Tag Archives: възпитание

Накратко.

Уважаеми
мобилни оператори,
фирми и компании в сферата на обслужването,
вестници и списания,
тв, радио и печатни реклами,
а също
всякакви непознати хора, с които съдбата ни събира за кратко по работа,
персонал на фирми,
служители в учреждения,
консултанти,
консултант-продавачи,
обикновени продавачи,
сервитьори,
случайни хора по улиците
с които не се познаваме,
не сме пили на брудершафт,
не сме се будили в едно легло,
нямаме приятелски отношения,

моля, говорете на Вие.

Това е единственото правилно нещо, което обикновеният културен и възпитан човек прави с непознати, докато не се реши по взаимно съгласие, че формално обръщение не е необходимо.

Благодаря ви.

Галерия

Кога равенството между половете отива една идея твърде далеч?

This gallery contains 1 photos.

Да разлаем кучетата в събота вечер. Бих искала да чуя мислите ви относно тази статия (за нечетящите английски – следва резюме): Авторката, Карла А. Ериксон, е доцент по социология в колеж Гринел и води курс за „Пол и общество“. Статията … Има още

Какво толкова знаят мъжете?!

…или защо преминавам на Шуменско 😀

Преди време бях блогвала за нещата, които бих казала в отговор на сексистката дискриминативна рекламна кампания на Каменица „Да спасим мъжа“. Преди няколко месеца Шуменско лансира брилянтния си рекламен клип „Социалната мрежа на България“, насочен основно към по-младото поколение, ползващо Фейсбук:

Рекламата е жива, забавна, закачлива и добре измислена. И по-възрастното поколение като майка ми, която няма представа какво е Фейсбук, също харесва рекламата и схваща доста голяма част от нея, макар и не във Фейсбук-смисъла й. Изобщо, успешна отвсякъде и грабва вниманието.

Разбира се, скоро и Каменица отвърнаха на удара с „Първата бира на България“:

Рекламата явно е замислена като отговор на кампанията на Шуменско, като показва и как точно еволюира… мъжът. Аха – жените отново нямат място в тази реклама. Чуйте текста й – за една минута седем пъти се повтаря „мъжът“, „мъжете“, „мъжка“… средно на всеки 8,5 секунди ми напомнят, че тази бира явно е само за мъже. За разлика от нея, вижте пак и рекламата на Шуменско, където съвсем не делят по полов признак и всички пият бира на равни начала.

Сега, аз разбирам, че някак трябва да се оправдаят парите, налети в концепцията на слогана „мъжете знаят защо“, но да съм честна – съвсем не съм привлечена от марка, която чисто и просто отписва половината си потенциални потребители и ги принизява до клакьорки за разтуха на мъжете.

Може да е дребнаво и хейтърско, но предпочитам да сменя марките и да заложа на тази, която не дели потребителите си на мъже и жени, а просто сбира всички любители на бира 😀 Наздраве!

Да спасим мъжа? А защо?!

Седя на терасата, докато ме подухва августовски черноморски бриз и се чудя кой глупак е взел пари за поредната свръхидиотска рекламна кампания на Каменица. А тя е идиотска, няма спор. В добавка е особено сексистка и е насочена точно към тези членове на обществото, за които нормалните хора (обичайно от женски пол, но не само) процеждат през зъби ‘мъжка шовинистична свиня’ или за кратко, ‘нерез!’ или ‘простак!’

Седя и си мисля, докато си отпивам от зеления кен с рекламни слогани, защото пия бира и употребявам конкретната марка – от кога, все пак, бирата стана само мъжка територия, че рекламата да е насочена само към тази част от населението и при това – с толкова плиткоумни, но агресивни фрази? Практически не познавам възрастни жени, които да не употребяват бира (но пък знам мъже, които не го правят).

Дали някой вече съди Каменица? Ако не, крайно време е. Някак подозирам, че СЕМ вместо да се самосезира за сексистката реклама, седи, почесва се по биреното шкембе и се подхилва, ‘Глей, глей, браво, колко хитро са го измислили!’ Хитро, я. Ако си на 12.

Не!!! Аз няма да поливам цветята.
Няма такъв филм. Или поливаш или понасяш праведния ми гняв, като се върна и видя как си уморил ‘Принц Бенджамин’, който отглеждам от невръстен престолонаследник с голям труд!

Да!!! Аз ще вечерям чипс.
Не и пред децата. Ако не те виждат, за мен вземи голяма разфасовка чипс със сметана и копър.

Не!!! Аз няма да предам приятелите си.
Ъ, да ги предадеш? Ако това значи „Да, искам да изляза някоя вечер без теб”, кажи го направо. Току-виж се получи. За гледането на децата ще се споразумеем – тази вечер аз, а следващия път, когато аз искам да изляза по женски – ти (защото, сигурна съм, не се смяташ за толкова незаменим, че да не искам също да прекарам време без теб). Ако пък си имал предвид, че искаш да ги водиш у дома да пиете с крясъци, гледайки мача – съжалявам, но не – или идете в кръчмата, или в някоя от техните къщи, ако има кой да ви търпи.

Да!!! Аз ще гледам мача.
Гледай, каква е драмата, само по-тихо. За това имаме два телевизора. В това време Да! Аз ще гледам от местопрестъплението.

Не!!! Аз няма да се обаждам на тъщата.
Чудно. Тогава: Не! Аз няма да се обаждам на майка ти вместо теб и Не! Няма да мисля подаръци за всички празници на твоята част от фамилията.

Да!!! Аз ще се обръсна утре.
Да! И аз ще се обръсна утре и да не си посмял да намекнеш дори, че бода.

Не!!! Аз няма да й дам дистанционното.
Както вече казах, за това имаме два телевизора. Дръж това на 14-инчовия, но да не си припарил до дистанционното на големия!

Да!!! Аз ще се мотая в къщи по гащи.
Мотай се, но после не се оплаквай, че чужди хора, дошли на гости, те виждат по бельо. Нормалните хора се обличат по някое време на деня, все пак, а ти както щеш.

Не!!! Аз няма да я чакам цял час.
Не! И аз няма да чакам цял час да свърши твоето „Ей сега свършвам работа и идвам”.

Да!!! Аз ще разказвам казармени истории.
Да! Ще разказвам истории за бременност и раждане.

Да!!! Аз ще разказвам мръсни вицове.
Въздържай се, докато не се научиш как, иначе само си за смях. Учи се от мен – умея ги така, че изчервявам всеки редови шофьор на автобус от градски транспорт.

Не!!! Аз няма да пазарувам в Мола.
Не ми трябваш ти, само заредена дебитна карта и да гледаш децата в това време, мерси.

Да!!! Аз ще ям с ръце.
Яж. Знаеш къде е пералнята, надявам се, защото Не! Аз няма да пера дрехите ти след твоето ядене с ръце, нито ще чистя мазните мебели после.

Не!!! Аз няма да разхождам пудела.
Ъ, да не го беше взимал тогава.

Да!!! Аз ще си разхвърлям дрехите.
Няма проблем. Само забрави магическите въпроси „Къде ми е ризата” и „Имам ли чисти тениски”. Така или иначе не знам отговора.

Не!!! Аз няма да пия нищо синьо.
Не бих си и помисляла да погледна втори път мъж, който пие нещо синьо с чадърче отгоре му.

Да!!! Аз ще си отварям бирата с вилица.
И това е проблем, защото…? Отвори и моята, поне.

Не!!! Аз няма да измия колата си.
Измий моята, за твоята ми е все тази, честно казано.

Не!!! Аз няма да гладя джинсите си.
Не! И аз не смятам да ги гладя, както добре знаеш. Оправяй се.

Да!!! Аз ще мина по най-краткия път.
Не!!! Аз няма да питам за посоката.
Това го знам… резултатът от горните две е, че за пореден път правим панорамна обиколка на крайните квартали на тъпия непознат град вече три часа.

Да!!! Аз ще чета в тоалетната.
Знанието е сила. Поради тази причина ще минаваш последен през тоалетната сутрин.

Не!!! Аз няма да се мажа с крем.
Недей. После не мрънкай, като ме посочат и кажат „Дъщеря ви”.

Да!!! Аз ще поправям всичко сам.
Не!!! Аз няма да чета упътвания.
Аха… а аз все пак ще викна после майстор, на когото ти ще платиш, защото трябва да използваме проклетия уред, вместо да се правим, че ‘Той така си беше, удряше ни ток още от магазина като го взехме!’

Да!!! Аз ще мразя съдията.
Хм… това трябва да ме интересува, защото…?

Не!!! Аз няма да гледам романтични комедии.
Не! И аз няма да гледам малоумни филми със Стивън Сегал (или Сийгъл, наистина не ме вълнува), нито поредния хипертъп холивудски екшън с три реплики на кръст. И романтични комедии няма да гледам, де, но това е друг въпрос.

Да!!! Аз ще оставям капака на тоалетната вдигнат.
Да! А аз ще го залепя за тоалетната с ‘Капчица’ следващия път, като го намеря така.

Не!!! Аз няма да стъпя в Спа.
Не стъпвай, ще ползвам и твоя час.

Да!!! Аз ще скоча с дрехите в басейн.
Без думи съм. Това е геройство? Специално умение? Повод за гордост?

Не!!! Аз няма да чета менютa.
Недей… но после не се учудвай, като те погледне презрително сервитьорът, задето си искал „Една гроздова”, а те предлагат само самбука.

Не!!! Аз няма да помня годишнини.
Но и не чакай подаръци в отговор за твоите празници, окей?

Не!!! Аз няма да ползвам конец за зъби.
Не! Няма да плащам за зъболечението ти, пък и като се замисля, Не! Няма да те целувам с тоя дъх.

…такива неща… Това е обявеният „манифест” на Каменица. И това е мъжът, който те искат „да спасим”?! Не мисля…

6-годишно чудо

Оставям Мая при нашите за през деня, докато аз правя разни неща, и давам обичайните напътствия – а именно, да слуша и да не прави бели. Отивам да я взема в късния следобед и ми казват, че е била много послушна, само не е спала – лежала 2 часа, стискала очите, но не спала. Почвам да й чета морал (тя е от тези, които наистина имат нужда да спят, или се вкисват преди времето за Сънчо), и нареждам, нареждам… Мая в един момент ме прекъсва и казва леко, „Дай да оставим миналото настрана!“
Естествено, от хълцане и хилене поуката изхвърчава незабелязана…

***

Късно вечерта седя пред компютъра и бързам да допиша нещо, за да сложа детето (и себе си) да спи. Тя търчи напред-назад по гащи и се забавлява както намери за добре, докато аз не мога да й обърна внимание. По някое време идва и ме пита:
„Какво ще стане, ако някой много глупав човек се намаже с лепило? То ще се измие ли?“
Казвам, „Ами зависи от лепилото.“
Тя показва лепилото си стик и аз съм честна: „Вероятно ще се измие. Все пак не се мажи, ако обичаш“
Тя изчезва, а аз продължавам да се трудя. Минава време… и време… по едно време ми прави впечатление, че не се чува нито звук – необичайна тишина (всеки, който има деца, знае какво значи това обикновено). Обръщам се да видя какво става и какво съглеждам:
Младата госпожица си нарязала ленти от хартия, намазала ги с лепилото, шляпва ги на краката си и хоп! ги дърпа… Оцъклям се и с треперещ от смях глас я питам какво прави. Ами, така показали по рекламата, уведомява ме тя. Мишниците вече си ги била обезкосмила с този метод (забележката ми, че няма никакви косми, не я впечатли никак).

Сред смях разказвам после на бабите й за най-новото изобретение. Майка ми нещо недочу, та Мая отчетливо и изключително убедително й обясни как се прави. Просветлявам и вас. „Режеш лентички от хартия, мажеш с лепило, поставяш внимателно и хубаво натискаш, а после рязко! дръпваш.“

***

Няколко седмици след като съм й казала, че чакам бебе, вървим след градина и си говорим. (Тук да отбележа, че по въпросите за бебетата, правенето и раждането им винаги съм отговаряла честно, но съобразено с възрастта й и без излишни детайли – само каквото пита, поднесено подходящо).
– Вие с тати секс ли сте правили, за да имаш сега бебе?
– Да, всички хора са се появили така (и се опитвам да не се дразня на най-последната градинска мода да се хилят на новото словосъчетание „Правиш секс, кикики“, колкото и да съм се опитвала да науча, че тялото не е нещо срамно, нито пък са интимните отношения, съответно).
– Ама как го направихте?
– Казвала съм ти. Знаеш, че бащите имат пишки – също като момченцата. И когато родителите искат да имат бебе, таткото слага семенцето (знае ‘сперматозоид’, но е трудна дума) в корема на майката. Там то опложда малкото яйце, което майката има и така се създава бебето.
– Ама вие голи ли бяхте?
– Да. Това не е нещо срамно (добавям, защото тя е получила нов пристъп на кикот).
– А през нощта ли го правихте?
– Да.
– А аз къде бях? Спях ли по това време?
– Спеше, да.
– Ееее – извива искрено разочаровано тя – защо не ме викнахте?! Аз толкова исках да видя как правите бебето!

***

Моето чудо Мая днес стана на 6 години 🙂

… и разбира се, тортата – много вкусна и свърши бързо!
(мое производство, Георги Димитров, първи коридор!)


Митове за майчинството

Мислите, че другите майки никога не са се чувствали по начина, по който и вие?

Всяко момиченце израства с идеята, че да си майка е нещо хубаво. Идеята се загнездва в главите ни от най-ранна възраст – колко е хубаво да си майка, колко е прекрасно да имаш деца, каква радост е всеки един момент, прекаран с тях (въпреки че здравият разум и личният ни опит като деца с нашите майки би следвало да показва друго!) Това е моментът, който повечето от нас очакват с нетърпение – кога ще съм голяма, да бъда мама, да се грижа за децата си и да изпитам това най-голямо удоволствие…

Неусетно игрите на мама и татко прерастват в игри на чичо доктор, а след това някак забравяме за идеите на майчинството, докато един ден не се окажем, планирано или не, бременни. Тогава, в тези девет месеца очакване, всички тези позабравени идеи от детските години възкръсват с пълна сила. Неочаквано, но – четенето на т.нар. специализирана литература, а именно бебешки списания и книги за родители, допринася за утежняването на нереалистичните очаквания, които повечето от нас създават през месеците на бременността, за да се срутим после от свръх-високият пиедестал на майчинството, на който сами сме се поставили, със страшна сила и разочарование.

Позитивните, възхитителни, прекрасни образи на усмихнати майки със засмяни бебета ни заливат отвсякъде. Обсипани сме със съвети как е най-добре да се справим с всеки един аспект от живота ни с новия член на семейството. Имиджът на идеалната майка е ясно очертан – и всяка от нас подсъзнателно смята, че това е минимумът, към който трябва да се стреми и да достигне. Ами ако ние не се чувстваме така? Ако не умеем да се справяме така добре с дадена ситуация? Ако не се чувстваме по начина, по който се предполага всяка нова майка да се чувства? Отговорът е ясен: може би не сме толкова добри майки. Но дали това наистина е така?

Някои от най-често срещаните митове за майчинството са карали почти всяка нова майка да се чувства отчаяна от себе си и несъвършенствата си в новата си роля – но изненадващо, това наистина се случва с почти всяка нова майка. Иначе казано – ако е толкова често срещано, дали е вярно и дали изобщо имаме причина да се съмняваме в способностите си?

Мит 1: Веднага, щом видите новороденото бебе, ще го заобичате.

Истината е, че има много, наистина много жени, на които им отнема седмици и месеци, докато започнат да чувстват онази особена връзка с детето си. Да, има много майки, които наистина заобичват веднага бебетата си и се чувстват тясно свързани с тях – но обратното е също толкова често срещано. Най-малкото, новият човек е практически непознат за вас, въпреки деветте месеца, които е прекарал в утробата ви. Тепърва предстоят много часове, дни и седмици на опознаване, свикване един с друг и постепенно нагаждане – а доизграждането на специалната връзка родител-дете продължава с години напред. Това, да не изпиташ мигновена любов към бебето си, не значи, че не си добър родител или няма да го обичаш занапред.

Мит 2: Щом бебето се появи на бял свят, майчинските ви чувства и умения ще разцъфтят за секунди.

Също толкова много жени с изненада установяват, че изобщо не се чувстват готови да поемат веднага и изцяло отговорността за ново бебе, въпреки че са му дали живот и всички очакват от тях да могат да се справят с всяка подробност от обгрижването му.

Далеч съм от мисълта, че бабите трябва да се грижат за бебето, защото са отгледали еди-колко-си-деца, докато майка му се почувства готова да го прави сама, но все пак – както с всяко ново нещо, грижите за бебето могат да искат от нас време и търпение, докато се научим, свикнем и започнем да ги правим с рутина и опит.

И докато има жени, които са родени таланти и още от първия ден знаят точно защо плаче бебето им и предугаждат всяко негово желание, то на повечето им трябва време, от дни до месеци, за да се научат да разчитат сигналите, които получават от детето си и да могат да реагират съответно.

Мит 3: Майчинството с малко бебе е най-щастливият период от живота ви.

Няма никакъв спор, че да имаш бебе обичайно значи много и прекрасни, несравними с нищо мигове на чиста радост и голямо удовлетворение. Но от друга страна, да не се лъжем – да имаш бебе означава да си на разположение 24 часа в денонощието, без фиксирано работно време, най-често – без подготовка за новата работа, с ограничени социални контакти и без възможност за оттегляне.

Иначе казано – да си с малко бебе е много щастлив период – понякога. През останалото време на почти всяка нова майка й минават съвсем други мисли през главата и никой не може да я накара да се почувства щастлива от това, че за пети път днес сменя оповръщана блузка, чисти пюре от стената – отново, събужда се три пъти през нощта, цял ден не е водила смислен разговор с повече от двусрични думи с друг възрастен, няма време за нормален, дълъг и спокоен душ и все още не влиза в старите си дрехи, въпреки че е на старите си килограми. Да обичаш бебето си не означава непременно да обичаш и всички останали неща, които често вървят в комплекта.

Мит 4: Ако ви липсва предишния ви живот, нещо в майчинските ви чувства куца

Не знам защо, но често от новите майки се очаква да отрекат старото си ‘аз’ и с две ръце да прегърнат мисълта за майчинството, без да поглеждат назад. И докато това, да имаш бебе, може наистина да носи много позитивни чувства и удовлетворение, то къде точно пише, че човек не може да харесва и стария си живот, дори вече да е минало?

Често забравяме, че да имаме нов член на семейството означава, че се сдобиваме с изцяло нов живот – буквално. Няма я предишната свобода да разполагаш със себе си и времето си, както сметнеш за добре, да поемаш ангажименти в последната минута или според настроението си да се отдадеш на цял следобед мързелуване или бясно ходене напред-назад. Вместо това дневното ни разписание е съобразено с това на бебето, защото нещастно бебе значи, че цялото семейство ще е нещастно; повечето неща, свързани с излизане, изискват планиране с точността на военна операция (поне първите месеци), а просто да грабнеш себе си и бебето и да хукнеш накъдето ти скимне, граничи почти с научна фантастика.

И въпреки че всички тези неща важат най-вече за началото на живота с ново бебе и общо взето с времето повечето от нас успяват в една или друга степен да наместят разнородните си задължения така, че да постигнат баланс и хармония, мисълта за миналите дни, която често носи и малко тъга по независимостта ни, не е нищо необичайно или лошо и определено не значи, че това, да ти липсва „едно време”, е равносилно на това, да не обичаш детето си. Напротив – понякога това дори помага да оценим новото си положение и новите хора, в които сме се превърнали, и това е хубаво.

Мит 5: Да си майка е всичко, от което имаш нужда, за да се чувстваш пълноценна

Вече сте станали майки? Е, единственото, което трябва да правите, е да жонглирате с около сто нови неща в ежедневието си, сред които благоденствието на наследника, домакинската работа и щастието на половинката; това по дефиниция трябва да е достатъчно, за да ви накара да се чувствате добре, без значение собствените ви нужди, които са пренебрежими на фона на новия ви живот… или не? Не. Това, че имате и нова роля в живота си, която вероятно ще е основна и най-важна за доста време напред, не я прави единствена такава.

За вас не знам, но за мен поне животът не свършва с това, че си станала майка. Последното е прекрасно – не бих го заменила за нищо на света! – но, обективно погледнато, има още куп други неща, които човек би могъл да направи в живота си в допълнение. Въпреки силната нужда, която детето има от майка си през първите години, а и след това, майката продължава да е личност със своите нужди и потребности, радости и грижи, мечти и постижения. И да обръща внимание и на себе си е начинът да остане пълноценна, балансирана и хармонична – такава, каквато е нужна и на детето си.

Автор: Бу, сп. По-здрави 2009

Различният първи юни

Гост-блогър е firebird* 🙂

Събуждам се в 5,30 – моят син си удря главата в леглото и плаче.
Не зная защо плаче. Той не говори и не може да ми обясни. Може да е сънувал нещо, може да го дразни пижамката или някой звук, на който аз не обръщам внимание.
Опитвам се да гушна и успокоя. Той не понася да го гушкам повече от 2 секунди.
Продължава да плаче и се примъква към стената, където иска да си удари главата отново.
Не, той не ме манипулира. Той има разстройство от аутистичния спектър.
На 6 години е и не говори, не може да се облече сам, но използва компютъра, познава добре улиците, по които минаваме.
Това последното изглежда хубаво, но не винаги е така, защото ако искам да мина по друга улица, той се сърди.
Новите неща го притесняват.
Може да се разплаче от фалшива музика, от това, че убиват мечката в детско филмче или понякога и аз не зная защо, и да се повтори сцената с удрянето на главата. Трудно изтърпява опашка в магазин.
В градинката вчера имаше празник за първи юни. Не го заведох, защото ще се изнерви от силната музика.
Той се радва на децата, но не умее да си играе с тях, защото не говори, защото се страхува от люлки, пързалки и катерушки.
Понякога се поклаща напред-назад, за да се успокоява, и си пее „ЕЕЕЕЕЕЕЕ“
Ако му купя подарък, няма да се зарадва. Играчките, които му харесват, са топки и коли. И си играе с тях, като ги върти около оста им (на колите върти колелцата). Така може да седи с часове и да върти едно и също нещо. Специалистите казват, че това никак не е добре, защото така се затваря в свой измислен свят. Трябва да играе други игри, в които да споделя играчки, да общува.
Той не ходи на детска градина, защото не го искат.
Би било добре за него да е сред активно общуващи деца, за да го стимулират да играе с тях.
Единствената градина, в която биха го взели, е далече в Бояна и там ще бъде в група с други деца като него. Всеки в своя свят, въртящ чинийка или тракащ с вратичката на шкафчето… няма да е от полза за никого.

А когато е спокоен, той се усмихва.
Усмихва се на нещо в своя свят. Показва ми какво иска, като взема ръката ми и я „води“ до желаното нещо.
Обича музика и танцува в ритъм. Обича анимационни филми и сам си ги пуска на компютъра.
Обича да гледа как другите деца се люлеят и се пързалят, макар и той да пищи от ужас при опит да го кача на люлка.

Не пиша в „Деца с увреждания“, защото ние там се знаем. Искам да разкажа на останалите.

И не, не събирам пари за лечение, защото за неговият проблем няма нито скъпи лекарства, нито нито операция в чужбина.
Той иска само търпение и разбиране, много работа с логопеди и психолози.

Искам само да кажа – детето ми не е невъзпитано.
То не се тръшка от глезотия или за поредната скъпа играчка.
Когато маха с ръчички като с крилца, това не е повод децата да му се смеят.
Той така показва, че им се радва.
Обяснете на вашите деца, че има и такива като него.
и… честит първи юни!
На всички деца!

*firebird е дългогодишен потребител на форумите в bg-mamma; участва активно във подфорумите Майки (бъдещи и настоящи), Деца с увреждания и хронични заболявания, Кърмене и захранване на бебетата

Мило дневниче…

3 години
Мило дневниче,
мама пак фучи, че ще закъснеем за градина. Скоростно ме облича, измива и казва, че за ресане няма време (нима ще позволи да ме видят рошава?!) и изхвърчаваме навън. Градината е на другия край на града, защото мама каза, че едва там е намерила място за мен, и пътуването е дълго. Тичаме за здраве, докато хванем автобуса. На кръстовището до блока ни поглеждаме заедно наляво – там има масички и столчета и големите пият кафе. Ако големите пият кафе, децата могат да си играят на люлките и пързалките, иначе от кафенето не позволяват. Мама казва, че едно време си е играела всеки ден на люлките и пързалките, защото това по-рано била нейната детска градина.

4 години
Мило дневниче,
днес мама ми каза нещо много странно. Ядоса се, че искам да гледам много детски и ми обясни, че когато тя е била малка (преди милиоооони години), не е имало толкова много детски филми. Пускали само веднъж в седмицата. Попитах я дали баба не й е давала да пусне телевизора или не е искала да й купи DVD-та с детски филмчета? Тя каза, че не, и DVD нямало, и по телевизията нямало и не можел човек да си пусне да гледа филм когато му се прииска. Не разбрах защо. Трябва да я питам защо баба не й е свалила детско от интернет.

5 години
Мило дневниче,
днес ми беше много скучно. Мама не ме пуска да изляза да играя сама на улицата, казва, че се притеснява да не ми се случи нещо. Помолих я да отидем в парка, да се видим с приятелите ми. Там си поиграхме, а големите си говореха как едно време играели сами пред блока, без никой да ги наглежда. После заприказваха как играели на дама, ластик и ръбче. Питахме ги това на компютъра ли се играе, но се оказа, че не. Една от майките изтича до кинкалерията и се върна с пет метра ластик, а после всички подскачахме и майките ни учеха да пеем Ем-ма-ес-са-са. Беше много весело.

6 години
Мило дневниче,
скоро ще тръгвам на училище. Мама е много притеснена и постоянно търси информация за най-добрите училища и се чуди как да ме вреди в тях. Питам я не може ли да ходя в училището до нас, къдет работи леля Пепи от горния етаж, която все ме черпи със сладки, но мама се ядосва, че това не било достатъчно да го направи добро и ми изнася тирада как тя като била малка, образованието било много по-хубаво. Това много не го разбирам, но си мисля, че в училище ще е интересно.

7 години
Мило дневниче,
училището е разочароващо. Чантата ми тежи около 6 килограма (мама я претегли и после цъка с език цяла вечер). Имаме много за учене. Доста неща не разбирам. Изглежда и мама не ги разбира, защото след училище ходя на занималня, за да успея да си напиша домашните и да си науча уроците. Мама се опитва да ми обясни че графични образи може да се създават чрез комбинация от различни геометрични фигури”, а после се тюхка, че едно време не е имало нужда баба да учи заедно с нея.

8 години
Мило дневниче,
едно момиче от съседния клас ми каза, че дрехите ми са ментета, били правени в Китай и това значело, че сме бедни. Който не бил беден, ходел на почивка на Хаваите и карал голям джип. Като се прибрах, питах мама дали сме бедни. Тя първо се учуди, а като й обясних, започна да се смее. Каза ми, че не смята, че дете на осем има нужда от 20 лева джобни на ден и даже тя няма толкова джобни. На татко обаче никак не му беше смешно. Каза да не се притеснявам за пари, а после дълго говореше на мама колко било хубаво, когато всички ходели с униформи, а тя кимаше за съгласие. Попитах татко вярно ли е, че да не си беден, означава да имаш голяма яхта, а той се ухили и каза „И частен самолет” и май се развесели.

Мило дневниче,
утре навършвам девет години. Мама казва, че скоро ще ме тресне хормонът. Не разбирам какво означава това, но като я слушам, трябва да е нещо доста неприятно. Малко ме е срам да го кажа, но някой път доста се ядосвам на мама. Изобщо не ме разбира! Когато порасна и стана майка, никога няма да се държа така с детето си! Няма да го карам да си ляга рано, когато му се гледа филм, нито ще го насилвам да яде зеленчуци, защото били „полезни”. Какво, като са полезни, когато изобщо не са ми вкусни?! Мисля да му разрешавам да яде колкото сладко иска – всеки да решава сам за себе си (бездруго не вярвам на тая работа с кариесите). И ще му купувам колкото си играчки иска! И няма да го карам да чете книги, когато иска да излезе навън с приятелки! И ще го оставям да си играе на компютъра колкото желае! И…

автор: Бу

сп. Жената днес, 2009

По-добри грижи за децата ни, по-добро майчинство за нас – сега!

Много от вас дадоха мнението си по повод безумните предложения за яслени групи за 3-месечни бебета, вместо да се положат грижи за по-добре платено майчинство и по-адекватни грижи за децата в детските заведения (като начало – разкриване на достатъчно групи за всички желаещи). Едно от личните ми притеснения винаги е било и храненето на децата в ясли и градини. И докато тук, в Пловдив, много детски заведения работят в насока здравословно хранене, а РИОКОЗ-Пловдив полага сериозни грижи за това, то по други градове положението е на моменти плашещо.
Градината, в която детето ми ходи, и по-рано ме радваше с отношението към детското хранене, а от тази година официално работи по такава програма – и разлики има, включително в отношението на детето към храната. Ето какво се опитва да подобри и СНБМ относно майчинството и детското хранене:

***

Кръгла маса „Хранене, хигиена и ремонти в детските заведения“

Съвместно със Софийска община, Сдружение „Настоящи и бъдещи майки“ организара кръгла маса на тема „Хранене, хигиена и ремонти в детските заведения“, която ще се проведе на 28 и 29 ноември 2008 г. в Културен дом „Красно село“. Събитието ще протече със следната програма:

Модул 1: Актуални проблеми на хигиенизирането в детските заведения. Проблеми и предложения
Модул 2: Пълноценно и здравословно хранене в детските заведения. Проблеми и предложения
Модул 3: Ремонти в детските заведения на територията на Столична община. Проблеми и предложения

В рамките на кръглата маса ресорните институции и неправителственият сектор, в наше лице, ще имат възможността да дискутират проблемите и трудностите, пред които са изправени детските заведения в страната. Събитието ще бъде закрито с пресконференция.
Повече информация за съдържанието на модулите, можете да откриете ТУК!
***

Пресконференция „410 дни платено майчинство – мисията Е възможна“

Във връзка с обсъждането на законопроектите за държавния бюджет и бюджета за ДОО за 2009 г., СНБМ организира пресконференция на тема „410 дни платено майчинство – мисията Е възможна“. Били са представени конкретни проблеми, залегнали в проекта за държавен бюджет за 2009 г., които противоречат на заявените политики за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на деца в България и целят явното дискриминиране на жените, избрали да останат и да родят в страната си. Пресконференцията се състоя на 23 ноември 2008 г. (неделя) от 11,00 ч. в национален пресклуб БТА (бул. „Цариградско шосе“ № 49).

СНБМ изрази публично категоричното си несъгласие във връзка:

1. Отпадането на предложението за удължаване на срока за получаване на обезщетение за бременност и раждане от 315 на 410 дни, както и невярната и некоректна интерпретация от страна на МТСП на текстовете от проекта на Директива на ЕС, изменяща Директива 92/85;
2. Липсата на предложение за промяна на майчинството за близнаци въпреки поетите ангажименти от страна на МТСП да иницират такава.

***

Искрено се надявам, че съвместните усилия на много майки през 2006-та (част от които бях и аз), които доведоха до по-добре платено майчинство, както и до създаването на СНБМ, отново ще дадат желания резултат и децата ни ще имат по-добро детство ще растат по-здрави.

Така не се говори!

Пътувах с 3,5 годишната си дъщеря в претъпкана маршрутка. Срещу нея седеше много пълна млада жена, която й се усмихваше добродушно. Със също толкова блага усмивка ангелчето ми оповести радостно на достатъчно висок глас, за да я чуят всички присъстващи ‘Мамо, виж каква дебела жена!’ Жената срещу нас посърна. Идеше ми да потъна в земята от срам. С тих глас започнах да се опитвам да накарам детето да се извини, защото така не се говори. Тя отказа. Двете минути, които оставаха да пътуваме, бяха отвратителни. Детето тихо плачеше и не искаше да се извини. Аз бях ядосана и все така се опитвах да я накарам да го направи, защото така трябва. Дъщеря ми се чувстваше ужасно, аз се чувствах ужасно, жената се чувстваше ужасно. Знаех, че да й се карам, не е най-доброто решение, но бях изненадана със свален гард и нищо друго не ми хрумна – дори не се извиних на жената.

Това се случва на всеки родител поне веднъж. Може да се случи в претъпкан автобус, в голям магазин, в ресторанта или на опашката за плащане на сметки – практически всяко публично място – но обичайно се случва там, където няма къде да се скриете. Малкото дете (което неизменно се случва да е вашето) посочва настоятелно някой, който е забелязало, че е различен – може да е дебел човек, мъж или жена от друга раса, човек в инвалидна количка, пенсионер с бастун – и на висок глас съобщава наблюдението си („Виж каква стара баба!” или „Защо този човек е черен?”)

Всички в радиус десет метра го чуват и погледите се насочват към вас – отговорната за възпитанието на детето страна – и ви се иска да потънете в земята, а трябва да измислите подходящ отговор. Знаете, че отговорът ви ще е важен не само за злощастният обект на коментарите на детето ви, но и за бъдещото отношение на отрочето ви към хора, които са различни.

Не се тревожете, ако не измислите перфектният отговор в момента или дори ако не можете да измислите какъвто и да е отговор. Но бъдете готови как да реагирате следващия път (какъвто ще има със сигурност, вероятно когато най-малко го очаквате).

Подходете с разбиране. От ваша гледна точка да се правят публични коментари за различията на хората е неучтиво и обидно. За детето ви, което още не знае много за етикет на общуване и няма представа, че хората могат да се почувстват наранени, това е просто едно невинно наблюдение като „красива рокля” или „голяма къща”. Да нарече жената дебела за него е просто едно наблюдение и то не знае, че не е прието да казваме такива наблюдения на висок глас. Така че отчетете, че забележката не е казана с намерение да засегне жената или да ви постави в неудобна ситуация.

Без упреци. Дори да се чувствате ужасени като мен от думите на детето си и от неодобрителните погледи на хората наоколо, не си изкарвайте срама върху му, като му се карате. Детето ви е свикнало да споделя и обсъжда наблюденията си с вас на висок глас и е направило забележката, за която не знае, че е обидна, по същия начин. То очаква както обичайно да я приемете с одобрение и радостен отклик и вероятно няма да разбере защо този път реагирате различно. Да става по-любопитно и да се интересува от разликите между хората (и разликите между животните, колите, предметите) е част от умственото развитие на детето. Ако се скарате на детето, задето е направило такова наблюдение, може да потисне бъдещи въпроси и коментари, но може да го накара да мисли, че е нередно да прави каквито и да е наблюдения за разликите между хората и нещата, да го наведе на мисли, че различията са нещо лошо. Да се опитвате да накарате детето да се извини, както опитах аз, не е правилно – детето ви ще се чувства наранено, че го карате да се извинява за невинен от негова гледна точка коментар. Ако се чувствате много засрамени и ситуацията позволява, можете да се извините от негово име с едно просто ‘Много съжалявам!’, без да поставяте и детето си в неудобно положение, като добавяте ‘знаете как са малките деца.’

Бързо и тихо обяснение. Ако е възможно, отведете детето настрана, където можете спокойно да говорите с него и го направете. Ако не е възможно (ако сте на място, от което няма как да се махнете), се доближете колкото можете повече до него и му приказвайте тихо. Кажете му, че някои хора изглеждат различно, защото са по-дебели или по-слаби (или с друг цвят на кожата, или много възрастни, или много ниски) и като говорим пред тях, че са дебели/слаби/стари, можем да ги накараме да се чувстват зле.

Дайте на детето да разбере, че винаги може да ви пита за разликите между хората, които е забелязало, но трябва да го прави ‘на ухо’ с тих глас или да изчака, когато човекът не е наблизо. Ако въпросният обект на коментара все още може да ви чува, нека обяснението ви да бъде бързо и тихо и не окуражавайте бъдещи дискусии в същия момент – тъй като гласът на детето ви без съмнение ще бъде достатъчно висок, за да го чуят всички. Кажете на дребосъка, че ще говорите повече за това по-късно и сменете темата.

Повече обяснения после. Времето, когато детето започва да прави наблюдения за разликите между нещата, е добър момент да започнете да ги обсъждате у дома. Гледайте картинки (от книжки, вестници, телевизия) на хора, които са различни (друга раса, хора с увреждания, много възрастни жени и мъже). Говорете какво прави хората различни и в какво са еднакви, като ползвате примери от обкръжението си (аз имам сини очи, а татко – кафяви; ти имаш руса коса и аз също съм руса).

Търпение и само търпение. Най-вероятно ще ви сполетят поне още няколко засрамващи и неудобни случки, преди детето ви да се научи да е по-дискретно. Помнете, че целта ви не е да накарате детето да спре да прави наблюдения и коментари за различията, които вижда изобщо, а само да предотвратите коментари, казани на висок глас, които от възрастна гледна точка са нетолерантни и некоректни.

Предотвратяване. Когато забележите, че детето ви започва да се интересува от разлики между нещата, можете сами да започнете разговор за различията между хората. Дайте му примери за такива разлики и обяснете, че не всеки коментар може да се прави на висок глас, защото някои хора могат да се засегнат от това. Най-вероятно няма да избегнете неудобните моменти, но поне детето ви ще знае защо го сръчквате да говори по-тихо, вместо както обичайно да се възхищавате на наблюденията му и да водите дискусия.

Личен пример. Вие сте ролеви модел за детето си. Вашето отношение към останалите хора служи за пример и поука на детето ви. Избягвайте да правите нетолерантни коментари за външния вид на останалите хора пред него, защото то чува и помни всичко и не знаете в кой момент любопитството и наблюдателността му могат да ви изиграят лоша шега. Спестете личните си чувства към хора, които са различни, за разговорите с други възрастни, където можете да бъдете разбрани. Дори да имате проблем с търпимостта към хора от други раси или други обществени прослойки, не го предавайте на детето си, защото то може да го изтълкува като правило да прави такива коментари публично или да ги пренася към други различия, които вижда.

Автор: Бу, сп. Кенгуру 2008