Gallery

Кога равенството между половете отива една идея твърде далеч?

Да разлаем кучетата в събота вечер. Бих искала да чуя мислите ви относно тази статия (за нечетящите английски – следва резюме):

6742924_

Авторката, Карла А. Ериксон, е доцент по социология в колеж Гринел и води курс за „Пол и общество“.

Статията се казва „Да обясня защо другия път няма да кърмя“ и тезата й е, накратко, че кърмещият родител (майката) получава един вид ‘нечестно’ предимство пред другия (бащата), заради повишения емоционален и физически контакт, който споделя с бебето поради биологичните си дадености.

В рамките на курса си Ериксон е имала събиране с бащи, за да говорят за бащинството, и един от тях е споделил, че „след първото дете, хранихме другите деца с шише, защото това беше единственият начин да работим срещу неравенството между половете в процеса на родителство. Според нея, постъпвайки по тоя начин, майката жертва в полза на бащата биологичното си ‘предимство’.

Тя е кърмила първото си дете, син, сега почти на година и очевидно не изпитва негативни чувства – напротив, описва кърменето като приятен момент в емоционален и физически план. Също така, тя отбелязва, че въпреки че вече не кърми, синът й все така предпочита да заспива и да се буди с нея и я търси за утеха и комфорт, когато се чувства зле.

В заключение, тя обяснява, че другия път няма да кърми, защото:
„Понякога трябва да изшикалкавим нашите органи, за да осигурим справедливост. Понякога трябва да извършим някакво социално инженерство, за да изкараме нашите социални стремежи от диктата на жлезите и гонадите си.“

Сигурно е излишно да казвам, че статията ми изглежда абсурдна. Разбира се, авторката има всяко – пълно! – право да има свое мнение по въпроса. Моето обаче е различно.

За мен е чисто и просто глупаво това отсъпление от собственото тяло в името на равенството между половете в процеса на родителство. Какво следва? Да се откажем от бременността, за да не се чувства ощетен партньорът, който не може да износи бебето и да усети всички приятни емоции, свързани с това? Бременността също има голямо и важно отношение към процеса на родителство, нали?

Или пък да се възмутя, че мъжете са в общия случай по-силни физически и имат ‘нечестно’ предимство да могат по-дълго и успешно да играят на игри, изискващи физическа сила и издържливост, каквито аз нямам?

Или може би, да се обличаме с еднакви дрехи, да имаме еднакви прически, да говорим с еднаква интонация и да имаме еднакво поведение спрямо детето, за да не преживее то нормалните за всяко дете моменти, в които предпочита единия родител пред другия, понякога продължаващи с месеци?

И накрая, ще напомня, че технически не е невъзможно мъже да произвеждат кърма. Въпреки че това надали би бил изборът на авторката на статията – а защо не, в името на равенството между половете.

Не ме разбирайте погрешно. Аз съм напълно „за“ бащите не просто да ‘помагат’ на майките в отглеждането на общите им деца. Напротив, смятам, че бащите могат и трябва да бъдат активни участници във всеки един етап от развитието на детето. От бебешките дни и месеци, когато бащата може да прави практически всичко, което може и майката, освен кърменето, през детските години, когато наистина може да прави всички неща наравно с майката. И бащите имат свое специално, не по-малко важно място в живота на детето. Както като мъжки ролеви модел, важен за детето точно както женският такъв, така и защото е просто важен елемент за здравословното му развитие (и да, децата могат да растат щастливи, умни и преуспяващи и със самотен родител, без значение от кой пол е той, също както и с родители от еднакъв пол; това не е тема на този разговор).

Мъжете и жените са различни, и под това нямам предвид, че едните идвали от Марс, другите от Венера (и аз къде съм била по време на това интересно изглеждащо междупланетно пътешествие?!) Те са различни като характер, поведение, начин на живот, пример, който дават съзнателно и не… и излишното изравняване на половете в родителски план за мен е… безсмислено. Защо човек би избрал съзнателно такава алтернатива и изкуствено приравняване точно с тази цел, не намирам достатъчно логично обяснение.

Може би ми липсват достатъчно широки хоризонти на социалния полово-равен фронт, но наистина мисля, че децата печелят повече от различните си родители, а не от уеднаквяването им.

18 responses to “Кога равенството между половете отива една идея твърде далеч?

  1. Коментирах и там. За мен е страховит фактът, че тази жена е преподавател и вероятно модел за поведение на млади хора. Освен това, ако самото кърмене и по-точно отстъпването на процеса би и помогнало да се почувства по-добре, има случаи на лактация и при мъже. Е, това предложение по-скоро в кръга на шегата, но така или иначе, ако храненето на кърмачето е проблема тя би могла да се изцежда и пак да дават и двамата родители майчино мляко. Но в статията самата авторка споделя, че според нея майката повече се отдава на родителството, жертвайки сън и свободно време.
    За мен изказването на подобна на авторовата позиция е нелепо, а възможността за последователки – плашеща.

    Що се отнася до положението вкъщи, синът ми е много привързан към баща си, който, представете си, не му дава храна. Кучето също е много привързано към мъжа ми, но и на него аз давам храна…

  2. Мисля, че всичко това заслужава просто една усмивка и нищо повече! Светът е шарен, място има за всички, колкото и абсурдни да ни изглеждат някои неща.😉

  3. В кръга на шегата – според нея значи еднополовите двойки имат най-добри перспективи да се реализират като успешни родители😀
    Извън кръга не шегата – личи си, че жената нищо не вдява от детска психология. Всеки, който е прочел поне две книги по тази дисциплина, знае, че детската супер привързаност към майката (ОСОБЕНО при момчетата), постепенно се измества към бащата във възрастта м/у 4 и 6 годинки (при момчетата заради тестостерона, при момичетата…ами те са просто по-напред с материала винаги🙂 ). Много ясно, че на годинка ще я търси за утеха.
    Ако изобщо съществуват бащи, които смятат, че НАЙ-доброто за децата им, е да бъдат хранени с шише, само и само за да бъдат до баща си…то според мен, тези хора са водени единствено от някакво странно чувство за егоизъм и втълпен в ТЯХНОТО детство комплекс за непълноценност, в името на който не си струва да се разбива здравето на едно невинно същество…По-жалкото според мен, е че има прекалено много майки, които са на ръба на решението „Да кърмя или (по-скоро) Не“ и само чакат някаква такава щура статия, за да сe оправдаят пред себе си…
    Дано не пожъне голям успех тази теория…

  4. Прочетох статията преди няколко дни – по-скоро прегледах я по диагонал, защото страшно ме подразни… Ако за тази жена развенството на половете е над кърменето на собственото й дете, да се наредят с партньора й при доктора и да си уеднаквят телата и хормоните, плуващи из тях… Освен ако, разбира се, причината за това й решение не се крие някъде другаде… Но ако все пак това е причината, то има доста неща, които да направи, преди да реши да не кърми детето си, на което не му е все тая… Малко остро реагирам, но тази дама ще си развява глупостите пред немалка аудитория, от която кой знае каква част ще почне да кима в съгласие на подобни безумия… От сто кладенци вода…

  5. Въздъх….и така няколко пъти. Прочетох статията й с интерес, защото почти до края очаквах някаква интересна развръзка, нали все пак е доцент, а доцентите са прочели повече книги от мен (надявам се). Та очаквах да сподели нещо, което аз някак си съм пропуснала при моето гледане и кърмене на мъник. Защото нали докато кърмиш бебе и дете и пропускаш много от всичко, което се случва около теб, в обществото, и социума като цяло. Да, ама не.
    Установих, че просто тя е част от семейство, в което таткото явно много държи да бъде толкова равнопоставен, че чак надвишаващ задълженията и правомощята си.
    Жена да спре да кърми другите си деца, за се почувста бащата равностоен в отглеждането, обичането, привързването към и на детето за мен е Булшит.
    Единственото хубаво нещо в статията й е параграфа в който описва как е кърмила сина си и какво е чувствала тогава.
    Всичко останало е маркетинг. Сега е много модерно да си анти кърмене и анти кослипинг.
    Бих я срещнала на живо. Ще е интересна дискусия!

  6. и аз да се присъединя към хора – но малко от по-различна перспектива. доколкото аз зная равенството между половете е такава социална концепция, при която се разглежда как обществото мисли и третира двата основни пола, а напоследък и трансджендърите и другите разновидности. само че, ми е много странно разбирането на доцент по джендър равенство, че всъщност говорим за липса на различия между половете. това не е равенство (тоест еднакви възможности и третиране на различни хора), това е двуличие, социална лъжа, която отрича разликите между мъжете и жените. още по-странна е тезата от гледна точка на (третата вълна на) феминизма (преди 20тина години феминистките наистина отричаха кърменето и въобще гледането на деца) – отнемаме или даваме нАучни аргументи за жените да се откажат от изконна своя телесна функция в името на имагинерен социален концепт. горе-долу същото се е случвало когато на жените им се е казвало – вие не можете да се занимавате с политика (да гласувате) или с икономиката (да наследявате и управлявате имоти и бизнеси), защото раждате и кърмите. тя продължава тази теза и казва – като спрем да кърмим вече ставаме равни поне пред очите да децата си. но пропуска да каже, че така учим децата си, че е ок да се отказваме от основни човешки права и функции в името на политическата коректност. това е равенство между половете, което поставя жените и децата в много неизгодна позиция и което създава общество, в което няма никакво място за различия и толерантност.

  7. Жената си е въобразила като преподавател от университет и известната власт,която и дава това,че може да прорповядва “нови“ истини. Е, в университета може да я слушат, но ако съдя по коментарите под статията й, почти 700, е предизвикала най-вече присмех. Аз живея в западно европейска държава и когато дойдох ми направи силно впечатление, че повечето жени ами… не изглеждат като жени. Всъщност по късно разбрах,че те не се стараят вече да са красиви или поне привлекателни, защото това не им трябва. Те са плод на еманципацията, равенството между половете или каквото и да е там. Бебенцата се оставят в ясла на 3 месеца, кърменето е много насърчавано,но много малко практикувано, а разводите са на едно от първитте места в ЕС. Когато кърмех децата ми, многократно съм чувала коментара – Ами таткото? Той не се ли чувства пренебрегнат? А мъжете изобщо нямат мнение по въпроса – единственето мнение е на жената. Ето – даже цала статия написана.
    Моето мнение е, че еманципацията не дава добри резултати,очевидно е нали?

  8. Мога само да кажа – тц тц тц…

  9. И аз да споделя🙂 Равенство не е синоним на справедливост .. т.е. да бъдем равни не означава да бъдем справедливи един пред/със друг.. Според мен на тази жена и липсват много основни познания не само по психология а и по физиология.. Не виждам причина да се променя природата на нещата(било то кърмене или физ. сила), за да се „угоди“ или „поощри“ егото на някой друг, още повече с цената на психиката и здравете на детето ми(или нечие друго). По същатата логика може да се каже че не е правилно детето да се отглжда само от майката и бащата, а от цялото общество.. да си ги менкаме, да не вземем да се почувстваме неравни(неравноправни)… или да позволяваме на педофилите и те да опитат от нашите деца… защо да ги игнорираме горките хора и те заслужават .. Много се отплеснах май .. Извинявайте.. Не мислех че тая толкова много чувства относно тази статия ..

  10. Майка Кърмачка

    Статията е античовешка и антинаучна. Кому е нужно това `равенство`?
    Нямам против да има `мъжка` и `женска` работа, не горя от желание да копая въглища в някоя мина само за да се почувствам равна на някого.
    Такава псевдо равнопоставеност е абсурдна, освен ако обществото ни не се стреми да отглежда хермафродити. Половете НЕ СА равни, и в това е тяхната основна същност и смисъл.
    И не, кърменето не ме кара да се чувствам като крава.
    И да, смятом че здравето и благоденствието на детето ми са над всичко – и затова смятом, че то заслужава най-доброто, т.е. да бъде кърмено.
    Дано по-малко бъдещи майки прочетат тази статия, да не би някоя от тях да открие в нея някакъв смисъл!!!

  11. Доцент, преподавател в университет! Колко жалко! Мислите ѝ явно толкова обичат да се реят отвъд логиката, че стават чак абсурдни.
    Жената бяга от здравия разум и бяга с висока скорост. Половете не могат и няма начин да бъдат равни някога, независимо от решенията ни или от операциите ни. Равни могат да бъдат само пред закона и по отношение на човешките си права. Тая мания за равенство излиза от всякакви граници вече, вместо да се възхищаваме на различията си.

  12. Sretch,много добре казано!

  13. Да си родят близнаци! Така има по едно бебе за всеки родител, че и по две през повечето време🙂
    Майтапът настрана – не е нужно майката да се отказва от кърменето, за да може бащата да участва пълноценно в процеса на отглеждане на детето. По тази логика скоро трябва да се откажем и да износваме бебета и да раждаме, за да не се чувства ощетен бащата – ти също си го написала!

  14. Аз виждам далече в бъдещето, след няколко хиляди века, когато няма да има полови различия (даже и генетични промени е възможно да има). Половете ще се унифицират като умения и е възможно да стане така, че всички да раждат :)))
    Унифицирането вече е започнало, въпрос на време е (какво са няколко хиляди века за Вселената), мъжете стават по-саби, жените по силни. Ако тогава пак съм жива ще го видя :)))

  15. По-тъпа статия не съм чела (говоря за английската)! Не знам защо трябва да се обръща внимание на всяка умопомрачителна идея в нета.
    Като гледам как е написана статията, сериозно се съмнявам, че авторката работи в университет. А ако наистина е така, сигурно е някой треторазреден, за който са чували само студентите му.

  16. Само да добавя, както коментирах и под самата статия, че нещата се променят във времето. Кърмих сина си три години и половина (за което горещо благодаря на Ла Лече лидерите) и той наистина предпочиташе мен през този период. Не искаше баща му да го носи, а само аз. Заспиваше само с мен, успокояваше се само от моята прегръдка. НО всичко това се промени със скоростта на светлината, след като синът ми порасна. Сега (след два месеца ще стане на шест години) той предпочита много повече да е с баща си. С него се борят (на игра), харесват едни и същи игри (аз хич не ги обичам и се изтощавам от тях), четат си приказки… Баща му разбира много по-добре какво би му харесало, как да си играе с играчките му, дори какви звуци да издава с тях (защото нали и той е бил малко МОМЧЕ, нещо което аз никога не съм била – каква дискриминация!!!). С две думи, сега синът ми се идентифицира с баща си, иска да е като него, а не като мен. Все още гушкането и нежностите са в моята територия, но определено не чувствам да имам по-голяма роля, тежест и т.н.

  17. Четири думи, Бу: спуках се от смях…

    Според Фройд жените изпитват т. нар. „завист от пениса“. Чудя се какво ли е направил съпругът на Карла Ериксон по въпроса – някоя малка, класическа операцийка или…?

    Апропо, не мисля, че с това разлайваш кучетата, поне не в България. Не защото сме нещо много интелигентни, а защото не обичаме такива „модерности“ като равнопоставеност на бащата или половете, особено доведени до крайност.

  18. Бу, напълно съм съгласна:
    “ наистина мисля, че децата печелят повече от различните си родители, а не от уеднаквяването им.“
    важното е да има не равенство (и без това е илюзорно!), а взаимно уважение

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s