Gallery

10 правила, когато си при баба

Истината за бабите – разкрита!

Като много деца, някога обичах да ходя при бабите си. Бабите се занимаваха с мен, угаждаха ми, в различна степен успявах да се забавлявам по нови начини и изобщо, даваха ми да правя неща, които родителите ми не винаги ми разрешаваха и се измъквах от сериозни провинения, които пред майка ми не биха минали.

Разбира се, на свой ред когато аз имам деца, понякога не ми е толкова забавно да пратя децата при баба им и после да се чуя как изумено казвам ‘какво ти разреши баба ти?!’ :)  Естествено, рядко става дума за сериозни неща, които биха ме подразнили в дългосрочен план, но все пак, все пак… По-долу на вашето внимание, един кратък наръчник с ’10 правила за баби и внучета’, които да ви дадат бърз ориентир какво да очаквате, ако тепърва навлизате в дебрите на отношенията с родителите си, след като имате деца. Или да черпите идеи какво да правите някой ден с внуците си.

При баба

Почерпете майка си или свекърва си/тъща си:mrgreen:

И после да кажете дали им е харесало.

(cc) текст и пиктограма мои, по идея на NickMom.

п.с. специално за майка ми и свекърва ми, това е шега! Нямам вас предвид! Честна дума!

4 responses to “10 правила, когато си при баба

  1. Колко странно, но точно така е LOL

  2. баба Лина

    Не съм съгласна с всичко.Например 1, 3, 4, 8, 9, като баба не допускам. Е … ние бабите не можем да сме идеални, но когато дойдете на наше място най-добре ще ни разберета. От сърце Ви го пожелавам!

  3. входни врати

    Много искам да се върне времето когато си живеех при баба. Бяха страхотни времена безгрижие!

  4. При моите баби и дядовци такива не минаваха, уви. Едните ме гледаха почти наравно с родителите ми и режимът беше много строг – яде се каквото има, опразва се чинията (но пък дядо ми ме научи да се храня като дама с нож и вилица с прибрани лакти, когато още не стигах до масата от стола), спи се следобед (или ако не спиш, лежиш и не правиш абсолютно никакъв шум), помага се в домакинството и в стопанството, каквото кажат, това се облича – казарма. Но пък ме насърчаваха да чета колкото си искам и главно това правех, от 4 годишна. На всеки мой въпрос се отговаряше с внимание и търпение и сега оценявам колко неща за живота смятам за обикновени, а другите хора на стари години се налага сами да се научават. При другите баба и дядо в София се ходеше през ваканциите и по празници и там беше по-ларж, гледаше се видео, не ни караха да вършим къщна работа и имаше „глезене“ – купуване на сладолед и по някоя играчка, но като цяло изпълняваха родителските разпореждания (като например да ям зелен боб, който мразех и баба ми също не го яде, но понеже за детето трябва… съчувства ми, но ми го бута в устата). Благодарна съм за всичко, което са правили за мен родителите ми и техните родители – заради тях съм станала това, което съм.
    За моите родители обаче не съм убедена какви баба и дядо ще бъдат, дай Боже скоро да разберем🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s