Gallery

Звезден дъжд от глупости

Чух по новините тази вечер, че ще има звезден дъжд – метеорен, по-точно, Персеидите падат от небето отново. Фейсбук приятелите ми също се разписаха в готовност да гледат звездите… аз – не. Аз забравих, чисто и просто и легнах да се приспивам с филм на таблета (това е моето време, когато всички други у дома вече спят, а аз мога да правя каквото си искам, но обичайно съм толкова уморена, че само чета или гледам филм и заспивам).

Както придремвах обаче, някой изрева „ВИЖДАМ ЕДНА!!! ЕТО Я, ЕЛА ДА ВИДИШ! ВИЖДАМ Я!!!“ Излишно е да казвам, че в квартала, както в повечето по-големи градове, благодарение на успешно градско благоустройство и планиране, блоковете са на удобно разстояние със съседите да си подаваме чаша захар назаем и тоя младеж се изкрещя все едно в ухото ми. Сетих се, че сигурно е видял падаща звезда. Повъртях се, повъртях се… и любопитството ми надделя.

Изскочих на балкона и аз в нощно одеяние и наистина, след малко видях следващата падаща звезда. Красиво… иха! Само да имах фотоапарат… чакай, имам! Изтърчах, взех, почнах да щракам.

Тук отварям скоба, че имаме нов фотоапарат – полусапунерка. Безогледален, със сменяем обектив. Наясно съм, че професионалистите, които ходят с фотоапарати, по-тежки от тях самите и с обективи, по-скъпи от годишната ми заплата, ще се изхилят презрително и искам да им обявя, че не ми пука. Само ще кажа, че фотоапаратът ми си дойде освен с упътване, и с книга за идиоти. Да, има си собствена книга for dummies. Затова и го избрах, честно казано, както и заради ревютата, че е идеален за хора като мен, които искат да правят по-прилични снимки, без да задълбават в неизмеримите дебри на професионалната фотография. Много сме щастливи с него, престанете да вдигате скептично вежди.

Все още не съм разучила никаква част от функциите му, за съжаление, така че разбира се, от нощните снимки на падаща Персеида нищо не стана. По дяволите! Пробвах така, пробвах иначе, въртях копчелъка, никакъв ефект, само по-зле стават пустите му снимки.

А знам какво искам да постигна, с бавна скорост на затвора и по-осветена нощна снимка, нали, виждала съм хората как снимат падащи звезди, аз да не съм от дъжд накапана! Изтърчах обратно, взех си книгата for dummies и трескаво взех да прелиствам индекса, докато намеря къде пише за ‚скорост на затвора‘. Не е това, и това не е, а, ето го! Разбрах, значи, откъде се наглася осветеността и скоростта на затвора, звезди, дръжте се, идвам!

Пак се закотвих на терасата, тоя път облечена и с дълга до земята пола, защото комарите се събраха на малка вечеря отгоре ми, а кой уважаващ се фотограф прави снимки, докато танцува джига с пляскане по крака и ръце!

В отсрещния блок кипи нощно оживление. Хора пушат на прозорците. Други излизат на терасите си, за да говорят на много висок глас по телефона си Много Важни Неща, които явно всички в квартала трябва да чуем. Юноша се подава до кръста от прозореца и почва да барабани по сателитната антена, подсвирквайки немелодично през зъби. Друг (или същият?) се подава от друга тераса и въпросително вика в нощта „Мамо? Мамо?“ Не мисля, че чакат падащите звезди обаче.

А аз ги чакам и се готвя за тях. Пробвам различна осветеност. Различна скорост на затвора. Значи, въртим на дясно, снима бързо. Въртим наляво, снима толкова бавно, че ми се схващат ръцете, докато се опитвам да стоя неподвижно, нищо, че са подпрени (защото разбира се, нямам статив). Щракам и нагласям, щракам и нагласям, докато накрая постигам това, което искам и ако сега падне някоя звезда, фотосесията й е в кърпа вързана!

Но не пада.
И не пада.
И не пада.

Седя и се почесвам вече навсякъде – съседите се прибраха и всички комари мигрираха при мен. Навивам тентата, да не ми пречи, като дойде Моментът. Преметох терасата в тъмното. Събрах изсъхналото пране. Огладнях отново.

Няма звезди.

Реших да приложа всеизвестната тактика и да се направя, че си тръгвам – тогава със сигурност някоя ще падне! Знаете, като да запалиш цигара и рейсът веднага идва! Изключвам апарата. Няма ги. Слагам капачката на обектива. Няма. Прибирам обектива, гледайки разсеяно настрана. Няма звезди. Слагам калъфа на фотоапарата и незаинтересовано се въртя по терасата. Нали, ето, тръгвам си… ако някой, таковата, иска да падне от небето, аз съм тук съвсем между другото, не ви преча… Няма и няма.

Ами, гледайте си работата тогава, звезди. След 63 години, когато щяло да бъде следващото най-оптимално време за наблюдение, пак ще опитам да ги снимам.

Лягам си, но все ми се искаше да бях успяла да снимам поне една…

Кварталът будува

Кварталът будува

Единствената падаща звезда, която успях да заснема, преди да разуча настройките

8 responses to “Звезден дъжд от глупости

  1. Hahahaha! Suuuper si By! Spoko, te vsqka godina valqt tiq Persidi, moje bi dogodina nqma da sa sus sushtiq intenzitet ,ama vse dotogava shte popregledash rukovodstvoto. Ako do togava nqmash stativ (ima edni miniaturni, deto pak vurshat rabota) probvai, ili orizova vuzglavni4ka ili s kostilki ot 4ereshi ilikakvato tam imash s tvurdo sudurjanie. , kamuk, masa. Vij sushto kude ti e timera. I toi shte ti trqbva za snimki s dulga ekspoziciq.
    a ako moga s neshto da pomogna- sum nasreshta. Samo zvezdi ne moga da hvurlqm…

  2. хахаха, ей тия звезди мн упорити. Ама мн тъжно, ако ще идват пак чак след 63 години

  3. Снимането на метеорити (падащи звезди) нощем хич не е лесна работа, дори за имаш хубав фотоапарат.

    Всънщост, снимането нощем изобщо не е лесна работа!

    Няколко бързи съвета (ако позволите):

    – Не може да се снима „от ръка“, нощем експозицията е дълга (бавна скорост на затвора), и малко трепване на ръката и кадърът е отишъл на кино, мазня! Скорости на затвора, по-ниски от 1/8, изискват статив. Другият вариант е, просто фотоапаратът да се постави на някаква неподвижна повърхност. Важното е да не мърда! Също е важното да не мърда в момента, в който се натиска спусъкът (може да се постави и на самоснимачка или да се ползва дистанционно).

    – Нощем най-добре е да се снима на „M“ (full manual) mode. Всички фотоапарати от „голяма сапунерка“ нагоре го имат. Между другото, неправилно си наричаш фотоапарата „полу-сапунерка“, ти всъщност имаш m4/3 (micro four-thirds) безогледален фотоапарат с голяма матрица и сменяеми обективи. Това е не по-малко професионален фотоапарат от всеки dSLR, просто няма огледало (но не му и трябва). Такъв апарат може да прави страхотни кадри1

    – При M режим, просто нагласяваш експозицията (колко време затворът да е отворен, щом натиснеш спусъка) и блендата (колко да е свита диафрагмата на обектива, примерно, F2.8, F4.0, F5.6, F11 и тн). Подбираш и подходящо ISO (светочувствителност) – за нощни снимки е добре да е по-ниска, ISO200-400 примерно (за да няма много шум), но пък ако разчиташ да видиш бързо преминаващ обект, като метеорит, тогава обратното може да е по-подходящо – много високо ISO, 1600 или 3200 да речем, за да уловиш преминаването на метеорита (а той е слабоосветен)!

    – Комбинацията между бленда и експозиция я нагласяваш спрямо условията на снимане. Ако блендата е по-отворена, експозицията може (и трябва) да е по-кратка. Ако блендата е свита, експозицията ще е дълга и тогава можеш да правиш снимки на много слабоосветени обекти. (Примерно, снимките на нощно звездно небе се правят с много свита бленда и много дълга експозизия.) (Ето ти пример http://www.exposureguide.com/night-sky-photography-tips.htm за нощно небе, снимано с дърга експозиция, вижда се дори как се въртят звездите; естествено, това не става за снимане на метеорит, тъй като се появява за кратко и изчезва, а звездите са неподвижни (само земята се върти, хехе).)

    – Като понагласиш нещата, сядаш и експериментираш. В един момент, когато всичко е нагласено идеално, просто чакаш… Има и вариант (ако апарата го поддържа) просто да правиш кадър след кадър (автоматично) в определен участък от небето, като ползваш статив, и малко по-свита бленда и малко по-дълга експозиция. Така можеш да разчиташ на късмета да попадне метеорит в един от кадрите, дори да не го очакваш…🙂 (Така едно време са се снимали мълнии на нощно небе, много кадри подред, свита бленда, дълга експозиция; в наши дни може да се ползва специален датчик, който активира затвора на фотоапарата щом проблесне силна светлина, ама устройствата са скъпи, мисля…)

    Успех!🙂

    И повече четене и експериментиране няма да навредят, за да си готова за друго такова небесно шоу…😉

  4. Е, знам, че имам micro 3/4 – чета много сериозно и из основи, преди да си купя техника🙂 винаги проучвам; просто го отбелязвам с термина, който няколко приятели от тези с големите и скъпи апарати коментираха избора ми😀 Иначе нямам съмнение, че е добър апарат, и ревютата за него са категорично в моя полза. И full manual функции има, и до там стигнах, докато се почесвах под комарената атака🙂 Изобщо, без да може да прави всички чудеса като по-големите си братя, моят апарат се справя доста прилично. Но ах, каква файда, като няма звезди, които да падат!

    p.s. благодаря за идеите.

  5. То човек докато настрои всички настройки оптимално, обикновено е изпуснал кадъра…😀

    (казвам от личен опит със снимане с Pentax K100D + SMC Pentax-M F1.7/50)😉

  6. Super:-) Mnogo zabaven i razvlekatelen tekst🙂 pozdravlenia za bloga🙂

  7. Ето тук имало цяла група от ентусиасти като теб🙂 http://www.flickr.com/photos/snowpeak/9495887487/

  8. Красива е, Бу.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s