Gallery

10.11., исторически преглед на кърменето

В тон с датата, съм се отдала на спомени и размишления, за преди и сега. За преди – какво ни донесе, и още повече, какво остави. Въпреки че не бях кой знае колко голяма, когато дойде 10/11/89, помня много, много неща; разбира се, имам ясни спомени и от последващите години на прехода, който по скромното ми мнение така и не завърши и честно казано, губя надежда, че ще му видя края скоро.

Но тук за политика няма да говорим – както обичайно, освен в социалния им контекст, оставям политическите си възгледи за лична употреба. Ще говорим обаче за нещо друго: как се отразиха онези години на кърменето, и какво „наследство“ ни оставиха на нас, които раждаме след промяната. Защото то, вярвайте ми, не е никак маловажно.

Ще почнем с малко исторически преглед: какви са били практиките някога, преди 1944г.? Казано накратко, всичко, което сега се нарича „модерно“, всъщност не е никак модерно, а е добре забравено старо – и то отработено с десетки, стотици поколения, работещ, действащ начин за отглеждане на деца, както са били гледани нашите баби, прабаби и прапрабаби.

Снимката от „Изгубената България“ е от периода 1940-1945 (може да се види лесно по стария правопис, отменен с реформа в началото на 1945). Какво четем там:
– до 5-ия месец само кърма
– захранване след 5-ия месец
– гумената залъгалка носи зарази
– биберона е виновник за отбиване на детето
– тегли детето редовно
(плакатът за храненето най-много? най-малко? на 3 часа не се чете)

Как ви звучи? Само на кърма поне до 5-ия месец, биберонът е виновник за отбиването – познато днес като „модни“ възгледи. Това са неща, които преди някакви си 70-80 години са били ежедневие и реалност! Това също така са неща, към които голяма част от света се завърна отдавна, още преди 30-40 години, а други никога не са губили… Ако имате майка или баба на възраст над 70 години, не пропускайте да я разпитате. Моята баба е на 88, и още след раждането на първото ми дете ми разказваше интересни неща от детството си. Бебетата са се кърмели, разбира се, на поискване – щом ревне, е гладно, кой ще гледа часовник; захранвали се, когато можели да си вземат сами от масата (5-6 месец); кърмели се средно по 2-3, по-рядко до 4-5 години, но последното също не е било нечувано.

Какво се е променило? През 1944-та, единствената болница със специализирано родилно отделение е била в София. Скоро след 1944-та нещата се променят: 1946-та е приет законът за закрила на майчиното и детско здраве, насочен към откриване на повече родилни отделения, звена от обучени акушерки, детски ясли и т.н. В периода 1944-1969 в страната се появяват много родилни отделения. Това, от една страна, се е отразило чудесно: значително се е понижил процентът на детската и майчината смъртност. От друга, последствията са печални – раждането, и на свой ред, кърменето, значително се медикализирали. Това така и не се променя оттогава.

Когато баба ми родила първото си дете през 1948-ма, промените в здравеопазването вече са влезли в сила. Получила съвети, различни от тези, които била виждала цял живот от майка си (баба ми има четири братя и сестри). Промените били все още незначителни – патронажната акушерка я съветвала към петия месец да захрани с брашнена каша, но я предупредила, че бебетата често се разболяват от рахит, хранени така. Баба ми, практична жена, не видяла особен смисъл да дава на бебето си нещо, което може да го разболее, и просто продължила да кърми, едното си дете до 1г2, другото до 1г4 месеца. Тогава се върнала на работа и отбила рязко и двата пъти. Питах я, защо не продължи да кърмиш и след това? „Не знаех, че е възможно“, ми каза…

Оттам насетне нещата главоломно потеглят надолу и връзката, която жените в местните общности традиционно са имали помежду си, която им е помагала да отглеждат децата си не само по инстинкт, но и по примера на много, много други жени преди тях, се къса.

Вместо това, децата започват да се отглеждат „по книга“. Традиционно в България жените работят масово – едно време на полето, с детето в цедилка на гърба или в люлка, вързана на сянката, тоест близо до майката. Но след девети, не само се строят петилетки, но и се строят в съкратени срокове, което означава, че всяка работна ръка е добре дошла и колкото по-рано, по-добре. Бебето вече е грижа не на безпросветна жена, била тя и негова майка, а на специалистите с образование и в детско заведение. Кърмещата жена обаче не е удобна – затова, все повече се прокарва храненето под режим. То е практично – така е ясно кога и колко яде бебето у дома и в яслите, и майката може да работи. Майчинството е кратко – в различните периоди различно, и се променя. Майчинство в продължение на 2 години, каквото го знаем сега, е късно въведено, през осемдесетте години на миналия век. Вместо това, повечето жени през ‘зрелия’ комунизъм се връщат на работа сравнително рано, между 4 и 6 месеца след раждане. Което води неизбежно до ранно захранване и често, отбиване. Разпитайте майка си например, какви съвети е получавала?

Какво носят онези 45 години за кърменето?

– всички майки кърмят след раждането. Едно добро наследство още от далечни времена, което имаме и до днес – кърменето не е въпрос на избор, а е даденост за бебето и се очаква както от обществото, така и от самите майки. Не е рядкост една майка да накърми чуждо бебе, докато на майка му й ‘слезе’ кърмата, или сестрите да разменят по-голямо и по-умело бебе с по-малко и слабо, за да могат да помогнат на респективните майки да ‘нагласят’ кърменето.

– бебетата минават на кърмене на режим веднага след раждането; хранене на 3 часа в ясни часове, важащи за всички бебета – за да може да продължи да се храни в същите часове и когато майката го даде на ясли, за да се върне възможно по-рано на работа;

биберон-залъгалката е очакван и неизбежен, съвестно употребяван аксесоар за всяко едно бебе. Вече не се смята, че е вреден, защото въпреки че се свързва с ранно отбиване, е удобен да се укротяват бебетата в детските заведения.

– с режим на кърмене нощното кърмене отпада най-късно на 40-тия ден – „стомахчето трябва да почива“. Реално причината се крие доста по-вероятно в нуждата на работничката да може да отпочине нощем, преди да бори поредната петилетка в завода/службата – никой не иска уморена майка с тъмни кръгове под очите; майките биват съветвани да заместят нощното кърмене с вода и да не се поддават на плача на гладното бебе, то скоро ще свикне и ще спре (безспорно, когато бебето разбере, че никой не откликва на нуждите му, няма смисъл да хаби енергия). Интересно, но възрастните, които стават нощем да се хранят, не са порицавани и техният стомах явно няма нужда от почивка.

– майките са съветвани да доизцеждат редовно гърдите „до последна капка“. Отново, зад това стои практична причина – при дългото отсъствие на майката или при паузите, докато се приучи бебето да се храни под режим, гърдите се препълват неприятно много, а доизцеждането донякъде помага да се поддържа лактацията – но за съжаление, често е недостатъчно и въпреки желанието си, майките откриват, че кърмата им е намаляла и скоро бебето трябва да бъде дохранвано, често се отбива в краен резултат.

– бебетата рутинно се дохранват при най-малък проблем, не се търсят решения за подобряване на кърменето. Изписваха се изкуствени млека „Бебе 1“, „Бебе 2“, ако има, „Хумана“ – но често нямаше, и бебетата нерядко ядяха квасено краве мляко. По-късно много от нашето поколение ще развият разнообразни алергии, които проучванията убедително свързват с ранно излагане на крави белтък, ранно отбиване и ранно захранване.

– захранват се рано – колкото по-рано прояде обща храна, толкова по-бързо ще отпадне млечното хранене, съответно ще има по-малко грижи по него в детското заведение, или ако го гледа друг роднина у дома; още на 40 дена се дават първите лъжички прясно изцеден сок;

– всячески се поощрява възможно по-бързото заместване на кърменето: на 3 месеца се дава плодово пюре, на четири – каша, на пет месно пюре и жълтък, на шест бебето вече се кърми 3 пъти в денонощието, на 8 – два пъти, на 10 е останало само едно кърмене, което се премахва за сметка на сутрешната закуска (както виждате, ги знам наизуст – преди единадесет години, 2003-та, получих пълни указания от педиатъра на детето, нищо, че вече бяхме в друг век и друго време!)

Децата се гледат все повече по калъп, унифицирано. Има еднаква схема за кърмене, захранване и отбиване на всички бебета, без значение индивидуалните им особености – и много от майките продължават да я чуват в лекарския кабинет и днес!

Звучат ли ви горните познато?

Разбира се, не може да бъде обвинен социализмът за всичко – по подобен сценарий се развива и раждането и кърменето на запад в периода на индустриализация, както и след двете световни войни, когато основната работна ръка са жените.
За нас това продължи не само тези 45 години, но и последващите 25. Промени се случват, разбира се, има ги –  но дали мисленето на мнозина не остана твърде ригидно, закостеняло и неподдаващо се на промяна, колкото и логична и обоснована да е тя? В резултат и днес много майки продължават да чуват морално остарели, недоказани от времето и оборени от съвременни проучвания напътствия за отглеждане на децата си. Тежко наследство и се предава вече на твърде много поколения, наистина.

Дали ще успеем да не го предадем и на децата си?

Надявам се.

***

През 2013 участвах като лектор в международната конференция по лактация GOLD, където говорих за културните особености на българското кърмене. Обещавам скоро да запиша тази интересна лекция под формата на онлайн уебинар.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s