Tag Archives: дом

Благотворителен мартенски базар

За втора поредна година Движение на българските майки – гр. Пловдив организира Благотворителен мартенски базар.

Базарът ще се проведе на 28-ми и 29-ти февруари в Пловдив пред Централна поща.

Ще се продават мартеници, картички и сувенири, изработени от доброволките на движението, майки от форума към www.bg-mamma.com и децата от ДОВДЛРГ „Таню Войвода“ – гр. Асеновград. Средствата, събрани от базара, ще бъдат разпределени между домовете за деца лишени от родителска грижа в гр. Асеновград, с. Зелениково и Нареченски бани.

Реклами

На тавана, в кошницата

на тавана, в кошницата

От съвсем скоро най-сетне успях да се пренеса в новото си старо жилище. Там съм живяла до юношеските си години, после в тихо село на няколко километра от града, после в друг квартал (кварталът на анцузите, където спортно-домашното облекло е дрехата, която да сложиш за поход по магазините или посещение в местното фьешън-кафене). Най-после успях да се върна обратно у дома.

Два пъти по-широко! Топло! Уютно! Познато и мое. Тераси, благословени тераси! Измъчих се с предната псевдо-тераса, дълга два метра, но пък широка само 0,50 см, където горката ми баба заседна, като се опита да я разгледа. ТЕЦ! Има ли нужда да споменавам очевидните предимства двама члена на семейството да могат да се изкъпят един след друг без попръжни на тема ‘Е как не се сети веднъж поне да пестиш водата, пак беше ледена!’ Истински паркет… огромна разлика от ламинирания такъв, където и да се скъсаш да чистиш (а аз не съм от тях), постоянно се търкалят валма прах като да си в Дивия запад.

Може би най-голямото предимство сега е това, че живея два етажа под офиса си. Последният е таванските ни помещения, отдавна префасонирани на архитектурно ателие. Представете си: ставам сутрин, пия си кафето, приготвям се за работа, качвам два етажа и съм в офиса. Представихте ли си? Завидяхте ли? Ха-ха! Ако поискам, мога да ходя на работа по анцуг (хубав, нали, почти като панталон) и да се обличам небрежно-бохемски-офисно (както е подходящо за моята професия) само от кръста нагоре, където могат да ме видят зад бюрото евентуалните клиенти.

Очевидните други предимства са, че мога да се храня с домашна храна (за жалост все пак се налага аз да я готвя), да взимам душ по средата на работния ден, ако така ми е скимнало, да се преоблека, ако трябва (за щастие не успях да прихвана деградиращия навик от другия квартал и да ходя по домашни дрехи навън). Обмислям да вържа домашния компютър в мрежа с офисния и тогава ще мога спокойно да работя и от вкъщи, когато се налага.

Следобед, когато свърша работа и ако съм намерила кой да вземе детето от градина вместо мен, просто изключвам компютъра, слизам два етажа надолу – и съм вкъщи.

Това е as good as it gets, мисля аз 😀

Харесваш? Гласувай!  http://svejo.net/home/link_summary/17692

.