Category Archives: тест драйв

Iron-ично

ревю на ютия Philips PerfectCare

Преди около месец направих нещо неочаквано. Нещо, с което сама изненадах себе си (а след 33 години съвместен живот това не е лесно, нали :)) А именно – записах се за тест за гладене с новата ютия Philips PerfectCare. Забележете най-важната част – записах се доброволно! Това смело експериментаторско начинание има дори нотка мазохизъм в себе си – все едно да мразиш да четеш, но да се запишеш за изразително четене на „Война и мир“ пред публика…

Повечето от хората, четящи този блог от по-дълго време знаят, че не съм на „ти“ с това, което хората определят като „добра домакиня“. Не, че не мога – мога, и още как. Но… не искам, не ми е интересно, не ме привлича, имам по-приятни неща за правене, защо пък точно аз, къде отиде равенството и братството, не стига всичко друго, а и това отгоре… и така нататък, обяснения един куп и особено като опре ножа до кокал – всички до едно валидни!

И с това наум – сами си представяте колко странно изглежда желанието ми да гладя – хлъц – доброволно. Тук трябва да отбележа, че мога да гладя – но не обичам. Тъй като не обичам гладенето, правя всичко възможно да го избегна – от старателно сгъване на мокрото пране и хубаво простиране така, че да е минимално измачкано, до чисто и просто избиране на дрехи, които ще искат най-малко или никакво гладене. Ако наистина се налага – гладя, с нежелание. Гладила съм бебешките дрехи (голямото повече, малкото по-кратко), чат-пат си оглаждам някоя по така дреха, която не върви без гладене… но това са редки моменти, старателно избягвани. Но да се върнем на теста…

Заявката ми за участие беше проста: не обичам да гладя. Следователно, ако гладенето с тази ютия убеди мен, низвергващата гладенето като рутинна домакинска процедура, че е нещо ако не приятно, то поне не предизвикващо потрес, то всеки ще се убеди в същото. Защото, съгласете се, ако обичате да гладите, гладенето с по-добра и по-хубава от вашата ютия само ще ви радва и ще ви улесни работата. Но ако просто не обичате да гладите? Каква радост ще ви донесе една (ъх!) ютия?

За моя немалка изненада бях сред избраните да тестват ютията (някак не вярвах, че наистина някой ще избере именно човек, който не обича да глади, да глади). И малко се стреснах – божичко, ами това са си 21 дена гладене, в какво се забърках, що за автогол!

И така, последваха 21 дена, изпълнени с много пара и гладене 🙂 имаше предизвикателства, отправени от екипа на ютията – например, последователно гладене на памук, дънки и коприна без изчакване ютията да загрее и охлади – пляс! – едно след друго, веднага; или – да оставим ютията за 5 минути върху най-деликатната дреха у дома (включена, разбира се). Имаше и други предизвикателства от участниците в темата за ютията, които от сърце и душа се постараха да тестват всички потенциални неща, които PerfectCare може да прави.

Гладих най-разнообразни неща. Повечето от нещата, които реших да гладя, бяха неща, които реално човек би гладил, такива, които в истинския живот наистина ще попаднат под плочата на ютията, защото имат нужда от гладене. Не видях особен смисъл да тествам как глади ютията неща, които по принцип не бих гладила (а може и да е проговорил вродения ми мързел). Гладих все пак и странни неща, бутикови заявки от любопитни наблюдатели в темата, както и по собствено вдъхновение. Например, смачкана хартия, която в крайна сметка се изглади добре, гладих с пара, без да свалям от корниза, пердета, или пък – подлепвах плат и лепих текстилни апликации върху скъсана дреха. И с всички тях ютията се справи добре.

Но рядко ще ни се наложи да си гладим хартията или окачените пердета, затова прескачам директно до най-важните качества на тестваната ютия PerfectCare:

1) няма нужда от настройка за различните тъкани и материи. Наистина. Даже тотално отсъства копче за нагласяне на температурата. Просто гладите всичко, наред. И няма проблем, даже да редувате дънки, коприна, полар, памучна покривка, вискозена дреха, тензух, полиестер… Всичко, което по принцип се поддава на гладене, се глади без проблем с ютията. Край на сортирането на прането според означенията на ютията кое на колко се глади! Край на страха да не изгорите някоя дреха. Край на чуденето дали етикетът отговаря на истината или притесненията да изгладите дреха, на която сте отрязали етикета и не помните на колко се глади… Перфектно за хора, които не са съвсем наясно коя материя на каква температура се глади.

2) има пара. Не, има ПАРА. PerfectCare има парогенератор (досега такова нещо не бях виждала на живо, камо ли да ползвам), който подава супермощна пара в хода на гладенето – 230 грама или до 5 бара (каквото и да значи то, мощно е). Да, с този парогенератор ютията е значително по-обемна, но хей, на кого му пука, щом благодарение на тази мощна пара гладенето е толкова по-лесно! Честно – сравнено със старата ни ютия (хубава марка, среден клас) – разликата с тази пара е огромна.

Има и други удобства, като голям резервоар за вода, който може да се пълни директно от чешмата, включително по време на гладенето, дълъг кабел, който позволява парогенератора да стои дори на земята по време на гладенето, както и много бърза и лесна система Easy De-Calc за премахване на котления камък с няколко лесни действия. Толкова е опростена, че и 8-годишната Госпожичка се пробва успешно да глади с нея.

В заключение: признавам си – ютията е страхотна. Рядко хваля нещо толкова прозаично като домакински уред, но което си трябва, си е редно 🙂 С нея даже аз, заклет неприятел на гладенето, установих, че то може да е лесно, да не отнема време и да е дори забавно. Цената й е висока, но ако човек има парите, си струва, определено.

Заедно с мен ютията тестваха още 2 експериментаторки 🙂 Вижте много мнения, клипове и коментари в темата за ютията в Бг-Мамма.

Дали след теста на ютията ще почна вдъхновено да гладя всичко, което не е достатъчно здраво закрепено за земята? Особено ако нямам такава ютия – не, надали. Ако я имам – вероятно ще гладя повече от преди, признавам. Но… без крайности. Ако ме видите с неизгладена риза, не ми придиряйте – това е небрежен шик 😉

***

disclaimer: ютията с вид на космически кораб и безгрешно гладене на разнородни тъкани дойде при мен за 21-дневен тест. Мненията за нея са лично мои и не са срещу никакъв вид заплащане.

Got Milk?

Преди години живях няколко седмици в Англия. Едно от нещата, които ме очароваха най-много в хранителните магазини, бяха големите опаковки свежи понички с пълнеж, а другото – различните разфасовки прясно мляко, от 0,250 мл до 2-3 литрови опаковки. Много време се надявах и тук да се появят, но освен еднократно спорадично намиране на UHT 0,5л, друг път не успях да видя в нашите магазини такава благина.

В моето семейство за домашна употреба би било много по-удобно да купуваме по 2 литра мляко, вместо еднолитровите опаковки, а в офиса си много повече бих предпочела 0,5л или дори 0,25л, които ползваме за кафето и като взема еднолитрова опаковка, дори съхранена в хладилника, редовно се разваля преди да я употребим.

Така че, искам да споделя с вас какво открих днес (е, може и да не е съвсем новост, въпреки че съм доста уверена, че е отскоро на пазара):

Интересно решение да се сложи прясно мляко в кофички за кисело. И го намерих на щанда за кисело мляко 😆 Вероятно ще е по-удачно да има някаква друга на цвят, по-еднородна опаковка, която да го отличава от киселите млека, даже да не стои точно до тях. Иначе има голям риск ползващите го да го бъркат с киселото, което води до дразнещи инциденти, като отваряне на цялото фолио, вместо само пробиване на дупки за по-лесно пиене (ако предположим, че не го пресипваме в каничка или бутилка). По подобен начин се бърка млякото, което е в UHT опаковки с дизайн, поразително приличащ на опаковка сок – почти редовно се случва някой вкъщи да бърка кутиите, а кафе с портокалов сок вътре си е гадост.

Въпреки че много харесвам мляко, което се продава в различни по размер бутилки като тази тук, признавам, че идеята за кофичка от кисело мляко ми допадна. С малкото дете изпихме една още в магазина, докато обикаляхме между рафтовете – млякото е свежо и приятно на вкус.

Другата приятна изненада беше нормалният срок на годност – 10 дена. Някак е приятно да знае човек, че пие обикновено мляко без супер-способности да издържи една година, даже да стои на библиотечната лавица. Цената – под 0,80 ст. беше приятен бонус.

Дано скоро се появят още варианти за по-малки и по-големи разфасовки прясно мляко, вярвам, че ще има търсене.

И докато сме на млечна тема – сиренето, което напоследък взимам, е натрошено овче на „Карабунар“ на супер-приятелска цена. Харесва на всички ни, въпреки че баба ми поклати глава и заяви твърдо, че няма нищо общо с овчето сирене, което майка й правела едно време.

Какви добри млечни продукти без сухо мляко, консерванти, супер-сили и прочее екстри пазарувате напоследък?

Update: 4 дена след купуването, подвареното мляко, съхранявано в хладилник, е започнало да се вкисва. Надявам се, че това наистина значи, че е „истинско“ и ако е така, одобрявам.

*

disclosure statement: тази публикация не е платена и няма общо с производителите на гореспоменатите продукти; отразява единствено моя вкус на потребител.

Направи си сам приказка

‘Мамо, мамо, разкажи ми приказка!’
‘Коя?’
‘Амииии, за Пепеляшка, не, Снежанка!’

И за пореден път се захващате да разказвате за не много умната Снежанка, която е готова без да се замисли, да пере, чисти, готви и подрежда от сутрин до вечер (защото без съмнение това е, което човек прави със 7 джуджета в къщата), и която вече е изяла отровни ябълки колкото за цял ябълков масив.

Има и по-интересен начин. Със сигурност сте се вслушвали в приказките, които детето ви си измисля, когато си играе – независимо дали държи кукли, нарежда плюшени играчки или кубчетата на конструктора му се оказват живи, обичайно тече някаква интрига, която то развива и допълва с неочаквани и често – суперсмешни обрати.

Така че, защо вместо класическите приказки не опитате нещо ново с детето си – да го насърчите и да му помогнете то да измисля и разказва приказки на вас? За него може да е трудно, най-малкото в началото, да избяга от сцените, запомнени от класическите, познати на всички приказки. Ето нещо, с което много ще разнообразите приказкоразказването:

Направи си сам приказка

Чудесен набор, направен от издателство Точица, съдържащ всичко, което да помогне на детето да измисля безброй вариации и комбинации на приказки и истории, в зависимост от това, кои карти е избрало и как е решило да ги нареди.

В красива дървена кутия са прибрани карта на приказката, върху която да се развива сюжетът й, и карти, илюстрирани много хубаво (изключително приятно разнообразие на фона на грозните илюстрации на детски книги, които заляха пазара напоследък).

С Мая много харесахме приказния набор. Веднага замени вечерната приказка – с приказка, която ми разказва тя, а аз записвам (за поколенията). Отлично попадение. В началото й беше малко объркващо как така тя сама избира какво да се случи, но това бързо се поправи, след като аз й показах нагледно как се ползват, като й разказах приказка, която не е виждала в книгите 🙂

„Направи си сам приказка“ има чудесното предимство да не е ограничено до книга, съдържаща конкретни герои, сюжети и истории – комбинациите са безкрай. Удобна е и за ползване по време на път – приказката може да се разкаже след избиране на картите и без приказната карта.
На цената на две обикновени книги с приказки „Направи си сам приказка“ е с потенциал за много повече приказки и е чудесен подарък за всички деца между 5 и 99 години.

***

Имало едно време едно момиченце. Било му много мъчно, че майка му не му дава да ходи на училище и не може да смята нито до 10, нито до 20, а всички други около него можели и страшно му се подигравали. Един ден една мила стара жена го срещнала на улицата и го попитала:
‘Момиченце, момиченце, защо си увесило нос? Ела с мен, живея ей там на хълма. Аз едно време бях учителка и с удоволствие ще те уча да смяташ и пишеш.’

Момиченцето с радост тръгнало. Още щом прекрачили прага на къщата на бабичката, обаче, то разбрало, че е измамено: тя мигом се преобразила на зла вещица с голям нос, криви зъби, гъсти мустаци и дълги нокти. Тя грабнала момиченцето под мишница и го навряла в хладилника – всяка сряда обичала да хапва супа от момиченца, и тъй като било още едва вторник, искала момиченцето да остане свежо и румено. Мушнала го в чекмеджето за зеленчуци, където вече стояла една мишка, прибрана за неделния сос Рататуй.

Момиченцето започнало да пролива горки сълзи и да оплаква участта си – колко непредпазливо била постъпила! Мишката я успокоила, че на всеки му се случва – даже й разказала за Снежанка, която била толкова невнимателна, че вещицата (друга вещица, втора братовчедка на тази) я лъгала не веднъж, не два, а цели три пъти! И сигурно щяла да продължи и още, ако принцът не бил така добър да я отведе в царството си…

Мишката тъжно поклатила глава: ‘моята вече свърши’, въздъхнала тя, защото в семейството й било традиция някой да бъде сготвян за неделен Рататуй, ‘но ти можеш да се спасиш. Ще ти дам нещо много специално, което да ти помогне’. И като казала така, мишката отскубнала единия от мустаците си и го подарила на момиченцето.

Когато дошла срядата и вещицата отворила хладилника, за да вземе момиченцето, да го измие и нареже на кубченца (защото за добрата супа продуктите се режат на ситно), то замижало, протегнало ръка с мустака в нея и – Муш! – мушнало мишия мустак в големия нос на вещицата.
апчих! Апчих! АПЧИХ! – започнала да киха вещицата, защото била алергична към миши косми и винаги правела цяла кола маска на мишките, с които готвела Рататуй. С всяко „апчих“ ставала все по-червена, подувала се и накрая на финалния „АПЧИХ!“ се пръснала.

Момиченцето радостно пуснало мишката, която да се върне при семейството си и да му каже печалната новина, че вече няма кой да ги готви на сос, и изтичало към вкъщи. Там гушнало майка си и й обяснило колко много иска да ходи на училище и колко е важно за него. Майка му веднага се съгласила с него, записала го в първи клас и то било много щастливо.

Карти: Герой, Измама, Злодей, Вълшебен дар, Съвет
***
„Направи си сам приказка“ може да бъде намерена в книжарниците, разбира се 🙂 Къде другаде да са приказките?!

Test drive: кутии Multibox

Преди няколко седмици получих предложение да пробвам кутии Мултибокс. Какво е това, стана ми интересно, особено след като видях цената им в сайта на вносителя. Все пак, три кутии на немалка цена, какво ли правят? Съгласих се да ги пробваме с децата. Скоро кутиите дойдоха – опаковани в плоска картонена опаковка за домашно сглобяване.

Според указанията, тези кутии са предназначени за деца над 1-2 години, предполагаемо за възраст до около 5. Малкото дете почти не прояви интерес към кутиите в началото – нито дрънчат, нито се дъвчат… затова пък, седемгодишното пощуря от удоволствие като ги видя и се въртя с индиански танци наоколо ни, докато ги сглобим.

По същество се оказаха разгънат куб плюс няколко допълнителни стени, които ме озадачиха. След като всяка стена си дойде на мястото, разбрах че допълнителните стени, които иначе влизат вътре в куба, могат да се вдигат нагоре – например по време на игра. Кутиите определено си искат възрастен, който да ги сглоби – иска се сила и натиск, за да се прегънат по сгъвките и да се застопорят. Цветовете на живо се оказаха малко по-убити, отколкото са на горната снимка, което е жалко, но не трагично.

Оказаха се по-големи, отколкото ми се сториха в началото – събират доста неща, включително дребни човеци 😆

Голямото дете обяви, че табуретка вече не му трябва и ще седи на тях – и го прави. Въпреки че са описани да издържат до 50 кг, баща им, над 80, седна без да се размажат или изгубят форма под него… все пак аз, въпреки че съм под 80 (но над 50) не смея да сядам на тях. Малкото откри, че може да се катери по тях, тъй като са малко по-ниски от другите мебели и позволяват това упражнение, докато тепърва се учи да изкачва предмети и височини.

Плюсове на кутиите:
– изработени от рециклиран картон. Много ми допада идеята на повторна употреба на отпадъчни материали, особено ако е по хитър начин и с интересна цел.
– много здрави и устойчиви – могат да служат за сядане, стъпване отгоре им и прочее; по подразбиране – само в сухи помещения, уви, тъй като остават картонени.
– подходящи за образователни игри – всеки куб е с различни картинки – цифри, букви и предмети/животни. За възраст 2-3 години, когато учат нови неща, могат да влязат в добра употреба за научаване на предмети, цифри и цветове (и букви, който залага на ранно чуждоезиково обучение, предполагам)
– удобни за съхранение – един от постоянните ми проблеми са стотиците дребни играчки, разпиляни из цялата къща; по закона на всемирната гадост са с остри ръбове и от твърда пластмаса. Особено като ги настъпи човек на бос крак, чувството е неописуемо, както и издаваният в тоя момент крясък. Капаците на всички кутии се свалят и могат да бъдат напълнени с такива дребни играчки, или пък с книжки; имат отвори за носене отстрани.
– компактни – подредени една върху друга заемат малко място, спокойно могат да се бутнат в ъгъла на стаята.
– мултифункционални – един от най-големите им плюсове, от моя гледна точка. Дотук открих приложение за съхранение, сядане (включително при детски гостита ще е практично човек да има допълнителни няколко места за сядане) и катерене, за учене на цветове и цифри, вероятно могат да се намерят и още функции.

Минус:
– цената. Съвсем откровено – за мен цената им е висока. Не знам дали бих отделила тези пари при нормални обстоятелства.

Общото ми мнение – харесват ми. Като цяло обичам играчки и мебели, правени с мисъл и грижа – например, дървени, вместо пластмасови, или както в случая – рециклиран картон. Това, което ми е показателно обаче е, че и голямото дете ги хареса – 7 години експерименти дотук показват еднозначно, че предпочита ярки пластмаси пред красиви дървени играчки, за разлика от мен, и това е може би първото еко-нещо, което я спечели без проблем.

Други интересни неща от тази марка и от същия подсилен рециклиран картон, които намерих в интернет, са сглобяема къща за кукли и детска маса тип бюро, както и пейка към нея. Цените им, за съжаление, са подобни на тези на мултибокс кутиите, но въпреки това идеята им ми допада – може би най-вече защото са по-екологично и приятно разнообразие от китайските пластмаси, които ни заливат от всеки ъгъл.

ОБНОВЛЕНИЕ, още известно като update, към 14.06.2013г.
Почти ри години по-късно, кутиите Мултибокс са живи и здрави. Здрави. Наистина. Неочаквано издържливи. Децата ги ползват за табуретки и за да се катерят отгоре им да стигнат на по-високо. Цветовете са почти 100% запазени. Съвсем минимално износване по ръбовете. Не ги употребяват брутално, по-скоро е спорадично, но все пак, съм приятно впечатлена от устойчивостта и здравината им.