Tag Archives: бременност

Безплатно училище за родители в MALL Пловдив – програмата

През август в МОЛ Пловдив стартира нова инициатива: безплатно училище за родители. Темите обхващат подготовка за новия живот с бебето, първите дни и седмици (предполага се, че след това трябва да можете да оцелеете и без чужди насоки :lol:) По-долу е програмата, предвидена за август и септември. Заповядайте всеки вторник от 10ч. на последния етаж на МОЛ-а.

Чувствайте се свободни да споделите програмата с близки и познати и да я разпостраните до всеки, който може да се интересува от подготовка за раждане, кърмене и живот с бебето. Срещите са неформални, приятелски и ще включват лекция, последвана от дискусия по темата.

02.08. Кърмене: подготовка за кърмене

Всички знаят, че кърменето е най-нормалното хранене за бебето и всички искат да кърмят. А как да се подготвят за кърмене?

09.08. Захранване: въвеждане на допълващи храни: кога, как и колко

Захранването често е непозната и плашеща територия за новите родители… но дали е нужно да е така? Ето примерни и лесни насоки за въвеждане на допълващите храни в менюто на бебето.

16.08. Общуване и игри с бебето: Защо общуването е важно? Идеи за игри и играчки за най-малките.

23.08. Хранене и здраве на бременната и кърмачката: Лекция за здравословно хранене на бременната и кърмачката. Показно на физически упражнения за добра форма от сертифициран инструктор по спорт.

30.08. Ражданe: практики по време на раждане (и влиянието им върху кърменето)

Често бъдещите родители не се замислят какво влияние може да окаже избрания (или случилия се) метод на раждане върху бебето им и съвместния им живот. Секциото само метод на родоразрешение ли е или по-сериозна операция? Защо бебетата, родени с епидурална упойка могат да имат трудности с кърменето? Как влияе стесът на раждането?

06.09. Кърменe: с ново бебе у дома

Първите дни и седмици след раждането – всичко най-важно, което трябва да знаем за началото на кърменето – в родилния дом и у дома.

13.09. Захранване: педагогическо захранване

Какво значи „педагогическо” захранване? Кое го отличава от традиционното захранване и защо може да е от полза за родителите и за бебето?

20.09. Общуване и игри с бебето и детето: Защо общуването е важно? Как общува детето? Идеи за игри и играчки за деца над годинка.

27.09. Носене в слинг: Защо и как носенето на бебето близо до майката облагодетелства детето? Модели слингове и кой е най-удобен за нас. Как да си направим сами слинг без трудности.

Реклами

Едно раждане с дула

гост-блогър е Благовеста Комсийска*

След като се сдобих с двете си деца, изпитах на гърба си естественото раждане, кърмене, естествена бебешка хигиена и всички екзотики по въпроса с привързаното родителство – какво друго ми оставаше освен да разпространявам идеята – много се бях запалила по всичко това. Явно съм от хората, на които това е в кръвта им и дори им действа като вдъхновение за нова насока в живота. Но съм и от хората, които не се задоволяват с нечия концепция, която просто да следват, все искам и още нещо.

След раждането на второто ми дете задълбочих много познанията, заниманията и обученията си в областта на интегралната йога философия – това ми да даде дълбочина, пълнота за разбирането на света около мен. Придаде един допълнителен смисъл на всичко, с което исках да се занимавам. И така по стечение на обстоятелствата със съдружничката ми отворихме център, в който освен разнообразните занимания които има можех да водя йога класовете си. С времето открих, че всъщност най-уютно се чувствам с бременните момичета, споделяйки знанието и опита си, вдъхвайки им увереност и спокойствие. Невероятно е да виждаш как жените се преобразяват и добиват това вътрешно равновесие, което само по себе си в много от случеите е достатъчно.

От 10 месеца водя йога за бременни – не просто като спорт, който привежда тялото в достатъчно добра форма за естествено раждане или пък подпомага бебето да заеме оптимално добрата позиция, но предавам и знанието си за дълбочината на тази философия и как би могла да бъде използвана по време на раждането и в родителството след това.

В допълнение на йога класовете спонтанно и естествено дойде и идеята да стана дула. Приемам го като да завършиш работата до край. От подготовката през раждането и подкрепа дори и след това. Близка до медицинската професия, която винаги много ме е влечала, но и толкова различна  – облечена с много човещина, чувства и емоции. Разбирам, че това за лекарите е невъзможно или поне за повечето от тях. Но разбирам също, че е в огромна подкрепа за раждащата жена – да има до себе си, човек с пълно внимание и грижа насочени само към нея.

Какво толкова прави дулата? Дулата е жена, която е преминала специализирано обучение – знае в детайли как протича раждането, какво би могло да помогне да се чувства майката по-комфортно и и дава емоционална подкрепа, което се оказва толкова важно в процеса на раждане. Много често страховете са едни от големите виновници за проблеми.

Раждането, за което ще разкажа е всъщност третото, на което бях поканена за дула – беше просто светкавично, много хубаво раждане, но не за това искам да разкажа.

По-скоро за това колко е важна подготовката, нагласата и това да имаш до себе си, човек на когото да вярваш. Първото раждане на Елън е било в Германия, вкъщи със съпругът и и акушерка – както тя каза, акушерка в кожата си. Споменът за първото и раждане е много позитивен, минало е спокойно в уюта на домашната обстановка.


По ред лични причини реши, че ще роди второто си дете тук в България. Дойде при мен още в началото на бремеността и до края продължаваше да посещава редовно часовете по йога. Разбира се, че имаше много страхове и опасения – беше чувала какви ли не истории за раждания в българска болница. Но заедно успяхме да преодолеем, ако не всички поне повечето от тях. Тя самата сподели, че техниките за релаксация и медитация много са помогнали за това, но също така и спокойствието, което съм и вдъхвала аз. Именно и за това към края на бремеността ме попита дали искам да бъда с нея на раждането и като дула. Аз много разчитам на интуицията си – а тя веднага много се зарадва на това предложение, така че беше решено.

Знаех, че Елън е в много добра форма и очаквах (с интуицията си), че ще роди бързо и лесно, но оставаше да се преборя с това притеснение, че все пак ще бъдем в болница – знаех какво значи това и как въобще би могло да се сравни с домашно раждане в Германия. Избрахме най-отворената за момента болница и лекар, говорихме много подробно по между си и с лекарката кое как искаме да бъде и въпреки това притеснението в мен оставаше признавам. Всичко, което можех да направя е да я информирам достатъчно добре за това, какво може да се случи и да не спирам да я подкрепям и окуражавам – виждах в очите и разбирането и приемането, което ме успокои.

Две седмици преди термина имаше доста контракции, дори в един от дните беше решила, че раждането започва, а лекарката и беше казала, че да ще е до няколко дни, но минаха още цели 2 седмици. Два дни преди термин отново имаше контракции в продължение на 3 часа бяха на 5 мин., отидох да я видя поговорихме и контракциите постепенно затихнаха – тръгнах си, явно имаше още да почакаме.

На самия термин 10 Юли в 6,30 сутринта ми се обади да каже, че току що са изтекли води. А в 7,00 каза да тръгвам, защото контракциите са на 4-5 мин. доста болезнени, След още 30 мин. бях при нея – да този път нямаше съмнение, че ражда – изражението на лицето и беше различно. Постояхме у тях около час, през това време седеше на топката, говорехме, а по време на контракция заставаше на 4 крака и правех някоя от техниките за обезболяване на контракциите. Видимо процеса напредваше доста бързичко, така че решихме, че е време да тръгваме. В болницата я настаниха в стаята и, там направиха преглед за разкритието – 6см. и провериха тоновете – след това ни оставиха да се движим спокойно. Но нямаше много време да правим каквото и да било, пуснах музика и докато се огледам контракциите бяха на по 2 мин., ставаха с 2 пика – доста болезнени, но успяваше да ги поеме лесно. След още съвсем кратко време се появи и кръв, знаех, че вече има пълно разкритие и скоро ще започне да напъва – чесно казано не мога да ви кажа от къде знаех…но след още 2 контракции каза, че и се напъва – бях точно зад нея когато и водите плиснаха почти върху мен. Давах предложение как да диша, как да се отпуска и много се радвах от сърце. В статята беше също и мъжът на Елън, той я държеше за ръка и я галеше по косата. Наложи се по това време да се преместим в родилната зала, което признавам си за мен беше безкрайно ненужно, а за майката неудобство, но точно тази практика нямаше как да избегнем. За щастие стана бързо и лесно, а в родилна зала след 2 контракции малката Мира София изплака в 9,46ч. Хубаво беше, че нямаше как да напъва по команда, защото просто не чуваше друг освен мен. Поставиха бебето веднага на корема и, изчакаха пъпната връв да спре да пулсира и гордият татко я преряза собственоръчно. Всичко, което бяхме описали в плана се случи.

Оценявам събитието като дълбоко интуитивно и емоционално между мен и майката и го отдавам изцяло на силаната връзка, която изградихме по между си и която все още съществува, колкото и странно да звучи 🙂

*Благовеста Комсийска освен майка на две деца и йога инструктор, е дула в София, в център Естествени идеи.

7 неща, които да правиш, докато кърмиш

Breastfeeding meme

Някои мои писания могат да бъдат прочетени и в новото безплатно списание за родители, издавано от Първите седем. В първия хартиен брой бяха публикувани „Истината за майчинството“ и статия за захранването. Първите седем редовно публикуват и статии в сайта си, освен на хартия – ето ме и там, в отговор на Точица, която излезе с Things To Do While Breastfeeding – това е моят списък със седем неща, които човек да прави, докато кърми 🙂

Първите седмици и месеци с малко бебе имат един страничен ефект,
измислен от природата, за да си почине тялото на майката след месеците бременност и последвалото раждане: всяко кърмене може да продължава достатъчно дълго време, че човек да си каже, хм, как ли да оползотворя времето, докато храня бебето?

1. Да опознаете бебето си. Може да е смешно на пръв поглед, но много майки откриват колко им е приятно просто да гледат малкото човече, докато се храни, заспива доволно на гърдата и после прави физиономии насън. Тези минути, прекарани в тясна прегръдка и кожа-до-кожа, могат да повлияят много положително за успешно изграждане на връзката майка-бебе (не забравяйте после да дадете възможност и на таткото да изгради своя връзка татко-бебе!)

2. Да четете книга. Няма да има друг момент в отглеждането на малко дете скоро, когато да можете да седнете и да четете спокойно страница след страница… така че, сега му е времето! Скоро бебето ще започне да суче за все по-кратко, после ще започне да се опитва да открадне книгата и да я сдъвче… и край със спокойните минути с приятна книга в ръка, поне докато малкото е будно.

3. Да гледате филм. Както в т.2 – сега имате супершанс да наваксате с всички най-нови или по-стари филми и сериали, за които все не остава време. Удобни възглавници под гърба и ръцете за по-голям комфорт, кана вода, дистанционно – филмфестът може да започне!

4. Да правите списъци. Винаги е по-лесно да се структурира и потенциално – свърши нещо, ако има списък, по който човек да се движи. Независимо дали става дума за пазаруване или генералното подреждане на къщата с изхвърляне на ненужните неща, което отлагаме последните две години – списъкът помага. А за да се направи добър и пълен списък, трябва време и малко спокойствие… което кърменето ви осигурява.

5. Да обърнете внимание на по-голямото дете. С ново бебе у дома много майки откриват, че просто нямат достатъчно време, сили и желание да обръщат достатъчно време на по-голямото… за да не страда и да не се разочарова то от присъствието на новото братче/сестричка, времето, прекарано в кърмене, може да е съчетано със занимания, посветени на по-голямото – четене на книга, играене на тиха игра, слушане на подготовката на уроците за следващия ден…

6. Да се разхождате. Очевидно, ще е необходима удобна носилка за бебето, например слинг, който да позволява удобно кърмене „на крак”. Ако имате такова, обаче, и вие, както много други майки, ще установите, че кърмейки, човек може да отметне куп задачи – от разходка до пазаруване.

7. Да спите. Номер седем е моят личен фаворит и съм почти винаги готова да го вкарам в употреба. С новороденото, удобно паркирано отгоре ви или пък – отстрани (при спазени правила за безопасен сън!), спуснати завеси, изключен телефон… и Спящата красавица може ряпа да яде.

Каква е вашата любима дейност по време на кърмене? 🙂

Автор Бу за Първите седем

50 суперхрани за бременни и кърмачки

Ако има време, в което да се замислите над диетата си, то това е по време на кърмене и в периода след раждането. Хранителните вещества, които поемате, са това, което изгражда и храни бебето ви, затова е особено важно да му давате само най-доброто. Ето 50 храни, които са суперполезни за бъдещите майки. Те са като хранителен коктейл за бременни, прясно родили и кърмещи жени. Ще забележите, че някои храни са богати на повече от едно важно вещество, а също може би ще се изненадате да научите, че някои обикновени храни, за които не сте се замисляли, са всъщност по-полезни, отколкото сте подозирали.


Снимки copyright (c) 123RF Stock Photos

Течности

Сега повече от всякога е важно да сте добре хидратирана, за да осигурите на вашето бебе водата, от която се нуждае.

  1. Увеличете приема си на вода: Независимо дали сте бременна или кърмите, имате нужда да повишите приема на вода.
  2. 100% плодов сок: Въпреки че всъщност да се изяде плода е идеалния вариант, плодовият сок е добър заместител на газираното и други напитки с празни калории.

Протеини

Протеините са тухлите за вашето бебе. Яжте тези храни, за да сте сигурни, че поемате достатъчно.

  1. Пиле: Пилешкото предлага на майката добър, нискомазнинен източник на протеините, които са й нужни.
  2. Фъстъчено масло: Фъстъченото масло е засищащо, богато на фолиева киселина и е добър източник на протеин.
  3. Необработвани меса: Месото в натуралния си, но напълно сготвен вид, е отличен източник на протеин.
  4. Соя: Докато се борите със сутрешното гадене, соята може да ви помогне да си набавите протеина, от който се нуждаете.
  5. Кускус: Подправете го на ваш вкус или го яжте чист, за да набавите протеини по време на бременността.

Фибри

Въпреки че хормоните ви може и да се пречкат на системата ви, можете да останете регулярни с помощта на тези храни, богати на фибри.

  1. Малини: Насладете се на торта с малини за сладост и фибри. .
  2. Ябълка: Грабнете една ябълка, като излизате, за малко фибри на крак.
  3. Смокини: Смокините съдържат изумително количество фибри, калций и желязо.
  4. Банани: Бананите могат да ви дадат както фибри, така и калий.

Витамин C

Изградете колаген, здрава кожа и кости с този важен витамин.

  1. Портокали: Много жени имат апетит за портокали по време на бременността си и това не е чудно, тъй като портокалите са богати на витамин С, от който се нуждаете.
  2. Лимони: Задоволете прищявките си и нуждата от вит.С с лимони.
  3. Зелени чушки: Набавете си витамин С, като добавите зелени чушки в салатата си.
  4. Портокалов сок: Портокаловият сок може да ви набави вит. С, фолиева киселина, калий и други през бременността.
  5. Диня: Динята предлага вкусно хидратиране и вит. С.
  6. Ягоди: Добавете малко ягоди в шейка си или в салатата за вит. С.

Фолиева киселина

Предпазете се от някои често срещани родилни дефекти, като ядете тези храни, богати на фолиева киселина.

  1. Аспержи: В аспержите се съдържа фолиева киселина.
  2. Царевица: На кочана, смляна или дори замразена, царевицата може да ви даде фолиевата киселина, от която се нуждае бебето ви.
  3. Спанак: Листта на този тъмнозелен зеленчук са пълни с фолиева киселина.
  4. Грах: Грахът е добър източник на естествена фолиева киселина.
  5. Бобови: Бобът е отличен източник на протеини, фолиева киселина и комплексни въглехидрати.
  6. Нахут: Хапнете хумус, за да получите порция фолиева киселина.

Цинк

Цинкът отлично ви предпазва от настинки по време на бременност, плюс внимателно изгражда и помага за функциониране на ДНК-то.

  1. Яйца: Яйцата са не само отличен източник на протеини – те съдържат и цинкът, от който се нуждаете по време на кърмене.
  2. Моцарела: Сиренето Моцарела е добър итзочник на цинк за майките.
  3. Омар: Разчупете омар за вкусна порция цинк.

Калций

Защитете костите си и дайте на зъбите и костите на бебето си добър старт, като се заредите с храни, богати на калций.

  1. Кисело мляко: Киселото мляко е добър източник на протеин и калций и е чудесно на вкус с пресни плодове и ядки.
  2. Мляко: Нискомасленото мляко предлага много в една порция, особено калций и протеин.
  3. Ядки: Бадемите и лешниците могат да ви осигурят част от калция, от който се нуждаете.
  4. Сурови зеленчуци: Много сурови зеленчуци са добър източник на калций.
  5. Броколи: Броколито е не само отличен източник на калций, но съдържа и вит.С, фолиева киселина и вит. B6.

Въглехидрати

Бавно-разграждащите се въглехидрати могат да ви заситят и да ви дадат енергията, от която се нуждаете.

  1. Овесени ядки: Тази закуска, богата на фибри, е също и отличен източник на въглехидрати.
  2. Пълнозърнест хляб: Пълнозърнестият хляб може да ви осигури добра доза фибри и хранителни вещества, а едновременно с това и здравословни въглехидрати.
  3. Пълнозърнесто брашно: Пълнозърнестото брашно е също и отличен начин да си набавите цинк.
  4. Пуканки: Шепа пуканки без масло осигурява фибри и полезни въглехидрати.
  5. Боровинки: Поддържайте нивата на енергията си високи с боровинките, които са богати на антиоксиданти, витамини и минерали.
  6. Пълнозърнесто мюсли: Пълнозърнестото мюсли (без добавена захар) е лесно за ядене и е богато на добри въглехидрати, витамини и други хранителни вещества.
  7. Кафяв ориз: Кафевият ориз може да ви даде енергия за дълго време.

Желязо

Уверете се, че поемате достатъчно желязо, за да поддържа нивата на енергията ви високи.

  1. Не-тлъсто телешко: Телешкото без мазнина е добър източник на протеини и желязо.
  2. Артишок: Добавете артишок в пастата и салатите си за доза желязо.
  3. Сушени плодове: Сушените плодове като сини сливи и стафиди са страхотен източник на желязо.
  4. Молюски: Насладете се на молюски като стриди, миди и ракообразни за повече желязо.

Витамин А

Яжте тези храни, богати на витамин А, който е особено важен за ембрионалното развитие.

  1. Моркови: Морковите не само подпомагат зрението ви, но и са богати на витамин А, от който имате нужда.
  2. Крема сирене: Намажете крема сирене върху пълнозърнеста филия за малко вкусен вит.А.
  3. Сладки картофи: Насладете се на печени сладки картофи или дори пържени сладки картофи за порция витамин А.

Мастни киселини

Тези храни с мастни киселини са невероятно ценни за растежа и развитието на бебето ви.

  1. Семена: Семената са източник на мастни киселини за вашето тяло.
  2. Ленено семе: Лененото семе е добър източник на Омега-3 мастни киселини.
  3. Скариди: Опечете малко скариди и ги добавете в салата или пастата си, за да увеличите приема си на Омега-3 мастни киселини.
  4. Сьомга: Сьомгата е супер-източник на DHA (Омега-3 мастна киселина) и може дори да подобри настроението ви.

Настроение

Поглезете се от време на време.

  1. Черен шоколад: За новите майки черният шоколад, богат на антиоксиданти и желязо, може да е билетът към по-добро настроение.


Снимки copyright (c) 123RF Stock Photos
Полезното, балансирано меню с разнообразни, макар наглед обикновени храни ще ви помогне за една здравословна и приятна бременност, а също ще ви позволи да се грижите по добър начин за себе си и за нуждите на бебето си преди и след раждането.

Превод Бу от http://www.nursingschools.net

Държавата, която останала без граждани

Thou shalt not procreate without first paying thy taxes in full.

Късно вчера се прие на второ четене поправка, според която вече за база за изчисление на обезщетението за майчинство ще се взимат не 12 месеца, както беше досега, а 18. Целта? Да се спре „източването“ на НОИ.

Твърди се, че всички бъдещи родители, когато разберат, че очакват дете, започват да внасят усилено по-високи осигуровки на жената, така че когато тя роди и излезе в отпуск за гледане на малко дете, да получава 90% от заплатата си на по-висока ставка. Твърди се, че масово жените се осигуряват на 2,000 лв, за да взимат после 90%.

Какви са фактите?
Страшно много жени работят на държавна работа – по принцип по-ниските заплати в бюджета не насърчават твърде мъжете да заемат постовете. Там на втори трудов договор е много трудно да бъде назначен човек току-така, а и тях ги осигуряват задължително на пълна заплата, т.е. нямат причина да внасят по-високи осигуровки, дори да можеха.
Друга немалка част от бъдещите майки работят за средни и големи компании в страната, които също плащат пълни осигуровки на работниците си.
Трета част от майките пък, дори да искаха да източват НОИ, нямат финансовата възможност да го направят: да не забравяме, че вноските за заплата 2,000 лв са доста високи, т.е. човек трябва да има едни излишни 600-800 лв месечно, или поне откъде да ги заеме, за да направи това.

Спекулира се безспир за банкови заеми, теглени за внасяне на осигуровките и за стотиците хиляди бъдещи родители, които точат, ли точат НОИ с коварни схеми…

Истината обаче е, че всъщност една доста малка част от бъдещите майки и бащи го правят по ред причини, част от които са изброени по-горе. Безспорно, има хора, които го правят – защото законът позволяваше това да се случи съвсем легално, впрочем, а не чрез незаконни операции! – но те са малцинство.

Във фонд Общо Заболяване и Майчинство (ОЗМ) внасят и бащите, искам да напомня, а повечето мъже много рядко биха се възползвали от болнични, освен ако не се задава краят на света. Като правило мъжете в България, както и на повечето места по света, получават по-високи заплати, т.е. техният внос в ОЗМ е по-голям от този на жените им, които после ще получават обезщетение за майчинство от същия този фонд. Тоест, пълненето му, точно както получаването от него, е семейна работа, която засяга и двамата родители, а не само майките, както упорито се опитват да ни убедят.

Сега с новоприетата поправка ще пострадат доста семейства, в които майката няма да може да получи нормално обезщетение за майчинство, т.е. стандартът им на живот рязко ще падне с раждането на детето, вместо да се запази що-годе нормален и да позволи детето да бъде отглеждано в добри условия. Майките, които нямат поне 9 месеца стаж преди да забременеят (ако приемем, че прекарат следващите 9 месеца до достигане на новия 18-месечен стаж плътно в офиса/магазина/на трактора), автоматично ще имат по-ниско майчинство, пресметнато на МРЗ за недостигащите месеци, от което ще падне обезщетението. Семействата, които са решили да имат деца с по-малка разлика, също страдат от новоприетата поправка – не е рядкост хората да имат деца с разлика, например, 3 години – и ако майката е била 2 години в майчинство, а работи само от една след това, при изчисление назад за 18 месеца, доходът й е определено по-нисък, т.к. втората година от платеното майчинство е с по 240 лв/месец.

МТСП заяви нагло, че не било тяхна работа да насърчават раждаемостта в страната (защото те са, ъ, към някоя друга държава?) Интересно, че само няколко години по-рано това все още беше сред приоритетите:

Дългосрочна стратегия за повишаване на раждаемостта е подготвило Министерството на труда и социалната политика. Това съобщи заместник-министърът на социалната политика Явор Димитров.

По думите му първата и основна цел, която МТСП иска да постигне със стратегията е да се забавят негативните демографски процеси, които в момента съществуват в България. „Имаме отрицателен прираст, висока смъртност сред децата, която е три пъти по-голяма, отколкото е смъртността в европейските страни, има и провал на модела на семейството като цяло.

Затова първата ни задача е именно да спрем тези процеси”, допълни Димитров.

източник

Изключително много се спекулира, че България е страната с най-високо и най-дълго майчинство сред страните в ЕС, но това определено не е така.
В България получаваме 410 дни (45 дена преди раждане и една година след раждането) 90% от заплатата; втората година е с 240 лв/месец.
В Швеция, където са построили равенство и братство, всеки родител има право на 240 дни отпуск, през които му се изплащат 80% от заплатата, като на другия родител могат да се преотстъпят до 180 дена (общо 420 дена, повече от тукашните 410), а самотните родители имат право на 480 дена.
В Румъния взимат  за 2 години по 85% от заплатата си.
В Литва, именно с цел насърчаване ниската раждаемост, получават една година със 100% от заплатата, и втора година с 85%.
В Чехия получават 28 седмици със 70% от заплатата, за втората година – 633$/м, третата с 422$/м, четвъртата – 211$/м.
В Англия има гарантирани 52 седмици отпуск по майчинство, от които 39 платени, без значение какъв е стажът на майката. В добавка до навършване на 17г. на детето родителят има право на гъвкаво работно време и семейството има право на различни помощи и насърчения, включително работеща социална политика преди и след раждането на детето.

Освен краткия проблясък на високоплатеното майчинство за няколко години, който наистина насърчи страшно много хора да родят деца и дори да мислят за повече от две, политиката за раждаемост насърчава основно раждаемостта сред слоевете, които не плащат данъци и така или иначе получават социално майчинство, т.е. различните промени, дискутирани тук, не ги касаят. Родителите, които са осигурявани на реални заплати, трябва да планират децата си много внимателно, да не би да са с по-малка разлика, за да не се окажат с ниско обезщетение впоследствие.

И аз като вас съм гражданин на тази държава, а също и данъкоплатец. И ме е грижа за това, което се случва тук. Питам се, защо правителството избра да накаже майките и семействата им, вместо да наказва некоректните работодатели, които осигуряват служителите си на ниски заплати, което е далеч по-логично, особено като се замисли човек кой държи хляба и ножа, като стане дума за наемане на работа?

Защо вместо да хвърлят енергия и средства в проследяване на родителите – не се вложи ресурс и човекосили в проследяване на осигуровките, които работодателят плаща и съответните механизми за контрола им?

Защо вместо половинчати мерки за спиране на сивата икономика не се вземат реални мерки, които да насърчават семействата на данъкоплатците да имат не само желание, но и възможност да родят повече деца – например чрез семейно подоходно облагане, чрез различни други данъчни облекчения за многодетните семейства, чрез кредитни облекчения не само за младите семейства, но и за тези с повече деца…?

Ясно е, че не се насърчава раждаемостта сред данъкоплатците и че това спешно трябва да се промени, ако някой го е грижа кой ще плаща пенсии след време.
Фактите са прости: младите хора сега плащат пенсиите на пенсионерите.
Семействата, които плащат данъци, имат средно 1,6 деца.
Простите сметки доказват, че когато дойде наш ред да сме пенсионери, няма да има кой да внася в хазната, че да има откъде да се вземат пенсиите…

Едни много интересни сметки за осигуровките в личния блог на Диляна Димитрова

Изображение сopyright (c) 123RF Stock Photos

Биологично хранене и отглеждане на бебето

…или за безгрижното кърмене.

Един от въпросите, които много често вълнува бъдещите и настоящите майки е „в каква поза да кърмя бебето?“ Има няколко много разпостранени пози за кърмене, базови пози, които много хора възприемат едва ли не като задължителни за ползване и се притесняват, ако по една или друга причина не им се получава така, както са очаквали. От там донякъде кърменето получава ‘слава’ на сложно занимание, което изисква умения, които да се тренират и не всеки успява да постигне с еднаква лекота крайната цел. И наистина, като се замисли човек, току-що са ви връчили едно съвсем ново и все още непознато човече в ръцете. 

Откъде да го подхвана, как да го държа, тоя край тук ли се пада, къде да му сложа ръцете, а краката къде трябва да отидат, добре ли засуква, защо сега не се чувствам комфортно, дали всичко правя добре, как успяват хората да го направят толкова лесно, а аз не…


Биологично кърмене в 123rf.com

Има и по-лесен начин. На вашето внимание: безгрижното кърмене. Звучи несериозно, но всъщност не е точно така. Двоякото значение на фразата* много добре описва същината му: майката е спокойна, отпусната назад с добре подпрян гръб и крайници, докато бебето е върху нея и суче.

Самата поза не е никак нова, но е добре забравена от десетилетия. Терминът ‘биологично хранене’ (biological nurturing) обаче се появява наскоро, въведен от английската акушерка Сюзън Колсън, или известен още като ‘безгрижно/полегнало кърмене’ (laid-back breastfeeding). Сюзън Колсън прави проучване през 2008, в което анализира ефектът на гравитацията върху кърменето. Разглежда стотина видеозаписа на кърмане през първия месец от живота на бебетата и след като подробно ги изследвала, определила 20 рефлекса, които новородените бебета използват, за да стигнат до гърдата, да засучат и да се нахранят.

Хората очакват от новородените да имат по-развити релфекси и умения, отколкото те всъщност притежават – може да им отнеме дни и седмици, докато се адаптират към новия свят извън утробата, включително да се научат да сучат добре. Методът на биологичното кърмене позволява на новороденото да действа според вградените му рефлекси, което значително улеснява храненето, а също така дава възможност на майката да се отпусне и да си почива, докато бебето яде (все пак значителна част от времето в началото преминава в кърмене).

Според проучването на Колсън, тези рефлекси се задействали най-добре, когато бебето чувства лек натиск по брадичката, торса, бедрата, краката и стъпалата. Те очевидно могат да бъдат задействани и при стандартно използваните пози, например когато майката седи или лежи на една страна – но проучването показало, че при тези позиции действието на гравитацията усложнявало кърменето в първите дни.

Когато бебето е в скута на майката или лежи до нея, между двамата могат да се получат пролуки, включително и в резултат от гравитацията, защото бебето още не може да владее тялото си, и то да се изплъзва от гърдата, което да го нервира и да му пречи да суче ефективно. Ръцете на майката са заети да поддържат бебето и ако не е удобно настанена, може бързо да омалее и да се чувства неудобно и под напрежение.

При полегналата поза нещата изглеждали много по-различни. Когато майката е полегнала по гръб и добре подпряна, а бебето лежи отгоре й по корем, гравитацията държи тялото му на място, между двамата няма пролуки и рефлексите са постоянно задействани от непрекъснатия контакт. Тялото и ръцете на бебето са по-отпуснати, а то отваря устата си наистина широко; тази поза му позволява по-добър контрол над главата и врата. Има много повече физически контакт с майката, което е отличен стимул – близкият контакт кожа-до-кожа регулира дишането и сърдечният ритъм на бебето, помага му да регулира телесната си температура, да се храни по-ефективно и да наддава по-бързо. Майката, от друга страна, има поне една свободна ръка, с която да гали бебето например; може да се съсредоточи върху самото преживяване и близостта, вместо да се притеснява за позата.

Биологичното кърмене позволява на бебето да отвори уста добре и да засуче зърното дълбоко, както е предвидено от природата, но все пак, въпреки че е лесно и просто за изпълнение, майката трябва да следи за обичайните признаци за добро засукване – устните извити навън, бузките да за закръглени, а не хлътнали навътре, да не се чуват цъкащи звуци, да преглъща, както и – да мокри и цапа пелените редовно.

Миналата седмица бях на семинар с Линда Смит, BSE, FACCE, IBCLC, FILCA. Тя обясняваше как на първо място при работата си с майки и бебета използва позата за биологично кърмене – в почти всички случаи тази поза дава добри резултати и много улеснява кърменето.
– Ами ако на бебето му е трудно да засуче? – я пита някой от присъстващите.
– Правя това (използва позата за биологично кърмене).
– А ако е по-голямо и майката има трудности с кърменето?
– Правя това.
– А ако кърмата на майката е по-малко, бебето се нервира при кърмене и като не суче активно, тя не се увеличава?
– Правя това.

Позата за биологичното кърмене не е никак сложна. Не изисква специални умения или приготовления. Може да се направи на диван, люлеещ се стол или такъв с пружинираща или отпускаща се назад облегалка, в легло, изобщо, навсякъде. Основната разлика от другите пози е, че тялото на майката поддържа и подкрепя бебето, а не възглавници, скута или ръцете й. Просто… се облягате назад и оставяте бебето удобно да се нагласи отгоре ви и да суче. Толкова е лесно.

*laid-back breastfeeding – където laid-back има значение на „безгрижен“, но и на „легнал по гръб“.

Сайтът на Сюзън Колсън за биологичното хранене – на заглавната страница има снимки на различни варианти на позата

План за раждане

Добре дошли в магазина. Ето ви хляб, две кофички кисело мляко и щафета салам. Не искахте бял хляб? Изобщо не искахте да купите тези продукти? А, съжалявам, това са стандартните ни покупки. Ако искахте да купите нещо друго, трябваше да ни кажете по-рано. Сега вече е късно.

Допада ли ви това отношение? Не? Мислите, че човек трябва да има избор? Така е. А в случая става дума не за някакви си покупки, а за раждането на вашето дете, очаквано и носено девет месеца под сърцето ви, и начинът, по който искате да протече появата му на бял свят.

За доста хора в България, включително майки, акушерки и лекари, нещото, наречено „план за раждане” вече не е някаква екзотична приумица. Напротив – това е нещо, което всички бъдещи родители трябва да обмислят и да обсъдят с акушерката и лекаря си доста време преди да тръгнат за родилния дом.

Какво значи „план за раждане” или „родилен план”? Това е вашата представа и желание как да протече раждането по оптимален за вас и бебето начин, писмено изложена и по възможност предварително дискутирана с персонала, който ще ви изражда. Не е нещо задължително, но може много да помогне, за да обясните и предадете по-добре желанията, чувствата и очакванията си, както и да задавате въпроси и да научите повече за предстоящите ви събития. Има толкова много опции, които трябва да се обмислят предварително, че може да е повече от добре да не оставяте това за момента, в който постъпвате за раждане и ви поискат да подпишете Информирано съгласие на пациента.

  • Как бихте искали да протече раждането?
  • Какво мислите за медикаменти и упойки по време на раждането?
  • Как се чувствате относно медицински интервенции преди в хода на раждането?
  • Какво, ако се наложи цезарово сечение?
  • Къде е мястото на партньора ви, докато раждате?

На тези и други въпроси можете предварително да отговорите в родилния си план, като го адаптирате към вашите желания.

Всеки план за раждане е личен за конкретната родилка. Той зависи не само от нейните желания и очаквания, но и от здравното й състояние, както и това на бебето, а също и от възможностите на болницата, която е избрана за раждането. Няма общовалидни правила – това, което е добро и ще свърши работа за една жена, няма да е безопасно и подходящо за друга. Затова – отделете време и предварително проучете какво е възможно и подходящо за вас и вашето бебе.

Не съм медицинско лице. Какво ще стане, ако някое мое желание в плана за раждане навреди на бебето ми или мен?

Планът за раждане е примерен текст, който дискутира желанията и очакванията ви, като се имат предвид нормално протичащо раждане и само най-често срещаните усложнения (като нуждата от цезарово сечение по спешност). Понякога не е възможно планът за раждане, който родителите са съставили, да бъде следван – може да има спешно състояние или да възникне нужда от намеса, която е в разрез с изявените желания. Важно е обаче във всички други случаи желанията ви да са ясно заявени и по възможност следвани. Планът за раждане не е легален документ и не може да отмени процедури, необходими по медицински показания.

Ако занеса такъв родилен план, акушерката ми/лекарят ми няма ли да се засегне, че оспорвам компетенцията й/му?

Всеки лекар и акушерка са различни, но повечето ще се радват, че взимате активна страна и се интересувате повече от раждането си – това не е нещо, което засяга само бъдещите родители или да е работа само на персонала в болницата. Едно раждане в идеалния случай е работа в екип, чиято цел е да помогне на бебето да се появи на бял свят по начин, най-добър за него и майката. Затова повечето акушерки и лекари ще отделят време да дискутират заедно с вас планът ви за раждане и нещата, които са важни за вас и семейството ви.

Вече казах на лекаря/акушерката как искам да протече раждането ми, това не е ли достатъчно?

Устното упоменаване може да не стига – в предродилна и родилна зала може да има много други хора от персонала, както и други родилки, всяка със своите желания. Освен това, никога не знаете кой ще е в болницата, като раждате с дежурния екип на смяна. Затова е добре да носите със себе си родилния план – обичайно дори при бързо протичащо раждане има достатъчно време да се обсъдят моментите от него, които са най-важни за вас.

Какво ще стане, ако си променя мнението в хода на раждането и например реша, че искам обезболяващи, а в плана съм писала друго?

Планът за раждане е примерен набор от вашите желания и предпочитания, не е обвързващ договор, който не ви дава избор. Ако промените мнението си, докато раждате, желанията ви трябва да бъдат уважени.

Ще раждам с планирано цезарово сечение, за какво ми е родилен план тогава?

Много майки смятат, че щом раждат със секцио, план за раждане не им е нужен, но това не е така. В плана за раждане с операция по план или по спешност можете да посочите много неща, включително избор на упойка и дали искате да сте будна по време на раждането, да заявите желание за присъствие на партньора, да отбележите, ако искате да ви дадат да докоснете бебето веднага след операцията, да посочите специфики за храненето на бебето (например ако държите да го закърмите веднага след появата му на бял свят) и т.н. Операцията е нещо, което не е във вашите ръце, но е поне отчасти под ваш контрол, както и нещата, свързани с нея.

Какво мислите, приложим ли е родилният план в българските условия? Аз смятам, че да. Вече няколко жени, които познавам, родиха с помощта на план за раждане и според тях, той наистина е помогнал по-ясно да заявят как искат да се случи всичко. Лично аз нямах писмен родилен план, защото акушерката ми беше достатъчно близка наистина да чува какво искам и да се съобразява с това.

Ако и вие искате да опитате, на вашето внимание предоставям два плана за раждане, които мисля, че са разумни и приложими за тукашните условия и дават възможност да се зачетат желанията на родителите и нуждите на бебето.

Най-кратък и лаконичен план за раждане
Кратък план за раждане
Подробен план за раждане

(Mozilla: след отваряне в нов прозорец дайте Save/Запази като, или с десен бутон върху линка дайте „запази връзката като“)

Имам бебе, имам бебе! (раждането на Яна III)

Осем месеца по-късно, най-сетне публикувам финалната част за раждането на Яна 🙂 Извинения за всички дълго очаквали я!

Бягство от родилния дом (раждането на Яна) I

Не мога, не мога! (раждането на Яна) II

Гушкам новото си бебе, топло, мокро и покрито с бял слой верникс, гушещо се в мен като котенце. Толкова е хубаво! След малко акушерката я взима от ръцете ми. Преди да вляза в родилна, с нея сме говорили да забави прерязването на пъпната връв. Тя ми се усмихва и казва, „за всичко си има начини”. Когато докторът я подканя да пререже пъпната връв, и й напомням тихо да почака. Тя ме поглежда многозначително и наистина изчаква с прерязването – може би не чак докато спре да пулсира, но като цяло от раждането на Яна до прерязването минават няколко минути, което напълно ме устройва. Отнасят бебето за теглене и мерене – докато го сложат на кантара, то бързо се изпишква, така че вписват 51 см и 3,530 кг, въпреки че е родено поне 3,550. Слагат я увита до бебето на Ангелинка и се заемат с мен.

Плацентата също се ражда след леко свиване на коремните мускули, показват ми я, цяла е и доста голяма (и двата пъти съм много любопитна да я видя). Огромният корем го няма. Свивам крака до гърдите си и обхващам колене с ръце с радостен вик, ‘Колко е хубаво човек да може да си види краката!’, за голяма веселба на екипа. След толкова месеци раздяла аз наистина се радвам да си видя долните крайници отново близо до мен и прекарвам известно време прегръщайки ги.

Малко след това идва ред на шев и кройка – поради много бързото изскачане на бебето имам разкъсвания – външни, малко повече от предния път. За разлика от тогава, сега съм твърдо решена да не страдам излишно. Обяснявам на доктора, че преди 6 години въпреки упойката все едно са ме шили на живо и не искам това се повтаря. Човекът е разбран и щедро ми слага местна упойка – при най-малкото ‘Ох!’ обезболява допълнително и наистина не усещам нищо. На няколко пъти чак ми става неудобно и го уверявам, че наистина ме е заболяло, а после се чувствам леко тъпо, че се оправдавам, когато наистина няма причина за това. Докато ме шие, ме обзема най-зверският студ, който някога съм усещала в живота си – само съм слушала разкази за това, първия път не съм имала такова изживяване. Моля за одеало и стоя увита от кръста нагоре като недовършена мумия, докато пристъпът отшуми, а акушерката ми държи ръката. После студът си отива и свалям одеалото, навън е добра температура и почвам да се чувствам нормално.

Пускат ми наново системата с окситоцин за свиване на матката – акушерката ми обяснява и нещо за многото околоплодни води, но не се вслушвам твърде, след раждането системата не ми е проблем. Моля акушерката си да ми даде бебето за кърмене – предния път с Мая просто пропуснах да го направя, но този път няма! Тя ми казва да поизчакам, че неонатоложката била против такива неща и малко по-късно, докато неонатоложката е заета с друго, ми носи контрабанда Яна, увита в смешно шарено одеало. Слагам я на гърда и след като ме подушва и поблизва, засуква с изключително сериозен и съсредоточен вид. Когато неонатоложката вижда и пита, „какво е това?” с учуден, но позитивен тон, акушерката й казва любезно, но категорично, че аз много държа на това („тя е от Ла Лече Лига, те са много за кърменето”, все едно иначе не е най-нормалното нещо на света) – а лекарката вместо да се възмути, както очаквахме, се съгласява, че кърменето е много важно и ако не е било то, хората нямаше да ги има. Приятно изненадана, продължавам да кърмя сериозното бебе, което ме гледа леко подозрително с половин око (дни наред ще ме гледа само с половин око, другото затворено, и ще ги сменя според това от коя страна я държа).

Яна суче перфектно, все едно само това е правила, докато аз я гледам абсолютно възхитена и обзета от много силни чувства – този малък, истински жив човек е излязъл от мен! За разлика от сестра си, може би защото се роди по-бързо, лицето й почти не е с обичайните за новородените сплесквания – много оформена и ‘разгладена’ (раждалите ще ме разберат). Акушерките отбелязват колко прилича на майка ми. Таткото влиза да ни види и се съгласява с мен, че бебето прилича на Яна и така ще се казва. Много е развълнуван, но докато след първото раждане имаше половинсантиметрова брада от стрес и буквално се тресеше от нерви, когато дойде да ме види след появата на Мая, този път е значително по-спокоен и ведър – времето, което е прекарал с мен почти до същинското раждане, явно е дало положителен резултат.

След като бебето суче, акушерката я показва на бабите вън и я отнася при другото бебе в съседното помещение, а аз оставам да си лежа на магарето ‘за наблюдение’, защото няма други родилки за родилна зала. Персоналът полека се разотива, оставам сама и не ми е съвсем ясно кой ни наблюдава при това положение. Малко след това пак идва Б., все така обзет от силни емоции. Отива да погледне бебето пак (то спи и пет пари не дава), прави няколко лоши снимки и приказваме – аз съм превъзбудена и активна, искам някой да ми прави компания. По-късно мъжът ми отива да закара акушерката у тях и на връщане да вземе нещо за ядене за екипа на смяна и за мен – малко смешно, но нямам против ‘почерпка’ под форма на печено пиле.

Стоя си и ми става все по-скучно. Пращам смс-и с новината, но и това свършва. По някое време минава акушерка, отнася другото бебе и се връща при мен. Казвам й, че ме боли глава. Измерва ми кръвното, което е нелепо ниско, явно вследствие на Метергина, който са ми вляли за свиване на матката. Решавам да изчакам, преди да се съглася да ми дадат някакво лекарство. Тя ми помага да се изправя до седнало положение и пия чаша вода – внезапно крайниците ми са омекнали като кашкавалени след физическото и емоционалното напрежение последните часове. Като седя така, главата ми полека минава и кръвното бавно почва да се връща към нормални граници. Питам акушерката за мама – внезапно страшно ми се иска да я видя. Тя ми казва, че докато всички вън питали само как е бебето, единствено майка ми питала как съм аз… колко ли е притеснително детето ти да ражда? Мама идва и на мен ми засяда буца на гърлото, много се радвам да е при мен в този момент. Стои там, докато ми правят тоалет, прехвърлям се с триста зора на легло с колелца и ме приготвят за качване към стаята.

Понасяме се – аз на леглото, бебето върху мен, мъжът ми след нас с багажа. Качваме се етаж по-горе, където внезапно ми взимат бебето. Стряскам се да не би да искат да я отнесат за през нощта, въпреки че практиката в тази болница не е такава, и почвам да обяснявам как си я искам. Успокояват ме, че я взимат само за тоалет и преобличане. В стаята ме подканят да сляза от ‘транспортното’ легло. Сядам на него и установявам, че не мога – краката ми висят във въздуха, а под тях ми се струва, че има още поне половин метър. Имам чувството, че дори да можех да се надигна някак си, ще се сгромолясам на пода и всичките ми чаркове ще се изсипят. Решаваме проблема, като мъжът ми ме вдига и ме слага внимателно долу. Нямам спомен предния път да е било така, но сега си чувствам вътрешностите като разглобени и едва ходя от слабост. Замъквам се до банята да се измия, а мъжът ми ме гледа смутено и малко стреснато. Усмихвам му се – преди 6 години не беше с мен след раждането, за да знае, но това е нормално и съм много благодарна, че е при мен и може да ми помогне.

Връщат ми бебето, най-после ще се приготвяме за нощна почивка – вече е доста след полунощ. Оставаме сами – аз и Яна. Наистина съм уморена, за разлика от предното раждане сега ми се спи ужасно и се опитвам да я сложа в походното легълце на колела, за да мога да легна спокойно на леглото с издънена пружина, но не съм познала. Около 5 минути след слагане там бебето почва да ръмжи, после надава вой. След няколко опита се предавам и я настанявам в леглото при мен, като я качвам по-нагоре, близо до лицето си. Не мога да я сложа по-ниско, защото леглото потъва под тежестта ми и бебето ще се свлече в лоша позиция, но качена горе тя се чувства добре, аз съм спокойна и имам сравнително лесен достъп за кърмене. Малко ми е притеснено да не я виждам и оставям доста силната нощна лампа светната, въпреки че трудно спя на светло.

Новото ми бебе явно също е в течение на нещата, които знам аз и помни, че новороденото суче поне 8-12 пъти на денонощие, често – повече. Родена с добър сукателен рефлекс, явно е твърдо решена да го упражни докрай. Преди да е слязла кърмата, е постоянно гладна и суче много, много, много често, а ако се забавя да я сложа на гърда, бързо разбирам, че тя може да е Едно Много Недоволно Бебе, което ми показва колко силно точно може да плаче. В резултат зърната почват сериозно да ме наболяват – ново усещане за мен, голямото сучеше активно и често, но явно не толкова силно и нямах проблем. В края на другия ден се предавам и моля да ми донесат някакъв крем за зърна без отмиване, защото твърде активно сучещото ми бебе няма да позволи нещата да се оправят така скоро от самосебе си само с мазане на кърма. През втория ден след раждането кърмата постепенно слиза и бебето започва да прави малко по-големи паузи между храненията.

Сутринта след раждането на посещение идва Мая, акушерката ми я води. Тя подава малко носле през вратата, вижда ни с новата сестричка и се разплаква от емоции. Прегръщам подсмърчащото си малко голямо дете. Семейството ни вече е пораснало.

В стаята ми е много скучно – по натура съм мизантроп и съм помолила да съм сама в стая; не искам да си общувам с хора, но и няма какво да правя. Изчитам всички списания, които съм си донесла, чета и дебела книга и разбира се, постоянно кърмя. На ден по два пъти идват да ме навестят ту мъжът ми, ту майка ми, но все пак няма какво да се прави и нямам търпение да се махна от родилния дом.

Пия хомеопатия – Арника, изписана ми по схема от хомеопатката ми, за по-бързо възстановяване. Ефектът е забележителен. С първото раждане, когато имах незначително разкъсване, болките се усещаха няколко дена. Сега, с повече разкъсване, благодарение на Арниката, изпитвам дискомфорт да сядам в деня след раждането, но на следващия вече почти не се усеща, на по-следващия може да се каже, че се чувствам отлично.

Донесла съм памучни шапки за Яна и целият персонал, който имам чувството че се изрежда специално, като я види, почва да цъка веднъж колко е оформена и красива (което ме радва и възгордява, разбира се) и второ, Ау, виж каква шапчица, гледай, гледай, шапчица са му сложили! Странно ми е, само аз ли слагам шапка на новороденото си?

При една от визитациите минават младият лекар, преглеждал ме при приемането ми. Коментира с насмешлив тон за акушерката как съм искала да раждам без система ‘за да усетя тръпката’. Поглеждам го като объл камък, как може да говори подобни глупости, все едно да родиш форсирано и по-болезнено е някакво нечувано благо, и като се обръщам само към придружаващата го акушерка й казвам, че след като вече веднъж съм раждала със система, този път исках да родя без – и това се е оказало много по-бързо и по-безболезнено. Тя ме разбира чудесно и очевидно е наясно с това, което й казвам. Докторът млъква и повече не проговаря по време на кратката визитация.

Най-накрая ни изписват в понеделник сутрин, четвърти ден след раждането. Струва ми се след векове. Този път, поучена от опита си преди шест години, съм си приготвила не нормални дрехи, а тези, които носех като бременна. Щракваме няколко снимки с намръщеното розово бебе и се прибираме у дома – първите дни ще сме при майка ми и баща ми, градски бегълци, които живеят в село на 15 км от града.

Този път се чувствам някак по-активна от предния. В деня на изписването, малко след като се прибираме, идват да ни видят Мяу и още една приятелка; на другия ден идват братовчедка ми и леля ми с племенниците. Уморявам се да прекарвам повече време в движение или седнала без добра опора на гърба, но иначе съм добре. Приятно ми е, че мога да съм сравнително активна и да имам някакъв социален живот толкова скоро след раждането, но се старая най-вече да почивам и да се грижа за себе си и бебето.

На втория ден след изписването на вратата се звъни. Баща ми отваря и каква е изненадата ни, когато виждаме, че вън стоят полицаи. Добър ден, идваме да видим майката и бебето. Баща ми пуска единия, който влиза до вратата, поглежда да види как държа заспалото бебе, пожелава добър ден и си тръгват. По това време, оказва се, е случаят с намереното изоставено бебе, което, както ще се разбере после, е родено в същия родилен дом няколко дена преди да родя аз и е изписано в деня на изписването ни с Яна. Очевидно полицията е взела данните на всички родилки от последните дни от болниците и са тръгнали да обикалят по домовете и да видят дали бебетата са там, където им е мястото – при майките им. После ще се зачудя откъде изобщо полицията знае, че съм при нашите… но предполагам, Големият Брат знае всичко.

Най-после можем да останем на спокойствие в познатата домашна обстановка – заедно с най-новия, най-малък член на семейството.

Не мога, не мога! (раждането на Яна) II

В предния епизод:

Финални метри: Бременността ми с Яна

Бягство от родилния дом (раждането на Яна) I

Част II

Влизаме след акушерката в родилния дом и се отправяме към приемната. Трябва да ме прегледат за разкритие, но аз съм категорична, че няма (пък!) да дам на доцентът да ме преглежда повече. Акушерката ми извиква друг доктор, обяснява му ситуацията и той ме преглежда за няколко секунди (и не боли), около шест, може би шест и малко, сантиметра. Акушерката ми започва да записва разни данни – бумаги, бумаги, бумаги, брей, преди 6 години по-малко писане имаше. Подписвам каквото ми дава да подпиша, защото съм спокойна, че не би правила неща, които знае, че не искам.

Малко по-късно влиза – познахте – доцентът. Знам, че друг доктор ще застъпи на смяна всеки момент, но сърцето ми лекичко се свива – ами ако някак и доцентът да остане на смяна и си ме заплюе? Бррр. Той обаче казва, че преди да си тръгне, иска да ми види прегледа на ехограф и да ми направят нон-стрес тест. Интересно, изглежда ме е харесал. Идва още един млад доктор, който не е застъпващият на смяна (колко доктора има в една смяна, чудя се наум). Малко по-късно отиваме за ехографският преглед, където доцентът посочва на по-младият, че над бебето има още доста околоплодни води (нещо, което моят гинеколог или не е видял, или не ми е казал); после прекарвам двадесет досадни минути легнала за нон-стрес тестът. Интересно ми е да слушам как по време на контракция сърцето на бебето започва да бие с бясна скорост, но иначе тестът показва, че всичко е наред.

Още в самото начало на консултацията ми преди 9 месеца гинекологът ми измерва таза и ми казва с обичайния си печален тон, подсказващ, че Апокалипсисът е зад ъгъла: „Тазът ви е малко тесен…” „С този тесен таз вече родих веднъж – и лесно”, отвръщам бодро аз. Все пак на направлението за хоспитализация откривам, че в полето за забележки ми е написал ‘(тесен таз?)’ Цифрата е 19 – уж се води гранична. Хм. Ако не бях раждала вече веднъж, забележката от гинеколога ми можеше и да ме разколебае. Сега ми измерват таза наново – 20 и малко, а той се разширява не само по време на разкритието, но и в хода на самото раждане. Толкова по въпроса за тесния таз.

По някое време ме подканят да се преоблека в нощница. Усуквам се известно време с тайната надежда да ми дадат болнична такава (в главата ми се върти някаква нелепа мисъл, че не искам да си цапам моята), но никой не ми подава каквото и да е, така че неохотно вадя моята си от багажа и я слагам.

През цялото време на доста дългата процедура по приемане с доцента водим спорадичен разговор – за раждане, разбира се, в частност моето: защо съм решила така, а не иначе и т.н. Накрая, преди да си тръгне, той ми казва „Исках да родиш в моята смяна, но ти си чешит…” Разделяме се с нещо като взаимно уважение – той наистина се е съобразил с желанията ми и не ме е притискал с чудесата на медицината, аз съм отстоявала позициите си спокойно, но уверено.

През цялото време току отивам до фоайето да се усмихна на Мая, да я успокоя и да разменя няколко шеги с нашите. Една от акушерките дръпва моята и тихо й казва „Абе, ти сигурна ли си, че ще ражда, виж я каква се е нахилила!” Ами, аз съм тук за нещо хубаво, настроението ми е добро, няма да се мръщя, я! Дежурният лекар подканя акушерката да ме вкарва в предродилно. Към 19:20 за последен път минавам да кажа ‘чао’ на фамилията и да обещая на детето, че като родя, ако не е много късно и не спи, дядо й ще я докара да види сестричката (после ще разбера, че докторът, който последно ме прегледа за разкритие, им е казал да не ме чакат скоро, ще родя не по-рано от 3 през нощта) и влизам в предродилна зала.

Бавно се придвижвам по коридора към предродилна – контракциите вече са много отчетливи, продължителни и интензивни. Не мога да ходя, когато имам контракция, спирам на едно място и съсредоточено дишам дълбоко. Опитът ми с предното раждане е показал, че няма абсолютно никакво значение по кой метод ще се диша и пуфти през различните етапи на раждането, дали ще е ‘бързо и плитко’, ‘като куче’ или ‘равно и дълбоко’ – важното е изобщо да се диша, по възможност спокойно, тогава тялото се чувства по-добре, а бебето получава нужния му кислород.

В залата с 4 легла този път сме само аз и циганката Ангелинка, която тихо пъшка. Акушерката ми казва, че с мъжа й явно объркали подготвителните контракции с родилни, са настоявали, че ражда, докато накрая в болницата не й предизвикали раждането може би 2 и повече седмици преди термин. Тя се държи геройски и само по измъчения й вид се вижда колко й е тежко (ромките често викат кански, а родата слуша под прозорците, защото колкото повече вика, толкова повече се мъчи и е пó героиня; после има награди).

Докторът нарежда на акушерката да ми пусне 10 капки окситоцин, за да се ангажира главата на бебето в таза. След това ми е обещал, че няма да стоя легнала и пак ще мога да се разхождам наоколо, но за да няма изпадане на пъпна връв или ръчичка – първо това (зачудвам се често ли се случва такова нещо, че да го изтъкват като причина). Новината за системата окситоцин определено не ме радва и веднага го удрям на усилни кандърми с акушерката да не ми я слага; още с първата капка контракциите започват да се усещат много по-силни и неприятни от досегашните, а аз удвоявам настояванията си да ми я спре. Няколко капки по-късно горката ми акушерка вече се вижда в чудо с мен и докато докторът е зает да изражда Ангелинка, намаля капката на системата дотолкова, че тя практически не тече.

Малко по-късно Ангелинка е родила (момиченце, 2.600) и докторът идва да ме прегледа. Трябва да ме прегледа точно по време на контракция, усещането е много противно. Питам го къде ми е обещаната разходка, а той ме сразява „Каква ти разходка, ако те пусна сега, ще родиш на коридора! Имаш десет сантиметра разкритие.” Аз съм силно изненадана и изумена и му го казвам – предния път последните 4 сантиметра бяха много по-болезнени и неприятни за изтърпяване и чакането ми се стори дъъъъълго (въпреки че реално не беше). А сега мина буквално за броени минути и определено много по-малко болезнено и по-лесно – и съм на финала!

Скоро ме подканят да се преместя в родилна, изглежда се опасяват, че с това разкритие мога да родя в леглото (какво пък!). Между две контракции се придвижвам до съседната зала, където ме очаква ‘магарето’. Успявам да седна на него, но в момента задачата да си кача краката на предвидените стойки ми се вижда съвършено непосилна. Казвам го на персонала и с общи усилия настаняваме всичките ми части на място. (‘Да я връзвам ли?’, пита едната акушерка, (Моля?!) а моята отговаря отрицателно).

Още преди да съм свършила с нагласянето, си искам подплатената с възглавница стойка, с която предния път родих полуседнала, но ми казват, че вече я няма. Вместо това, самото родилно легло се наглася – и започват да му вдигат облегалката. Когато е толкова вдигната, че аз съм в максимално седнало положение, доколкото мога, най-после давам знак, че стига. Докторът се мръщи, защото така трудно има достъп до корема ми, за да чуе тоновете на бебето, но това е положението (си мисля аз, леко злорадо), отказвам да съм в по-легнало положение.

Предният път не казвам и ‘гък’ през цялото време, освен при самото изгонване, когато виквам веднъж – така ми идва отвътре. Този път обаче за моя изненада ми се вика – и викам. После ще се сетя за разказаното от жена, раждала в Исландия – че според акушерката й, виковете й са ‘песен, с която вика бебето си’, трактовка, която много ми хареса. Докато докторът ме преглежда, аз викам натъртено и отчетливо ‘Ау! Ау!’ и го гледам лошо. Една от акушерките се смее: ‘Защо не станеш да ни биеш по един шамар!’ Не искам да бия никого, само не искам да ми увеличават дискомфорта, който и така усещам, но съм твърде заета, за да й го кажа.

Малко по-късно докторът казва, че ще ми спука водите. ‘Нужно ли е?’, преговарям до последно аз, защото не виждам особен смисъл в начинанието. ‘Нужно е’, катогоричен е докторът и ми подхвърля нещо за ‘синдромът на протежето’. Аз парирам, че това е синдромът на многото четене – в крайна сметка не се глезя, работя заедно с екипа и не виждам проблем в това, да се грижа какво става с моето тяло и моето бебе. ‘Колежка ли сте?’, поглежда ме той малко учудено. Явно имам благонадежден вид. Пук! Плис.

Водим някакъв разговор с акушерката и чат-пат докторът. Аз преговарям за всичко, до последно. Някои неща се получават, други не толкова (като това с водите). По някое време пак започвам да преговарям за нещо (не помня какво), но докторът ме отрязва. Аз съм честна с него – ‘Ако мине’. Е, не всичко минава. Мисля, че той все пак оцени хумора.

Всички един след друг ме питат имам ли напъни и ми напомнят да напъвам, ако имам. Раждала съм, знам, помня – нямам напъни, хора, само силни контракции. На поредното напомняне от акушерката пак й казвам, че нямам напъни и я питам, нали не трябва да напъвам, ако нямам? Докато й обяснявам, изведнъж усещам напън. Напъвай, напъвай!, ми викат всички. Който е раждал, познава чувството, че абсолютно, тотално, напълно невъзможно е да продължиш с това дори секунда повече, просто не можеш! – и все пак, тялото може и го прави инстиктивно. Илюстрирам това с вик ‘Не мога, не мога!’ – и докато го кажа, взех, че можах. След прорязването на главата чувам, че акушерката вика ‘Спри, спри!’, опитвам се, но е просто невъзможно.

С първия и единствен напън в 20:37 на бял свят се появява Яна.

Бебето надава нещастен глас, а аз съм ужасно щастлива и се смея, толкова съм радостна, чувството е неповторимо. Акушерката ми я слага отгоре, направо на нощницата, цялата мокра, топла и омазана с верникс, както си е с пъпната връв. Също както Мая преди време, в момента, в който ме усеща, се гушва и се успокоява. Не мога да спра да се усмихвам, докато държа в ръцете си чисто новото си бебе.

следва Имам бебе, имам бебе! (раждането на Яна III)

Бягство от родилния дом (раждането на Яна) I

Моята бременност с Мая; Раждане в три части: Intro

Месец по-късно най-после намерих достатъчно време и мисъл накуп, за да се разпиша за раждането на Яна 🙂

Финални метри: Бременността ми с Яна

Част I

Отивам отново на преглед при гинеколога шест дена преди термин – вече огромна като платноходка, пуфтяща безспир и досадена от изглеждащите безкрайни последни седмици. Питам го колко голямо ще е бебето – все пак да съм подготвена, нали от мен трябва да излезе. Той обаче избягва да се обвързва с конкретни обещания. ‘Ами… нито изостава, нито избързва като размер… нормално голямо за тези седмици…’ Питам развеселена, ‘Три – три и нещо килограма?’ ‘Да, там някъде’. Учудваща информация 😀 ‘Първото дете колко се роди?’ ‘3,250кг’ ‘Да, вторите често са по-едри от първите… Таткото едър ли е?’ ‘Да’, казвам. ‘Е, значи нормално е и бебето да е по-едро.’ ‘Ама то и на първото дете беше същият татко’, кикотя се аз.

‘А кога приблизително да очаквам да родя? Предния път ми казаха в началото на седмицата, че до края й мога да родя – и така и направих.’ Той отново не казва нищо точно. ‘Околоплодните води намаляват… коремът се е смъкнал… болят ли ви тазовите кости?’ ‘Да.’ ‘Е, да, тялото се готви за раждането.’ Докторе, аз знам, че се готвя да раждам, въпросът е – кога?!

На другия ден се мотая с детето у дома пред компютъра, ровейки виртуалната си ферма. По някое време почвам да усещам леки контракции и малко по-късно установявам, че са сравнително регулярни. Засичам ги известно време и като се убеждавам, че наистина са редовни, звъня на мъжа си – не, не ми трябва още, да не идва, просто да има едно наум и като го викна, да дойде. 15 минути по-късно той все пак дохвърчава въпреки уверенията ми, че няма да родя всеки момент. Междувременно се чувам с майка ми и тя, заедно с леля ми, идват да пием кафе. Пътьом срещат братовчедка ми с голямата племенница и всички заедно засядаме на кафе със сладки – за ужас на мъжа ми, който се опитва да ме изстреля към родилния дом просто за всеки случай, колкото и да обяснявам, че е твърде рано.

По някое време поддавам на нервността му, чуваме се с акушерката и отиваме към родилното около два следобяд – да потвърдят, че ще раждам, пък после ще видим. Мая остава у дома заедно с майка ми, с наставления да поспи и обещания, че няма да родя в това време.

В родилния дом акушерката ми ме посреща – едикойси доцент бил на смяна, тя е говорила с него за моите разбирания – естествено раждане с минимум намеса – и той е казал, че уважава желанията на майката. Идва и самият възрастен доцент, който бързо ми предлага да ме сложи на система и да ми пукне водите – ‘и до шест вечерта ще си родила!’ Любезно отклонявам поканата му и казвам, че не бързам чак толкова много. Той ме гледа любопитно, но не настоява. Преглежда ме за разкритие – и това са отвратителни няколко минути, прегледът е ненужно болезнен и крайно неприятен (аз го илюстрирам вокално, за да не оставям съмнение в доктора, че ме боли). Установява 3 см разкритие и съобразно изявеното ми желание, ме праща да се разхождам навън за два часа, в радиус до 20 минути пеша, с наставления при изтичане на води или друга спешност да се върнем. След като излиза, акушерката ми обяснява, че той наистина може и да пипа по-грубо, но е светило, пише учебници, обучава млади лекари… аз съм честна с нея – може да е светило, не споря, но е безкрайно груб. Мен и така си ме боли, нямам никаква нужда някой да добавя още болка.

Излизаме навън да се разхождаме. Трамбоваме паважа и си говорим разни неща. От време на време при контракция спирам на едно място и дишам дълбоко, докато отмине, но определено не мога да се оплача от болката – съвсем поносима е. Минаваме през близкия супермаркет, откъдето се запасяваме с вода и шоколад. Обаждам се на татко, че ще раждам – още е рано, но по-късно могат да се чуят с майка и да дойде към болницата. Малко по-късно стигаме до МакДоналдс – в квартала около родилния дом няма пукнато кафене, аз съм жадна и гладна, така че това е добре дошло. Докато скоростно сгъвам чийзбургер, свекърва ми тревожно звъни на сина си да провери как съм. ‘Добре е, яде сандвич’, успокоява я той. Как после да обясниш на някого как си се мъчила и трудила да раждаш с пот на челото, като те издават как най-спокойно седиш и плющиш джънк фуд?!

Отбелязвам, че контракциите, макар съвсем регулярни и усилващи се като интензивност, са все така поносими като болка. Мъжът ми казва, че се чувства по-спокоен, като е до мен и вижда какво става, вместо да седи в чакалнята и да гадае как съм, що съм. На мен също ми е спокойно и приятно да ми прави компания и да сме заедно.

Два часа и нещо по-късно се връщаме в родилния дом. След сравнително по-лек, но пак неприятен преглед доцентът установява около 5,5 см разкритие и ме поглежда укорително – ‘Ако беше дала да те сложа на система, сега щяхме да сме на тези сантиметри!’ Гледам го удивено: ‘За какво да стоя вързана на система, от което боли, като за същото време с разходка постигнах същите сантиметри много по-безболезнено и приятно?!’

Заедно с мъжа ми и доцента посядаме във фоайето. След като явно се убеждава, че наистина не искам екстрите на модерната медицина да работят за мен, докторът малко неохотно ме праща отново да се разхождам – в по-близък периметър, за още час. ‘След 17:30 не поемам отговорност!’ Аз не държа особено да родя до 17:30 точно, не сме на маратон… На излизане не успява да уцели ключалката няколко пъти (вратите се заключват, защото иначе ромски фамилии влизат на тълпи за посещение и информация) и дава връзката ключове на мъжа ми да отвори. Това, плюс грубия преглед определено ни кара да се спогледаме – извинявай, но ако човек не уцелва ключалката, как ще му се довериш да изроди бебето ти?

Обикаляме в по-малки кръгчета квартала около родилния дом. Обаждам се по телефона на акушерката, която си почива, докато ме чака, за да й кажа, че продължаваме с разходките. Усещам едно минимално несъгласие в гласа й, че вместо да стоя в болницата, където – всеки знае – е мястото на родилката, обикалям улиците, но тя е много толерантна и се съгласява да се доверя на тялото си. Накрая вече наистина ни омръзва да кръжим – иначе казано, мъжът ми се уморява да ходи – и спираме до р. Марица. Той сяда на парапета до брега, но аз се чувствам много по-добре, когато се движа – и продължавам с тегели напред-назад. Звъни приятелката ми Мяу и идва да ме види за малко. Тя чака второ бебе през януари и искрено се вълнува за мен – освен това се надява втория път да опита естествено раждане (първото е секцио) и свързаните с това неща са й много интересни. Ходим малко заедно, разказвам й днешните преживявания и се хилим; дори успява да ме издебне и да ме снима какви съсредоточени физиономии правя по време на контракции. Болката започва да се усеща повече – инстинктът ми е да се свия на кълбо, но тогава пък не се чувствам по-добре…ще се ходи, то е ясно.

DSC00147 DSC00153-1

Минава час, час и половина… мъжът ми започва да се притеснява да не закъснеем. Спокойно, казвам, все пак е моето тяло, а и съм раждала веднъж, има още време, няма да родя на брега на Марица! Все пак, по някое време решавам да се върнем. Часът е шест и малко, тайно се надявам смяната на доцента да е свършила. Обажда ми се майка и се разбираме да дойдат заедно с баща ми и Мая да се видим.

Стигаме до родилния дом и чакаме отвън да дойдат нашите – жена от персонала минава покрай нас (акушерка? санитарка? не знам), ухилва се и бодро ми подвиква ‘Защо се връщаш? Не ги слушай! Отивай, махай се, ходи още! 35 години стаж имам в зала, няма по-добро от това за помагане на раждането!’ и в този момент с тих ужас мяркам ръкава на доцента на входа. Ами ако ме види и започне да ме кара да влизам!? Издавам немощен грак и се опитвам да се прикрия зад мъжа ми – безуспешно, с тази ми физика! Започвам да се хиля неистово, което съчетано с контракция, е некомфортно усещане. Долепени като гротескни сиамски близнаци (понеже аз се, хм, крия зад него) прекосяваме улицата и се скриваме зад ъгъла. Мъжът ми е убеден, че докторът ни е видял, но на мен ми е почти все тая.

Идват майка ми и баща ми, Мая, която е толкова развълнувана и притеснена едновременно, че не знае да плаче ли, или да се усмихва и ми се мята в прегръдките. Приказваме си, обяснявам дилемата с доцента и решаваме да звъннем на акушерката и да питаме кой ще застъпи на смяна. Тя вдига телефона разтревожена: ‘Къде изчезна? Притесних се да не родиш на улицата!’ Идва при нас и ме успокоява, че на смяна застъпва друг лекар, да не се безпокоя – а и трябва да попълним разни документи, куп бумаги, като цяло прегледът за приемане ще отнеме още доста време, така че желанието ми да постъпя максимално късно в родилния дом ще се осъществи. Е, щом е така…

Четири часа и половина разходки по-късно за пореден, последен път за деня се запътваме към родилния дом.

следва Не мога, не мога! (раждането на Яна) II