Уча руски от детската градина още, когато ни показваха картинки и другарката викаше „капуста“!, и ние трябваше да повторим „капуста“ в хор, без да сме много наясно каква е тая капуста и защо я повтаряме до посиняване, защото не съм уверена, че на 3 сме знаели как изглежда глава зеле.
В прогимназия учихме английски с другарка – рускиня, която ни казваше „гьол“, а ние трябваше да повторим гьол, ама да се сетим, че няма предвид локва след дъжд, а момиче на английски с руски акцент. Сигурно няма нужда да ви казвам, че никой нищо не научи, освен „гьол“, който не е локва.
На 13 ме приеха в испанската с втори език руски, аз не исках да се запиша, защото ме беше срам и не исках да се запознавам с нови хора. Майка ми отчаяно ми размахваше карта на света отпред, за да ми покаже как 1/3 от света говори испански и изобщо не е лошо нещо. Записах се, не съжалих никак. Научих „зеле“ и на испански, и на руски, както и други думи.
В 10 клас майка ме записа на уроци по английски при мисис Стойчева. Майка е завършила английската гимназия някога си, по това време доста деца се явяваха в английската като частни ученици и може би й се искаше ако не да завърша като частна ученичка, то поне да проговоря езика. Една година по-късно още не бяхме минали първата част на учебника по английски за подготвителен клас и като й прочетях несигурно change като „чанге?“, горката жена получаваше айрол далеч преди да е модерен. Зарязах тая работа с английския.
Първи курс учих в Москва, където руските преподаватели ужасно ме огорчаваха, че за другите чуждестранни студенти има мегдан за скатаване, а за мен – не, защото Ну вы же болгарка, Татьяна(!!!), вы должны лучше учиться. Ама защо да съм должна, бе?! Не стига, че името ми порусначват, а и очакват само защото съм от „братска“ държава, да покривам по-високи стандарти от останалите.
Пак студентка започнах самостоятелно да уча английски чрез комуникация с други чуждестранни студенти, на които английския им беше по-зле и от руския, но не се срамуваха да ми се присмеят гласно на тъпите грешки, които правех. Обаче аз го научих, като открих интернет чата и ICQ през 1998, а те – ще ми се да кажа „не“, но всъщност хич и не знам. Все тая.
Говоря четири езика, един майчин и три чужди. Всеки ден комуникирам на английски минимум между 8:30 и 5, обичайно повече. Чета статии и книги, пиша имейли, говоря по телефони и използвам думи като elaborate, които колежката Стейси коментира с „оу, ти пък кога стана толкова изискана, аз не използвам такива думи!“
И на всичкото това можене и знаене отгоре, има дни, в които ставам, на външен вид нищо ми няма, физически функционирам като нормален човек – и не мога да говоря. Не мога, това е. Всички мисли едва текат на български, което е адски неудобно, като трябва да общувам с англичани. Муча, ръкомахам, викам Ъъъ, съжалявам, не мога да го кажа. Сещаш ли се какво имам предвид? И като не ми разберат жестомимичните описания, махвам с ръка и се прибирам отзад на бюрото си да лоча кафе. Пътьом ритвам неволно кашон и изврещявам с цяло гърло, изнервено от цялата тая глупост, „По дяволите!“, а рецепционистката спокойно ми отговаря, „Знаеш ли, скоро ще започна да разбирам какво казваш.“
Аз се отказвам.
Царството на Бу 
Посмях се, благодаря. На теб май не ти е вече смешно, но такъв е животът , в който живеем. Но пък сме благословени българският (благарски) език да ни е майчин, ….та хайде да го проговаря света по скоро , че да си отдъхнем и насладим и ние на живота 😉
Кажи „Дерзай“
Бууу! Липсваше ми чувството ти за хумор! Пиши по често, че да не вземеш сега и българския да забравиш! :)))))
Колко познато! 🙂 Завърших френската в Пловдив, но англисйкия вървеше паралелно (частни уроци, курсове, какво ли не:) По стечение на обстоятелствата сега живея в Австралия. След уикенда, прекаран със семейството, ми е мн трудно да превключа на английски и правя сума ти грешки 🙂 Друг път сама се изненадвам, колко добре ми ‘тече’ английската мисъл :))))
Хаха, не съм се смял отдавна така. Това ме подсети за онзи виц, дето някакви питали полицаите нещо и пробвали 4 различни езика: английски, гръцки, руски, френски. Обаче не се разбрали, че нашите хора не знаели една дума. И после единия полицай вика на другия, брат трябва да учим чужди езици. А другия му вика и какво като знаеха толкова езици, видя ли че не се оправиха 😀 Последния път като ходихме на почивка в Гърция попаднахме на собственици на хотел германци. И двамата говореха перфектен гръцки, английски, немски разбира се и руски. Добре че беше последния, та криво ляво се разбрахме за нощувки, храна и други условия на хотела в Халкидики.
хехех е това е история! Поспях се от сърце и си спомних мои подобни преживявания.
Много подобно изживяване имам и аз. Как сте Бу, отдавна не сте писала? Живеем във Великобритания, имаме 2 момичета на почти същата възраст.
rendezvous….