Галерия

Трол в пощата

А помните ли оня път, когато пратих кокосов орех по пощата? Не? А аз, да. Слушайте:

За да си улесня живота, като пращам неща напред-назад по пощата, реших да си купя от Ибей пощенски пликове – сигурно се сещате, едни плътни самозалепващи се пликове, много удобни човек да праща какво ли не. Но в кварталната ми пловдивска поща не бяха щастливи – не можели да си слагат печатите, размазвали се по найлона на плика, другия път няма да ви вземем пратката, така да знаете…

Малко се подразних, признавам – защото пликовете са наистина удобни, лесни за употреба, а също така, защото в официалните пощенски наредби на Български пощи не пише ни-щич-ко за вида на опаковката (да, аз съм една от онези хора, които четат правила, норми и уредби, когато искат да разберат защо така, а не иначе, и после спорят, позовавайки се на тях). Започнах да лепя бяло листче отгоре на пликовете специално за проклетите печати. И също така, тролът в мен се пробуди.

Видях кокосови орехи в магазина и не помня вече по какъв повод, се сетих за приятелката ми в Пазарджик. Ама разбира се, че високо ще оцени един кокосов орех – изненада. По пощата. Без опаковка. Защото, знаете – в наредбите няма изискване кокосовите орехи да се пращат опаковани и защото в кутийка и баба знае.

И така, стъпка 1: подготвяме кокосовия орех. Разбира се, аз не искам да преча на пощенските служители да си свършат работата и да няма къде да залепим марките… нали?
534512_4347214682628_54703313_n

Това, уважаеми зрители, е кокосов орех, покрит с пяна за бръснене. За съжаление, изгубих другите му снимки и имам останала само тази. Искам да вметна, че бръсненето на кокосов орех ще затрудни дори Фигаро. Козината е дебела, твърда и неприятна. Нещо като крака, които цяла година стоят под панталон и собственичката им знае, че няма кой да ги види, така че, карай да върви… Опитах да го бръсна със стара самобръсначка, защото подозирам, че мъжът ми нямаше да е възхитен да пробвам колко е добър новият му жилет, оказа се почти безрезултатно; накрая го търках яростно с пемза, за да добие що-годе гладък вид, а пръстите ми пострадаха значително повече от самия кокосов орех.

Залепих му бяло листче отгоре, за печатите в пощата, залепих ситно написани адреси на подавател и получател, за да остане възможно най-голяма част от ореха открита. Понесохме се с мъжът ми с бодра крачка, хихикащи като ученици и ръгащи се един друг в ребрата. Предвкусвахме изуменият поглед на жената зад гишето, може би дори известна обида от тъпата ни идея, а дали няма да откаже да вземе кокосовия орех и да ни прати по дяволите? О, нямахме търпение да разберем.

Като дойде нашият ред на опашката, с известна тържественост тръснах кокосовия орех на плота. Жената зад него не трепна. Не трепна! С вежди не шавна дори. Никакви въпроси. Все едно по цял ден приема за изпращане пощенски пратки като кокосови орехи, насипен грах и малки слонове, успя да запази абсолютно безизразна физиономия. Самата деловитост, препоръчано ли искате да го пратите или като обикновен малък пакет? Искате да залепите марки? Заповядайте. И го прие за изпращане, сложи го до купчината с пратки, взе ни парите, довиждане, приятен ден.

1 : 0 за пощата.

Advertisements

3 responses to “Трол в пощата

  1. А представяш ли си какви неща се пращат по пощата, щом един бръснат кокосов орех не предизвиква никаква емоция?!

  2. Ахахаха, кара те да се замислиш, нали?
    (Тогава какво им е на найлоновите пощенски пликове?!)

  3. КАкво им е? По всяка вероятност найлонова пощенска служителка…някои не подлежат на убеждение, дори с кокосов орех.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s