което ме провокира да пиша тук е убеждението на някои от участниците, че бебетата нямат вътрешен диалог, че след като не си спомняме даден период, то той не „се брои“, изобщо, че съществуването на психически живот или емоционалните измерения на нещата са силно преувеличени, и ако силно си стиснеш очите и тръснеш глава, изчезват като лош сън…Че първите интимни отношения с друго същество, първата връзка, която всеки от нас има с майка си още преди да се е родил е просто един вид чернова – няма значение, защото можеш да я смачаш и изхвърлиш.
    Разбира се, след като човек може убедено да защитава такава опростенческа позиция, спокойно може да приема не само сурогатното майчинство и продажбата на бъбреци по подлезите… За себе си се надявам тези хора да се занимават с някакво сложно инженерство, с машини, а не с други хора. А на тях да им пожелая много търпелив и добър психолог, когато собствените им отречени емоции им се стоварят под формата на панически атаки, анорексии, булимии или всички други форми, които могат да приемат.

  19. Имаше един „утопичен“ филм – „Never Let Me Go“, препоръчвам ви го. Гледайки го, човек си мисли, че това не е възможно, а аз с всеки ден се убеждавам, че се приближаваме към такава „утопия“ (Ей това беше емоционално изказване😉 )

  20. Р Иванова

    Вижте – пред тези родители стоят 3 пътя – да нямат деца изобщо, да осиновят или сурогатното майчинство. Във вторите 2 случая бебето няма връзка с майката, която го е износила и няма да бъде кърмено. Не ми казвайте, че по-добрия вариант е тези двойки да се откажат и да нямат деца пред това да имат дете по някой от двата варианта. И също по отношение на „откъсването“ от единствената майка, която познава. Не мислите ли, че дефицитите, които предизвика това откъсване ще са по-малки ако веднага след раждането бебето бъде поето от биологичните си родители и бъде отгледано с много любов и грижи, отколкото ако бъде родено, изоставено в някой дом, преседи там няколко месеца или години, може би ще смени и няколко приемни семейства докато получи своето семейство. При сурогатното майчинство, което се разрешава не става въпрос за това да се избира кое е по-добре за детето – да бъде родено от собствената си майка или от сурогатна такава. Тук се решава дали едно дете трябва да се роди от сурогатна майка или да не се роди изобщо. Не всеки човек е способен да отгледа осиновено дете.

  21. Добре де аз не разбирам тези родители, които толкова искат да имат дете, че се съгласяват на сурогатно майчинство. Те искат не просто дете заради самото дете, а за презаписване на собствените си гени. Каква гаранция има, че нашето дете ще ни се отпалти с повече любов от осиновеното? Че ще наследи всички наши хубави черти и нито една лоша, а осиновеното непременно ще наследи лошите на своите родители? И излиза, че всичко опира до нашия ген защото сме в състояние да обичаме нашето дете, дори износено в чужда утроба. А какво го прави наше? Че то дори е унаследило само малка част от нашите гени плюс цяла палитра от двете семейства. Дори малко от онзи лош чичо, който никак не понасяме, черната овца в семейството. А онова мъничко детенце, което отказахме да осиновим би станало талантлива пианистка стига да има кой да му даде шанс.

  22. Аргументът на Иванова е итнересен, наистина. Вместо да се взимат изоставените деца, които ВЕЧЕ са родени, трябва да се зачеват нови деца, които да бъдат износвани и да се плаща на сурогатната майка, защото така би имало по-близка връзка между бебе и осиновителка? Защото по домовете никога няма новородени, които да могат да бъдат взети, а винаги са големи децата (на месеци/години).

    Наистина ли?
    Как го решихте това г-жо Иванова?

  23. Аз съм привърженик на сурогатното майчинство въобще и особено на уреждането на подобен тип договори със закон. Желанието да имаш дете е естествено, вродено у всеки човек. В себе си то съдържа няколко нужди: да създадеш детето, да го износиш и родиш (за жената), да го отгледаш, да го дариш с любов и да получиш любов в замяна, да му предадеш своите житейски уроци, да заслужиш обичта и уважението на вече израстнал и формирал се индивид. Ясно е, че при „стадартното“ родителство има основа за задоволяването на всички гореизброени нужди. Невиновното незадоволяване на някоя от тях не е основание това родителство да се нарече неистинско, неморално, неприемливо. Случва се децата да се отдръпнат и да не полагат грижи за остарелите си родители – незавършен финален елемент от родителството оставя празнина у мама/татко. Някои двойки се разделят, в резултат отглеждането и възпитанието са незавършени. За жалост, някои деца умират – отново отглежднето и фазите на родителството след него остават неосъществени. На някои хора им се налага да отсъстват системно от вкъщи поради служебни ангажименти (и не от каприз или алчност, а просто за да осигурят храна, подслон и образование на децата си) – пак имаме непълнота. Някои жени раждат със секцио – отдавна не се приема за грях, макар естественият процес по извежданена детето „измежду краката: да не е осъществен. Изкуственото оплождане очевидно не е „естествено“. Както виждате, съдби има всякакви, а обществото ни е било достатъчно интелигентно да прояви толерантност, да разбере и приеме стремежа към задоволяване на родителските потребности, та макар и в не съвсем оригиналната им форма. Защо сега анатемосвате хората, които не могат да износят СВОЕТО СОБСВТЕНО дете и възлагат тази си функция другиму. По вашата логика дете в епруветка може, но дете в чужда утроба – не. Съжалявам, но не мога да приема никакви аргументи в тази посока.

    Защо използването на услугите на сурогатна майка би било предпочитано пред осиновяването? Главно по две причини. Първо, защото в голям процент от случаите това ще бъде дете с генетичен материал на своите мама и татко (поръчващите) – от сперма на бащата, яйцеклетка на майката, тяхна плът и кръв. Осиновеното дете не е истинско продължение на рода, въпреки че обичта към него е силна като към собствено дете. Инстинктът за възпроизвеждане ще може да бъде задоволяван от възможностите на сурогатното майчинство. Този инстинкт не се контролира от морал и наука, не можем да съдим хората заради него, както не можем да ги съдим за глада, жаждата и самосъхранението. Втората причина е, че износващата майка и родилка ще бъде под контрола на родителите и компетентните органи, докато плодът се развива в нея. Така мама и татко ще са спокойни, че детето им не е тровено с тютюн, алкохол, наркотици и поне няма да бъде здравословно увредено от подобни фактори. За осиновените деца не се знае дали не са предразположени към астма, алергии и други подобни, само защото „мама“ не е могла да извади цигарата от устата. А, съгласете се, всеки иска да има здраво и жизнено дете и малко са на брой способните да дарят дом и обич на непознато болно бебе.
    Не съм съгласна с твърдения в духа на „Не могат да си направят дете – е, има възможността да си осиновят, защо им е да си правят свое със сурогатна майка? Явно не искат просто да имат дете!“. Това може да излезе от устата/клавиатурата на ограничен и груб човек. Естествено, че не искат „какво да е дете“ – искат СВОЕТО дете. И ако не могат да го познаят в дома за деца, защо трябва да вземат просто някакво дете? Вие, мили дами, като сте раждали в болницата, защо просто не вземете от залата с пеленачетата едно, което и да е, нали все е дете? Ако има възможност двойката да си направи потомък, не виждам причина да хвърляме камък по тях, задето са се осмелили на глас да кажат това, което всеки от нас знае и усеща – „АЗ ИСКАМ СВОЕ ДЕТЕ!“

    Относно сурогатната майка и евентуалните й душевни и физически страдания относно раздялата с бебето. Всеки взема своите избори. Юристът лъже, търговецът мами, лекарят трови организма с лекарства, войникът убива, учителят назидава. Ние всички допускаме да вършим ежедневно неща, които не се вписват в утопията за морала. В това число попадам и аз. И въпреки това живея, работя, продължавам да върша тези „злини“. Защото само вие ги наричате злини, а за мен са избор, решение, необходима част от легото на моя път. И, да, аз съм ги поставила на везната си и съм преценила, че ще ги преживея, ще съумея да битувам с тях. Нима вие не сте вземали такива решения? Защо тогава сурогатната майка да не може да избере коя пътека да поеме? Забелязвам, че доста често в постовете и коментарите си влагате един неприсъщ за човека драматизъм и изначално колебание у сурогатната майка. Защо така? Всеки отсъжда сам за себе си какво би понесъл, на какво е способен. Аз всеки ден виждам малки сладки кученца – на улицата, в зоомагазина, на съседската тераса. И мноооого ми се иска да ги взема с мен у дома. Но не съм се заринала в лаещи приятели, защото супер-егото ми ми поставя граници, съзнателен лимит, обмислен и почувстван. Аз не бих разследвала убийства и изнасилвания, не бих приютила непознат прокажен, не бих оперирала човек. Но има хора, които биха, могат и го правят. Всеки ден. Аз нямам угризения да лъжа и да преследвам даден интерес – някой някой друг вероятно не би го правил. Аз бих дарила трупа си за научни експерименти – някой друг вероятно не би го направил. Аз и ти може би не бихме дарили тялото си за износване на човешки плод, но тя би го направила. Не е лошо, неморално, осъдимо. Защото всеки има своите бариери и ценности, психическите възможности на всекиго са строго индивидуални. Кандидат сурогатната майка обмисля предварително това си решение. В този процес получава съдействие и помощ от специалисти и компетентни органи. Така формираното й решение бих определила като твърдо и обосновано и вероятно ще са едининци случаите на „премислянето“, от което толкова се опасявате. Защото при сурогатната майка интелектуалното, волевото надделява над емоциите – така е, трябва да бъде и трябва да се закрепи законово.

    Детето, главният виновник за спора. Що се отнася до връзката му с родилката, склонна съм да пренебрегна този фактор. Смятам, че тази обвързаност е пренебрежима, като вземем предвид факта, че изоставените деца не са много прокопсали благодарение на въпросната „свещенна“ според вас връзка. Освен това раждането на детето ще бъде последвано от поемането му в грижите на любящи родители, чакали го дълго и преминали през огън и лед за това то да бъде с тях. Каква по-добра среда? Не се сещам. Емоционалната привързаност в случая е: от родителите към детето (защитима от закона), от детето към сурогатната майка (силно съмнителна, на биологично ниво, тук би било уместно мнението на специалист психолог относно значението на евентуалното й прекъсване за бъдещето развитие на детето, но на пръв прочит аз съм склонна да я смятам за малковажна) и от сурогатната майка към детето (пренебрежима, незащитима, преодолима и от самата жена).

    По въпроса как ще съобщиш на детето си, че е износено от друга жена – ами, по същия начин, по който ще му кажеш, че е осиновено, или че е направено ин-витро. Как точно ще го каже, кога и с какви думи, всеки преценява различно, Ако си бил добър родител обаче знанието за този факт няма да повлияе на обичта на детето към теб и доверието му.
    Не намирам въпроса със заплащането за особено мъчителен. В сегашната редакция се предвижда само издръжка на жената по време на износването и за последващото й възстановяване. Намирам го за нормално и приемливо – все пак при едно стандартно майчинство работи само единият родител, и пак се случват нещата. Сега разходите ще са същите, но приходите ще идват и от двамата родители. А що се касае до плащането на „дарения“ или пари под масата, от това няма как да се избяга, макар че законодателят няма да е зле да помисли над проблема. Но няма проблем, докато няма засегнати и пренебрегнати кандидат-родители заради това, че не предлагат високо заплащане.

    Добре са замислени критериите за майките заявители – „ползващата се жена е на възраст до 45 години и е с онкологично гинекологинчо заболяване; с отстранени матка и яйчници или е преминала успешно онкологично лечение, но има противопоказания за износване на бременност, след което стимулацията на яйчниците и износването на бременност е противопоказно, предвиждат промените. Не се допуска заместващо майчинство с донорска яйцеклетка от заместващата майка.“. Това предпазва от злоупотреба със сурогатното майчинство – като например случая с бабата-майка от Русе.

    Изводът ми е прост и разбираем – позволете на всеки да намери своето щастие и не го винете, че не е избрал вашия път. Свободата на всеки зависи от свободата на останалите.

  24. Здравейте,
    9 години и 4 месеца чакахме да чуем от гинеколога „честито, ще станете родители“. Щастието е неописуемо след такава борба….
    За нещастие родих и седмица след това поради лекарска небрежност бебето ни почина!
    Мъката, която една майка може да изпита може да си представи само друга майка…
    Не мога да имам бебе! Процедурата по осиновяване е тромава и смея да твърдя неработеща. Какво ни остава???
    Никой никога не бива да попада в подобно дори на нашето положение. Не сме богати – както се афишира от горенаписаните коментари НЕ САМО БОГАТИ ТЪРСЯТ СУРОГАТНИ МАЙКИ!!!
    БИХ ДАЛА ВСИЧКО, КОЕТО ИМАМ И ВСИЧКО, КОЕТО НЯМАМ ЗА ДЕТЕ!!!
    Против комерсиализма съм, но съм и наясно, че никоя жена не би дала утробата си под наем без нужният материален стимул!

  25. Доста сериозна дискусия, а и темата е сериозна. Според мен е много трудно решението да станеш суругатна майка, защото малко или много една жена се привързва към детето в утробата й. Аз лично не бих го направила колкото и да е голям материалния стимул, но от друга страна разбирам хората, които не могат да имат деца по друг начин…

  26. В това няма нищо лошо.Няма начин, който да бъде грозен или срамен, стига да сбъдне най- голяма мечта и желание на една жена, а именно да стане родител и да има свое собствено дете.Познавам много млади двойки, които се опитват с години на ред да забременеят, но уви все още не успяват.Други, които тъкмо са се насочили към осиновяване изведнъж се случва чудо и забременяват.Това е поредното доказателство, че не бива да спираме да мечтаем и да се борим.Благодаря ви за статията.Темата е много сериозна и проблемна в днешно време.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s