Gallery

Но първи юни е денят на детето!

Исках да напиша някакъв пост за детето в нас, за нещата, които ни вълнуват като деца и възрастни, красотата на детството и така нататък, сещате се, вдъхновяваща и устремена реч как да запазим детското в душата си.

Вместо това прочетох една позната, описваща какви диващини е правила като дете и тъкмо да й напиша какво образцово дете съм била и да я ударя в земята от срам, взех да се замислям за разни случки, попадащи в категорията „хайде, мамо, разкажи ми за още някоя твоя беля!“ и се сетих за някои не толкова достойни примери от моето образцово детство. Например…

…когато бръкнах в контакта с метален нож за масло, за да извадя един заседнал щепсел. Удари ме ток не твърде силно и ме уплаши ужасно, а сестра ми го намери за невероятно забавно и умря да се хили, докато аз ревях разстроено.

…когато полях сестра ми с вода през терасата ни на третия етаж, понеже ме беше ядосала (както знаете, големите сестри са напаст). За съжаление, тя тъкмо отиваше на някаква важна среща, облечена с костюм, тапициран с онези страховити подплънки, придаващи много генералски вид на фигурата на всяка жена през 90-те минус мустаците и изобщо не беше доволна от моята идея за отмъщение. Опитах се да го припиша на съседката от горния етаж, която уж си поливала цветята, но майка ми разследва случая, саксиите на съседката се оказаха сухи, а аз бях наказана.

…когато подпалих невероятно ценната колекция „Бурда“ на майка ми, защото бях запалила свещ посред бял ден точно до тях. Всеки на възраст над 30 знае точно какъв ужас е да унищожиш ценните вносни списания в онези години ще разбере защо се тресях цялата от идеята да призная на майка ми каква глупост съм направила. Казах й, че приятелче е дошло със свещ(!) у нас и я е запалило и подпалило списанията, но майка ми говори с нейната майка и истината излезе наяве, после три дена ми мълча укорително, а аз ревях огорчено. Изобщо, както виждате, майка ми доста успешно ми разваляше ефекта от белите с тези детективски разследвания всеки път.

…когато прескачахме оградата и навлизахме в забранени територии. Като дете живяхме с нашите няколко години в Либия и българите, заедно с едно индийско семейство, може би разпределено там погрешка, живеехме в ‘кемп’ извън Триполи. Едно от онези места, в които ти препоръчват сутрин да си преглеждаш пантофите да няма скорпиони вътре. Най-хубавите години от детството ми. Кемпът беше ограден с масивна ограда към 2 метра, граничеща с хълм с бодлива тел, водещ до военно училище от едната страна, строежи от другата, път и шубраци от другите две. Не ни се разрешаваше да излизаме на нито една от четирите посоки и ние, разбира се, обикаляхме всички наред. Докато един ден не си изкарахме акъла при тренировка на военното училище и се суркахме надолу по хълма със страшна скорост, при което аз си раздрах панталона и коляното отдолу на бодливата тел и повече не припарих [толкова наблизо]. Останаха ни само строежите, където денем работеха работници от Бангладеш, надвечер мишкуваше нашата детска банда. Всичко, което не беше здраво закрепено, го прибирахме да си го ползваме – отвертки, клещи, боклуци всякакви, докато накрая не си пренесохме цяло скеле на два етажа да си правим висока къща, покрита с брезентови платнища пак от строежите и работниците дойдоха да се оплачат на бащите, вече много ядосани от нас. Всички бяхме наказани.

…когато влачех котки и котенца от целия квартал, за да ги гледам, за ужас и неудоволствие на майка ми, която се опитваше да ме предпази, понеже имам астма и имаха съмнения, че имам алергия към котки. Знаех всички котешки скривалища и следях коя котка кога и с колко се е окотила; страдах за всяка пострадала котка. От това с котките не се излекувах😀

…като се изръсих от високо на черешата, защото показвах на съседските деца как умело прескачам от клон на клон, докато бера череши. Задникът ужасно ме болеше доста време и още се учудвам как не си счупих нещо.

…когато изложих сестра ми, точно навлизаща в юношеските си години, като пред цялата й компания 13-14 годишни наивно повторих всяка сричка от „капаци“ по два пъти, както ме инструктира нейна приятелка; сестра ми почервеняла за миг си изплю колата през носа, всички умряха да се смеят за нейна и моя сметка, а на мен ми трябваха няколко мига, докато стопля какво става.

…когато лежах в болницата и подстригах бритона на Гошко нула номер с ножица, която отмъкнах от стаята на сестрите, докато дежурната не гледаше в моята посока. Фризьорският експеримент беше изключително неуспешен, родителите на Гошко – много разлютени до степен месеци по-късно чинка ми (жената на чичо ми, за хората, които не са от Пловдивско – очинайка, чина, стрина) да ме плаши при всяко позвъняване на вратата, че Гошковите родителите идват да ми търсят сметка.

…когато като по-голяма сутрин невинно побутвах сестра ми, спяща дълбоко като пън и я питах мога ли да й взема тази или онази любима дреха. Тя, спяща и раздразнена, сънено казваше „да, махни се“ и после крещеше ядосано, като стане и види, че не може да облече каквото си е намислила (но аз съм питала и тя ми е дала, не се брои!)

…когато на същата тази спяща сестра сутрин й носех котката до леглото. Погъделичквах я по петите, тя почваше да рита насън под завивката, котката се ентусиазираше, че някой си играе с нея и почваше да й скача по стъпалата, от което сестра ми риташе още повече, а аз доволно се омитах в другата стая, докато накрая до мен не достигнеше яростния вой на сестра ми, известяващ, че е будна и е време да се скрия.

…когато на път за училище от кемпа сядах до чичо Иван шофьора, на когото бях любимка. Един ден много исках да натисна един от педалите, които натискаше той. Питах го няколко пъти може ли, но той говореше с една другарка и не ми обръщаше никакво внимание. Накрая се престорих, че едно негово „да“ към другарката е предназначено за мен и смело натиснах педала. Автобусът, пълен с ученици, се понесе със зловеща скорост към едно дърво, чичо Иван шофьорът подскочи, овладя го и след това ми обърса един шамар, а аз бях разстроена, че не съм покарала автобуса както трябва.

…и други подобни. Нищо чак толкова драматично, за разлика от мъжа ми, който с приятелите си „намерил един кон“ и си го прибрали да си имат (как си „намираш“ цял кон насред града? честно?)
Но все пак – имам си своите моменти на учудваща детска тъпота и откровена глупост, които понякога ме карат да се чудя как изобщо сме оцелели. Да бъдем честни, повечето от нас продължават да правят подобни глупости и като големи, същите че и по-големи дивотии, само че вече не могат да минат за детски бели.

Не, не ‘пазя’ детето в себе си – аз продължавам пълноправо да отбелязвам 1-ви юни, защото е мой празник също. Денят на детето е ден за всеки от нас. Това, че се налага да се маскирам като разумен възрастен член на обществото е просто злощастна необходимост. Всъщност съм на 5 до 17 според случая, поне на акъл, понеже на външен вид отдавна не го докарвам. И се чувствам добре, много добре.

Това понякога затруднява отглеждането и възпитанието на собствените ми деца, защото като родител не върви да се карам на равна нога с тях или да ги заливам с вода от горния етаж, като ме ядосат.
Но от друга, понякога помага – даже само за това, че мога чрез тях да си изживея и осъществя някои детски мечти, които не можаха да се случат преди 30-тина години. Децата са един от поводите човек да си вземе всички играчки и игри, които някога е искал и не е можел, нали – при това официално и оправдано.

Така че, честит първи юни на всички малки, големи и още по-големи момичета и момчета, а също и на децата ви! Аз отивам да пия чай наужким с децата и котката в новата ни дървена къщичка за игра на двора.

4 responses to “Но първи юни е денят на детето!

  1. Албена

    Развесели ме, както винаги!
    Поздрави на всички деца! На нашите! На вашите! На техните! На….нас!!! ;)))

  2. Страхотно! Поздрави и да сме здрави

  3. Най-хубавия празник!

  4. Много хубаво, стана ми едно много приятно. Бъдете здрави и поздрави от нас!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s