Gallery

10.11., исторически преглед на кърменето

В тон с датата, съм се отдала на спомени и размишления, за преди и сега. За преди – какво ни донесе, и още повече, какво остави. Въпреки че не бях кой знае колко голяма, когато дойде 10/11/89, помня много, много неща; разбира се, имам ясни спомени и от последващите години на прехода, който по скромното ми мнение така и не завърши и честно казано, губя надежда, че ще му видя края скоро.

Но тук за политика няма да говорим – както обичайно, освен в социалния им контекст, оставям политическите си възгледи за лична употреба. Ще говорим обаче за нещо друго: как се отразиха онези години на кърменето, и какво „наследство“ ни оставиха на нас, които раждаме след промяната. Защото то, вярвайте ми, не е никак маловажно.

Ще почнем с малко исторически преглед: какви са били практиките някога, преди 1944г.? Казано накратко, всичко, което сега се нарича „модерно“, всъщност не е никак модерно, а е добре забравено старо – и то отработено с десетки, стотици поколения, работещ, действащ начин за отглеждане на деца, както са били гледани нашите баби, прабаби и прапрабаби.

Снимката от „Изгубената България“ е от периода 1940-1945 (може да се види лесно по стария правопис, отменен с реформа в началото на 1945). Какво четем там:
– до 5-ия месец само кърма
– захранване след 5-ия месец
– гумената залъгалка носи зарази
– биберона е виновник за отбиване на детето
– тегли детето редовно
(плакатът за храненето най-много? най-малко? на 3 часа не се чете)

Как ви звучи? Само на кърма поне до 5-ия месец, биберонът е виновник за отбиването – познато днес като „модни“ възгледи. Това са неща, които преди някакви си 70-80 години са били ежедневие и реалност! Това също така са неща, към които голяма част от света се завърна отдавна, още преди 30-40 години, а други никога не са губили… Ако имате майка или баба на възраст над 70 години, не пропускайте да я разпитате. Моята баба е на 88, и още след раждането на първото ми дете ми разказваше интересни неща от детството си. Бебетата са се кърмели, разбира се, на поискване – щом ревне, е гладно, кой ще гледа часовник; захранвали се, когато можели да си вземат сами от масата (5-6 месец); кърмели се средно по 2-3, по-рядко до 4-5 години, но последното също не е било нечувано.

Какво се е променило? През 1944-та, единствената болница със специализирано родилно отделение е била в София. Скоро след 1944-та нещата се променят: 1946-та е приет законът за закрила на майчиното и детско здраве, насочен към откриване на повече родилни отделения, звена от обучени акушерки, детски ясли и т.н. В периода 1944-1969 в страната се появяват много родилни отделения. Това, от една страна, се е отразило чудесно: значително се е понижил процентът на детската и майчината смъртност. От друга, последствията са печални – раждането, и на свой ред, кърменето, значително се медикализирали. Това така и не се променя оттогава.

Когато баба ми родила първото си дете през 1948-ма, промените в здравеопазването вече са влезли в сила. Получила съвети, различни от тези, които била виждала цял живот от майка си (баба ми има четири братя и сестри). Промените били все още незначителни – патронажната акушерка я съветвала към петия месец да захрани с брашнена каша, но я предупредила, че бебетата често се разболяват от рахит, хранени така. Баба ми, практична жена, не видяла особен смисъл да дава на бебето си нещо, което може да го разболее, и просто продължила да кърми, едното си дете до 1г2, другото до 1г4 месеца. Тогава се върнала на работа и отбила рязко и двата пъти. Питах я, защо не продължи да кърмиш и след това? „Не знаех, че е възможно“, ми каза…

Оттам насетне нещата главоломно потеглят надолу и връзката, която жените в местните общности традиционно са имали помежду си, която им е помагала да отглеждат децата си не само по инстинкт, но и по примера на много, много други жени преди тях, се къса.

Вместо това, децата започват да се отглеждат „по книга“. Традиционно в България жените работят масово – едно време на полето, с детето в цедилка на гърба или в люлка, вързана на сянката, тоест близо до майката. Но след девети, не само се строят петилетки, но и се строят в съкратени срокове, което означава, че всяка работна ръка е добре дошла и колкото по-рано, по-добре. Бебето вече е грижа не на безпросветна жена, била тя и негова майка, а на специалистите с образование и в детско заведение. Кърмещата жена обаче не е удобна – затова, все повече се прокарва храненето под режим. То е практично – така е ясно кога и колко яде бебето у дома и в яслите, и майката може да работи. Майчинството е кратко – в различните периоди различно, и се променя. Майчинство в продължение на 2 години, каквото го знаем сега, е късно въведено, през осемдесетте години на миналия век. Вместо това, повечето жени през ‘зрелия’ комунизъм се връщат на работа сравнително рано, между 4 и 6 месеца след раждане. Което води неизбежно до ранно захранване и често, отбиване. Разпитайте майка си например, какви съвети е получавала?

Какво носят онези 45 години за кърменето?

– всички майки кърмят след раждането. Едно добро наследство още от далечни времена, което имаме и до днес – кърменето не е въпрос на избор, а е даденост за бебето и се очаква както от обществото, така и от самите майки. Не е рядкост една майка да накърми чуждо бебе, докато на майка му й ‘слезе’ кърмата, или сестрите да разменят по-голямо и по-умело бебе с по-малко и слабо, за да могат да помогнат на респективните майки да ‘нагласят’ кърменето.

– бебетата минават на кърмене на режим веднага след раждането; хранене на 3 часа в ясни часове, важащи за всички бебета – за да може да продължи да се храни в същите часове и когато майката го даде на ясли, за да се върне възможно по-рано на работа;

биберон-залъгалката е очакван и неизбежен, съвестно употребяван аксесоар за всяко едно бебе. Вече не се смята, че е вреден, защото въпреки че се свързва с ранно отбиване, е удобен да се укротяват бебетата в детските заведения.

– с режим на кърмене нощното кърмене отпада най-късно на 40-тия ден – „стомахчето трябва да почива“. Реално причината се крие доста по-вероятно в нуждата на работничката да може да отпочине нощем, преди да бори поредната петилетка в завода/службата – никой не иска уморена майка с тъмни кръгове под очите; майките биват съветвани да заместят нощното кърмене с вода и да не се поддават на плача на гладното бебе, то скоро ще свикне и ще спре (безспорно, когато бебето разбере, че никой не откликва на нуждите му, няма смисъл да хаби енергия). Интересно, но възрастните, които стават нощем да се хранят, не са порицавани и техният стомах явно няма нужда от почивка.

– майките са съветвани да доизцеждат редовно гърдите „до последна капка“. Отново, зад това стои практична причина – при дългото отсъствие на майката или при паузите, докато се приучи бебето да се храни под режим, гърдите се препълват неприятно много, а доизцеждането донякъде помага да се поддържа лактацията – но за съжаление, често е недостатъчно и въпреки желанието си, майките откриват, че кърмата им е намаляла и скоро бебето трябва да бъде дохранвано, често се отбива в краен резултат.

– бебетата рутинно се дохранват при най-малък проблем, не се търсят решения за подобряване на кърменето. Изписваха се изкуствени млека „Бебе 1“, „Бебе 2“, ако има, „Хумана“ – но често нямаше, и бебетата нерядко ядяха квасено краве мляко. По-късно много от нашето поколение ще развият разнообразни алергии, които проучванията убедително свързват с ранно излагане на крави белтък, ранно отбиване и ранно захранване.

– захранват се рано – колкото по-рано прояде обща храна, толкова по-бързо ще отпадне млечното хранене, съответно ще има по-малко грижи по него в детското заведение, или ако го гледа друг роднина у дома; още на 40 дена се дават първите лъжички прясно изцеден сок;

– всячески се поощрява възможно по-бързото заместване на кърменето: на 3 месеца се дава плодово пюре, на четири – каша, на пет месно пюре и жълтък, на шест бебето вече се кърми 3 пъти в денонощието, на 8 – два пъти, на 10 е останало само едно кърмене, което се премахва за сметка на сутрешната закуска (както виждате, ги знам наизуст – преди единадесет години, 2003-та, получих пълни указания от педиатъра на детето, нищо, че вече бяхме в друг век и друго време!)

Децата се гледат все повече по калъп, унифицирано. Има еднаква схема за кърмене, захранване и отбиване на всички бебета, без значение индивидуалните им особености – и много от майките продължават да я чуват в лекарския кабинет и днес!

Звучат ли ви горните познато?

Разбира се, не може да бъде обвинен социализмът за всичко – по подобен сценарий се развива и раждането и кърменето на запад в периода на индустриализация, както и след двете световни войни, когато основната работна ръка са жените.
За нас това продължи не само тези 45 години, но и последващите 25. Промени се случват, разбира се, има ги –  но дали мисленето на мнозина не остана твърде ригидно, закостеняло и неподдаващо се на промяна, колкото и логична и обоснована да е тя? В резултат и днес много майки продължават да чуват морално остарели, недоказани от времето и оборени от съвременни проучвания напътствия за отглеждане на децата си. Тежко наследство и се предава вече на твърде много поколения, наистина.

Дали ще успеем да не го предадем и на децата си?

Надявам се.

***

През 2013 участвах като лектор в международната конференция по лактация GOLD, където говорих за културните особености на българското кърмене. Обещавам скоро да запиша тази интересна лекция под формата на онлайн уебинар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s