Tag Archives: грижа

6-годишно чудо

Оставям Мая при нашите за през деня, докато аз правя разни неща, и давам обичайните напътствия – а именно, да слуша и да не прави бели. Отивам да я взема в късния следобед и ми казват, че е била много послушна, само не е спала – лежала 2 часа, стискала очите, но не спала. Почвам да й чета морал (тя е от тези, които наистина имат нужда да спят, или се вкисват преди времето за Сънчо), и нареждам, нареждам… Мая в един момент ме прекъсва и казва леко, „Дай да оставим миналото настрана!“
Естествено, от хълцане и хилене поуката изхвърчава незабелязана…

***

Късно вечерта седя пред компютъра и бързам да допиша нещо, за да сложа детето (и себе си) да спи. Тя търчи напред-назад по гащи и се забавлява както намери за добре, докато аз не мога да й обърна внимание. По някое време идва и ме пита:
„Какво ще стане, ако някой много глупав човек се намаже с лепило? То ще се измие ли?“
Казвам, „Ами зависи от лепилото.“
Тя показва лепилото си стик и аз съм честна: „Вероятно ще се измие. Все пак не се мажи, ако обичаш“
Тя изчезва, а аз продължавам да се трудя. Минава време… и време… по едно време ми прави впечатление, че не се чува нито звук – необичайна тишина (всеки, който има деца, знае какво значи това обикновено). Обръщам се да видя какво става и какво съглеждам:
Младата госпожица си нарязала ленти от хартия, намазала ги с лепилото, шляпва ги на краката си и хоп! ги дърпа… Оцъклям се и с треперещ от смях глас я питам какво прави. Ами, така показали по рекламата, уведомява ме тя. Мишниците вече си ги била обезкосмила с този метод (забележката ми, че няма никакви косми, не я впечатли никак).

Сред смях разказвам после на бабите й за най-новото изобретение. Майка ми нещо недочу, та Мая отчетливо и изключително убедително й обясни как се прави. Просветлявам и вас. „Режеш лентички от хартия, мажеш с лепило, поставяш внимателно и хубаво натискаш, а после рязко! дръпваш.“

***

Няколко седмици след като съм й казала, че чакам бебе, вървим след градина и си говорим. (Тук да отбележа, че по въпросите за бебетата, правенето и раждането им винаги съм отговаряла честно, но съобразено с възрастта й и без излишни детайли – само каквото пита, поднесено подходящо).
– Вие с тати секс ли сте правили, за да имаш сега бебе?
– Да, всички хора са се появили така (и се опитвам да не се дразня на най-последната градинска мода да се хилят на новото словосъчетание „Правиш секс, кикики“, колкото и да съм се опитвала да науча, че тялото не е нещо срамно, нито пък са интимните отношения, съответно).
– Ама как го направихте?
– Казвала съм ти. Знаеш, че бащите имат пишки – също като момченцата. И когато родителите искат да имат бебе, таткото слага семенцето (знае ‘сперматозоид’, но е трудна дума) в корема на майката. Там то опложда малкото яйце, което майката има и така се създава бебето.
– Ама вие голи ли бяхте?
– Да. Това не е нещо срамно (добавям, защото тя е получила нов пристъп на кикот).
– А през нощта ли го правихте?
– Да.
– А аз къде бях? Спях ли по това време?
– Спеше, да.
– Ееее – извива искрено разочаровано тя – защо не ме викнахте?! Аз толкова исках да видя как правите бебето!

***

Моето чудо Мая днес стана на 6 години 🙂

… и разбира се, тортата – много вкусна и свърши бързо!
(мое производство, Георги Димитров, първи коридор!)


Реклами

Различният първи юни

Гост-блогър е firebird* 🙂

Събуждам се в 5,30 – моят син си удря главата в леглото и плаче.
Не зная защо плаче. Той не говори и не може да ми обясни. Може да е сънувал нещо, може да го дразни пижамката или някой звук, на който аз не обръщам внимание.
Опитвам се да гушна и успокоя. Той не понася да го гушкам повече от 2 секунди.
Продължава да плаче и се примъква към стената, където иска да си удари главата отново.
Не, той не ме манипулира. Той има разстройство от аутистичния спектър.
На 6 години е и не говори, не може да се облече сам, но използва компютъра, познава добре улиците, по които минаваме.
Това последното изглежда хубаво, но не винаги е така, защото ако искам да мина по друга улица, той се сърди.
Новите неща го притесняват.
Може да се разплаче от фалшива музика, от това, че убиват мечката в детско филмче или понякога и аз не зная защо, и да се повтори сцената с удрянето на главата. Трудно изтърпява опашка в магазин.
В градинката вчера имаше празник за първи юни. Не го заведох, защото ще се изнерви от силната музика.
Той се радва на децата, но не умее да си играе с тях, защото не говори, защото се страхува от люлки, пързалки и катерушки.
Понякога се поклаща напред-назад, за да се успокоява, и си пее „ЕЕЕЕЕЕЕЕ“
Ако му купя подарък, няма да се зарадва. Играчките, които му харесват, са топки и коли. И си играе с тях, като ги върти около оста им (на колите върти колелцата). Така може да седи с часове и да върти едно и също нещо. Специалистите казват, че това никак не е добре, защото така се затваря в свой измислен свят. Трябва да играе други игри, в които да споделя играчки, да общува.
Той не ходи на детска градина, защото не го искат.
Би било добре за него да е сред активно общуващи деца, за да го стимулират да играе с тях.
Единствената градина, в която биха го взели, е далече в Бояна и там ще бъде в група с други деца като него. Всеки в своя свят, въртящ чинийка или тракащ с вратичката на шкафчето… няма да е от полза за никого.

А когато е спокоен, той се усмихва.
Усмихва се на нещо в своя свят. Показва ми какво иска, като взема ръката ми и я „води“ до желаното нещо.
Обича музика и танцува в ритъм. Обича анимационни филми и сам си ги пуска на компютъра.
Обича да гледа как другите деца се люлеят и се пързалят, макар и той да пищи от ужас при опит да го кача на люлка.

Не пиша в „Деца с увреждания“, защото ние там се знаем. Искам да разкажа на останалите.

И не, не събирам пари за лечение, защото за неговият проблем няма нито скъпи лекарства, нито нито операция в чужбина.
Той иска само търпение и разбиране, много работа с логопеди и психолози.

Искам само да кажа – детето ми не е невъзпитано.
То не се тръшка от глезотия или за поредната скъпа играчка.
Когато маха с ръчички като с крилца, това не е повод децата да му се смеят.
Той така показва, че им се радва.
Обяснете на вашите деца, че има и такива като него.
и… честит първи юни!
На всички деца!

*firebird е дългогодишен потребител на форумите в bg-mamma; участва активно във подфорумите Майки (бъдещи и настоящи), Деца с увреждания и хронични заболявания, Кърмене и захранване на бебетата

Синовна преданост

В древен Китай живял учен Гуо Жужинг, произхожащ от провинция Фуджиян. Той бил известен поет и отдаден син. След като баща му починал, Гуо дълбоко скърбял за загубата си. Дълбочината на чувствата му го накарала да проучи историята и да намери истински истории за най-добрите примери за синовен респект, показан от предани мъже и жени през вековете. Той подбрал двадесет и четири такива образци и към всеки написал стих, който да възхвали всеки истински пример за синовна почит, а също и разказал историята, която е подтикнала сина или дъщерята към това поведение за пример. Книгата, в която са събрани тези негови творби, се нарича „Двадесет и четири образци за синовна преданост”.

Номер десет от тях е:

Никога не се уморява да храни свекърва си с млякото си: лейди Танг

В династия Танг служащ на име Куи Наншан гледал в семейството си гранд дамата Жанг Сън, прабабата на г-н Куи. Тя била много възрастна и била изгубила всичките си зъби и поради това не можела да дъвче дори мек ориз. Яденето било голям проблем. Лейди Танг усетила затруднението, което свекърва й имала с дъвченето на храната и намерила разрешение, което да поддържа възрастната дама жива и в добро здраве. Всяка сутрин лейди Танг ставала, правела сутрешния си тоалет и отивала да я нахрани с кърмата от собственото си тяло. Възрастната матрона нямала проблем да смели тази храна и така, благодарение на снаха си, въпреки че не можела да яде друга храна, тялото й останало силно и здраво.

Един ден тя заболяла и знаейки, че животът й е достигнал естествения си край, привикала поколенията си наследници в стаята си и им казала: ‘През всички тези години за мен се грижеше снаха ми. Тя се грижеше за мен много добре и съм й дълбоко признателна. Единствено се надявам, че жените на всичките ми деца и внуци ще бъдат толкова внимателни и благовъзпитани в синовната си преданост, както тя беше към мен.’

Когато семейството чуло последните й думи, било дълбоко впечатлено и след това използвали съвета на гранд дамата Жанг Сън за мото на домакинството. Поучението било предавано и ценено от много поколения на семейство Цуей.

Стих в нейна чест казва,

От дълбоко уважение към матроната на семейство Цуей,
След утринния тоалет тя хранеше гранд дамата с мляко.
Такава добрина е трудно да се отплати;
Нека всички поколения да са така добри!


Жена кърми престарялата си свекърва


Статуи, изобразяващи китайски жени, кърмещи възрастните си свекърви. (клик за цял размер)

Дали в резултат на възпятата добродетел на лейди Танг или поради друго, тази практика изглежда е била много разпостранена в древна Азия. Богати семейства наемали жени, които да хранят възрастните им родители с кърма, за да ги поддържат здрави, когато вече не можели да се хранят с друга храна.

Жена кърми свекър си, Haw Par Villa (Tiger Balm Theme Park), Singapore

Друг подобен пример за синовна почит и грижа може да се намери в римската история.

Долното е превод със съкращения от английския превод на оригиналния латински текст, записан от римския историк Валерий Максим в книгата му, наречена „Паметни постъпки и думи на древни римляни”, написана по време на управлението на Тиберий (14-37 сл.н.е.)

Свободнородена жена била намерена от трибунала за виновна и осъдена на екзекуция в затвора. Като влезла там, надзирателят й се съжалил над нея и не я удушил веднага. Дори позволил на дъщеря й да я посещава, но след като била изцяло претърсена, за да е сигурно, че не внася никаква храна, заради очакването затворничката да умре от глад.

Но след като минали дни, той се запитал какво я поддържа жива толкова дълго. След като наблюдавал дъщеря й отблизо, забелязал, че тя вади гърдата си и утолява глада на майка си с кърмата си.

Той докладвал тази необичайна и забележителна гледка пред триумвирата, той на претория, претория – на съдиите; в резултат присъдата на жената била отменена.

Къде ли не прониква пиететът, какво ли не измисля? В затвора тя намерила нов начин да спаси майка си. Кое е по-необичайно и нечувано от това майка да се храни от гърдите на дъщеря си? Това може да изглежда срещу природата, ако обичта към родителите не беше първият закон на Природата.

Същото твърдение важи за пиетета на Перо, чийто баща Мико бил в същото окаяно положение и под стража. Той бил много възрастен, но тя го слагала като бебе на гърдата си и го хранела.

Очите на хората се приковават от удивление, като видят рисунката на тази постъпка и подновяват тази отдавна отминала случка…Това трябва да се случва и в умовете ни и да ни напомни да помним отдавна отминали неща…Други добродетели също печелят голямо възхищение, но пиететът печели също и много любов.


Charity by Bachelier ……………………Roman Charity, Gian Domenico Cerrini

Roman Charity, историята

Roman Charity, галерия с творби от майстори

Ако ви е харесало, вот тук: http://svejo.net/home/link_summary/41037

.