Tag Archives: грижа и възпитание

Галерия

Кога равенството между половете отива една идея твърде далеч?

This gallery contains 1 photos.

Да разлаем кучетата в събота вечер. Бих искала да чуя мислите ви относно тази статия (за нечетящите английски – следва резюме): Авторката, Карла А. Ериксон, е доцент по социология в колеж Гринел и води курс за „Пол и общество“. Статията … Има още

Галерия

„Месец на кърменето“? Не съвсем…

This gallery contains 1 photos.

В началото на м.май ми се обадиха от „Денят отблизо с Мария“ с покана за участие в предаването. Наложи ми се да откажа. Обясних подробно защо именно трябва да откажа участие в предаването; надявам се мотивите ми да бяха разбрани, … Има още

Истината за майчинството #2

Детето започва да стяга багажа около седмица преди датата на заминаване и отброява наобратно от поне 2-3 седмици.

Искам тази блуза, нали ти казах! Не! Не може другата, не ми харесва! Не, че не ми харесва, ама сега не я искам. Анцуг, ти казах! Не дънки, госпожата каза „анцуг“! Как така клин! Виж как ми се е скъсал джоба на якето. Не, не е отсега, май преди две седмици, ама забравих да ти кажа. Не мога да ходя със скъсан джоб. Защо не може да взема фотоапарата? Всички ще имат сигурно… да, мога да снимам с телефона, знам, че снима добре, ама не може ли и двете? Сега с тези чехли ли ще ходя! Съвсем са смачкани, не ми ли намери нови? А търси ли? И сандвич, ще спираме за пикник! И вода! И ляв бут от тритон, както и жива жаба и къделя вълна (добре, последните си ги измислих, ама винаги има разни нелепи искания в най-последния момент!)

Всичко е изпрано, изгладено и сгънато в багажа. Скъсаното е зашито, специалният салам за сандвичи за пикник – купен. Спешните искания са задоволени в разумни граници, а аз съм уморена и изтощена.

Подготовката за зелените училища и училищните екскурзии са нещо като специален Дантиев кръг на ада, запазен специално за майки.

#Истинатазамайчинството: времето, когато детето все още е зависимо от вас, но същевременно е достатъчно голямо, за да има претенции и също така е достатъчно разсеяно, за да се сети за най-важните неща в последния момент, когато просто няма как да му ги осигурите…

Галерия

60 „заповеди“ за родители

This gallery contains 1 photos.

Понякога на човек му е трудно да се държи с детето си така, както си е мислел, че ще прави някога, когато сам е бил дете. По принцип съм силно скептична към всякакви правила, норми и заповеди за това, как да отглеждаме децата си, ако изглеждат общовалидни и трябва да се прилагат за всяко дете, без значение разликите помежду им.

Но ето тези 60 „заповеди“ за родители са нещо по-друго – дребни, съвсем елементарни неща в отношенията родител-дете, които са лесни, не отнемат време – и едновременно с това, са значими и важни.

Надявам се да ви допаднат.

Има още

Истината за майчинството #1

Ставате сутрин и почвате да търсите онази-любима-блуза – и я няма и няма. Хм. Както и да е, благодарение на шопинг терапията, която практикувате, в гардероба ви има избор (мек израз за голата истина, по-известна на мъжа ви като „гардеробът ти прелива по шевовете“)… Макар че все пак искахте да сложите точно онази-любима-блуза, която днес импонираше чудесно с настроението ви.

Броени минути по-късно все пак я виждате – облечена на дъщеря ви! Да, малко й виси, широка е, ръкавите са с една идея по-дълги… но общо взето ми става, обяснява тя. И виж как добре ми стои!

И докато стоите със зяпнала уста, тя изчезва заедно с блузата ви.

И с това се започва перманентното крадене от вашия гардероб: постоянно пропадат блузи, потници, тениски, чорапи… само до панталоните още не се е домогнала, понеже 30 сантиметра по-нисък ръст са си 30 сантиметра по-дълги крачоли… но като знаете, че на 13-14 години повечето девойки достигат окончателния си ръст за цял живот, сте наясно, че надежда няма, и до тях ще опре. Вие (и по-точно дрехите ви) сте обречени на постоянно използване без разрешение.

Да носи, ама поне да пере и да връща!, си казвате. Ами! Носи, лекьосва, тънките чорапи скъсва, захвърля в тайни кьошета или още по-зле – скрива, за да не видите пораженията. Идете после и търсете кой кога какво къде е носил… В най-добрия случай ще намерите подносените си дрехи, смотани мръсни над/под/в пералнята; в най-лошия ще ги откриете при Годишното Голямо Почистване наврени на невероятни места (не знаехте за тая цепка отстрани на гардероба в детската, нали? а я, колко неща е събрал, и всичките ваши!), ако изобщо ги намерите.

Да бяхте родили момче! На бас, че мъжът ви никога не би си помислил дори, че синът му може да му открадне тениската. А и да се случеше, нямаше да са вашите дрехи, така че какво да се притеснява човек…

За капак, при опита да се оплачете на майка си, вместо съчувствие получавате леко злорада усмивка с елементи на „отмъстена съм!“, която мигновено ви прехвърля с 25+ години назад във времето и ви подсеща, че всичко на тоя свят се връща…

Стиснете зъби. Спасение няма. Обясненията, молбите, виковете, нищо не дава ефект. И по-зле, вледеняващ страх се прокрадва в душата ви: идва ред на обувките ви.

#Истинатазамайчинството: дразнещият момент, в който дъщеря ви стане достатъчно голяма на ръст, за да почне да отмъква и подносва дрехите ви (даже още малко да са й халтави).


Автор: Бу, „Първите седем“ 2012, тук с допълнения

photo (cc) Dan4th

Парченца реалност

Влезеш ли, ставаш нейна собственост,
Всички с бяла манта са по-важни,
И едва посмяваш да се обадиш,
Защо ме гледате така, нещо се съмнявате ли?
Не, не, само исках да попитам,
Тук се подпишете, тук… А, искате да прочетете,
Да, ваше право е,
И усещаш как превъртат очи,
тая сега какво се превзема,
Не, че няма да подпиша,
Но наистина искам да зная какво, по дяволите,
Всички деца са „сладурче“,
А всички майки се казват „майче“
(какво ли стана със „госпожо“?)
Иначе с децата са мили и те ги харесват,
Обясняват ти, но не подробно,
Дали да не им кажа, „ми, четох малко в Бг-Мамма“,
(нищо, че нет нямам и не е вярно)
Поне да знам защо се дразнят,
Като питам да разбера повече,
А като дойдат да им чертая къща
Ще питат, нали? Нормално…
Режимът е болничен, в шест сутринта
Как сте, проблеми има ли?
Откъде да знам има ли, аз спя още,
Ама ставам, къде ще ида,
Да пея рано като ранно пиле,
И има ЕЙ ТАКИВА големи хлебарки, ти казвам,
Лазят гадовете, пък уж били пръскали,
Топлата вода е на режим, разбираш ли,
So like the ’90s, като режима на тока,
Да се чудиш днес ще те огрее ли да се изкъпеш
И да дебнеш топлия кран през десет минути,
Понеже режим има, но какъв не е ясно,
И хем хранят, хем така,
Че ако не си донесеш отвън, жална ти майка на стомаха,
Я, днес има яйца,
Сега сигурно пет дена яйца ще ядете,
Но нямаше, де, само в неделя и беше червено,
И макар че се радвам, че бяха насреща, много даже,
Надявам се скоро да не попадам пак
В болницата.

2011 в цифри

Измина още една година 🙂 За много от нас беше в някои отношения трудна, но се надявам емоционално и като преживявания за вас да е била поне толкова добра, колкото за мен.

С помощта на WordPress & moi ето каква беше 2011 за този блог и мен (текст, който щеше да види бял свят още на 2 януари, ако инцидентно спиране на тока не ме беше върнало с една публикация назад; но все пак е добре – миналата година равносметката за 2010 я написах чак февруари).

Въпреки по-рядкото публикуване, блогът е бил посетен от 260,000 човека (Впечатлена съм! Благодаря ви! Елате пак, доведете и приятели!)

Посетителите идват от Фейсбук, Бг-мамма и разбира се, през търсачките.

Най-много от вас са дошли от България, следвана от САЩ, Германия и други европейски страни, после Азия, Океания, Африка и Южна Америка. Приятно е да знам, че тук намират какво да четат и коментират и хора извън пределите на страната (въпреки че, предвид основния език на публикуване, няма да сгреша, ако смело предположа, че почти всички са българи).

Кои са посетителите като пол, възраст и интереси – по-рано през годината установихме с общи усилия. Най-чест коментатор е била hbeeva 🙂

Най-много посещения в един ден – почти 1,800 – е имал тазгодишният коледен календар, а иначе Топ 5 на най-четените постове в блога се състои почти изцяло от темите за кърмене.

Facebook страницата на Царството на Бу набира жители. Ако не сте се присъединили, сега е добър момент!

Какво още правих през 2011-та?

Нещо, за което още не съм писала, но само защото не съм намерила достатъчно време и акъл на едно място е, че участвах в курс за дули в началото на 2011-та. Това решение взех в желанието си да постигна по-добро разбиране на кърменето, чието начало се крие в раждането, както и защото вече 8 години по различни начини подкрепям и помагам на майките да постигнат целите си с кърменето и оттам също и с родителството. Курсът беше интересен, полезен и информативен. В момента работя над другите части по пътя към сертифицирането от DONA Int., а с две приятелки, които също се движат сред и грижат за бъдещи майки (едната също е дула), обмисляме идеи как да достигнем още повече бъдещи и настоящи родители в града ни.

В края на март пък Ла Лече Лига организира Първата международна конференция за кърмене в България. На нея основен лектор беше известният проф. Питър Хартман, а аз освен в екипа на организаторите, бях също и лектор по 2 важни теми – ‘Влияние на практиките по време на раждане върху кърменето’ и ‘Захранване, водено от бебето’. Надявам се интересът към планираните да се провеждат ежегодно международни конференции за кърмене да расте, а с него и ползите за новите родители.

През май за пореден път присъствах международната он-лайн конференция за лактация GOLD. Както всеки път, беше интересно и супер полезно. Със сигурност планирам и тази година да участвам, да науча повече неща и да увелича знанията и уменията си като IBCLC и Ла Лече Лига лидер. Това е една страхотна възможност за всички – професионалисти или не – които се интересуват от новости и идеи в областта на лактацията. Ако вие сте от тях, не я пропускайте!
Освен в GOLD, присъствах на още няколко уебинара за лактация & раждане – изобщо да слуша човек онлайн си е голямо удобство!

В края на м.май заедно с Госпожичка преминах във втори клас, отново 😀

В новата медия за родители Първите седем се появиха някои мои умотворения, които вероятно сте видели в блога със заглавия „7 едикакво си“. Приятно е да се случват нови и интересни неща.

През лятото ме поканиха за нов проект: да водя курсове за бъдещи и настоящи родители в Пловдив, аз приех. Училището за родители е безплатно и се случва вече шести месец – всеки вторник от 10ч. в МОЛ Пловдив. Ако планирате/ очаквате бебе, имате бебе или познавате хора, които биха се интересували, елате – няма вход и такси, отворено е за всички и ви обещавам, че ще е интересно! Темите, които се покриват там, са най-разнообразни – бременност, раждане, кърмене, първи дни и седмици с бебето, захранване, детето под и над годинка… Изобщо, елате и вижте 🙂 Ако сте от Пловдив и околността, или ако имате приятели, които да насочите – присъединете се към ФБ страницата. Програмата за училището в МОЛ Пловдив и другите събития за бъдещи и настоящи родители в града можете да следите в новия блог на пловдивската ЛЛЛ група.

През октомври Ла Лече Лига България организира отново национален семинар за родители,този път във Велинград. Прекарахме чудесно – научихме нови неща за по-добрата комуникация с децата, говорихме за нормалния и необичайния ход на кърменето, а също за захранване, танцувахме и проверихме дали топлите басейни са наистина топли. На следващите семинари тази година елате и вие 🙂 ще ви хареса.

В края на есента малко неочаквано за мен взех решение да запиша Ръкавичка на детска ясла, въпреки че уж имах други планове. Този път, водена от опита, който имах със сестра й, подходих различно и макар малко по-бавно, се получи чудесен резултат – малката свикна лесно и без драма и сега ходи на ясла с желание и интерес. Скоро ще пиша повече за това.

Заедно с другите страхотни жени в ЛЛЛ България успяхме да постигнем едно голямо желание и издадохме първото по рода си списание – безплатно издание, посветено само на кърменето, без нито една реклама на шишета и изкуствени млека вътре, насочено към бъдещи и настоящи родители и към здравните работници, които работят с тях. Можете да вземете своя брой от различните ЛЛЛ събития или от родилния дом, ако го посещавате скоро 🙂 Скоро списанието „Кърменето от А до Я“ ще излезе в електронен вид за четене/сваляне от сайта на Ла Лече Лига и започваме работа по втория брой.

В самия край на годината получих покана да стана автор в популярен и любим на много сайт за родители. Кой? Ще видите скоро.

През 2011-та започнах още няколко проекта, които обаче ще видят свят едва през тази година, така че те по право принадлежат към следващата равносметка.

п.с. вероятно впоследствие ще се сетя и ще допълня още някои събития, които са белязали картата на моята 2011-та година.
А вие? Споделете в коментарите, кое беше най-значимото събитие (или събития) във вашата 2011-та?

Раздяла

гост-блогър е Флор* :D

Хей, живот – здравей, здравей!

Справка със статистиката: Всеки втори брак в България завършва с раздяла. Жените по-често подават молба за развод. Причините обикновено са несходство в характерите. Възрастта, в която най-често това се случва е между 38 и 42 години.

Два месеца след раздялата с мъжа ми попадам на тези данни и въпреки вроденото ми чувство за уникалност, ми минава през ума, че откъдето и да погледна, съм средностатистическа българка. Нещо повече – спокойно бих могла да бъда представителна извадка за всяко социологическо проучване. Това, естествено, няма да промени решението ми да прекъсна един 11-годишен брак и да се опитам отново да намеря себе си. Точно това е проблемът, който се оказа решаващ за раздялата. Някъде между памперсите, кредитите и ужасно шумните фамилни празненства, се промених по начин, който изобщо не ми харесва.

Пред-азът

Аз съм весел човек. От онези, които още на 25 години са обрамчени с много мънички пачи крачета около очите – доказателство, че не мога да изкарам и час без да прихна в понякога необясним смях. Не мога да кажа, че обичам да се смея – аз просто откривам забавата и в най- малките неща. Такава ми е природата, казваше баба ми, когато не можех да обясня настроенията си. Съзнавам, че това ме прави лесна за харесване, вероятно и за съжителстване. Добавете и вроденият ми оптимизъм, че всичко в този живот е възможно, стига наистина да го желаеш и ще получите жената, в която той се влюби.

Всички щастливи семейства си приличат, всяко е нещастно по своему

Ние минавахме за щастливо семейство. Все още познатите ни казват, че сме родени един за друг – толкова хармонична изглеждаше връзката ни. Но сякаш събличахме щастието заедно с палтата си антрето и там – в 68-те квадрата панел започваше нашата студена война. Казват, че бракът се крепи на компромисите. Но дали компромисите не провалят брака ? Нали знаете, как е – отстъпваш за да му доставиш удоволствие, отстъпваш за да не се карате, отстъпваш, защото си толкова уморена от бебето, че нямаш сили за двучасовия монолог, с който той ще се опитва да те убеди колко не си права. Уж еднократните компромиси се превръщаха в нови норми. Изключенията станаха нормалности. Жестовете – задължения. И някъде там , сред многото компромиси, се загубих. Нямаше ме. Една сутрин се събудих и дори не знаех, коя е любимата ми манджа.

Кога „принцеса” от умалително става обида?

Мъжко-женските отношения търпят странни обрати, когато живеете под един покрив. Той иска топла вечеря, качествен секс и пълно спокойствие пред телевизора. Сигурна съм, че за всички мъже това е идеята за щастлив брак.
Аз не съм добра готвачка – вероятно никога няма да бъда. Модата на гурмето и готварските блогове ме подмина. Така и не ми стана интересно да правя домашно суши и да мариновам пилешки пържоли в мед и зехтин (има и изобщо такава марината?)А и защо да се лъжем – колко жени са спечелили битката с „мамината супа”? Някога това не беше проблем. Някога моите готварски неумения будеха умиление. С течение на времето в шегите се промъкна сарказъм. Няма проблем – наистина не мога да готвя.

Проблемът с телевизора обаче се оказа по-сложен. Как да накараш петгодишния си син да е тих, защото тати иска да гледа „Бързи и яростни- 368”? Когато живеете в една стая спокойствието е само добро пожелание.

Сексът? Ох! Дълго време се успокоявах с мисълта, че всички омъжени го правят – секс по задължение. Секс, за да не е нервен. Секс като от вица – той се поти над теб, ти мислиш за цвета на завесите. Не, че не разбира кога се преструваш. Отричаш и тайно в себе си се мразиш,защото някога сексът ти доставяше удоволствие. Иди обяснявай, че си от онези жени, които не могат да правят качествен секс, когато се чувстват обидени.

Най-добрият начин да останеш сама е да се омъжиш

Не знам, какво точно е имала предвид Глория Стейнъм, но това е моят брак. Самота. Сама на опашките за сметки, сама на родителските срещи. Сама, докато гледа телевизия и ужасно сама, когато „разцъква интернета”. Когато той откри социалните мрежи, престанахме да си говорим. Разбира се, набързо обсъждахме оценките на детето и здравословното състояние на бабите. После – великото мълчание. Стигна се до там, че започнах да разбирам как се чувства от статусите му във Фейсбук. Да виждам, колко забавен може да бъде, да откривам интересите му към поезията и вкусовете му за музика. Аз и близо двеста други „приятелки“, на които нямаше проблем да разкрива душата си в дълги среднощни чатове.

С времето студената война навлезе в ледения си период. Бяхме като машини, програмирани да извършват определен вид действия – без думи и емоции. Ставане, кафе, детето на училище, работа, прибиране, вечеря, филм, сън. И пак. И пак… И изведнъж скандалите се оказаха нормалната комуникация. Глупави, дребнави , домашни скандали – за кафето, за неогладени ризи и неизпрани чорапи. Класиката на брачното клише. По това време всичките ни приятели ни описваха като съвършеното семейство. Нещо повече – неженените смятаха, че сме идеалът за брак. Радваха се, завиждаха. Колкото по-хармонични изглеждахме за околните, толкова по-чужди ставахме в къщи. Не го харесвах такъв. По-лошото е, че вече не харесвах и себе си. Усмивките ми просто не вирееха на домашния адрес. Умираха като капризните саксии с теменужки на свекърва ми – неполяти и неогрени от слънцето.

Назад към природата ми

Да си тръгнеш е решение, което се взема трудно. Всички онези страхове за нещастните деца, финансовите проблеми, самотата, проваления живот на две фамилии те връхлитат и колкото и да си силна, те карат да страдаш, да се чувстваш объркана и най-вече виновна. Още повече, ако няма физически тормоз, сексуални афери, алкохолизъм или хазарт. Колкото и модерни да се пишем, сякаш все още не приемаме, че душевният комфорт е достатъчно добро основание да потърсиш щастието си извън брака. Накратко – ако не те бие, ако няма любовница, ако не изпива заплатата си или не я пръска в казината, значи всичко е наред и ти нямаш, НЯМАШ право да се оплакваш. Ако се оплакваш, значи имаш любовник. Всички, като започнем от мъжа ми и свършим с майка ми, ми зададоха въпроса „Друг ли има?” И не разбираха защо, по дяволите, се лишавам от удобствата на градения десет години дом заради някакви караници. Не ставай глупава, скандали има навсякъде. Не ставай глупава, хората се променят с годините – просто си станала по-сериозна.Не ставай глупава, кой ще те вземе с дете на 10 години? Не ставай глупава, това твоето е криза на средната възраст. Не ставай глупава, обричаш сина си на страдание. Не ставай глупава, не ставай глупава, не ставай глупава…Идваше ми да крещя, че за пръв път от много години постъпвам умно като се вслушвам в душата си. Сега си мисля, че ако бях прочела поне една статия за последиците от развода, ако бях прегледала поне един женски форум, ако бях послушала поне един съвет от доброжелателите си, нямаше да се осмеля да го направя. Общественото мнение в България продължава да поставя нещастните съпруги в графата „глезли”. За щастие винаги съм разчитала повече на интуицията си, отколкото на който и да е непоискан съвет.

Начало или край?

Има доста разведени жени около мен. Повечето от тях с години тъпчат в капана на самосъжалението и обидата. Водят тежки съдебни битки за издръжка, спазват стриктно дните за свиждане и се опитват да попълват финансовите си дупки с изнудване на бившия. Наричат го „донор” и „бащата на детето ми” и не се срамуват да развяват миналото си като чаршафа на девствена невеста след първа брачна нощ, без да осъзнават, че така не правят услуга никому. Не исках това. Не исках да зачеркна с лека ръка хубавите моменти, които сме имали, нито да карам сина си да страда, защото родителите му не могат да се разберат. Не приех роля във „Войната на семейство Роуз“. За щастие и мъжът ми не харесва Майкъл Дъглас.
Всъщност да сме разделени се оказа най-доброто, което можехме да направим за връзката си. Противно на очакванията на мнозина, детето разбра чудесно ситуацията и успя да извлече най-хубавото от двете страни – родители, които вече не се карат, две къщи, повече време за него и възможност за тайно изкрънкване на още един шоколад от страдащите баби. Що се отнася до мъжа ми – той изведнъж откри моята забавна страна. Сега предпочита да чати с мен и на мен да посвещава стиховете си във Фейсбук. Предпочита да пие кафе с мен в обедните си почивки и да ме ухажва с класическите шоколадови бонбони. Търси ме за съвети и прави малки подаръци за новия ми дом. Казва, че ме обича и този път му вярвам.
Изведнъж откри удоволствието от разходките със семейството. Дори сега, докато пиша този текст, сме на пикник в парка – нещо, което тримата никога не сме правили до сега. Синът ми изглежда щастлив, докато се надпреварва в събирането на жълъди с баща си.

Здравей, живот!

Когато останеш сама имаш два варианта – да потънеш съвсем или да се измъкнеш сама като Барон Мюнхаузен. Раздялата се оказа стимулираща за мен. Припомних си, колко организирана мога да бъда, как имам нюх за хубавите жилища на пазара и колко лесно се справям с досадните бюрократични подробности. Сега, когато не ми припомнят всеки ден, че не ставам за готвачка, открих удоволствието да се въртя из кухнята. Може би има надежда за моята пилешка супа. Сега когато съм спокойна, се оказа, че съм много забавна майка. Със сина ми нямаме нужда от телевизия, за да ни е приятно заедно. Противно на очакванията на приятелките ми, не хукнах да давя мъката си в безпаметни пиянства из баровете. Не хукнах да наваксвам с безразборен секс – нямам нужда да се доказвам така. Наслаждавам се на самотата си, защото този път е желана. Смея се повече от всякога без да ми пука за бръчките. И въпреки че съм сама, се усещам по-жива от всякога.

автор: Флор К. Николова за сп. ‘Жената днес’, 2011

*Флор е строга, но справедлива. Истинска капанка по душа, тя има бърза мисъл и остър език, за ужас на домашните си. Много хора познават Флор виртуално от Бг-мамма, където радва с присъствие и участие. Още от нея можете да намерите в блога й: http://kremenata.blogspot.com/

Things to do in October

Октомври е чудесен месец – все още топъл, но не горещ, листата красиво оранжево-кафеви, навсякъде лъскави, обли, нови кестени, с които да си натъпче човек джоба… Изобщо, приятен месец. А този октомври има още нещо, което да предложи:

На 22-ти и 23-ти октомври 2011 година във Велинград ще се проведе поредният Национален семеен семинар за кърмене и позитивно родителство, организиран от Ла Лече Лига. Чудесна възможност да видите, чуете и упражните интересни и полезни неща. Ще има презентации от световно известната и изключително завладяваща Даян Уийсингър. Ще имате възможност да научите повече за анатомията и физиологията на гърдите, както и да участвате в обсъждане на често срещани предизвикателства пред кърмещата майка. Ще проведем дискусии и работилници, където може да упражните комуникационните си умения, да се запознаете с някои интересни идеи за позитивно родителство и интересното захранване водено от бебето (baby-led weaning). А татковците ще имат възможност да поговорят и обменят идеи и опит на специална сесия по мъжки.

И всичко това в прекрасния Велинград, където може да се насладите на природа, чист въздух и минерална вода. Семинарът ще се проведе в хотел “Витоша”, който разполага с красива градина и топли външни басейни. Чудесна възможност да съчетаете полезното с приятното!

Разбира се, понеже не сме новаци в организирането на подобни събития, опитваме се всеки да извлече максимално полезното и приятното за себе си. Затова сме предвидили интересна, разнообразна програма, подпомагаща лесно и достъпно учене, която включва различни неща, например:

– за кърменето отблизо – за всеки, който иска да научи повече, както и за всички помощници за кърмене от най-различно естество, с известни международни и родни лектори
– за комуникацията с децата и възпитанието им – какво можем да направим, за да общуваме по-ефективно с поколението си и едновременно с това да постигаме желаните си цели като родители по един по-позитивен и приятен за всички начин (особено в случай, че последното може би не винаги ни се удава)
– за общуването с възрастните – защото добрата комуникация е ключът към много палатки
– мъжки приказки – татковците и кърменето, майките, новото бебе, децата в семейството…

Предвидени са и достатъчно големи паузи, за да може човек да изпробва дали наистина водата в басейна е топла и дали Велинград е наистина СПА столица на Балканите или са стари лаври. За ентусиазираните в събота вечер ще има салса уроци и народни танци за начинаещи. Семинарът е семеен – предвиден е в идеалния случай като добра възможност за цялото семейство да научи нещо ново, да почине и да се забавлява.

И всичко това – на цени, напомнящи времето отпреди 20 години.

Така че, хващайте половинката под ръка, мушвайте децата под мишница и ще се видим там!

ПРОГРАМА + РЕГИСТРАЦИЯ

7+4 скрити ползи от това да имаш деца

Забавни предимства, на които всеки родител може да се радва.

Всички сме чували, че децата носят радост, изпълват живота със смисъл, помагат на човек да има по-добро самочувствие…  Но децата са и източник на тревоги, нерви и нерядко – черни финансови дупки. И все пак, хората упорито се размножават. Защо? Ето още някои по-неочаквани ползи от децата в семейството.

  Има кой да върши дребни неща из домакинството.

„Иди, моля те, и ми донеси чаша вода/хляб/дистанционно/жива жаба…” – най-после има кого да обучите за дребните, но много досадни „иди-и-донеси” задължения в къщата! И разбира се, не оставяйте доброто дело наполовина – плавно помогнете на децата да поемат и други домакински обязаности. Колкото повече мини-куриери имате, толкова по-добре за вас.

 Имате извинение

Не ви се ходи на досадно парти? Не искате да се видите с приятелка? Не ви се върши времеемка задача? „Ах, ами аз съм с детето, знаеш, и е тооолкова трудно, сега е в този особен период…” Децата осигуряват перфектното алиби за куп неща.

 Можеш да не ядеш/да ядеш

Ако човек не обича странните кулинарни експерименти на престарялата си леля, която бърка майонеза с мумийо, винаги може да се оправдае с детето, което точно сега не трябва да яде и вие да не го дразните… (ако сте бременна – още по-добре, можете да кажете смело, че лекарят ви е забранил). И обратното, ако много ви се иска допълнително – обвинете детето, което нищо, че едва е наблизало храната, много я е харесало (ако сте бременна или кърмите се подразбира от самосебе си, че трябва да научите култовата фраза „Сега ям за двама”)

 Осигурява по-бързо преминаване на опашките

Човек и добре да живее, трябва да пазарува, а пазаруването с деца може да е едно от най-ужасните неща. Сега можете безнаказано да се възползвате от тях и наредени на километричната опашка да използвате всеки техен писък, за да отговорите с висок печален глас” „Ей сега, маме, почакай още малко, виж колко много хора има пред нас!” Освен ако магазинът не е пълен с коравосърдечни главорези, почти сигурно е, че поне един човек от опашката пред вас ще ви пусне напред, ако не и всички.

 Има някой, на когото да предадете уменията си

Да имате деца е уникалната (може би) възможност в живота ви, когато има някой, от когото сте по-умни, умели и можещи – колкото и малко активи да имате в тези категории! Нещо повече – този някой ви гледа с жадни очи и попива всяка ваша дума и жест! Не е ли страхотно да сте безрезервно приет ролеви модел за друго човешко същество поне за известно време (докато въпросното същество не навлезе в пред-пубертета и безславно се сгромолясате от родителския трон на мъдростта и респекта)?

 Има с кого да си играете

Децата са най-доброто извинение да си купите огромното Лего, за което мечтаете от вашето детство, страхотното метално влакче с истински двигател и онзи пъзел от 5,000 части. Можете да играете с детето, но не се притеснявайте да му забраните достъп до новата ви играчка, „за да не я развали” – всеки знае, че някои работи не са за деца…

 Има кой да ви напомни за важните неща в живота

Децата са неподправени и до голяма степен лишени от лукавството и негативизма, присъщи на възрастните (поне докато не ги научим иначе) – и в добавка знаят кои са истински важните неща. Позволете им да ви ги покажат. Да погледнете през техните очи може да е безкрайно освежаващо и да ви покаже съвсем различна перспектива.

добавени бонус-точки от коментари:

 Чувствате се по-млади

‘Покрай детето си отново ставам дете .Отново преживявам онези трепети от 1-вия учебен ден, 1-вото колело , детските безгрижни игри с децата. Превръщаш се в дете и за малко грижи и неволи забравяш.’

iliana_81

  Можете да развихрите шопахолизма си

‘Можем да пазаруваме куп сладки роклички, фибички и дрънкулки, които на себе си не бихме могли да сложим, а ни се иска, на дете всичко стои супер…’

 Имате оправдание за закъсненията
‘Децата са чудесно оправдание за закъсненията ми – с две малки деца, пробвайте да сте точни, по дори и да не са те винаги причината:)’

  Можете да сте анонимни мръсници*
‘Винаги имаме оправдание защо е разхвърляна къщата …детето постоянно пръска играчките, цапа и не смогвам даже да разтребя :)’

ELLIE