Tag Archives: дете

Галерия

10 правила, когато си при баба

This gallery contains 1 photos.

Истината за бабите – разкрита! Като много деца, някога обичах да ходя при бабите си. Бабите се занимаваха с мен, угаждаха ми, в различна степен успявах да се забавлявам по нови начини и изобщо, даваха ми да правя неща, които … Има още

Галерия

Кога равенството между половете отива една идея твърде далеч?

This gallery contains 1 photos.

Да разлаем кучетата в събота вечер. Бих искала да чуя мислите ви относно тази статия (за нечетящите английски – следва резюме): Авторката, Карла А. Ериксон, е доцент по социология в колеж Гринел и води курс за „Пол и общество“. Статията … Има още

Барби или за възпитанието

Тези дни четох в блога на Капитал статия за Барби vs. Bratz.. Вчера Василена писа в блога си ‘Барби? Не, благодаря!’ Аз, естествено, имам мнение по всички въпроси (Флор ме увери, че е нормално) и по темата мисля ето какво:

В блога на Капитал прочетох куриозното изречение:
“Bratz не се отличават и с особени социални цели и амбиции, тяхната философия е просто – “a passion for fashion”.”
Василена изказва тезата, че играейки с Барби (и подобните й), детето отрано възприема тези стереотипи за женското тяло и ролята на жената в живота. Че купувайки Барби, родителите съзнателно подтикват детето си към това.

„Би било много лесно да се оправдаем, че лошите глобални компании за играчки и лошите рекламисти сексуализират децата ни, карат ги да порастват все по-рано, насаждат им стереотипи за ролите на половете и комплекси за външния им вид. Това обаче не би могло да стане без съучастието на родителите. Ние, възрастните, сме тези, които през последните 50 години сме купили достатъчно кукли Барби, за да се обиколи три пъти и половина земното кълбо, по данни на Мател.”

Един от коментарите към статията й ме впечатли:

„Макар че този модел и послание, което се носи от “безобидните” кукли ме плаши много, когато гледам как детето на мои роднини израстна с тях, с къщичките и всичките им възможни атрибути – вече е осемнадесетгодишна красавица с изкуствен бюст, удължена коса и силиконови устни.”

Именно – не без съучастието на родителите. Къде се явява ролята на майката и бащата в цялата тази работа? Те къде са в цялата ситуация с израсването и оформянето на ценностна система и критерии за красиво и грозно?

Лесно е да кажем, ето на, детето ми взе, че порасна куха лейка, защото като малко си играеше с Барби. Но това не е така. Родителят е този, който може да каже на детето си кое е грозно и кое – хубаво. Да му обясни, че куклите са кукли, а истинските хора не изглеждат така и това е нормално. Да подтикне играта на детето си към по-градивен вариант, а не да очаква Барби и производните й да му възпитават детето.

Братз нямали социални цели… Барби да не би да има някаква цел в живота?! И трябва ли всъщност играчките да имат социални цели и амбиции, когато родителите са тези, които трябва да насочат детето си към подобни? Една от малкото анимационни героини, за които се сещам (впоследствие претворена на кукла и линия дрехи за деца, разбира се, печалбата си е печалба) е Dora the Explorer – момиченце, което заедно със своята маймунка открива интересни неща по света.

Като майка на момиченце съм в течение на живота на Барби – както от линията на куклите, така и от списанието с идентично име.
От последното мога да разбера, че за Барби най-хубавият цвят е розовият; най-важното е ноктите и косата й да са направени, а дрехите й – съчетани добре. Социалният й живот се върти около пазаруване и партита с приятели.

Перфектен ролеви модел за деца, няма що.

Спрях да купувам идиотското списание. По-рано го взимах заради играчките-подарък в него, които радваха детето, но разказаните дебилни истории вътре преминаха границата на търпението и толерантността ми. Мисля, че сама ще успея да възпитам по-добри идеали от това, да съчетаем перфектно дрехите за детската градина с помощта на Барби като моден гуру.

Като дете завиждах жестоко на братовчедка ми, която имаше няколко кукли Барби от чужбина. Но характерът си е характер, а самото притежание не го изражда със сигурност – тя почти не играеше с тях, украсяваха й лавицата. Аз, от своя страна, много играех с един невъобразимо стар модел на Барби, наследство от сестра ми, който нямаше почти нищо общо със сегашната линия на куклите (а също и с един Пинко, с когото бяха семейство…и нататък ме е срам да разказвам). На 10 получих първата си истинска Барби – Барби дете, с дълга коса и перфектни пропорции на десетгодишно, съвсем достоверни. Няма такова щастие.

Философията, която и Маттел и MGA се опитват (и успяват) да наложат като ролеви модел за малките момиченца не ми харесва. Но това не означава, че ще отрека куклите или няма да ги купувам на детето си, като по този начин го направя аутсайдер. Боря се с нея с подръчни средства.
“Мамо, нали Барби е много красива?”
“Ами… хубава е, но истинските жени не изглеждат така.”

Дъщеря ми си играе както с няколко Барбита, така и с динозаври, коне и прочее неща – за щастие, за момента поне, успявам да избегна промития мозък, който да диктува, че модата и външния вид са най-важното в живота. Когато избирам кукла, взимам някаква интересна – например от линията Барби балерина взех две (впрочем, като изключим леката хидроцефалия, са с по-нормални пропорции). Дрехите на куклите избирам пак аз – и повечето са нормални дрехи като на жените по улиците. Избрах да купя Барби учителка – комплект с малки кукли-ученичета, чинове и пособия за учене. Подарих й моята Барби-дете с нормално детско тяло, за да може да играе на семейство.

Не обвинявам Барби. Обвинявам родителите, които оставят Барби и поп-културата да възпитават вкуса и мисленето на децата им вместо тях.

снимка (cc) shopping.indiatimes.com

Ако е било интересно, един глас в Свежо?

Из дванадесетте подвига на Херкулес: с дете на море

автор: Бу, сп. Кенгуру 2008

Някога можехте да решите, че е чудесна идея да идете на море – веднага! – да грабнете един сак с дрехи и да потеглите към плажа без губене на време и без излишни грижи. Не беше толкова важно къде ще отседнете или с какво ще пътувате, стига да е с добра компания и да тече купона. Някога – но не сега.

Помните класиката ‘С деца на море’, нали? Почивката с вашето дете е нещо такова, но по-сериозно, защото я преживявате лично, вместо да я гледате и сте в ролята на истинския чичо Манчо. Сега откривате, че едно просто като замисъл пътуване съдържа страшно много детайли, за които трябва предварително да се погрижите, както и да предвидите най-невероятни възможности, просто за да сте подготвени. Изведнъж виждате, че багажът ви е толкова много, че съседите любезно ви питат в ново жилище ли се местите, а планирането на отдихът и провеждането му се оказват достатъчно трудоемки, за да имате накрая нужда да починете от почивката.

И така, как планираме и провеждаме олимпийската дисциплина, наречена ‘с дете на море’?

Предварително проучване. Погрижете се поне месец-два по-рано да проучите къде ще почивате, ако никога не сте летували на това място. Това ще ви даде обща представа какво да очаквате, какво да приготвите и как да подходите към почивката. Можете да разчитате на думите на познати, които вече са почивали на въпросното място, но не пропускайте да направите он-лайн проучване, както и лично да проверите по телефона най-важните неща, които ви вълнуват, за да няма неприятни изненади на място. Проучете дали и къде има клиника или лекар на разположение, както и предупредете личния лекар на детето за пътуването, за да можете да разчитате да се свържете с него по телефона в случай на нужда.

Вариантите общо взето са:

Почивен комплекс тип ‘ол инклузив’ – просто отивате там, спането и храната са предвидени и включени в цената.

За какво да проверим? Най-напред – до каква възраст няма такса за детето (в повечето такива комплекси деца до 2 години летуват безплатно, от 2 до 12 години са с половин или с непълна такса. В някои комплекси предварителното резервиране за определени дати и предплащане на пакета носи значителна отстъпка. Ако детето ви спи в отделно легло, поинтересувайте се дали ще ви предоставят детска кошара или легло. Ако не, носете своя. Ако малкото спи с вас, попитайте колко са големи леглата – и най-всеотдайният родител може да се превърне в звяр, ако прекара няколко поредни нощи с въртящо се и ритащо на сън дете в легло, широко 80 см. Предварително разберете каква храна се предлага, за да знаете дали е подходяща за детето. Не забравяйте да проверите какви удобства се предлагат за децата – ако има изобщо – от типа на детски басейн, почасово гледане и прочее забавления. Попитайте дали различните допълнителни екстри (басейн, фитнес, процедури) се заплащат отделно.

Какво да си носим? Багажът и детето, в общи линии. Храна за дребното човече, ако предлаганата в комплекса не е подходяща. Забавления за малкото – играчки, книжки, пособия за рисуване и т.н. Гърнето на детето, ако вече е без памперс, но не ползва голямата тоалетна.

Предимства: Отивате там и не мислите за никакви детайли. Обичайно този тип комплекси са затворени, т.е. имате по-голям контрол над отрочето си, което е особено важно, ако е по-буйно и самоинициативно. Имате осигурена храна, което ви избавя от мислене на менюта или търсене на място за хранене. В общия случай ще имате под ръка басейн, което е удачно за дните, в които не ви се ходи до морето, или за следобеден кратък плаж.

Недостатъци: По-висока цена, на първо място. Затвореността на комплекса може да остави чувство за непълноценна почивка, особено ако не сте свикнали на такъв тип летуване. Ако комплексът има басейн, трябва да сте изключително внимателни в наблюдението над детето – цопането във водата бързо може да се превърне в подводно гмуркане, когато си висок 80 сантиметра.

Квартира/семеен хотел – спането е налице, храна обикновено не е включена.

За какво да проверим? В квартирите обичайно не се предлагат детски кошари и легла, така че носете своя, ако детето спи отделно. Ако спи при вас, търсете квартира с по-големи легла или спалня, за да спите по-комфортно. Търсете място, където има хладилник – в стаята или общ за няколко стаи, защото по всяка вероятност ще имате нужда да съхранявате храна някъде. Ако смятате, че ще ви се наложи да готвите, предварително проучете дали ще имате на разположение котлон и кухненска посуда, ако не, можете да се договорите с хазяите да ви предоставят достъп до кухнята поне веднъж на ден. Климатикът е плюс, а все повече семейни хотели го предлагат, така че разберете в аванс има ли такъв. Вероятно около квартирата ще има достатъчно кръчми и заведения, където да се храните (уверете се, че никое заведение не е твърде близо до вас, за да нямате нощем чувството, че сте се нанесли в дискотека). Ако не сте резервирали престоя предварително, а търсите квартира на място, не се свенете да водите преговори за цената – повечето хазяи са склонни да отбият от цената за по-дълъг престой или ако почивате в началото или края на сезона.

Какво да си носим? Храна за вас и детето, ако очаквате да се храните в квартирата. Забавления за малкото – играчки, книжки, пособия за рисуване и т.н. Гърнето, ако вече ползва такова.

Предимства: По всяка вероятност ще имате достъп до обичайните битови условия, с които сте свикнали. Цената на ден е по-ниска, сравнено с голям хотел. Сравнително самостоятелни сте, дори в случая на общи баня/тоалетна и кухня.

Недостатъци: Ако баните/тоалетните са общи, недостатъкът е очевиден. Квартирата може да е по-далеч от плажа, което ще значи всеки ден да кръстосвате улиците в най-горещите часове на деня до и от морето, което дори с кола не винаги е удобно. В обичайните курортни градове улиците са задръстени от автомобили и намирането на място за паркиране е равносилно на малък подвиг. Обикновено наоколо има достатъчно заведения, където да се храните – и от където всяка вечер ви заливат всички познати ви музикални стилове.

Каравана/палатка в къмпинг – спането е налице, храната със сигурност не е включена.

За какво да проверим? Ако сте решили да почивате на каравана или палатка, по всяка вероятност сте го правили и преди и имате представа какво ще ви трябва. Ако ли не – предварително разберете: има ли работещи и достъпни тоалетни и бани; ще имате ли достъп до ток и вода (повечето къмпинги предлагат такъв); какви магазини и заведения има наблизо; можете да проучите в аванс какви са таксите – за вас, за автомобила, ако сте с такъв, плажна такса, за да имате представа каква сума да предвидите; имате ли на разположение хладилник и котлон/примус. Наличието на химическа тоалетна е голям плюс.

Какво да си носим? Храна за вас и детето, ако очаквате да се храните в караваната/палатката. Забавления за малкото са задължителни, защото по всяка вероятност наоколо няма развлечения – играчки, книжки, пособия за рисуване и т.н. Ако нямате осигурени в караваната/палатката, носете много дълъг външен удължител, с който да прекарате ток до мястото, няколко вътрешни разклонителя, както и дълъг маркуч с подходящ накрайник (за битови нужди и миене). Ако няма хладилник, надали ще понесете в багажа такъв – но можете на място да проверите при съседите по каравана/палатка дали имат и биха ли приели да съхранят някаква храна от вашата (за детето, например) – обикновено почиващите в къмпингите са склонни да си помагат с охота. Можете да вземете малък примус за основни нужди – за бързо приготвяне на храна или най-малкото за сутрешното кафе, ако сте от хората, които не вярват, че започването на нов ден е възможно, преди да излочат задължителната сутрешна доза кофеин. Вероятно ще трябва да носите спално бельо, както и надуваем матрак/дюшек за сън, ако сте на палатка. Ако детето не може да спи във вашето легло, вземете преносима кошара за сън. Не забравяйте гърнето на детето, ако вече не ползва памперси, но още не може да ползва голямата тоалетна.

Предимства: В къмпинга сте много по-близо до природата, обикновено дори да има още много къмпингуващи, не е толкова пренаселено, както в града. Цената на ден обичайно е по-ниска от тази на хотел или дори квартира. Има много чист въздух и място за игра за детето ви. Морето почти винаги е достатъчно близо, за да стигнете до там с малка разходка пеша. При толкова различни битови условия определено се откъсвате от обичайния градски ритъм на живот и ако сте от породата почиващи, които обичат по-походни условия, действително ще си починете. В общия случай наоколо има поне едно заведение, където можете да се храните, но то не е толкова близо, че музиката да ви притеснява нощем. Най-често къмпингите са разположени в близост до поне един град и ако сте с кола, лесно стигате до него за пазаруване и разходки. Наоколо ще има достатъчно деца, с които вашето да си играе – много семейства почиват в къмпингите с отрочетата си, включително със съвсем малки бебета.

Недостатъци: Походните условия и липсата на обичайните градски условия са очевидни. Общите бани и тоалетни, най-често за целия къмпинг, могат да ви смутят – не винаги чистотата е на ниво, а често топлата вода е налице само до ранния следобед. Ако случите на по-шумни съседи също може да е неудобство – на къмпинг обичат да летуват както семейства, които искат да са по-близо до природата, така и млади хора, за които битовите условия не са водещи, тъй като те са там за купона и добро (и често – шумно) прекарване на времето.

Пътуването.

С какво? Изборът ви е сведен до автомобил, автобус или влак (ако сте от хората, които могат да си позволят да летят със самолет до морския бряг, вероятно ще летите до море извън страната и надали нещата, обсъждани тук, са под въпрос). С каквото и да пътувате, предвидете чанта за път за детето, в която да имате резервни дрехи, мокри кърпички и памперс за смяна (ако детето ползва), някаква храна, вода и играчки.

Най-бързо и лесно се пътува с автомобил – а ако сте повече от двама (както вероятно е случаят), обичайно е и най-евтиният начин на придвижване на големи разстояния. Ако нямате собствен, можете да помислите за автомобил под наем или на заем, ако има от кого.

Кога? Много семейства избират да пътуват по време, в което очакват детето да спи (и няма какво да се лъжем – така да улесни много пътуването). Много рано сутрин или късно вечер, а ако колата е с климатик и детето обикновено спи повечко денем – може и в часовете след обяд. Ако имате избор в кой ден да тръгнете, може да предпочетете да пътувате в четвъртък или петък, за да избегнете трафика по пътищата в неделните дни, когато към и от морето се придвижват най-много хора.

Как? Задължително предвидете столче за автомобил – ако нямате, вземете на заем. То ще осигури добре вързано дете и безопасно пътуване. Дори човечето ви да е от мирно спящите в кола, очаквайте Законът за Всемирната Гадост да сработи с пълна сила точно по време на пътуването ви и бъдете подготвени, че точно сега може да откаже да спи изобщо или да спи доста по-малко от обичайното. Предвидете достатъчно разнообразна храна – солети, предварително нарязани и удобни за хващане и ядене сладки плодове и зеленчуци, бисквити – която да можете да му подавате в неговото столче за пътуване, както и вода (избягвайте киселите сокове, тъй като киселината на портокалите, грейпфрутите, лимоните и ананасите често може да разстрои стомаха на детето по време на път). Пригответе диск или касета с детски песнички, които да разпявате на пълен глас с малкото, както и си обновете репертоара с приказки и походни игри, подходящи за път. Носете книжки за четене и няколко играчки, които да можете да му подавате (една по една, за да не загуби интерес). Ако детето не спи изобщо или спи за кратко, предвидете поне няколко спирки за разтъпкване и освежаване – дори на възрастните им е досадно да пътуват дълго време, какво остава за малкото човече, за което и пет минути са много време.

Пътуване с автобус или влак. Тук Кога? не стои под въпрос, защото този вид транспорт си има разписание и зависите от него. Предварително купете билети (не забравяйте да проверите какви намаления ползват децата) и се постарайте да сте на мястото за тръгване достатъчно рано, за да можете да натоварите багажа и да се качите на спокойствие. Ако пътувате с влак, може да искате да сте в спален вагон, за да увеличите шансовете детето да поспи поне малко. Опитайте да намерите място до прозореца – детето може да гледа навън, да си говорите тихо какво вижда и така да се разсейва. Не пропускайте в аванс да проверите транспортните връзки до местоназначението си – какви автобуси и маршрутки ходят до там, където искате да стигнете (цените на такситата по гари и автогари са, хм, много курортни – но са предмет на преговори, ако не сте чужденци). Как? Носете вода, както и достатъчно храна – солети, плодове, бисквити – за детето. Предвидете тихи забавления – книжки и играчки. Никой не очаква малко дете да стои тихо и кротко по време на дълъг път, но и останалите пътници не са длъжни да търпят изстъпленията на младия Франкенщайн, в който може да се превърне всяко малко човече, пътуващо над 30 минути, затова предварително подгответе детето за дългия път, опитайте се да го забавлявате тихо и доколкото можете да го усмирявате – ако пътувате с влак, можете по-често да го разхождате в коридора, а ако сте с автобус – ползвайте за разтъпкване и освежаване междинните спирки.

Багажът. Каквото и да правите, багажът за пътуване с дете в крайна сметка е огромен – но тук правилото е по-добре повече, но добре подготвени, отколкото малко и изненадани. Вероятно една значителна част от дрехите няма да бъдат използвани, но все пак предвидете повече – времето може да се развали, детето може да има нужда от по-честа смяна на облеклото от обичайно и т.н.

Ето един примерен списък, който можете да ползвате за основа и да модифицирате съобразно нуждите си.

Не забравяйте да вземете любимите играчки на детето, като можете да го подканите и само да избере кои играчки да вземе за почивката, за да няма драма, когато сте на стотици километри от дома, а Единственото Мече е останало вкъщи.

На морето. Най-после сте стигнали! Колкото и спокойно да е протекло пътуването, вероятно сте облекчени, че вече е свършило. Разопаковането на багажа, като изключим най-основните неща, може да почака – сигурно нямате търпение да отидете на плаж. Не забравяйте, че подходящото време за излагане на слънце на детето е до 11 преди обед и след 16 след обед (в особено горещи дни – след 17). Дори през тези часове не пропускайте да мажете детето старателно и обилно със слънцезащитен препарат с висок фактор (от 25+ нагоре), като не забравяте вратлето и ушите. След всяко влизане във водата мажете наново – въпреки, че повечето препарати са водоустойчиви, не разчитайте на това – част от препарата се отмива, друга част се изтрива с банските и хавлията. Задължително слагайте на малкото шапка или кърпа за глава през цялото време, дори да е на сянка. Непременно предвидете чадър – собствен или под наем на плажа, където детето да стои, когато не е във водата. Въпреки традициите още от наше време децата да търчат голи по плажа, предпочетете вашето да е облечено със светла тениска и шорти, когато не е във водата – слънцето не е това, което беше някога, а и много проучвания убедително свързват излагането на слънце в ранните и младежките години с рак на кожата в зряла възраст. Детето ви ще получи достатъчно слънчеви лъчи и витамин D дори с дрехи. Може да поискате да му намерите предварително бански с вградена защита от слънце – обикновено под формата на гащеризон с крачоли и ръкави или тениска с шорти. Най-често факторът им започва от 30+, което не значи, че под тях не трябва да мажете детето с препарат против слънце. За момента такива могат да бъдат купени само от чужбина – ползвайте жокер ‘Обади се на приятел’, ако имате познати или роднини зад граница. Ако уцелите правилния размер, вероятно малкото ще може да носи банския поне две лета – цената му е по-висока, но вложението си струва, за да си спестите притесненията, свързани с излагането на слънчевите лъчи. Ако не можете да си намерите такъв специален бански костюм, спокойно можете да къпете детето с тънка светла тениска и шорти (пригответе поне два комплекта) – материята им ще съхне по-бавно от специалната тъкан на банските костюми, но пък малкото човече ще е максимално защитено от слънцето.

Не искам! да влизам във водата. Доста деца отказват поне в началото да влезнат във водата и не се поддават на никакви уговорки. Можете да се опитате постепенно да го свикнете с усещането – да се разхождате заедно в търсене на миди по мокрия пясък, където вълните да мокрят крачетата му, да копаете дупки по брега, които да се пълнят с вода, в която да гази, да строите пясъчни замъци близо до водата (която да залива замъка и краката на малкото)… Избягвайте шокови методи от типа на ще-го-хвърля-във-водата-и-няма-как-да-не-свикне – така най-много да го стреснете допълнително и трайно да го откажете от морето. Ако нищо не помага и детето е категорично в отказа си да се къпе – какво пък, поне няма да го мислите дали не е влязло на дълбоко или дали някоя вълна няма да го събори и уплаши. Снабдете се с малък надуваем басейн, който да носите с вас и да пълните с морска вода под чадъра – дори да отказва да влиза в морето, почти няма дете, което да не иска да се плацика в басейн. Собственото ви къпане в морето ще е по-трудно (не сте и очаквали друго, нали?) и ще е добре, ако имате с кого да редувате къпане и стоене при детето, но пък няма да се притеснявате за малкото, което ще получи всички ползи от морската вода и свежия въздух даже в басейнче под чадъра.

С какво да те храня?! Бира и цаца – перфектната морска комбинация. За съжаление – перфектна само за вас, ако храните детето така, вероятно ще си спечелите много неодобрителни погледи тип ‘родител-рецидивист’. Ако детето ви яде предимно готови пюрета, се запасете с достатъчно бурканчета (не разчитайте непременно да намерите любимата марка на морето). Ако взимате храна от детска кухня, можете няколко седмици предварително да купувате двойно количество с повече купони, като замразявате шоково допълнителните порции. Можете да ги донесете до морето в хладилна чанта и да ги съхранявате в камерата на хладилника, ако има такъв. Ако по принцип вие приготвяте храната на детето, можете да приготвите различни манджи и супи, които шоково да замразите и да съхраните по гореописания начин – или просто да готвите на морето за вас и за него. Ако детето се храни в заведения без проблем, обикновено наоколо има достатъчно кръчми и капанчета, където предлагат супа и основни ястия – все нещо ще бъде по вкуса на малкото.

Дневният режим. Новата обстановка не е причина да сменяте драстично режима на детето – малките рядко реагират добре на промени в ежедневието и освен ако не искате да стане раздразнително и капризно, старайте се да се придържате горе-долу към установената схема ставане – закуска – игра (тук – плаж) – обяд – сън (колкото пъти дневно спи малкото) – игра (тук – плаж) – следобедна закуска – игра (плаж или в хотела/квартирата/палатката) – вечеря – сън. Може би ще ви се иска да излизате по-докъсно, но освен ако не си носите баба, която да гледа детето, докато вие сте на заведение, вероятно ще е по-разумно да не стоите твърде късно след обичайния час на детето за лягане. Известни вариации в режима са очаквани и съвсем допустими, но се въздържайте да го променяте коренно – все пак след края на почивката отново ще трябва да се придържате към стария режим, надали ви се иска отново да пренастройвате вашите и на детето нагласи за ежедневието.

Ограничете очакванията си. Колкото по-малки изисквания и очаквания имате за съвместната почивка с детето и с колкото повече търпение се запасите, толкова по-малки ще са разочарованията ви, а почивката – по-успешна. Детето ви може да ви изненада и да се държи безупречно по време на пътуването и на самата почивка, но по-вероятно е да се държи като всяко малко дете – с обичайните хленчове, сълзи и ежедневни проблеми. Затова планирайте съобразно с това и недейте има прекалено високи очаквания към детето и към себе си и партньора си.

Не забравяйте да вземете с вас чувството си за хумор. То е абсолютно необходимо за оцеляване при пътуване и почивка с малко дете. Ако можете да се засмеете, когато нещата се объркат – а те ще се объркат – нищо няма да изглежда толкова страшно.

Ако ви е харесало, един глас в Свежо

Ами бий го и ти!

Лесно ли е да си културно дете в България?

автор: Бу, в. ‘Култура’, май 2008

Кажете ми дефиниция за „културен човек“? Мислих, мислих, но си дадох сметка, че културното за мен съвсем не значи, че ще бъде културно за друг. И понеже именно аз пиша всичко това, тук се слуша мойта дума, аз съм капитан, бум!

Кажат ли „културно дете“, в главата ми излиза умилителният образ на перфектната малка лейди или джентълмен. Винаги учтиви, умерени и послушни, винаги всестранно развити, умни и обещаващи. Как можем да ги отгледаме в български условия?

На първо място, с класическа музика. Човек трябва да може да отличи дори непопулярни произведения на Рахманинов от Берлиоз, Шуберт и Шуман, без да се замисли и миг. Казват, че бебето чува още в утробата и даже продават специални музикални плейъри в комплект със слушалки, размер като за малък слон, които бременната да постави на корема си, за да пуска на детето си подходяща музика. С малко късмет, като се роди, то може да проплаче в перфектна токата и фуга. А с времето тези заложби трябва да се усъвършенстват. Преди години ходех на частни уроци по английски (с беглата идея някой ден да се явя на приравнителни изпити в английската гимназия, което не стана никога – поради прекомерната ми разсеяност горката госпожа Стоева така и не успя да ми преподаде повече от първата половина на учебника за подготвителен клас). Веднъж, за да се спася от домашно, се оплаках жаловито колко съм заета – не стига езиковата гимназия, където учех и съответно ни товареха, но ходя и на спорт (деликатно пропуснах да отбележа, че на въпросния спорт – лека атлетика – се явих точно три пъти, подвигът ми се видя чутовен и достоен за отбелязване), както и на кандидатстудентски уроци по рисуване и математика. Тя ме погледна внимателно над очилата си и отбеляза кратко:„Ако бях на мястото на майка ти, щях да те запиша и на някакъв инструмент.“ Проследих погледа й до пианото в ъгъла на стаята и за миг не се усъмних, че и двете й дъщери свирят прекрасно. Всеки културен човек трябва да разбира от музика, както и да чете ноти от детска възраст (това не знам точно какви бонус точки носи, ако не свири на нищо, но винаги съм искала да го умея).

На второ място: едно съвременно дете трябва да владее езици. Освен родния си език, още един-два по-разпространени. Някои нови теории твърдят, че чуждоезиковото обучение трябва да започне още в първите месеци след раждането… и всъщност след две години всички родители са безнадеждно закъснели, ако все още детето им не може да казва нечленоразделни срички на поне още един език. Безспорно е, че всяко ново знание в детска възраст развива мозъчните гънки, дори детето да не запомни нищо. В крайна сметка, кой не би дал мило и драго за гънка в повече? Значи, решено: записваме го в алианса. В идеалния случай – на два чужди езика. Така след година-две ще чуем: „Мамá, къде ми е льо гранд блю ноутбук?“. И ще пророним скъперническа сълза от радост.

Прекрасно е, ако малките говорят и някой мъртъв език, например латински (етруският се котира в твърде тесни кръгове). Такова езиково обучение не само развива още мозъчни гънки, но и непременно става повод за гордост в родителските разговори: „Да, днес на урока по латински му дадоха ужасно тежко домашно, но съм сигурна, че ще се справи сам!“ След време въпросното знание без всякакво съмнение ще е от голяма полза – особено когато детето се насочи към уважаваната професия на лекар, адвокат, банкер или архитект. В първите два случая латинският ще се пригоди много удачно по време на учението, а в последните два ще му остане достойнството да може да чете Тацит и Овидий в оригинал, което безспорно ще е страхотна тема за завързване на разговор, както и ще може да вмята небрежно „Ferrum dum ignis candet cudendum est“ и „Nihil tam absurde dici potest, quod non dicatur ab aliquo philosophorum.“

Неотменима част от всестранното развитие на детето, естествено, е спортът. Както то само ще ви каже, вече добре овладяло латинския, ‛Anima sana in corpore sano“, или иначе казано – Здрав дух в здраво тяло (което понякога неправилно се произнася като „Здрав дъх в здраво тяло“ от любителите на чесъна). Детето трябва да спортува, безспорно, но не какво да е – спортът трябва да е благородно занимание, което да укрепва мускулите и извисява ума. Не може да се остави да търчи наоколо и да се гони без цел и посока, единственият приемлив вариант е, ако това става с бухалка за крикет под мишница (фламингото вече не е на мода) по росната окосена поляна. Правилно е културното ми дете да упражнява повече от един спорт, за да може да стане истински завършена личност. Плуване, тенис, езда, голф… упорито чувам, че шахът също е спорт, но продължавам да не разбирам защо; впрочем същото казват и за белота и таблата. Тъй като детето трябва да може да се изяви във всяка една област, по подразбиране е, че ще може да играе на трите горепосочени. „Шампион по шах“ в определени кръгове носи насмешливи асоциации за очилати загубеняци, но хей, ние знаем какъв интелектуален труд стои зад титлата!

Може би ви се е случвало да минете в близост до детско заведение и да чуете гръмовен глас отвътре: Какво има пак, ма? Какво сти са развикали всичкити? Мира няма човек. Очевидно е, че възпитанието на детето извън семейството не може да се повери на случайни хора. Те трябва също да са всестранно развити личности, които да предложат най-доброто от себе си за изграждането на младия характер. Следва всички, обкръжаващи детето, да бъдат изрядни във всяко едно отношение и, разбира се, да минат без грешка тест за правоговор, правопис и правоуправление (просто за всеки случай). В името на детското добруване може да се наложи общуването му с не дотам културни роднини да бъде ограничено или изобщо прекратено. Не бива да се допуска то да прихваща диалектни изрази или неправилен изказ. Такива мерки могат да са тежки, но няма прекалено голяма жертва в името на възпитанието…

За цялостното развитие на детето е хубаво то да има домашен любимец. Не си мислете за профански избор между куче, котка или хамстер! Единственият възможен избор тук е породист кон, детето така или иначе трябва да ходи на езда. Освен че ще може да развие умения с благородния спорт, без съмнение това е отличен повод да усъвършенства немския си.

Всички са съгласни, че прекомерното глезене не носи нищо добро. Едно добре възпитано дете винаги мълчи, ако не са го заговорили, а когато се обръща към родителите си, разбира се, използва формални обръщения. Бъдете сигурни, че всичките ви роднини и познати безмерно ще се впечатлят, ако чуят: „Къде да си оставя мръсните чорапи, госпожо?“

Добре, обясни ми – за какво ти е тази прехвалена „култура“? Сметките ли ще ти плати, или храна ще ти вкара в хладилника? За какво, кажи ми, ти е детето ти да свири на цигулка? Всички знаем, че няма да стане втори Найджъл Кенеди, нали? И много важно, ако не различава Шопен от Шопенхауер – то в дипломата му няма да влезе това. Разбира се, че ще слуша чалга, какво лошо има в това? Не била възвишена… голяма работа. Я опитай да танцуваш на Моцарт? Не става, нали?

Една практическа полза да чуя за четенето на книги. Няма! Щели да му се развият мозъчните гънки, трънки. Много по-добре е да се научи как да е окумуш в бизнеса, да познава хора и да умее да върти парите, отколкото да седи до тъмно с нос, забоден в някакви измишльотини. Какво значение, че ще може да цитира Хесе, ако това няма да му даде предимство в работата някой ден. Глупости са това, вятър и мъгла.

Че щяло да знае с кои нож и вилица се яде омарът, а с кои – салатата. Що за дивотии? Нали най-важното е да ги изяде, а не да ги боде с различни размери прибори! Салфетката не се била слагала на врата… защо, питам аз? Много по-правилно е да си опазиш дрехите чисти, отколкото да се храниш префърцунено.

Никаква полза няма от това да се опитваш да му вкарваш повече от необходимите маниери, повярвай ми. Само главоболия, а файда – никаква. Да знае да каже ‘моля’ и ‘благодаря’ и това е, хич не му трябват по-засукани неща.

Изобщо няма смисъл да е прекалено любезно и възпитано детето, тогава всички само ще го мачкат и ще му се качват на главата. Или е лидер, който ръководи другите и мачка слабаците, или сам е слабак, това е – няма среда. По-добре да е бойно и оперено, отколкото да се свива и да се извинява. Трябва да удряш по-бързо и пръв, за да спечелиш!

Това е положението, браточка. Аз казвам, вместо да гледаме как да вкарваме някакви остарели и никому ненужни етични норми и правила на поведение, да учим децата как да се оправят сами в живота и да са по-отракани и разкрепостени, защото това е, което има значение.

Завела съм детето в парка и съм го пуснала да скача в надуваем замък. Докато обикалям отвън за всеки случай, ставам неволен наблюдател на следната сцена: едро момченце буйно скача и отскача от стените и пода на замъка. При тези акробатики то почти всеки път със замах на опитен кечист се стоварва върху други деца. След като три поредни пъти силно блъска и поваля по-малко момиченце, майката на падналото дете потърсва възрастния, отговорен за скачащото момче. Отива при баба му и леко изнервено, но съвсем любезно я моли да говори с внука си, защото той съвсем неконтролируемо блъска всички наоколо и има реална опасност някой да бъде наранен. Бабата реагира неочаквано: вместо да укроти внука си или поне да му направи забележка, тя изведнъж раззинва уста и започва да крещи със страховит глас. „Какво искате, за какво само ни притеснявате, аман от такива като вас, само пречите на детето да си играе, не можете ли да си гледате децата, как не ви е срам“ и т.н., и т.н. Майката на момиченцето е втрещена, както и всички наоколо, и вместо да отговори подобаващо на махленския тон, си хваща детето и си тръгва. Откога стана норма грубото поведение, а напротив, елементарната култура е нещо недостойно?

2-3 годишни деца играят на детската площадка. С обичайното за тази възраст собственическо чувство едно си пази играчките, като бута посегателите. Едно от бутнатите деца пада на земята, без да се нарани. Майка му бързо скача и разрешава драмата: вместо при другата майка, отива до първото дете и „Ей така, хоп!“ – бута него на земята. Да си знае мястото.

Не разбирам къде отиде нормалното общуване между хората. Не знам как да възпитавам детето си. Силно искам да го науча на нормалните житейски ценности, да вменя елементарна култура, да помогна да се оформи един добър човек. Но едновременно с това не знам как да я науча, че това, да си възпитан в днешно време, не означава да си неудачник, че да се държиш културно не е равносилно на слабост и овчедушие. И това е трудно – защото в последните години грубиянщината, безпардонността, безапелационността добиват страховита сила и започват да се превръщат в новите норми на поведение и да са това, което се цени. Културата и доброто възпитание внезапно се превърнаха в остарял и никому ненужен морален баласт.

Много е трудно да обясниш на детето си защо е добре да се държи мило и любезно с другите, когато то само вижда, че напротив, хората, които се държат грубо и отракано, получават повече, по-бързо и по-лесно.

Когато подобна култура на поведение тръгва от родителите на децата, е кауза пердута да се надяваме, че бъдещото поколение по магически начин ще бъде по-добро от предходното. Българинът започва все повече да е лишен от чувство на вина и отговорност. Неговото дете не е побойник и хулиган – то е лидер, който се изявява (на гърба на твоето възпитано дете). Той самият не е некултурен грубиян – просто си отстоява правата (които важат повече за него, отколкото за теб).

И, честна дума, понякога ми се иска и аз да кажа като някои от другите родители: Ами бий го и ти! Удряй силно и другия път да видим дали ще посмее да те закача! – или директно да ида да бия два шамара на виновника. Срам ме е от тези ми мисли. Знам отлично, че дори това да разреши моментния проблем, в никой случай няма да доведе до добро. Разбирам прекрасно, че правилният начин е да се опитам да възпитам не само моето дете, но ако мога, поне малко да повлияя на света около него.

Оказа се, че е много трудно да си културно дете в България. И още по-трудно е да си културен родител.

Ако ви е харесало, гласувайте в Свежо.

Така не се говори!

Пътувах с 3,5 годишната си дъщеря в претъпкана маршрутка. Срещу нея седеше много пълна млада жена, която й се усмихваше добродушно. Със също толкова блага усмивка ангелчето ми оповести радостно на достатъчно висок глас, за да я чуят всички присъстващи ‘Мамо, виж каква дебела жена!’ Жената срещу нас посърна. Идеше ми да потъна в земята от срам. С тих глас започнах да се опитвам да накарам детето да се извини, защото така не се говори. Тя отказа. Двете минути, които оставаха да пътуваме, бяха отвратителни. Детето тихо плачеше и не искаше да се извини. Аз бях ядосана и все така се опитвах да я накарам да го направи, защото така трябва. Дъщеря ми се чувстваше ужасно, аз се чувствах ужасно, жената се чувстваше ужасно. Знаех, че да й се карам, не е най-доброто решение, но бях изненадана със свален гард и нищо друго не ми хрумна – дори не се извиних на жената.

Това се случва на всеки родител поне веднъж. Може да се случи в претъпкан автобус, в голям магазин, в ресторанта или на опашката за плащане на сметки – практически всяко публично място – но обичайно се случва там, където няма къде да се скриете. Малкото дете (което неизменно се случва да е вашето) посочва настоятелно някой, който е забелязало, че е различен – може да е дебел човек, мъж или жена от друга раса, човек в инвалидна количка, пенсионер с бастун – и на висок глас съобщава наблюдението си („Виж каква стара баба!” или „Защо този човек е черен?”)

Всички в радиус десет метра го чуват и погледите се насочват към вас – отговорната за възпитанието на детето страна – и ви се иска да потънете в земята, а трябва да измислите подходящ отговор. Знаете, че отговорът ви ще е важен не само за злощастният обект на коментарите на детето ви, но и за бъдещото отношение на отрочето ви към хора, които са различни.

Не се тревожете, ако не измислите перфектният отговор в момента или дори ако не можете да измислите какъвто и да е отговор. Но бъдете готови как да реагирате следващия път (какъвто ще има със сигурност, вероятно когато най-малко го очаквате).

Подходете с разбиране. От ваша гледна точка да се правят публични коментари за различията на хората е неучтиво и обидно. За детето ви, което още не знае много за етикет на общуване и няма представа, че хората могат да се почувстват наранени, това е просто едно невинно наблюдение като „красива рокля” или „голяма къща”. Да нарече жената дебела за него е просто едно наблюдение и то не знае, че не е прието да казваме такива наблюдения на висок глас. Така че отчетете, че забележката не е казана с намерение да засегне жената или да ви постави в неудобна ситуация.

Без упреци. Дори да се чувствате ужасени като мен от думите на детето си и от неодобрителните погледи на хората наоколо, не си изкарвайте срама върху му, като му се карате. Детето ви е свикнало да споделя и обсъжда наблюденията си с вас на висок глас и е направило забележката, за която не знае, че е обидна, по същия начин. То очаква както обичайно да я приемете с одобрение и радостен отклик и вероятно няма да разбере защо този път реагирате различно. Да става по-любопитно и да се интересува от разликите между хората (и разликите между животните, колите, предметите) е част от умственото развитие на детето. Ако се скарате на детето, задето е направило такова наблюдение, може да потисне бъдещи въпроси и коментари, но може да го накара да мисли, че е нередно да прави каквито и да е наблюдения за разликите между хората и нещата, да го наведе на мисли, че различията са нещо лошо. Да се опитвате да накарате детето да се извини, както опитах аз, не е правилно – детето ви ще се чувства наранено, че го карате да се извинява за невинен от негова гледна точка коментар. Ако се чувствате много засрамени и ситуацията позволява, можете да се извините от негово име с едно просто ‘Много съжалявам!’, без да поставяте и детето си в неудобно положение, като добавяте ‘знаете как са малките деца.’

Бързо и тихо обяснение. Ако е възможно, отведете детето настрана, където можете спокойно да говорите с него и го направете. Ако не е възможно (ако сте на място, от което няма как да се махнете), се доближете колкото можете повече до него и му приказвайте тихо. Кажете му, че някои хора изглеждат различно, защото са по-дебели или по-слаби (или с друг цвят на кожата, или много възрастни, или много ниски) и като говорим пред тях, че са дебели/слаби/стари, можем да ги накараме да се чувстват зле.

Дайте на детето да разбере, че винаги може да ви пита за разликите между хората, които е забелязало, но трябва да го прави ‘на ухо’ с тих глас или да изчака, когато човекът не е наблизо. Ако въпросният обект на коментара все още може да ви чува, нека обяснението ви да бъде бързо и тихо и не окуражавайте бъдещи дискусии в същия момент – тъй като гласът на детето ви без съмнение ще бъде достатъчно висок, за да го чуят всички. Кажете на дребосъка, че ще говорите повече за това по-късно и сменете темата.

Повече обяснения после. Времето, когато детето започва да прави наблюдения за разликите между нещата, е добър момент да започнете да ги обсъждате у дома. Гледайте картинки (от книжки, вестници, телевизия) на хора, които са различни (друга раса, хора с увреждания, много възрастни жени и мъже). Говорете какво прави хората различни и в какво са еднакви, като ползвате примери от обкръжението си (аз имам сини очи, а татко – кафяви; ти имаш руса коса и аз също съм руса).

Търпение и само търпение. Най-вероятно ще ви сполетят поне още няколко засрамващи и неудобни случки, преди детето ви да се научи да е по-дискретно. Помнете, че целта ви не е да накарате детето да спре да прави наблюдения и коментари за различията, които вижда изобщо, а само да предотвратите коментари, казани на висок глас, които от възрастна гледна точка са нетолерантни и некоректни.

Предотвратяване. Когато забележите, че детето ви започва да се интересува от разлики между нещата, можете сами да започнете разговор за различията между хората. Дайте му примери за такива разлики и обяснете, че не всеки коментар може да се прави на висок глас, защото някои хора могат да се засегнат от това. Най-вероятно няма да избегнете неудобните моменти, но поне детето ви ще знае защо го сръчквате да говори по-тихо, вместо както обичайно да се възхищавате на наблюденията му и да водите дискусия.

Личен пример. Вие сте ролеви модел за детето си. Вашето отношение към останалите хора служи за пример и поука на детето ви. Избягвайте да правите нетолерантни коментари за външния вид на останалите хора пред него, защото то чува и помни всичко и не знаете в кой момент любопитството и наблюдателността му могат да ви изиграят лоша шега. Спестете личните си чувства към хора, които са различни, за разговорите с други възрастни, където можете да бъдете разбрани. Дори да имате проблем с търпимостта към хора от други раси или други обществени прослойки, не го предавайте на детето си, защото то може да го изтълкува като правило да прави такива коментари публично или да ги пренася към други различия, които вижда.

Автор: Бу, сп. Кенгуру 2008

Смърт на домашен любимец

Много семейства имат домашен любимец, с когото обикновено детето общува с удоволствие. Куче, котка, хамстер, рибки, морски свинчета или бебе-крокодил – контактът с домашния любимец е важен и значим за детето, дори то да не носи отговорност за грижите по него.

За съжаление, повечето домашни питомци имат значително по-кратък живот, отколкото на нас би ни се искало и рано или късно родителите се изправят пред драмата как да поднесат на детето новината, че Шаро (Маца, Грухчо, Сивушка) вече го няма.

Да кажете цялата истина? Да премълчите част от неприятните факти? Да излъжете изцяло в името на добруването на детето? Кой е най-добрият вариант за вашето семейство?

Да подмените животното с ново

Защо е удобно: Без излишни разправии спестявате мъката на детето по починалото животно.

Защо не е: Ако гледате рибки или морски свинчета/хамстери, номерът с незабелязаната подмяна може и да мине, но ако става дума за куче или котка, е трудно осъществимо даже за породи, чиито представители си приличат. Докато все пак можете да дадете някакво разумно обяснение на промяната на поведението (и дори донякъде във външния вид) на рибките или хамстерите, ако намерите същите възрастни животни в зоомагазина за подмяна, дори малко дете няма да се подлъже, че кучето или котката са същите.

„Шаро отиде на лекар“

Защо е удобно: Болните хора и животни ходят на лекар – и децата знаят това. Ако животното не се чувства добре, детето ще очаква да го заведете на лекар.

Защо не е: Да кажете, че сте завели болното животно на ветеринар е вариант, но как ще обясните, че не се връща? Не бихте искали детето ви да мисли за лекарските кабинети като за място, където човек отива болен… и не се връща повече.

„Приспахме Маца“

Защо е удобно: Казвате самата истина, а политиката на тотална откровеност като цяло е добра.

Защо не е: Детето ще очаква заспалото животно да се събуди – така, както правят всички след сън. Идеята за вечен сън може да му е твърде отдалечена и неясна. Имате ли готово обяснение защо Маца не се събужда вече? Освен това, разказът за „приспиването“, от което животното не се събужда, може да го притесни твърде много, да започне да се плаши да ляга да спи, за да не би да не се събуди повече. Хуманният аспект на евтаназията е интересен за обсъждане, но на по-късна възраст.

Да „пратите“ животното на село/друг град

Защо е удобно: Добро решение е да кажете на детето, че домашният любимец е отишъл да живее другаде, за да му спестите скръбта по него.

Защо не е: Отчетете, че той така или иначе ще липсва на детето. Вероятно то често ще ви пита къде точно е любимата Маца и ще се надява да я види. След време може да разбере истината и да ви вини, че сте го излъгали.

Да кажете, че домашното животно е избягало

Защо е удобно: Това ще ви спести обясненията за смъртта на любимеца.

Защо не е: Детето ще тъгува по него и може да настоява дълго време да го търсите, да се притеснява дали не му е студено, да не е гладно и добре ли се чувства само навън…

Хорър вариант: Да кажете, че животното е било блъснато от кола, докато е пресичало без да се огледа.

Защо е удобно: Ще послужи за много нагледен и разбираем урок, ако детето е склонно да пресича, без да ви държи за ръка или да се спуска внезапно на платното.

Защо не е: Плашещо е, признайте! Да се случи да видите неприятната гледка на прегазено животно е едно, но вашият домашен любимец? Детето може да се стресира от мисълта прекалено много и да развие фобия от движещи се коли.

Истината, само истината и нищо друго, освен истината

Защо е удобно: Можете да предпочетете да кажете на детето какво в действителност е станало. Да му обясните, че Шаро е бил много стар и болен (дори да се отнася за сравнително младо животно – по-малките деца нямат особена представа за време) и е починал. Дайте възможност на детето да участва в погребението на домашния любимец – позволете му да избере камъче за надгробна плоча, да сложи цвете. Да му обясните за кръговрата на живота (ако детето ви обича да гледа „Цар Лъв“, можете да го използвате за пример) и как животните и хората си отиват, на нас ни е тъжно, но в това няма нищо лошо – ние скърбим за тях и ги помним. Понякога, ако детето иска, можете да го водите до мястото, където е погребано животното. Ако детето ви е на възраст 3-4 години и вече задава въпроси за остаряването и смъртта, печалната кончина на домашния любимец може да е подходящ начин да илюстрирате абстрактни за него понятия като „смърт“ и „погребение“ – рано или късно то ще се сблъска със смърт на близки и не толкова близки хора. При всички положения няма нужда да товарите малчугана с излишни детайли около смъртта на животното.

Защо не е: Пригответе се, че детето ви ще изживее тежко новината и вероятно ще му е много мъчно за домашния питомец. Може да не разбира защо се е случило това и да има много сълзи. Вероятно известно време ще ви разпитва защо и как е умряло животното и ще се разплаква наново, но няколко дни до няколко седмици и това ще мине.

Nota bene: в градски условия някои хора предпочитат да изхвърлят починалото животно в контейнера за смет. Ако вие сте от тях, не го казвайте на детето! Не бихте искали да живее с мисълта, че изхвърляме като боклук любимите си същества след смъртта им. Ако се налага, опаковайте здраво кутия и кажете, че животното е в нея, за да го погребете, но някои деца настояват да видят умрелия питомец, за да се уверят, че наистина не е жив повече (а някои като моето на равни интервали настояват и да го изровим, за да видим какво е станало с него).

Дайте време на детето да свикне с мисълта, че животното го няма вече. Можете да тъжите заедно, да разглеждате снимки, да си спомняте за него, като наблягате на приятните моменти – „Помниш ли как Маца обичаше да те ближе по носа?“. Не мислете, че ако избягвате разговори за починалия питомец, ще е по-леко за детето. Ако то не говори за него, не повдигайте въпроса, но ако иска да обсъдите какво е станало, позволете му да сподели чувствата си. След време, когато детето е приело мисълта, че любимецът му го няма повече, ако сте склонни, можете да предложите да вземете нов – макар че детето ви вероятно е обичало починалия питомец много, надали ще устои при вида на малко животинче, което да отнесе у дома и да обгради с грижи и любов.

Ще гласуваш ли? http://svejo.net/home/link_summary/22150

 

Автор: Бу за сп. Кенгуру, 2008


Асоциация на Анонимните Мръсници*

*мръсница, т.е. нечистофайница

Из срещата на Асоциацията на Анонимните Мръсници:
Добър ден, казвам се Таня и не обичам да чистя.
Всички в хор:
Здравей!

Животът с четиригодишно и трийсет и шест годишен далеч не е толкова подреден и предвидим, колкото си мислех някога, че ще е. Искам да кажа – четири години, все пак, да не говорим за тридесет и шест! На тази възраст би трябвало да могат сами да си подреждат играчките, дрехите и даже малко да помагат на мама, нали? Не, както се оказа.

Такива мисли ми минават през главата, докато се опитвам да въведа някаква чистота в апартамента в съботния ден, докато детето спи следобеден сън, а баща й благоразумно е намерил повод да излезе.

Аз съм далеч от представата за идеална домакиня – ако трябва да съм честна, съм далеч даже от представата за посредствена домакиня. Готвя с удоволствие, мия чинии, пера и гладя с примирение – но когато опре до подреждане и чистене, нещата стават трагични. Нямам представа как винаги има повече вещи, отколкото къщата евентуално би могла да побере.

Знам, че има жени, които – дори без да ангажират мъжете си в домакинстването! – успешно съчетават гледане на децата, подреждане и чистене на дома, готвене, работа, жонглиране с горящи обръчи и дресиране на тигри. Аз, както се разбра, не съм от тях.

Помитам пластмасов крак от динозавър от шоколадово яйце. Бездруго не знам къде е остатъкът от играчката – събрахме половината серия (аз жертвоготовно изяждам шоколада, за да не излагам детето на опасностите от злата захар), играчките бяха забавни за сглобяване и се разпадат на дребни части мълниеносно, затова постоянно подритвам малките им парчета из цялата къща.

Когато заживяхме с мъжа ми и се разбра, че въпреки опита си като готвач в ресторант, отказва категорично да се занимава с кулинария, мислех, че в такъв случай е справедливо чистенето с прахосмукачка с досаден за почистване воден филтър да е негово задължение. Той принципно нямаше против – но за съжаление също не обича да чисти и толкова отлага това занимание във времето, че понякога чак ме е срам, като погледна пода.

Останалата част от динозавъра също изскача изпод хладилника. Знам, че някой по-съвестен родител от мен ще изрови остатъка от животното от боклука и ще го сглоби. Два коша с играчки по-късно махвам наум с досада на прелетялата идея и замитам в лопатката и тази третинка динозавър.

Когато къщата ми е що-годе подредена, има вид, за който повечето хора казват ‘прощавай, у дома е разхвърляно, ще ме извиниш’. Чудя се, при това положение дали ще успея да възпитам детето на ред и чистота? И на мен ми е много приятно да е чисто и подредено – само не знам защо, рядко успявам да го постигна, да не говорим, че определено не ми се удава с лекота.

Намирам самотна детска обувка. Знам, че е една, защото по-рано съм подредила обувките в коридора и не намирам другата от чифта. Навирам се под дивана в търсене и съм все по-фрустрирана – добре, за Бога, как може да изчезне една обувка? Това не е чорап, да се навре между нещата и да се покрие! По закона на всемирната гадост детето от три дена ми подава въпросната обувка, разпитва къде е другата и иска да ходи обуто точно с тях. Разбирам, че на теория на 55 квадратни метра е много трудно да изчезне червена велурена обувка 26 номер, но на практика е точно така.

Когато преди време тръгнах на работа, като ми изтече майчинството, си дадох сметка, че ще ми е още по-трудно да поддържам къщата в приемлив за нас вид (да не говорим за канене на гости!) и предложих на половинката да викаме веднъж седмично жена да чисти – при положение, че и двамата не обичаме тази дейност, а съседната агенция предлага такива услуги на цени, които са повече от приемливи, това ми се видя съвсем разумно. В отговор получих поглед тип ‘Как всички други успяват, а на нас ни се налага да наемаме помощ?’ и ми стана хем съвестно, хем обидно (особено предвид, че обичайно под ‘нас’ се има предвид мен, щом опира до домакинстване). Не е ли логично, че щом на пазара се предлага такава услуга, явно има и други като мен?!

За наше учудване, детето за момента изглежда е по-подредено и от двама ни, взети заедно. С нетърпение очаквам да стане на шест-седем и да може да се включва в миене на чинии и почистване на къщата – макар че, ако съдя по приказки на познати, по-вероятно е това да стане към девет-десет. Хм. Защо тогава детето на видима възраст шест от рекламата по телевизията вече мие чиниите на майка си?!

Радвам се, че нямаме домашно животно в момента. Ако съдя по количеството косми по пода, аз се скубя достатъчно. Дали е смяна на козината заради настъпващия нов сезон?

Раздразнена от постоянните въпроси ‘Къде ми е едикоя си дреха’, вместо прост поглед в гардероба с цел локализиране на същата, предприех нов подход. Чистите му дрехи събирам сгънати на купчина в другата стая – да си ги пренесе и подреди в гардероба сам, за да знае кое къде е, вместо да ме пита постоянно. Разбира се, резултатът беше повече от изненадващ. Очевидно, да си държи всички дрехи на куп значително улеснява намирането им. В момента неговата половина от гардероба е празна, всичките му дрехи са накамарени на заплашително растящата купчина. Аз яростно трупам новите отгоре, той все така не ги прибира и си дърпа което му трябва. Може би подходът ми куца.

Защо всички мъже смятат, че помагат много повече в домакинството, отколкото потвърждават жените им?

Пътьом подритвам пликче с винтове и дюбели, което се разсипва. По дяволите – в едната стая разпилени динозаври, в другата – железарии. Това маркиране на територията ли е? Дали да не взема и аз да си пръсна гримовете по пода в хола?

С положителност знам, че служа за пример на други жени, които с облекчение въздъхват ‘Има и по-зле от мен!’ Това малко ме засрамва, но не ме притеснява чак толкова – знам със сигурност, че има и по-зле от мен – и това действително носи морално удовлетворение. Знам, че чистене и подреждане не са силните ми страни, но пък готвя вкусно и пера редовно – това носи бонус точки, нали? Въпреки това, смятам да започна да викам жена да върши най-неприятните ми дейности веднъж в седмицата за по два-три часа. Мисля, че и мъжът ми узря за идеята, след като и сам вижда, че ние явно не се справяме задоволително с това. Предполагам, принос за това имах и аз, като му описах в розови краски колко ще е приятно срещу само няколко лева някой да пуска прахосмукачка и да измива, докато ние сме на разходка в парка.

Приключвам с почистването, а другата обувка все така я няма.

Мисля да не казвам на баба ми, че ще викам жена да помага с чистенето. Тя ще се потресе от идеята, че на света може да има жена и майка, която не само да не се справя с всичко, но и доброволно да се предава в битката. Баба ми е работила, домакинствала и успешно отгледала две дъщери. Дядо ми, лека му пръст, едно яйце не можеше сам да опържи. И за двамата мисълта мъж да помага в домакинството, или жена, която да не се оправя с всичко сама, е недопустима. За щастие, майка ми и баща ми не са такива. Баща ми готви често и хубаво и дори да не помага в чистенето, поне след себе си оправя. Защо всички мъже не се раждат научени на това? Имам чувството, че неволно съм част от някаква огромна конспирация, чиято единствена цел е да вгорчава живота на жените и вместо да прекарват свободното си време в почивка, се нагала да домакинстват.

Детето се събужда. Предупреждавам я да се обуе и да внимава, че подът е още мокър, а тя в отговор ми посочва къде съм пропуснала да мина с парцала и има петно. По дяволите, вече знаят да критикуват от най-ранна възраст. Помолвам я да го почисти тя, хем да не ставам, хем да се учи да помага – за мое щастие поне засега с огромно удоволствие иска да се включва в домакинстването. Надявам се този й ентусиазъм да се запази и дори увеличи за в бъдеще.

Чудя се, дали има начин да представя домакинската работа като нещо, толкова приятно и привлекателно, че и на баща й да му се прииска да помага.

Знам, че има жени, за които е въпрос на чест да се справят блестящо с всичко едновременно – като много от тях дори твърдят, че домакинската работа им носи удоволствие (съжалявам, не мога да повярвам, че почистването на тоалетната може да радва някого!). Понякога приказките между майки звучат като състезание – коя успява да се справи с повече неща по-добре. Аз мисля благородно да се откажа от тази надпревара и да се придържам към нещата, които върша добре и наистина ми носят удоволствие.

Чудно все пак, къде е онази обувка?

Автор: Бу за сп. Кенгуру, 2007

Харесваш? Гласувай! http://svejo.net/home/link_summary/15137

Нещо, което може да искаш да видиш: Из записките на една несбъдната добра домакиня

.


.

10 ТЕХНИКИ ЗА НАКАЗАНИЕ

Д-р Сиърс и съпругата му имат 8 деца. Препоръките им са резултат от техния опит.

1. Прекарвайте много време с детето си
Основният принцип за наказание е: прекарвайте много време с детето си. Когато то се държи зле или не слуша, позитивното отношение на родителя се прекратява за кратък период от време чрез наказание. По този начин детето се научава да се чувства добре, когато слуша, и да се чувства зле, когато не слуша. След като направи връзката между доброто поведение и добрите чувства, детето вече има мотивация да се държи добре. НО за да действа наказанието, детето има нужда да прекарва много време с родителите си.

2. Подгответе детето
Детето трябва да направи връзката между лошото поведение и наказанието. До 18-месечна възраст не наказвайте, а когато детето може да направи нещо опасно, привлечете вниманието му към нещо друго, разсейвайте го. Например, бебето пълзи към шнура на лампата, вие го взимате и го отнасяте в другия край на стаята или сядате между него и лампата. Когато го направите няколко пъти, бебето ще разбере, че има неща, които не трябва да пипа.
След 18-месечна възраст нещата стоят по друг начин. Сега не само пречите на бебето да направи беля, но можете и да намерите място за наказание, например някой стол. За предпочитане е наказанието да е да поседи известно време в скута ви или до вас, ако столът е прекалено плашещ за бебето; НО тогава съществува рискът бебето да разбере, че по този начин ще го гушкате често. Можете да избегнете това, като гушкате и носите по-често детето си, когато е послушно. Което ни връща кам точка 1.
Към 2-годишна възраст бебетата вече разбират, какво им говорите. Когато има кажете, че ако не слушат, ще ги накажете, те знаят, че това означава да седят определено време на стола (или в кошарата, бел. пр). Те приемат наказанието като прекъсване на дейността им, като нещо, наложено от родителите им като следствие от техните действия. Колкoто по-голямо е детето, толкова по-подробно можете да му обясните.
Наказание, когато сте навън – Можете да накажете детето и когато не сте вкъщи. Можете например да го накарате да седне на някоя пейка в търговския център, в някое скучно ъгълче, до някое дърво в парка или в колата. Сложете детето на задната седалка, докато вие се разхождате пред колата за около 5 минути. НО никога не изпускайте детето от поглед!

3. Нека наказанието да бъде кратко
Заведете детето на мястото, на което ще стои наказано, веднага след провинението му. Ясен и обоснован с факти подход може да ви спести много протести. Тъй като сте обяснили, какви ще са последствията от лошото поведение, не е необходимо да обяснявяте или да се извинявате.Ако детето усети, че сте несигурни, ще протестира повече. Избягвайте да крещите: ‘Хиляди пъти ти казах ‘не’! Сега си отивай в стаята и да не си излязъл, докато не ти разреша!’ Такова поведение ядосва детето, превръща наказанието в отмъщение и не помага за промяна в поведението на детето. Нека наказанието да е кратко – примерно, по една минута за всяка година на детето (напр. за дете на 4 години – 4 минути). При по-големи деца може наказанието да варира в зависимост от провинението.

4. Пазете тишина по време на наказанието
Пазете тишина. Сега не е времето, детето ви да пищи или вие да му четете морал. Ако има поука, която искате да обясните на детето си, запазете я за по-късно, когато детето ще ви изслуша и ще я приеме.

5. Вие отчитайте времето
‘Две минути’ не означава нищо за дете под 3 години. Таймерът на печката или часовник например ще направят по-силно впечаткение на детето и ще ви помогнат да прецените времето. Когато се чуе звънът, значи просто времето е изтекло. Нека детето да реши, какво да прави от тук нататък. То може още да мисли върху поведението си. Не е необходимо да му казвате ‘Наказанието ти свърши’. То само ще разбере.

6. Изберете подходящото място
За малко дете можете да използвате стола за хранене или кошарата. За по-голямо – стаята му. Ако сте извън къщи, използвайте всяко място, което отдалечава детето от ‘местопрестъплението’ .Често това, което прави впечатление на детето, е че го отвеждате от мястото, на което е направило белята, а не това, къде го отвеждате или колко дълго е наказанието. Важно е едниствено това, мястото на наказание да е скучно.

7. Какво да правите, ако детето откаже да стои или седи наказано?
Стойте с него и, ако трябва, го слагайте да сяда отново и отново. Нека да разбере, че това е наказанието му. Ако наказанието не е дълго и вие не сте ядосани, няма да има причина детето да протестира. Ако детето пищи или вика, оставете го наказано, докато млъкне. За да избегнете прекалено негативното възприемане на наказанието, можете да кажете на детето: ‘Имаш нужда от малко време на спокойствие’ или ‘време за размисъл’, или използвайте името на детето: ‘време за Лорън’.
За да обясните на по-голямото дете, какво означава наказанието, можете да използвате например баскетболен мач по телевизията: ‘Виждаш ли, какво прави треньорът, когато отборът се разпада? Иска тайм-аут, което позволява на играчите да отдъхнат и да помислят, как да играят по-добре.’ (На английски език думата за наказание е тайм-аут(time-out)-бел.пр.)
Всичко това може и да звучи логично, но не забравяйте, че до към 6-годишна възраст децата не могат да мислят много логично. Обяснете на детето, че сега е време за наказанието, каквото и да прави. При дете над 5 години, добавете време за съпротивата: ‘Още 5 минути заради протестите ти’. Ако детето продължава да протестира, наложете забрана на някои от любимите му неща – например, да не гледа телевизия до края на деня или на седмицата. Дайте му възможност за избор: ‘Можеш да отидеш в стаята си за 10 минути или да скучаеш до края на деня’.

8. Наказание за размисъл
Наказанието дава възможност на детето ви да помосли върху стореното, а на вас дава възможност да се успокоите и да помислите върху по-нататъшната си стратегия. Доакто детето ви е наказано, помислете, дали провинението му е малко и не е необходимо допълнително възпитаване, или е значително и трябва да се вземе под внимание. Ако е значително (например, наранило е друго дете), кажете на детето нещо от сорта на: ‘Искам да помислиш за това, което направи. Ти как би се почувствал, ако твоят приятел те нарани?’ Много деца не знаят какво да правят по време на наказанието. Така детето ще има върху какво да помисли, докато е наказано. Най-трайно впечатление се постига, когато детето само разбере, какви са последствията от действията му. Това вече е самодисциплина.
Наказнието(time-out=време ‘навън’, почивка) може да е времето за почивка за майката. Можете да оставите децата, когато сте сигурни, че са в напълно обезопасена стая и нищо не може да им се случи, и вие да си дадете време за почивка. Понякога детето е шумно и палаво, въпреки че играете с него и му обръщате достатъчно внимание. Тогава му кажете, че имате нужда от почивка, че поведението му ви пречи, и се нуждаете от тишина и спокойствие. Това помага на децата да се научат да уважават правото на другите на спокойствие. Дори опитните родители, свикнали с шума, имат нужда от почивка!

9. Освежете атмосферата
След като наказанието свърши, значи всичко е свършило. Детето и понесло наказанието си и сега денят продължава. Кажете му, че очаквате от него вече да се държи добре. Можете да започнете нова игра с детето.

10. Родителите като рефери
Малките деца често много се вълнуват от играта си. Когато има много деца и много играчки в сравнително малко пространство, играта понякога излиза от контрол. Ако видите, че играта загрубява, прекъснете я, преди да излезе от контрол. Махнете някои от играчките, разделете децата или променете вида активност. Може би е време да седнете с децата и да им прочетете приказка.
Когато в една стая има много деца, често е трудно да разберете, кой е причината за лудориите. Понякога просто трябва да разделите всички, да ги сложите да седнат на столове покрай стените на стаята и да ги накарате да си починат 5 минути, преди да започнат да играят пак. Понякога се налага дори да седят в различни стаи. Макар децата рядко да го признават, те се радват, когато родителите им ги спасяват от самите тях.
Основната цел на наказанието е да прекрати нежеланото поведение. То дава възможност на родителите и н по-голямото дете да помислят върху случилото се. По-голямото дете не трябва да приема наказанието като присъда, а да се научи, че по този начин визстановява самоконтрола си. Наказанието дава време на родителите да не се държат зле с детето си в пристъп на ярост, а да се успокоят и да обмислят следващия си ход. НО наказанието трябва да се използва за оформяне поведението на детето, а не за унижение. Нека детето да види, че по този начин няма да може да привлича вниманието на другите към себе си и да знае, какви ще са последствията, ако не слуша.

Преведе Бу от www.askdrsears.com

Attachment parenting: Привързано родителство


Компонентите на Грижовен, инстинктивен родителски стил

От Кери Бейкър

Това са моите лични мисли за Привързаното родителство. Те не съвпадат стриктно с дефиницията, наложена от д-р Уилям и Марта Сиърс, които са направили ПР публично достояние. Въпреки това, аз много високо оценявам труда им и бих препоръчала техните книги на всеки родител. Много съм благодарна, че техните книги отвориха очите ми за възможностите за възпитание и ме вдъхновиха да бъда най-добрият родител, който бих могла да бъда. Също така съм се опитала да включа елементи от различни сродни родителски стилове от живота си на тази страница.

Може да не използвате термина Attachment parenting – Привързано родителство, за да опишете този начин на родителство. Може да го наричате Натурално родителство, Инстинктивно родителство, Задълбочено родителство или Цялостно родителство. Може би слагането на етикет е ненужно за вас. Може би вие просто “следвате инстинктите си” и никога не сте се замисляли за родителството като за нищо друго, освен за втора природа. Аз напълно подкрепям всички тези възможности, но заради целите на сайта, ще се отнасям различните компоненти на натуралните, грижовни и инстинктивни росителски стилове като “Привързано родителство”.

Принципите на Привързаното родителство:
Основните компоненти на грижовния, инстинктивен родителски стил…

Да сте информирани за опциите за раждане. Да се образовате за процеса на раждане и да планирате раждане, което да е с минимални възможни интервенции.

Да формирате ранна връзка с детето си, като използвате първите часове след раждането, за да установите връзка с него и бебето да е в една стая с вас след раждането, а не в ‘детската’ стая.

Да отговаряте бързо на плачът на бебето си и да знаете, че не можете да го “разглезите” като го храните и гушкате винаги, когато има нужда от това.

Кърмите изключително и на поискване поне 6 месеца, последвано от въвеждане на твърди храни, когато детето ви е готово, комбинирано с продължаващо кърмене.

Отбиване, водено от детето: да знаете, че е естествено и нормално за децата да се кърмят и за доста повече от година.

Носите бебето си в слинг.

Използвате нежни техники за дисциплина. Да знаете разликите между дисциплина и наказание и да избягвате физически или причиняващи срам наказания. Да сте авторитетен, а не авторитарен или свръх-разрешаващ.

Да разрешавате и окуражавате детето си да споделя съня си с вас. Като осъзнаете, че нуждите на детето ви не спират по залез и че грижовното отношение е важно денонощно, вие на драго сърце приемате, че през този период от живота ви брачното легло ще бъде семейно легло.

Да научите, разберете и следвате сигналите на детето си. Да знаете, че детето ви има своя собствена схема за физическо, емоционалнно и социално развитие, приучване на гърне и независимост, а не да се опитвате да го насилвате да се вмести в “очакваната” времева рамка.

Да вярвате, че като посрещате нуждите на детето си през бебешкия и детския период, вие окуражавате развитието на здрав, щастлив и независим човек.

Вие сте гъвкави и осъзнавате, че това, което е вършило работа миналата седмица, може да не работи тази, и че това, което работи при едно дете, може да не върши работа при друго. Имате желание да се образовате относно родителството и да направите допълнителното усилие, което вашите деца заслужават.

Не се хващате на митът за “качествено време” („quality time“). Вие разбирате, че истински качественото време се състои от повече време (прекарано в гушкане, четене, игра, научаване на новии неща или просто прекарано заедно), а не от кратки френетични изблици на “забавни” мероприятия.

Когато разберете, че сте бременна с второ дете, дори не купувате кошара, а започвате да пазарувате много голямо легло. Решавате да опитате да кърмите в тандем, вместо да отбиете сучещото по-голямо дете.

Правите времето, прекарано с децата ви, приоритет, независимо от материалните жертви, които може да трябва да се направят. Очевидно, самотните родители трябва да работят, и има други семейства, които наистина се нуждаят от два дохода. Но вие разбирате, че грижовното отношение е от огромно значение през ранните години на детето ви, и че яслите, макар че може да са подходящи, не са така благотворни за детето ви, както сте вие.

Знаете кои са Ецо и Фербер (Ezzo, Ferber) и те ви карат да се чувствате поне малко неприятно.

Избягвате типичните заместители на майката, които така преобладават в нашето общество от привидно добрите: любими одеалца и любими играчки (когато се използват за заместител на вашето присъствие), кошари, кошари за игра и биберон-залъгалки, до патентовани абсурди: мечета със сърдечен ритъм, легла, които имитират движението в утробата, държачи за бутилки (ако храните от шише).

Предпоставката че това, напълно да се грижите за децата си, е считана от много да е антитезата на феминизма, ви разгневява, и не се връзвате на тази ценностна система. Ако сте жена, вие сте горда да сте майка, стояща у дома, и считате това за най-важното нещо, което е възможно да правите в момента. Искате да отгледате децата си сами, а не да ги предадете на някой друг да свърши тази работа.

Да преминем след основите:
Да пренесем привързаното родителство на следващото ниво…

Планирате раждане у дома (или в родилен център) с акушерка.

Обмисляте, или поне сте отворени към възможността за домашно обучение или за обучение изцяло извън училище.

Оразовали сте се относно обрязването и сте избрали да не карате децата си да страдат от болката и травмата от процедурата без много основателна причина.

Ваксинирате децата си, защото сте направили информирано решение, а не просто защото това е, което се “очаква” да направите. За протокола: ние избрахме да ваксинираме децата си…поради ред причини.

Не разрешавате брутални играчки и забавления у дома си. Креативни играчки и игри са на почит.

Ограничавате времето телевизия, което детето гледа, може би дори не притежавате телевизор.

Може да запитате, “Дали трябва да вярвам и да практикувам всички тези “принципи”, за да практикувам Привързано родителство? Абсолютно не! Самата основа на ПР е да позволите на инстинктите си да ви водят. Няма един – единствен начин да се гледат всички деца. Никой друг няма да гледа деца точно по начина, по който го правите вие, защото никой друг няма вашите деца.

Все пак, ако изберете да не кърмите, ако се чувствате удобно да пляскате децата си и искрено вярвате, че бебетата трябва да “се наплачат” вечер, тогава вероятно няма да откриете, че моята философия за родителството, или която и да е, приличаща на Привързаното родителство, ще пасне с вашите разбирания. Бих окуражила тези от вас, които пасват на това описание, да прочетат повече относно многото ползи от грижовния родителски стил.

Независимо дали сте напълно отдадени на ПР, или просто проучвате концепциите, винаги помнете: ако слушате, сърцето ви ще ви води към правилните родителски решения за вас и вашите деца.

Преведе Бу от http://www.parentingweb.com/ap/ap_info.htm