Истината за бабите – разкрита!
Като много деца, някога обичах да ходя при бабите си. Бабите се занимаваха с мен, угаждаха ми, в различна степен успявах да се забавлявам по нови начини и изобщо, даваха ми да правя неща, които родителите ми не винаги ми разрешаваха и се измъквах от сериозни провинения, които пред майка ми не биха минали.
Разбира се, на свой ред когато аз имам деца, понякога не ми е толкова забавно да пратя децата при баба им и после да се чуя как изумено казвам ‘какво ти разреши баба ти?!’ 🙂 Естествено, рядко става дума за сериозни неща, които биха ме подразнили в дългосрочен план, но все пак, все пак… По-долу на вашето внимание, един кратък наръчник с ’10 правила за баби и внучета’, които да ви дадат бърз ориентир какво да очаквате, ако тепърва навлизате в дебрите на отношенията с родителите си, след като имате деца. Или да черпите идеи какво да правите някой ден с внуците си.
Почерпете майка си или свекърва си/тъща си 
И после да кажете дали им е харесало.
(cc) текст и пиктограма мои, по идея на NickMom.
п.с. специално за майка ми и свекърва ми, това е шега! Нямам вас предвид! Честна дума!
Царството на Бу 
Колко странно, но точно така е LOL
Не съм съгласна с всичко.Например 1, 3, 4, 8, 9, като баба не допускам. Е … ние бабите не можем да сме идеални, но когато дойдете на наше място най-добре ще ни разберета. От сърце Ви го пожелавам!
Много искам да се върне времето когато си живеех при баба. Бяха страхотни времена безгрижие!
При моите баби и дядовци такива не минаваха, уви. Едните ме гледаха почти наравно с родителите ми и режимът беше много строг – яде се каквото има, опразва се чинията (но пък дядо ми ме научи да се храня като дама с нож и вилица с прибрани лакти, когато още не стигах до масата от стола), спи се следобед (или ако не спиш, лежиш и не правиш абсолютно никакъв шум), помага се в домакинството и в стопанството, каквото кажат, това се облича – казарма. Но пък ме насърчаваха да чета колкото си искам и главно това правех, от 4 годишна. На всеки мой въпрос се отговаряше с внимание и търпение и сега оценявам колко неща за живота смятам за обикновени, а другите хора на стари години се налага сами да се научават. При другите баба и дядо в София се ходеше през ваканциите и по празници и там беше по-ларж, гледаше се видео, не ни караха да вършим къщна работа и имаше „глезене“ – купуване на сладолед и по някоя играчка, но като цяло изпълняваха родителските разпореждания (като например да ям зелен боб, който мразех и баба ми също не го яде, но понеже за детето трябва… съчувства ми, но ми го бута в устата). Благодарна съм за всичко, което са правили за мен родителите ми и техните родители – заради тях съм станала това, което съм.
За моите родители обаче не съм убедена какви баба и дядо ще бъдат, дай Боже скоро да разберем 🙂