Кърмене след първата годинка? А защо?

Когато бях бременна, много малко се замислях за кърменето на бъдещото бебе. И защо да се замислям? Бременна съм, раждам, кърмя. Разбира се, за мен, както за повечето бременни за първи път жени, най-важното на света ми се виждаше раждането: как ще протече, кога, къде…

Девет месеца седях и си гледах пъпа и растящия корем🙂 И изобщо не се бях замислила, че бременността е девет месеца, раждането – само един ден, а животът с детето след този момент – е, ами, почти цял живот.

‘Образованието’ ми за храненето на бебето се свеждаше единствено до лекция от акушерка на курсовете за бременни. Никога не съм се съмнявала, че ще кърмя бебето си, но освен, че имах тази увереност, друго по въпроса не съм мислила. В разговор с по-възрастна от мен жена чух най-дългият срок на кърмене дотогава: тя беше кърмила синовете си по десет месеца. Добре, казах си, значи и аз ще кърмя толкова. След раждането на дъщеря ми педиатърката ми каза монотонно остарялата схема, по която й предстои да се храни, според която най-късно на 8 месеца има вече само две кърмения дневно, а на 10 – едно, след което очевидно се отбива. Честно казано, никога не ми беше минавала мисълта, че бебетата могат да сучат и след годинка, да не говорим след две – никой никога не ми беше споменавал такова нещо като възможност, не го пишеше в моите книги за бебета, нито бях виждала някой да кърми толкова.

Когато родих дъщеря си, започнах да я кърмя, точно както си бях представяла. Тогава още не знаех, че остарелите методи за кърмене не са адекватни и вероятно именно поради тях толкова голям процент жени много бързо започват да дохранват и скоро отбиват бебетата си, въпреки че вероятно са искали да ги кърмят доста повече време. Съвсем скоро се разбра, че тези методи на кърмене (на три часа, без нощно хранене, подсладена вода, ограничено време на гърдата) не дават желания резултат: бебето ми не само не наддаваше, но след 40-ия ден беше започнало да спада на тегло. Озовах се в затворен кръг на кърмене, дохранване с изцедена кърма, цедене, стерилизиране на шишетата, о, Боже, пак е дошло време за кърмене…

Детето ми очевидно беше по-умно от мен, защото въпреки всичко случващо се, нямаше никакво намерение да се отказва да суче. Около 4 месеца след раждането попаднах на книгата, която ми беше най-полезна: ‘Книга за кърменето’. От нея разбрах къде съм допускала грешки; пак там прочетох революционната идея, че всъщност бебетата можели да сучат и след годинката и това е съвсем нормално. С помощта на новонаучените неща в кратък срок успях да реорганизирам кърменето на дъщеря си, да спра дохранването и досадното цедене и да започна да се водя по бебето, а не по часовника. И тогава пред мен се откри цялата прелест на кърменето: изведнъж усетих колко е приятно и лесно.

Веднъж разбрала колко хубаво може да бъде, в никакъв случай не бих се отказала с лека ръка от него. Започнах да чета още повече и да попълвам дупките в знанията си.

Разбрах, че всъщност преди някакви си 50-60 години е било норма и практика бебетата да сучат над годинка, а по-често по 2-3. В разговор със собствената си баба научих, че тя и четиримата й братя и сестри са били кърмени по две-три години, а тя самата е кърмила двете си дъщери 1г 2м и 1г 4м., докато се е върнала на работа, и се почувствах глупаво, че не съм се досетила да потърся информация от първа ръка, вместо да ровя интернет, за да разбера същото.

Така бавно и постепенно идеите ми за кърмене се промениха значително. Спрях да поставям крайни срокове докога ще суче бебето ми. Защо да прекратявам една близост, която носеше много радост и удоволствие и на двете ни? Реших да оставя дъщеря си да се отбие сама, когато е готова за това, започнах да се доверявам повече на нейните инстинкти и на своето тяло. Това решение се оказа правилно за нас.

И така, защо може да поискате да кърмите бебето си над годинка?

Здраве. В дългосрочен план кърменето носи много ползи както на бебето, така и на майката. Кърменето профилактира рака на гърдата, яйчниците и матката, като риска от рак се намалява правопропорционално със срока, който жената кърми. Профилактира се и ракът на гърдата при бебетата момиченца. В още по-дългосрочен план, по-дългото кърмене понижава риска от развитие на остеопороза в късна възраст при майката.

Кърмените деца растат по-здрави, боледуват по-рядко и по-леко. Това е от особено значение, ако детето посещава обществено заведение, като ясла или детска градина, където всеки ден е в контакт с много повече рискови фактори (и означава по-малко отсъствие от работа за майката, по-редки посещения при педиатъра и по-малко пари за лекарства).

Всъщност съставът на кърмата се изменя по много любопитен начин: след първата година количеството на антитела и имунни фактори в нея нараства и става още по-високо след втората. Това показва съвършеният замисъл на природата – в крайна сметка, след първата година детето започва да е все по-изложено на източници на инфекции, докато расте и опознава света (най-вече докато се опитва да сложи голяма част от него в устата си).

Спокойствие. Кърменето след годинката (а и преди нея) обикновено значи много повече от хранене. То помага за близост, сигурност и комфорт. Повечето майки особено го оценяват в тази светлина, когато се наложи да успокоят ударено дете, да тушират болезнено никнещи зъби или да успокоят хиперактивното дете във фаза на ‘тръшкане’. Разбира се, на кърменето не може да се гледа само в тази му роля, но хей, това е вашата специална суперсила и когато се налага, можете да я използвате без притеснения.

Независимост и постепенно израстване на нуждите. Противно на често срещаното мнение (обикновено необосновано, проучванията и споделили личен опит казват точно обратното), по-дълго кърмените деца не стават по-зависими от майките си в детството и зряла възраст. Напротив – често те са самостоятелни и водят обичайния за възрастта им социален живот. Всички възрастни изглежда бързат децата им да растат по план. Да ядат повече твърди храни по-рано; да се отбият по-рано; да бъдат независими и да могат добре да се социализират още на броени месеци; да спят самостоятелно възможно най-скоро… за къде е това бързане? Родили сте дете – дайте му време да бъде такова. Нали не искате да имате дребен възрастен у дома още на 10 години? Когато една нужда е била посрещната и задоволена – като нуждата от кърмене и съответния близък контакт с майката – тя изчезва. Ако напротив, не е била задоволена, тя остава налична както в детските години, така и по-късно, под различна форма.

В определени ситуации кърменето може да бъде част от свръхзависими отношения. Но същото може да се каже за храната, възпитанието и други аспекти на връзката родител-дете. Това няма общо с кърменето само по себе си, а с отношенията между поколенията и е тема на съвсем друг разговор.

Какво още? Често на майките, избрали да кърмят над годинка, им се налага да се справят с по-деликатни ситуации, наложени от чуждо мнение. Някои по-чести са:

‘Когато бебето има зъби, е време за отбиване.’

Някои бебета се сдобиват с първо зъбче след годинката. Други се раждат с 1-2 млечни зъба. Със сигурност природата не би създала толкова несъвършен механизъм, зависещ изцяло от никненето на зъбите, нали? Това, че бебето има зъби, определено не е пречка за кърменето (а ако случайно се опитват да чешат венците си на гърдата, като хапят, много бързо се научават, че ако го правят, мама ще ги свали от гърдата). Зъбите служат, за да се учи детето да дъвче с тях храната, различна от мляко, която започва да яде около шест месеца след раждането си, нищо друго.

‘Ако не го отбиеш сега, никога няма да се откаже да суче!’

Някои майки избират да се измъкнат от ситуацията с хумор:

‘Ще го кърмя до първи клас и после отбивам, наистина!’

‘Когато започне да ми разкопчава сутиена сам с една ръка, мисля да спра.’

Други предпочитат просто да обяснят фактите, решението си и да отстояват правото си да отглеждат детето си по начина, по който те са избрали. Трети игнорират нацяло подобни забележки.

При всички положения сигурно е едно: всички деца рано или късно са готови да се отбият (обикновено между 2 и 4,5 години). Ако вие и детето се чувствате комфортно и нямате проблем с идеята за продължителното кърмене, то на никой друг не му влиза в работата докога ще кърмите.


‘След 6 (12) месеца в кърмата няма вече нищо полезно.’

Това мнение е съвсем грешно. То показва колко неосведомени могат да са някои хора в нашето общество, за съжаление понякога дори хора в сферата на здравеопазването, относно кърменето. Кърмата в крайна сметка е мляко, видово специфично за нашите деца. Тя не променя магически състава си във второ качество, когато бебето навърши определена възраст и все така съдържа протеини, мазнини и други важни хранителни и нужни на бебето и детето елементи. Както и преди съдържа специални растежни фактори, които помагат на имунната система да съзрее, което помага на развитието на мозъка, който нараства с най-бурния си темп между раждането и тригодишна възраст. Съставът й се нагажда според нуждите на бебето, не е статичен и тя се променя заедно с постоянно променящите се изисквания на организма на детето. С това никое готово мляко не може да се похвали.

Често можете да видите пораснало бебе над годинка да засиява в щастлива усмивка, като види, че майка му ще го кърми. Или докато суче, да пусне гърдата и да се засмее щастливо и радостно.

Кърменето не е само храна. То дава на бебето и детето сигурност, комфорт, близост, много положителни емоции… Не знам за вас, но аз, както много други майки, не бих заменила тези моменти за нищо друго.

автор: Бу, публикувано в сп. По-здрави, 2008г., тук с допълнения
photo: FreeDigitalPhotos.net

14 responses to “Кърмене след първата годинка? А защо?

  1. Подписвам се с две ръце под всичко казано.

  2. По отношение на храната принципът ми е- ако не артиса, значи не е стигнало. Кърменето не е норматив, да заковеш отбиването точно на 11-я месец. Също така не ми хареса схематичния подход с премахване на кърмене, а като ми казаха- и сега няма да му даваш кърма вечер, а кекс с кисело мляко, щото е класика, едвам се сдържах от evil laughter.

    Единственият риск е, че след годинката организмът толкова е свикнал с кърменето, че вече не дава толкова силни сигнали на глад и без да се усетиш може малко да изпосталееш, защото както си мислиш, че детето нищо не суче, така си произвеждаш доста мляко на ден.

    Третата странност, която не знам дали е от дълго кърмене или от кърмене като цяло: самото споменаване на думи, свързани с тази дейност, предизвиква много познатата сатанинска тръпка от рефлекса…което може и цял живот да си го влача:)

  3. Историята при мен е почти същата с изключение на това, че от малка знам, че е нормално детето да се кърми до към две годинки и винаги съм се чудила защо съвременната жена не кърми (смятах, че е от суета и много ме беше яд) докато не се сблъсках директно с проблема наречен „нямане на кърма“. Два месеца грешки, тревоги, сълзи… един ден реших да не мъча повече детето си и отидох да купя АМ. По пътя реших да звънна все пак, на един консултант във Варна и благодарение на нея кърмя вече две години (след няколко дена започвам третата =}) и синът ми не е близвал АМ след изписването от родилното.

    Като едно от най-ужасните преживявания през първите месеци на кърмене остана споменът за помпата и за мъката от 20 мл изцедена кърма в продължение на половин час… и натрапчивата мисъл „нямам кърма“ =}

    Благодаря ти Бу, че те има – твоят блог беше един от малкото фактори, на които се доверих и ми помогнаха да се справя с кърменето =}

  4. И аз се съгласявам!🙂

    Дължа кърменето на сина ми до 3,5 години на една жена, която беше кърмила нейното дете над три години и с която се запознах на една от сбирките, организирани за бъдещи майки. Аз самата съм кърмена 9 месеца и си мислех, че това е много, но като чух три години, просто се изумих! Реших, че няма да остана по-назад и така и стана🙂

  5. Кърмих сина си до 1,8 г. Отбих го преди два месеца, а на мен тези вълшебни моменти още ми липсват. Още от началото се водех по детето и за мен кърменето беше лесно и приятно. Бих кърмила пак и за по-дълъг период от време.🙂

  6. Като започнах да чета, и се сетих за началото на кърменето при мен. Безкрайно съм благодарна на сина ми, че се оказа търпеливо бебе и устоя на опитите ми да го гледам по график, разликата от вашия случай е само, че с кърмене под час и даване на глюкоза (признавам си, дори и това, въпреки че съвсееем малко), наддаваше прекрасно и дори храненето с изцедена кърма от 10-15-ти ден не го отучи от кърменето. С втория вече бях подготвена и се кърмихме дълго и напоително😉

  7. moeto dete e karmeno 5 godini.Spria kogato to si reshi.Karmih poveche ot godina ot lubopitstvo koga samo shte spre:) Edinstvenia negativ beshe razstroeniat mi san (trudno zaspivam kato se sabudia).Pozitivite sa mnogo poveche:)

  8. Страхотна статия, Бу! Раздвам се, че не съм послушала всичките баби и акушерки да давам сладка вода на детето и да не го храня, когато поиска….Чудя се повечето родни педиатри наистина ли са толкова прости или им се плаща, за да пробутват АМ. Познавам жени, чиито деца се отбиват още преди 6-тия месец, отказвайки да сучат, заради добавеното АМ. Педиатърът го препоръчал, детето щяло да има по-малко колики или пък мама нямала достатъчно кърма….Ако някой дойде на мен това да ми го каже, ще го пратя да си изгори дипломата и да ходи да копа фъстъци…

  9. Благодаря Бу!
    Чудесен блог!
    А дали може да се спазва диета, качила съм 25 килца и сега съм 86🙂 просто е много не красиво. Имам желание да кърмя поне до 2 годинки, но не знам какво да правя с тези килограми. Диетата, която бих искала да спазвам, уж е здравословна…
    включва пчелен прашец с кисело мляко и мед с тахан. Мед съм яла, не се е обринала…за прашеца се притеснявам. Дали е вреден по някакъв начин за нея?…Наистина ли може да развие алергия от някоя храна, която аз ям? Примерно мога да я започна след 6-тия месец или по-късно….объркана съм, но не мога да тежа толкова, а при мен само с намаляне на храната не се получава, трудно отслабвам и може би е хормонално, а прашеца регулира този проблем.

  10. Нася, малко вероятно е да развие алергия към храна, която ти ядеш в случая с пчелния прашец – при медът проблема за бебетата е в ботулиновите спори, които приети преди първата година, могат да са фатални. Но те не преминават през кърмата.
    За подобряване на формата спорт и повече активност и движение са винаги полезни, за кърмещи или некърмещи хора😀

  11. Чудесна статия, дано вземе малко по малко „обществото“ да се информира. А за медицнските лица – крайно време е! Аз също си спомням един случай когато дъщеря ми беше на около 10 месеца, получи ми се някакво възпаление на гърдата и беше адски болезнено. Потърсих помощта на лекар и тя ме посъветва да я отбивам, на тази вързаст и без това нямало полза от кърменето. Добре че вече бях закалена от ралични кърмачески неволи и си знаех че това са пълни глупости🙂

  12. Здравей, Бу! Бебето ми скоро става на 1 година. Продължавам да го кърмя редовно през недя – 4-5 пъти (по негово желание). Проблемът е, че често се буди през нощта – на час-два и търси да суче. Нищо друго не помага, общо взето. Недоспиването ме съсипва, а и не мисля, че има истинска необходимост от нощно кърмене, при това толкова на често, на 1 година. Докато беше малък следвах „кърмаческите“ съвети и за да не ми намалее кърмата съм му давала да суче на воля на през нощта, което, подозирам, че се оказва грешка от моя страна. Опитах слюшкане, както и да го оставям да плаче, но той е много упорит, май повече от мен. И така. В задънена улица сме. Искам да спра да го кърмя през нощта, а той не ще. И по-точно иска да ме ползва като залъгалка, защото суче за кратко, но иска гърдата да му е в устата, за да спи… Можеш ли да ни помогнеш?

  13. Чудесна статия! Вдъхновяваща!
    Синът ми е на 2 г и 3 м. и нещото, което обожава истински е кърменето.
    Подложена съм на масови атаки – от родители, свекърви, педиатри. Колко му вредя?! Последната лекарка, която ме смъмри с „Вече му вредиш!“ ми смутолеви, че ще му израстнат на криво зъбките.
    Представяте ли си? Във времена, в които има хиляди начини да коригираш несъвършената си усмивка, независимо на каква възраст сте.
    В едно малко градче пък (малкия беше на година и 7, 8) педиатърка ме видя на пейка и ми каза, че бебетата се кърмят до 8 месеца и после задължително се минава на АМ. Защо, обаче, не можа да сподели.
    Имало е моменти, в които съм била на крачка да се скрия някъде, да измисля някоя лъжа и да сложа край на „мамо, дай тити“, но не мога. Нито той, нито аз сме готови за това.
    Засега ще чакам той сам да пожелае да спре. Имам още много битки в това закоравяло общество, в което и лекарите те гледат, сякаш цедиш отрова в устата на детето си.
    Успех на всички!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s