Tag Archives: деца

Коледни подаръци v.2.0

Ако случайно все още не сте довършили пазаруването на коледните подаръци за децата или ви се налага да измислите още нещо за някое приятелско дете, а вече не се сещате за нищо, даже след като сте прегледали предната версия за идеи за подаръци в блога – ето един примерен вариант с интересни и полезни според мен неща за деца 🙂

Copyright (c) 123RF Stock Photos

За по-големите (3+):
Twister – забавно е да гледате как децата ви се омотават. Единственият недостатък на тази игра е, че иска поне двама играчи. Ако са две+ деца в семейството, могат да играят заедно. Ако не, ще се наложи да каните приятелчета на гости или да се жертвате сами. Възраст 6+ без горна граница.
Семейна игра тип Енциклопедия – по магазините се появи голям избор от подобни игри в различни области – история, география, обща култура… забавно е. Обикновено са за възраст 8+.
Оранжерия – рекламират я по телевизията. Не обичам да се поддавам на рекламирани играчки, но оранжерията изглежда добър избор за зимните месеци и по-естетичен вариант от мокър памук с бобче. Не знам обаче какво става после с растението, което ще поникне вътре – а е жалко след толкова усилия да го хвърли човек. Друг недостатък е, че човек може да прекара само определено време, отдаден на зяпане колко бавно расте едно растение… Възраст 4+ според мен.
Млад химик – като горното, с елементи на изненада, ако детето нацели някои неочаквани комбинации. 7+
Игра за баланс (за редене) – чудесна настолна игра – редят се различни елементи (според купения комплект), като целта е да останат балансирани и кулата (или каквато форма е) да не се срути. Може да се играе и от един играч или да се ползва като настолна игра за цялото семейство с редуване за поставяне на елементите. Има такива от дърво, което веднага им качва стойността в моите очи. Възраст 3+.
Шах, табла – класически настолни игри. Ако поне някой в семейството играе, си струва да вземете на детето или да го научите. Могат да се играят и онлайн с виртуални или въображаеми противници. Възраст 5+, но при млади дарования може и по-рано.
Дама – не онази за скачане, а с пулове от табла 🙂 Възраст 3-4+
Оригами/киригами – да сгъваш хартия и тя да става на форма си е забавно. Позволява да се прави от един човек или повече. Можете да ползвате готови книги за оригами/киригами или да намерите в интернет по-специални модели.  Възраст 4+.
Пъзел – класика. Ако детето обича такива неща, вземете му да реди Мона Лиза и забравете за него в следващите 6 месеца.
Домино – още една класическа настолна семейна игра. Има опростени варианти с картинки за най-малките, затова възраст 3+
Карти за игри – така де, как ще имате равностоен партньор за бридж белот, ако не си го обучите от малък? Разбира се, с карти за игра могат да се играят и други, по-прости игри, като дзвънк, гледай си работата и т.н.

За по-малките (1-3):
Пъзел с едри елементи – дори да са прости парчета. Може да се изненадате колко трудно може да им е да уцелят нещо, което за вас е очевидно.
Активна дъска – по възможност с истински неща за правене (ще публикувам скоро с каква активна дъска се сдоби Ръкавичка с помощта на дядо си в ролята на майстора).
Игра едно-в-друго (рингове, кубчета) – източник на безкрайно забавление, прости неща, които искат редуване по големина, за да влязат едно в друго или да се наредят като кула, могат да ангажират за дълго вниманието на децата.
Карти с маркер – на пазара напоследък се появиха страхотни комплекти с ‘активни’ карти със задачи, които се вършат с маркер за бяла дъска. Самите карти са за многократна употреба и се изтриват лесно. По-големите могат да изпълняват сложни задачи, а по-малките просто да рисуват по тях. Те са ми лични фаворити и обичам да ги подарявам както на моите, така и на чужди деца.
Музикални инструменти – ксилофон, барабан… и тапи за уши.
Килимче за рисуване с вода – има както ‘маркови’, така и по-немаркови на по-ниска цена. Чудесно забавление без опасност да пострадат мебели и стени, тъй като писалката се пълни с чешмяна вода. Най-големия риск е нещо да се намокри, което си е нищожна опасност, сравнено с перманентен маркер по новата тапицерия.
Боулинг – има малки домашни комплекти с меки кегли. Може и да се импровизира с други играчки, разбира се. Малките обикновено се забавляват.

Какво ще намерят под елхата вашите деца?  xmas-smiley-010santa2

Реклами

Обратно броене до Коледа

Много обичам предколедното празнично очакване и приготовления (именно частта с очакването, предвкусването и вълнението, не другата част – търчането, слугинстването и изхабените нерви :))

А още повече ги обичат, разбира се, децата. Нямат търпение да дойде Коледа, да намерят нещо под елхата… Обичайно може да е малко трудно да следят колко време остава, а и развълнувани от предстоящите празници, могат да изкарат от кожата и най-търпеливия възрастен с пухтене и оплакване колко много още остава до Коледа.

Затова вече няколко години у дома приготвям за децата Коледен календар. В първия си вариант беше платнен календар с малко лакомство (признавам без свян, че го купих готов). Стори ми се обаче, че така много се акцентира на яденето – чудо голямо, всеки ден по вафличка… След това модифицирах и във всяко джобче сложих нещо дребно – ластичета за коса, чорапки, нови пастели, играчка за елхата… така обаче ми се видя комерсиализиран проект – „какво ще получа днес“ – който отнема от прелестта на същинското получаване на подаръци на Коледа. В по-следващият си вариант календарът събираше в себе си някои дребни подаръченца, но и неща за правене – вижте идеята за изпълнение тук.

Тази година реших да заложа изцяло на неща за правене 🙂 При това – лесни неща за правене, защото извинете ни, дядоколедови джуджета, но нямаме толкова много време за щуротии, колкото би ни се искало – някои работят, други ходят на училище, а все пак предпразнично се вълнуваме. Модифицирах идея за лесен календар, който освен това смятам да ползвам и занапред, ако оцелее.

Кибритени кутийки (0,05 ст.), гланцови самозалепващи се листчета и химикали (боички) за декорация е всичко необходимо за този проект за календар. Имах под ръка неонови гел-химикали, но ако нямах, бях предвидила да взема едни подобни на Crayola, чиито продукти за декорация по принцип харесвам. Опаковката може да се направи и с опаковъчна хартия, но вероятно ще е малко по-пипкаво, а и тази хартия често е по-крехка и се къса лесно, за разлика от хартията за апликации.

Хартията изрязах под размера на кибритените кутийки и облепих. После украсих всяка с лентички и точки от други цветове хартии или с гел-химикалите. Всяка кутийка е надписана с цифрите от 1 до 25 (включих и коледния ден с основно занимание – отваряне на подаръци :lol:)

Всичко е готово:

Във всяка кутийка има листче с предвиденото занимание за деня. Отделно съм си принтирала целия календар за месеца, за да мога да се приготвя в аванс за следващия ден (един от недостатъците на горния „бонбонен“ календар беше, че детето избира напосоки и никога не знам какво занимание ни очаква, което затрудни някои дни).

Заниманията са отчасти с практическа насоченост – така и така ще се прави украса, украсява елха, пекат сладки – по-добре да ги превърнем в очаквани занимания. Други са също предначертани, като гледането на коледни филми, с които всички телевизии ни заливат през декември – така че, да оползотворим идеята! А трети са просто така, за забавление без много усилия 🙂

Получиха се дори по-добре, отколкото очаквах, а благодарение на самозалепващите се листчета направата беше сравнително лесна и не много времеемка. Кутийките още не са прехвърлени в по-красива купа или чиния, но дори така децата ги обикалят цял следобед и нямат, ах, как нямат търпение да дойде първи декември!

Заниманията, които съм включила:
1. Лакиране на ноктите на краката на всички у дома
2. Чаша вкусен топъл шоколад с канела и четене на коледна книжка
3. Да направим по една смешна прическа на всеки у дома
4. Изработване на коледен венец за вратата
5. Пикник на пода
6. Писмо до дядо Коледа
7. Палачинки за вечеря
8. Сладолед за десерт
9. Правене на коледни сладки
10. Черпене на съседите с коледни сладки
11. Изработване на коледна украса
12. Украсяване на елхата
13. Украса на къщата (прозорци и тераса)
14. Украса на блока
15. Изработване на коледни картички
16. Слушане на коледна музика и щури танци (или пиене на чай, по желание)
17. Вечерна разходка навън
18. Гледане на коледен филм и пуканки
19. Вана с пяна и мехурчета за децата
20. Настолна игра със семейството
21. Оцветяване на коледни картинки
22. Хранене на гълъбите на площада
23. „Направи си сам приказка”
24. Смешнохвали всеки от семейството
25. Посещение на видеотеката и всеки си избира филм
26. Посещение на детски център
27. Да проследим дядо Коледа онлайн
28. Открий съкровището
29. Да направим къщата да мирише на Коледа
30. Да направим семейна коледна снимка

повече от 24 са, защото някои ще останат (без график) за дните между Коледа и Нова година, а други се озоваха в крайна сметка по две на листче, като ми се стори, че са твърде добри за изпускане. Могат да се добавят още много неща – чаено парти с приятелчета, посещение на баба и дядо, на гости с преспиване, пижамено парти, ходене на кино и т.н. Нашите занимания са съобразени основно с второкласничката, както и с моето свободно време и запаси от ентусиазъм.

Ако някой иска да ползва същия календар, може да го изтегли тук. Може и да се модифицира според нуждите ви.

p.s. ако на някой му трябват около 1000 кибритени клечки, да каже.

Споделете вашите коледни приготовления – занимания, украси, календари, всякакви предпразнични и празнични неща, които правите с децата (или за тях).

***

Гостуваща идея: коледен календар, направен от ролки от тоалетна хартия или залепени в нужната форма картонени цилиндри, обвити в тишу-хартия и надписани подобаващо. След напълване и завързване са залепени във формата на елха.


(cc) Flora Dimbarcheva

Вижте още:
Коледно настроение за малки и големи
Коледа е пред вратата
Коледно: Искам…! Купи ми…! – идеи за подаръци, част I
Трябва и да се яде:
Коледен хляб (щолен)
Коледно вино 1-2-3
Пълнена пуйка
Коледни вкусотии2

7+4 скрити ползи от това да имаш деца

Забавни предимства, на които всеки родител може да се радва.

Всички сме чували, че децата носят радост, изпълват живота със смисъл, помагат на човек да има по-добро самочувствие…  Но децата са и източник на тревоги, нерви и нерядко – черни финансови дупки. И все пак, хората упорито се размножават. Защо? Ето още някои по-неочаквани ползи от децата в семейството.

  Има кой да върши дребни неща из домакинството.

„Иди, моля те, и ми донеси чаша вода/хляб/дистанционно/жива жаба…” – най-после има кого да обучите за дребните, но много досадни „иди-и-донеси” задължения в къщата! И разбира се, не оставяйте доброто дело наполовина – плавно помогнете на децата да поемат и други домакински обязаности. Колкото повече мини-куриери имате, толкова по-добре за вас.

 Имате извинение

Не ви се ходи на досадно парти? Не искате да се видите с приятелка? Не ви се върши времеемка задача? „Ах, ами аз съм с детето, знаеш, и е тооолкова трудно, сега е в този особен период…” Децата осигуряват перфектното алиби за куп неща.

 Можеш да не ядеш/да ядеш

Ако човек не обича странните кулинарни експерименти на престарялата си леля, която бърка майонеза с мумийо, винаги може да се оправдае с детето, което точно сега не трябва да яде и вие да не го дразните… (ако сте бременна – още по-добре, можете да кажете смело, че лекарят ви е забранил). И обратното, ако много ви се иска допълнително – обвинете детето, което нищо, че едва е наблизало храната, много я е харесало (ако сте бременна или кърмите се подразбира от самосебе си, че трябва да научите култовата фраза „Сега ям за двама”)

 Осигурява по-бързо преминаване на опашките

Човек и добре да живее, трябва да пазарува, а пазаруването с деца може да е едно от най-ужасните неща. Сега можете безнаказано да се възползвате от тях и наредени на километричната опашка да използвате всеки техен писък, за да отговорите с висок печален глас” „Ей сега, маме, почакай още малко, виж колко много хора има пред нас!” Освен ако магазинът не е пълен с коравосърдечни главорези, почти сигурно е, че поне един човек от опашката пред вас ще ви пусне напред, ако не и всички.

 Има някой, на когото да предадете уменията си

Да имате деца е уникалната (може би) възможност в живота ви, когато има някой, от когото сте по-умни, умели и можещи – колкото и малко активи да имате в тези категории! Нещо повече – този някой ви гледа с жадни очи и попива всяка ваша дума и жест! Не е ли страхотно да сте безрезервно приет ролеви модел за друго човешко същество поне за известно време (докато въпросното същество не навлезе в пред-пубертета и безславно се сгромолясате от родителския трон на мъдростта и респекта)?

 Има с кого да си играете

Децата са най-доброто извинение да си купите огромното Лего, за което мечтаете от вашето детство, страхотното метално влакче с истински двигател и онзи пъзел от 5,000 части. Можете да играете с детето, но не се притеснявайте да му забраните достъп до новата ви играчка, „за да не я развали” – всеки знае, че някои работи не са за деца…

 Има кой да ви напомни за важните неща в живота

Децата са неподправени и до голяма степен лишени от лукавството и негативизма, присъщи на възрастните (поне докато не ги научим иначе) – и в добавка знаят кои са истински важните неща. Позволете им да ви ги покажат. Да погледнете през техните очи може да е безкрайно освежаващо и да ви покаже съвсем различна перспектива.

добавени бонус-точки от коментари:

 Чувствате се по-млади

‘Покрай детето си отново ставам дете .Отново преживявам онези трепети от 1-вия учебен ден, 1-вото колело , детските безгрижни игри с децата. Превръщаш се в дете и за малко грижи и неволи забравяш.’

iliana_81

  Можете да развихрите шопахолизма си

‘Можем да пазаруваме куп сладки роклички, фибички и дрънкулки, които на себе си не бихме могли да сложим, а ни се иска, на дете всичко стои супер…’

 Имате оправдание за закъсненията
‘Децата са чудесно оправдание за закъсненията ми – с две малки деца, пробвайте да сте точни, по дори и да не са те винаги причината:)’

  Можете да сте анонимни мръсници*
‘Винаги имаме оправдание защо е разхвърляна къщата …детето постоянно пръска играчките, цапа и не смогвам даже да разтребя :)’

ELLIE

7 забавления за децата в края на лятото

Лагерен огън

Съберете сухи клони и съчки, наредете ги на безопасно място и тържествено запалете лагерния огън. Можете да опечете наденички на шишче, а после да заровите картофи в жарта… (Жителите на големи градове трябва да проявят изобретателност в намиране на подходящо място за лагерен огън, но не е невъзможно.)

Лятно кино

Изнесете лаптопа (или целия компютър, ако е настолен) на терасата, намажете се с лосион против насекоми, пригответе купа с пуканки и поканете децата на „нощно” кино с детски филм. Ако искате удоволствието да е „като на кино”, можете да наемете мултимедиен проектор и да прожектирате на опънат бял чаршаф.

Палатка

Дори да живеете в града и да нямате заден двор, със сигурност можете да намерите подходящ парк или полянка, в които да „разпънете” палатка от чаршаф и клони и да постоите вътре на фенерчета, слушайки звуците на нощния град.

Кална локва

Ако сте в града, може да се наложи да потърсите помощ от приятели с къща с двор или да импровизирате с голям леген и кофа пръст. Пуснете водата, докато земята се напои добре, след това оставете децата по бельо или бански да се търкалят в калната локва до премаляване. Не забравяйте фотоапарата!

Автомивка

Устройте истинска автомивка. Раздайте на всеки голяма гъба, четка и кофа със сапунена вода, пуснете музиката и автомивката може да отвори!

(Ако нямате кола, зарадвайте някой съсед.)

На басейн

Заведете детето на басейн – или ако няма подходящ, устройте плаж на терасата в надуваеми басейнчета и легени. Не се колебайте да се пуснете по бански и да се потопите и вие.

Туристи

Бъдете туристи в своя град. Проучете предварително всички удобни за посещение забележителности. В уречения ден сложете раници със сандвич и вода на гърба, слънчеви очила и шапки, фотоапарат на врата и започнете обиколката!

автор Бу, за Първите седем 2011

С децата вече изпълнихме точката за лагерния огън – с всичко полагащо му се, като печене на шишчета и обикалянето му с дивашки танци и песни. Следват лятното кино и калната локва (може би съпроводени от още един лагерен огън), а може би и палатката навън. Чудесен край на лятото и добро начало на есента 🙂

Какви са вашите забавления с децата в края на сезона?

 

„Кърмещото се бебе-кукла“

Нуждаят ли се децата ни от специални кукли, които да кърмят, за да възпитаме в тях култура на кърмене? Малките, растящи в среда, в която виждат кърмещи се бебета, по принцип си играят на кърмене с всякакви кукли, камиончета и прочее. Госпожичка ми е предлагала като по-малка дори да накърмя котенцата на котката 🙂 видово-спецификата на кърменето много-много не ги вълнува, просто кърменето им се струва толкова естествено…

Но щом има толкова кукли-бебета, продаващи се задължително с шишета и биберони, дали пък не е необходим противовес от кърмеща се кукла, с която да играят децата ни и да свикват с тази мисъл наистина, особено ако около тях няма *живи* кърмещи се бебета?

Ако искате, да разберем заедно – ударете рамо, като кликнете на този линк и въведете мейл/споделите линка – това е състезание, в което наградата е тази кукла-бебе. Ако съм в топ 5 на събралите гласове, една такава кърмеща се кукла ще дойде при мен, а после двете с Госпожичка (7,5г) ще споделим опит и мнение по въпроса в блога.

Не сме много сигурни как действа набирането на точки 😀 но, цитирам Пипилота Ментолка, „Емпирично стигнах до заключението, че в класацията, срещу името ти от знака за фейсбук и туитър се отварят линкове за конкурса, които съответно share-нах и retweet-нах и ти докарах точки.“, аналогично за YouTube, както и Бебезона.бг „Всеки, който се регистрира за участие в конкурса през линка на Бу й носи 10 точки.“

Благодаря на всички във Фейсбук страницата на Царството, които удрят рамо или просто са там 🙂

В YouTube качих и 2 клипа за целите на състезанието (които мисля после да сваля/променя), но моля отбележете дремещия талант в мен!

Междувременно, докато тече състезанието, ще се радвам да споделите какво мислите по въпроса за куклите с шишета и биберони, които се продават във всеки магазин за играчки – както и дали вашето дете си играе на кърмене, или пък предпочита да ползва шишетата, а може би и двете?

Test drive: кутии Multibox

Преди няколко седмици получих предложение да пробвам кутии Мултибокс. Какво е това, стана ми интересно, особено след като видях цената им в сайта на вносителя. Все пак, три кутии на немалка цена, какво ли правят? Съгласих се да ги пробваме с децата. Скоро кутиите дойдоха – опаковани в плоска картонена опаковка за домашно сглобяване.

Според указанията, тези кутии са предназначени за деца над 1-2 години, предполагаемо за възраст до около 5. Малкото дете почти не прояви интерес към кутиите в началото – нито дрънчат, нито се дъвчат… затова пък, седемгодишното пощуря от удоволствие като ги видя и се въртя с индиански танци наоколо ни, докато ги сглобим.

По същество се оказаха разгънат куб плюс няколко допълнителни стени, които ме озадачиха. След като всяка стена си дойде на мястото, разбрах че допълнителните стени, които иначе влизат вътре в куба, могат да се вдигат нагоре – например по време на игра. Кутиите определено си искат възрастен, който да ги сглоби – иска се сила и натиск, за да се прегънат по сгъвките и да се застопорят. Цветовете на живо се оказаха малко по-убити, отколкото са на горната снимка, което е жалко, но не трагично.

Оказаха се по-големи, отколкото ми се сториха в началото – събират доста неща, включително дребни човеци 😆

Голямото дете обяви, че табуретка вече не му трябва и ще седи на тях – и го прави. Въпреки че са описани да издържат до 50 кг, баща им, над 80, седна без да се размажат или изгубят форма под него… все пак аз, въпреки че съм под 80 (но над 50) не смея да сядам на тях. Малкото откри, че може да се катери по тях, тъй като са малко по-ниски от другите мебели и позволяват това упражнение, докато тепърва се учи да изкачва предмети и височини.

Плюсове на кутиите:
– изработени от рециклиран картон. Много ми допада идеята на повторна употреба на отпадъчни материали, особено ако е по хитър начин и с интересна цел.
– много здрави и устойчиви – могат да служат за сядане, стъпване отгоре им и прочее; по подразбиране – само в сухи помещения, уви, тъй като остават картонени.
– подходящи за образователни игри – всеки куб е с различни картинки – цифри, букви и предмети/животни. За възраст 2-3 години, когато учат нови неща, могат да влязат в добра употреба за научаване на предмети, цифри и цветове (и букви, който залага на ранно чуждоезиково обучение, предполагам)
– удобни за съхранение – един от постоянните ми проблеми са стотиците дребни играчки, разпиляни из цялата къща; по закона на всемирната гадост са с остри ръбове и от твърда пластмаса. Особено като ги настъпи човек на бос крак, чувството е неописуемо, както и издаваният в тоя момент крясък. Капаците на всички кутии се свалят и могат да бъдат напълнени с такива дребни играчки, или пък с книжки; имат отвори за носене отстрани.
– компактни – подредени една върху друга заемат малко място, спокойно могат да се бутнат в ъгъла на стаята.
– мултифункционални – един от най-големите им плюсове, от моя гледна точка. Дотук открих приложение за съхранение, сядане (включително при детски гостита ще е практично човек да има допълнителни няколко места за сядане) и катерене, за учене на цветове и цифри, вероятно могат да се намерят и още функции.

Минус:
– цената. Съвсем откровено – за мен цената им е висока. Не знам дали бих отделила тези пари при нормални обстоятелства.

Общото ми мнение – харесват ми. Като цяло обичам играчки и мебели, правени с мисъл и грижа – например, дървени, вместо пластмасови, или както в случая – рециклиран картон. Това, което ми е показателно обаче е, че и голямото дете ги хареса – 7 години експерименти дотук показват еднозначно, че предпочита ярки пластмаси пред красиви дървени играчки, за разлика от мен, и това е може би първото еко-нещо, което я спечели без проблем.

Други интересни неща от тази марка и от същия подсилен рециклиран картон, които намерих в интернет, са сглобяема къща за кукли и детска маса тип бюро, както и пейка към нея. Цените им, за съжаление, са подобни на тези на мултибокс кутиите, но въпреки това идеята им ми допада – може би най-вече защото са по-екологично и приятно разнообразие от китайските пластмаси, които ни заливат от всеки ъгъл.

ОБНОВЛЕНИЕ, още известно като update, към 14.06.2013г.
Почти ри години по-късно, кутиите Мултибокс са живи и здрави. Здрави. Наистина. Неочаквано издържливи. Децата ги ползват за табуретки и за да се катерят отгоре им да стигнат на по-високо. Цветовете са почти 100% запазени. Съвсем минимално износване по ръбовете. Не ги употребяват брутално, по-скоро е спорадично, но все пак, съм приятно впечатлена от устойчивостта и здравината им.

5-минутен кекс в чаша – за микровълнова*

Това е идеалната рецепта – готварски проект за нетърпеливи и ентусиазирани деца между 3-8 години, както и за майките, които не обичат да се въртят дълго пред печката 🙂 Прави се лесно, бързо, пече се за няколко минути и се изяжда за още толкова 😀 Без дълго бъркане, без чакане да се опече и без мрънкане „ама колко още остава!“

Какво ви трябва?

Голяма чаша за чай – поне 250 мл, може 300.


4 с.л. брашно (аз ползвах пълнозърнесто)


4 с.л. захар (може и кафява)

2 с.л. какао – ако не слагате какао, увеличете брашното с 1 с.л.


3 с.л. прясно мляко (мисля, че и с кисело ще стане)


1 яйце


малко ванилия или ванилена захар (или капка есенция по ваш вкус)


Бакпулвер на върха на чаена лъжичка (ако ползвате брашно с набухвател – минете без бакпулвера)

3 с.л. олио или зехтин

Всичко се разбърква в чашата добре (редът на слагане – по ваше усмотрение). В края на бъркането сместа изглежда така:

Пече се за 3 минути на 1000 W или 4 минути на 900 W. Бухва ужасително много и кара децата да подскачат отпред с писъци (особено ако някой палав възрастен ги увери, че по тоя начин цялата микровълнова ще се напълни с кексово тесто, ама наистина, после ще прелее из цялата кухня, три седмици ще газим в кекс и ще ядем само това!)

Готовото творение:

По очевидни причини не се запича и не хваща кафява коричка, но без значение, това е един много вкусен и лесен кекс, който децата без проблем могат да приготвят сами със съвсем малко помощ от страна на възрастен. Удобна бърза сутрешна или следобедна закуска, както и спасение за любителите на сладкото, когато не им се ходи до магазина, а в кухнята няма нищо.

*Както забелязвате, не съм от противниците на микровълновите печки и моля инакомислещите – дайте да не водим тук спора умира ли водата/храната/мозъчната вълна, ако я облъчи микровълновата печка. Сериозно.

Коледа е пред вратата!

Декември е тук. Скоро идва Коледа – време е да се приготвим за нея 🙂


Купихме чинии със зимно-коледни мотиви, напълнихме ги със собствена продукция – а после я изядохме!

Следва приготвянето на коледния календар на детето, за да можем да отброяваме заедно оставащите дни до Коледа. Ползвах, разбира се, идеите от Коледно настроение за малки и големи – и тези дни продължавам по начертания там план.


24 картончета от тоалетна хартия, разноцветна креп-хартия, ножица, тиксо и малко свободно време


В някои ще сложа дребни подаръчета – малък комплект за апликация, печатчета с коледни мотиви, тефтерче за писане… в други ще има ‘задача за деня’ – от разходка в музей през правене на сладки до мързелива телевизионна вечер.


Детето знае, че правя нещо тайно и нетърпеливо рие с копитце пред вратата. „Хайде деее! Колко още!“ Най-накрая свършвам, баща й окачва всички нависоко и – влез! Възхитената й физиономия ми стига.


„Как да чакам чак до утре!“

Коледното отброяване започна!

Пакост или лакомство!

Детето поиска и да отпразнува Вси Светии 🙂 На мен пък толкова ми и трябва. Ето какво сътворихме 🙂

IMGP0820

Украсата…

IMGP0821-1

IMGP0823

IMGP0829

Костюмите: младата вещица…

IMGP0825-1 IMGP5095

…и сестра й, Тигърът.

IMGP0826 IMGP5096

Набързо намираме дрехи за приятелчетата, за да обикалят по съседите:

IMGP5090

‘Пакост или лакомство!’

Yours truly,

IMGP0828-1

 

снимки (сс) Бу

Ти! Днес беше ли супер-майка?

Чета една интересна статия от NYTimes и си мисля неща, които ми се въртят често в главата през последните, хм, 5,5 години.

Колко трудно може да е да си родител, ако се опитваш да се придържаш към даден „стил”, особено ако не го правиш инстинктивно – а последното най-често е напълно неосъзнато. Ако всички около теб го правят, хей, ти с нещо по-лоша ли си от тях или може би (ужасна мисъл!) не искаш най-доброто за детето си? Не, разбира се, това би било засрамващо. Така че, стискаш зъби и опъваш – отново – за да достигнеш желания стандарт и да можеш спокойно, леко небрежно да се включиш например в разговорите за графика на детето за занимания след градина.

И това някак изглежда нормално – всички родители наоколо правят тези неща, изхождайки от презумпцията, че цялостното развитие на детето ще се повлияе положително от всички тези занимания, които да усъвършенстват тялото и духа му. Но къде минава тънката граница между благополучието на детето и тихата лудост, в която човек може да изпадне, ако невнимателно попадне в капана на „колкото повече, толкова по-добре (за отрочето)”? Кога точно от занимание с чужд език – безспорно полезно – човек се хваща да обяснява между другото на познати, които кимат в съгласен унисон (вероятно защото правят същото) „Да, да, разбира се – понеделник и сряда е на английски, вторник и четвъртък е на плуване, в петък на езда, в събота репетира детският хор, в неделята почива, защото все пак й трябва време да поупражнява пианото, нали баба й я учи да свири вечер”?

4437837_blog

Какво помним ние от детството си? Ходехме на градина или на училище, а после по цели часове играехме навън, докато един по един не ни привикваха през балкона гласове на майки и баби, или пък „семейната свирка” не прозвучеше, за да сложи край (Маааамооооо, само още пет минути!) Единици от нас ходеха на солфеж или спорт, значително по-рядко – на чужд език. И това беше нормално и – да не повярваш – станахме нормални, интелигентни хора, изживели пълноценно и щастливо детство.

Какво става сега? Още докато е бременна, майката пуска Моцарт и Бах със специални слушалки, окачени на корема – за да разпознава после бебето определени ритми и да се успокоява. Бащата прекарва часове с устни, допрени до корема на жена си, за да говори на нероденото и то да свикне с гласа му (защото, ъ, иначе няма да свикне и някой ден ще му вика ‘чичо’?!) Бебето бива записвано на английски от 3 (да, три) месеца – по новия, но всъщност доказан от десетилетия (?!), супер-прекрасен-и-ефикасен метод, който ще му позволи да проговори свободно на три езика след броени месеци. На шест месеца родителите вече разтревожено обикалят басейните и търсят перфектния бебешки такъв, в който отрочето да започне да плува – това подобрява физическото развитие, извисява духа и други разни екстри. На 2 години вече взима уроци по музика, на 3 – започва да спортува, на 4…

Къде остава възможността на детето да бъде, ами, дете? Да има време за игра – каквато то поиска, с когото и където желае, а не специално организирани от родителите му занимания с подходящи другарчета на предварително определена тема (за да ги разнообразят и развият заложбите им максимално, защото кой знае иначе как ще си губят времето с несмислени игри)?

Като че ли някакъв повсевместен страх е обзел родителите, че ако не се опитат да запълнят максимално много програмата на детето си с отбрани дейности, то ще израсте някак несъвършено, нещо ще му липсва – пък и, да си го кажем пак, ако всички наоколо го правят, на човек не му се иска да изглежда незагрижен или лош родител, който по някаква неразбираема причина отказва да даде най-добрият-възможен-старт в живота на наследника си…

Това, което по-рано е било лесно и просто – раждаш дете, грижиш се за него, възпитаваш го да израсте нормален човек, днес – иска внимателно вглеждане в нужди, дарби и желания и задължителната „правилна“ реакция, често пъти въпреки тях, за негово бъдещо добро; четене на дебели книги, които да ти обяснят как точно трябва да си гледаш детето, за да не сгрешиш някъде по пътя; нужно е да влагаш време, средства и усилия във всякакви допълнителни занимания, за да развиеш евентуалните му заложби максимално, а в най-лошия случай – поне да го направиш всестранно развита личност, която да отличава Бросар от Бьом на първите три такта и да владее най-малко три езика до десетата си годишнина…

Дали наистина родителството е предвидено да е толкова сложно? Лоши родители ли ще сме, ако чисто и просто не пренатягаме нещата, а вместо това вземем, че си гледаме децата така, както са отгледали и възпитали нас? С грижа и обич, но не непременно с дебела книга под мишница, която да ти каже какво да очакваш от 0 до 18, без тотално вманиачаване по детето, често съчетано със забравяне на собствената идентичност и нужди?

Като че ли все повече хора се ориентират към един по-спокоен, по-неинтензивен, по-лежерен родителски „стил”, доколкото последната дума е правилна. Децата имат време да са просто деца, а родителите, освен да се вторачват постоянно в наследниците си, имат време и желание да обърнат внимание и на себе си (което според мен е просто проява на здрав разум – ако постоянно търчиш да се грижиш за детето си, кога ще имаш време за себе си?)

Освен да почакаме още 20-25 години и да видим какво ще излезе от тази работа.