Category Archives: разни

Очаквания vs. реалност

DSC_0075-1

„Доброволец е някой, който по свое желание се заема с алтруистична дейност и работа, участва в дейности, с цел допринасяне за добруването и подобряването на човешкото качество на живот. Това за разлика от платените дейности, може да носи приятно чувство на удовлетворение или уважение, но няма финансова печалба – доброволците извършват своята дейност или напълно безплатно, или в определени условия при минимално заплащане и осигуряване на условия на живот, при работа в чужбина. Доброволците са известни с развиването на своите умения, които са им силно необходими при често нестандартния тип работа, който извършват, социализация (тъй като им се налага да работят често с множество други доброволци, да разговарят и общуват с хора, опитвайки се да бъдат от помощ за тях) и също така с ентусиазма и радостта, от извършваната дейност.

Най-често наградата за усилията на доброволците се явява добрата дума, признанието, похвалата от страна на околните хора или други доброволци.“

Реклами
Галерия

Звезден дъжд от глупости

This gallery contains 3 photos.

Чух по новините тази вечер, че ще има звезден дъжд – метеорен, по-точно, Персеидите падат от небето отново. Фейсбук приятелите ми също се разписаха в готовност да гледат звездите… аз – не. Аз забравих, чисто и просто и легнах да … Има още

Галерия

Истината за бебешките пюрета – какво има в бурканчетата

Originally posted on ЗА БЛИЗНАЦИТЕ:
Една изключително интересна статия за бебешките пюрета от сайта The Alpha Parent , която ще накара много родители да се замислят съвсем сериозно с какво храним децата си. Дължим превода на Милена Чолакова, Мартина Найденова, Милена Недялкова,…

Галерия

Денят на мама

This gallery contains 1 photos.

„Осми март е ден на мама”, всеки знае това. Като бях малка, на този ден берях първите жълти разцъфнали цветове край Марица – както научих като по-голяма, това бил вид жасмин, един от малкото цъфнали по това време храсти. Майка ми ги слагаше до самоделната ми картичка в дневната във ваза и ги третираше с внимание, като да бяха букет благоуханни рози. Като малко по-голяма задължително напомнях на татко да вземе букет на мама, а тя пък взимаше по нещо малко на мен и сестра ми, да празнуваме и ние като момичета освен Денят на мама, и Ден на жената. Има още

Галерия

Довиждане, 2012!

This gallery contains 1 photos.

31 декември, време за равносметки. За мен тя беше една… интересна година.

11663101_s
Важните неща, които се случиха, добри и лоши, накуп… Има още

Галерия

Детето ви е с наднормено тегло? Ето, дайте му джънк фууд.

Едно от четири деца в училищна възраст е с наднормено тегло. А едно от десет е с отклонение в здравословното състояние, според здравното министерство (явно наднорменото тегло все още не се приема за отклонение от здравословното състояние).

И така, да обобщим: близо четвърт от учениците са с наднормено тегло, немалка част страдат от астма и диабет. Решението на министерството на здравеопазването и министерството на физическото възпитание и спорта? Да ги насърчат да ядат джънк фуд бургери от верига за бързо хранене. Убягва ли ви разумната мисъл и логиката в това? И на мен.


Има още

Отива една жена при лекаря… инициативата

Отива една жена при лекаря… начало на много вицове, но не и сега. Ако помните ревюто ми за книгата на Рей Клуун,
Отива една жена при лекаря,
вече знаете колко силна книга е тази. Може би още не сте я чели. Това е поправимо. Можете да вземете своята книга и след прочитане, да я предадете на друга жена да направи същото.

Във Фейсбук можете да поискате своето безплатно копие на книгата на Рей Клуун „Отива една жена при лекаря“ и да станете част от вълна на промяна за жените в България. Един много по-смислен и по-значим начин да покажете солидарност и да бъдете част от реална инициатива, говореща за рака на гърдата и имаща реален позитивен ефект, отколкото да си пишете в статусите цвета на сутиена.

За да подкрепите инициативата на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, е достатъчно да прочетете тази книга, а след това да я дадете на друга жена, която от своя страна да направи същото. Някъде по продължение на своя път, истинската история на Рей Клуун ще спаси човешки живот. За момента около 2000 бройки очакват новите си читатели – това са потенциално поне 2000 + 2000 жени, а дано са и повече, ако жената, на която дадете книгата, след прочитане на свой ред я даде на друга жена.

Вижте повече в приложението Отива една жена при лекаря. И не забравяйте да прочетете книгата, преди да я предадете нататък.

Дула: какво е това?

Дула: Компаньон за раждане

Дула идва от древногръцката дума δο?λη (doula), която означава „прислужница“ или „жена, която се грижи”. Думата е навлязла в много езици в последните три десетилетия, въпреки че гръцките придружители на раждането наричат себе си „компаньон за раждане” или „родилен работник”.

Всъщност „компаньон за раждането” доста точно описва с какво се занимава дулата.

Дулите в историята

Идеята за дулата съвсем не е нова, напротив. От зората на човечеството майките са раждали с подкрепата на някой близък около тях: майка, свекърва, сестра, леля, приятелка, ‘баба’ (жена, която бабува) и т.н. В някои общества, както древни, така и съвременни, бащата също присъства на раждането на детето си по традиция, за да подкрепя майката. Въпреки това, в исторически план жените винаги са раждали в компанията и с помощта и подкрепата на други жени около тях – най-често опитни, вече раждали жени, които могат да окуражат майката и да й помогнат раждането да премине по-леко.

В днешно време общностите не са толкова тясно свързани, особено в големите градове, хората живеят на големи разстояния от роднините си и в добавка, ражданията се случват предимно в болници – условия, които значат, че родилката може да няма към кого от близките си да се обърне в такъв момент, освен към партньора си.

Затова в последните десетилетия се възражда и все повече се разпространява новата професия – дула. Дулата най-често не е медицински работник и обичайно няма отношение към техническото водене на раждането. Дулата е жена с обучение и опит, която предлага на майката (или на двойката) емоционална и практическа подкрепа преди, по време на и след раждането на бебето. Накратко това, което дулата върши, може да се синтезира в „полагане на майчини грижи за майката” – да помогне на родилката да постигне възможно най-удовлетворяващи и вдъхновяващи бременност, раждане и първи дни като майка. Този тип подкрепа помага и на цялото семейство да се чувства спокойно и му помага да се фокусира и да се наслади на новите преживявания.

Дулата не замества партньора на родилката или някой друг от близките на майката, които я подкрепят по време на бременността и раждането – тя няма за цел да измести таткото или да застане между него и майката по време на раждане; вместо това, тя помага да бъде подкрепата по-пълноценна, така че комфортът и нуждите на майката да са взети под внимание. Дулата може да служи и като допълнителен източник на информация по време на бременност и раждане – тя може да помогне на семействата да съберат информация за деветте месеца очакване и за възможностите за раждане, за да могат след това те да вземат самостоятелно информирано решение.

Дулата не замества в никой момент от бременността или раждането здравните работници, които се грижат за майката и бебето – тя допълва грижите им за майката така, че родилката да се чувства комфортно емоционално и физически, за да протече раждането й по възможно най-оптимално удовлетворяващ я начин. Дулата не осигурява медицински грижи, не мери кръвно, не проверява разкритие и т.н. Тя може обаче да помогне на майката с различни техники за немедикаментозно обезболяване, релаксация, с масажи, с помощ за смяна на позите така, че родилката да се чувства удобно, а също й да я окуражава и да й предлага емоционална подкрепа в хода на раждането.

Въпреки че може да даде информация на родилката и партньора й и да им разнясни допълнително плюсове и минуси за процедури и манипулации, дулата не може и не бива да налага лично мнение или да взема решение вместо родителите или медицинския екип, нито да говори вместо майката в никой момент от раждането: дулата е там, за да й осигури максимален комфорт, но майката, партньора й и здравния екип вземат решенията, засягащи здравето и благоденствието на майката и бебето.

Дулата може да е и медицински работник, но може да е и с всякаква друга професия – за да бъде сертифицирана и официално призната като дула обаче, тя трябва да е преминала практическо и теоретично обучение към някоя от международните организации (напр. DONA International и Childbirth International), и да поддържа знанията и уменията си актуални и да се придържа към определени етични и професионални кодекси.

Изследванията показват, че присъствието на дула на раждането влияе благотворно: налагат се по-малко медицински интервенции и жените се чувстват по-удовлетворени от изживяването.

Дулата може да е полезна не само за естествено активно раждане – много майки избират да наемат дула за вагинално раждане с епидурална упойка или цезарово сечение. При всички положения каквото и да е раждането, майката има нужда от подкрепа и внимание, насочени само и специално към нея, за да й помогнат да поеме по новия си път по-лесно, комфортно и по удовлетворяващ я начин.

 Автор: Бу за BG-Mamma, 2012

http://en.wikipedia.org/wiki/Doula

http://doula.org.uk/

http://www.americanpregnancy.org/labornbirth/havingadoula.html

Когато мястото свърши… да опаковаме!

У дома имаме твърде много вещи. Факт. Голяма част от тях са дрехи – мои, на мъжа ми, на двете деца… определено имаме доста дрехи. Да речем, че ни се развали пералнята – могат да минат 3+ седмици, в които всеки ден ходим с нови одежди, преди да се наложи да перем… разбирате ме.

Може би има нещо общо фактът, че обичам да пазарувам, на моменти малко неразумно (вижте как деликатно го казах!) Кхм, да. Това е прекрасно, но в един момент човек трябва и да сложи всички тези неща някъде…

А когато говорим за детски дрешки, те имат и свойството да омаляват – и в добавка, сякаш се множат от самосебе си. Аз съм средноразумна жена, затова обичам да прибирам дрехите от едното и после да вадя за другото, но разликата им от шест години или желание да запазя дрехи за дълъг период от време ме кара да търся практични решения на това прибиране.

Когато се наложи да сортирам поредния куп детски дрехи, за да бъде прибран, докато потрябва, се озовах пред това:

Купът продължава още малко настрана, но не влезе в кадър 🙂 Разбирате тревогата ми за привършването на мястото у дома, нали?

Решението?

Пликове за вакуумиране на текстил.

Продават се във всички по-големи магазини, декорирани с картинки и снимки на радостни домакини, които с усмивка вакуумират ли, вакуумират. Размерите им са най-разнообразни – аз взех три различни размера и ползвах най-малкия (другите два размера запазих за зимни якета, големи дрехи и завивки). Цената е средно 1,80-3,80 лв/брой, според размера и вероятно производителя.

Изглеждат така:

Затварят се с помощта на малка пластмасова скобка, но реално може и с пръсти, само е малко повече играчка да се нагласят ‘циповете’. Отгоре имат клапа за изсмукване на въздуха – с прахосмукачката.

Дрехите се спихват невероятно много. Обемът им се намалява драстично. По принцип може би ще се намачкат малко по-малко, ако се изгладят предварително, но дефакто вакуумирането така ги приплесква, че не съм уверена доколко е разумно човек да хвърля усилия и да ги глади преди това.

Наложи се да отварям плика на два пъти след вакуумиране: първо за да добавя надписа, понеже при повече пликове, пълни с шарени детски дрехи за различна възраст, е трудно да се ориентира човек къде какво има, вторият път, защото бях сложила нещо погрешка. След като отново вакуумирах, се сетих, че имам да добавям едни дрехи… но е позволено човек да има и не-толкова-блестящи-дни, нали.

Видяхте количеството дрехи по-горе. Ето общата дебелина на плика след вакуумирането:

И това – е с размер 60х80см. Доста практично, бих казала аз.

По същият начин прибрахме зимните якета на цялата фамилия и пъхкавите зимни завивки – значително се намали мястото, което заемат в гардероба.

Сега остава да измисля как да вакуумирам и съкратя с 2/3 несметните играчки, които всеки ден прескачаме у дома…

Как се справяте вие с прибирането на дрехи, обувки, завивки и прочее неща у вас?

Парченца реалност

Влезеш ли, ставаш нейна собственост,
Всички с бяла манта са по-важни,
И едва посмяваш да се обадиш,
Защо ме гледате така, нещо се съмнявате ли?
Не, не, само исках да попитам,
Тук се подпишете, тук… А, искате да прочетете,
Да, ваше право е,
И усещаш как превъртат очи,
тая сега какво се превзема,
Не, че няма да подпиша,
Но наистина искам да зная какво, по дяволите,
Всички деца са „сладурче“,
А всички майки се казват „майче“
(какво ли стана със „госпожо“?)
Иначе с децата са мили и те ги харесват,
Обясняват ти, но не подробно,
Дали да не им кажа, „ми, четох малко в Бг-Мамма“,
(нищо, че нет нямам и не е вярно)
Поне да знам защо се дразнят,
Като питам да разбера повече,
А като дойдат да им чертая къща
Ще питат, нали? Нормално…
Режимът е болничен, в шест сутринта
Как сте, проблеми има ли?
Откъде да знам има ли, аз спя още,
Ама ставам, къде ще ида,
Да пея рано като ранно пиле,
И има ЕЙ ТАКИВА големи хлебарки, ти казвам,
Лазят гадовете, пък уж били пръскали,
Топлата вода е на режим, разбираш ли,
So like the ’90s, като режима на тока,
Да се чудиш днес ще те огрее ли да се изкъпеш
И да дебнеш топлия кран през десет минути,
Понеже режим има, но какъв не е ясно,
И хем хранят, хем така,
Че ако не си донесеш отвън, жална ти майка на стомаха,
Я, днес има яйца,
Сега сигурно пет дена яйца ще ядете,
Но нямаше, де, само в неделя и беше червено,
И макар че се радвам, че бяха насреща, много даже,
Надявам се скоро да не попадам пак
В болницата.