Category Archives: истината за родителството

Gallery

Но първи юни е денят на детето!

This gallery contains 1 photos.

Исках да напиша някакъв пост за детето в нас, за нещата, които ни вълнуват като деца и възрастни, красотата на детството и така нататък, сещате се, вдъхновяваща и устремена реч как да запазим детското в душата си. Вместо това прочетох … Има още

Истината за майчинството #2

Детето започва да стяга багажа около седмица преди датата на заминаване и отброява наобратно от поне 2-3 седмици.

Искам тази блуза, нали ти казах! Не! Не може другата, не ми харесва! Не, че не ми харесва, ама сега не я искам. Анцуг, ти казах! Не дънки, госпожата каза „анцуг“! Как така клин! Виж как ми се е скъсал джоба на якето. Не, не е отсега, май преди две седмици, ама забравих да ти кажа. Не мога да ходя със скъсан джоб. Защо не може да взема фотоапарата? Всички ще имат сигурно… да, мога да снимам с телефона, знам, че снима добре, ама не може ли и двете? Сега с тези чехли ли ще ходя! Съвсем са смачкани, не ми ли намери нови? А търси ли? И сандвич, ще спираме за пикник! И вода! И ляв бут от тритон, както и жива жаба и къделя вълна (добре, последните си ги измислих, ама винаги има разни нелепи искания в най-последния момент!)

Всичко е изпрано, изгладено и сгънато в багажа. Скъсаното е зашито, специалният салам за сандвичи за пикник – купен. Спешните искания са задоволени в разумни граници, а аз съм уморена и изтощена.

Подготовката за зелените училища и училищните екскурзии са нещо като специален Дантиев кръг на ада, запазен специално за майки.

#Истинатазамайчинството: времето, когато детето все още е зависимо от вас, но същевременно е достатъчно голямо, за да има претенции и също така е достатъчно разсеяно, за да се сети за най-важните неща в последния момент, когато просто няма как да му ги осигурите…

Gallery

Как се чете приказка на 2,8 годишно

This gallery contains 1 photos.

истината за родителството #2

Или какво обичайно се случва, когато човек се опита да чете приказка на 2-3 годишното си дете.

– Ще ми прочетеш ли тази книжка?
– Да.
– Прочети ми я.
– Добре де. И такааа. Грозното Патенце…


(cc) image http://www.123rf.com/ Има още

Истината за майчинството #1

Ставате сутрин и почвате да търсите онази-любима-блуза – и я няма и няма. Хм. Както и да е, благодарение на шопинг терапията, която практикувате, в гардероба ви има избор (мек израз за голата истина, по-известна на мъжа ви като „гардеробът ти прелива по шевовете“)… Макар че все пак искахте да сложите точно онази-любима-блуза, която днес импонираше чудесно с настроението ви.

Броени минути по-късно все пак я виждате – облечена на дъщеря ви! Да, малко й виси, широка е, ръкавите са с една идея по-дълги… но общо взето ми става, обяснява тя. И виж как добре ми стои!

И докато стоите със зяпнала уста, тя изчезва заедно с блузата ви.

И с това се започва перманентното крадене от вашия гардероб: постоянно пропадат блузи, потници, тениски, чорапи… само до панталоните още не се е домогнала, понеже 30 сантиметра по-нисък ръст са си 30 сантиметра по-дълги крачоли… но като знаете, че на 13-14 години повечето девойки достигат окончателния си ръст за цял живот, сте наясно, че надежда няма, и до тях ще опре. Вие (и по-точно дрехите ви) сте обречени на постоянно използване без разрешение.

Да носи, ама поне да пере и да връща!, си казвате. Ами! Носи, лекьосва, тънките чорапи скъсва, захвърля в тайни кьошета или още по-зле – скрива, за да не видите пораженията. Идете после и търсете кой кога какво къде е носил… В най-добрия случай ще намерите подносените си дрехи, смотани мръсни над/под/в пералнята; в най-лошия ще ги откриете при Годишното Голямо Почистване наврени на невероятни места (не знаехте за тая цепка отстрани на гардероба в детската, нали? а я, колко неща е събрал, и всичките ваши!), ако изобщо ги намерите.

Да бяхте родили момче! На бас, че мъжът ви никога не би си помислил дори, че синът му може да му открадне тениската. А и да се случеше, нямаше да са вашите дрехи, така че какво да се притеснява човек…

За капак, при опита да се оплачете на майка си, вместо съчувствие получавате леко злорада усмивка с елементи на „отмъстена съм!“, която мигновено ви прехвърля с 25+ години назад във времето и ви подсеща, че всичко на тоя свят се връща…

Стиснете зъби. Спасение няма. Обясненията, молбите, виковете, нищо не дава ефект. И по-зле, вледеняващ страх се прокрадва в душата ви: идва ред на обувките ви.

#Истинатазамайчинството: дразнещият момент, в който дъщеря ви стане достатъчно голяма на ръст, за да почне да отмъква и подносва дрехите ви (даже още малко да са й халтави).


Автор: Бу, „Първите седем“ 2012, тук с допълнения

photo (cc) Dan4th

7+4 скрити ползи от това да имаш деца

Забавни предимства, на които всеки родител може да се радва.

Всички сме чували, че децата носят радост, изпълват живота със смисъл, помагат на човек да има по-добро самочувствие…  Но децата са и източник на тревоги, нерви и нерядко – черни финансови дупки. И все пак, хората упорито се размножават. Защо? Ето още някои по-неочаквани ползи от децата в семейството.

  Има кой да върши дребни неща из домакинството.

„Иди, моля те, и ми донеси чаша вода/хляб/дистанционно/жива жаба…” – най-после има кого да обучите за дребните, но много досадни „иди-и-донеси” задължения в къщата! И разбира се, не оставяйте доброто дело наполовина – плавно помогнете на децата да поемат и други домакински обязаности. Колкото повече мини-куриери имате, толкова по-добре за вас.

 Имате извинение

Не ви се ходи на досадно парти? Не искате да се видите с приятелка? Не ви се върши времеемка задача? „Ах, ами аз съм с детето, знаеш, и е тооолкова трудно, сега е в този особен период…” Децата осигуряват перфектното алиби за куп неща.

 Можеш да не ядеш/да ядеш

Ако човек не обича странните кулинарни експерименти на престарялата си леля, която бърка майонеза с мумийо, винаги може да се оправдае с детето, което точно сега не трябва да яде и вие да не го дразните… (ако сте бременна – още по-добре, можете да кажете смело, че лекарят ви е забранил). И обратното, ако много ви се иска допълнително – обвинете детето, което нищо, че едва е наблизало храната, много я е харесало (ако сте бременна или кърмите се подразбира от самосебе си, че трябва да научите култовата фраза „Сега ям за двама”)

 Осигурява по-бързо преминаване на опашките

Човек и добре да живее, трябва да пазарува, а пазаруването с деца може да е едно от най-ужасните неща. Сега можете безнаказано да се възползвате от тях и наредени на километричната опашка да използвате всеки техен писък, за да отговорите с висок печален глас” „Ей сега, маме, почакай още малко, виж колко много хора има пред нас!” Освен ако магазинът не е пълен с коравосърдечни главорези, почти сигурно е, че поне един човек от опашката пред вас ще ви пусне напред, ако не и всички.

 Има някой, на когото да предадете уменията си

Да имате деца е уникалната (може би) възможност в живота ви, когато има някой, от когото сте по-умни, умели и можещи – колкото и малко активи да имате в тези категории! Нещо повече – този някой ви гледа с жадни очи и попива всяка ваша дума и жест! Не е ли страхотно да сте безрезервно приет ролеви модел за друго човешко същество поне за известно време (докато въпросното същество не навлезе в пред-пубертета и безславно се сгромолясате от родителския трон на мъдростта и респекта)?

 Има с кого да си играете

Децата са най-доброто извинение да си купите огромното Лего, за което мечтаете от вашето детство, страхотното метално влакче с истински двигател и онзи пъзел от 5,000 части. Можете да играете с детето, но не се притеснявайте да му забраните достъп до новата ви играчка, „за да не я развали” – всеки знае, че някои работи не са за деца…

 Има кой да ви напомни за важните неща в живота

Децата са неподправени и до голяма степен лишени от лукавството и негативизма, присъщи на възрастните (поне докато не ги научим иначе) – и в добавка знаят кои са истински важните неща. Позволете им да ви ги покажат. Да погледнете през техните очи може да е безкрайно освежаващо и да ви покаже съвсем различна перспектива.

добавени бонус-точки от коментари:

 Чувствате се по-млади

‘Покрай детето си отново ставам дете .Отново преживявам онези трепети от 1-вия учебен ден, 1-вото колело , детските безгрижни игри с децата. Превръщаш се в дете и за малко грижи и неволи забравяш.’

iliana_81

  Можете да развихрите шопахолизма си

‘Можем да пазаруваме куп сладки роклички, фибички и дрънкулки, които на себе си не бихме могли да сложим, а ни се иска, на дете всичко стои супер…’

 Имате оправдание за закъсненията
‘Децата са чудесно оправдание за закъсненията ми – с две малки деца, пробвайте да сте точни, по дори и да не са те винаги причината:)’

  Можете да сте анонимни мръсници*
‘Винаги имаме оправдание защо е разхвърляна къщата …детето постоянно пръска играчките, цапа и не смогвам даже да разтребя :)’

ELLIE

Да си майка е…

Истината за родителството:

Сутрешно

Сутрините са изпълнени със стрес за тези от нас, които са сглупили да си подадат носа в общите помещения на дома, когато е Време за Училище. Понеже съм дежурна по бебе, опитвам се обичайно патакламата да не ме включва, но понеже рядко съм достатъчно благоразумна да я проспя, често се оказвам в центъра на събитията.

Бързо, бързо, пак закъсняваме. Еееее, ОЩЕ ли не си се измила?! И защо не си облечена? Как така какво да сложиш, нали приготви дрехи вчера? Е, да си ги беше! Край, аз тръгвам, майка ти да те води на училище! Няма „тате“! Вдигнах те преди половин час, а ти още зъбите не си си измила. Не искам да вдигна бебето, искам да се избръсна! (тук вече трябва да ви е ясно, надявам се, че не аз изричам монолога) Оффф, добре! Ела, бебе, какво се смееш. ВЕДНАГА се обуй, на секундата! Не тези, другите. Защото така казвам! Абе, ходи с каквото искаш, само тръгни. Ужасно закъсняхме.

Най-после всички са готови с всичко и излизат през вратата, а във въздуха се донася първо учуден, а после приятно изненадан бебешки глас „Тати? Тати! Тати! Тати!“ Няколко секунди по-късно въпросният тати се връща леко смутен от средата на стълбището на кооперацията, сваля драпираното около кръста си бебе по пижама, за да го остави у дома, където му е мястото и отново излиза, докато аз дума не мога да кажа, свита на две от смях.

Замисляли ли сте се как дотолкова свикваме с децата като неразделна част от нас и ежедневието ни, че на моменти чак забравяме как да сме без тях?

Copyright (c) a href=’httpwww.123rf.com’123RF Stock Photos

Истината за майчинството

*крада най-нахално заглавието от мама Меми, защото е толкова точно.

Хората имат какви ли не мечти. За живота си, за бъдещи планове, за големи постижения… и аз имам такива. Но повечето ми мечти са малки и ежедневни. Например – мечтата да се изкъпя. Ама не просто да се изкъпя на тъгъдък, докато стресирано се питам дали съм се вместила в две минути и дали ще успея да се облека, или дори дали ще мога да се подсуша, преди бебето да се е събудило и разревало.

Не. Мечтая за истинско, разточително, неограничено във времето къпане, когато мога да стоя под душа, докато между пръстите ми пораснат жабешки ципи, а на гърба ми се появят хриле. Къпане, което да продължи толкова много, че всички да питат „да не потъна?“ Да мога да бълбукам под струята, докато на Топлофикация им свърши топлата вода в централното подаване. Да се мия, плакна, мажа, търкам, докато всички бутилки и шишенца в банята се изпразнят. Да седя толкова дълго, че от натрупаната пара да нямам нужда от сауна. Да мога после без бързане да се наглася, подсуша, реша, мажа. Ей така искам да се изкъпя.

Разбира се, има вариант да се къпя и когато у дома има други хора, които да гледат бебето в това време, но бедата е там, че имам и още куп неща, които също искам да свърша, без непременно да държа бебе в ръцете си… така че, с надеждата, че ще успея поне този път да взема душ на спокойствие, приспивам бебето (отново) и се измъквам на пръсти. Много, много тихо се вмъквам в банята и много, много тихо, като се опитвам да не траквам, тропвам и издавам какъвто и да е шум, затварям вратата и с облекчение пускам водата. Точно след като се намокрям, естествено, чувам жалният й вой отвън. За съжаление ми се е паднало бебе, което също като майка си спи суперлеко и се събужда дори от мисъл за шум, ако ме няма в стаята (когато съм там, може и да спи при леки шумове). Първо се събужда, оглежда се и ако не ме види, се нажалява и започва да се оплаква на висок глас, лазейки из къщата. После, ако открие къде съм се затворила без нея (например, банята или тоалетната), застава отпред и започва искрено и сърцераздирателно да нарежда, ронейки сълзи, защото все още не може да си представи, че някой би могъл да иска да отиде някъде сам, без нея…

Принуждавам се да отворя вратата, за да ме види и да се успокои, че не съм изчезнала и й говоря успокоително или леко с повишен тон, като се опитва около десетина пъти да нашляпа вътре. Мразя да се къпя на отворена врата, точно както мразя още от голямото дете да ползвам тоалетната така. Обаче нямам избор. Вариантите са или това, или излизане от банята веднага, защото вариантът, в който аз се къпя на затворена врата, докато бебето плаче истерично отвън, не стои под въпрос. Успявам да се изкъпя донякъде, но хем ми е студено, хем не смея да си вкарам главата под душа, защото дебна Ръкавичка да не залази по мокрото. Накрая се предавам тотално. Пълня леген с топла вода, събличам бебето и го цопвам вътре, за да мога поне да се доизкъпя на относително спокойствие. Тя е доволна, аз – не твърде, но пита ли ме някой.

Толкова по въпроса за мечтаната и предвкусвана от мен баня. Изкъпваме се, увивам и двете ни в хавлии, отнасям Ръкавичка в спалнята, където тя за благодарност веднага се изпишква на леглото.

изображение copyright (c) 123RF Stock Photos

Пътни знаци

Бебето лази успешно – и все по-бързо – вече седмици наред. Малък инцидент днес, включващ дядо й, склонен да затръшва врати, едно кутре и малко разранена кожа, съпроводено разбира се, с гръмогласно ожалване, ме накара да съоръдя новите предупредителни знаци в къщата.

Обмислям дали да не си ги направя на самозалепващо фолио, както и да подготвя следващите по ред знаци, гласящи ‘Внимание! Дребен пешеходец!’

Луната

Преди около година пътувахме в колата вечерта. Мая, тогава на 4, се вгледа в луната и ме попита, ‘Мамо, защо луната ходи с нас?’

Аз не мога да измислям интересни небивалици, които хем да звучат вярно на подозрителни 4-5 годишни, които надушват кога човек ги будалка, хем да са удовлетворяващи интереса им и – с малко късмет! – да спрат да питат.

Затова казах нещата, както са си – нашата планета Земя се върти около Слънцето. А около земята се върти луната, двете заедно обикалят слънцето в орбита, заедно с другите планети от слънчевата система – и така нататък, придружено с движения на ръцете, които да илюстрират обяснението ми. Мая мълчи и слуша, но не съм сигурна каква част схваща от странните за нея обяснения. Започвам да обяснявам все по-подробно и по-подробно в желанието си максимално добре да й разкажа защо точно изглежда все едно луната ходи с нас… а моята майка, седнала до нас, се обажда тихо:

‘Здравей, Коперник!’