Tag Archives: глупости

Кажи „капуста“!

Уча руски от детската градина още, когато ни показваха картинки и другарката викаше „капуста“!, и ние трябваше да повторим „капуста“ в хор, без да сме много наясно каква е тая капуста и защо я повтаряме до посиняване, защото не съм уверена, че на 3 сме знаели как изглежда глава зеле.

В прогимназия учихме английски с другарка – рускиня, която ни казваше „гьол“, а ние трябваше да повторим гьол, ама да се сетим, че няма предвид локва след дъжд, а момиче на английски с руски акцент. Сигурно няма нужда да ви казвам, че никой нищо не научи, освен „гьол“, който не е локва.

На 13 ме приеха в испанската с втори език руски, аз не исках да се запиша, защото ме беше срам и не исках да се запознавам с нови хора. Майка ми отчаяно ми размахваше карта на света отпред, за да ми покаже как 1/3 от света говори испански и изобщо не е лошо нещо. Записах се, не съжалих никак. Научих „зеле“ и на испански, и на руски, както и други думи.

В 10 клас майка ме записа на уроци по английски при мисис Стойчева. Майка е завършила английската гимназия някога си, по това време доста деца се явяваха в английската като частни ученици и може би й се искаше ако не да завърша като частна ученичка, то поне да проговоря езика. Една година по-късно още не бяхме минали първата част на учебника по английски за подготвителен клас и като й прочетях несигурно change като „чанге?“, горката жена получаваше айрол далеч преди да е модерен. Зарязах тая работа с английския.

Първи курс учих в Москва, където руските преподаватели ужасно ме огорчаваха, че за другите чуждестранни студенти има мегдан за скатаване, а за мен – не, защото Ну вы же болгарка, Татьяна(!!!), вы должны лучше учиться. Ама защо да съм должна, бе?! Не стига, че името ми порусначват, а и очакват само защото съм от „братска“ държава, да покривам по-високи стандарти от останалите.

Пак студентка започнах самостоятелно да уча английски чрез комуникация с други чуждестранни студенти, на които английския им беше по-зле и от руския, но не се срамуваха да ми се присмеят гласно на тъпите грешки, които правех. Обаче аз го научих, като открих интернет чата и ICQ през 1998, а те – ще ми се да кажа „не“, но всъщност хич и не знам. Все тая.

Говоря четири езика, един майчин и три чужди. Всеки ден комуникирам на английски минимум между 8:30 и 5, обичайно повече. Чета статии и книги, пиша имейли, говоря по телефони и използвам думи като elaborate, които колежката Стейси коментира с „оу, ти пък кога стана толкова изискана, аз не използвам такива думи!“

И на всичкото това можене и знаене отгоре, има дни, в които ставам, на външен вид нищо ми няма, физически функционирам като нормален човек – и не мога да говоря. Не мога, това е. Всички мисли едва текат на български, което е адски неудобно, като трябва да общувам с англичани. Муча, ръкомахам, викам Ъъъ, съжалявам, не мога да го кажа. Сещаш ли се какво имам предвид? И като не ми разберат жестомимичните описания, махвам с ръка и се прибирам отзад на бюрото си да лоча кафе. Пътьом ритвам неволно кашон и изврещявам с цяло гърло, изнервено от цялата тая глупост, „По дяволите!“, а рецепционистката спокойно ми отговаря, „Знаеш ли, скоро ще започна да разбирам какво казваш.“

Аз се отказвам.

Advertisements

Аман от тези деца!

Аман от тези деца! Аман от бебета, бременни, майки с малки деца, детски ясли и градини.

Те не са потребни, само се мотат в краката и изобщо са една голяма и неудобна пречка – за държавата ни.

Според новопредвидената наредба на Министерството на здравеопазването яслите вече ще приемат деца от 3-месечна възраст. Ще бъдат създавани такива групи към яслите, където има достатъчно желаещи. Всяка група ще е с 6 до 8 бебета от 3 до 9 месеца, като забележете, за тях ще бъдат осигурени грижите на медицинска сестра с висше образование или акушерка-бакалавър, педагог и детегледачка. За всяка една такава хипотетична група.

Това в уникалната държава, където достатъчно места за детски ясли и градини няма, персонал – не достига, заплати за същия персонал – няма или са твърде ниски и на това отгоре – ще открием нови групи за бебета на три месеца?!

Ще оставя настрана очевидното неудобство бебето да се кърми, ако е разделено от майка си. Не всяка майка кърми, но и да кърми – не е невъзможно по принцип да се храни бебето с изцедена кърма в яслата (въпреки че силно се съмнявам в изпълнението на идеята при сега действащите строги закони, забраняващи внасяне на храни и напитки в детските заведения… или майката ще си идва с бележка, че да, носи нейното си мляко и поема пълна отговорност да се даде на нейното бебе?!)

Аз не съм идиот (казват) и от една страна напълно разбирам, че да – очевидно може да има жени, които да са абсолютно принудени да се върнат на работа толкова скоро. Но, честна дума, не вярвам, че има жена, която ще предпочете да си даде детето на такива ясли, вместо да плати повече за дететгледачка, ако няма баби или роднини, които да гледат бебето й.

Това обаче, което не ми е ясно е: защо, аджеба, вместо да се разкриват такива групи, правителството не се погрижи да се спазват правата на работещата майка?
Защо не се намери начин работодателите да плащат пълни осигуровки и тогава майката да може спокойно сама да си гледа детето поне 9 месеца, получавайки 90% от заплатата си, както е по закон? Защо не се въведат различни данъчни облекчения за семейства с деца, каквито се спрягат от години, но на практика са повече от нищожни? Защо, в крайна сметка, вместо безумни яслени групи не се доразработи по-бързо и ефективно програмата за детегледачки, която в последните 2 години бавно се наглася с помощта на СНБМ?

Така било по света, там, видите ли, има ясли за тримесечни бебета.
Да, има. Там и заплатите им са други. И яслите им за тримесечни бебета са други, ако щете – на всеки 3 бебета по гледачка има, казват. Аз пък мисля, че едно тримесечно бебе най-вече има нужда от грижите на майка си и баща си. Но не това е важното.

Тук имаме една от най-добрите социални политики по отношение на майчинството в света. Защо тази толкова добра и очевидно работеща, макар и не напълно (не по нейна вина), политика трябва да се разваля, прекроява и докарва до далеч не толкова добрите социални политики на други държави? Много по-правилно е да се запази и доусъвършенства сегашната действаща социална политика, вместо да се осакатява в нелепи опити за подлизурстване и сакати имитации.

Изобщо няма да удостоя с внимание тъпото изказване на г-жа Фaндъкова от ГЕРБ, че трябвало децата да са задължени да ходят на градина от 3 години, защото така било по света (раз – това не е вярно, и два – онова е за училището, госпожо, едно плюс едно, помните ли?). Аз викам, всеки да си гледа в паничката, а госпожа Фaндъкова да не забравя, че социализма го закрихме вече отдавна и всеки родител може да предпочете да гледа детето си сам, вместо в институция, поне до училищна възраст.

Защо толкова много ви пречат децата ни, господа управляващи?

източник

Децата имат право на детство

Децата имат право на детство!
Ако подкрепяте правото на децата да тръгнат на училище от 7 години и само по желание на родителя от 6, подпишете петицията:

http://www.bgpetition.com/first-grade_6_years_old/index.html

Преди 23 години братовчедка ми, с която сме набори, тръгна на училище – от 6 годишните. Ако помните, тогава имаше силна кампания децата да тръгват в първи клас от тази възраст. Пращаше ми писма (тогава живеехме в Либия), в които ми задаваше сложни математически задачи – 2+1=?, които ме изумяваха и пишеше, как помага на леля ми с ‘прахосмучката’.

Майка ми беше непреклонна, че ще започна първи клас от 7. Аз бях с разбито сърце, но всичките ми вопли, че ‘братовчедка ми се учи да смята, а аз ще си остана простааа!’, не дадоха ефект. Когато бях на 6, ми се виждаше много важно да тръгна на училище заедно с голяма част от наборите си. Знаех да чета и пишех печатно (Но не и да смятам. Таблицата за умножение във втори клас почти ме довърши) и в нощта срещу първия учебен ден от нетърпение и радост спах с чантата на гърба. Въпреки това, тръгнах на училище от 7, завърших езиковата на 19. Имах една допълнителна година детство.

Сега, въпреки няколкото не особено успешни подобни експерименти, за пореден път се обсъжда децата да тръгват на училище от шест години. И забележете – не по желание на родителите, както е сега – който иска чак толкова, да си запише детето на училище от 6. Обмисля се първи клас да стане задължителен за шестгодишните.

Най-очевидният извод, който може да направи човек е, че това е нескопосан опит да се премахнат подготвителните групи в градините с цел да се освободят места за повече деца, вместо съвсем логичният избор да се разкрият нови групи (например – в множеството затворени детски градини и ясли, голяма част от които стоят пустеещи).

Поредното безумие на властимащите – половинчати, недомислени решения, които ще са в ущърб на хилядите деца, които на 6 ще бъдат метнати направо в училище. Доводи като „по света тръгват от 5” са просто глупави. По света децата на 5, 6, че и 7 ходят на училище, което по същество си е детска градина – с игри и занимания, съобразени с възрастта им. Тук в 1 и 2 клас се дават домашни, които поради трудността им децата изпълняват най-често с родителска помощ и се пишат оценки.

Ето няколко начални училища по света. Те изглеждат като детските градини у нас. Разликата във вида и заниманията в чуждите и нашите училища е очевидна:
http://www.sandaigprimary.co.uk/index.php
http://www.coxhoe.durham.sch.uk/Office/special%20Events.htm#ks1xmas
http://www.grangeprimaryschool.org/os2.htm
http://www.cheslynhay.org.uk/

Били достатъчно развити на 6, акселерация. Бре, джанъм, каква акселерация? Една майка, подкрепяща проектозакона, каза: „Децата ни от 4 годишни висят пред компютрите, знаят букви, цифри, четат. К’во толкова има да тръгнат на 6? Аз съм за.”

Безспорно, някои са готови. Но други – повечето! – не са.

Моето е от бавноразвиващите се, вероятно. Почти на 5 е, не стои никак пред компютъра, знае 6 букви, които пише разбъркано (ТНЯААМЯ – мамо, прочети какво съм написала?), брои до десет (до деветнайсет, всъщност – при нея след 10 идва 19), но не познава цифрите, не умее да чете никак, задължително спи на обед. Аз умишлено не я насърчавам ‘да се развива’ в това отношение. Смятам, че за всичко си има време. Мама е била права – по-важно е детето да има пълноценно детство, на което да се наслаждава, отколкото да мога да се хваля, че на 5 чете гладко.

Ето и мнение против от майка на второкласничка:
Твърдо съм против. Дъщеря ми навърши август 7 и септември тръгна на училище, но синът ми е роден декември. Както няколко майки писаха, ще трябва да тръгне на училище на 5 г и няколко месеца, за да си е с наборчетата. А да не говорим как ги натоварват в училище. Децата не могат да си надигнат главите от уроци и писане на домашни. Моята дъщеря в 1 клас ми е ревяла, че вече я болят ръчичките от писане, да не споменавам, че е заспивала и над учебниците. Ако го направят както в чужбина първите 2 години да са под формата на игри заниманията, тогава бих се позамислила.”

Абсолютно неясни остават за мен мотивите на зам. просветния министър Кирчо Атанасов, че децата се развивали много бързо и изкуствено се били задържали преди да тръгнат на училище. Това, че са по-високи с 3 сантиметра от 6 годишните преди 10 години ли е акселерацията? По-високият ръст не компенсира за психологическото развитие на детето, г-н Атанасов.

Ако задължителен 1 клас за шестгодишните се въведе със сегашната училищна програма, ще бъде пълна катастрофа. Програмата в този си вид е тежка и за деца на 7, какво остава за по-малките. Преподаватели споделят, че в момента деца, тръгнали от 6 (по желание на родителите си) не се справят с материала така добре като 7-годишните, и тази разлика все още се забелязва и в 3-4 клас.

Очевидното най-добро разрешение е положението да не се променя. В момента родителите могат да избират между подготвителни групи в детската градина и в училище. Повечето предпочитат да изберат такава група в детската градина, ако намерят място. Предимства има много: заниманията са разпределени през целия ден, като децата имат достатъчно време и за игри и почивки, както и сън на обед, от който много 6-годишни все още имат нужда. В подготвителните групи към училищата занятията са само до обяд (т.е. по-концентрирани) и след това някой трябва да прибере детето и да го гледа през деня. Които родители искат, могат да запишат детето си в първи клас от 6 години. Повечето предпочитат да ги запишат от седем. Толкова по въпроса за набедената акселерация.

Показателна е анкетата сред майки в бг-мамма, на чиито деца им предстои скоро да тръгват на училище:

Подкрепяте ли проекта за задължително започване на първи клас от 6 години?

Категорично съм „против“ 55.7%
Категорично съм „за“ 2.3%
Трябва да се предостави на преценката на родителите 40.9%
Нямам мнение 1,1%

Вместо недодялани решения за тръгване в първи клас от шест, би било много по-добре, ако МОН се загрижи повече как да отвори нови групи в детските градини така, че да се запази сегашното статукво на подготвителните групи в тях и даде възможност на повече родители да ползват услугите на детските заведения.

Не отнемайте детството на децата!

Ако подкрепяте правото на децата да тръгнат на училище от 7 години и само по желание на родителя от 6, подпишете петицията:

http://www.bgpetition.com/first-grade_6_years_old/index.html

 

Ако сте съгласни с написаното, освен в петицията, дайте глас тук:
http://svejo.net/home/link_summary/32519