Парченца реалност

Влезеш ли, ставаш нейна собственост,
Всички с бяла манта са по-важни,
И едва посмяваш да се обадиш,
Защо ме гледате така, нещо се съмнявате ли?
Не, не, само исках да попитам,
Тук се подпишете, тук… А, искате да прочетете,
Да, ваше право е,
И усещаш как превъртат очи,
тая сега какво се превзема,
Не, че няма да подпиша,
Но наистина искам да зная какво, по дяволите,
Всички деца са „сладурче“,
А всички майки се казват „майче“
(какво ли стана със „госпожо“?)
Иначе с децата са мили и те ги харесват,
Обясняват ти, но не подробно,
Дали да не им кажа, „ми, четох малко в Бг-Мамма“,
(нищо, че нет нямам и не е вярно)
Поне да знам защо се дразнят,
Като питам да разбера повече,
А като дойдат да им чертая къща
Ще питат, нали? Нормално…
Режимът е болничен, в шест сутринта
Как сте, проблеми има ли?
Откъде да знам има ли, аз спя още,
Ама ставам, къде ще ида,
Да пея рано като ранно пиле,
И има ЕЙ ТАКИВА големи хлебарки, ти казвам,
Лазят гадовете, пък уж били пръскали,
Топлата вода е на режим, разбираш ли,
So like the ’90s, като режима на тока,
Да се чудиш днес ще те огрее ли да се изкъпеш
И да дебнеш топлия кран през десет минути,
Понеже режим има, но какъв не е ясно,
И хем хранят, хем така,
Че ако не си донесеш отвън, жална ти майка на стомаха,
Я, днес има яйца,
Сега сигурно пет дена яйца ще ядете,
Но нямаше, де, само в неделя и беше червено,
И макар че се радвам, че бяха насреща, много даже,
Надявам се скоро да не попадам пак
В болницата.

4 responses to “Парченца реалност

  1. Надявам се никога повече! Дано!

  2. А аз като попитах защо има поне 20 сапуна на мивката за стая с 6 легла ми обесниха, че това е ритуал – оставяш си сапуна за да не се връщаш …

  3. Мария Илиева

    леле, Бу, защо сте там? Това, което си написала, все едно аз съм го писала… имах същите изживявания точно по Великден, в нашата най-известна болница… където на 20 стаи се падаше 1 ВЦ за деца и техните майки – бащи – придружители… И да, имаше ЕЙ ТАКИВА… бубулечки.. И да, когато се осмелиш да попиташ, просто биваш изгледан с най-студения възможен поглед и биваш отблъснат, смачкан… ти нямаш воля там, нито за себе си, нито за детето си.. и да, там, нямаше и храна за придружителите, но пък си плащаш 15лв всяка нощ – за екстрата да си с детето си. И да, какво ти четене на документи, подписваш и бегаш… че дори не съм видяла какво пише като диагноза.. а когато се осмеля да попитам за лечението. .. о, каква наглост, трай там и не питай…… и резултата е .. стрес и страх.. никога повече да не стъпи кракът ти там. Затова са и тези сапуни, защо ли не оставих нашия… може би затова сагата още не е приключила. При следващото ни ходене там тия дни няма да пропусна..

  4. Pingback: Довиждане, 2012! « Царството на Бу

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s