Gallery

Напред и отново

Има някои публикации, които ми е трудно да напиша. Тази е една от тях. Отлагам я от много дълго време, защото просто не знам с кои думи да започна, какво да кажа в нея, как да завърша… Но ето – както понякога става, тя сама се написва, когато й е дошло времето. Дали по най-добрият начин, не зная, ще кажете вие🙂 това е един доста емоционален за мен пост.

Накратко: вече не живеем в България. Не ползвам сложни думи като „емигрирахме“, „напуснахме“ и прочее, въпреки че технически са верни. Истината е, че винаги ми е било лесно да замина на ново място, да устроя живот там, да се адаптирам. Нещата в днешно време са много по-лесни от колкото преди 20-25 години,или дори отпреди 16, когато последно живях за по-дълго извън България. Вече няма нужда решението да отидеш да живееш в друга страна, да е завинаги, или пък да е само в нея. Лесният транспорт, безкрайните възможности на комуникациите, интернет общуването правят живота другаде много по-лесен. С много от моите приятели продължаваме да общуваме точно толкова често, колкото и преди, ако не и по-често, защото така или иначе и в България, и тук, сме общували от разстояние.

2013-та беше много трудна за нас година, с големи и много тежки загуби в личен план. Нещата за нас не са същите и ново начало през 2014, за което и преди сме мислили, се получи някак очаквано, макар не лесно.

Като добавим към това и всички неща, които имат отчайваща нужда от промяна, срещу които лично аз се борих над десет години и след десетилетие виждам толкова минимална разлика, че ми се свива сърцето, като добавим нелепостите, които ни заобикалят на всяка крачка и ни спъват всячески, като добавим най-накрая, че за нас там стана място, в което не искаме да ни израснат децата, защото не се чувстваме достатъчно силни като родители да противостоим на всички нередности, мерзости и откровени идиотщини, е… решението полека дойде само. Не е лесно решение и със сигурност не е решение, което ще подхожда на всеки. Надяваме се за нас да е правилното.

Ще ви спестя хвалебствени оди за „тук“ (засега поне) и със сигурност няма да се впусна в плюене по „там“🙂 Последното никога не ме е влечало и го намирам за грозно. При все лесната ми адаптация и желание да взема всичко най-добро, до което имам достъп като култура, традиции и начин на живот, смятам, че е от особена важност човек да си помни корените и да държи на тях, както и да учи децата си на същото.
Да, те вероятно никога няма да чувстват Родината по начина, по който я чувстваме ние, възрастните. Но всичко в тяхното детство е различно, така или иначе, и голяма част от скъпите спомени, които имаме ние за детството си, са свързани именно с него – нашето, а не тяхното детство. Глобализацията и унифицирането на света днес засяга децата в не по-малка степен, отколкото големите.

И така, ето ни по нов път, с надежда и желание да устроим добър живот за децата си и за себе си – знаете, че винаги съм смятала, че и родителите са важни хора, които заслужават нормалност и щастие в не по-малка степен от децата си🙂 Дотук мога да кажа, че реалността оправдава очакванията ни. Не е лесно и със сигурност няма нищо наготово (да, наистина – ама къде са онези митични дървета, в чиито шушулки растат навити банкноти? трябват ми няколко за разсад!)

В някои отношения обаче очакванията ми са надминати. Искам да споделя с вас едно изключително мило писмо, което голямата ми дъщеря получи в училище. Посещава тукашно училище от десетина дена (не я записахме веднага). Чувства се много щастлива и много добре приета, въпреки че знае малко език и не разбира всичко, което й говорят. В първия й ден там из училище я разведоха деца, защото според директорката, те по-добре ще знаят кое е интересно за едно дете. За да не се смути от първия час, съобразиха къде да влезе да учи, преди да се присъедини към редовния си клас.

И ето какво получи вчера от една от новите си приятелки в класа. Айра е англичанка. За да накара моето дете да се чувства по-добре и да не се смущава, че не говори добре английски, Айра е ползвала Гугъл преводач, с който е превела мислите си и буква по буква ги е прерисувала, буквално, на непознат за нея език и азбука, на български така, че да я разбере дъщеря ми.

Айра

Мога много да пиша по темата за различието, за това, как приемаме в обществото си нови хора от други държави, с други традиции и култури. Мога да кажа за ‘хладните’ и ‘лицемерни’ хора на запад и сърдечните южняци. Но няма. Вие и сами знаете, че нещата не стоят точно така, както ни се иска да се похвалим понякога и че в последните години сърдечността, състраданието на българите поизчезнаха значително. Вместо това, искам да кажа само:

Благодаря ти, Айра. Благодаря и на родителите й, които са възпитали едно чудесно дете. Надявам се и занапред да намираме такива хубави и искрени приятелства.

29 responses to “Напред и отново

  1. Nora Rosenova

    страхотно, бу ! много се радвам, че дъщеря ти се чувства добре в училище и вече има приятели! жеста на момичето наистина значи и дава много,…а не струва нищо🙂 желая на цялото ви семейство здраве, късмет и щастие на новото място!🙂

  2. Когато ние бяхме в германия учителката на сина ми бе взела речник от библиотеката за да могат да си говорят и да се разбират

  3. Благодаря ти, Бу, развълнува ме истински… Живея от пет години със семейството си извън България,прочетох мислите си тук.Желая ти от все сърце на теб и на най-милите ти още много Айри да прекосят пътя ви, пази тази топлина във възприятията си и кураж!

  4. Много успех, щастие и спокойствие да откриете там, Бу! И още много Айри🙂

  5. Успех, Бу. Споделяй ни по-често.Удоволствие е да те чета

  6. Страхотно! Благодаря, че сподели тази история. От известно време съм в Англия и наистина отношенията са различни. Някои казват лицемерни, но за мен просто са различни. Доживях възрастна жена да целува ръцете ми затова, че съм сготвила вечеря, за което ми се плаща. Благодаря, Бу! Желая щастие на всички…

  7. Човек е по-добре да замине за мъгливия остров Албион (или където и да е другаде), вместо да се мъчи в българското блато, което напоследък доста взе да понамирисва…

    И аз няма да ругая „тук“ (защото все още съм „тук“), нито да хваля „там“, било „там“ Англия, Холандия или пък Испания или Италия или Германия (нищо че съм посещавал „там“ за малко или по-дълго)… Факт е, обаче, че тук нещата доста се по–––-ха напоследък (цензура! че неудобна е думата малко) и надеждата, която се появи миналия юни, постепенно угасна… Истината е, че доста приятели са емигрирали навътре в себе си напоследък, а пък други заминават наистина.

  8. Здравей, Бу – много съм благодарна на моята приятелка Анжела Георгиева, че сложи линк на ФБ стената ми към този твой пост. Чела съм твои неща, много ми харесват – винаги пишеш топло, умно и по човешки. Затова те „харесвам задочно“….:)

    Тъкмо вчера ми се наложи да напиша коментар във ФБ към статуса на моя позната по повод емигрантството. Темата там беше различна, но ще си позволя да цитирам своите думи тук отново, този път насочени към теб конкретно:
    –––––––
    „….Ако ти се стори, че емигрирането в даден момент е разумно решение – не се колебай нито секунда. Да, ще ти бъде мъчно за приятели и роднини, но хората днес са граждани на света и пътуват навсякъде.

    Правят го милиони хора, и отиват да живеят навсякъде по света. Но май само при нас има този трагизъм на „прокуденост“, „изгнание“ или пък „предателство към родината“ и тям подобна плява…

    Светът има страшно много красиви места, и ако си мислиш, че „родните места“ са ненадминати – надминати са…. (точно както са отдавна надминати нашите домати, киселото ни мляко, саламуреното ни сирене, и другите ни родни глупости, дето уж само при нас ги имало).

    Няма ненадминати места, както няма незаменими хора. Навсякъде има хубави хора, хубави моменти, и лоши такива. Всичко си има лоши и добри страни. Просто някъде добрите неща са далеч повече от лошите, и е хубаво да го видиш това със собствените си очи. И е добре да не си обременена от предразсъдъци и чужди мнения. И омраза към тези и онези страни или хората им.

    Отваряш очи и душа, поемаш дъх и …. Пробвай Най-опасното, което може да ти се случи в духовен план е да ти хареса.“
    –––––––

    Това, което е направила малката Айра към твоето момиченце е трогателно. Но и е нормално. Това е нормалното посрещане и приобщаване на ново дете към ново място. Браво на Айра!

    Като резултат, твоята дъщеря ще направи в бъдеще същото към друго дете – не задължително по почина „Предай нататък“, а по вътрешна потребност. Това е чудесно, нали? Доброто ражда ново добро.

    Ще ви се случват хубави неща на новото място. И не толкова хубави неща. Ще ти е мъчно днес. Утре пък ще ти е съвестно, че не ти е мъчно изобщо.

    Ти си абсолютно права – светът е глобален отдавна. Едно голямо място, в което всеки пътува накъдето си поиска. Свободно и с лека душа, и дори не мисли за това. Мразя много това в нашето българско мислене – старото, закостенялото, черногледото мислене, с постулати стари повече от век. …“Човек си тежи на мястото“, „дърво без корен“, „предателство към род и родина“,….дрън-дрън.

    Светът като цяло е светло, хубаво, приветливо място. Някъде се случват лоши и грозни неща. Другаде е различно. Някъде има войни. Другаде има полета с цветя…. Това е животът, различен.

    Не се обременявай с постулати. Животът започва отново и отново, и отново всеки ден. Всеки нов миг е различен от предишния, но може да е толкова по-добър. Радвай се на новите шансове, на новите стъпки., на новите усещания. не позволявай на никой да те дърпа надолу духовно.

    Движи се напред леко, без вина. С усмивка и желание за добро. Радвай се на новото и на интересното.

    Наблюдавай детето си – то първо ще отвори душата си, и ще е абсолютно лишено от всякаква вина. Както трябва да бъде🙂 Успех във всичко, и много усмивки!!!

  9. Лилия Иванова

    Мила Бу!
    Поглеждам отдавна тук, в твоето местенце и ми липсваха писаниците ти, сега разбирам с какво си била ангажирана. Чела съм почти всичко и съм се вълнувала с теб, въпреки че не се познаваме.
    Пожелавам на теб и семейството ти здраве и късмет, по много! Няма да ви е лесно, може пък и да не ви е трудно. Бъдете позитивни, усмивката и добрата дума железни врати отварят, по всички географски ширини.
    Пред вас са отворени прозорците на света, успех от сърце!

  10. Успех на теб и семейството ти в начинанието, дано новото място да ви донесе спокойствие и прекрасни изживявания! Чудесно е когато непознати хора, с малките си жестове, ни карат да се чувстваме у дома. Много мило дете, още много такива приятели ви пожелавам!

  11. Благодаря, че пишете за това. Културната адаптация може да бъде много трудна за едно дете. Можете да погледенте книгата: Third Culture Kids, има подбни и за тийнейджъри. Моята дъщеря е от 6-годишна извън България, (сега е на 13). Сменихме три училища. Не е щастлива, не виждаме подобно отношение, за което пишете нито от учители, нито от ученици. Може би не сме попаднали на добро училище, въпреки че децата ми ходят в Европейско. Може би сме в страна с по-различна културе…От септември се местим в Англия, (в момента сме в Белгия). Мъжът ми, който е англичанин, също не е уверен в кои училища децата могат да се чустват добре там. Моля, споделете с кое училище сте имали този късмет, за да се опитаме да дойдем там и ние🙂. Ето моят имейл адрес: prasurs@yahoo.com. Моля пишете. Станислава Кинг

  12. И моят син от една година ходи на училище извън България и днес, като влязох в класната му стая, учителката беше пуснала африканска музика, защото според нея е важно децата да се запознават с културата на другите с всички сетива. Впрочем тя ми разказа, че когато е била малка, в училището й е имало само двама чужденци, докато в момента в класа на сина ми има само две „местни“ деца, така че на практика тяхното поколение вече живее в глобалното село

  13. Страхотна както винаги БУ! Статията ме трогна до сълзи! И ние не живеем вече в България поради сходни причини. За съжаление сме доста далеч-Австралия…..Това е единственото, което много тежи, най-малкото мисълта, че си на хиляди км. и че не можеш ей така да хванеш първия самолет/влак/кола и да отидеш и да видиш близките и приятелите. Но децата ми се чувстват добре на новото място, учителите и другите децата ги приеха добре. Големият ми син, на 7 г. дори се сърди, когато имат почивен ден или ваканция-иска да ходи на училище??? Кое дете иска училище вместо ваканция? 3 седмици след започването на училището, пак той получи грамота за добро представяне и добра адаптация в новата страна. Вече има и доста приятели….

  14. Голям късмет, Бу! Стискам палци все така да вървят нещата добре.
    На моята дъщеря казваха в 1 клас само: Отивай си откъдето си дошла!
    Мога само да ви пожелая да не изживявате подобно нещо. Обратно сме в България, детето ми е щастливо тук, всички неуредици са дреболия в сравнение с омразата и расизма случили ни се в една западноевропейска страна.

  15. Антоанета Белчева

    Благодаря Ви за чудесния разказ ! Деветнайсет годишната ми дъщеря от септември ще учи в Кеймбридж и ,наред с всичко друго,ужасно се притеснявам как ще се впише в чуждата среда.Вашият разказ ме успокои поне малко и се надявам,че ще я приемат по същия начин като Вашето дете.Тя е чудесно момиче,много общителна и се надявам да се чувства добре.Тръгва с огромно желание,досегашните ни контакти с университета са много добри и се надявам всичко да е наред.

  16. Радмила, благодаря за това. Не зная за коя държава говорите, но бих се обзаложила, че е или Германия, или Белгия, а може и да е Франция. Всъщност не е важно коя е държавата. Важно е, че всеки от нас би могъл да се сблъска с расизъм и дискриминация дори и от най-перфиден тип, (царе на което са англичаните).🙂

  17. Мили дами, нека бъдем малко повече реалисти. От 10 години живея из Европа. Зная частни и държавни системи и училища. Професията ми е да помагам на т.нар експати да се приспособяват към новата за тях култура. Помагам като коуч и психолог и на децата им. Винаги има значение фактът, че децата се местят от една страна в друга. Винаги и навсякъде има места- учлища-класове-градове-села, където децата ви ще се чустват по-малко или повече приети. Това наистина много зависи от културата на дадената страна, но и зависи от съвсем конкретната ситуация. На какво да обръщаме внимание, когато търсим училище на децата си: 1. Как се отнасят към малцинствените групи в даденото училище. (В много държави деца от малцинствата просто не могат да намерят място в добрите училища). 2. Колко деца от чужди страни има в даденото училище. Как се чустват те. (Говорете с техните родители). 3. Има ли програма училището за адаптация на децата на новодошлите емигранти? 4. Има ли програма училището относно тормоза от деца на деца: т. нар. bullying. Ако има как се прилага, (много училища я имат, но не правят нищо). 5. До колко даденото училище доуска участие на родителите в учебния процес? Има училища в Европа, където родилите дори не могат да видят тестовете на детето си и как се е справило то. Не биват допускани до т нар ‘открити часове’, за да се наблюдава учебен процес и методи. 6. До колко се обръща внимание на извън-урочни занимания: някъде те съществуват проформа, децата си губят времето там, просто стоят с възрастни, доакто родителите им са на работа. 7. До колко има баланс между изучаването на точните науки и изкуство и музика…. Когато се опитвате да намерите ‘добро’ училище за децата си, нямате гаранции: всеки разбира какво е ‘добро’ според собствените си критерии и очаквания. Важно е обаче да си изясните тези свои очаквания и критерии, да ги формулирате като въпроси към училището, към родители, които вече имат опит с училището, към съседи, които знаят за училището от страни, а и към учителите. Изборът на училище, в което децата ви да са щастливи, е най-важната стъпка към това да се по почуствате ‘у дома’ си и да се приспособите към новия си живот. Късмет!

  18. Страхотно писмо! На добър път Бу.

  19. Imam podoben opit. Ziveja v Praga i tazi godina malkata mi dasteria e vtori klas, smeni 3 uchilista za 5 meseca. Sega e stastliva ,obicha uchitelkata si i planira da bade v tova uchliste pone do 9 klas.(tolkova e osnovnoto obrazovanie tuk) Ima otlichni ocenki, sviri na piano, pise referati , uchi se anglijski , no naj-vaznoto e kak se chuvstva ,neobhodimo e pri izbora na uchiliste da obarnete vnimanie na deteto i negovite zabelzki -da go slusate-kakvo mu haresva i kakvo go pritesniava v uchiliste, da tarsite vazmoznosti. V klasa tuk sega e mnogo dobre prieta i ima prijatelki od razlichni narodnosti. Zelaja uspech na vsichki, koito se boriat s tozi problem. Izvan Balgaria sam od 20 god. Goliamata mi dasteria smeni sasto kam 5 uchlista -niakade uchitel bese problema, niakade sauchenici,i sega e prieta kato virtuoz v muzikalno uchiliste. Ima samochuvstvie,, sviri kato solist s orkestar od 14 god. i niama problem da se adaptira kadeto i da e .Zatova tarsete nachin e ne se strahuvajte nikoga od promianata. Horata okolo Vas niama da promenite no usloviata v koito ste izrastvat Vasite deca sa samo vav Vasa kompetencia!
    Dano da ima poveche takiva prijateli za nasite deca po sveta kato Aira!

  20. Айра те е сложила в малкия си джоб – без да отлага много дълго време, защото просто не знае с кои думи да започне, какво да каже в нея, как да завърши🙂 Все такива хубави хора да ви срещат!

  21. Pingback: Напред и отново | Купувайте повече български стоки

  22. Sent from my iPhone

    >

  23. Мая Талаганова

    Успехи, Бу! Искренно ви се възхищавам. Стискам ви палци, точно като на спортно състезание: старта е даден и вие вече сте по трасето. Преследвайте мечтите си! И моля, разказвай ни как сте!
    Задочно те познавам от 2008 година, когато се сблъсках челно с кърменето. Много съм ти благодарна за всичко, което беше написала и пишеше. Само да влезнех в Нет-а и задължително се отбивах при теб! Всичко написано от теб ми беше интересно. Даже за малко да те последвам в правенето на портокалово сладко! Беше ми още по-приятно като знаех, че живеем в един квартал. Няколко пъти даже се разминах с теб в Пешеходния мост. Мая беше първокласничка. … Хубави спомени!
    Радвам се, че Съдбата ви е изпратила малката Айра.
    Късмет и здраве ви пожелавам от сърце!

  24. страхотно начало за дъщеря ти! стискам ви палци на цялото семейство! п.с. аз също си те знам от отдавна, 2007, когато и на мен кърменето ми беше лична тема – обичам, слушам и гледам клипа на „най-нежното нещо“!…

  25. Страхотно, мило, човечно! Благодаря ти за споделеното Бу. Успех там, където сте и дай боже, ние също да успеем да възпитаме децата си като Айра. Наистина!!

  26. I nie sme ot mnogoto ‘izbiagali’ balgari v Anglia. Dashteria mi se rodi tuk i jivee chudesno i spokoino detstvo. V uchilishte se chustva shtastliva i vnimanieto koeto se obrashta na decata ni tuk e mnogo po-evropeisko ot nasheto balgarsko otnoshenie kam vsichko. Kogato se priberem v Bulgaria se sblaskvame sas situacii koito mi e trudno da obiasnia na edno 7 godishno dete. ‘Ne pipai igrachkite v magazina’, v tramvaia stoish prav, zashtoto niama mesta, bezdomnite jivotni po ulicite i horata koito postoianno protiagat race za milostinia….Uspeh v Anglia, vsichko shte e nared, kogato imash priateli i hora koito te obichat!!!

  27. Albena Ahtardzhieva

    Бу, толкова се радвам за вас, където и да сте в момента!!!
    Липсваш много! Честичко си мисля за теб! Прегръдки от една пенсионирана модераторка!

  28. Много мило! Успех

  29. Pingback: Напред и отново - Budilnik

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s