Истината за майчинството #1

Ставате сутрин и почвате да търсите онази-любима-блуза – и я няма и няма. Хм. Както и да е, благодарение на шопинг терапията, която практикувате, в гардероба ви има избор (мек израз за голата истина, по-известна на мъжа ви като „гардеробът ти прелива по шевовете“)… Макар че все пак искахте да сложите точно онази-любима-блуза, която днес импонираше чудесно с настроението ви.

Броени минути по-късно все пак я виждате – облечена на дъщеря ви! Да, малко й виси, широка е, ръкавите са с една идея по-дълги… но общо взето ми става, обяснява тя. И виж как добре ми стои!

И докато стоите със зяпнала уста, тя изчезва заедно с блузата ви.

И с това се започва перманентното крадене от вашия гардероб: постоянно пропадат блузи, потници, тениски, чорапи… само до панталоните още не се е домогнала, понеже 30 сантиметра по-нисък ръст са си 30 сантиметра по-дълги крачоли… но като знаете, че на 13-14 години повечето девойки достигат окончателния си ръст за цял живот, сте наясно, че надежда няма, и до тях ще опре. Вие (и по-точно дрехите ви) сте обречени на постоянно използване без разрешение.

Да носи, ама поне да пере и да връща!, си казвате. Ами! Носи, лекьосва, тънките чорапи скъсва, захвърля в тайни кьошета или още по-зле – скрива, за да не видите пораженията. Идете после и търсете кой кога какво къде е носил… В най-добрия случай ще намерите подносените си дрехи, смотани мръсни над/под/в пералнята; в най-лошия ще ги откриете при Годишното Голямо Почистване наврени на невероятни места (не знаехте за тая цепка отстрани на гардероба в детската, нали? а я, колко неща е събрал, и всичките ваши!), ако изобщо ги намерите.

Да бяхте родили момче! На бас, че мъжът ви никога не би си помислил дори, че синът му може да му открадне тениската. А и да се случеше, нямаше да са вашите дрехи, така че какво да се притеснява човек…

За капак, при опита да се оплачете на майка си, вместо съчувствие получавате леко злорада усмивка с елементи на „отмъстена съм!“, която мигновено ви прехвърля с 25+ години назад във времето и ви подсеща, че всичко на тоя свят се връща…

Стиснете зъби. Спасение няма. Обясненията, молбите, виковете, нищо не дава ефект. И по-зле, вледеняващ страх се прокрадва в душата ви: идва ред на обувките ви.

#Истинатазамайчинството: дразнещият момент, в който дъщеря ви стане достатъчно голяма на ръст, за да почне да отмъква и подносва дрехите ви (даже още малко да са й халтави).


Автор: Бу, „Първите седем“ 2012, тук с допълнения

photo (cc) Dan4th

6 responses to “Истината за майчинството #1

  1. Хахаха, в момента го преживявам …

  2. Когато аз бях на 13-15г. беше модерно да се обличаш гръндж и да слушаш Нирвана. Майка ми пък работеше секретарка в голяма фирма и носеше само тъмни костюми и копринени ризи. През ум не ми е минавало да ѝ крада дрехите. Едва измолвах да ми купят кубинки и парцалива раница. Сега майка ми „краде“ моите дрехи и чанти!!!!!!!! Остава и дъщеря ми да почне да ме тараши и съвсем да оголея😦

  3. Това верно ли бе!?! Отсега? Какво те чака в следващите години – не знам. Ето в такива моменти се радвам невероятно много, че имам момчета ( е, не само в такива моменти, де)

  4. Аз имам момче и ще ми е безкрайно по-ужасяващо, ако ми носи дрехите…

  5. Аз този кошмар го живея вече повече от 5 години и няма спирка. Единствено което не ми носи – са сутиените и гащите. Вчера търсех необходимо-задължителните си ръкави в това време: студено сутрин и горещо следобед. Имам 3 броя, обаче в гардероба си намерих 0 от тях. Звънях на девойката, някак си не знаеше къде са. Намерих ги вечерта!!! Между леглото и стената. Любимите ми светли дънки които ме правят поне 5 килограма по слаба, намерих отрязани за къси панталонки. Но пък и тя има потници който удивително подчертават моя бюст🙂 Извода е – всичко се връща. Все още кътам едно ужасно хубаво копринено сако на майка ми.

  6. А мен все още ме питат: „Мамо, може ли като порасна да ми го подариш това?“ Може – отговарям аз. Повече влечение имат към гримовете и лаковете ми. Постоянно ги търся по хилядите детски дамски чантички, пълни (естествено – след като са дамски🙂 )с какво ли не: като се започне от шапки на жълъди, мине се през пръстенчета и фибички, мини- пластмасови ключета, сухи листа и счупени работи, които „тате може да залепи“ и се стигне до моето червило – счупено и размазано докато са се опитвали до го отворят без да махнат капачката.
    Онзи ден, докато търсехме в парка храстче, зад което дъщеря ми (8) да пишка, тя каза: „Еееееех, ако бях момче, толкова по-лесно щеше да ми бъде да ходя до тоалетната…“ След кратка пауза, тя гордо заключи: “ Обаче пък тогава нямаше да бъда шаферка!“ На, ви сега! Пишкате си прави където искате, ама не можете да бъдете шаферки!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s