Category Archives: разни

Кажи „капуста“!

Уча руски от детската градина още, когато ни показваха картинки и другарката викаше „капуста“!, и ние трябваше да повторим „капуста“ в хор, без да сме много наясно каква е тая капуста и защо я повтаряме до посиняване, защото не съм уверена, че на 3 сме знаели как изглежда глава зеле.

В прогимназия учихме английски с другарка – рускиня, която ни казваше „гьол“, а ние трябваше да повторим гьол, ама да се сетим, че няма предвид локва след дъжд, а момиче на английски с руски акцент. Сигурно няма нужда да ви казвам, че никой нищо не научи, освен „гьол“, който не е локва.

На 13 ме приеха в испанската с втори език руски, аз не исках да се запиша, защото ме беше срам и не исках да се запознавам с нови хора. Майка ми отчаяно ми размахваше карта на света отпред, за да ми покаже как 1/3 от света говори испански и изобщо не е лошо нещо. Записах се, не съжалих никак. Научих „зеле“ и на испански, и на руски, както и други думи.

В 10 клас майка ме записа на уроци по английски при мисис Стойчева. Майка е завършила английската гимназия някога си, по това време доста деца се явяваха в английската като частни ученици и може би й се искаше ако не да завърша като частна ученичка, то поне да проговоря езика. Една година по-късно още не бяхме минали първата част на учебника по английски за подготвителен клас и като й прочетях несигурно change като „чанге?“, горката жена получаваше айрол далеч преди да е модерен. Зарязах тая работа с английския.

Първи курс учих в Москва, където руските преподаватели ужасно ме огорчаваха, че за другите чуждестранни студенти има мегдан за скатаване, а за мен – не, защото Ну вы же болгарка, Татьяна(!!!), вы должны лучше учиться. Ама защо да съм должна, бе?! Не стига, че името ми порусначват, а и очакват само защото съм от „братска“ държава, да покривам по-високи стандарти от останалите.

Пак студентка започнах самостоятелно да уча английски чрез комуникация с други чуждестранни студенти, на които английския им беше по-зле и от руския, но не се срамуваха да ми се присмеят гласно на тъпите грешки, които правех. Обаче аз го научих, като открих интернет чата и ICQ през 1998, а те – ще ми се да кажа „не“, но всъщност хич и не знам. Все тая.

Говоря четири езика, един майчин и три чужди. Всеки ден комуникирам на английски минимум между 8:30 и 5, обичайно повече. Чета статии и книги, пиша имейли, говоря по телефони и използвам думи като elaborate, които колежката Стейси коментира с „оу, ти пък кога стана толкова изискана, аз не използвам такива думи!“

И на всичкото това можене и знаене отгоре, има дни, в които ставам, на външен вид нищо ми няма, физически функционирам като нормален човек – и не мога да говоря. Не мога, това е. Всички мисли едва текат на български, което е адски неудобно, като трябва да общувам с англичани. Муча, ръкомахам, викам Ъъъ, съжалявам, не мога да го кажа. Сещаш ли се какво имам предвид? И като не ми разберат жестомимичните описания, махвам с ръка и се прибирам отзад на бюрото си да лоча кафе. Пътьом ритвам неволно кашон и изврещявам с цяло гърло, изнервено от цялата тая глупост, „По дяволите!“, а рецепционистката спокойно ми отговаря, „Знаеш ли, скоро ще започна да разбирам какво казваш.“

Аз се отказвам.

Коледен календар v.5.6

За мой срам, последно съм публикувала преди година. Все си обещавам да седна и да отделя време, да напиша всичко, което планирам, и накрая се оказва, че пиша от коледен календар до коледен календар.

Някои неща се превърнаха в коледна традиция в нашата къща. Едно от тях стана коледният календар – 24 дена обратно броене до Коледа.

Всеки ден в календара има нещо за правене. Не мислете за нищо грандиозно, не само ходя на работа и нямам много време през седмицата, но и просто… ме мързи. Това е, казах го. Затова в календара слагам разнообразни задачи, като писане на писмо до дядо Коледа, гледане на коледен филм, вечер за разкрасяване и прочее неща, които се събират в малкото време, което остава между прибиране от  училище и лягане. През уикендите и в петък гледам да сложа по-времеемките задачи, а през седмицата бързи и лесни.

За някои от нещата за правене получавам постоянна заявка; други не са толкова популярни, но хей, и моето удобство е важно. Понякога, като видят, че правя календара за декември, получавам нови заявки. „Може ли да пише да си направим светлини в буркан?“, ме пита ентусиазирано Годпожичка. Ммм, може, но дали искам, това е друга работа. Защото разбира се, дреболии като набавяне на материали, намиране на правилната изработка, координация, а в случая на Ръкавичка, помощ за правене, остават за мен. Та, ще видим относно тези буркани.

След няколко години различни експерименти, тази година се спрях отново на лесен за изработка календар (дали ви казах, че ме домързява?) от хартиени къщички. Шаблона принтирах от сайта на Крокотак и го увеличих, защото готовата къщичка ми дребнееше. Всичко, което трябва да се направи, е да се изреже, няма лепене. Имах цветна хартия, затова къщичките са цветни, но ако децата искат да оцветяват, може би принтиране на бяла хартия ще е по-удачно. У дома ентусиазмът за оцветяване трая къщичка и половина…

Нанизани на светлинна верига, се получиха много приятни – едно малко коледно село от хартия. За съжаление е по-ефектно на тъмно, което малко пречи на неща като, ъ, всичко, което правим, докато сме будни, но няма пълно щастие. Заема място и още не съм измислила къде да го наредя, за да могат да се вадят задачите, да се вижда, но да не се пречка. Още не съм добавила задачи за деня, нито съм ги измислила в кой ден кое да се падне всъщност, но мисля да ги залепя отдолу, за да не се налага отваряне на къщичката.

Вижте ги:

_20161130_225541

dsc_2449

dsc_2447

_20161130_225436

Галерия

Коледен календар v5.0

This gallery contains 9 photos.

Всяка година се заричам да се подготвя навреме с коледния календар, отброяващ оставащите дни до Коледа през декември, който децата очакват с нетърпение – и всяка година се провалям с гръм и трясък. Вместо да имаме готов календар, който още в последните дни на ноември да позволи предвкусване на отварянето му, вечерта на 30 ноември (или дори сутринта на 1 декември!) аз седя до малките часове на деня, за да го правя. Нямам немска организационна жилка, видно е…

И тази година като всяка идеята ми беше в главата, но до същинското претворяване на дело се стигна в последната минута (т.е. вечерта на последния ден на ноември). Но пък се получи добре!
12339157_10208315809196938_5266152835710728120_o1 Има още

Накратко.

Уважаеми
мобилни оператори,
фирми и компании в сферата на обслужването,
вестници и списания,
тв, радио и печатни реклами,
а също
всякакви непознати хора, с които съдбата ни събира за кратко по работа,
персонал на фирми,
служители в учреждения,
консултанти,
консултант-продавачи,
обикновени продавачи,
сервитьори,
случайни хора по улиците
с които не се познаваме,
не сме пили на брудершафт,
не сме се будили в едно легло,
нямаме приятелски отношения,

моля, говорете на Вие.

Това е единственото правилно нещо, което обикновеният културен и възпитан човек прави с непознати, докато не се реши по взаимно съгласие, че формално обръщение не е необходимо.

Благодаря ви.

Галерия

Трол в пощата

This gallery contains 1 photos.

А помните ли оня път, когато пратих кокосов орех по пощата? Не? А аз, да. Слушайте: За да си улесня живота, като пращам неща напред-назад по пощата, реших да си купя от Ибей пощенски пликове – сигурно се сещате, едни … Има още

Галерия

Училището, емоцията, децата…

This gallery contains 1 photos.

Родена съм в първата половина на годината, но в края на полугодието. Това преди 30 години значеше, че трябва да тръгна на училище от шестгодишна. По стечение на обстоятелствата обаче, тъй като живеехме в друга, все така комунистическа, чужбина, където родителите ми работеха известно време, майка ми имаше възможност и избра да отложи тръгването ми в първи клас след като навърша седем.

Първата ми братовчедка, родена в началото на същото това полугодие, тръгна от шест и ми пращаше писма, в които ми пишеше как помага на леля ми да чисти с ‘прахосмучката’ и ми пращаше задачи от първи клас – колко е 2+3? 4-2? 5+4? Ей Богу, плачех от яд и завист, сърдех се на майка ми, виж – тя ходи на училище, учи такива интересни неща, които аз, нищо че чета от 4-годишна, не разбирам! Кой да ми каже, че и много години по-късно математиката все така ще ми е слаба страна… Има още

Галерия

Предизвикателство: 10 книги

This gallery contains 1 photos.

Предизвикателство: копирай и сложи указанията в блога си / на фейсбук стената си, после изброй 10 книги, които по някакъв начин си запомнил/а, и tag-ни 10 човека да направят същото. Не мисли твърде много. Книгите просто трябва да са имали … Има още

Галерия

Напред и отново

This gallery contains 1 photos.

Има някои публикации, които ми е трудно да напиша. Тази е една от тях. Отлагам я от много дълго време, защото просто не знам с кои думи да започна, какво да кажа в нея, как да завърша… Но ето – … Има още

Галерия

Бърз коледен календар в последната минута

This gallery contains 1 photos.

Коледните календари за отброяване на дните до празника се срещат все по-често и у нас. Има много готови варианти (най-често свързани с шоколадови бонбони вътре – които одобрявам горещо, ако бяха предвидени в двойно количество и надписани „за майки“). Ако искате обаче да направите по-различен коледен календар, който да помогне на детето да отброява оставащите дни до празника, ето една бърза и лесна идея. Има още

Галерия

Коледен календар v.4.2

This gallery contains 12 photos.

Отново е онова време от годината, в което в изблик на вдъхновение решавам да правя коледен календар на децата. Някое време по-късно ще съжаля за решението си, както често става с творческите приливи, когато ентусиазмът отшуми и остане само работа … Има още