Tag Archives: баща

Галерия

10 правила, когато си при баба

This gallery contains 1 photos.

Истината за бабите – разкрита! Като много деца, някога обичах да ходя при бабите си. Бабите се занимаваха с мен, угаждаха ми, в различна степен успявах да се забавлявам по нови начини и изобщо, даваха ми да правя неща, които … Има още

Галерия

Кога равенството между половете отива една идея твърде далеч?

This gallery contains 1 photos.

Да разлаем кучетата в събота вечер. Бих искала да чуя мислите ви относно тази статия (за нечетящите английски – следва резюме): Авторката, Карла А. Ериксон, е доцент по социология в колеж Гринел и води курс за „Пол и общество“. Статията … Има още

Кърмене след годинката

Кърмене след годинката: Защо, как, кога и колко?

Щом четете това, значи или кърмите по-голямо дете, или възнамерявате да го правите и темата ви е интересна. Затова няма да ви учудя много, ако ви кажа, че кърмата след годинката си остава чудесна, с всички полезни свойства и съставки, които е имала и преди. Министерството на здравеопазването в България препоръчва през първите 6 месеца от живота си бебето да е само на кърма, последвано от постепенно захранване с допълващи храни, като кърменето продължава по начин, предполагащ кърмене поне до една година; уважавани институции като Американската Академия по Педиатрия съветва майките да кърмят минимум една година, а Канадското Педиатрично Общество и Световната Здравна Организация насърчават кърменето да продължи до две години и след това толкова, колкото майката и детето желаят.

 Нашите баби и дядовци, а нерядко – и майките и бащите ни – са били кърмени дълго. Кърмене до 2-3 години е било нормата преди няма и 60-80 години назад – а човешката природа и нуждите на телата ни не се променят в никой случай с бързината, с която се развиват технологиите, индустриализацията и най-вече рекламата, опитващи се да наложат изкуственото хранене като масова практика.

Затова може би има и някои разпространени заблуди за кърменето след първите 12 месеца, за някои от които ще поговорим тук.


Copyright (c) koratmember

Детето ми не яде кой знае колко други храни, за разлика от връстниците си – това нормално ли е?

Първите шест месеца от живота си бебето е получавало само майчино мляко, а през следващите шест плавно е захранено с допълващи храни, които да разнообразят диетата му и да го научат да приема нови вкусове, текстури и консистенции. При все това, повечето родители, подкрепени от педиатрите си, предпочитат темпът на захранване да се съобрази с нуждите на бебето и през втората половина на първата си година повечето от енергийните и хранителните му нужди се покриват все още от кърмата. Средно около 20-25% от дневния му рацион е от другите храни. Когато човек сравнява своето дете, привидно ядящо съвсем малко „твърди” храни, със съседчето, което на едно сядане омита порция като за възрастен и пита за още, може да се притесни, че изостава. Но е нужно просто да си спомни, че хората са на първо място (и особено на тази възраст) бозайници: майчиното мляко е важно за тях и им осигурява важни имунни и растежни фактори, хранителни вещества, ензими и хормони, които не могат да си набавят другаде и със сигурност в не толкова подходяща и лесна за приемане форма. През втората година количеството на допълващите храни плавно ще се увеличава и ще измества все повече майчиното мляко, докато достигне съотношение поне 50/50; децата, които сучат през третата година от живота си, покриват около 10% от дневните си енергийни нужди от кърмата.

Вече мина годинката, докога е нормално да суче?

Можем да сравним хората с „братовчедите” им, приматите, с които споделяме 98% от гените си. Горилите и шимпанзетата кърмят малките си приблизително до възрастта, в която им излизат първите кътници (около 6 години при хората), и средно 6 пъти по периода на бременността, или за хората – 6х9=4,5 години. Едно проучване сред примати показва, че малките им се отбиват, когато достигнат средно 1/3 от теглото си като възрастни – тази възраст при хората е 5-7 години. Всичко това не значи, че всяко човешко дете трябва или ще суче до първи клас, но със сигурност ще успокои родители, които се чудят до кога ще суче детето им. Многобройни изследвания показват психологически и здравни ползи за кърмените деца – и тези ползи са кумулативни, натрупват се с времето. „Колкото повече, толкова повече” важи не само за гърненцата с мед 🙂


Copyright (c) 123RF Stock Photos

Детето ми е злоядо – отказва да си изяжда порциите. Трябва ли да го отбия, за да прояде?

Децата не се раждат злояди – това би било еволюционна безмислица. Но те могат да станат злояди, особено ако свързват процеса на хранене с неприятни емоции (например някой да настоява да ядат храна, която не могат да изберат сами, да определя количеството й, часа за хранене, начина, по който да се изяде…) Това, съчетано с факта, че едва-що навършили годинка, все още ядат сравнително малко допълващи храни, задоволяващи около четвърт от хранителните им нужди, може да притесни родителите. И кърменето няма много общо в случая (всички познаваме достатъчно злояди, некърмени деца), освен че детето свързва гърдата с положителни, приятни емоции, за разлика от гоненето с лъжицата. Обичайно за децата, които са добри в подражаването, е достатъчно да им се даде възможност да имитират нас, възрастните. Да могат да седнат на масата, когато са гладни, а не по часовник. Да имат възможност да изберат от храната, сложена в чиниите, това, което им се яде в момента, да ядат само толкова, колкото искат… И разбира се – в приятна компания. Храненето е социална дейност, а за малкото дете любимата компания е тази на семейството му.

Автор: Бу за сп.’Първите седем’, 2011
акредитиран Ла Лече Лига лидер-консултант, IBCLC международно сертифициран консултант по лактация, RLC регистриран консултант по лактация 

Раздяла

гост-блогър е Флор* :D

Хей, живот – здравей, здравей!

Справка със статистиката: Всеки втори брак в България завършва с раздяла. Жените по-често подават молба за развод. Причините обикновено са несходство в характерите. Възрастта, в която най-често това се случва е между 38 и 42 години.

Два месеца след раздялата с мъжа ми попадам на тези данни и въпреки вроденото ми чувство за уникалност, ми минава през ума, че откъдето и да погледна, съм средностатистическа българка. Нещо повече – спокойно бих могла да бъда представителна извадка за всяко социологическо проучване. Това, естествено, няма да промени решението ми да прекъсна един 11-годишен брак и да се опитам отново да намеря себе си. Точно това е проблемът, който се оказа решаващ за раздялата. Някъде между памперсите, кредитите и ужасно шумните фамилни празненства, се промених по начин, който изобщо не ми харесва.

Пред-азът

Аз съм весел човек. От онези, които още на 25 години са обрамчени с много мънички пачи крачета около очите – доказателство, че не мога да изкарам и час без да прихна в понякога необясним смях. Не мога да кажа, че обичам да се смея – аз просто откривам забавата и в най- малките неща. Такава ми е природата, казваше баба ми, когато не можех да обясня настроенията си. Съзнавам, че това ме прави лесна за харесване, вероятно и за съжителстване. Добавете и вроденият ми оптимизъм, че всичко в този живот е възможно, стига наистина да го желаеш и ще получите жената, в която той се влюби.

Всички щастливи семейства си приличат, всяко е нещастно по своему

Ние минавахме за щастливо семейство. Все още познатите ни казват, че сме родени един за друг – толкова хармонична изглеждаше връзката ни. Но сякаш събличахме щастието заедно с палтата си антрето и там – в 68-те квадрата панел започваше нашата студена война. Казват, че бракът се крепи на компромисите. Но дали компромисите не провалят брака ? Нали знаете, как е – отстъпваш за да му доставиш удоволствие, отстъпваш за да не се карате, отстъпваш, защото си толкова уморена от бебето, че нямаш сили за двучасовия монолог, с който той ще се опитва да те убеди колко не си права. Уж еднократните компромиси се превръщаха в нови норми. Изключенията станаха нормалности. Жестовете – задължения. И някъде там , сред многото компромиси, се загубих. Нямаше ме. Една сутрин се събудих и дори не знаех, коя е любимата ми манджа.

Кога „принцеса” от умалително става обида?

Мъжко-женските отношения търпят странни обрати, когато живеете под един покрив. Той иска топла вечеря, качествен секс и пълно спокойствие пред телевизора. Сигурна съм, че за всички мъже това е идеята за щастлив брак.
Аз не съм добра готвачка – вероятно никога няма да бъда. Модата на гурмето и готварските блогове ме подмина. Така и не ми стана интересно да правя домашно суши и да мариновам пилешки пържоли в мед и зехтин (има и изобщо такава марината?)А и защо да се лъжем – колко жени са спечелили битката с „мамината супа”? Някога това не беше проблем. Някога моите готварски неумения будеха умиление. С течение на времето в шегите се промъкна сарказъм. Няма проблем – наистина не мога да готвя.

Проблемът с телевизора обаче се оказа по-сложен. Как да накараш петгодишния си син да е тих, защото тати иска да гледа „Бързи и яростни- 368”? Когато живеете в една стая спокойствието е само добро пожелание.

Сексът? Ох! Дълго време се успокоявах с мисълта, че всички омъжени го правят – секс по задължение. Секс, за да не е нервен. Секс като от вица – той се поти над теб, ти мислиш за цвета на завесите. Не, че не разбира кога се преструваш. Отричаш и тайно в себе си се мразиш,защото някога сексът ти доставяше удоволствие. Иди обяснявай, че си от онези жени, които не могат да правят качествен секс, когато се чувстват обидени.

Най-добрият начин да останеш сама е да се омъжиш

Не знам, какво точно е имала предвид Глория Стейнъм, но това е моят брак. Самота. Сама на опашките за сметки, сама на родителските срещи. Сама, докато гледа телевизия и ужасно сама, когато „разцъква интернета”. Когато той откри социалните мрежи, престанахме да си говорим. Разбира се, набързо обсъждахме оценките на детето и здравословното състояние на бабите. После – великото мълчание. Стигна се до там, че започнах да разбирам как се чувства от статусите му във Фейсбук. Да виждам, колко забавен може да бъде, да откривам интересите му към поезията и вкусовете му за музика. Аз и близо двеста други „приятелки“, на които нямаше проблем да разкрива душата си в дълги среднощни чатове.

С времето студената война навлезе в ледения си период. Бяхме като машини, програмирани да извършват определен вид действия – без думи и емоции. Ставане, кафе, детето на училище, работа, прибиране, вечеря, филм, сън. И пак. И пак… И изведнъж скандалите се оказаха нормалната комуникация. Глупави, дребнави , домашни скандали – за кафето, за неогладени ризи и неизпрани чорапи. Класиката на брачното клише. По това време всичките ни приятели ни описваха като съвършеното семейство. Нещо повече – неженените смятаха, че сме идеалът за брак. Радваха се, завиждаха. Колкото по-хармонични изглеждахме за околните, толкова по-чужди ставахме в къщи. Не го харесвах такъв. По-лошото е, че вече не харесвах и себе си. Усмивките ми просто не вирееха на домашния адрес. Умираха като капризните саксии с теменужки на свекърва ми – неполяти и неогрени от слънцето.

Назад към природата ми

Да си тръгнеш е решение, което се взема трудно. Всички онези страхове за нещастните деца, финансовите проблеми, самотата, проваления живот на две фамилии те връхлитат и колкото и да си силна, те карат да страдаш, да се чувстваш объркана и най-вече виновна. Още повече, ако няма физически тормоз, сексуални афери, алкохолизъм или хазарт. Колкото и модерни да се пишем, сякаш все още не приемаме, че душевният комфорт е достатъчно добро основание да потърсиш щастието си извън брака. Накратко – ако не те бие, ако няма любовница, ако не изпива заплатата си или не я пръска в казината, значи всичко е наред и ти нямаш, НЯМАШ право да се оплакваш. Ако се оплакваш, значи имаш любовник. Всички, като започнем от мъжа ми и свършим с майка ми, ми зададоха въпроса „Друг ли има?” И не разбираха защо, по дяволите, се лишавам от удобствата на градения десет години дом заради някакви караници. Не ставай глупава, скандали има навсякъде. Не ставай глупава, хората се променят с годините – просто си станала по-сериозна.Не ставай глупава, кой ще те вземе с дете на 10 години? Не ставай глупава, това твоето е криза на средната възраст. Не ставай глупава, обричаш сина си на страдание. Не ставай глупава, не ставай глупава, не ставай глупава…Идваше ми да крещя, че за пръв път от много години постъпвам умно като се вслушвам в душата си. Сега си мисля, че ако бях прочела поне една статия за последиците от развода, ако бях прегледала поне един женски форум, ако бях послушала поне един съвет от доброжелателите си, нямаше да се осмеля да го направя. Общественото мнение в България продължава да поставя нещастните съпруги в графата „глезли”. За щастие винаги съм разчитала повече на интуицията си, отколкото на който и да е непоискан съвет.

Начало или край?

Има доста разведени жени около мен. Повечето от тях с години тъпчат в капана на самосъжалението и обидата. Водят тежки съдебни битки за издръжка, спазват стриктно дните за свиждане и се опитват да попълват финансовите си дупки с изнудване на бившия. Наричат го „донор” и „бащата на детето ми” и не се срамуват да развяват миналото си като чаршафа на девствена невеста след първа брачна нощ, без да осъзнават, че така не правят услуга никому. Не исках това. Не исках да зачеркна с лека ръка хубавите моменти, които сме имали, нито да карам сина си да страда, защото родителите му не могат да се разберат. Не приех роля във „Войната на семейство Роуз“. За щастие и мъжът ми не харесва Майкъл Дъглас.
Всъщност да сме разделени се оказа най-доброто, което можехме да направим за връзката си. Противно на очакванията на мнозина, детето разбра чудесно ситуацията и успя да извлече най-хубавото от двете страни – родители, които вече не се карат, две къщи, повече време за него и възможност за тайно изкрънкване на още един шоколад от страдащите баби. Що се отнася до мъжа ми – той изведнъж откри моята забавна страна. Сега предпочита да чати с мен и на мен да посвещава стиховете си във Фейсбук. Предпочита да пие кафе с мен в обедните си почивки и да ме ухажва с класическите шоколадови бонбони. Търси ме за съвети и прави малки подаръци за новия ми дом. Казва, че ме обича и този път му вярвам.
Изведнъж откри удоволствието от разходките със семейството. Дори сега, докато пиша този текст, сме на пикник в парка – нещо, което тримата никога не сме правили до сега. Синът ми изглежда щастлив, докато се надпреварва в събирането на жълъди с баща си.

Здравей, живот!

Когато останеш сама имаш два варианта – да потънеш съвсем или да се измъкнеш сама като Барон Мюнхаузен. Раздялата се оказа стимулираща за мен. Припомних си, колко организирана мога да бъда, как имам нюх за хубавите жилища на пазара и колко лесно се справям с досадните бюрократични подробности. Сега, когато не ми припомнят всеки ден, че не ставам за готвачка, открих удоволствието да се въртя из кухнята. Може би има надежда за моята пилешка супа. Сега когато съм спокойна, се оказа, че съм много забавна майка. Със сина ми нямаме нужда от телевизия, за да ни е приятно заедно. Противно на очакванията на приятелките ми, не хукнах да давя мъката си в безпаметни пиянства из баровете. Не хукнах да наваксвам с безразборен секс – нямам нужда да се доказвам така. Наслаждавам се на самотата си, защото този път е желана. Смея се повече от всякога без да ми пука за бръчките. И въпреки че съм сама, се усещам по-жива от всякога.

автор: Флор К. Николова за сп. ‘Жената днес’, 2011

*Флор е строга, но справедлива. Истинска капанка по душа, тя има бърза мисъл и остър език, за ужас на домашните си. Много хора познават Флор виртуално от Бг-мамма, където радва с присъствие и участие. Още от нея можете да намерите в блога й: http://kremenata.blogspot.com/

7+4 скрити ползи от това да имаш деца

Забавни предимства, на които всеки родител може да се радва.

Всички сме чували, че децата носят радост, изпълват живота със смисъл, помагат на човек да има по-добро самочувствие…  Но децата са и източник на тревоги, нерви и нерядко – черни финансови дупки. И все пак, хората упорито се размножават. Защо? Ето още някои по-неочаквани ползи от децата в семейството.

  Има кой да върши дребни неща из домакинството.

„Иди, моля те, и ми донеси чаша вода/хляб/дистанционно/жива жаба…” – най-после има кого да обучите за дребните, но много досадни „иди-и-донеси” задължения в къщата! И разбира се, не оставяйте доброто дело наполовина – плавно помогнете на децата да поемат и други домакински обязаности. Колкото повече мини-куриери имате, толкова по-добре за вас.

 Имате извинение

Не ви се ходи на досадно парти? Не искате да се видите с приятелка? Не ви се върши времеемка задача? „Ах, ами аз съм с детето, знаеш, и е тооолкова трудно, сега е в този особен период…” Децата осигуряват перфектното алиби за куп неща.

 Можеш да не ядеш/да ядеш

Ако човек не обича странните кулинарни експерименти на престарялата си леля, която бърка майонеза с мумийо, винаги може да се оправдае с детето, което точно сега не трябва да яде и вие да не го дразните… (ако сте бременна – още по-добре, можете да кажете смело, че лекарят ви е забранил). И обратното, ако много ви се иска допълнително – обвинете детето, което нищо, че едва е наблизало храната, много я е харесало (ако сте бременна или кърмите се подразбира от самосебе си, че трябва да научите култовата фраза „Сега ям за двама”)

 Осигурява по-бързо преминаване на опашките

Човек и добре да живее, трябва да пазарува, а пазаруването с деца може да е едно от най-ужасните неща. Сега можете безнаказано да се възползвате от тях и наредени на километричната опашка да използвате всеки техен писък, за да отговорите с висок печален глас” „Ей сега, маме, почакай още малко, виж колко много хора има пред нас!” Освен ако магазинът не е пълен с коравосърдечни главорези, почти сигурно е, че поне един човек от опашката пред вас ще ви пусне напред, ако не и всички.

 Има някой, на когото да предадете уменията си

Да имате деца е уникалната (може би) възможност в живота ви, когато има някой, от когото сте по-умни, умели и можещи – колкото и малко активи да имате в тези категории! Нещо повече – този някой ви гледа с жадни очи и попива всяка ваша дума и жест! Не е ли страхотно да сте безрезервно приет ролеви модел за друго човешко същество поне за известно време (докато въпросното същество не навлезе в пред-пубертета и безславно се сгромолясате от родителския трон на мъдростта и респекта)?

 Има с кого да си играете

Децата са най-доброто извинение да си купите огромното Лего, за което мечтаете от вашето детство, страхотното метално влакче с истински двигател и онзи пъзел от 5,000 части. Можете да играете с детето, но не се притеснявайте да му забраните достъп до новата ви играчка, „за да не я развали” – всеки знае, че някои работи не са за деца…

 Има кой да ви напомни за важните неща в живота

Децата са неподправени и до голяма степен лишени от лукавството и негативизма, присъщи на възрастните (поне докато не ги научим иначе) – и в добавка знаят кои са истински важните неща. Позволете им да ви ги покажат. Да погледнете през техните очи може да е безкрайно освежаващо и да ви покаже съвсем различна перспектива.

добавени бонус-точки от коментари:

 Чувствате се по-млади

‘Покрай детето си отново ставам дете .Отново преживявам онези трепети от 1-вия учебен ден, 1-вото колело , детските безгрижни игри с децата. Превръщаш се в дете и за малко грижи и неволи забравяш.’

iliana_81

  Можете да развихрите шопахолизма си

‘Можем да пазаруваме куп сладки роклички, фибички и дрънкулки, които на себе си не бихме могли да сложим, а ни се иска, на дете всичко стои супер…’

 Имате оправдание за закъсненията
‘Децата са чудесно оправдание за закъсненията ми – с две малки деца, пробвайте да сте точни, по дори и да не са те винаги причината:)’

  Можете да сте анонимни мръсници*
‘Винаги имаме оправдание защо е разхвърляна къщата …детето постоянно пръска играчките, цапа и не смогвам даже да разтребя :)’

ELLIE

Бащино мляко: могат ли мъжете да кърмят?

Традицията повелява, че е работа на майката да кърми бебето. Във всички случаи, със сигурност е физически невъзможно за бащата да направи това. Или пък не? И какво отражение би имало кърменето в отношенията между бащата и детето, с приятелите му и с майката на бебето?

Всички знаем, че майките имат гърди, от които бебето да получи мляко след раждането. Но и мъжете имат – имат зърна, ареоли и гърди. За какво служат те? Дали са рудиментарни органи, остатък от ембрионалното развитие или имат и други функции?

Колкото и невероятно и потресаващо да ви звучи, ето една новина:

Мъжете могат да кърмят.

Ето една още по-потресаваща новина:

Някои мъже не само могат, но и кърмят децата си.

Ако още не сте припаднали, четете нататък.

Много бащи се чувстват в някаква степен дистанцирани и изолирани през първите месеци от живота на бебето, когато основните му потребности от храна и близък телесен контакт се задоволяват лесно само от майката, чрез простия акт на кърмене. При някои двойки това може да доведе до известни проблеми, особено ако бащата чувства негодувание, че гърдите на жена му – доскоро сексуален обект – са вече ‘собственост’ на бебето и добиват ново звучене за партньора на майката.

А какво, ако няма нужда от такова разграничение? А ако бащите също можеха да споделят тази близка връзка с бебето си?

Мъжете не само имат зърна и ареоли – зад тях има скрити млечни жлези, точно както и при жените. Безспорно, при жените тези жлези са много по-развити и еволюционно на тях им е много по-лесно да кърмят бебетата си. Но с достатъчна стимулация мъжете също биха могли да правят мляко – някакво количество или съвсем достатъчно за изхранването на едно бебе.

Много бащи на шега предлагат зърното си на бебето. Смеем се, когато малките будали се опитат да сучат от бащите си. Но дали бебетата всъщност са наистина будали? Дали не знаят инстинктивно, че гърдата си е гърда и може би баща им може да им предложи повече, отколкото той си мисли?

Вижте един уникален клип за кърмещи татковци (на английски), заснет в Австралия:

Ето откъс от статията „Мъжка лактация” на професор Пати Стюарт Макадам от факултета по антропология в Университета на Торонто (Compleat Mother, Fall, 1996, Volume 43).

Възможно е и е наблюдавано при животни и хора. През 1992, 18 плодови прилепа Dayak са били заловени в тропическа гора в резервата Крау в Паханг, Малайзия. От 10-те заловени възрастни мъжки, всеки е имал функциониращи млечни жлези, от които са били изцеждани малки количества мляко. Гърдата си е гърда. Мъжката лактация е физически възможна и, според д-р Робърт Грийнблат, правенето на мляко у мъжете може да бъде стимулирано, като се остави бебето да суче няколко седмици. В действителност някои мъже секретират мляко след раждането си и през пубертета. В исторически план, мъжката лактация е била наблюдаваnа и oт немския изследовател Александър Фрайър фон Хумболт през 1859, който пише за 32-годишен мъж, който е бил дойка за децата на любовницата си.

За да не смятате, че такива куриози се случват само веднъж на сто години, ето и съвременен разказ на една жена в тази връзка:

Познавам двама страхотни мъже (гейове, б.прев. моя), скъпи мои приятели от дълги години. Обща позната забременя непланирано и не искаше да дава детето за осиновяване, затова когато те се обърнаха към нея относно бебето, просто процедираха все едно е била планирана сурогатна бременност. Мъжете бяха непреклонни, че бебето трябва да получава кърма. Затова когато тя беше бременна в седмия месец, купихме истински добра качествена помпа за кърма и Иън започна да се цеди, на всеки два часа през деня и веднъж през нощта. Беше чудесен! Използваше SNS (supplimental nursing system, специална система за дохранване на кърменото бебе на гърда) след като тя се роди, с донорско мляко от няколко приятелки, които кърмеха. Той правеше мляко, но не достатъчно. Когато бебето беше на 12 седмици, той правеше достатъчно кърма за бебето! Остана у дома с бебето (работеше като терапевт по масажи) и я кърми изключително, докато навърши 8 месеца! Не мисля, че много хора извън близкото им обкръжение знаеха за това, сигурна съм, че хората щяха да припаднат, ако знаеха… но аз мисля, че беше чудесно!

В света на звездите: 23 декември 2003. Филмовата звезда Дъстин Хофман празнува, след като е станал дядо за пръв път този месец – но добрата новина го е довела да развие импулс да кърми. Дъщеря му Джена и съпругът й Шеймъс са посрещнали сина си Аугустус едва преди три седмици и преданият дядо Хофман признава, че преживяното му е донесло странни желания. Той казва: „Чувствах се почти склонен да лактирам. Не го осъзнаваме, но когато се оформяме в утробата, имаме млечни жлези, преди да сме разграничени на мъжки и женски и преди Бог да реши дали да ни направи мъж или жена. Когато помислиш, защо мъжете трябва да имат зърна? И все пак ние имаме. Не се бях замислял за това, докато не започнах да пускам капки!”

Джаред Даймънд, носител на Пулицър и професор по география в Калифорнийския университет, пише за мъжката лактация в книгата си от 1997 Защо сексът е забавен?: Еволюцията на човешката сексуалност:

Потенциалните предимства на мъжката лактация са многобройни. Ще допринесе за емоционална връзка между бащата и детето, която сега е достъпна само за жените… Днес много или повечето от майките в страните от първия свят не кърмят, дали заради работа, болест или неуспех в кърменето. И въпреки това не само родителите, но и бебетата извличат много ползи от кърменето. Кърмените бебета придобиват по-силна имунна защита и са по-малко поддатливи на многобройни заболявания… Мъжката лактация може да осигури тези ползи на бебетата, ако майката не кърми по някаква причина.

Даймънд пише още за мъжката лактация в статията си Бащино мляко (Discover, Feb., 1995; pages 83-87):

Опитът може да ви казва, че правенето на мляко и кърменето на децата е работа за женският бозайник, не за мъжкия. Но опитът ви вероятно е ограничен, а потенциалът на биологията – и медицинската технология – е необятен… Дръжте се здраво, момчета. Науката разруваша последните ви извинения. От известно време знаехме, че много мъжки бозайници, включително някои мъже, могат да претърпят развитие на гърдите и да лактират при специални обстоятелства. Също така знаехме, че иначе съвсем нормални мъжки домашни кози, с нормални тестиси и доказана способност да осеменяват женските, изненадват собствениците си (и вероятно и себе си) като спонтанно им порасва виме и секретират мляко… Лактацията, в такъв случай, лежи в психологическия достиг на мъжките бозайници.

Скоро някаква комбинация от ръчна стимулация на зърната и хормонални инжекции могат да развият латентния потенциал за правене на мляко на увереният бъдещ баща. Въпреки че аз изпуснах този влак, не би ме изненадало ако някой от по-младите ми колеги и със сигурност мъжете от поколението на сина ми, използват възможността си да кърмят децата си. Препятствието, което ще остане, няма да е физическо, а психологическо: Дали всички мъжете ще можете да преодолеете задръжките, че кърменето е женска работа?

В заключение: няма достатъчно изследвания за състава на мъжкото мляко (макар че няма основания да се смята, че качествено е много по-различно от майчиното), но се знае, че мъжката коластра е много по-богата на протеини и вероятно може да е дори по-полезна от женската. Има немалко доказателства за бащи в различни страни, успели да правят мляко и да откърмят децата си поради непредвидени обстоятелства (внезапно овдовели или болест на майката). Има съвременни бащи от ‘бели’ страни, които доброволно споделят кърменето на детето с жена си (не непременно за да го изхранват, но за да усетят тясната връзка с детето си). Няма много информация как реагират близките им на тази новина (и дали въобще я научават), но със сигурност това е една възможност бащата да получи всички ползи от близкото общуване с бебето си, докато то получава ползи от кърменето и физически и емоционален контакт с баща си.

Някой да иска малко татково мляко?

Disclaimer: не агитирам никой мъж да кърми вместо жена си 😀 Публикувам интересна информация.

Беше интересно? Дай вот! http://svejo.net/home/link_summary/28862

 

Още за мъжката лактация:

Milkmen: Fathers who breastfed

Уикипедия за мъжката лактация

Сайт за мъжката лактация

Бащата и кърменото бебе

Знаехте ли, че…

Факти за бащи за кърменето

––––––––––––––––––––––

· Кърмените бебета са по-здрави от изкуствено хранените деца – и няма бутилки, скъпи изкуствени млека или друго оборудване, с което да се разправяте. Ще спестите пари, които иначе бихте похарчили, за да купите изкуствено мляко.

· Изследванията сочат, че кърменето намаля риска от рак на гърдата, яйчниците и червата в по-нататъчния живот на майката и може да намали риска от остеопороза.

· Кърмещите жени използват теглото си (запасите от мазнини), което са натрупали през бременността, за да произвеждат майчино мляко, затова колкото повече кърмят, толкова по-скоро ще си възвърнат фигурата от преди бременността.

· Усещането на майката за отношението на бащата към кърменето е един от най-важните фактори, които повлияват на решението й да кърми.

· Изключителното кърмене, без дохранване с изкуствено мляко или твърди храни, забавя овулацията на майката и работи като естествена форма на контрол над раждаемостта през първите шест месеца след раждането, ако менструалният цикъл на майката не се е възстановил и ако бебето продължава да суче през нощта.

· Кърмещата майка, чийто партньор я подкрепя, като я отменя в домакинските задължения, вероятно ще успее и ще кърми по-дълго, повече ще се наслаждава на семейния живот и ще има повече енергия за отношенията си с други възрастни.

· Развитието на мозъка на бебето зависи от често вербално, физическо и емоционално контактуване с познато, обичащо го лице. Бебетата имат нужда да им се пее, да се люлеят и да си играят толкова, колкото и от кърмене.

· Контактът очи-в-очи между родител и бебе е важен за развитието на бебето. Майката и бебето често поддържат контакт с очи, докато се кърмят. Таткото може да поддържа контакт с очи с детето си, докато му сменя памперса, докато го къпе или си играе с него.

· Докато растат, децата се облагодетелстват от преживяването, което им дават различните, но допълващи се стилове на двамата различни родители.

· Американската Асоциация на Педиатрите преподъчва кърмата като единствен източник на храна за бебетата през първите шест месеца; кърмене, съчетано с твърди храни през следващите шест месеца; продължаващо кърмене след това толкова дълго, колкото и майката и бебето искат.

Да работим заедно

Съвети от бащи с опит

––––––––––––––-

Важни са малките неща. Окуражителна дума или предложение да подържите бебето може да означава много за майката и да помогне съвместният ви живот да протича по-лесно. Търсете начини да повдигате духа и на двама ви, например като носите цветя вкъщи след работа, като кажете на жена си, че изглежда красива, когато кърми или като станете първи сутрин и се заемете с домакински задължения, за да може тя да поспи.

Фокусирайте се върху бебето. Щом бебето се роди, майката може да бъде твърде заета да усвои нови умения, роднини може да предлагат противоречащи си съвети, и вашата рутина на работа плюс родителски грижи може да е твърде затруднена. Може да се изкушите да се отдръпнете и да оставите жена си да се занимава с новите родителските грижи – но тя ще има нужда от вашата помощ, за да й помогнете да установи кърменето. Мислете за нуждите на бебето и как можете да ги посрещнете най-ефективно.

Помнете – това ще мине. В началото вероятно и двамата ще се чувствате уморени и обезсърчени от време на време. Предварително се договорете какво да правите, когато сте изкушени да се сджафкате. Шега, която разбирате само двамата, целувка или предложение пак да поговорите за нещата може да облекчи ситуацията. Помнете, че това, което правите, е важно, и няма да сте ‘новаци’ родители задълго. Оценявайте този удивителен, уникален период, докато трае.

Опознайте детето си. Това е и вашето бебе също. Представете го на света, наблюдавайте реакциите му в отговор, и започнете да се наслаждавате от вашите уникални взаимоотношения.

Как да се справим?

––––––––––––––-

Според проучванията, бащите на щастливо кърмените бебета са развили пет техники за справяне:

1. Били са реалистично настроени за неудобствата, които понякога кърменето създава в техния и този на жена им животи.

2. Приели са ситуацията, често като са си напомняли, че кърменето е най-доброто за бебето им, и че няма да трае вечно.

3. Фокусирали са се върху ползите, които кърменето носи за тях – например, че няма нужда да стават нощем. (Много бащи, чиито бебета не са спали в общото легло, са ставали, за да донесат бебето на жена си, но после пак са се претъркулвали и са заспивали, докато е ставало време да върнат бебето в неговото легло.)

4. Правили са други неща за бебетата си – къпали са ги, сменяли са им памперса, държали са ги, разхождали са се с тях, слагали са ги да спят.

5. Като са играли активна роля в живота на децата си, както по време на кърменето, така и след отбиването, те са създали силни връзки с децата си, които са били сравними с вързката, която има жена им с тях.

Подкрепете жена си в решението й да кърми

––––––––––––––––––––––––––––

Ще подкрепите жена си най-ефективно, ако наистина сте убеден, че кърменето е най-доброто както за бебето, така и за майката. Но дори да не сте 100% убеден, оценете факта, че тя е и можете да й покажете любовта си, като й помагате колкото се може повече. Какво можете да направите?

· Уверете я, че сте щастлив от избора й.

· Дайте на всички да разберат, че стоите зад нейното решение.

· Говорете с докторите – вашите и на бебето – за да им кажете, че ще й помагате по всеки възможен начин.

· Уредете си седмица или две отпуска в работата след раждането на бебето, за да можете да сте подръка да помагате на жена си и да установявате връзката си с бебето.

· Вдигайте телефона и отваряйте вратата, за да оставите жена си да си почине или да кърми без да се разсейва.

· Занесете й закуска или й предложете нещо за пиене, докато тя кърми.

· Говорете с добронамерени приятели и роднини, които може би показват неодобрението си към кърменето или се съмняват в способността на жена ви да кърми. Бъдете й буфер и я защитавайте от намекнатите им (но не твърде прикрити) пренебрежителни забележки. Ако ясно покажете, че не трябва да я обезкуражават от решението й да кърми, хората вероятно ще последват примера от вашето отношение и ще задържат негативните си мнения за себе си.

· Помнете, че жена ви вероятно е по-заета и по-омотана в дневния си график (особено, ако това е първото ви бебе), отколкото е била преди и отколкото някога ще бъде; че трескавият ритъм на тези първи няколко седмици ще намалее; че с течение на времето тя ще стане по-спокойна и ще се безпокои по-малко за новите си задължения.

· В една добра връзка ще се чувствате свободни да изразявате тревогите си, както и радостите си, гнева си, както и щастието. Но поради големият ефект, който емоциите имат върху кърменето, ако можете да отложите изразяването на най-негативните си чувства поне за след първите няколко седмици след раждането на бебето, ще направите голям подарък както на бебето си, така и на жена си. Опитайте се да разберете защо тя може да е по-раздразнителна от обичайното, защо забравя да направи разни неща и защо понякога изглежда разсеяна, когато й говорите.

Как “кърмещ” баща може да се грижи за бебето

–––––––––––––––––––––––––––

· Взимайте бебето от леглото му по което и да е време на деня или нощта, за да го носите на майка му за кърмене.

· Ако сте вкъщи през първите няколко седмици след раждането на бебето, научете се как да се грижите за пъпната връв, и се заемете с това задължение.

· Сменяйте памперсите, преди, след или по време на почивката по време на ядене.

· Разхождайте се с бебето, носете го в кенгуру, за да чувствате нежната му топлина до себе си и да му дадете възможност да се наслади на вашето присъствие.

· Люлейте го, когато е нещастно или го успокойте по някакъв друг начин.

· Наслаждавайте се на едно от най-изпълнените със забавление занимание за родители за всеки, който обича да си играе във водата – къпете бебето.

· В топла стая или под одеало дръжте бебето, само по памперс, на голата си гръд, където то ще може да усеща биенето на сърцето ви и да чувства топлата ви (и може би мъхеста) кожа. Макар че не можете да кърмите, можете да се свържете с бебето чрез този чудесен контакт кожа-до-кожа, и можете да осигурите на бебето различно усещане за допир от това, което има с майка си.

· Дръжте и галете бебето си, и му покажете колко гальовен и любящ може да е вашият допир.

· Направете на бебето си успокояващ масаж.

· Направете някои бебешки упражнения с него.

· Пейте му.

· Говорете му.

С последните две занимания не само ще установявате взаимоотношението си с бебето – но и ще му помагате за по-нататъшното развитие на речта, важен принос за общия познавателен растеж на детето ви.

Превод от The Complete Book of Breastfeeding и American Academy of Pediatrics New Mother’s Guide to Breastfeeding