Category Archives: Бу и екологията

екология: взаимоотношенията на организмите помежду им и с околната среда.

Картонената къща

Отне ми известно време да събера на едно място снимки и достатъчно свободно време, за да публикувам картонената къща, която правихме преди няколко седмици с децата. Госпожичка отдавна искаше картонена къща – само чакахме достатъчно голям кашон да се появи на хоризонта, за да стане тя реалност. Най-накрая и това стана – кашонът от столчето за кола на сестра й Ръкавичка.

Един достатъчно голям кашон

За да стане по-висок, залепихме капаците нагоре с тиксо и лепило.

Изрязахме врата, а после и прозорци.

От втори плосък, но достатъчно широк кашон, сглобихме покрив - Госпожичка е вече висока и й трябваше по-висока къща. В тази и аз се вмъквам приведена. Къщата веднага беше окупирана.

Другата фасада

Боядисахме капаците на прозорците в подходящ отличителен цвят и благодарното население надникна към света

Цялата къща, боядисана - както се вижда, всеки под 90 см височина може да минава през вратата, без да се навежда

Отвън, вече почти готова. Вътре децата си внесоха столчета, на които седят, играят и четат.

Финалните щрихи са нанесени и къщата може спокойно да участва в "Красива България"

(така де, аз архитект ли съм или лукова глава?!)

И така, това е нашата картонена къща. Разход по нея: кашони – безплатни; гваш за боядисване – ок.4-5 лв.; широко хартиено тиксо – 2 лв.; копчета за декорация – 10 лв. (както се вижда, хрумката с копчетата ми излезе най-солено; да си ги бях нарисувала… но пък от тях станаха прекрасни дръжки на капаците на прозорците).

При следващия голям кашон ще й направим пристройка отляво 🙂

А в духа на картонените приключения Десислава показа на стената на Царството във Фейсбук страхотната пералня, която са направили с детето й:

„от новите модели, които изпират идеално без вода“ (БебеЗона)

Всички сме доволни от картонената къща – може и да не е трайна като пластмасовите чудеса в магазините, но това има куп предимства – от възможността да си го направиш сам с участието на децата, през ниския разход, до честа смяна на външния вид с минимум вложения от празни кашони и малко ентусиазъм.

Споделете вашите картонени приключения 🙂

Advertisements

Test drive: кутии Multibox

Преди няколко седмици получих предложение да пробвам кутии Мултибокс. Какво е това, стана ми интересно, особено след като видях цената им в сайта на вносителя. Все пак, три кутии на немалка цена, какво ли правят? Съгласих се да ги пробваме с децата. Скоро кутиите дойдоха – опаковани в плоска картонена опаковка за домашно сглобяване.

Според указанията, тези кутии са предназначени за деца над 1-2 години, предполагаемо за възраст до около 5. Малкото дете почти не прояви интерес към кутиите в началото – нито дрънчат, нито се дъвчат… затова пък, седемгодишното пощуря от удоволствие като ги видя и се въртя с индиански танци наоколо ни, докато ги сглобим.

По същество се оказаха разгънат куб плюс няколко допълнителни стени, които ме озадачиха. След като всяка стена си дойде на мястото, разбрах че допълнителните стени, които иначе влизат вътре в куба, могат да се вдигат нагоре – например по време на игра. Кутиите определено си искат възрастен, който да ги сглоби – иска се сила и натиск, за да се прегънат по сгъвките и да се застопорят. Цветовете на живо се оказаха малко по-убити, отколкото са на горната снимка, което е жалко, но не трагично.

Оказаха се по-големи, отколкото ми се сториха в началото – събират доста неща, включително дребни човеци 😆

Голямото дете обяви, че табуретка вече не му трябва и ще седи на тях – и го прави. Въпреки че са описани да издържат до 50 кг, баща им, над 80, седна без да се размажат или изгубят форма под него… все пак аз, въпреки че съм под 80 (но над 50) не смея да сядам на тях. Малкото откри, че може да се катери по тях, тъй като са малко по-ниски от другите мебели и позволяват това упражнение, докато тепърва се учи да изкачва предмети и височини.

Плюсове на кутиите:
– изработени от рециклиран картон. Много ми допада идеята на повторна употреба на отпадъчни материали, особено ако е по хитър начин и с интересна цел.
– много здрави и устойчиви – могат да служат за сядане, стъпване отгоре им и прочее; по подразбиране – само в сухи помещения, уви, тъй като остават картонени.
– подходящи за образователни игри – всеки куб е с различни картинки – цифри, букви и предмети/животни. За възраст 2-3 години, когато учат нови неща, могат да влязат в добра употреба за научаване на предмети, цифри и цветове (и букви, който залага на ранно чуждоезиково обучение, предполагам)
– удобни за съхранение – един от постоянните ми проблеми са стотиците дребни играчки, разпиляни из цялата къща; по закона на всемирната гадост са с остри ръбове и от твърда пластмаса. Особено като ги настъпи човек на бос крак, чувството е неописуемо, както и издаваният в тоя момент крясък. Капаците на всички кутии се свалят и могат да бъдат напълнени с такива дребни играчки, или пък с книжки; имат отвори за носене отстрани.
– компактни – подредени една върху друга заемат малко място, спокойно могат да се бутнат в ъгъла на стаята.
– мултифункционални – един от най-големите им плюсове, от моя гледна точка. Дотук открих приложение за съхранение, сядане (включително при детски гостита ще е практично човек да има допълнителни няколко места за сядане) и катерене, за учене на цветове и цифри, вероятно могат да се намерят и още функции.

Минус:
– цената. Съвсем откровено – за мен цената им е висока. Не знам дали бих отделила тези пари при нормални обстоятелства.

Общото ми мнение – харесват ми. Като цяло обичам играчки и мебели, правени с мисъл и грижа – например, дървени, вместо пластмасови, или както в случая – рециклиран картон. Това, което ми е показателно обаче е, че и голямото дете ги хареса – 7 години експерименти дотук показват еднозначно, че предпочита ярки пластмаси пред красиви дървени играчки, за разлика от мен, и това е може би първото еко-нещо, което я спечели без проблем.

Други интересни неща от тази марка и от същия подсилен рециклиран картон, които намерих в интернет, са сглобяема къща за кукли и детска маса тип бюро, както и пейка към нея. Цените им, за съжаление, са подобни на тези на мултибокс кутиите, но въпреки това идеята им ми допада – може би най-вече защото са по-екологично и приятно разнообразие от китайските пластмаси, които ни заливат от всеки ъгъл.

ОБНОВЛЕНИЕ, още известно като update, към 14.06.2013г.
Почти ри години по-късно, кутиите Мултибокс са живи и здрави. Здрави. Наистина. Неочаквано издържливи. Децата ги ползват за табуретки и за да се катерят отгоре им да стигнат на по-високо. Цветовете са почти 100% запазени. Съвсем минимално износване по ръбовете. Не ги употребяват брутално, по-скоро е спорадично, но все пак, съм приятно впечатлена от устойчивостта и здравината им.

Гробище за новогодишни елхи

img039

Не съм сигурна колко добре се вижда – това са намяткани една върху друга много на брой непродадени елхички, които до оня ден бяха в дворче в центъра на Пловдив. Тъжен край.

Малките неща

Аз, както сигурно знаете, отглеждам семейство. За съжаление заедно с интересните неща, които вървят ръка за ръка с това, има и нежелани странични ефекти – най-неприятният от които е частта с домакинстването. Тези неща за равноправието и участието в домашните задължения ще ги говорим някой друг път 🙂

И понеже колкото и да сте равноправни и осъзнати, съм повече от уверена, че в мнозинството домакинства повечето задължения се падат на жените, ще ви кажа една моя малка радост, която не престава да ме прави щастлива.

Който не е боядисвал цяла пералня в розово, той не знае колко е досадно да разпределяш прането на черно, червено, тъмно цветно, светло цветно и бяло; да подбереш за всяка правилния препарат, че да не пуска чак толкова цвят, да събираш достатъчно дрехи от всяка категория, за да пуснеш поне 1/2 пералня… Досада неизразима.

Има спасение. Затаете дъх: цветоулавящи кърпички. Колко просто.

Какво е то? Малки бели кърпички, хартиени на вид, които се слагат сред дрехите в пералнята. Когато някоя дреха пусне цвят, кърпичката го улавя. На края на прането кърпичката е оцветена, а дрехите – не. По този начин смело пускам заедно практически всякакви дрехи смесено и фалове няма (е, здравият разум подсказва да не се перат червени и бели на температура над 30 градуса). При дрехи, за които се знае, че ще пуснат зло, може да се сложат 2 кърпички за по-сигурно. Подобни кърпички има не само на тази марка, но и на още няколко. Намират се във всички големи универсални магазини, както и в по-малки магазини, специализирани за перилни и почистващи препарати. Точно на тази марка кърпичките са биоразградими.

В случай, че някой се вълнува, пера с това:

‘Био’ течен перилен препарат Frosch, който освен че пере добре и със студена или на 30 градуса вода, фиксира цветовете. По големите магазини.

Земята е наша къщурка зелена

Чудили ли сте се някога как точно става така, че малките обитатели на планетата се възпитават в грижа за природата и ‘зелен’ дух? Логичното предположение е – чрез личен пример от възрастните. А колко от нас всъщност са засявали дърво през живота си, да не говорим с участието на децата? Не знам за вас, но аз поне до момента не съм. Ето каква местна инициатива, насочена към деца и родители имаше тук 😀

Днес, 22.04. по случай Деня на Земята, децата от втора група в ЦДГ ‘Майчина грижа’, Пловдив, посадиха дръвче 😀 Това е групата (и градината), в която ходи дъщеря ми 😀

Децата, всички между 4 и 5 годишни, бяха много впечатлени и развълнувани. От седмици заедно с госпожите Каменова и Стаменова подготвят празнична програма с различни изпълнения на тема Земя и екология, която да изнесат пред нас, родителите. За нещастие малко след началото на програмата, точно когато момченцето, което играеше ‘силен ураганен вятър’ казваше репликите си как страшно духа, наистина задуха много силен вятър, поради което тържеството беше отложено за по-късна дата.

(всички снимки са кликаеми)

Вместо това, дечицата заедно с родителите пристъпиха към засаждане на брезичката 😀

В началото заедно с госпожа Каменова и един-двама родители брезичката беше поставена в предварително приготвената дупка в двора на градината.

След това започнаха да прииждат нетърпеливи помощничета.

Все повече родители се включваха в засаждането и закрепянето на брезата.

Накрая засаждането приключи с дружно окопаване и поливане на дръвчето.

На тръгване малките се спряха пред брезата и й изпяха песен по случай засаждането й: „Честит рожден ден, брезичке!“

Искрени благодарности за прекрасната идея и инициатива на госпожите Стаменова и Каменова 😀

Брезичката е предоставена с любезното съдействие на Държавна дивечовъдна станция Чекерица.

Ако ви е допаднало, покажете го: http://svejo.net/home/link_summary/37495

.

Убийствен вкус

Баща ми понякога готви една супа. Съдържанието й? Разтворим бульон и фиде. Това е всичко. И докато очите и мозъкът ми казват ‘Това е просто овкусена вода с фиде’, вкусовите ми рецептори ми подвикват ‘Вкусно! Вкусно! Дай още!’

Защо вкусът ми реагира така? Защо една гола вода с фиде ми се струва вкусна? Отговорът е много прост: защото в бульона има мононатриев глутамат (monosodium glutamate, MSG).

Какво е мононатриевият глутамат? Той представлява бял прах, без вкус и мирис, който казва на рецепторите ни, че дадена храна е вкусна – дори да не е такава. Официалната версия е, че не създава вкусови и ароматични качества на храната, но усилва и подпомага изразителността на съставките й. Неофициалната? Подлъгва вкуса ни, като въздейства директно на централната нервна система и му казва, че нещо е вкусно, независимо от реалните му вкусови качества без добавен мононатриев глутамат.

Не мога да скрия, че имам големи резерви към глутамата. Ако храната беше приготвена толкова вкусно, нямаше да има нужда да го добавяш вътре, нали?

Мононатриевият глутамат е официално одобрен от FDA за безопасна ‘добавка’; в България няма регулация, която да подсказва нещо за или против него. По етикетите може да се види упоменат глутаматът (Е 621 – Е 623), но може и да пише само неясното ‘овкусители’ и ‘подобрители’ (продуктът не е достатъчно качествен сам по себе си и го подобряваш така?!) Широко се употребява не само в китайските ресторанти, но и във всякакви други храни за домашна употреба: сухи бульони, готови супи, готови спагети, чипсове, кубети, брускети, бейк ролс, готови смесени подправки, ‘малки тайни’ и т.н.

Какъв е проблемът с МНГ? Въпреки официалното становище на FDA и организацията ‘Глутамат’, МНГ има много противници. Приет в по-големи количества, мононатриевият глутамат се смята за причинител на киселини в стомаха, гадене, световъртеж, сърцебиене и астма. Лабораторни изследвания показват връзка между прием на глутамат и развитие на глаукома и затлъстяване. Не на последно място – не ми е приятно нещо да подлъгва вкуса ми и да му казва кое е вкусно.

Мононатриевият глутамат има и леко пристрастяващо действие. Който започне да яде храни с МНГ, скоро открива, че те изглеждат много по-вкусни, докато храни, приготвени без него, са леко блудкави за небцето; съответно започва да употребява МНГ като практика. Направих следния експеримент: когато започнах да чета повече за глутамата и реших, че не е нещо, от което се нуждая чак толкова, спрях употребата му за известно време. След това забелязах, че още с първата хапка на някоя храна усещам присъствието на МНГ в нея. Преоткрих наново вкусната храна, приготвена само с обикновени подправки. Толкова по въпроса за вкуса.

Вместо вегета започнах да взимам натурален сушен зеленчуков микс – различните фирми го произвеждат под разни описания – от зеленчуци за супа до сушени зеленчуци. Вътре по същество има: чушки, моркови, лук, целина и зелени подправки. Опаковани са в малки прозрачни пликчета, цената е 0,30-0,40 лв. (Има и варианти на сушените зеленчуци с добавена сол и мононатриев глутамат, затова винаги чета етикетите.) Подхождат на почти всичко – от супа до манджа – и дават истински, неподправен добър вкус. Безумна е идеята да дадеш пари за разтворим пилешки бульон, с който да овкусиш домашно приготвената си пилешка супа.

Не съм светица. Понякога ползвам супи полуфабрикати, но рядко и с резерви. Когато купувам чипс и бейк ролс, избирам най-простия вариант със сол, защото в него не се съдържа глутамат. Доколкото ми е възможно, се старая в менюто на семейството и особено в това на детето да няма мононатриев глутамат и изобщо – опитвам се да я храня възможно най-здравословно с истински продукти, за да пази добър спомен след двадесет години, когато всичко ще е пластмаса с вкус на пиле…

Харесваш? Гласувай: http://svejo.net/home/link_summary/24396

Препратки:
Мононатриев глутамат в Уикипедия (Бг); Опасен ли е МНГ в Уикипедия (En)
Безопасен ли е МНГ? от Mayo Clinic (En)
Мнения за МНГ в розали.ком (Бг)
Опасни добавки: бглог, Общност Здраве и красота (Бг)

Нестле: Проблемът с млякото

…или За Бога, братя, не купувайте!

Тези дни взех важно за мен решение и реорганизирах. Спрях да купувам продукти на Нестле. Замених Нескуик-а на детето с разтворима шоколадова напитка на друга марка. Подмених бисквитите ‘Житен дар’ с бисквити на заводи Кристал и Победа, впрочем не по-лоши. И редките продукти на Маги, които взимах, вече нямат място в кухнята ми. Може би най-трудното беше да реша, че повече няма да купувам продукти на Л’Ореал и Мейбелин (който ме познава, знае какво означава козметиката за мен).

Какво не е наред с козметичните компании и Нестле? Защо страстен купувач като мен се отказва от любими продукти? Интересува ме, че ежедневно хиляди бебета в третия свят се разболяват и умират. Над 30 години по цял свят действа и се разпостранява т.нар. Бойкот на Нестле.

Обвиненията срещу Нестле са за неетичния им маркетинг на заместители на майчиното мляко, насочен към майки в бедни страни от Третия свят и така нарушаващ правото им да правят избор за храненето на бебето без търговски натиск.
Прочетете целия текст на Василена за същината на Бойкота и сериозността на проблема.

Предполагам, че голяма част от читателите на Василена ще реагират първосигнално като мен. ‘Не подкрепям Нестле. Ям шоколади ‘Милка’. Или – ‘Съгласна съм, храня бебето си с друга марка адаптирано мляко’ (защото не е нужно да кърмиш, за да подкрепяш правото на бебетата да получават майчино мляко без индиректен натиск за обратното, нали?)

Но дали това е всичко? Нестле не само контролира над 40% от пазара за бебешки храни; марката притежава много дъщерни компании, а продажбата на продуктите им носи милиарди, немалка част от които отиват отново за агресивен маркетинг, целящ да убеди майките да хранят бебетата си с шише, независимо от възможностите и желанията им.

И така, ако действително ни е грижа какво става около нас, за какво можем да помислим?

На първо място, струва си човек да си даде сметка колко много продукти носят марката ‘Нестле’ у нас – това са:

напитки: Nescafé, Nestea, Nesquik (Нескафе, Нестий, Нескуик)
млечни: Nido, Coffemate (Нидо, Кофи-мейт)
зърнени закуски: Nestlé Fitness, Nestlé Nesquik, Cheerios, Chocapic, Cookie Crisp (Нестле фитнес, Нестле Нескуик, Чириос, Чокапик, Куки Крисп)
адаптирано мляко: NAN, Nestogen (НАН, Нестоген)
кулинарни продукти: Maggi (Маги – вкл. супи, бульони, бързи спагети и подправки)
сладолед: Nestlé, Делта
захарни изделия: КитКат, Lion, Нескуик, Smarties, Мура, бисквити ‘Житен дар’, шоколадови бонбони и шоколади, After Eight
храни за животни: Friskies, Purina Dog Chow, Pro Plan (Фрискис, Пюрина, Про План)
козметика: L’Oreal, Maybelline, Garnier, Lancome, Biotherm, Ralph Lauren, Giorgio Armani, Guy Laroche. (Л’Ореал, Мейбелин, Гарние, Ланком, Биотерм, Ралф Лорън, Джорджо Армани, Ги Ларош)

Какво можете да направите, ако искате да подкрепите бойкота и да дадете шанс за живот? Най-лесното:

  • Не купувайте продукти на Нестле или на дъщерните й марки и кажете в магазина защо го правите.

Ако искате да направите повече, ето някои идеи, взети назаем от бойкотиращи групи по света:

  • Пишете за бойкота до местния си вестник или в интернет. Ползвайте банера.
  • Основете местна група за бойкот или се присъединете към такава, ако има.
  • Обсъдете бойкота с приятели и познати.
  • Направете листовки за проблема с Нестле, които да разпостраните на подходящи места.
  • Потърсете подкрепа от организации, към които принадлежите – местни, регионални или национални. Уверете се, че са публикували новини за бойкота и не купуват продукти на Нестле.
  • Пишете до народния си представител, използвайки материали от тук и поискайте да се ангажира с въпроса.
  • Пишете до централата на Нестле в България или на и-мейл nestle.bulgaria@bg.nestle.com

Може да не ви се вярва, но за 30 години бойкотът на продуктите на Нестле е дал сериозен ефект, който се увеличава все повече; приходите на компанията страдат и рано или късно ще се принуди да промени политиката си.

С простия акт да не купите нещо всъщност можете да направите много.

––––––––––––––––––––––––––

Подкрепяш? Гласувай: http://svejo.net/home/link_summary/23281

.

Бойкотът на Нестле в Уикипедия – история и факти.

.