Tag Archives: блог

Какво има тук

Откривам 2012-та с бърз преглед на най-често употребяваните етикети в блога:

Има и други, разбира се, но през изминалото време тези са най-често употребявани за публикациите в блога. Облакът е създаден с помощта на Wordle.

Какво биха включвали вашите облаци от етикети? Откривате ли ‘вашите’ етикети в горния облак с думи?

Преброяване на населението: резултатите

Около 1/3 от обичайния дневен брой посетители на блога взеха участие в преброяването на населението, което тече около 2 седмици – около 300 човека (Царството се посещава всеки ден от между 800 и 1,100 човека средно, включително в периодите, когато не съм поствала от известно време). Вижте по-долу как изглежда всичко в проценти.

Най-голямата част от посетителите на блога са майки; доста сериозен процент все още не са родители, което радва окото, защото значи, че им е интересно тук. Бащите са скромни 4%.

Преобладават съзнателните люде на възраст 25-35, следвани от отговорните възрастни между 35 и 45 (Божичко, аз наистина списвам блог за големи хора, това трябва да значи нещо!), но отново приятната изненада е, че тук четат и много хора под 25 години, цели 23%.

45% имат 1 дете, 32% са с 2 деца, а същите 18%, които са казали, че не са нито майка, нито баща, нямат нито едно дете (изненада!)

Учудващо голям брой от четящите тук живеят в София, не очаквах такъв голям процент. Областните градове едва ги следват със скромни 32%, живеещите на село са под 1%, но пък имаме 13%, които влизат тук от чужбина, което трябва да е добро.

Не твърде учудващо в почти 2/3 от семействата основните грижи за децата се падат на майките, следвани по петите с 34% равно разпределено отглеждане между двамата родители (наистина ли е така?) Имаме едни 6%, в които всеки се гледа сам и предполагам, че това са семейства с поотраснали деца, както и смущаващо нисък <1% бащи, които основно са поели грижите за децата.

Почти 60% казват, че решенията относно децата взимат задължително заедно с другия родител, което предполага все пак по-голяма ангажираност от страна на татковците. 27% честно си казват, че повечето неща решават сами. 7% взимат решенията както дойде, основно разчитайки на хвърляне на боб 😆

38% получават информация за кърмене и родителство от интернет, съпоставено едва с 5%, които се обръщат към личния си лекар или друг здравен работник. 30% любезно посочват блога като източник на информация (благодаря ви, надявам се да е наистина така!), 14% прибягват до книги и списания, а от 2% „друго“ почти всички са „Ла Лече Лига“ и „ЛЛЛ срещи“, което супермного ме радва 😀 Много е готино човек да види плодовете от доброволческия си труд.

Повечето хора са доволни от текущото съотношение на публикациите в блога, въпреки че има доста гласове в полза на това последните да са по-начесто. 3% искат „друго“, сред което – захранване, отбиване, както и acid jazz, Формула 1 и triphop. Хм.

75% от гласувалите са почитатели и на Фейсбук страницата на Царството, където понякога на стената говорим за разни неща, а друг път не се случва нищо особено, но се надявам пак да е приятно.

Почти 70% влизат в блога редовно (ура!) Надявам се и 19-те процента, които са тук по партийна препоръка, да посещават често блога, за да не изостават с партийните поръчения.

Струва ли ви се, че пропуснах някой особено важен въпрос в горните анкети?

Може би е добре да кажа как гласувах аз в тях 🙂 Аз съм майка, имам 2 деца и съм съзнателен възрастен; живея в областен град; ежедневните решения за децата взимам самостоятелно, за по-големите решаваме заедно с баща им, но понякога споря и налагам моето мнение, ако смятам, че съм особено права; грижите за децата у нас поемам основно аз в бебешко-детската възраст, но се стремим съзнателно баща им да се включва активно във всяка дейност, в която сме взаимозаменими; съотношението на материали в блога ми допада, но планирам да има малко повече неща за кърмене, следвано от родителство и нещата от живота (последните две напоследък ми се сливат); информация за кърмене и родителство си набавям основно по интернет от чуждоезични източници, следвано от чуждоезични книги; тук съм по партийна препоръка и съм фен на Фейсбук страницата (че даже и администратор). Това е всичко, приятели!

Бутони :)

Ако харесвате блога, можете да сложите и бутон-връзка към него в сайта/блога си. Два са вертикални, един – хоризонтален.

<a href=“https://missby.wordpress.com“><img title=“6788369_s_small“ src=“https://missby.files.wordpress.com/2010/11/6788369_s_small.jpg&#8220; alt=““ width=“167″ height=“200″ /></a>

<a href=“https://missby.wordpress.com/&#8220; rel=“nofollow“><img title=“7939183_s_small“ src=“https://missby.files.wordpress.com/2010/11/7939183_s_small.jpg&#8220; alt=““ width=“200″ height=“134″ /></a>

<a href=“https://missby.wordpress.com/&#8220; rel=“nofollow“><img title=“1430913_s_small“ src=“https://missby.files.wordpress.com/2010/11/1430913_s_small.jpg&#8220; alt=““ width=“200″ height=“350″ /></a>

Ще се радвам да кажете мнение 🙂

Международна седмица за разкриване

Както подразбрах от няколко места, които следя, очевидно по блоговете по света в момента тече Международна седмица за разкриване 2010 (International delurking week). В рамките на седмицата блогъри канят читателите си – нови и стари – да се разкрият и да оставят коментар.
В този ред на мисли по случай седмицата, или пък просто така, ви каня да излезете на светло и да се обявите на света 😀

Кой си ти?

Кой сте?

Оставете коментар!

Независимо дали идвате тук за първи път, коментирате за сефте или сте се абонирали отдавна (благодаря ви!), моля – пишете 😀
Ако имате свой блог и подемете инициативата за разкриване, ще мина да се обадя на свой ред 🙂

Не знаете какво да кажете? Разкажете как намерихте Царството на Бу, откога четете тук, допада ли ви или не, какво бихте искали да има повече през 2010-та, нещо за вас самите… или просто кажете ‘здрасти’!

И да сте оставяли коментар(и) преди – разкрийте се отново през новата 2010-та година!

Зависима? Аз? Как не!

Това е положението. Отговорих почти без да изкривявам истината.

Някой друг ще си признае ли?

п.с. по някаква причина не можах да сложа оригиналната картинка с кода, та си я направих аборигенски, на ръка.

Чудовищата превземат блоговете!

Сега Уърдпрес дава възможност на собствениците на блоговете да задават настройки за граватарите по подразбиране на пишещите коментари в блога, които не са настроили собствен граватар.

Който иска, може да си качи собствен граватар в Gravatar.com, даже да няма блог и да не се е регистрирал като потребител в Уърдпрес или друга блог-система. Тогава вашият собствен граватар ще се появява, където пишете коментари по блоговете.

А който не – се появява с граватар по подразбиране, генериран от системата автоматично, но индивидуално, за всеки списващ. Изборът, който ми беше предоставен, е:

мистериозният човек
идентикон – генериран за всеки коментиращ поотделно
уаватар – генериран за всеки коментиращ поотделно
чудовищно ID – генерирано за всеки коментиращ поотделно

Не е изненада, че избрах последното :mrgreen:

И така, запознайте се с някои от честите коментатори тук: Белята , Еовин , Василена , Поли , Jes и разбира се, Флор

Мисля, че изглеждате чудесно :mrgreen:

Ето ме, питай нещо! – Резултатите

Подемам инициативата на другаря Еленко Еленков. За всички, на които егото им е поне ЕЙ ТОЛКОВА голямо 😀

Резултатите:

Vivi: Кърмиш ли още?

Не 😀 Мая се отби самостоятелно в началото на лятото миналата година, противно на мрачните предсказания на майка ми как ще се наложи да я придружавам на изпитите в университета за бърза закуска.

Ивонска: Кога ще дойдеш да пием по едно?…

Надявам се, за големия великденски купон на бг-мамма, ако се предвижда такъв 🙂

Longanlon: Би ли се отказала съвсем да чистиш и переш в къщи, ако може да си намериш домашна помощница на приемлива цена?

Да! Хиляди пъти да! Аз всъщност бих се отказала, даже и да не намеря помощница… но остатъчно чувство на срам ме възпира. Боже, пак се размечтах…

Лейди Спаска: Как успя да съчетаеш работата с кърмене? Ето този въпрос най-много ме мъчи! От много организиран човек преди се превърнах в една хаотична и доста изнервена жена!

Аз се върнах на работа доста по-късно от теб, Мая беше на 1г 11м. Така че на мен ми беше значително по-лесно, отколкото това е за майки с по-малки бебета и деца. За самото съчетаване – първите седмици и месеци беше много изнервящо, докато детето свикне с яслата, а аз да се нагодя към новата обстановка… но все пак смятам живот и здраве второто да гледам до три, вероятно с работа от вкъщи.

Филип: В коя архитектурна фирма работиш?

‘Екосинтез’, Пловдив. Семейна фирма, работя за майка ми.

boliarka: Как съчетаваш това да си майка и кариерата си? Едното не е ли малко изритано за сметка на другото?

Всъщност да 🙂 Особено първата година определено чисто новата ми кариера страдаше силно – аз прясна-росна и не особено изучена след университета, шефката изискваща, детето и то… Две години и малко по-късно мисля, че вече успявам да съчетавам нещата добре. Понякога нося работата вкъщи или детето в офиса, но се преживява 😀

Mila: Кога те налягат депресии?

Хм… напоследък поради по-специфичните ми желания ми се случва да съм леко депресирана няколко пъти месечно поне. За щастие никога не изпадам в истинска черна дупка, обикновено – за кратко, понижено настроение с няколко гневни изблика, насочени към който е наоколо. Зимните месеци по принцип са ми слаб сезон поради липсата на достатъчно слънце – мисля, че погрешка съм се родила тук, вместо в тропиците.

Поли: Имаш ли мечта, която знаеш, че никога няма да ти се сбъдне и въпреки това много си я обичаш?

Да 😀 Очевидната да спечеля от тотото и да направя о, колко много неща… Да мога да взема голяааамото място срещу блока и да си направя мечтаната къща с много слънце и огромен двор с райграс, по който да се търкаляме с детето… Да се изуча и да стана успешен археолог, създател на реклами, дизайнер, аниматор, писател, илюстратор и пътешественик… косата ми да може да расте до кръста по желание за една нощ… и изобщо – да имам вълшебна пръчица. Когато бях на около десет, прекарвах седмици наред в мисли какво бих направила с такава пръчица и всъщност толкова повярвах в нея, че още съм леко разочарована, че я няма.

Поли: И още един въпрос, но отговори без да се замисляш:
Щастлива ли си?

Почти да 😀 Повечето време напълно да, отвреме навреме – почти да.

Блонди: 1. В какво намираш стимул за поддържане на външен вид, гонене на някаква идеална права, в желание за следващото предизвикателство или цел в живота ти? А ако няма такова?
2. Как преоцени нещата за себе си преди и след раждането на детето ти?
3. Защо искаш второ?

1. Самият живот е стимул. Животът е хубав. Ако нямаше такава вътрешна потребност да даваме напред, всичко щеше да е ужасно мрачно, а аз не съм от мрачните хора.

2. Неща, които преди не ме бяха впечатлявали, сега са от значение. Започнах да се отнасям към много неща като възрастен…което си има и недостатъци. Не мога да съм блажено-безотговорна, поне не когато трябва да се грижа за детето.

3. Аз и трето искам, само ми дай време 😀 Абсолютно не мога да си представя да израсна като едно дете, не го искам и за Мая.

Hamaelleon: Бу, два въпроса: колко ти е гръдната обиколка и колко мозък ти остана от многото и обилно кърмене?

Стандартна – една средноголяма мъжка шепа 😀 Не много по-малко от преди (за което кърменето няма вина никаква, просто никога не е бил кой знае колко)

Други важни неща:

Котки пред кучета; пролет и лято, вместо есен и зима; жълто, оранжево, червено и розово са добри цветове; сребро вместо злато; рано ставане, рано лягане; кафе, кафе, кафе; амарето и бейлис са еволюционно най-съвършените питиета последните години; натурална брюнетка, о’йе; закръглени женски форми пред слаботелесни; тъмни балкански субекти пред руси купидони; италианска и индийска храна; Не! на женските мустаци.

 

Интернетските потайности или бг драма

Седиш, чешеш се по главата и някой хубав ден решаваш да минеш он-лайн.

Регистрираш се нейде – да речем, в някой форум, или пък – решаваш да си смел и директно почваш да блогираш.

Какво обаче става в нет-пространството? В него, естествено, на първо място липсва мимика, жест, интонация, език на тялото. Седиш, гледаш в екрана, а там – конспирация!

Истински заговор от плът и кръв, целящ да наруши душевното ти спокойствие! Пишат, значи, някакви хора – и не стига, че са на различно от твоето мнение (кощунство само по себе си), а и го изразяват много остро и ръбато. Обясняват ти неща за самия теб, които не си и подозирал; коментират твоите мисли и мнения и ти казват какво е искал да каже авторът.

Създават се и групи, които са с теб; защищават те от лошите и грачат в хор колко си прекрасен и бял. Ако си късметлия да зачекнеш особено спорна тема, можеш да се насладиш на разразил се истински он-лайн битпазар между двете (трите, четирите) групи, където се разменят кукли и парцалки и се хвърлят тежки клетви.

Съратниците ти ти пишат публично и лично колко си пич, как са с теб и изобщо светът не би бил същият без светлата ти личност; противниците ти пишат публично и лично колко си плитък, как не биха искали да са с теб и изобщо светът нищо няма да загуби без твоята виртуална персона.

Когато говориш с близки и познати, разказваш как тоя ти казал това, оня – онова, а трети (как не го е срам!) съвсем се е олял и дори те е обидил не на шега. На хората може да им вземе време, докато разберат, че говориш за алтер-егото си в нета, както и други личности, с които никога не си имал честта да се запознаеш лично (и не на последно място, могат да решат, че не си с всичкия си – все пак това е почти все едно да се караш с говорителя от телевизията за новините, които чете).

Съпреживяваш драмите и малките радости на виртуални познати; тайно се подсмихваш под мустак, когато враг падне покосен под острите стрели на нечие остроумно перо. Мериш успеха си с това, колко хора отговарят на постовете ти и колко виртуални лични контакти имаш.

А дали не приемаш нещата една идея по-сериозно, отколкото трябва? Може би ще е много полезно и отрезвяващо за разнообразие когато се логваш, първо да си напомниш, че

– интернет не е чак пък толкова анонимен, колкото ти се струва

– зад всеки профил стои истински човек, с когото вероятно имаш много общи неща, а дори огромните различия надали би обсъдил наживо с остър махленски тон
– като четеш текст, не можеш да уловиш в детайл какво е искал да каже пишещият, нито виждаш жестове и мимика и вероятно тълкуваш поне една част не съвсем както е

– е крайно време да излезеш от нета и да заживееш реален живот

Какво ще кажеш?